№ 131804
гр. София, 23.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20221110115720 по описа за 2022 година
Постъпила е въззивна жалба вх. № 86923/29.03.2023 г., подадена от Ф. Б. Ф.,
чрез адвокат Д. Ц., срещу Решение № 2214/14.02.2023 г., постановено по гр. д. №
15720/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
С разпореждане № 105342 от 25.08.2023 г. по делото съдът е указал на
жалбоподателя възможност в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
представи доказателства за спазване на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК за въззивно
обжалване на първоинстанционното решение.
В изпълнение на дадените указания е депозирана молба вх. № 275040/04.10.2023
г. от Ф. Б. Ф., в която се излагат фактически твърдения, че препис от
първоинстанционното решение е бил получен от жалбоподателя на 15.03.2023 г., а
въззивната жалба срещу решението е била депозирана на 29.03.2023 г., във връзка с
което се ангажират доказателства за електронна кореспонденция, осъществена със
служител на СРС на официалния имейл адрес на съда.
При извършване на проверка за редовност на въззивната жалба по реда на чл.
262 ГПК, първоинстанционният съд констатира, че същата не отговаря на
изискванията на чл. 259, ал. 1 ГПК – същата е подадена след изтичане на
законоустановения двуседмичен срок за въззивно обжалване на решението.
Аргументите са следните:
Препис от Решение № 2214/14.02.2023 г., постановено по гр. д. № 15720/2022 г.
по описа на СРС, I ГО, 29 състав, е връчен на жалбоподателя Ф. Б. Ф., чрез адвокат Д.
Ц., на 14.03.2023 г. – съгласно върнал се отрязък от съобщението, за което признание
се съдържа и в самата въззивна жалба. Връчването е извършено редовно – на
посочения по делото съдебен адрес за връчване на съобщения и призовки срещу
подпис.
Съгласно разпоредбата на чл. 259, ал. 1 ГПК въззивната жалба се подава чрез
съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на
страната. Съгласно чл. 60, ал. 4 ГПК „срокът, който се брои на седмици, изтича в
съответния ден на последната седмица“.
От гореизложеното следва, че преклузивният двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1
ГПК за въззивно обжалване на първоинстанционното решение е започнал да тече на
14.03.2023 г. и е изтекъл на 28.03.2023 г. (вторник, присъствен ден), като въззивната
жалба е била подадена след изтичането на този срок – на 29.03.2023 г. видно от
входящия номер на същата, т. е. същата е била депозирана на първия ден след изтичане
на срока. Подадената след изтичането на преклузивния двуседмичен срок по чл. 259,
ал. 1 ГПК въззивна жалба подлежи на връщане съгласно чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК.
1
Мотивиран от гореизложеното, съдията-докладчик
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА въззивна жалба вх. № 86923/29.03.2023 г., подадена от Ф. Б. Ф., чрез
адвокат Д. Ц., срещу Решение № 2214/14.02.2023 г., постановено по гр. д. №
15720/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2