Р Е Ш
Е Н И Е
№ 14
гр.Русе,
14.04.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при
секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 691 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 211 от ЗМВР.
Образувано
е по жалба на Т.Г.Т. ***, чрез процесуалния му представител адв. П.Х., против заповед
№ 336з-2666/05.11.2021 г. на директора на ОД на МВР – Русе, с която, за
дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР вр. т. 13, б.“а“, т. 15,
т. 19 и т. 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и на
основание чл. 197, ал. 1, т. 3 вр. чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР и чл. 204, т. 3
от ЗМВР, на жалбоподателя, заемащ длъжността „младши инспектор“ – водач на оперативен
автомобил І степен в група „Оперативна дежурна част“ (ОДЧ) при ОД на МВР –
Русе, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година. В
жалбата и в хода на делото по същество се развиват съображения за
незаконосъобразност на оспорения административен акт. Жалбоподателят
твърди, че не е извършил деянието, съставляващо соченото от
дисциплинарнонаказващия орган дисциплинарно нарушение. Сочи, че дисциплинарно-разследващият
орган не е събирал самостоятелно доказателства, а само е приложил по
дисциплинарното производство част от събраните такива по образуваното досъдебно
производство № СлО-1247/2021 г. по описа на Окръжна прокуратура – гр. Русе. Поддържа,
че оспорената заповед е издадена след срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМР като освен
това и противоречи на материалния закон, тъй като за нарушени са посочени
такива разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР
(Етичния кодекс), които не съответстват на изложените от органа фактически
обстоятелства. Твърди, че събраните по дисциплинарната преписка доказателства
не обосновават извод за извършено от жалбоподателя дисциплинарно нарушение, а
проведеното дисциплинарно производство има за цел да го дискредитира и да
доведе до отстраняване (освобождаване) от заеманата длъжност в МВР във връзка с
изразено несъгласие с разпореждания на горестоящи служители. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. Претендира
присъждането на направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на ОД на МВР – Русе,
чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт Г.Д., изразява становище за нейната
неоснователност и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от
него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
По делото не е спорно, че жалбоподателят
заема длъжността „младши инспектор“ – водач на оперативен автомобил І степен в
група ОДЧ при ОД на МВР - Русе. Тази длъжност, според т. 20, раздел „Б“
„Държавни служители със средно образование“ от Приложение № 2 към Класификатора
на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал.1, т.1 и 3 и ал.3 от ЗМВР
(изм. -
ДВ, бр. 20 от 2020 г., в сила от 19.02.2020 г., доп. - ДВ, бр. 78 от 2020 г., в
сила от 01.10.2020 г.), утвърден със заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г. на
министъра на вътрешните работи, е младши изпълнителска. Според чл. 204, т. 3
от ЗМВР, всички
дисциплинарни наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски
длъжности се налагат със заповед на ръководителите на структурите по чл. 37,
каквито, съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, са и областните дирекции на МВР.
Жалбоподателят изпълнява служебните си задължения в структурно звено на ОД на
МВР – Русе – в група „ОДЧ“. Следователно заповедта е издадена от материално и
териториално компетентен орган – от директора на ОД на МВР – Русе.
Оспореният акт е издаден в предвидената в
закона писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл.210, ал. 1 от ЗМВР,
респ. чл. 65 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и
дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (oбн., ДВ, бр.
59 от 16.07.2021 г.), която, макар и приета след започване на дисциплинарното
производство, на основание § 4 от ПЗР на същата инструкция, е приложима при
издаването на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание на
жалбоподателя. Заповедта е съставена съгласно образеца, утвърден в съответствие
с § 2 от ДР на Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. с т.24 от заповед №
8121з-1046/13.08.2021 г. на министъра на вътрешните работи (л. 28 – л. 32 от
делото).
