№ 31
гр. Ловеч , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20204310101302 по описа за 2020 година
Производството е образувано по повод постъпила искова молба от К. И.
А. против “Чез Електро България” АД за отричане съществуването на
вземане.
Твърди се, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се на
адрес: ****. За доставената до обекта електрическа енергия има открита
партида при ответника.
На 25.04.2017 г. електрозахранването на имота е прекъснато, след което
не е възстановявано. В отговор на запитване на ищеца дружеството ответник
го уведомило, че за периода август 2019 г. - юли 2020 г. по партидата му е
начислена за плащане сума в размер на 136,57 лв. – такса за достъп до
електроразпределителната мрежа.
Ищецът отрича да дължи процесната сума, тъй като захранването на
обекта е прекъснато, поради което такса за достъп не се дължи.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да отрече
съществуването на вземане в полза на ответника в размер на 136,57 лв. –
начислена такса за достъп до електроразпределителната мрежа за имот,
1
представляващ къща, находяща се на адрес ****, с регистрирана партида с
клиентски номер ****.
В депозиран по делото отговор ответникът не оспорва, че ищецът е
потребител на електрическа енергия от обект, находящ се на адрес. ****, като
за отчета на доставената до него електрическа енергия има открита партида.
Твърди се, че с него са обвързани от договор при общи услови, който е
одобрен от ДКЕВР с решение № ОУ- 059/07.1.2007 г., изменен и допълнен с
решение № ОУ - 03/26.04.2010 г., а относно ползването на
електроразпределителна мрежа с „Чез Разпределение България” АД от
договор при общи условия, одобрен с решение № ОУ – 056/07.11.2007 г. на
ДКЕВР, изменен и допълнен с решение № ОУ -03/26.04.2010 г. на същата
комисия.
Начислената по партидата на ищеца суми за заплащане ответникът
твърди, че са за цена за достъп до електрическата енергия, заплащането на
която се дължи по силата на Решение Ц-17/28.06.2012 г. на ДКЕВР, считано
от 01.07.2012 г. Твърди, че партидата на ищеца не е закрита, а
преустановеното захранване на имота, не го освобождава от задължението за
заплащане на цената за достъп. Сумите, начислени по партидата му, казва, че
са осчетоводени по издадените фактури и ищецът дължи изпълнение по тях.
В хода на производството ищецът се представлява от адв. С., който по
същество излага становище за основателност на заявената претенция, като
подробни съображения излага в писмени бележки.
Ответникът се представлява по делото от юрисконсулт Трифонов, който
по същество излага становище за неоснователност на заявената претенция и
излага съображения в тази насока.
При съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, доводите и
становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
Не се спори между страните, че ищецът е потребител на електрическа
енергия от обект, находящ се на адрес: ****, като за отчета на доставената до
него електрическа енергия има открита партида, като те са обявят за
2
безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада.
През 2016 г. ищецът, Иван Димитров Цолов и Даниела Иванова Цолова
са признати за съсобственици на сграда с идентификатор ****, находяща се
на адрес: ****, като ищецът е носител на 11,20 /112 ид. части от правото на
собственост върху имота, за което е издаден нотариален акт за собственост на
недвижим имот – констативен № 26, том 12, рег. № 5758, дело № 740/2016 г.
/л. 50 от делото/.
След издаване на констативния нотариален акт между ищецът и „Чез
България” АД е водена кореспонденция относно предназначението, за което е
ползван имота, на който ищецът е призната за собственик и условията, по
които до него ще се доставя електрическа енергия – като битов или като
стопански потребител. Ищецът е заявил желание партидата да променена от
такава за стопански цели в такава за битови цели. Към жалба, подадена до
ответника, ищецът е ангажирал препис от констативен нотариален акт за
собственост на електроснабдения имот. В отговор на подадена жалба от
ищеца през април 2017 г. „Чез България” АД са посочили, че доставката на
електрическа енергия до обекта е прекъсната през април 2012 г., а въз основа
на подадено заявление от ищеца през януари 2017 г. то е възстановено, като
средството за отчитане на доставената електрическа енергия е подменено. По
договор за продажба на електрическа енергия за небитови цели е създаден нов
клиентски номер ****. В писмото е констатирано, че на посочения от ищеца
адрес няма търговски обект, като договора може да се пререгистрира по
битови цени, за което ищецът следва да посети офис на дружеството. В
кореспонденция на ищеца е указано, че за промяна условията на договора в
обект с битово предназначение, следва да ангажира доказателства относно
начина на ползването му – нотариален акт или документ от техническа
служба, в което да е отразено, че обекта е жилищен /л. 35-42/.
