РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 01.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори граждански състав, в публичното заседание на
12 юли две хиляди и деветнадесета год., в състав:
Районен съдия:
НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При секретаря ВАЛЯ АПОСТОЛОВА като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N`5107 по описа за 2018год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е за установяване размер на парично вземане по
заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.дело № 3576/2018г. на ВРС искова молба
от ”АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр.София против И.Г.Д. *** за
признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 664.08 лева,
представляваща главница по договор за паричен заем № 2290756, сключен на 20.04.2015г. и
Приложение 1 от 01.02.2017г. към Рамков договор за прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010г.; сумата 54.39лв. договорна лихва за периода от
16.12.2015г. до 14.04.2016г.; 759.28 лв. неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода 15.01.2016г. до 14.04.2016г.; 176.87 лв. обезщетение за
забава за периода 17.12.2015г. до 06.08.2018г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащането на
задължението. Ищецът твърди, че с Приложение 1 от 01.02.2017г. към Рамков
договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. е придобил вземането
на кредитора „Изи Асет Мениджмънт” по договор за паричен заем № 2290756,
сключен на 20.04.2015г. с ответника, с което обуславя правния си интерес и
процесуалноправната си и материална легитимация да претендира изпълнение на
задължението за плащане от ответницата. Поддържа, че последната е неизправна
страна по договора и дължи претендираните суми.
Исковете са с правно основание чл.422 вр. чл.410 ГПК и
чл.79 ЗЗД и са процесуално допустими.
В срока и по реда на чл.131 ГПК ответницата, чрез
назначения й особен представител адв.М.Д., представя писмен отговор, с който
оспорва исковете и обстоятелствата, на които се позовава ищеца. Оспорва
представените писмени доказателства, както и уведомяването на ответника за
извършената цесия. Прави възражения за наличие на неравноправни клаузи, които
не са индивидуално уговорени по чл.146, ал.2 от ЗЗП, оспорва и клаузата за
неустойка като нищожна, като се позовава и на неравноправност на клаузите от
договора. Твърди също, че кредиторът не е спазил разпоредбата на чл.22 от ЗПК.
За да се произнесе по основателността на исковете,
районният съд направи преценка на доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и прие за установени
следните обстоятелства:
По ч.гр.д. №3576/2018
г. на Районен съд-Враца на 08.08.2018 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК, с която е разпоредено И.Г.Д. да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД сумата 664,08 лв. представляваща главница
по договор за паричен заем, сключен на 20.04.2015г., с „Изи Асет Мениджмънт”
АД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010г.; 54,39 лв. договорна лихва от 16.12.2015 г. до 14.04.2016г.;
759,28 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 15.01.2016 г.
до 14.04.2016г.; 176,87 лв. обезщетение за забава от 17.12.2015 г. до
06.08.2018 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
06.08.2018г. до окончателното изплащането на задължението; разноските по
делото-33,09 лв. държавна такса и сумата от
50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение определено от съда
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37
от Закона за правна помощ във вр. с чл.
26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
С разпореждане по
същото ч. гр. дело, съдът е указал на заявителя, настоящ ищец, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В
указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.
На 20.04.2015 г.
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника бил сключен договор за паричен заем
№2290756, по силата на който бил
предоставен кредит в размер на 1700 лв., с фиксиран годишен лихвен процент 40 % и общ размер на всички плащания
2090.40 лв., ГПР 49.02%, със срок на заема 12 месеца.
В чл.4, ал.1 от договора ответникът се е задължил в
3-дневен срок от сключване на договора да предостави на „Изи Асет Мениджмънт“АД
едно от следните обезпечения - две физически лица - поръчители, всяка от които
да има нетен размер на осигурителния доход над 1 000,00 лв., да не е
заемател или поръчител по договор за заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД,
да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР за
период от една година назад да е със статус не по лош от „Редовен“ или да
представи банкова гаранция с бенефициер-заемателя за сумата по заема с
валидност до 30 дни от срока за плащане на задълженията по договора. Не представянето
на обезпечението страните са скрепили със санкция за длъжника - неустойка в
размер на 2277,84 лв., която се заплаща към всяка погасителна вноска в размер
на 189,82 лв. В договора е удостоверено, че сумата по заема се предава на
длъжника в български левове.