В нея дисциплинарнонаказващият орган е
посочил жалбоподателя като извършител на нарушението и подробно е описал мястото,
времето и обстоятелствата на неговото извършване. Законът не предвижда забрана при
описанието на дисциплинарното нарушение в заповедта да бъдат възпроизвеждани подробно
и доказателствата, въз основа на които то е установено. Всъщност подобно
изискване за посочване на доказателствата, въз основа на които е установено
нарушението, е изрично предвидено в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В случая органът не
само е посочил тези доказателства, но е възпроизвел и тяхното съдържание в
заповедта. Това обстоятелство не само не накърнява правото на защита на
дисциплинарнонаказания служител, а напротив, гарантира пълноценното упражняване
на това право, защото дава възможност на последния да разбере кои факти и въз
основа на кои конкретни доказателства дисциплинарнонаказващият орган е приел за
установени. В оспорения акт са посочени и нарушените от жалбоподателя
разпоредби, а именно т. 13, б.“а“, т. 15, т. 19 и т. 20 от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР, както и разпоредбите, съставляващи
правното основание за налагане на дисциплинарното наказание „порицание“ – чл. 194,
ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3 вр. чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР и чл. 204,
т. 3 от ЗМВР. В заключителната част на акта са дадени и коректни указания
относно възможността за обжалването му пред Административен съд – Русе и
срокът, в който може да стане това.
Тук следва да се отбележи, че органът не се
е задоволил само с посочването на състава на престъплението, за което
жалбоподателят е бил привлечен към наказателна отговорност – чл. 194, ал. 1 от НК, а в съответствие с чл. 63, т. 4 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г.,
противно на наведените в жалбата възражения, в заповедта са описани подробно
действията на жалбоподателя, съставляващи дисциплинарно нарушение, изразяващо се
в неспазване на конкретно посочените правила от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР.
При издаването на обжалваната заповед не са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
Дисциплинарното производство е образувано
със заповед № 336з-1404/16.06.2021 г. на директора на ОД на МВР – Русе (л. 5 от
преписката) във връзка с получено писмо рег.№ 7855р-5048/14.06.2021 г. на
Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР (л. 1 от преписката). Според същото на
10.06.2021 г. срещу Т.Г.Т. е повдигнато обвинение и същият е привлечен като
обвиняем за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК и предстои
извършване на процесуално-следственото действие – предявяване на обвинението.
Прието е, че с деянието по чл. 194, ал. 1 от НК Т. е нарушил и разпоредби на
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР – т. 13, б.“а“, т.
15, т. 19 и т. 20, поради което дисциплинарното производство срещу него е
образувано за извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.
194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което, на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР,
се налага дисциплинарно наказание „уволнение“.
Заповедта има предвиденото съдържание
съгласно чл. 34, ал. 2 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. (отм.), но
действаща към момента на образуване на дисциплинарното производство. С нея,
съгласно чл. 207, ал. 2 от ЗМВР, е определен дисциплинарно-разследващият орган.
Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Тя е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 16.06.2021 г. като с нея са
му разяснени и правата по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР. В заповедта е удостоверено и
изявлението на жалбоподателя, че желае в защитата си по дисциплинарното
производство да бъде подпомаган от посочен от него адвокат. В същата заповед е
определено, че дисциплинарно-разследващият орган следва да изготви становище
относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на
служителя в срок до 15.07.2021 г. Със заповед № 336з-1705/14.07.2021 г. (л. 192
– л. 193 от преписката) този срок е удължен с 30 дни, считано от 16.07.2021 г.
до 14.08.2021 г.
В хода на производството са изискани
доказателства, събрани в образуваното срещу жалбоподателя наказателно
производство – справка за извършена проверка № към ЗМ -68/17.03.2021 г.,
изготвена от И. И. – служител от РУ-1 при ОД на МВР – Русе; жалба вх. №
336000-553/25.01.2021 г. по описа на ОД на МВР – Русе от лицето И.Д.С.;
техническа експертиза № 27/21-18/14.04.2021 г.; писмо изх.№ И-1692/1/12.03.2021
г. по описа на „ФиБанк“ АД; протокол за претърсване и изземване от 22.03.2021
г.; протоколи за разпит на свидетелите И.Д.С. (пострадало лице) и И. И. –
служител в РУ-1 при ОД на МВР – Русе; постановление за привличане на обвиняем
от 10.06.2021 г. и протокол за разпит на обвиняем от 15.06.2021 г. (л.108 – л.
181 от преписката). Изискана е информация за това дали и кога жалбоподателят е
запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в системата на
МВР (л. 103 – л. 104 от преписката) и с длъжностната характеристика за
заеманата от Т. длъжност (л. 94 – л. 97 от преписката), както и кадрова справка
на служителя (л. 99 – л. 100 от преписката). Дисциплинарно-разследващия орган е
събрал и писмени сведения от разпитаните в наказателното производство лица – И.
И. и И.С. (л. 90 – л. 91 от преписката). С покана рег.№ 336р-19556/14.07.2021
г. са поискани и писмени обяснения от жалбоподателя, който е депозирал такива
на 23.07.2021 г. (л. 86 – л. 89 от преписката).
Резултатите от разследването по
дисциплинарното производство са отразени в обобщена справка УРИ
336р-21200/29.07.2021 г. (л. 67 – л. 84 от преписката). Заключението на
дисциплинарно-разследващия орган е, че от събраните доказателства не се
установява младши инспектор Т.Г.Т. да е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина
по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за каквото
е образувано дисциплинарното производство. Установените факти, според
дисциплинарно-разследващия орган, сочат на извършено нарушение по чл. 200, ал.
1, т. 12 от ЗМВР, за което се налага наказание „порицание“ за срок от 6 месеца
до една година, като предложението на дисциплинарно-разследващия орган е на
жалбоподателя да бъде наложено това дисциплинарно наказание (порицание) в
максимален размер.
На 29.07.2021 г. до Т. е отправена покана за
запознаване на 02.08.2021 г. с
изготвената обобщена справка и даване на допълнителни обяснения и възражения (л.
85 от преписката).
На 03.08.2021 г. дисциплинарно-разследващия
орган е изготвил становище по чл. 207, ал. 12 от ЗМВР, респективно чл. 53 от
Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г., в което отново се посочва, че в хода на
проведеното дисциплинарно производство не е установено извършването от Т.Т. на
дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за каквото е било образувано дисциплинарното производство, а установените
факти сочат на дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 вр. чл. 200, ал.
1, т. 12 от ЗМВР, като се предлага налагане на предвиденото в последната норма
дисциплинарно наказание „порицание“ за максималния срок от една година.
Във връзка с представеното становище от
дисциплинарно-разследващия орган, със заповед № 336з-1960/11.08.2021 г.
директорът на ОД на МВР – Русе, на основание чл. 57, т. 4 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021
г., е изменил заповедта за образуване на дисциплинарното производство срещу
жалбоподателя като е разпоредил същото да се води за дисциплинарно нарушение по
чл. 200, ал. 1, т.12 от ЗМВР. Дисциплинарното дело е върнато на
дисциплинарно-разследващия орган за извършване на всички действия по чл. 44,
ал. 4 и 5 и чл. 47-55 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. и е определен
срок за изготвяне на становище по чл. 207, ал. 12 от ЗМВР – до 10.09.2021 г.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 25.08.2021 г. след изрично отправена му
за това покана (л. 44 от преписката).
На 31.08.2021 г. е изготвена нова обобщена
справка № УРИ 336р-24047/31.08.2021 г. (л. 27 – л. 42 от преписката). В
справката са отразени установените в хода на дисциплинарното производство факти
и обстоятелства въз основа на събраните доказателства и е изведен извод за
извършено от жалбоподателя нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.
194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР вр. т. 13, б. „а“, т. 15, т. 19 и т. 20 от Етичния
кодекс, за което дисциплинарно нарушение е предвидено дисциплинарно наказание
„порицание“, съгласно чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР. Предложението на
дисциплинарно-разследващия орган е за налагане на наказанието в максимален
размер – за една година.
С покана рег.№ 336р-24061/31.08.2021 г. (л.43
от преписката) жалбоподателят е поканен на 02.09.2021 г. за запознаване с
изготвената обобщена справка и материалите по дисциплинарното производство и за
даване на допълнителни писмени обяснения или възражения в срок от 24 часа след
запознаването на основание чл. 207, ал. 10 от ЗМВР. На 03.09.2021 г. Т. е
депозирал своите възражения (л. 26 от преписката).
Последвало е изготвяне от
дисциплинарно-разследващия орган на становище по чл. 207, ал. 12 от ЗМВР № УРИ
336р-24547/07.09.2021 г. (л. 8 – л. 25 от преписката), с което се приключва
дисциплинарното разследване. Становището съдържа изводи, идентични с тези на
дисциплинарно-разследващия орган, изложени в обобщената справка.