В отговор на подадено заявление от ищеца /л. 45 от делото/ в писмо от
07.08.2019 г. „Чез Разпределение България” АД са отговори, че от 25.04.2017
г. захранването с електрическа енергия на имот, находящ се на адрес: ****, е
преустановено поради неизпълнение на задълженията на потребителя по
договора за продажба на електрическа енергия, вкл. при неплащане на всички
дължими суми, като след това то не е възстановено. В писмото се посочва, че
3
обекта е регистриран като небитов/стопански, като с решение № Ц-17 от
01.07.2012 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/ са утвърдени цени за достъп за стопански
субекти на база предоставена мощност на ден. Цената за достъп се дължи от
всички небитови клиенти, присъединени към електроразпределителната
мрежа на не зависи от потребеното количество електрическа енергия /л. 43 -44
от делото/.
В отговор на заявление, подадено от ищеца /л. 46 от делото/ ответникът
е отговори, че е поискал да се прекъсне доставката на електрическа енергия
до обект, находящ се на адрес: ****, поради непогасяването в срок на
натрупани задължения по партида /вземане по фактура от 15.02.2017 г., в
размер на 175,25 лв., със срок за погасяване до 28.02.2017 г./. Към 12.08.2019
г. задълженията по партидата за периода март 2017 г. до юли 2019 г. са 279,95
лв. – главница и 31,63 лв. – лихви. В писмото се посочва, че като с решение №
Ц-17 от 01.07.2012 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/ са утвърдени цени за достъп за
стопански субекти на база предоставена мощност на ден. Цената за небитови
потребители се казва, че впоследствие е с чл. 29 от Правилата за търговия на
електрическа енергия /ПТЕЕ/ и с решение № Ц-25 от 29.07.2013 на ДКЕВР,
във връзка с чл. 28 ПТЕЕ. Указано е потребителя, че доставката на
електрическа енергия до обекта ще се възстанови след заплащане на всички
задължения, посочени в писмото /л. 48 и 49 от делото/.
От ангажирана по делото справка за задължения на ищеца за обект,
находящ се на адрес: **** се установява, че по нея са натрупани непогасени
задължения в размер на 136,57 лв., от които 55,51 лв. за 2019 г. и 81,09 лв. за
2020 г.
На дружеството ответник е издадена лицензия за снабдяване с
електрическа енергия със срок за валидност до 13.08.2039 г. /л. 15 от делото/.
За служебно известни на съда са обявени следните факти: че с решение
на ДКЕВР № ОУ- 059/07.11.2007 г. са одобрени ОУ на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Чез Електро България“ АД, а с
решение № ОУ- 056/07.11.2007 г. са одобрени ОУ на договорите за пренос на
електрическа енергия чрез разпределителна мрежа с потребители на крайни
снабдители на „Чез Разпределение България“ АД /в тази насока и ангажирани
по делото решения на л. 19 и 20 от делото/, като те са публикувани в един
4
местен или един централен ежедневник на 26.11.2007 г. /в тази насока са
ангажиран и сертификати на л. 17 и 18 от делото/.
Съгласно Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Чез Електро България“ АД /ободрени с решение № ОУ –
056/07.11.2007 г./, потребителят на електрическа енергия може да я използва
за битови или стопански нужди. Потребител на електрическа енергия за
стопански нужди е физическо или юридическо лице, както и лице на
издръжка на държавния или общинския бюджет, което купува електрическа
енергия за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство.
Продажбата на електрическа енергия започва с поставяне под напрежение на
електрическите съоръжения до границата на собственост. Продавачът отказва
да започване продажбата на електрическа енергия при наличие на
неизплатени задължения от същия потребител за друг обект. Продавачът има
право да прекъсва или ограничава електроснабдяването на потребителите при
спазване на тези Общи условия и действащото законодателство. Той има
право да прекъсне или ограничи снабдяването с електрическа енергия в
случай, че потребителят не изпълни което и да е свое задължение съгласно
Общите условия, а при забава на плащането на дължимите суми за
електрическа енергия може да прекъсне снабдяването на потребителите в
следните срок от 3 (три) дни след изтичането на срока за плащане за
стопански потребители. Снабдяването с електрическа енергия се
възстановява от продавача, когато потребителят е компенсирал разходите му
за прекъсване и възобновяване на снабдяването в случай, че прекъсването е
по вина на потребителя.
По делото е изслушано заключение по допусната съделно-техническа
експертиза. От него се установя, че обекта, ползван от ищеца, е регистриран
като обект за стопански нужди. През 2012 г. доставката на електрическа
енергия до обекта е прекъсната, като тя е възстановена въз основа на
подадено заявление от ищеца през 2017 г. след заплаща на таксата за това –
таксата е за възстановяване на стопански субекти и е създаден нов клиентски
номер. На 25.04.2017 г. захранването на обекта е прекъснато поради
непогасяване на задължения по партидата. Вещото лице е установило, че
предоставената мощност на обекта е 15 kW, като съобразно нея и утвърдените
5
цени от КЕВР от партидата на ищеца е начислена цена за достъп.
При така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск за отричане съществуването на вземане за доставена
електрическа енергия с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът е собственик на идеални части от правото на собственост върху
недвижим имот. Недвижимият имот е присъединен към разпределителната
мрежа, като за него е открита партида при ищеца. Съгласно нотариалния акт,
с който ищецът и други физически лица са признати за собственици,
присъединения обект е с жилищно предназначение /еднофамилна жилищна
сграда/. В изпълнение указанията на дружеството „Чез България“ АД ищецът
е ангажирал в центъра за обслужване на клиенти доказателства относно
предназначението на обекта /еднофамилна жилищна сграда/, като в тази
връзка е поискал да се третира като битов, а не като стопански потребители.
Собственикът на разпределителната мрежа, който доставя до обекта
електрическа енергия, също е констатирал, че на адреса на имота няма
действащи търговски обект. След вписването на ищеца като титуляр на
партидата, въпреки направените констатации и ангажираните доказателства
относно предназначението на обекта, партидата е продължила да се води на
стопански потребител и да се начислява цена за достъп до разпределителната
мрежа, която се дължи само от стопански потребители /Решение № № Ц – 17
от 28.06.2012 г., т. IV, т. 2/. След като присъединеният имот не е имал
стопанско, а жилищно предназначение, при доставчика на електрическа
енергия на ответника той е следва да се отчита като битов потребител и да не
му се начислява такса за достъп. При ползването на имота за битови цели, с
оглед жилищното му предназначение, не е налице основание за начисляване
на такса за достъп, респективно обезщетение за забавеното й заплащане, с
оглед на което отразените по партидата суми, са недължими.
Дори да приемем, че присъединеният към разпределителната мрежа
обект на ищеца е със стопанско предназначение, за него съдът приема, че не
се дължи цена за достъп.
Съгласно разпоредбата на чл. 118 ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./ операторът
6
на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните
мрежи са длъжни да осигурят достъп, при условията на равнопоставеност, до
електропреносната и електроразпределителните мрежи на ползвателите на
съответната мрежа. Достъпът по смисъла на § 15 от ДР на ЗЕ е правото на
ползване на преносната и/или разпределителната мрежи за пренос на
електрическа енергия срещу заплащане на цена. Ползвател на мрежата е
физическо или юридическо лице, което доставя електрическа енергия в
мрежата или се снабдява от нея /§ 41а ДР на ЗЕ/, т. е. потребителите и
производителите на електрическа енергия. Всяко от тези лица дължи
заплащане цената за достъп, която се определя от КЕВР /чл. 21, ал. 1 т. 8, вр.
чл. 30, ал. , т. 10 ЗЕ/. Цената за достъп до електропреносната и
разпределителната мрежа отразява разходите във връзка с управление на
мрежата и се отнасят към дейността по цялостно управление и
администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходи, свързани с
диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им,
както и всички други административни разходи и разходи с общо
предназначение за съответната мрежа. Заплащането се дължи от всеки
потребител, чиито имот е присъединен към електропреносната мрежа и
обективно разполага с възможност в даден момент да потребява
електричество.
