№ 1055
гр. Русе, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20214520100326 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, вр. чл.
240 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от П. С. П. против С. АТ. П. за заплащане на сумата 20
000.00 лева- главница по договор за заем, частично от 34 000.00 лева, законната лихва върху
тази сума от предявяване на иска до изплащане на задължението, както и сумата 3877.78
лева- мораторна лихва от 28.02.2019 год. до 24.01.2021 год.включително.
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът имал сключен потребителски кредит с
Уникредит Кънсмър Фаненсинг ЕАД. Ищецът и ответникът се договорили ищецът да погаси
остатъка от кредита в размер на 34 000.00 лева, а ответникът да му върне сумата в срок до
28.02.2019 год. За това задължение ответникът подписал разписка, заверена от нотариус
К*П*. Ищецът твърди, че превел по банкова сметка в сумата 34000.00 лева. Тъй като сумата
не била върната в уговорения срок, ищецът претендира наред с главницата, и законна лихва
от предявяване на иска до изплащане на задължението, както и обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху частично предявения иск за главница в размер на 20 000.00
лева.
След оставяне на исковата молба без движение, ищецът изрично е уточнил, че
претендира сумата в качеството си на заемодател.
Ответникът не дава отговор в срока по чл. 131 от ГПК. С изявление с вх. №
18238/27.09.2021 год. от С. АТ. П., което съдът не квалифицира като отговор на исковата
молба, тъй като срокът за подаването му е изтекъл на 26.05.2021 год., ответникът оспорва
факта, че въобще е сключвал договор за кредит с Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД и е
получавал пари от това дружество, които да са били погасявани с дадена в заем от ищеца
1
сума. Тъй като това е твърдение, от което произтича претенцията на ищеца, съдът е дал
възможност на ищеца да представи доказателства, че ответникът е имал сключен договор с
Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, както и че той е погасил остатъка от кредита в
размер на 34 000 лева.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа
страна следното:
Видно от разписка с нотариална заверка на подпис, на 18.07.2019 год. С. АТ. П., ЕГН
**********, л.к. № *************, издадена от МВР- Русе на 04.05.2010 год., живущ в гр.
Русе, ул. Н* 46, се задължава да заплати на П. С. П., ЕГН **********, л.к. № *********,
издадена на 29.12.2011 год. от МВР- Русе, сумата 34 000.00 лева, представляваща остатък от
потребителски кредит от Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, получен в полза на С. АТ.
П., в срок до 28.02.2020 год.
Страните спорят относно пасивната процесуална легитимация на ответника по делото.
Ответникът навежда, че никога не е сключвал договор за кредит с Уникредит Кънсюмър
Файненсинг ЕАД и не е получавал пари от това дружество, които да са били погасявани с
дадена в заем от ищеца сума.
Ответникът също така оспорва, че ищецът му е давал в заем претендираната сума.
По делото, съгласно дадените указания, ищецът не ангажира доказателства ответникът да
е сключвл твърдяния в обстоятелствената част на исковата молба договор за потребителски
кредит с Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, както и ищецът да е заплатил дължимата
от ответника сума по договора в размер на 34 000.00 лева, която е предоставил на ответника
в качеството си на заемодател. Приложеното към исковата молба писмено доказателство,
наречено „разписка”, всъщност не съдържа изявление за предаване на някаква сума, поради
което липсват доказателства П.П. да е предавал посочената сума на С.П., нито да е
превеждал тази сума по договор, по който ответникът да е длъжник. Очевидно посоченото в
исковата молба основание на вземането, не е действителното такова между страните, но
съдът е ограничен от посоченото от ищеца.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна
следното:
Съгласно чл. 240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор и
същият се счита за сключен, когато въз основа на съгласието на страните заетите пари или
вещи бъдат предадени на заемателя. В настоящето производство не се доказа, че е
възникнало облигационно правоотношение въз основа на договор за заем между ищеца и
ответника, нито между ответника и Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, което ищецът
да е погасил.
Според чл. 154, ал. 1, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които
2
основава своите искания или възражения. Ищецът не ангажира доказателства, че е предал на
ответника сумата 34 000.00 лева, че тази сума му е била дадена в заем и с цел ответникът да
погаси свое задължение по договор за кредит. Няма пречка такива доказателства да бъдат
събирани, въпреки неподаването на отговор от ответника. Според Определение № 60660 от
1.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1201/2021 г., III г. о., ГК неподаването на писмен отговор в
срока по чл. 131 от ГПК не преклудира правото на ответника да оспори иска, няма
презумция, че неподаването на отговор в срок се приравнява на признание на иска, че прави
иска основателен, или освобождава ищеца от доказателствената тежест. В същия смисъл са
решения № 67 от 06.07.2010 г. по т. д. № 898/2009 г. на І ТО, № 27 от 16.04.2014 г. по т. д. №
1893/2013 г. на ІІ ТО на ВКС. Възможността да се сочат доказателства се преклудира
съгласно чл. 146, ал. 3 от ГПК едва след даване на указания в доклада на
първоинстанционния съд (решение № 382 от 6.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1558/2014 г. на
IV ГО, решение № 60 от 10.04.2013 г. по гр. д. № 896/2012 г. на ІІІ ГО на ВКС и много
други).
С оглед изложеното настоящия състав намира, че предявените искове са неоснователни,
тъй като не бяха доказани по основание и размер. Предвид недоказаността на исковете, не
може да бъде постановено неприсъствено решение, въпреки нарочното искане от ищеца.
С оглед изхода от делото ищецът дължи разноски на ответника, но тъй като липсват
доказателства такива да са направени, то те не му се следват.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. С. П., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. П* № 65, бл. ** вх.
1, ет. 2, представляван от адвокат К*Д* от АК- Русе против С. АТ. П., ЕГН ********** от
гр. Русе, ул. Н* № 46, ет. 3, ап. 6 искове да бъде осъден ответникът да заплати сумата 20
000.00 лева, предявена частично от общото задължение 34 000.00 лева, представляваща
дадена от ищеца сума в заем, с която е изплатен от ищеца потребителски кредит, сключен
между ответника и Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, законната лихва върху
главницата от предявяване на иска до изплащане на задължението, както и да бъде
заплатена сумата 3877.78 лева, представляваща мораторна лихва от датата, на която
задължението е станало изискуемо- 28.02.2019 год. до датата на предявяване на иска-
25.01.2021 год.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3