Между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на
вземания“ ООД е постигнато съгласие за сключване на договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 16.11.2010 г., по силата на който първият се е задължава да
прехвърли на втория ликвидни и изискуеми в пълния им размер вземания,
произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени с физически лица,
които не са изпълнили задълженията си по тях, индивидуализирани в приложение,
неразделна част от договора, срещу заплащането на определена цена. Изразено е
съгласие за прехвърляне на нови вземания при условията на договора на месечна
база, като те ще се индивидуализират в приложение № 1 със съответната дата,
изпращане и потвърждение, неразделна част от договора. Страните са договорили,
че договора е рамков, а всяко поредно приложение има силата и значението на
допълнително споразумение. Вземанията се считат прехвърлени от датата на потвърждението,
като след приемането, прехвърлителя се задължава да представи на купувача
писмено потвърждение за сключената цесия.
В потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал.
3 ЗЗД „Изи Асет Мениджмънт“ АД е потвърдил извършеното прехвърляне на вземания на
„Агенция за събиране на вземания“ ООД съгласно приложение № 1 от 01.02.2017 г.
към договор за цесия от 16.11.2010 г.
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластило “Агенция за събиране
на вземания“ ООД с правата да уведоми всички длъжници по всички вземания на
дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит, прехвърлени с
договор продажба, сключен на 16.11.2010 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
В препис извлечение от приложение № 1/01.02.2017 г. към
договора за продажба на вземания е включено и задължението на ответницата И.Д.
по договор за кредит № 2290756 за отпусната главница в размер на 1700лв.
На 05.11.2018 г.
„Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез „Агенция
за събиране на вземания“ АД е изпратило уведомление до ответницата, че въз
основа приложение № 1/01.02.2017 г. към договор за прехвърляне на вземания от
16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на
вземания“ АД, на „Агенция за събиране на вземания“ АД са прехвърлени всички
вземания по договор за паричен заем №2290756, сключен с ответницата. Посочено
е, че към 05.11.2018 г. задълженията възлизат на 1 781.66 лв., като ответникът
е поканен да ги заплати в 5-дневен срок от получаването на поканата на посочена
сметка. Писмото е получено лично от ответницата на 06.11.2018 г.
От приетото по делото заключение на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по договор за паричен
заем № 2290756/20.04.2015г. са останали дължими суми, както следва:
остатък от главница - 664,08лв.; остатък от договорена лихва -54,39лв; неустойка
по чл. 4, ал.2 от договора-759,28лв.; обезщетение за забава за периода от
17.12.2015 г. до датата на подаване на заявлението изчислено за всяка отделна падежирала
неплатена погасителна вноска,включваща главница и лихви от
заема -176.87лв.
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Настоящият състав на съда приема, че за да бъде успешно
доказването на исковата претенция, ищецът следва да докаже качеството си на
кредитор; наличие на валиден цесионен договор, от който произтича вземането му;
основанието на вземането; факта, че длъжникът е уведомен за извършената цесия
по надлежен ред, предвиден в закона; наличието на съществуващо валидно
правоотношение между ответника и цедента, породено от договор за предоставяне на кредит; че праводателят на
ищеца е изправна страна по договора, т.е. че е изпълнил точно задълженията си
по предоставяне на услугите, предмет на договора; както и, че ответникът е в
забава и периода на забавата.
На първо място
ищецът доказа своята материална и процесуална легитимация в процеса. Същият
сочи, че активната му легитимация произтича от сключен договор за цесия на
16.11.2010г. между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
подписано Приложение №1 от 01.02.2017 г. към договора за цесия,
по силата на който са прехвърлени вземания, сред които е и процесното вземане.
Въз основа на цесионния договор, ищецът встъпва в правоотношението, сключено
между цедента и кредитополучателя и го придобива такова, каквото е към момента
на извършване на цесията. От този момент цесионера придобива правата и
задълженията по кредитния договор. Този договор има правопораждащо действие
спрямо претендираните от ищеца права по кредитния договор и го легитимира като
носител на правото на претенция за изпълнение на облигационното отношение,
сключено с кредитополучателя.
Съгласно чл. 99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това. Съгласно ал.2 на чл. 99 от ЗЗД, прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите
му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. Съгласно ал.3 на тази разпоредба, предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у
него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне.
Видно
от приетите по делото доказателства цедентът е изпратил на ответницата уведомление
по чл.99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия на посочения в договора за кредит
адрес, което е получено от нея лично на 06.11.2018 г.