Законът допуска доставчиците /общественият доставчик, крайните
снабдители, производителите и търговците на електрическа енергия/ да
преустановят временно снабдяването с електрическа енергия при
неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа
енергия /при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на
всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия/ -
чл. 123, ал. 1 ЗЕ. Съгласно договора при общи условия, с който страните са
били обвързани за процесния период, при прекъсване снабдяването с
електрическа енергия снабдяването се възстановява, когато потребителят е
компенсирал разходите му за прекъсване и възобновяване на снабдяването в
случай, че прекъсването е по вина на потребителя.
По делото е установено, че по искане на ответника на 25.04.2017 г.
разпределителното дружество е прекъснало захранването с електрическа
енергия. След тази дата няма данни захранването да е възстановявано. След
7
като обекта на потребителя не е бил захранван с електричество в периода
25.04.2017 г. до датата на подаване на исковата молба той не е имал реален
достъп до преносната и разпределителната мрежа и не дължи цена за това.
Такава възможност той е можел да получи при подадена от него молба за
възстановява захранването на обекта и заплащане на разходите за това, както
е разписано в договора при общи условия. В отговора на исковата молба
ответникът превратно е тълкувал мотивите на решение на РС Петрич
/решение № 46/06.03.2015 г. по гр. с. № 644/2014 г./, което е постановено при
фактическа обстановка, различна от тази по настоящото дело. Там
решаващият орган е приел, че цена за достъп се дължи независимо от това
потребявана ли е електрически енергия от присъединения имот или не. Това
принципно е така, но при обективна възможност потребителя да стори това
по своя воля, т. е. под присъединен имот следва да разбира имот, от който
технически може да се ползва електрическа енергия. В случая ищецът не е
можел да потребява електрическа енергия, тъй като доставка на такава е
прекъсната. За да се открие пред него тази възможност, респективно да
възникне задължение за заплащане на цена за достъп, независимо от това
дали е налице реално потребление, е следвало да се възстанови прекъснатото
снабдяването с електрическа енергия. Видно от данните по делото това не е
сторено.
По изложените съображения съдът намира, че начислената по партидата
на ищеца цена за достъп не е дължима. След като тя не е дължима върху нея
ищецът не дължи и вземане за заплащане на обезщетение за забава.
С оглед на изложеното, заявената от ищеца отрицателно установителна
претенция се явява основателна, основание за уважаването ѝ.
Ищецът е заявил искане за разноски, което при изхода на делото, се явява
основателно. Съгласно представения от него списък на разноски той е сторил
такива размер на 351,90 лв. /платено адвокатско възнаграждение, държавна
такса и такси за превод/. По делото е ангажирал доказателства за сторени
разноски в претендирания от него размер. При изхода на спора тези разноски
следва да се възложат в тежест на ответника.
Ответникът също е завил искане за разноски, което при изхода на спора
следва да се отхвърли.
8
С оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, район „Младост“, бул.
„Цариградско шосе“ № 159, БенчМарк Бизнес Център, че К. И. А., с ЕГН
**********, с адрес: **** не дължи сума в размер на 136,57 лв. /сто тридесет
и шест лева петдесет и седем стотинки/ - начислена цена за достъп до
разпределителната мрежа и обезщетение за забава за имот, представляващ
еднофамилна жилищна сграда /къща/, находящ се на адрес: гр. Ловеч, ул.
Цачо Шишков“ № 15, за който е открита партида с клиентски номер ****.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”
АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско
шосе“ № 159, БенчМарк Бизнес Център да заплати на К. И. А., с ЕГН
**********, с адрес: **** сумата от 351,90 лв. /триста петдесет и един лева и
деветдесет стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ искането на “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, с горните
данни, за присъждане на сторените разноски.
Решението може да бъде обжалвано в 2–седмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд Ловеч.
Съобщението да ищеца да се връчи чрез адв. С. на адрес гр. Ловеч, ул.
„Търговска“ № 2, ет. 3, офис 9.
Съобщението до ответника да се връчи на адрес гр. Плевен, ул. „Панега“
№ 2, офис 302.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9