РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Смолян, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на тринадесети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Административно наказателно дело №
20225440200566 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по подадена от „*“ * ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр.Смолян, ул.* № *, представлявано от * - управител, жалба
против наказателно постановление № 674691-*/09.11.2022 г., издадено от
началника на отдел *, с което за нарушение на чл.59а, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ на осн.чл.185, ал.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС
му е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. Иска се отмяна на
наказателното постгановление с доводи за допуснати процесуални нарушения
при издаването му, неправилно възприета фактическа обстановка и
неправилно приложение на материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от процесуален представител адв.* *, която от негово име
поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата началника на отдел *, редовно призован, в
съдебно заседание се представлява от юрисконсулт * *, която моли жалбата
да бъде отхвърлена, излага аргументи в писмено становище.
*, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и
не ангажира становище.
1
След като разгледа жалбата и обсъди изложените от страните
доводи, въз основа на писмените и гласни доказателства, събрани по
делото, от фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 19.04.2022 г., около 10.30 часа, свидетелите С. З. и З. П..
инспектори по приходите в * извършили проверка на търговски обект по
смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС - бензиностанция „*“, находяща се на
адрес гр.Смолян, ул.* № *, стопанисван от „*“ *. Проверката била
инициирана от жалбоподателя и била извършена съвемествно от
представители на две институции * и БИМ.
В хода на проверката било установено, че в обекта има монтирана и
въведена в експлоатация, свързана дистанционно с * и работеща към момента
на проверката, ЕСФП, модел „*“, одобрена от БИМ със Свидетелство №
*/13.09.2019 г с нивомерна система, модел „*", централно регистрирано
устройство РС и фискален принтер, модел „*", индивидуален номер *, номер
на фискална памет *, регистрирано в * с потвърждение № * от 12.12.2021 г.
Въз основа на представените им документи проверяващите
констатирали, че на 31.01.2022 г. е извършена доставка на 7000 л. втечнен
нефтен газ (LPG) с код по КН **, документирана с еАДД № * от 31.01.2022 г.
с УКН *, издаден от „*" Е* с ЕИК *. Установили, че за доставените 7000 л.
втечнен нефтен газ (LPG), постъпили в резервоар № 3 на обекта, към книгата
за дневни финансови отчети за дата 31.01.2022г. е приложен служебен бон №
*/31.01.2022 г. за доставка по нивомер, генериран от ЕСФП, но не е приложен
служебен бон за доставка по документ, генериран от ЕСФП, съдържащ
задължително изискуемия уникален контролен номер (УКН) на еАДД - *.
Инспекторите С. З. и З. П. констатирали, че „*" * не е изпълнило
задължението си да подаде в * данни за доставеното количество гориво - 7000
л. втечнен нефтен газ (LPG), по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържащи
задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД, извършено чрез
баркод четец при постъпването му на 31.01.2022г., съгласно изискванията на
чл. 59а, ал. 1, изречение второ от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
Този извод *равили и въз основа на *равена справка в информационната
система на * за регистрирани съобщения за доставка на гориво за * *, ЕИК *,
“*” *, гр.Смолян, ул.П. Р. * №* за период от 31.01.2022 до 31.01.2022, както и
от дадените писмени обяснения от упълномощения представител на
2
дружеството - *.
Извършената проверка и резултатите от нея били обективирани в
протокол № * от 19.04.2023 г.
За закупеното гориво от „*“ Е* жалбоподателят представил фактура
№*/31.01.2022 г., товарителница, складова разписка и АДД №* с УКН
№*/31.01.2022 г.
Основавайки се на констатациите си и на събраните доказателства на
19.05.2022 г., свидетелят З. П., в присъствието на упълномощено от
дружеството лице * * и свидетеля Св.З., съставил срещу “*” * гр.Смолян в
офиса на * Пловдив в гр.Смолян АУАН №*/19.05.2022 г. за това, че при
извършена на 19.04.2022 г. в 10:30 часа проверка на търговски обект по
смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС - бензиностанция „*", находящ се на адрес
гр. Смолян, ул. „П. Р. *" № *, стопанисван от него, се констатира, че
дружеството в качеството си на задължено лице по чл. 3, ал. 2 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин на МФ, е извършило нарушение на същата, като не е
спазило изискванията на чл. 59а, ал. 1 от горецитираната наредба, да подаде в
* данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП,
съдържащи задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД,
извършено\чрез баркод четец при постъпването им.
В акта било изложено, че на 31.01.2022 г. е извършена доставка на
7000 л. втечнен нефтен газ (LPG) с код по КН **, документирана с еАДД № *
от 31.01.2022 г. с УКН *, издаден от „*" Е* с ЕИК *; че за доставените 7000 л.
втечнен нефтен газ (LPG), постъпили в резервоар № 3 на обекта, е приложен
към КДФО за дата 31.01.2022г. служебен бон № * / 31.01.2022 г. за доставка
по нивомер, генериран от ЕСФП, но не е приложен служебен бон за доставка
по документ, генериран от ЕСФП, съдържащ задължително изискуемия
уникален контролен номер (УКН) на еАДД - *. Посочено било, че „*" * не е
изпълнило задължението си да подаде в * данни за доставеното количество
гориво - 7000 л. втечнен нефтен газ (LPG), по документ, въведени чрез ЕСФП,
съдържащи задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД,
извършено чрез баркод четец при постъпването му на 31.01.2022 г. -
3
нарушение на чл.59а, ал.1, изречение второ от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. на МФ.
В акта било отразено също, че нарушението е извършено на 31.01.2022
г. в гр.Смолян, че е извършено за първи път. АУАН бил предявен за
запознаване на * *, при което като упълномощено лице тя го подписала с
възражение и приела препис от него.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на „*“ * за нарушение на чл. 59а, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ на осн.чл.185, ал.2 във връзка с чл.185,
ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500лв.
При така установената фактическа обстановка съдът *рави
следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС предвижда, че данъчно
задължено лице – доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно
да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и
движението на доставените/получените количества течни горива, както и за
промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие, или на
датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с
квалифициран електронен подпис. Според чл. 59а, ал. 1 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006 г., лицата по чл. 118, ал. 9 и 10 от ЗДДС подават в * данни чрез
електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение № 22, или електронен
документ за получаване (ЕДП) – приложение № 23, за доставката и
движението на доставените/получените количества течни горива, както и за
промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от
него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен
данъчен документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са
задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и
подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез
ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД
или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД.
В същото време нормата на чл.118, ал.6 от ЗДДС предвижда, че всяко
лице по ал.1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски
обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни
горива от данъчен склад по смисъла на ЗДДС, е длъжно да предава по
4
дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които
дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. За тази
цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна
измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за
свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на
метрологичен контрол. Задължението по чл. 118, ал. 6 от ЗДДС е
детайлизирано в разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г.
Жалбоподателят има качество на търговец на течни горива и поради
това е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 118, ал. 10 ЗДДС.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема
за безспорно установено, че дружеството жалбоподател е извършило
нарушението, за което е санкционирано. „*" * е осъществило състав на
нарушение на чл. 59а, ал. 1, изр.второ от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на
МФ като не е изпълнило задължението си да подаде в * данни за доставеното
количество гориво - 7000 л. втечнен нефтен газ (LPG), по документ, въведени
чрез ЕСФП, съдържащи задължително уникален контролен номер (УКН) на
еАДД, извършено чрез баркод четец при постъпването му на 31.01.2022г.
Съдът кредитира показанията на свидетелите З. П. и С. З. като
незаинтересовани и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Видно от представената справка Данни от документ за продажба от
ФУ за 31.01.2022 г. (л.85 от делото), ЕСФП монтирана в обекта е работила без
смущения. Поради това съдът не кредитира защитната версия на
жалбоподателя, че е подал данните от еАДД с бар код четец, но сървърът на *
не е сработил. Освен това съгласно Справката за регистрирани съобщения за
доставка на горивоот дружеството (л.84 от делото) на същия ден чрез ЕСФП е
отразена доставката на въпросното количество газ от нивомерната система.
Доставката на два други вида горива на 31.01.2022 г. е отразена както по
документ, така и от нивомерната система.
Съгласно Приложение №1, IIIб, т.1, б.“И“ от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., сървърът на * изпраща отговор на всяко изпратено съобщение,
включително успешно, грешка при валидизация на съобщението или други, а
видно от представения по делото КЛЕН липсват данни за изпратени
5
съобщения за въпорсната доставка по документ. Предвид специфичните
изисквания към ЕСФП според Приложение №2, т.IV, б.“И“ от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006 г., при подаване от ЕСФП на данни за доставка на гориво по
документ или от НИС, ЕСФП получава, визуализира на екран и отпечатва
полученото от сървъра на * съобщение съгласно приложение №17.
Следователно при *равени по надлежния начин опити за изпращане на данни
относно процесната доставка, дружеството следва да е получило отговор за
приемане или отказ, както за другите доставки, визуализиран на екран на
ЕСФП , вкл. с посочване на причината за това, а отпечатаният служебен бон
съръжащ тази информация, съгласно чл.39 ал.11 от от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. следва да се съхранява в книгата за дневните финансови отчети
за деня на доставката, а такива данни в случая липсват.
Видно от отговор на производителя на ЕСФП „*“ Е* от 03.06.2022 г. до
жалбоподателя (л.106 от делото), на 31.01.2022 г. в системата има
регистрирани 3 доставки по нивомер и две - по нивомер. Отделно от тези
доставки в системата са регистрирани още 2 опита за въвеждане на
документни доставки в 19:50:42 ч. и в 20:20:02 ч., които са предизвикали
вътрешна грешка и съответните данни не са въведени в системата и съответно
не се изобразяват на екрана на ЕСФП. „*“ Е* сочи в писмото, че правилната
есплоатация на ЕСФП изисква в полето за доставна цена на горивото при
въвеждане на документална доставка, оставяне на число „0“. По поставения
от жалбоподателя проблем, е отговорино, че „*“ Е* установило, че ако полето
се остави празно, в системата се регистрара грешка и информацията от
документната доставка не се въвежда в системата. От дружеството
производител считат, че това обстоятелство е видимо на екрана на ЕСФП и
прилича твърде много на наблюдаваното при есплоатираната от „*" *
система. Намират също, че от страна на служителите на жалбоподателя е
изтривана информацията от полето за доставна цена и не са обърнали
внимание, че в системата не е въведена информация за съответната доставка.
Въз основа на издадено съдебно удостоверение по делото
жалбоподателят представя втори отговор от 01.04.2023 г. на „*“ Е*, съгласно
който на 31.01.2022 г. са регистрирани опити за въвеждане на документални
доставки. Повтарят заявеното в предходно писмо, че в системните журнали са
регистрарани 2 опита за въвеждане на документни доставки в 19:50:42 и в
20:20:02, които са предизвикали вътрешна грешка и съответните данни не са
6
въведени в системата и съответно не се изобразяват на екрана на ЕСФП.
Въз основа на отговора на „*“ Е* от 03.06.2022 г. съдът приема, че от
страна на дружеството жалбоподател, съответно от негов служител на
31.01.2022 г. в 19:50:42 ч. и в 20:20:02 ч. действително са *равени два опита за
подаване на данни за доставка на горивото по документ, но че тези
неуспешни опити не са визуализирани по съответния начин на екрана на
ЕСФП и на служебен бон, тъй като се дължат с неправилно боравене с ЕСФП,
а именно оставяне на полето за доставна цена празно вместо въвеждане на
цифра „0“. Налага се извода, че дружеството жалбоподател не е било
обективно възпрепятствано да изпълни задължението си по чл. 59а, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с което е ангажирана
отговорността му. Пропускът да изпрати информация за доставка по
документ за газта на 31.01.2023 г. не се дължи на това, че сървърът на * не е
сработил, а защото с ЕСФП не е работено по надлежния начин.
В писмени обяснения в хода на проверката и пред съда в качеството си
на свидетел * * – упълномощена от управителя на дружеството да го
представлява, сочи, че лично тя е въвела данни за доставката на газта по
документ на 31.01.2023 г.; обадила са на сервизния техник, тъй като не
получила обратна информация отчетени ли са данните в * чрез генериране на
служебен бон при *равени два опита, на което той я посъветвал да не прави
повече опити. Сочи, че при инициираната от дружеството проверка, състояла
се на 19.04.2022 г. действително било установено, че в * не са постъпили
данни за документната доставка, затова изпратила писма до директора на * и
министъра на икономиката, алармирайки за проблема.
Показанията на свидетелката се потвърждават от отговора на „*“ Е*,
затова съдът ги кредитира. Доколкото в тях липсва конкретика относно това
как се борави с ЕСФП, съдът намира, че чрез тях не се установява надлежно
въвеждане на данните за доставката по документ.
Въпреки че съдът према осъществяване на състав на административно
нарушение по чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ от страна
на „*“ *, счита, че наказателното постановление следва да се отмени като
незаконосъобразно.
Във връзка с преюдициално запитване на АдмС Благоевград с решение
от 04.05.2023 г. по С-97/21 Съдът на ЕС в Люксембург дава разяснения на
7
чл.*3 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата
система на ДДС, както и на чл.47, 49, параграф 3 и чл.50 от Хартата на
основните права на Европейския съюз.
Във връзка с казуса на АдмС Благоевград, по който е установено, че за
неиздаване на касов бон за една кутия цигари на едноличен търговец от * е
наложена принудителна административна мярка по чл.186 ал.1 ЗДДС –
запечатване на обект за срок до 30 дни, а също така имуществена санкция по
чл.185 ЗДДС, в решението се дават следните разяснения: че според Хартата
на основните права в съюза „никой не може да бъде подложен на наказателно
преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или
осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в
съответствие със закона“. И че принципът ne bis in idem забранява
кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на
санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на чл. 50 от
хартата, за същото деяние и срещу същото лице.
СЕС сочи, че член *3 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28
ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената
стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба,
съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след
провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено
лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване
на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища,
доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на
производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото
допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява
да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на
тежестта на разглежданото нарушение.
В настоящия случай по делото не е приложена заповед за прилагане на
принудителна администативна мярка, но доколката страните неколкократно в
хода на производството се позоваха на нея, съдът приема, че такава е
издадена във връзка с нарушението, за което „*“ * е санкциониран с
обжалваното НП. Видно от публикуваното на сайта на АдмС Смолян решение
№236/30.09.2022 г. на АдмС Смолян заповед за налагане на ПАМ №ФК-110-
8
*/05.05.2022 г., с която на търговеца е наложена принудителна
административна мярка по отношение на бензиностанцията за срок от 14 дни
на осн.чл.186 ал.1 и чл.187 ал.1 ЗДДС, е отменена.
Настоящият състав на съда няма информация дали решението е влязло
в сила, но от решаващо значение в случая е безспорното наличие на издадена
заповед за прилагане на принудителна администативна мярка по повод на
нарушението по чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Налага
се изводът, че за нарушението предмет на обжалваното наказателно
постановление, „*“ * е санкционирано двукратно, както с нлагане на
имуществена псанкция, така и с налагане на ПАМ, с което по недопустим
начин то ще бъде наказано два пъти за едно и също нарушение. Поради
противоречие на горецитираните норми на ЗДДС с член *3 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на
данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права
на Европейския съюз, и като съобрази приоритета на правото на ЕС над
националното, съдът в настоящият му състав счита, че обжалвания
санкционен акт се явява незаконосъобразен и затова следва да бъде отменен.
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните в съдебните производства
имат право на разноски. По този повод е *равено своевременно искане от
жалбоподателя, ангажирани са и доказателства за договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева, видно от приложения договор за правна
защита и съдействие. То не надвишава минимума по Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, затова следва да
се присъди изцяло с оглед изхода на спора. На дружеството следва да се
присъдят и разноски в размер на 5 лв. за издадено съдебно удостоверение.
Мотивиран от изложеното на основание чл. 63, ал. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр.
ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗАНН и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 674691-*/09.11.2022 г.,
издадено от началника на отдел *, с което на „*“ * ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр.Смолян, ул.* № *, представлявано от * – управител,
за нарушение на чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ на
9
осн.чл.185, ал.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500лв.
ОСЪЖДА * да заплати на „*“* разноски по делото в размер на 205 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд Смолян.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
10