Особеният
представил е направил възражение, че от обратната разписка получена от
ответницата не става ясно какво е доставено. Съдът не приема това възражение за
основателно. Видно от описанието на приложената по делото обратна разписка е
вписано УПЦ-С-ИАМ/2290756. Това е номерът под който е сключен договора за паричен заем с ответницата/№
2290756/20.04.2015г./ и писмото е получено на следващия ден след датата, на
която е изведено писмото от ищцата с вписан изх.№УПЦ-С-ИАМ/2290756, поради
което съдът приема, че с приложената по делото обратната разписка, на
06.11.2018 г. ответницата е получила именно известието за сключената цесия
между ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ АД.
Следва да се посочи, че длъжникът може да
възразява успешно за липсата на уведомление само ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор
лице до момента на уведомлението, каквито твърдения не са направено в
настоящото производство и съответно не са ангажирани доказателства в тази
насока. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата
молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално
изпълнение на основание липсата на уведомяване /Решение № 40/13.05.2010г. по
т.д.№ 566/2009г.на ВКС;Определение № 987/18.07.2011г.по гр.д.№ 867/2011г.на
ВКС/.
Съдът
приема, че договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, като размерът на шрифта не се установява да
е по - малък от 12. Липсват нарушения на формата съгласно специалния закон –
ЗПК, като при това положение съдът приема, че договорът отговаря на
изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК.
Съгласно
чл.11, ал.1 от ЗПК, който е приложим в отношенията между страните, договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени
реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията на усвояването му;
лихвен процент по кредита и условията на прилагането му; годишен процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит; условията за издължаване на кредита
от потребителя.
В
настоящия случай всички тези изисквания са спазени. В чл.3 от договора е посочен общият размер на
кредита (2090.40 лв.) и условията за усвояването му. Записани са и условията за
издължаването, като е посочен размерът на вноските-174.20 лв., техният брой-12,
периодичността на плащанията, падежите на всяка една вноска, фиксираният
годишен лихвен процент, общият размер на дължимата сума и годишен процент на
разходите. Макар да няма отделен документ с наименование „погасителен план“, в
съдържанието на договора е поместена цялата изисквана информация от чл.11, ал.1
от ЗПК. Тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия му
срок и за всички вземания по него, последното изискване на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК – за посочване на последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, е неприложимо. Съгласно самата разпоредба тази
информация следва да се съдържа в погасителния план единствено при наличието на
различни лихвени проценти, каквито не се установяват в случая.
При
тези съображения се установи валидно действащ сключен на 20.04.2015 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответницата договор за паричен
заем № 2290756, по който съгласно
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е останал неизплатен
остатък от главница в размер на 664.08лв., в който размер предявеният иск
следва да бъде уважен. Съдът
счита за основателна и претенцията за присъждане на законна лихва върху
главницата, считано от 06.08.2018 г. до окончателното й изплащане.
Следва да се разгледа възражението на особения
представител на ответницата за недействителност на клаузата за договорна лихва
поради противоречие с добрите нрави. По правната си характеристика договорната
лихва е възнаграждение, с което длъжникът на пари или на заместими вещи трябва
да престира на кредитора, защото е ползвал същите. Тази лихва е граждански плод
и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от
размера да дадения в заем капитал /парична сума в случая/ и времето на
ползването му. Волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава
най-високия размер, допустим от закона според чл.10, ал.2 от ЗЗД, какъвто в
момента не е регламентиран. Критерий за извършване на преценка за това следва да
бъде законната лихва, но законът не изисква тя да бъде равна на нея. С оглед
изискването на закона – чл.26, ал.1 от ЗЗД, при договаряне между страните да не
се накърняват добрите нрави следва да се приеме, че именно те налагат
максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва
е действително. Добрите нрави са критерии за норми на поведение, които се
установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според
вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на
добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически
слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един
субект за облагодетелстване на друг. В съдебната практика е прието, че противно
на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по
обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека), противно на добрите нрави е да
се уговаря лихва за забава, надвишаваща двукратния размер на законната лихва-
решение № 906/30.12.2004 г. на ВКС по гр.д. №1106/2003г., ІІ г.о., решение
№378/18.05.2006г. на ВКС по гр.д.№315/2005г., ІІ г.о., решение №
1270/09.01.2009 г. на ВКС по гр.д. №5093/2007г., ІІ г.о. и др. Следва да се
отчитат обаче и останалите обстоятелства във връзка със сключения договор за
кредит, като размерът на предоставената в заем сума, наличието или липсата на
обезпечение, както и поетия от кредитора риск с оглед имущественото състояние
на кредитополучателя. В случая чрез използване на онлайн калкулатор съдът
изчисли, че трикратния размер на законната лихва за периода от 16.12.2015 г. до
14.04.2016 г. е 67.05 лв./3х 22,35 лв./, от което следва, че договорената възнаградителна
лихва в размер от 54,39 лв. не е недействителна, поради противоречие с добрите
нрави, при което така предявеният иск следва да бъде уважен.
В чл.8, ал.2 от договора
страните са уговорили, че при забава на плащането, на която и да е погасителна
вноска, кредитополучателят дължи на кредитодателя законната лихва за всеки ден
забава. Обезщетението за забава е изчислено от вещото лице по неоспорената по
делото ССчЕ. Видно от приетото по делото заключение, размерът на обезщетението
за забава за периода от 17.12.2015г. до 06.08.2018г. е 176.87лв., поради което
така предявеният иск следва да бъде уважен.
Особеният
представител на ответника е направил изрично възражение за недействителност на
предвидената в договора клауза за неустойка, като сочи, че същата противоречи
на добрите нрави.
Настоящият
съдебен състав намира, че предвидена в договора клауза за неустойка противоречи
на добрите нрави, поради следното:
Критериите
дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Преценката
за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,
II т. о./.
Освен
обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили клауза за
задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в
тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидили
неустойка, която се претендира по делото в размер от 45 % от заемната сума.
Така,
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на договора за паричен заем, съобразно договореното. От съдържанието на чл. 11,
ал. 1 от процесния договор е видно, че размерът на уговорената неустойка дори надхвърля
заетата сума. Предвидено е още предварително, че неустойката ще се заплаща
разсрочено, заедно със всяка вноска по договора,като така вноските нарастват
още. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и
излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят
определя за неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да
надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за
преценка на това надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза
обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава
изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение. Т. е. и
санкционната функция на клаузата е вън от предмета на задължението, тъй като
само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до
увеличаване на подлежаща на връщане сума с почти двоен размер, което е в
контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от
закона, поради което предявеният иск за сумата от 759.28лв.-неустойка за
периода от 15.01.2016 г. до 14.04.2016 г. следва да се отхвърли като
неоснователен.
При
този изход от спора и съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената
част от исковете.
Ищецът
е представил списък и претендира разноски в размер на 83,09 лв. за заповедното
производство и 1135 лв. в исковото производство. Относно претендираните
разноски в настоящото исково производство обаче съдът счита, че претенцията е
частично основателна, доколкото съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната
помощ, която в чл. 25 и чл. 26 предвижда възнаграждение за заповедното
производство от 50 до 150 лева, а в исковото - от 100 до 300 лева. Съгласно чл.
1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и
количеството на извършената работа, като в настоящия случай съдът определя
възнаграждението в размер от 100 лв., като общият размер на разноските в
исковото производство е 885лв. Съразмерно на уважените искове в полза на ищцовото дружество следва да се
определят разноски по съразмерност в заповедното и исковото производство, както
следва: сумата от 44,97 лв. - разноски в
заповедното производство съразмерно на уважения размер на исковете и сумата от
478,89 лв. - разноски в исковото
производство, съразмерно на уважения размер на исковете.
Така
мотивиран по изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че И.Г.Д. ЕГН ********** *** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД гр.София, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, законен
представител Николина Тодорова Станчева - изпълнителен директор, сумата от
664.08 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № 2290756, сключен на 20.04.2015г. и
Приложение 1 от 01.02.2017г. към Рамков договор за прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010г.; сумата 54.39лв. договорна лихва за периода от
16.12.2015г. до 14.04.2016г.; 176.87 лв. обезщетение за забава за периода
17.12.2015г. до 06.08.2018г.; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 06.08.2018 г. до окончателното изплащането на задължението, за които
суми е издадена Заповед №2269/08.08.2018 г. по ч.гр.д.№3576/2018 г. на Районен
съд Враца.
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск от
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД
гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
против И.Г.Д., ЕГН ********** за дължимост на сумата 759.28 лв. неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода 15.01.2016г. до 14.04.2016г.
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.Г.Д. ЕГН ********** *** да заплати
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД
гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 478.89
лв., представляващи заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и за
особен представител и в заповедното производство по ч. гр.д. №3576/2018 г. на Районен
съд Враца в размер на 44.97 лв., съобразно уважената част на исковете.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд-Враца в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: