Решение по дело №257/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 221 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на З.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 1210/23.12.2022 година, постановено по АНД № 898/2022 година по описа на Бургаски районен съд (БРС), с което е потвърден Електронен фиш серия К № 5298662, издаден от ОД МВР гр. Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 50 лева.

С жалбата се поддържа, че решението на БРС е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че в хода на въззивното производство не са били изяснени всички факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване. Счита, че не са разгледани възраженията на жалбоподателя че не е ясно каква е била позицията на техническото средство спрямо пътя. С тези доводи е изложено искане съдът да отмени въззивното решение и издадения срещу касатора електронен фиш, или да върне преписката на БРС за ново произнасяне със съответните указания за събиране на доказателства.

В съдебно заседание касаторът не се явява. Чрез процесуалния си представител адв. Д. депозира писмени бележки с които поддържа жалбата. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба не изпраща представител в съдебно заседание, не изразява становище по касационната жалба.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на решението на БРС.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на З.А.А. против електронен фиш Серия К № 5298662, издаден от ОД МВР гр. Бургас, за което е образувано АНД № 898 по описа на БРС за 2022 г. С постановеното по това дело Решение № 1210/23.12.2022 година съдът е потвърдил издадения срещу А. електронен фиш.

При постановяване на решението си ВРС е приел, че административнонаказателното производство е проведено без нарушаване на процесуалните правила, визирани в ЗАНН и ЕФ съдържа необходимите реквизити. Въззивният съд е направил извод, че е осъществен съставът на визираното нарушение предвид това, че водачът е управлявал МПС със скорост 97 км./ч при максимална разрешена скорост от 80 км./ч. Санкционната норма е била приложена правилно, като при наличие на допусната от жалбоподателя скорост на управление на МПС, превишаваща разрешената от 80 км/ч правилно е било определено и предвиденото в чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДП наказание.

Решението на ВРС е валидно и допустимо. Постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната му. Същото е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Електронният фиш в случая е издаден на З.А. като законен представител на юридическото лице „Омникар - Ауто“ ООД.

Разпоредбите на чл. 186, ал. 4 и ал. 5, чл. 188, ал. 1 и 2 и на чл. 189, ал. 4-8 ЗДвП, регламентират издаването на Електронния фиш на името на собственика на автомобила или на законния представител на юридическото лице (какъвто е настоящия случай), т.е. налице е законова презумпция, че последният е неговия водач. Електронният фиш не е надлежно връчен, като по делото няма данни от страна на жалбоподателя, в настоящото производство касатор да е представена декларация по чл. 189, ал. 5, предл. 2-ро ЗДвП и копие от свидетелството за правоуправление на лицето, на което е предоставено управлението на МПС, поради което се налага извода, че административно-наказателната отговорност на А. е ангажирана правилно.

Настоящата съдебна инстанция не споделя възражението на касатора, свързано с липсата на поставен пътен знак В-26 в пътния участък където е заснет автомобила на жалбоподателя и свързаните с това твърдения за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съставения Протокол от 19.09.2021 г. за използване на Автоматизирано техническо средство или система, много точно и ясно е записано, че има пътен знак за ограничение на скоростта до 80 км/ч, като пътният участък е в населено място. Така установените факти, са отразени и в ЕФ. На основание чл. 189, ал. 2 ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в случая от страна на касатора не са представени доказателства, годни да опровергаят описаните в протокола от 19.09.2021 г. и в ЕФ факти и обстоятелства. Освен това съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП максимално допустимата скорост при движение на МПС в населено място, какъвто е и настоящия случай е 50 км/ч. Водачите на МПС са длъжни да се съобразяват с това ограничение без да е налице нарочно поставен пътен знак за това, като евентуалната липса на поставен знак В-26 не изключва вината на водача при нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. В този смисъл твърденията на касатора, че решението е постановено при наличие на неизяснена в цялост фактическа обстановка е неоснователно.

Неоснователни се явяват и твърденията в жалбата свързани с редовността на протокола от проверката на техническото средство, с което е установено нарушението. Към административната преписка е приложен протокол от проверка № 18-С-ИС/18.05.2021 г. на БИМ, от който надлежно се установява, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е преминала съответните процедури по изпитване и сертификация и е от одобрен тип. Същото, притежава удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, издадено от Българския институт по метрология и отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи. Стационарно преносимият уред за контрол на скоростта (СПУКС) на моторни превозни средства ARH CAM S1 е предназначен за автоматично фиксиране и на допуснатите нарушения за скорост, като уредът измерва скоростта и разстоянието на преминаващите МПС само в автоматичен режим от статив (тринога) или от конзола в патрулен автомобил в стационарно положение. Принципът на работа на системата е основан на лазерен модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни средства, като измерванията се документират от две конструктивно идентични камери, оборудвани с обективи, с различни фокусни разстояния и след всички измервания и направените изчисления, устройството предоставя една валидно измерена текуща скорост на всяко от наблюдаваните МПС. Всички заснети МПС, индексирани с превишена скорост, се съхраняват в устройството, с възможност за автоматично предаване в цифров вид на разпознатите регистрационни табели, придружени със снимков материал и данни. Системата включва стационарно преносими уреди за контрол на скоростта, специализиран софтуер, интегриран със софтуера за проверка и автоматизираната система "Административнонаказателна дейност" за обработка на нарушенията за скорост и генериране на електронен фиш.

Зоната на измерването се определя чрез пресичане на линиите на маркерите в средата на страните на изображението. Същите показват скоростта на кой автомобил от снимката е засечена. Същевременно са обособени три зони на измерване:

- лазерна измервателна зона /площ покрита от лазерния лъч/;

- ръб на измервателна площ /определя се от пресичането на линиите ограничени с черта с тъмен цвят, разположена над маркерите в средата на страните на изображението/ и

- зона за безопасност /определя се от пресичането на линиите ограничени с черта с бял цвят, разположена над маркерите в средата на страните на изображението/.

„Зоната за безопасност“ представлява кръг, в който е позволено само едно превозно средство, за да се запази абсолютната сигурност.“

От приложената по делото снимка, въз основа на която е издаден процесния фиш е видно, че в зоната за безопасност попада само автомобила на касатора. Всъщност това е и единственият попадащ в обхвата на техническото средство и заснет от него в този момент автомобил. В този смисъл изискването в зоната за сигурност на измерване да попада само един автомобил не е нарушено, което обуславя и абсолютната сигурност на измерването.

Гореизложеното отговаря и на изискванията, залегнали в чл. 74б, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Изискванията от Наредбата се включват в метрологичните характеристики, които пък са част от метрологичния контрол, който се извършва за гарантиране на точност и достоверност на измерванията по арг. от чл. 5 от Закона за измерванията. Удостоверението за одобрен тип средство за измерване удостоверява по безспорен начин одобряване на типа на средството за измерване, което по правилото на чл. 32, ал. 1 от Закона за измерванията означава, че средството е изпитано и е установено съответствие с типа на средствата за измерване и изискванията към тях, част от които изисквания са посочените такива в чл. 746, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, което обуславя неоснователността и на последното касационно възражение, че използваното АТСС не отговаря на изискванията на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.

На следващо място съдът намира обстоятелството, че посочването в мотивите на районния съд, че АТСС е стационарно, не съставлява нарушение на съдопроизводствените правила, с което да се нарушава правото на защита на жалбоподателя и което да е основание за отмяна на въззивното решение.

Във връзка със служебната проверка за съответствие на решението с материалния закон, касационният състав приема, че изводите на районния съд по фактите, установени в проведено процесуално законосъобразно производство, включително и посредством събиране на нужните за изясняване на спора доказателства, са съответни и на приложимия към процесния случай закон.

Наложеното административно наказание е съответно по вид и в предвидения в чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП абсолютен размер, с което е съобразен и чл. 27, ал. 1 ЗАНН, при неприложимост на правилата по чл. 27, ал. 2 и 3 ЗАНН.

От изложеното става ясно, че БРС е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода на спора право на разноски има ответникът по касация, но предвид липсата на отправено искане, не се следва присъждане на такива.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1210/23.12.2022 г., постановено по НАХД № 898/2022 г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: