Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, ........2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VI
въззивен състав,
в публично заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
СТОИЦЕВ
ИВА НЕШЕВА
при
участието на секретаря Албена Ламбева и в присъствието на прокурор Юлиана
Христова, като разгледа докладваното от съдия Манолова ВНОХД № 795/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
глава XXI НПК.
С присъда от 10.05.2017
г. по НОХД № 5967/2015г. на
СРС, НК, 16 състав подсъдимата С.Л. С. е призната за невиновна
и оправдана по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК.
Срещу така постановената
присъда са постъпили протест и допълнение към него, в който се релевират доводи
за неправилност на присъдата. Иска се отмяна на същата и постановяване на нова,
с която подсъдимата да бъде призната за виновна.
В
разпоредително заседание на 12.03.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК
е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
провеждане на въззивно съдебно следствие.
В
съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Софийска градска
прокуратура поддържа протеста и допълнението към него. Счита, че присъдата е
постановена в противоречие със събраните по делото доказателства, като намира,
че по делото са събрани убедителни такива за това, че подсъдимата е била
напълно наясно с предлаганите от нея стоки, че същите са обозначени със
световно известни търговски марки, като целта и е била да се облагодетелства
именно от този факт - предлагайки ги за продажба. Моли съда да постанови нова
присъда, с която да признае подсъдимата за виновна по повдигнатото ѝ
обвинение, като ѝ наложи справедливо наказание.
Защитникът
на подсъдимата – адв. В. оспорва протеста и моли същият да бъде оставен без
уважение. Счита за неоснователни изложените възражения за липса на допуснати
съществени процесуални нарушения при изземването на инкриминираните стоки и за
наличие на умисъл у подсъдимата. Намира за безспорно установено
обстоятелството, че подсъдимата е закупила търговско предприятие, в чиито
патримониум са се намирали инкриминираните вещи, като по никакъв начин не е
знаела от къде, как и кога са придобити. Моли съда да потвърди присъдата като
правилна и законосъобразна.
Подсъдимата
С. поддържа казаното от защитника си. В предоставеното ѝ право на
последна дума моли съда да потвърди първоинстанционната присъда.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в протеста и допълнението към него,
както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и като извърши цялостна
служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314
от НПК, след самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност по делото
намира, че приетата от първостепенния съд фактическата обстановка не
кореспондира изцяло със събраните в хода на съдебно следствие писмени и гласни
доказателствени средства и писмени доказателства, поради което упражни правомощията
си по чл. 316 НПК и прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата
С.Л. С. е родена на *** ***, българка, български гражданин, неосъждана, средно
специално образование, разведена, не работи, живуща ***, с ЕГН: **********.
Свидетелите
М.Й.и Ч.Т.били съдружници и наематели на търговски обект - магазин за дрехи и
аксесоари, находящ се в гр. София, ул. „Христо ********, от името на „М.2007"
ЕООД. Двамата свидетели зареждали магазина със стоки - дрехи и аксесоари, които
закупували от различни места - от Италия, Турция от складове в гр. София. В
обекта се продавали само стоки с чуждестранни търговски марки. Към края на 2010
г. Й. и Тодоров решили да продадат магазина и поради финансови задължения Ч.Т.упълномощил
М.Й.да се занимава с тази дейност. Идеята била цялата търговска дейност на
обекта да се прехвърли на друго лице, заедно със съдържащата се вътре стока и
оборудване на магазина.
Към
посочения момент подсъдимата С. С. нямала регистрирано свое дружество или
търговец. Тя проявила интерес към дейността на магазина за дрехи и аксесоари, и
именно поради липсата на свое юридическо лице, тя помолила своята приятелка,
свидетелката Н.С.да използва в дейността си регистрацията на ЕТ, която имала С.а.
На
19.11.2010 г. бил сключен договор между М.М.Й. в качеството на продавач и С.Л. С.
като купувач, съгласно който за сумата от 30 000 лева подсъдимата закупила мъжки
и дамски дрехи по Приложение 1 със срок за заплащане на цялата сума до
31.03.2011 г. Подробен опис на дамските и мъжки дрехи не бил правен при
прехвърлянето им. При закупуване на стоките магазинът работел, като в него
останал и регистрираният на „М.2007“ ЕООД касов апарат.
Наемните
суми за магазина били заплащани на свидетеля С.С.първоначално от Ч.Т.,
впоследствие от М. Й., а след прехвърляне на бизнеса на С. С. - лично от нея.
За предаваните суми не били съставяни документи. На 01.09.2011 г. бил сключен
договор за наем между П.С. С., син на свидетеля С., и ЕТ „С. - Н. С.а", за
което подсъдимата С. имала съгласието на свидетеля Н. С.а.
