Р Е Ш Е Н И Е
Номер ./. 29.05.2019г. град
П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на осми май
две хиляди и деветнадесета година в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Галина Младенова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№245 по описа за 2019г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от
Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №1337 от
16.11.2018г. постановено по гр.д.№3569/2017г. по описа на същия съд, по иска на
Д.С.Б., ЕГН-********** ***, чрез адв.Б.
против М.М.Ю., ЕГН-**********, представляван от М.Б.Ю.,
ЕГН-********** и Ц.Т.Ю., ЕГН-**********,***, е прието за установено по отношение на
ответника, че ищцата е собственик на ½ ид.ч. от сграда с идентификатор
55155.502.261.6, разположен в ПИ с идентификатор 55155.502.261 по КККР на гр.П.,
с площ от 26кв.м. и предназначение хангар, депо, гараж.
С определение №233 от 21.01.2019г. постановено по
същото дело и от същия съд, в производство по чл.248 от ГПК по искане на ищцата
Д.Б., е осъден ответника М.М.Ю., ЕГН-**********, чрез неговите родители и
законни представители М.Б.Ю. и Ц.Т.Ю.,***,
да заплати на Д.Б. сумата от 1580лв сторени разноски.
С определение
№627 от 22.02.2019г. постановено по същото дело и от същия съд, по реда
на чл.248 от ГПК е оставена без уважение молбата на адв. К. за изменение на определение от 21.01.2019г. в
частта за разноските.
Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с въззивна жалба с вх.№28254 от 19.12.2018г. подадена от името на малолетния М.М.Ю. чрез неговата майка и законен
представител Ц.Т.Ю. чрез процесуалния си представител адв.Ч.Ч. ***, с доводи за
порочност като неправило и незаконосъобразно с искане да бъде отменено изцяло и
да се отхвърли заявената искова претенция, поради следните съображения:
На първо място, жалбоподателят сочи допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане
на всички събрани по делото доказателства по отделно и в съвкупност с целия
доказателствен материал и направените възражения от страните.
На второ място, решението било постановено при
незаконосъобразни правни изводи относно установените факти, както и при такива,
несъответстващи на доказателствата по делото. Коментирани са установените по
делото факти и обстоятелства, и по-конкретно
факта на построяването на процесния гараж през 1996г. и факта на въвеждането му
в експлоатация след преустройството му в
автоработилница на 31.10.2017г., упражняваното владение върху гаража от
изграждането му единствено от бащата на жалбоподателя М.Б.Ю. и бивш съпруг на
ищцата по време на брака им, а и след прекратяването на брака, където държал
личния си автомобил и е упражнявал в него занятието си като монтьор. Правните изводи, които се
извеждат от жалбоподателя са, че принципно вещното право на собственост върху имот
придобит по време на брака в резултат на съвместен принос и по давност, към момента на развода е съвместно притежание
на двамата съпрузи в хипотеза когато придобиването е станало докато трае бракът (чл.19 ал.1 от СК 198г., чл.21
ал.1 от СК 2009г. във връзка с чл.79 ал.1 от ЗС). Според жалбоподателят, в хипотезата на започнала да тече придобивна
давност по време на брака, но приключила
след прекратяването на брака, имотът не се включва в съпружеската имуществена
общност. Коментирано е и правното значение на дарението извършено в полза на малолетния
ответник М.М.Ю. от неговите родители М.Б.Ю. и Ц.Т. Ю. на процесния гараж,
предхождано от издаден констативен нотариален акт по чл.587 от ГПК за
придобиване в собственост на същия този гараж чрез придобивна давност, съгласно
чл.79 от ЗС от М.Б.Ю., изтекла в негова полза след прекратяването на брака с
ищцата Д.С.Б., в който случай според жалбоподателя било неприложимо правилото
на чл.19 ал.1 от СК от 1985г., респективно чл.21 ал.1 от СК от 2009г. Коментирано
е развилото се нотариално производство по чл.587 от ГПК, целта на това
производство и обвързващата му доказателствена сила за третите лица, способите
за отмяна на констативния нотариален акт при оспорване и кой носи тежестта на
доказване. Цитира се и ТР №11/2012г. от 21.03.2013г. по тълк.д.№11/2012г. на
ОСГК. Оспорва се извода на съда, че гаражът е придобит в резултат на съвместен
принос от двамата бивши съпрузи, доколкото това можело да стане след обособяването му като обект на собственост и
приемането му в експлоатация, като в случая гаражът бил реално в груб строеж
към 1997г. и в сегашния си вид при извършени преустройства, като самостоятелен
обект на собственост става едва през 2017г. с въвеждането му в експлоатация, като
според разпитаните свидетели този гараж е бил владян още от самото му начало
само от М.Б.Ю., в който първоначално е упражнявал занятието си, а в последствие
след прекратяването на брака му с ищцата, държал в него личната си кола.
Коментирани са хипотези на придобивна давност, на приращението на чл.92 от ЗС и
режима на общност по чл.21 ал.1 от СК, трансформиране на държането във
владение, намерението за своене и волеизявлението като субективен елемент
на владението чрез процесуални
средства. Твърди се, че в случая не е
установено от доказателствата съвладение на гаража от двамата бивши съпрузи, което да е продължило повече
от 10г., и който срок да е изтекъл по време на брака на бившите съпрузи, както
и да е извършено позоваване на последиците от давността от някой от съпрузите по време на брака им и
че такова е установено единствено от М.Ю. и то след прекратяването на брака си
през 2007г. Счита, че ищцата не е доказала настъпването на конкретни юридически
факти, обуславящи фактическия състав на чл.19 ал.1 от СК от 1985г. респективно
чл.21 ал.1 от СК от 2009г. във връзка с чл.79 ал.1 от ЗС и не е опровергано
легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на
собственост и че съдът е следвало да приеме, че единствен собственик на имота е
лицето посочено от констативния нотариален акт за собственост, който е
праводател заедно с втората си съпруга Ц.Ю. на малолетния ответник и син на
двамата М.М.Ю.. Моли да се отмени обжалваното решение и се отхвърли предявения
иск.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от насрещната по спора страна Д.Б. чрез пълномощника си адв.Б. ***, в който се
излагат доводи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и по същество правилно
и не страда от пороците изложени в жалбата.Анализират се събраните в хода на
производството пред първата инстанция доказателства, отговаря се на всички
доводи развити във въззивната жалба и се навежда извод за неоснователност на
същата.Изложени са становища и по отношение някои от доводите във въззивната
жалба, които се квалифицират от насрещната страна като несвоевременно въведени в
процеса и по които според тази страна въззивният съд не дължи произнасяне, а по
същество същите са определени като неоснователни. Подробни доводи са развити по
отношение строежа на гаража, как е изграден, имал ли е през определен период от
време статут на „груб строеж“ и момента
от който той е започнал фактически да функционира като автосервиз, вида на
гаража към момента на построяването му и
вида му към настоящия момент, коментирани са доказателствата във връзка с
доводите за наличието или липсата на придобивна давност за бащата на ответника
и негов дарител. Моли да се потвърди решението.
Обжалвано е в срок и определение №627
от 22.02.2019г. на Пазарджишки районен съд, постановено по гр.д.№3569/2017г. по
описа на същия съд, с въззивна частна жалба с вх.№5292 от 05.03.2019г. подадена
от адв.П. К. пълномощник на малолетния ответник М.М.Ю.. Поддържа се, че
определението е неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост с искане да се отмени и се постанови ново като се
намали размера на адвокатския хонорар, съгласно Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Частният жалбоподател не
споделя доводите на първоинстанционния съд
за липса на прекомерност на претендираното и присъдено адвокатско
възнаграждение предвид сложността на правния спор, доказателствата и
времетраенето на процеса.Твърди се, че по делото не са извършвани съществени
процесуални действия освен в първото и в последно съдебни заседания, а
времетраенето на процеса било поради
дългите периоди през които са
провеждани съдебните заседания. Независимо от уговорките между страната и процесуалния й представител,
жалбоподателят счита, че при присъждане на разноските които ще заплати другата
страна следва да се приложи разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК във връзка с чл.7
ал.2 т.1 от цитираната Наредба. Моли размерът на претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение да се редуцира и се присъди в размер на 300лв по
същата Наредба. Счита, че няма основание
за четворно увеличаване размера на адвокатското възнаграждение на база
минималния размер по Наредбата дори и при правна сложност на делото.
В срок е постъпил отговор на частната жалба от ищцата Д.Б.
чрез пълномощника си адв.Б., в който се излагат доводи за неоснователност на
последната.Твърди се, че предявеният иск от ищцата е с фактическа и правна
сложност по-голяма от обичайната и че Пазарджишкият районен съд е съобразил
сложността на правния спор, многобройните доказателства и доказателствени
искания, извършените процесуални действия във връзка с въведените оспорвания, поради
което моли да се потвърди обжалваното определение. Счита още, че се касае за
иск с фактическа и правна сложност, а заплатеното адвокатско възнаграждение е
малко над двукратния размер на минимално определеното с разпоредбата на чл.7
ал.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Страните не сочат нови доказателства по
реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд провери при
условията на чл.269 от ГПК валидността и допустимостта на обжалваното решение,
а по неговата правилност по същество съобрази изложеното във въззивната жалба с
вх.№28254 от 19.12.2018г. подадена от
името на малолетния М.М.Ю. чрез
неговата майка и законен представител Ц.Т.Ю. чрез процесуалния си представител
адв.Ч.Ч. ***, и постъпилия отговор на насрещната по спора страна №1057 от
17.01.2019г. на ищцата Д.Б. чрез пълномощника си адв.Б., и прие за установено
следното:
Предявен е установителен иск за собственост
с правно основание в чл.124 ал.1 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/ във
връзка с чл.79 от Закона за собствеността /ЗС/, чл.21 ал.1 от Семейния кодекс
/СК/и с чл.225 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
В исковата си молба против малолетния М.М.Ю., с ЕГН-**********, роден на ***г. /виж и чл.104 ал.3 и ал.2 от Наредба №РД-02-20-9
от 21.05.2012г. за функциониране на
Единната система за гражданска регистрация, издадена от Министъра на
РРБ-Д.в.,бр 43 от 2012г./ представляван
от законните си представители и родители М.Б.Ю., ЕГН-********** и Ц.Т.Ю., ЕГН-**********,
всичките с постоянен адрес ***, ищцата Д.С.Б.,
с ЕГН-********** ***, поддържа, че тя и М.Б.Ю. са сключили граждански брак на
14.10.1990г., прекратен с развод с решение постановено от Окръжен съд на окръг К.,
И., трети общински район, САЩ на 21.06.2006г.,
признато с решение на Кмета на Община П. №956 от 14.05.2007г. Твърди се,
че по време на брака си двамата придобиват чрез продажба с нотариален акт
№86,том 9,н.д.№ ../..г. на Пазарджишки нотариус ½ ид.ч. от
едноетажна масивна жилищна сграда, построена
въз основа на отстъпено право на строеж в държавен имот №9351 в кв.220 по плана
на гр.П., на 50кв.м., обособена като самостоятелно жилище, с отделен вход в
южната част на сградата върху 25кв.м., ведно с изба от 25кв.м. и пристройка от
20кв.м. при съседи-Р.Г., Д.Г. и улица. Твърди се още, че през периода
1993г.-1996г. двамата съпрузи построяват гараж, разположен в северозападната
част на имот пл.№9351, по улично-регулационната граница. След прекратяването на
брака, с нотариален акт №./., том 1, рег.№1984,
н.д.№./.г. на нотариус Х.П., вписан в Службата по вписванията на 24.03.2008г., вх.№1746,
акт №./., том 5, н.д.№…, ищцата продала на сина си Б. М.Ю. собствената си
½ ид.ч. от придобитото с н.а.№…,том
9, н.д.№../..г. на Пазарджишкия нотариус обособеното самостоятелно жилище със
застроена площ от 50кв.м.Поддържа, че по повод възникнал спор относно плащане
на наем в края на месец май 2017г. и събиране на необходимите документи, ищцата
Д.Б. установила, че М.Б.Ю. се е снабдил с констативен нотариален акт /КНА/ №23,
том 1, рег.№669, дело №./.г. на нотариус М.М., с район на действие Районен съд
гр.П., вписана под №571 в Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията
при Пазарджишки районен съд, дв.вх. р-р №2358 на 30.03.2017г., вх.рег.№2358,
акт №148,т.7, дело №1122/ 2017г., за собственост, на недвижим имот придобит по
давност, представляващ сграда с идентификатор №55155.502.261.6, по КККР на гр.П.,
одобрена със заповед № РД-18-97 от 28.10.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на имота-гр.П., п.к.4400, улица “В.“ №8-а, със застроена площ от
26кв.м., брой на етажи –един, предназначение на сградата-за хангар, депо, гараж.
Твърди се още, че с нотариален акт №46,том 1, рег. №988, дело №43/2017г. на
нотариус М.М., издала преходния КНА, М.Б.Ю.
и Ц.Т.Ю. дарили на ответника М.М.Ю. същия недвижим имот-гараж, като
актът бил вписан в Службата по вписванията в дв.вх.рег.№4116 от 11.05.2017г., вх.рег.№196,
том 13, дело №1889. Твърди ищцата Д.Б., че тя е собственик на ½ (една
втора) идеална част от процесния гараж с идентификатор 55155.502.261.6. в
поземлен името с идентификатор 55155.502.261. Изложените в тази връзка факти и
обстоятелства са следните: През 1998г. семейството заминава в САЩ придобивайки
права по „зелена карта“, като синът им Б. М.Ю. се връща окончателно в България
през 2004г., майката Д.Б. се завръща през 2005г., а ответника М.Б.Ю. се завръща окончателно в страната в
края на 2009г. Твърди още, че тя заедно със сина си Б. живели в имота на ул.“В.“
№8а до есента на 2008г. и при напускането му е предала ключовете от жилището и
от гаража на майката на М.Б.Ю., тъй като по това време последният пребивавал в
САЩ. Ищцата нямала нужда да ползва процесния гараж, тъй като в имота си на ул.“Ц.С.“
притежавала гараж. Твърди, че М.Б.Ю. ползвал цялото жилище и гаража, поради
което ищцата и синът им Б. провели среща с М.Б. през м.декември 2016г. и се
споразумели той да плаща наем в размер на 300лв за жилището и гаража по банкова
сметка ***, като твърди, че М.Б.Ю. е заплащал наем до м.май 2017г. Твърди още
ищцата, че М.Б. Ю. и Ц.Т.Ю. са се
разпоредили с целия самостоятелен обект-гараж, дарявайки го на ответника М.М.Б., но счита, че сделката не е породила
прехвърлителен ефект, тъй като
прехвърлителите не са собственици на ½ ид.ч. от гаража, разпоредили са
се с имот, който не им принадлежи изцяло и надареният М.М.Ю. не е станал
собственик на тази част. Моли да се постанови решение с което да се приеме, че
ищцата Д.С.Б. е собственик на ½ ид.ч. от сграда с идентификатор
№55155.502. 261.6 разположен в поземлен имот с идентификатор 55155.502.261, по КККР на гр.П., одобрени на
28.10.2008г. със заповед №97 на ИД на АГКК, с адрес на имота в гр.П., ул.“В.“
№8-а, със застроена площ от 26кв.м., на един етаж, и с предназначение-хангар,
дело, гараж, с присъждане на направените в производството разноски. Сочи
доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от малолетния ответник представляван от законните си
родители в която поддържа, че независимо,
че искът е допустим, същият по същество бил неоснователен, като се оспорват
изложените в исковата молба факти и обстоятелства. Твърди се, че процесният
гараж от 26кв.м. с описаната индивидуализация по КККР на гр.П. не съвпада с
посочената в исковата молба квадратура и че това е самостоятелен обект, построен
е преди повече от 10г. с нужните строителни книжа. Оспорва се твърдението, че
придобитото право на собственост по силата на давностно владение не отговаря на
истината и посочените факти в нотариалното производство по издаване на КНА по
обстоятелствена проверка. Оспорва се ищцата да се е противопоставяла някога на
владението и ползването върху процесния имот от страна на бащата на ответника М.Б.Ю..
Твърди, че гаражът бил построен през периода 1995г.-1996г. и с площ от 15кв.м.,
за да упражнява в него занаята си бащата на ответника, който бил механик и е
извършвал дребни авторемонтни дейности. Твърди, че през 1998г. М.Б.Ю. заминал заедно с ищцата Д.Б. за САЩ, а
в жилищния имот, находящ се на ул.“В.“ №8-а се настанили да живеят родителите
на М. Б. Ю..През пролетта на 2005г. ищцата се завърнала от САЩ, а два месеца
по-късно и бившия и съпруг М.Ю., като при завръщането си ищцата отишла да живее при майка си, където по-късно
се установил й съпруга й. Твърди, че при завръщането си от САЩ М. Б. Ю. донесъл
пълен контейнер с техника за семейното жилище и автомобил, закупен лично от
него и при вноса декларирал, че няма да го предостави на друг.Твърди се още, че
двамата съпрузи били американски граждани.След завръщането си в Р България, съпрузите
живеели в дома на майката на ищцата до лятото на 2006г., докато течал ремонтът
на жилището им на ул.“В.“ 8а, след което се върнали да живеят там. Твърди ответникът, че баща му М.Б.Ю. отива отново в
САЩ през м.март 2006г. и се връща през пролетта на 2007г. и заварва жилището си
празно като към този момент разводът между съпрузите бил вече факт.Твърди се,
че от този момент ищцата не е живяла никога в жилището на ул.“В.”№8а, както и
никога не е предявявала претенции към процесния гараж, нито е заплащала данъци
и такси за него и че такива са заплащани за имота от бащата на ответника, а
когато той е отсъствал от страната, в гаража се намирал неговия автомобил.
Твърди се, че след изграждането на гаража, в него М. Б. Ю. е извършвал дребни
ремонти на автомобили, работил е в гаража като механик и никога и по никакъв
начин никой не му е пречил да го ползва
и владее. Заради увеличения обем работа се наложило да го разшири
на 26кв.м., а след това и да го оборудва и преустрои за автодиагностичен
пункт. В тази връзка се поддържа, че процесната
сграда била ползвана от праводателя на ответника и негов баща,
била владяна от него изключително
за себе си, със знанието и без противопоставянето на ищцата Б..Твърди се, че
владението било, явно, безспорно и несмущавано, продължило повече от 10г.,
поради което същият станал изключителен собственик на построения гараж и по
тази причина прехвърлил с дарение имота на малолетния си син М.М.Ю., като
ответникът поддържа, че присъединява владението си към това на бащата си М.Б.Ю.. Предвид
изложеното ответникът твърди, че е собственик на целия процесен имот на годно
правно основание и че неговите праводатели и родители са имали право и са могли
валидно да му прехвърлят в собственост
целия гараж. По отношение на посочените от ищцата вноски по банковата сметка на Б. Ю. ответникът твърди,
че това са вноски за погасяване на кредит на последния, които баща му отказвал да ги дава на ръка и ги е превеждал
по банковата му сметка.Моли да се отхвърли
предявения иск за собственост за процесната
идеална част от гаража. Сочи доказателства.
Пазарджишкият окръжен съд за да се
произнесе взе в предвид следното:
Установява се от събраните по делото
доказателства, че ищцата Д.С.Б. и бащата на малолетния ответник М.М.Ю., роден
на ***г., а именно М.Б.Ю., ЕГН-**********, са бивши съпрузи, сключили
граждански брак на 14.10.1990г. в гр.П., Р България, прекратен с развод на 18.10. 2006г. с решение
на Окръжен съд на окръг К., щата И., трети общински район на Съединените
американски щати, вписано на 21.06. 2006г. и заверено под №С06ТJ24443 на 18.10.2006г., което чуждестранно съдебно решение
е признато на основание чл.118 ал.1 от КМЧП и чл.35 ал.3 от ЗГР с решение №956 от 14.05.2007г. на Община П.,
подписано от тогавашния кмет на Общината И.Е.. Установява се, че съпрузите са придобили чрез възмездна сделка (покупко-продажба)
сключена по време на брака си, на дата 10.12.1992г. правото на собственост
върху ½ ид.ч. /една втора идеална част/
от едноетажна масивна жилищна сграда, построена въз основа на отстъпено
право на строеж в имот 9351-държавен, в кв.220 по плана на гр.П. на 50кв.м., обособена
в самостоятелно жилище, с отделен вход в южната част на сградата върху 25кв.м.,
ведно с изба от 25кв.м. и пристройка от 20кв.м. при съседи- Р.Г., Д.Г. и улица (нотариален
акт №.., том ІХ, д.№3385/ 1992г. на
нотариус П. М. при РС-П.) .
Установява се още, че на 30.03.2017г. е съставен констативен нотариален
акт /КНА/ за собственост от нотариус М.М. с район на действие Районен съд гр.П.,
№23,том І, рег.№699 н.д.№ ./.г., с който М.Б.Ю., бащата на малолетния ответник М.М.Ю.,
е признат за изключителен собственик на основание давностно владение на сграда,
с идентификатор 55155.502.261.6 разположена в поземлен имот с идентификатор
55155.502.261 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.П., с адрес
на имота в гр.П., ул.“В.“ №8-а, със застроена площ от 26кв.м. и с
предназначение - хангар, депо, гараж.
Същият недвижим имот, придобит в изключителна собственост по давност от М.Б.Ю. е дарен от него и от Ц.Т.Ю. на
ответника-малолетния им син М.М.Ю., за което е съставен нотариален акт за дарение
на 11.05.2017г. №46,том 3, рег.№988, дело №43 от 2017г., при запазено за
прехвърлителите право на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на
имота. Собствената на ищцата Д.Б.
едната втора идеална част от закупеният
по време на брака недвижим имот, представляващ самостоятелно жилище, трансформирана
в обикновена съсобственост след прекратяването му с развод, е продадена на сина си Б. М.Ю. за което е съставен
нотариален акт №./., том І, рег.№1984, нот.д.№…. от 24.03. 2008г. на нотариус Х.П.
с район на действие Районен съд гр.П..
По
делото е представена данъчна декларация,
с вх.№4529 от 20.02. 1998г. подадена лично от М.Б.Ю. до Данъчна служба гр.П., в
която от него е деклариран самостоятелен обект за собственост гараж-друга
нежилищна площ, построен през 1996г. с разгъната застроена площ от 15кв.м.,
като деклараторът сочи като документ за собственост нотариалният акт №86 от
10.12.1992г. /за закупуването на самостоятелното жилище от едноетажната масивна жилищна сграда в
държавен имот №9351 в кв.220/, с административен адрес на ул.“В. №8А в гр.П.. Този гараж е деклариран
като съсобствен при равни права между М.Б.Ю. и съпругата му Д. С. Ю..
Изрично в таблица №1 от декларацията деклараторът е посочил, че гаражът е съсобствен
между двамата съпрузи, а в таблица №4 е посочено, че всеки от съсобствениците
притежава от по ½ ид.ч. от съсобствеността в имота. Според информацията за сметка за периода
01.12.2016г.-30.06.2017г., издадена от „Уникредит Булбанк“ АД по сметката на Б.
М.Ю. са извършени пет превода, всеки на стойност от по 300лв на дати
21.12.2016г., 11.01.2017г., 06.02.2017г., 06.03.2017г. и на 07.04.2017г., като
по всички траншове вносител на сумите е М.Б.Ю.,
а като основанието за превода е за наем, а само една вноска е посочена за
кредит /06.03.2017г./. За последната по време вноска също е посочено като
основание за плащане „наем”.
В
представената по делото скица на сграда №15-475662-29.09.2017г. за имот с
идентификатор 55155.502.261.6 е посочено, че се касае на гараж от 26кв.м. намиращ се в поземлен имот с идентификатор №55155.502.261,
като имотът е записан в собственост на М.М. Ю.-малолетния ответник, а прехвърлителите са
записани като ползватели на имота.
Съгласно представено по делото
удостоверение №156 от 31.10.2017г. издадено от Община П., се въвежда в експлоатация строеж „Преустройство на обект с
идентификатор 55155.502.261.6 за автодиагностичен пункт” с РЗП от 26кв.м., V
категория, находящ се в ПИ 55155.502.261, съставляващ УПИ V-9351, квартал 220А
по плана на гр.П., на ул.“В.“ №8а, с възложители ответника по иска и неговите
родители, съгласно акта за дарение. В удостоверението е отразено още, че
строежът е изпълнен в съответствие с одобрени проекти, разрешение за строеж
№261 от 08.09. 2017г., издадено от главния архитект на Община П. и изискванията
към строежите съгласно чл.169 ал.1 и 3 от ЗУТ. Удостоверението е подписано от
главния архитект на Община П. или се налага извода, че от датата на издаване на
разрешението за строеж до момента на въвеждане в експлоатация на обекта се изминал
период от време от само 1(един) месец и 23дни.
По делото
е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза заключението по която
въззивният съд възприема изцяло, като обосновано компетентно изготвено и неоспорено
от страните и от което се установява, че пазарната стойност на гаража,
представляващ сграда с идентификатор 55155.502.261.6 е от 6320лв. Посочени са
какви подобрения са извършени в сградата и каква е увеличената стойност на
гаража заедно и по отделно с жилищната сграда. По отношение на гаража е
изслушана и втора експертиза по която е изготвено заключение с вх.№15106 от
25.06.2018г. от инж.В. и от което се установява, че процесния гараж е с
административен адрес гр.П., ул.”В.”№8а, застроен на площ от 26кв.м., отразен в
регистъра на имоти като сграда, собственост на ответника М.М.Ю., съгласно нотариален
акт №196 от 11.05.2017г. Посочено е още, че ограничени вещни права на ползване
имат прехвърлителите на имота М.Б.Ю. и Ц.Т.Ю.. Според заключението гаражът
представлява самостоятелна сграда със застроена площ от 25.4кв.м. измерена на място, изграден по
стандартния за такъв тип сгради с това предназначение начин-върху бетонови
основи с тухлени стени и покрив-бетонова плоча, а входът е оформен с двукрила
метална врата при средна светла височина на гаража от 2.20кв.м. Установено е от
експерта, че гаражът е преустроен в авторемонтна работилница и в
автодиагностичен пункт, като във връзка с
преустройството е направен канал за смяна на масла и други ремонти и че
за оформяне на канала е изпълнено
вкопаване под нивото на пода на гаража на дълбочина от 1.70м и че същият е
двойно Т-образен със стълбища за достъп до канала от две страни, с монтирана в близост до
канала апаратура за диагностика на автомобили. Посочено е от вещото лице, че
преустроеният гараж е въведен в експлоатация с удостоверение №156 от
31.10.2017г. като строеж ”Преустройство на обект с идентификатор 55155.502.261.6 за
автодиагностичен пункт”, издадено на възложителите М.М.Ю., М.Б.Ю. и Ц.Т., в което обектът е описан
с площ от 26кв.м. Установено е от вещото лице и че съгласно удостоверението
строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти, разрешение за строеж
№261 от 08.09. 2017г. и изискванията към строежи съгласно чл.169 ал.1 и ал.3 от ЗУТ. Вещото лице допълва в съдебно заседание, че документи във връзка с
преустройството на гаража и направата на канал не са й предоставени и че
гаражът е построен изначално с тази площ, като предполага, че той е строен
малко след жилищните сгради. Заключенията не са оспорени от страните в
производството и са приети по делото без възражения от тяхна страна по
отношение на констатациите на експерта
инж.В.. Според приложената по делото документация касаеща нотариалното дело №3./.г.
на нотариус М. М. изготвени във връзка с издаване на констативен нотариален акт
за собственост на гаража, придобит по давност в изключителна собственост от М.Б.Ю.
от 30.03. 2017г., е представено удостоверение, издадено от Областна
администрация П. №9200-84-1 от 21.03.2017г./л.74/ според което, в актовите
книги за държавни имоти и главния входящ регистър за съставени актове за
държавна собственост, няма отбелязване за процесния недвижим имот- гараж с
посочения идентификатор и административен адрес, като е отразено още, че
сградата е разположена в ПИ с
идентификатор 55155.502.261. В постановлението на нотариуса освен установения
факт на владение на имота повече от 10г., е посочил, че имотът няма нито
общински, нито държавен произход. Според удостоверение на ОДМВР –гр.П. от
27.09.2017г. №312 р-17020, М.Б.Ю. е влезнал в РБ на 02.12.2007г. през Аерогара София, излязъл е от България на 28.03.2008г.
пак през Аерогара София, както и че за периода от 01.11.2011г. до 25.09.2017г.
има данни да е излязъл от Р България на 06.03.2012г. и без данни за влизане обратно в страната.
Според личната карта на ищцата Д.Б., издадена
на 17.10.2008г. същата е посочила като свой постоянен и настоящ адрес-***.
В
първото по делото заседание ищцата е поддържала, че опразването на жилището е
станало през есента на 2008г. когато се прибира от САЩ бившия й съпруг М. Б. Ю.
и от края на 2008г. тя не посещава имота, като независимо от това последният е
плащал наем в продължение на 8месеца, признавайки й по този начин правата на
собственица, като до есента на 2008г. ищцата и сина й Б. са живели в къщата на
ул.”В.”. Поддържа се, че ако е започнала да тече придобивна давност то тя е
започнала най-рано на 24.03.2008г. което е недостатъчно за М.Б.Ю. да придобие
гаража по давност. Процесната дата се
свързва с това, че на същата М.Б.Ю. е продал на сина си Б. М.Ю. недвижим имот в
гр.П. на ул.”Ц.С.” №4- ½ ид.ч. от
самостоятелен обект в масивна жилищна сграда, представляващ апартамент №6 на
90.91кв.м. ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата
ведно с ½ ид.ч. от самостоятелен обект представляващ гараж №2 в
партерния етаж от 15.20 кв.м. ведно с
½ ид.част от склад №7 от 5.70кв.м. и ½ ид.ч. от 29кв.м. идеални части от ПИ №748 за
който е отреден парцел ХХІV с площ от 276.09кв.м. в кв.213 по плана на гр.П. за
което е съставен нот. акт №165, том І, рег.№1981, нот.д.№../..г. на нотариус П.,като
продавачът е участвал лично при сключването на сделката пред нотариуса.
По
делото са разпитани шестима свидетели,
които установяват следните обстоятелства: Свидетелката Б.П.М., без родствена връзка
със страните установява, че познава
ищцата Д.. и бившият й съпруг М., като дългогодишни приятелски семейства. Знае,
че на ул.“В.“ се намира къщата им и често е ходила там. Установява, че
познанството на двете семейства датира от времето когато синът на М. и Д.., Б.
бил в детската градина. Знае, че гаражът бил отпред на къщата, че последният
бил на самата улица и че М. работел в гаража и че и сега продължава да работи.
Знае, че в гаража има стенд за коли и канал и за такива дейности е
използван обекта. Знае още, че двамата съпрузи
със зелена карта са заминали за САЩ около 1998г. и че докато били в САЩ, в имота
им живеели родителите на М..
Свидетелката установява, че съпругът й е
искал от М. за ползва гаража защото бил автомонтьор докато са в САЩ, но М. отказал да му го даде. Знае, че М. и Д. са се
разделили и че към момента на развода им М. бил в САЩ, а Д. ***. Знае още, че
ищцата получила известие от САЩ за развода си. Знае, че след това М. се прибрал
в България, но не може да каже кога точно. Знае, че двамата бивши съпрузи
разделили имуществото си като къщата
останала на сина им Б. и на М., а апартаментът в който живели останал на Д. и
на Б.. Знае, че М. отново заминал за САЩ и че когато ищцата се преместила в
новото си жилище на ул.“Ц.С.“ в гр.П., М. не го е имало в България и че преместването
в това жилище Д. е извършила през есента
на 2008г. Когато ищцата се преместила от жилището на ул.“В.“, в него останали родителите
на М., като свидетелката предполага, че ищцата им е дала ключовете. Знае и че
по времето когато семейството е било в САЩ, жилището на ул.В.“, е било
обитавано от родителите на М.. Установява, че от момента на запознанството на
двете семейства-това на ищцата и това на свидетелката, гаражът е бил построен
както и канала е бил построен, както е имало и стенд и че М. е работил там. Знае,
че разводът на семейството е бил преди ищцата да се изнесе от къщата на ул.“В.
и че по това време М. не го е имало там. Знае още, че М. се е завърнал
след изнасянето на ищцата от къщата на
ул.“В.“. Допълва, че за последен път е влизала в къщата на ул.“В.” когато е
била обитавана от ищцата Д., а покрай гаража минавала всеки ден, като без да
влиза вътре виждала какво има в него-коли, монитор. Св.А.С.Б., брат на ищцата Д.Б.,
установява, че при закупуването на мястото на ул.“В.“ там не е имало построен
гараж, а е била само къщата. Знае, че гаражът е строен заедно с автосервиза на
свидетеля, знае, че гаражът е строен от М. заедно с баща си и с бащата на свидетеля, че М. е
започнал да работи първоначално при свидетеля в автосервиза му, където се
обучил и решил, че сам ще работи и поради това било решено да се направи гараж
с канал за да работи като автосервиз. Знае още,
че М. е започнал да работи в гаража, като след това е заминал в САЩ със
зелена карта. Установява, че гаража е
направен 6г.-7г. преди семейството да замине за САЩ, а по време на
пребиваването си там, в имота живеели родителите на М.. Знае още, че когато се
върнала сестра му Д. от САЩ, се установила да живее в къщата на ул. “В.“. Знае, че семейството е прехвърлило имотите си
на своя син Б., след което М. отново заминал за САЩ след развода си, като
ищцата останала да живее в имота на ул.“В.“, докато се направи ремонт на
жилището на ул.“Ц.С.“.Установява още, че
гаражът си е построен така както
е и в момента. Знае, че е бил изграден
канал, но не може да каже дали сега машините в него са същите. Повтаря,
че М. се е обучавал при него в сервиза му, който е имал разрешително да работи
от 1997г., знае, че след развода на сестра му с М., последният заминал за САЩ.
Не може да установи къде са се развели. Заявява, че няма контакти с М. от
момента в който се разбрало, че сестра му и зет му се развеждат. Свидетелката В.М.
Б., роднина по сватовство с ищцата, установява, че от 2003г. е снаха на ищцата, знае,че по това
време Д. и М. са били в Америка, като през същата година двамата са кумували на
сватбата на свидетелката с А.Б.. За първи път свидетелката видяла имота през
2003г., не може да каже кога семейството се е развело, но знае, че след това М.
отново е заминал за САЩ. Знае, че по време на развода Д. е била в България, а
съпругът й в САЩ. Знае, че след прибирането си от САЩ бившите съпрузи са
извършили прехвърлителни сделки с притежаваното от тях имущество, след което М.
отново заминал за САЩ. Знае, че през есента на 2008г. Д. се преместила да живее
в новото жилище, като сезонът и годината
свидетелката свързва с факта, че по време на абитуриентският бал на дъщеря си
през м.май 2008г., се е извършвал довършителен ремонт на жилището, в което
по-късно се преместила Д.. Не може да каже след това кога М. се е прибрал в
България, знае, че майката на М. също е живяла в къщата на ул.“В.“. Св. Х.Б.С.,
без родство със страните, установява, че
познава М. повече от 10г., но не познава
бившата му съпруга. Знае, че М. работи като поддръжка на колите и че му е
изпращал свои приятели или познати при
него при проблем. Установява, че всяка събота разговаря с М. в сервиза му,
поддържа с него приятелски отношения и заявява, че в разговорите не е ставало
въпрос Д. да е имала претенции към гаража. Не става ясно обаче за какви точно
претенции е трябвало да има Д. към М. по отношение на процесния гараж, строен по време на брака им.
Заявява, че знае гаража и имота в който се намира, като в един парцел са 2 къщи
една зад друга. Твърди, че е влизал в къщата на М. за да види как е изливана плочата, тъй като и свидетелят имал стара
къща. Знае, че първо е било гараж през годините, а след това М. направил в задната му част
удължение и разширение и там сложил машини за монтаж и демонтаж на гуми и
баланс. Знае, че и в предната му част има
машина.Не сочи колко голямо е било уширението на гаража като площ,
квадратура, граници и кога фактически е извършено.Не знае кога е настъпил
развода между М. и Д.. Св.М.И. Ю., роднина по сватовство с М.Ю. установява, че
знае, че бракът между Д. и М. е от 1990г., знае за имота им на ул. “В.“ и го описва като къща с двор, в който
към момента има построен гараж. Знае, че когато е закупувана къщата, гараж в
двора не е имало, и че той е застроен няколко години по-късно. Знае, че Д. и М.
са заминали за САЩ през 1998г.,като през 2005г. се е завърнала първо Д. с детето, а 2-3месеца след това и М..***
живели по време на отсъствието им
родителите на М.. Знае, че след като Д. се завърнала, същата се
установила да живее в дома на майка си, а след завръщането на М. той се
установил да живее при жена си за период от около 2-3месеца. Знае, че след това
М. отново заминал за САЩ през 2006г. и подал молба за развод, като през това
време Д. ***. Знае още, че М. се завърнал от САЩ през есента на 2007г., но не
сочи с какво точно свързва сезона и годината с момента на пристигането на М.. Знае,
че от САЩ М. е закупил лек автомобил
който пристигнал заедно с багажа му, като колата била поставена в
гаража. Според свидетелката М. и Д. са американски граждани, но не сочи от къде
и въз основа на какво прави този извод. Знае свидетелката, че Д. *** през
пролетта на 2007г. като също не обосновава с какво точно свързва това напускане
с сочената година и сезон, но не знае къде се е установила да живее след това.
Установява, че за период от 10г. около десет пъти е посещавала имота и че нито
веднъж там не е виждала Д.. Установява, че е разговаряла с Д. и че не са разговаряли по имотни въпроси и че
последната нищо не й е казвала във връзка
с гаража. Установява, че пред нея М. е заявил, че е заплащал пари на
сина си по банков път за кредити, но не
конкретизира какви, кога е плащал, за какъв кредит и в какъв размер и защо по банков път. Не знае
свидетелката М. да е изпращал пари на
сина си. Последният разпитан свидетел Г. Б.Ю., брат на М.Б.Ю. установява, че Д.
и М. са сключили граждански брак през 1990г., през 1992г закупуват имота на ул.“В.“, през 1998г. заминават за
САЩ където пребивават до към 2005г., като първо се прибира Д., а след нея
същата година и М.. Също установява, че
по време на пребиваването на семейството в САЩ, закупеното жилище е било
обитавано от родителите на М.. Знае, че
след завръщането си двамата съпрузи са живели при майката на Д. *** се нуждаела
от ремонт. След това само М. заминал за Америка-през 2006г. месец март, и знае,
че същата година съпрузите са се развели. Знае, че до 2007г. Д. *** и че се изнесла от къщата през м.април 2007г.без
да обяснява от къде му е известен този факт като М. се завърнал в България в края на ноември 2007г. Предполага, че след
изнасянето си от къщата Д. заминала да живее при майка си и че след това тя изобщо не се е завръщала
обратно в имота на ул.“В.“. Знае свидетелят, че къщата на ул.“В.“ била на М.,
знае, че М. прехвърлил половината от къщата на сина си. По отношение на гаража
свидетелят заявява, че не знае Д. да е имала претенции към гаража доколкото
такова нещо не е било споменавано от брат му пред него. Също не става ясно за
какви евентуални претенции на Д. към М. по отношение на гаража става дума. Препредава
казани му факти от брат му М., че през 2017г. е прехвърлил средства по
банковата сметка на сина си по кредит.
Установява, че в края на 2007г. след
като М. се прибира от САЩ, заедно с брат си отишли в гаража за да види колата
си, която до този момент е стояла там. На място свидетелят и брат му установили,
че къщата е празна като не конкретизира какво точно е имало в нея и какво липсва
от нея и кой е опразнил къщата. В очна
ставка са поставени свидетелите Г. Ю.
и Б.М. за противоречия относно факта до кога ищцата е живяла в имота на ул.“В.“,
като свидетелката М. установява в качеството си на очевидец, че Д.Б. се е
изнесла от жилището на ул.“В.“ през есента на 2008г. и е отишла да живее в
жилището си на ул.“Ц.С.“, но не й е помагала на преместването на багажа, докато
св.Г. Ю. поддържа, че ищцата се е
изнесла от жилището на ул.В.” през 2007г. Установява се, че от брака на ищцата
с М. Б. Ю., съпрузите имат син Б. М.Ю., роден на ***г. и към 24.03.2008г. има постоянен адрес *** А.
Тази фактическа
обстановка възприе съдът.
І. Обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Постановено
е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност,
по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес на ищцата
Д.С.Б. да установи, че процесният
недвижим имот-гараж, изграден по време на брака й с праводателя (М. Б. Ю.) на
ответника по иска, има характер на
съпружеска имуществена общност /СИО/ прекратена с развод, в резултат на което СИО
е трансформирана в обикновена съсобственост и права върху него има ищцата в
претендирания с исковата молба обем от ½ ид.ч., поради което неправилно бившият съпруг се е разпоредил с целия имот
вместо само с притежаваната от него ½
ид.ч. от гаража, снабдявайки се чрез обстоятелствена проверка с право на
собственост върху целия имот като придобит по давност с последвало прехвърляне
на собствеността чрез дарение на малолетния ответник М.М.Ю..
ІІ.
По същество заявената искова претенция е изцяло основателна.
По делото няма спор, а това се установява
и от събраните доказателства, че процесният гараж е построен по времето на
брака между ищцата Д.С.Б. и бившия й съпруг и прехвърлител на имота в полза на малолетния си син, а именно М. Б.Ю.. Гаражът е построен в дворно място,
имащо статут на държавен имот, в който се намира и закупената около 2 (две)години след сключването на брака
в същия недвижим имот №9351 –държавен, в кв.220 по плана на гр.П., ½ идеална част от едноетажна масивна
жилищна сграда на 50кв.м., построена въз основа на отстъпено право на строеж, представляващо
самостоятелно жилище, с отделен вход в южната част на сградата върху 25кв.м. и
изба от 25кв.м., както и пристройка от 20кв.м. За строителството на гаража няма
представени каквито и да било строителни книжа и документи като разрешение за
строеж, дадена строителна линия и ниво и други. Установен факт по делото е, че
гаражът е изграден след закупуването на самостоятелното жилище и другите
второстепенни постройки в имота и до 1996г. което обстоятелство се установява и
от разпитаните по делото свидетели. Този имот е деклариран от М. Борсов Ю. като
собственост на двамата съпрузи (М. и Д. Ю.) при равни права, което изрично е
отразено в данъчната му декларация №4529 от 20.02.1998г., собственоръчно
попълнена и подписана от него, а като година на построяване на имота е посочена
1996г. В данъчната декларация не е посочено изрично, че гаражът се ползва към
датата на декларирането му за търговски или производствени нужни-авторемонтни дейности и други, тоест, няма безспорни и категорични
данни, че в този гараж са извършвани към момента на декларирането му авторемонтни дейности от съпруга М.Б.Ю. преди
заминаването си с ищцата за САЩ със зелена карта. Никъде в данъчната декларация
не е отразено от декларатора М.Ю., че към момента на декларирането гаражът да е
бил построен в груб вид, че не представлява самостоятелен обект на собственост
и без да е бил въведен в експлоатация и че не се ползва по своето
предназначение. Тоест към този момент съпругът на ищцата няма установено
субективно намерение да свои гаража като своя изключителна собственост
трансформирайки държането на частта на ищцата от ½ ид.ч. във владение
само за себе си
Няма спор, че бракът между Д. и М. Ю. е
прекратен с развод на 18.10.2006г. Към момента на прекратяването на брака в
гаража се намира лекия автомобил, закупен от М.Б.Ю. от САЩ и оставен там на
съхранение през 2005г. при първото си завръщане
в Р България, като след м.март
2006г. М. Б. Ю. заминава отново в САЩ и се завръща в България на 02.12.2007г. (съгласно
приложената справка от ОДМВР-П.) като излиза от РБ след това на 28.03.2008г. и
без точни данни кога точно се е завърнал обратно. Факт е, че на 24.03.2008г. М.Б.Ю.
е участвал лично като продавач по сделка с недвижим имот, който прехвърля
възмездно на непълнолетния си син Б. М. Ю.,
находящ се в ПИ №748 в кв.213 по плана
на гр.П., за който имот е отреден парцел ХХІV с площ от 276.09кв.м. находящ се
на ул.“Ц.С.“ №4, описан в нот.акт №165, том І, рег.№1981,нот. д.№155 от 24.03.л2008г.
на нотариус Х.П. /л.77 от досието на делото/.
Данни за въвеждането на гаража в експлоатация
и по-точно на строеж “Преустройство на
обект с идентификатор 55155.502.261.6 за автодиагностичен пункт“ е от 31.10.2017г.
за което е издадено удостоверение №156
от Главния архитект на Община П., с РЗП от 26кв.м. /декларираният през 1998г. гараж
е от 15кв.м./ и съгласно одобрени проекти и разрешение за строеж
№261/08.09.2017г., тоест преустройството фактически е извършено и юридически е оформено след като вече процесният гараж е дарен от М.Б.Ю.
и Ц.Т.Ю. в собственост на малолетния им син
М.М.Ю. на 11.05.2017г. за което е съставен нотариален акт за дарение
№46, том І, рег.№988, дело №43/21017г. или сделката е 4(четири) месеца преди
издаването на разрешителното за строеж и 5(пет) месеца и 20дни преди
въвеждането му в експлоатация като автодиагностичен пункт.
Никой от разпитаните по делото свидетели
не установява правно валидно владение осъществявано от прехвърлителя на имота
на ответника М.М.Ю. и негов баща М.Б.Ю. което да го направи собственик на
процесния гараж по давност. Владението съгласно разпоредбата на чл.68 от Закона
за собствеността /ЗС/ е упражняване на
фактическата власт върху вещ,която владелецът държи лично или чрез другиго като
своя, тоест правно валидното владение има два съществени признака-обективен,
свързан с упражняването на фактическа власт върху вещта и субективен-държане на
вещта като своя. За разлика от владението държането се определя като
упражняване на фактическа власт върху
вещ,която лицето не държи като своя, тоест разликата между двете правни понятия
е от субективен характер и тя се проявява най-вече в намерението, с което се
упражнява тази власт, като държателят няма намерение да свои вещта защото той я
държи за другиго който я свои.
Упражняването на фактическата власт следва да се изразява в господство, обладаване на вещта, възможност
за владелеца да действа непосредствено върху вещта и че при упражняването на фактическата власт
владелецът трябва да може да държи вещта по изключителен начин и да може да
извършва действия върху нея и да изключва действията на други лица. По
отношение на субективния признак на владението следва да се отбележи, че
владелецът следва да държи вещта като своя собственост, да се държи вещта от владелеца като че ли той е собственик на същата. Държането на
вещта като своя собствена представлява намерението на владелеца, субективното
състояние за което не е достатъчно само да бъде направено изявление на
владелеца. Правновалидно е онова владение което може да доведе до придобиване на
имота по давност и се изразява не само в упражняване на фактическа власт върху
имота, но и с намерение имотът да се свои от владелеца като свой собствен. Както се посочи, гаражът първоначално е
построен по времето на брака на ищцата Д.Б.
с бащата на малолетния ответник М. М. Ю., а именно М.Б.Ю. и е деклариран
изрично като съпружеска имуществена общност/СИО/ на основание чл. 19 ал.1-ал.3
от СК от 1985г. Имотът е придобит по време на брака в резултат на съвместен
принос като строителството е реализирано съвместно от съпруга и неговия баща и
от бащата на съпругата Д.Б., които са го построили съвместно. Към момента на
декларирането на имота през 1998г. съпругът не е оспорвал нито съвместния
принос на съпругата му за придобиването в съсобственост на имота, нито е
оспорвал собствеността й върху него към този момент. Правата на съпругата са
били признати от съпруга с факта на декларирането на имота като съсобствен /СИО/.
По същия начин стоят нещата и след
развода от 18.10.2006г. между двамата съпрузи. Следва да се отбележи, че до
момента на разтрогването на брака е изминал период от 10г. /десет пълни години/
пред който период липсват данни съпругът да е трансформирал държането на частта
на ищцата от гаража във владение с намерение да свои целия имот като своя
собственост и това намерение да е заявено непосредствено и явно пред съпругата.
Напротив двамата съпрузи са живеели преобладаващо заедно в имота където се
намира гаража, както преди заминаването си за САЩ така и след завръщането си, тоест
гаражът е придобил характер на
съсобствен по давност от двамата съпрузи, като давността е изтекла преди
разтрогването на брака.Строежът е
реализиран през 1995-1996г., а разводът
е постановен на 18.10.2006г. Към датата на развода ищцата се намира в Р
България, живее в къщата до която е изграден процесния гараж, а съпругът М. Б. Ю.
се завръща окончателно в България на 02.12.2007г. като при пристигането си не заварва в жилището
бившата си съпруга. Изнасянето от имота на ищцата е станало в края на
календарната 2018г., като този факт се оспорва от насрещната страна с довод, че
събитието е станало през есента на 2007г. И в двата случая обаче, няма как М. Б. Ю. да е придобил в своя изключителна
собственост целия гараж към дата 30.03.2017г.
когато се снабдява с КНА за собственост, придобита по давност. Както се посочи, в резултат на
развода СИО се трансформира в обикновена съсобственост. При съсобствеността всеки
от съсобствениците владее своята си част за себе си, а държи другата част за
другия съсобственик. За да се трансформира държането във владение,
съсобственикът който претендира това следва да установи по несъмнен, явен и
нескрит начин и да декларира и изяви това
свое намерение да свои целия имот само и единствено за себе си. Това намерение
следва да е явно изразено, демонстрирано и то спрямо останалите съсобственици
по начин, че до последните да е стигнало и да им е станало известно, че този
съсобственик заявява претенции да е изключителен собственик на имота и който
непризнава техните права в съсобствеността,
отрича ги и това отричане и непризнание да е достигнало до последните,
при което същите да не му са се противопоставили по никакъв начин. Данни за
явни и недвусмислени действия по отношение на гаража, че М.Б.Ю. счита, целия
гараж за своя изключителна собственост и
че елиминира и вече непризнава правата на собственост на бившата си съпруга
в съсобствеността на този имот няма ангажирани. Дори да е извършвал някаква
монтьорска дейност и ремонт на автомобили в него, или че държи вътре личния си
автомобил, това само по себе си не го прави изключителен собственик и основание
да доведе до промяна в намерението му от държане в своене на гаража като негова
индивидуална лична собственост. В тежест на страната която трансформира
държането на вещта в свое владение, тоест да осъществява фактическа власт върху
целия имот с намерение да го свои като свой собствен, е да доведе до знанието
на другия съсобственик всички тези свои действия и намерения, да ги заяви,
открито, ясно и недвусмислено и то
именно пред този съсобственик, чийто права на собственост му оспорва и който в
резултат на това не оспорва тези действия на владелеца и се съгласява с тях, и
едва от този момент за него може да се зачете, че е поставено началото на
придобивна давност в своя полза. В случая, никой от свидетелите не установява
да са извършвани такива активни, явни и недвусмислени действия от страна на М.
Б. Ю. насочени пряко и непосредствено към ищцата Д. Б., последната реално да ги е узнала и
възприела и да не е противопоставила на същите.
Нещо повече, в момента в който ищцата
случайно научава, за издадения от
нотариуса констативен нотариален акт за собственост за процесния имот като
придобит в изключителна собственост по давност от бившия й съпруг М.Б.Ю., издаден на 30.03.2017г. н.а.№23, том І,
рег.№669,дело №121/2917г., същата незабавно е предявила иск за ревизиране на
правата му на собственост по отношение на процесния имот, като е поискала да
бъде призната за собственица на ½ ид.ч. от гараж, толкова колкото е
имала както по време на брака (като бездялова тогава съсобственост) толкова и
след развода при трансформираната обикновена съсобственост. Претенцията е
предявена на 08.09.2017г. или малко повече от 5месеца от издаването на КНА и 4 месеца
след сключване на договора за дарение на
имота извършено в полза на малолетния М.М.Ю. от неговите родители между които е
и М.Б.Ю.. Обстоятелството, че единият от съсобствениците не обитава процесния
имот и не извършва с него никакви правни или фактически действия, каквото е
поведението на ищцата Д.Б., само по себе не означава автоматично, че същата е
изгубила правото си на собственост и че това означава започнато незабавно упражняване
на фактическа власт върху имота, включително и върху частта на този
съсобственик от другия съсобственик с намерение да се свои целия имот като свой
собствен, след като не й е обявено намерението за своене от М.Ю.. Ищцата изобщо
няма знание, респективно няма как да оспорва намерението на бившия си съпруг да
свои целия имот като свой собствен с намерение да го придобие в изключителна
собственост, след като до знанието й не
е доведено или обявено явно изобщо едно такова намерение от другия съсобственик.
Фактът на държане на автомобил в гаража, респективно извършването на авторемонтни
услуги също не е индиция за безспорно намерение на единия съсобственик да свои
имота лично за себе си. Недовеждането на
тези фактически действия до знанието на другия съсобственик не води на извод за
започнато и осъществявано правно валидно владение от категорията на това
предвидено в Закона за собствеността-чл.68, въз основа на което страната която
го упражнява след като то е надлежно обявено на другия съсобственик, същата спокойно
и необезпокоявано да упражнява валидна фактическа власт и да свои гаража като
свой собствен. Такива данни по делото липсват, поради което следва да се приеме,
че собствеността на ищцата спрямо гаража не е трансформирана (преминала) в лицето на М.Ю., поради което и
същият е можел да дари на малолетния си син само собствената си ½ ид.ч.
от гаража, но не и другата ½
ид.ч. на която не е станал изключителен собственик. Собственик на
последната е останала ищцата Д.Б., поради което правилно и в съответствие със
закона първоинстанционният съд й е признал правата на собственост спрямо
малолетния приобретател /надарен/ на гаража в обема на ½ ид.ч. Освен
това правата на ищцата са признати от М.Б.Ю. и с факта на заплащания наем на
гаража в полза на сина Б. М.Ю. по банковата му сметка. Фактът, че е плащан
имено наем в размер на 300лв, а не нещо друго, е установен по делото. Наемателят
не установява, че е плащал наем за нещо друго различно от ползването на гаража,
като видно от извлечението от банката първото плащане е направено на 21.12.2016г., тоест и към този момент М.Б.Ю.
признава правата на собственост върху гаража на бившата си съпруга и тъй като
ползва целия гараж вместо собствената си
½ ид.ч. заплаща месечен
наем. Дори само една от вноските да е заплатена като наем е напълно достатъчно
да се приеме, че този съсобственик признава неизгоден за себе си факт, а именно
че не е едноличен собственик на наетия имот-гаража. Следователно обжалваното
решение е валидно, допустимо и по същество правилно.
Съдът не споделя доводите изложени във
въззивната жалба по съществото на спора. Гаражът е придобит в собственост от двамата
съпрузи по време на брака в резултата на съвместен принос и при липса на
каквито и да било спорове за обратното и като такъв е деклариран от единия съпруг в данъчната си декларация.
Не се установява преди този период от време съпругът М. Б. Ю. да е променил намерението
за държи половината от вещта за съпругата си във владение с намерение да свои имота изцяло като свой
собствен и за тази трансформация да е уведомена съпругата, доколкото тя е
известният друг титуляр на правото на собственост, още повече, че по това време
съпрузите са живеели заедно както в Р България, така и в САЩ. Свидетелите също
не установяват такава трансформация в намерението на съпруга от държане във владение
. Държането на автомобила в гаража както се посочи също не е индиция за промяна
на държането във владение по отношение на гаража за М.Ю.. Собствеността върху целия
гараж не е придобита от него и след развода тъй като давността не е изтекла до датата
на снабдяването на М.Ю. с КНА на 30.03.2017г. доколкото същия се е завърнал в
страната през есента на 2007г. на 02.12. или няма изтекли пълни 10г. /десет
години/ считано от завръщането си. Освен това както се посочи липсват данни за
трансформиране на държането на частта от гаража на бившата си съпруга във
владение лично за себе си, което да е афиширано явно и да е доведено до
знанието на ищцата от една страна, от
друга страна извършеното плащане на наем
за гаража на другия съсобственик от 21.12.2016г. (твърдения, че е плащан наем
за друг имот, а не за процесния липсват, респективно че внасянето на тези суми
е на друго основание, а не на посоченото в извлечението и то да е доказано по
несъмнен начин, няма установено), тоест с това действие е налице признание от М. Б.Ю. на правата на собственост на ищцата
върху гаража и на трето място, липса на точно установен и доказан начален
момент на трансформиране на държането на ½ ид.ч. от гаража за владение и
по-точно преди 02.12.2007г. Установява се още, че данните от КНА относно придобиване правото на
собственост върху имота в изключителна собственост от праводателя на малолетния
ответник М.М.Ю. са оборени и най-вече трансформирането на държането върху имота
в правновалидно владение по отношение на съпругата –ищца както по време на брака
така и след прекратяването му с развод. Установява се, че гаражът е бил самостоятелен и годен обект на правото на
собственост още с построяването му като не се установява същият първоначално да
е бил изграден в груб вид. Относно размерите на гаража към момента на построяването
му, същите са били такива каквито са и
към настоящия момент според заключението на вещото лице. Извършеното
преустройство на гаража е осъществено след прехвърлянето на имота в полза на
малолетния приобретател чрез дарение, като до момента на сделката същият е
съществувал като обект на собственост. Липсват данни към датата на съставяне на
КНА (30.03.2017г.), гаражът да не е съществувал като самостоятелен обект на
правото на собственост. По отношение на
присъединяване на владението на праводателя с това на приобретателя този въпрос не стои на дневен ред тъй като към
момента на сключването на договора за дарение, праводателят М. Б. Ю. не е
упражнявал правновалидно владение по отношение на целия гараж, предмет на сделката,
а само на своята си ½ идеална част и е имал качеството на държател по
отношение частта на бившата си съпруга в съсобствеността. Следва да се отбележи
и това, че по делото липсват данни и не
се установяват налични влошени междуличностни отношения между бившите съпрузи
по време на брака, а и след прекратяването му, на отношения изключващи
възможността за всякаква търпимост и толерантност помежду им и липса на
възможност за осъществяване на нормални контакти между тях, като основание да
се приеме наличие да действия на съпруга по отблъскване на владението на
съпругата Д.Б. от процесния гараж, които по своя характер и естество да не
остават никакво съмнение относно намерението на М. Б. Ю. да свои и частта на
съпругата си от гаража като своя собствена както и че това намерение да е
достигнало до съпругата и същата да е напълно на ясно, че намерението на
съпруга й е в посока същата да бъде елиминирана като съсобственик на гаража
чрез започнато своене и владение на нейната част от имота от последния лично и
само за себе си. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд на РБ
- решение № 501 от 27.07. 2010г. по гр.д.№160/2009г., І г.о., Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2012 г.,ОСГК; решение
№74 от 24.06.2015г. по гр.д.№6277/2014г., І г.о.; решение №302 от
24.06.2011г. по гр.д.№1168/ 2010г., І г.о.; решение №23 от 24.04.2018г. по
гр.д.№1093/2017г. ,ІІ г.о.; решение №451 от 11.04.2013г. по гр.д.№710/2011г. ,І
г.о. и други.
Трайна и последователна е съдебната
практика, че независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е
възможно съсобственикът да превърне с едностранни действия държането на чуждите части във владение, като
докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните части за себе си. Прието е и това,
че в отношенията между съсобствениците е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС,
но тя следва да се счита оборена, ако основанието, на което фактическата власт
е установена първоначално, признава такава и на останалите съсобственици.
Затова съсобственикът, който владее цялата вещ, е владелец на своите части и
държател на частите на другите съсобственици, и трябва да докаже, че е престанал
да държи идеалните части за другите и е започнал да ги държи за себе си с
намерение да ги придобие по давност. Действията, доказващи такова намерение,
трябва да показват по явен и недвусмислен начин, че се отрича владението на
останалите съсобственици, да се манифестират пред тях и да се доведат до
знанието им. Следва да се посочи също така, че действията, с които
съсобственикът превръща държането на
чуждите идеални части във владение за себе си, могат да бъдат различни, поради
което и не може да се даде общ отговор, валиден за всички случаи, какви
конкретни факти и с какви конкретни доказателства той следва да установи това.
Във всеки отделен случай, обаче, обстоятелствата, установяващи преобръщане на
владението, следва да бъдат доказани конкретно. Това разрешение важи и когато
основанието за упражняване на фактическата власт е предоставяне ползването на
семейното жилище след прекратяване на брака. В този случай съпругът, който
живее в семейното жилище на посоченото правно основание, следва да демонстрира
явно и категорично по отношение на бившия си съпруг, че променя намерението си
и започва да владее за себе си. Съдебната практика сочи още, че фактът на съществуване на съсобственост,
независимо от основанието за възникването й, дава право на всеки от съсобствениците
да си служи с цялата вещ, като обезщети останалите съсобственици при писмена
покана от тяхна страна. Затова самият факт на ползване на имота от един от
съсобствениците, включително и сънаследниците, не означава, че той е установил
владение за себе си. Затова в хипотезата когато съсобственик, включително и
сънаследник ползва цялата вещ, той е владелец на своята част и държател на
частите на останалите съсобственици, освен ако не е демонстрирал явно и
категорично, че е променил държането на
частите на останалите във владение за себе си. Промяната на намерението и
своенето на частите на останалите следва да е демонстрирано недвусмислено.
Затова примерно действия по извършване
на ремонти и подобряване на имота, които могат да се възприемат и като действия
по поддръжка на съсобствената вещ от един от съсобствениците, за което той може
да иска припадащата се част от разходите от другите съсобственици на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС не може да се приеме като
достатъчно за установяване на владение върху техните части. Ползването на целия
имот, което може да се възприеме и като упражняване на правото по чл. 31 от ЗС също не може да се възприеме
като достатъчно, за да се квалифицира като владение за себе си на частите на
останалите. Примерно отказ да се допуснат останалите съсобственици в имота
/освен ако идват на гости/ и отказ да им се даде ключ може да се приеме като
демонстрация на намерение за своене, но то следва да е съчетано и с други
действия, демонстриращи своене на имота, като правна защита на имота и защита
от фактически посегателства, деклариране на свое име пред данъчните власти.
Последното само по себе си не е достатъчно, за да докаже своене на имота, но
съчетано с другите действия демонстриращи, че лицето счита целия имот за свой
са достатъчни, за да се приеме, че е налице и субективният елемент на
владението при съсобственост.
В настоящия случай, след като
първоначално съпругът М. Б. Ю. признава правата на съпругата си в
съсобствеността на гаража, обективен
израз на което е и подадената от него данъчна декларация в която тези
обстоятелства изрично са отразени по описания по-горе начин,, тоест, че той има
качеството на владелец на собствената си ½ ид.част и съзнание на държател
на частта от гаража на съпругата си, то в негова тежест е да установи в
процеса, че в последствие е настъпила промяна в субективното му намерение като
трансформира държането на частта на Д. във владение с намерение да свои и нейната
част като своя собственост, което субективно намерение да е доведено несъмнено
до знанието на другия съсобственик. Осъществявано скрито владение по отношение
на частта на другия съсобственик и без неговото знание при положение, че този
друг съсобственик е известен на
владелеца няма никаква правна стойност тъй като неползващия съсобствената вещ
собственик няма как да узнае, че другия съсобственик има субективното намерение
да я придобие в своя изключителна собственост, респективно при едно такова знание
този невладеещ собственик може да признае това право на владелеца, респективно
да оспори намерението му да свои за себе си целия имот и да се защити по
съответния ред.
Предвид изложеното следва да се приеме,
че ищцата Д.Б. не е загубила правото си
на собственост върху ½ идеална част от процесния гараж въпреки
снабдяването на другия съсобственик М. Б. Ю. с КНА за собственост върху целия
имот и последвалата от това прехвърлителна сделка (дарение) в полза на
малолетния ответник по иска М.М.Ю.. Затова обжалваното решение е валидно,
допустимо и по същество правилно и не са налице пороци на същото визирани във
въззивната жалба подадена от ответника по иска.
Предвид изложеното обжалваното решение
ще следва изцяло да се потвърди.
Неоснователна е и частната въззивна
жалба на малолетния ответник М.М.Ю. подадена чрез процесуалния му представител
адв. К., с вх.№5292 от 05.03.2019г. против определение №627 от 22.02.2019г.
постановено от същия съд и по същото дело с което е оставена без уважение
молбата на адв.К. за изменение на
определение №233 от 21.01.2019г. в частта за разноските присъдени в полза на
ищцата Д.Б. в размер на 1580лв.
За да откаже да редуцира размера на
разноските за адвокатско възнаграждение до предвидения минимум по Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Пазарджишкият районен съд е приел в мотивите
си към обжалваното определение, че уговорения и заплатен адвокатски хонорар от
ищцата е в размер на 1500лв, за който съдът отчита, че не е прекомерен по смисъла
на чл.78 ал.5 от ГПК доколкото е налице фактическа и правна сложност на правния
спор, при събрани и обсъждани многобройни доказателства, продължителността на
процеса пред първата инстанция от 1г. и 2месеца,проведени пет открити съдебни заседания
при ангажираност на адвоката на ищцата с
извършване на надлежни процесуални действия. Първоинстанционният съд след
съвкупна преценка на данните по делото е стигнал до извода, че прекомерност не
е налична в случая и затова е отказал да редуцира размера на адвокатското
възнаграждение в претендирания от насрещната страната минимум от 300лв
Тези доводи напълно се споделят от
въззивната инстанция.
Приложеният по делото и то още с исковата молба договор за правна
защита и съдействие №004349 от 07.09.2017г. установява уговорено и заплатено в
брой адвокатско възнаграждение от ищцата Д.Б. в полза на пълномощника си адв. Е.Б. в размер на 1500лв за осъществяване
на процесуално представителство по делото за ищцата.
Установява се още, че пазарната стойност
на целия гараж, предмет на спора е от 6320лв съгласно заключението на вещото
лице, а данъчната му оценка е от 4203.90лв./л.40/.
Претендираните собственически права на ищцата са в обема на ½ ид.ч. или
данъчната оценка на тези права е от 2101,95лв. което представлява цената на
иска. Съгласно чл.69 ал.1 т.2 от ГПК размера на цената на иска при иск за
собственост е по данъчната оценка на имота или в случая за 2101.95лв.
Минималните адвокатски възнаграждения по исковете за собственост и други вещни
права върху имот са посочени в Наредба №1 от 09.07.2004г. в чл.7 ал.5 във
връзка с ал.2, предвиждаща не по-малко от 600лв при защита правото на
собственост за недвижими имоти. В случая присъденото адвокатско възнаграждение от 1500лв надвишава само с 1,5 пъти минималното адвокатско
възнаграждение по Наредбата, което е от
600лв. Превишението не е съществено предвид всички факти и обстоятелства,
изложени от първоинстанционния съд и установени от него като продължителност на
процеса, усложнена фактическа обстановка, множеството писмени и гласни
доказателства изискващи сериозна фактическа и правна подготовка на страните и техните процесуални
представители, множеството проведени съдебни заседания, изслушани няколко
експертизи, разпитани 6 свидетели. Характерът и естеството на правния спор
предполага сериозна и задълбочена предварителна подготовка по анализ и оценка
на доказателствата, както и фактът на представени подробна и аргументирана
писмена защита от адв.Б. като пълномощник на ищцата, както и от насрещната по
спора страна чрез адв.П. К.. От трета страна прекомерност на адвокатското
възнаграждение не е направено от ответника нито с отговора на исковата молба по
чл.131 от ГПК, нито в хода на процеса
нито до приключването на устните състезания в последното откритото съдебно
заседание на 16.10.2018г. В протокола от заседанието е отразено единствено, че
се прави от пълномощниците възражение за прекомерност на възнаграждението, но
не става ясно коя от страните го прави и за което от адвокатските възнаграждения
става дума. След като е бил даден ход на устните състезания, всеки от
пълномощниците на страните е пледирал, но няма
изрично записано в протокола, че адв.К. прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение заплатено на адв.Б. /л.112/. и че моли да се коригира.Поправка
на съдебния протокол в тази му част няма извършена по инициатива на някоя от
страните при условията на чл.141 от ГПК. В писмената защита представена адв.К. в
указания й от съда срок също няма изрично направено възражение за прекомерност.
Всичко това поставя под въпрос валидността на възражението за прекомерност.
Същото може да се обсъжда в хипотеза, че е направено своевременно. В случая, то
не е направено според процесуалните правила. Но дори да се приеме с известна
условност, че има такова възражение за прекомерност и то направено и от двете страни в процеса, по същество същото е неоснователно по
изложените по-горе съображения. Частната жалбоподателя поддържа, че
възнаграждението е 4 пъти повече над минималния размер по Наредбата. Това не е
така, тъй като при искове за собственост размера на възнаграждението е минимум
от 600лв, доколкото се касае за установителен иск за собственост върху недвижим
имот /чл.7 ал.5 от Наредбата./
Предвид изложеното обжалваните решение и
определение по разноските следва да се потвърдят като правилни и
законосъобразни.
При този изход на спора, в полза на
ответницата по въззивната жалба ще следва да се присъдят разноски в размер на
1000лв заплатени като адвокатско възнаграждение. Следва да се отбележи, че
защитата на ищцата пред въззивната инстанция е по отношение на два обжалвани
акта на първата инстанция от ответника по иска –решението по съществото на
спора и определението с което е отказана редукция на адвокатското
възнаграждение на ищцата пред първата инстанция, за което ищцата е представила
два писмени отговора на въззивните жалби. От друга страна, размерът на адвокатското
възнаграждение за въззивната инстанция, уговорено и заплатено в брой съгласно
представен по делото договор за правна защита и съдействие №001220 от 03.05.2019г. се приближава към предвидения
в Наредбата минимум, доколкото превишава този минимум само с 400лв което е с
0.606 пъти над предвидения в Наредбата –чл.7 ал.5, тоест превишението е
несъществено и няма основание размерът на адвокатското възнаграждение за
въззивната инстанция да бъде редуциран. Изобщо в случая не може да става въпрос
за прекомерност на адвокатското възнаграждение доколкото спорът пред въззивната
инстанция също се отличава с фактическа и правна сложност, като са въведи
множество доводи и съображения с жалбите предмет на анализ, оценка и подаване
на отговори от насрещната по спора страна. Затова въззивният съд намира, че ще
следва да уважи претенцията за разноски на ответницата по жалбите Д.Б. в пълен
размер.
Водим от горното и на основание чл.271
ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение №1337 от 16.11.2018г. и определение
№627 от 22.02.2019г., постановени от Пазарджишки районен съд по гр.д.№3569/2017г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА М.М.Ю., ЕГН-**********, представляван от родителите си и законни
представители М.Б.Ю., ЕГН-********** и Ц.Т.Ю.,
ЕГН-**********,***, да заплати на Д.С.Б., с ЕГН-********** ***, сумата от 1000лв /хиляда лева/
представляваща сторените от страната разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на
Р България.
Председател: Членове:1. 2.