На 14.09.2021 г. директорът на ОД на МВР –
Русе се е запознал с материалите по дисциплинарната преписка като е удостоверил
този факт с поставяне на резолюция „Запознат“ върху становището, обобщената
справка и представените в хода на дисциплинарното производство възражение и
становище от жалбоподателя.
На 05.11.2021 г. е издадена оспорената в
настоящото производство заповед за налагане на дисциплинарно наказание на
жалбоподателя.
При така изложената хронология на
процесуалните действия по дисциплинарното производство, съдът констатира, че, противно
на твърденията на жалбоподателя, сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР са
спазени. Деянието, за което жалбоподателят е наказан дисциплинарно, е
осъществено на 13.01.2021 г., поради което от неговото извършване до датата на
връчване на оспорената заповед – 05.11.2021 г., не е изтекъл едногодишният срок
по посочената разпоредба. Не е изтекъл и двумесечният срок, който тече от
откриване на нарушението. Според чл. 196, ал. 1 от ЗМВР то се смята за открито,
когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя. В случая обективните и
субективни признаци на извършеното от жалбоподателя нарушение са описани в
изготвените обобщена справка № 336з - 24047/31.08.2021 г. и становище № 336р-24547/07.09.2021
г., с които дисциплинарнонаказващият орган се е запознал на 14.09.2021 г.,
видно от поставената върху посочените документи резолюция. Следователно двумесечният
срок изтича на 14.11.2021 г., а оспорената заповед е издадена преди това – на 05.11.2021
г. и връчена на жалбоподателя на същата дата. Дори да се приеме, че органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя към момента на депозиране в
деловодството на становището на дисциплинарно-разследващия орган – 07.09.2021
г., то отново заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена в
двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР.
Тук е мястото да се посочи, че съдът намира
за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че коментирания двумесечен срок
по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР в настоящия случай следва да се отчита от изготвянето
на обобщената справка № УРИ 336р-21200/29.07.2021 г., респективно становище № УРИ
336р-21629/03.08.2021 г., с които, според жалбоподателя, е установено
извършеното нарушение и самоличността му като нарушител. Всъщност с посочената
справка е установено, че последният не е налице извършил тежко дисциплинарно нарушение
по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, а събраните данни сочат на извършване на
друго нарушение, за което не е проведено дисциплинарно производство и по което
на служителя не е осигурена възможност да изрази своето становище. Това е
сторено именно след изменяне на заповедта за образуване на дисциплинарното
производство и провеждането му вече за дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал.
1, т. 12 от ЗМВР. Установяването на нарушението по смисъла на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, включва не само установяване на релевантните за конкретния случай
фактически обстоятелства, но и окончателното им подвеждане под конкретна норма
с оглед възприетата правна квалификация на дисциплинарното нарушение. Това следва
и от съвместния прочит на разпоредбите на чл.196, ал.2 от ЗМВР и чл.57, т.4 от
Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. Първата от тях предвижда, че
дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното
производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган, докато
втората урежда правомощието на същия орган да измени заповедта за образуване на
дисциплинарното производство и да върне дисциплинарното дело на дисциплинарно
разследващия орган, когато е налице промяна във фактическата обстановка и/или
квалификацията на дисциплинарното нарушение. Следователно, ако след запознаване
с обобщената справка, становището по чл.207, ал.12 от ЗМВР и материалите по
дисциплинарното дело, дисциплинарно наказващият орган прецени, че установените
в хода на дисциплинарното разследване обстоятелства сочат на различна от първоначално
възприетата правна квалификация на нарушението и поради това измени заповедта
за образуване на дисциплинарното производство като върне дисциплинарното дело на
дисциплинарно разследващия орган, за да може наказаният служител да реализира
своята защита и по тази нова правна квалификация, то, именно поради връщане на
делото, не може да се приеме, че материалите по същото са „постъпили“ по
смисъла на чл.196, ал.2 от ЗМВР при дисциплинарно наказващият орган, за да
започне да тече от този момент, при известна самоличност на извършителя, и
срока по чл.195, ал.1 от ЗМВР. В последния случай този орган не се произнася с
акт по същество (заповед за налагане на дисциплинарно наказание или за
прекратяване на дисциплинарното производство), а с процедурен акт като
дисциплинарното производство продължава своето развитие пред дисциплинарно
разследващия орган. Поради това следва да се приеме, че
дисциплинарно наказващият орган е установил извършеното нарушение по чл. 200,
ал. 1, т. 12 от ЗМВР, за каквото е санкциониран жалбоподателя, е установено едва
след запознаване с материалите по дисциплинарното дело, постъпило повторно при
този орган заедно със становище от на 07.09.2021 г. и обобщена справка от
31.08.2021 г.
На следващо място, съдът не споделя тезата
на жалбоподателя, че е налице съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
това, че по дисциплинарното производство са използвани доказателства, събрани в
хода на друго (наказателно) производство. Съдът намира, че не представлява
процесуално нарушение прилагането по дисциплинарното производство на
доказателствата, събрани по досъдебно производство № СлО-1247/2021 г. по описа
на РОП и съобразяването им от дисциплинарнонаказващия орган при преценката за
наличието на извършено дисциплинарно нарушение. Според чл.206, ал. 3 от ЗМВР, за
разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и
средства, допустими от закон. Доколкото подробни правила относно вида на
доказателствата и тяхното допускане и събиране в дисциплинарното производство
не се съдържат нито в глава осма „Дисциплинарна отговорност“ от ЗМВР, нито в
Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. (отм.), приложима при започване на
дисциплинарното производство, нито в Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г., по
реда на която е приключило дисциплинарното производство, то следва да се
приеме, че в това производство ще са допустими и доказателства, събрани в други
производства (наказателни, административнонаказателни и административни), стига
да са спазени процесуалните правила за съответното производство. Аргумент в
подкрепа на това тълкуване може да се търси и в чл. 39, ал. 2 от АПК, който
текст предвижда, че не се допускат доказателствени средства, които не са
събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, или по
реда, предвиден в специалните закони.
Съдът не констатира при събиране на доказателствата
по досъдебното производство, както на гласните такива чрез разпит на свидетели,
така и на изготвената техническа експертиза и проведеното претърсване и
изземване, да са допуснати процесуални нарушения на НПК, поради което и на
основание чл. 206, ал. 3 от ЗМВР, чл. 39, ал. 2 и чл. 171, ал. 1, изр. първо от АПК тези доказателства могат и следва да бъдат използвани и в настоящото
съдебно производство. В този смисъл е и константната практика на ВАС (вж. решение
№ 14347/01.12.2014 г. по адм. д. № 911/2014 г., решение № 4741/07.04.2014 г. по
адм. д. № 8064/2013 г., решение № 3238/07.03.2014 г. по адм. д. № 1371/2013 г.,
решение № 968/24.01.2014 г. по адм. д. № 3969/2013 г., решение № 526/15.01.2014
г. по адм. д. № 1354/2013 г., решение № 16443/10.12.2013 г. по адм. д. №
1336/2013 г., решение № 15758/28.11.2013 г. по адм. д. № 1369/2013 г., решение
№ 6114/07.05.2013 г. по адм. д. № 8585/2012 г. и др.). Поддържаното в тези
решения становище се възприема и в по-новата съдебна практика, изразена в решение
№ 9509 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3862/2019 г., 5-членен с-в; решение
№ 14050 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8008/2017 г., V о. и др. Нещо
повече, събирането на доказателствата по реда на НПК предполага наличието на повече
процесуални гаранции за правото на защита на жалбоподателя, както и една
по-висока степен на достоверност на събрания доказателствен материал.
Не съответства на наличния по
дисциплинарното дело доказателствен материал твърдението на жалбоподателя, че
дисциплинарно-разследващия орган се е позовал единствено и само на приобщените
от наказателното производство доказателства. Точно обратното, дисциплинарно разследващият
орган е събрал лично сведения от разпитаните в наказателното производство лица
– И. И. и И.С.. Освен това подадената от С. ***, и изготвената по повод на тази
жалба справка от служителя И.И., макар да са изискани от наказателното
производство, всъщност са доказателства налични (създадени) в ОД на МВР – Русе
и дали същите ще бъдат приобщени към дисциплинарното дело чрез изискването им
от деловодството на ОД на МВР – Русе или от наказателното производство, към
което същите са били приложени, е без правно значение за валидността им като
писмени доказателства.
Съдът
обаче намира за нужно да отбележи, че в хода на дисциплинарното производство е
допуснато нарушение на процесуалните правила, но то, предвид обстоятелствата по
делото, не може да бъде определено като съществено и да обоснове отмяна на
оспорената заповед само на това основание.
Става
въпрос за нарушение на чл.206, ал. 1 от ЗМВР, според който текст дисциплинарно наказващият
орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния
служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от
държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени
обяснения. От своя страна чл.27, ал. 1-3 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021
г. предвижда, че за изпълнение на задължението по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР за изслушване на служителя, срещу
когото се води дисциплинарното производство, се съставя протокол, в който се
посочват: 1. дата, час и място на изслушването; 2. орган, осъществил
изслушването; 3. данни за присъствали лица; 4. данни за служителя: три имена,
ЕГН, длъжност, структура, адрес за кореспонденция; 5. устните обяснения на
служителя за мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, или отказа да даде обяснения; 6. бележки и възражения, направени
от служителя и от подпомагащия го в защитата. Протоколът се подписва от всички,
присъствали на изслушването. Дисциплинарно наказващият орган приема с резолюция
писмените обяснения и възражения, дадени от служителя, в която отбелязва своето
име, длъжност и дата. С цитираните разпоредби се гарантира правото на
служителя, срещу когото се води дисциплинарното производство, да изложи своите
съображения и възражения по повдигнатото му дисциплинарно обвинение. Това право
е различно и независимо от уреденото в чл.207, ал. 10 от ЗМВР право в срок от
24 часа от запознаване с изготвената от дисциплинарно-разследващия орган
обобщена справка, служителят да депозира своите допълнителни обяснения и
възражения, както и искания за събиране на други доказателства. В съдебната
практика и в доктрината е безспорно положението, че обясненията на наказаното
лице имат двуяко значение – и като доказателствено средство и като средство за
защита. С оглед различния орган, пред който се дават, при депозирането на
обясненията по чл.207, ал.10 от ЗМВР на преден план изпъква тяхната роля като
доказателствено средство. Така, съгласно чл.52, ал.1 от Инструкция № 8121з-877
от 06.07.2021 г., когато приеме за основателни исканията за събиране на
допълнителни доказателства, направени в обясненията или възраженията на
служителя или направени от подпомагащия го в защитата, след запознаване с
обобщената справка, дисциплинарно разследващият орган ги събира в определения
му срок за разследване. При даване на обяснения по чл.206, ал.1 от ЗМВР изпъква
тяхната роля като средство за защита, доколкото същите се депозират именно пред
органа, компетентен да реши дисциплинарното дело като наложи дисциплинарно
наказание или прекрати производството по същото.
С
разпоредбата на чл.59 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. е регламентирано
правило, според което, когато след запознаване с обобщената справка служителят,
срещу когото се води дисциплинарното производство, не е дал писмени обяснения
или възражения, дисциплинарно наказващият орган преди налагане на
дисциплинарното наказание призовава служителя с покана да даде писмени
обяснения или да го изслуша. Цитираната разпоредба ограничава приложното поле
на нормата на чл.206, ал. 1 от ЗМВР, само до случаите, в които служителят не е
дал писмени обяснения и възражения след запознаване с обобщената справка.
Такова ограничение обаче не е предвидено в самия закон, а нормата на чл.206,
ал. 1 от ЗМВР е императивна. Това води до извод, че разпоредбата на чл. 59 от
Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. противоречи на разпоредба от по-висок ранг
– чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и на основание чл.5, ал.1 от АПК и чл.15, ал.3 от ЗНА следва да се приложи законовата норма, която
предвижда във всички случаи задължение за дисциплинарно наказващия орган да
изслуша служителя или да приеме неговите писмени обяснения. Неизпълнението на
това задължение принципно е от естество да ограничи правото на защита на
служителя и по тази причина би съставлявало съществено нарушение на
процесуалните правила.
В конкретния случай обаче жалбоподателят е депозирал
възражения, както след запознаване с първоначалната обобщена справка, така и
при връчване на заповедта за изменение на квалификацията на нарушението, за
което се води дисциплинарното производство, и след запознаване с втората
обобщена справка. Всички тези възражения, макар и дадени по покана от
дисциплинарно разследващия орган, са адресирани до директора на ОДМВР – Русе,
т.е. до дисциплинарно наказващия орган. От особено значение в случая е и
обстоятелството, че дисциплинарно наказващият орган не просто е приел
обясненията на жалбоподателя, в смисъл същите да бъдат само процесуално
приобщени (приложени) към дисциплинарното дело, но е поставил върху тях изрична
резолюция „Запознат“ като по този начин е удостоверил, че ги е възприел като
съдържание. Така поставената от директора на ОД на МВР – Русе резолюцияотговаря
изцяло на изискванията на чл. 27, ал. 3 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г.
Това дава основание на съда, да приеме, че
макар обясненията на жалбоподателя да не са събрани по реда на чл.206, ал. 1 от ЗМВР, то същите безспорно изпълняват присъщата си според тази разпоредба
функция – на защитно средство. Те са адресирани до дисциплинарно наказващия
орган, възприети са от него, поради което биха могли да изиграят своята роля
при упражняване на решаващата му функция. С оглед на това обстоятелство в
конкретния случай нарушението на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР не се явява съществено.
Според възприетия в съдебната практика стандарт за определяне на едно процесуално
нарушение като съществено, то е такова, когато, ако не беше допуснато, би се
достигнало до различен от приетия резултат. Следователно в случая не е налице
нарушение на правото на защита на жалбоподателя, което всъщност се гарантира с
разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР.
Въз основа на събраните доказателства
органът е приложил правилно материалния закон.
Разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР
предвижда, че дисциплинарно нарушение е и неспазването на правилата на Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР. От своя страна текстът на
чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР гласи, че дисциплинарно наказание
"порицание" се налага за нарушаване на етичните правила за поведение
на държавните служители в МВР.
В оспорената заповед като нарушени са
посочени т. 13, б. “а“, т. 15, т.19 и т. 20 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР. Текстът на т. 13, б. “а“ от Етичния кодекс
предвижда, че дейността на държавните служители се осъществява при спазване на
следните етични принципи за поведение: законност – изпълнение на служебните
задължения в съответствие със законите на страната и при зачитане и спазване
правата и основните свободи на гражданите, като не се поддава на натиск,
заплахи, стимули, преки или косвени влияния независимо от техния източник,
повод или причина. От своя страна т. 15 и т. 19 от Етичния кодекс гласят, че държавният
служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме и
че той пази доброто име на институцията, която представлява. Точка 20 от
Етичния кодекс предвижда, че държавният служител насърчава хората да спазват
закона, като дава личен пример с поведението си.
Съдът намира, че извършването на деянието,
за което жалбоподателят е наказан дисциплинарно, се установява от всички
събрани доказателства, включително приобщените в хода на дисциплинарното
производство с приемо-предавателен протокол № 336000-4852/28.06.2021 г. и
подробно описани в него. Тук следва да се напомни, че стандартът на доказване в
рамките на административни дела по оспорване на наложени на държавни служители
дисциплинарни наказания, е по – нисък от изискуемия по наказателни дела, при
които, според чл.303, ал.2 от НПК, подсъдимият се признава за виновен, когато
„…обвинението е доказано по несъмнен начин“. На следващо място, в правната
теория и утвърдената съдебна практика, включително по наказателни дела, е
безспорно положението, че съдът може да изгради своя извод за осъществяване на
нарушението и само на косвени доказателства, но тази система трябва да е
стройно изградена, като по безспорен начин се установи неразривна фактическа и
логическа връзка, при която може да се направи единствения възможен извод за
извършеното деяние и за неговото авторство. Съдът намира, че в случая
посочените условия са удовлетворени.