Подсъдимата
работела в наетия от нея обект и със закупените дрехи. Сред дрехите имало и
такива, носещи отличителните знаци на известни търговски марки, които стоки
били идентични в едни и сходни в други елементи с оригиналните знаци на
известните търговски марки.
Марките
„CHANEL", "DSQUARED" и "HUGO BOSS" били с притежатели
на правата върху тях, както следва: „CHANEL" (ШАНЕЛ) /с притежател CHANEL
Societe par Actions Simplifiee (Шанел Сосиете Пар Акционс Симплифи)/, „HUGO
BOSS" („ХУГО БОС") /с притежател HUGO BOSS Trade Mark Management GmbH&Co
KG (Хуго Бос Трейд Марк Мениджмънт ООД и КГ)/ и „DSQUARED" (Дискуерд) (с
притежател „DSQUARED 2" ТМ S.A (Дискуерд ТМ СА). На територията на
Република България, посочените дружества били представлявани от „Т. енд Т."
ООД във връзка със защитата на изключителните им права, произтичащи от
регистрацията на търговски марки. Посочените дружества не са давали съгласие за
разпространение на стоките им в търговски обект, находящ се в гр. София, ул.
„Христо ********.
На
11.11.2011 г. бил подаден сигнал от П.П., юрисконсулт на „Т. енд Т." ООД,
че в търговския обект се предлагат стоки, носещи знаци, идентични и сходни с
марки, които дружеството представлява. Във връзка с подадения сигнал на 23.11.2011
г. била извършена проверка в ползвания от С. С. магазин и от него били намерени
и иззети множество дрехи и аксесоари, описани в протокол за изземване като: 2 /два/ броя блузи, бежови на
цвят, 3 /три/ броя блузи, сини на цвят, с бели ивици, 2 /два/ броя дънки, тъмно
сини на цвят, 3 /три/ броя дънки, светло сини на цвят, 5 /пет/ броя панталони,
тип дънки, 4 /четири/ броя фланелки с дълъг ръкав на зелено - бели райета, 1
/един/ брой блуза, червена на цвят, 1 /един/ брой блуза с дълъг ръкав, 1 /един/
брой панталони, тип дънки, светло сини на цвят, 1 /един/ брой колан, 7 /седем/
броя панталони, тип дънки, 1 /един/ брой панталон, тип дънки, с декоративен
канапен колан, 1 /един/ брой панталон, тип дънки, светло сини на цвят, 1 /един/
брой панталони, тип дънки, тъмни на цвят, 1 /един/ брой панталони, тип анцуг,
светло сив на цвят, 1 /един/ брой панталони, тип анцуг, черен на цвят, 1 /един/
брой жилетка, тип яке, 1 /един/ брой дънково сако, 4 /четири/ чифта обувки,
черни на цвят, 12 /дванадесет/ броя панталони, тип дънки, 1 /един/ брой дамска
жилетка с качулка, синя на цвят, върху които била поставена марка
"DSQUARED"; 8 /осем/ броя фланелки, върху които била поставена марка
"HUGO BOSS"; 1/един/ брой дамска чанта и 4/четири/ броя парфюми,
върху които била поставена марка „CHANEL". Посочените дрехи били поставени
в четири черни чувала. Самото претърсване било осъществено за времето от 13:20
до 14:30 ч., а вписаните като поемни лица свидетели В.П. и П.П. били извикани
за период от около 5-10 минути, на които били показани чувалите и им било
обяснено от страна на полицейските служители, че вещите са иззети от магазина.
Протоколът за претърсване и изземване бил одобрен с определение на СРС от
24.11.2011 г., постановено по ЧНД № 22281/2011 г. по описа на СРС, 11 състав,
НО. Впоследствие веществените доказателства били предадени с разписка на
домакина при 01 РУ-СДВР Тони Григоров на 24.11.2011 г.
От
заключението на приетата техническа (маркова) експертиза се установява, че
инкриминираните вещи, носещи знаците на защитените марки „CHANEL",
"DSQUARED" и "HUGO BOSS" били идентични в едни и сходни в
други елементи на стоките, за които били регистрирани марките. Идентичността и
сходството били от естество да въведат в заблуждение потребителите относно
произхода на артикулите.
От
заключението на приетата оценителна експертиза се установява, че стойността на
инкриминираните вещи възлиза на 4410,00 /четири хиляди четиристотин и десет/
лева като минималната работна заплата за страна към инкриминирания момент
варира между 240 и 270 лева.
Така
възприетата фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите П.П.П., Х.Д.Г.,
П.Т.П., В.В.П., М.М.Й., С.С. С., К. В. К., Н. В. С.а, Ч.М.Т.и Х.И.П.; протокол
за претърсване и изземване от 23.11.2011 г.; заключенията на приетите
съдебно-маркова и съдебно-оценителна експертизи; договор за покупко-продажба от
19.11.2010 г., договор за наем от 01.09.2011 г., справката за съдимост на
подсъдимата, както и останалите писмени доказателства по делото, приети и
прочетени по реда на чл. 283 от НПК от районния съд.
При
съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати
логически грешки. Съдът в съответствие с изискванията на процесуалния закон е
анализирал доказателствените източници, като правилно е преценил, че не са
налице съществени противоречия помежду им. В мотивите на първоинстанционния
състав са обсъдени в достатъчна степен събраните по делото доказателствени
материали и не е допуснато превратното им тълкуване.
Без да преповтаря изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за
необходимо, с оглед на доводите и възраженията протеста, както и в съответствие със задължението
му за служебна проверка на
правилността на присъдата в цялост, да посочи следното:
Правилно
в основата на фактическите си изводи относно извършената от подсъдимата сделка за
закупуване на стоките и обстоятелствата, свързани със стопанисване от нейна
страна на магазина за дрехи районният съд е поставил показанията на свидетелите
М.М.Й., С.С. С., Н. В. С.а и Ч.М., за които въззивният състав намира, че са
обективно, безпристрастно и добросъвестно депозирани. За тези свидетели липсват
каквито и да е доказателства по делото да са заинтересовани от изхода му, като
показанията им са логични, последователни и непротиворечиви, както сами по себе
си, така и с оглед приобщените писмени доказателства.
Правилно и доколкото не се оспорва от страните,
първоинстанционният съд е приел, че в магазина на подсъдимата са били открити
дрехи с идентични или сходни елементи с оригиналните знаци на известни
търговски марки, като за това обстоятелство са категорични свидетелите Х.Г.и П.П..
Извършеното претърсване и изземване се установява от показанията на свидетелите
Х.Г., П.П. и В.П., които са логични, непротиворечиви и последователни, поради
което настоящият състав също ги кредитира.
Относно намерените в
търговския обект инкриминирани вещи обаче
районният съд
законосъобразно е изключил от доказателствената
съвкупност протокола за претърсване и изземване, като възраженията на прокурора
за годността му като доказателствено средство са неоснователни. Вярно е, че
протоколът за претърсване и изземване от 23.11.2011 г. е одобрен от СРС, като
изготвен по реда на НПК. Съдебното одобрение на протокола по реда на чл. 161 от НПК обаче не освобождава съда, разглеждащ делото по същество, от задължението
му да прецени независимо неговата доказателствена стойност за нуждите на
настоящото наказателно производство, както и да осъществи самостоятелна
проверка за истинността и достоверността на отразените в протокола факти и
събития.
В тази връзка, въззивният съд намира, че при
самото провеждане на процесуално следственото действие са допуснати съществени
нарушения, опорочаващи го до степен, в която протоколът от него не може да
послужи като годно доказателствено средство за отразените действия. Правилно
първоинстанционният съд е кредитирал показанията на разпитаните поемни лица П.
и П., от които се установява, че същите не са присъствали по време на
провеждане на процесуално-следственото действие, а са били повикани в магазина
едва след като действието е приключило и само са подписали документи. За да се
довери на казаното от двамата свидетели, въззивният състав прецени показанията
им като еднопосочни, логични и последователни. Показателно за момента на
пристигане на поемните лица е еднопосочно заявеното и от двамата, че са видели „някакви
чували“, за които им е било обяснено от полицаите, че съдържат дрехи, като не
са възприели откъде се взимат дрехите и кой ги слага в чувалите. Преценени
поотделно и в съвкупност, показанията на поемните лица водят до единствено
заключение, че не е спазено императивното изискване на чл. 162, ал. 1 от НПК
претърсването и изземването да са извършени в присъствието на поемни лица,
осигуряващи съответните процесуални гаранции за публичност и участие на
обществеността. Това обстоятелство прави изземването непоправимо опорочено,
поради което не е възможно и допустимо да се обсъжда идентичността на
приобщените към доказателствената съвкупност веществени доказателства с
намерените в магазина на подсъдимата.
Няма
как императивните изисквания на закона относно съставянето на доказателствени
средства във връзка с изземването на веществени доказателства да бъдат
заобиколени с разпита на присъствали по време на извършване на действието лица,
за едно от които съществува законова забрана да бъде разпитвано в качеството на
свидетел, а другото е процесуален представител на дружеството, представител на
носителите на горепосочените търговски марки, поради което и предвид липсата на
други лица, присъствали непосредствено при извършване на претърсването и
изземването, въззивният съд намира, че няма как да бъдат ангажирани други
гласни доказателствени средства за главния факт от предмета на доказване.
Предвид
гореизложеното настоящият състав счита, че протоколът от извършеното
процесуално-следствено действие не е годно доказателствено средство за
извършените действия и приобщените с него веществени доказателства. Това се
отнася най-вече до приложените дрехи и аксесоари, за които се твърди, че са
иззети от магазина и които са веществени доказателства по делото. За да бъдат
обект на изследване по един експертен начин, те трябва да имат качеството на
веществено доказателство, тоест да бъдат иззети по надлежния ред. При липсата
на надлежно съставен в съответствие с изискванията на НПК протокол за
претърсване и изземване, тези веществени доказателства не са иззети по годен
начин, така че те да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.
Въззивният
съд, подобно на първия, намира заключенията на изготвените съдебно-маркова и
съдебно-икономическа експертизи за обективни, компетентни и съдържащи
изчерпателен отговор на поставените въпроси. С действията по чл. 144 от НПК
обаче се изследват доказателствата, които са събрани по надлежния ред, и за да
бъде възприет научният извод, който се прави при такова изследване,
изследваният обект трябва да е представен в процеса съобразно процесуалните
изисквания, които са гаранцията за обективно и безпристрастно разследване.
Формалността на процеса е тази гаранция и тя не може да бъде пренебрегвана в
полза на обвинителната теза и в ущърб на защитата. Предвид изложеното и
доколкото изследваните от вещите лица обекти не са иззети по годен начин, така
че те да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото, настоящата
инстанция не ги ползва при формиране на изводите си за обективната и
субективната страна на деянието.
Изводите
си за съдебното минало на подсъдимата настоящият състав направи от приложената
по делото справка за съдимост.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка въззивната инстанция достигна
до аналогични на направените от първоинстанционния съд правни изводи, че от
събраните и надлежно приобщени по делото доказателства не може да бъде направен
несъмнен извод, че подсъдимата С.Л. С. е осъществила от обективна страна
състава на престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК.
По
делото беше установено от показанията на разпитаните свидетели очевидци, че в магазина
на подсъдимата са били намерени дрехи и аксесоари, носещи знаци, идентични с
тези на търговки марки, ползващи се със защита на изключителните права на
маркопритежателите им, но при изводите за липса на надлежно извършено действие
по претърсване и изземване и невъзможността иззетите при него веществени
доказателства да бъдат приобщени по надлежния ред към доказателствената
съвкупност, останаха недоказани видът и количеството на намерените и иззети
вещи.
При
липсата на доказано наличие на основния съставомерен елемент от обективна
страна – наличието на стоки, обект на изключително право или негова имитация, изследването
на останалите кумулативни съставомерни елементи от обективна страна: липсата на
съгласие на притежателите на изключителните права върху търговските марки;
„използването“ по смисъла на чл. 13, ал.2, т.1 и т.2 от ЗМГО на посочените
инкриминирани вещи в търговската дейност чрез предлагането им за продажба и данни
кое физическо лице е осъществявало продажбата на инкриминираните вещи, предвид
обстоятелството, че помещението е стопанисвано от едно юридическо лице, а
касовият бон е издаден от друго юридическо лице, се явява излишно.
При
установената липса на обективната съставомерност на твърдяното престъпление,
безпредметно се явява обсъждането на субективната страна на същото.
В
заключение, настоящата инстанция намира, че от надлежно приобщените
доказателства и доказателствени средства не биха могли да бъдат установени
фактите, включени в предмета на доказване, за да бъде постановена осъдителна
присъда, поради което протестът на прокуратурата следва да бъде оставен без
уважение. Ето защо, след като прие, че не е установено подсъдимата да е
осъществила състава на престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК, СГС констатира,
че правилно е оправдана на осн. чл. 304 от НПК от районния съд.
Законосъобразно,
на основание чл. 172б, ал. 3 от НК, първоинстанционният съд е отнел в полза на
Държавата веществените доказателства по делото, приобщени с протокол за
претърсване и изземване от 23.11.2011 г.
Предвид
изхода на делото в съответствие с разпоредбата на чл. 190 ал. 1 НПК, правилно
съдът е постановил направените разноски да останат за сметка на държавата.
След
обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна
проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира основания за
изменение или отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, поради което
същият следва да бъде потвърден.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда от
10.05.2017 г., постановена по НОХД № 5967/2015г. по описа на СРС, НК, 16 състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.