От събраните доказателства се установява, че
жалбоподателят, на 13.01.2021 г. около 18:00 часа – 18:30 часа в гр. Русе, в
магазин
„Лидл“ на ул. „Стрешер планина“ № 61, е отнел чужда движима вещ – мобилен
телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy A7“ с IMEI
№ 359979099742944, на стойност 200 лв. от владението на И.Д. ***, без нейно
съгласие с намерението противозаконно да е присвои. В мотивите на оспорената
заповед конкретното деяние е подробно описано като място, време и
обстоятелства, при които е извършено. За същото деяние жалбоподателят бил
привлечен в качеството на обвиняем с постановление на следовател при ОСлО при
РОП от 10.06.2021 г. като престъплението било квалифицирано по чл. 194, ал. 1 от НК.
Извършеното деяние съдът намира за
установено, на първо място, от приобщеното към дисциплинарното дело заключение
на вещото лице по назначената в наказателното производство техническа
експертиза. В него са описани подробно действията на лицето, за което не се
спори, че е жалбоподателя (такова признание Т. е направил пред водещия
разследването следовател, а се установява и от данните за извършеното плащане с
банкова карта), които действия били документирани в изследвания от вещото лице
видео запис. Детайлно са описани движенията на жалбоподателя, както в момента,
в който телефонът на С. е описан да се намира на мястото за прибиране на
покупките в касовата зона на магазина, така и в този, в който жалбоподателят,
навеждайки се леко напред, закрива видимостта към зоната, в която се намира
телефона, след което се изправя и се измества настрани и назад и взема чантата
с покупките си. В този момент е отразено, че мястото, на което се е намирал
телефона на св.С. е празно, т.е. телефона го няма. От съдържащите се в
експертизата кадри е видно, че в този момент на посоченото място се намира
единствено жалбоподателя.
От друга страна установените със
заключението на експертизата обстоятелства се потвърждават и от обясненията на
И. И. – служител в РУ-1 при ОДМВР – Русе, който е извършил проверка по
подадената от С. жалба. Този служител, след като прегледал предоставения от
магазин „Лидл“ видеозапис на касовата зона за процесния период от време, също е
възприел напълно по идентичен начин действията на жалбоподателя, сочейки в
изготвената от него справка, че „в 8:23:32 часа взема мобилният телефон на
тъжителката и напуска обекта“.
При тези данни и след като е безспорно
установено, че клиентът след С. е именно жалбоподателя, идентифициран като
притежател на банковата карта, с която този клиент е заплатил покупките си,
съдът намира, че деянието на жалбоподателя, за което е санкциониран
дисциплинарно с оспорваната заповед е безспорно установено.
Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР,
нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание
"порицание", са нарушенията на етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР. Поведението на жалбоподателя така, както е описано
в заповедта, представлява нарушение на етичните правила за поведение и
обосновава ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Доколкото Етичният
кодекс изисква поведение на полицейския служител, с което да пази доброто име
на институцията, да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример
с поведението си, и да носи отговорност за действията си, с поведението си Т. е
нарушил посочените от дисциплинарнонаказващия орган норми на Етичния кодекс. На
основание чл. 150, ал. 2 от ЗМВР последният е длъжен да съобразява поведението
си с предписаните в Етичния кодекс правила за поведение на държавните служители
в системата на МВР.
Тук е мястото да се посочи, че
жалбоподателят необосновано счита за неотносими към санкционираното негово
поведение нормите на т. 13, б. „а“ и т. 15 от Етичния кодекс, сочейки, че тези
норми регулират изпълнението на служебните задължения на държавния служител в
МВР, докато в конкретния случай инкриминираното поведение не било свързано със
служебната дейност на жалбоподателя. Действително буквалния прочит на
разпоредбата на т. 13, б. „а“ от Етичния кодекс сочи на изискване за законност,
касаещо изпълнението на служебните задължения на служителите от МВР, но в
случая следва да се съобрази, че посочената норма се намира в на първо място в
Глава първа „Общи положения“ от Етичния кодекс, докато конкретни етични правила
относно служебната дейност на държавните служители са регламентирани в Глава
трета „Етични стандарти при осъществяване на дейността на държавните служители“.
Освен това т. 13 регламентира, че дейността на държавните служители (без
посочване, че става въпрос само за служебната такава) се осъществява при
спазване на посочените в разпоредбата етични принципи за поведение, един от
които е принципът за законност. В същия ред на мисли в т.15 е уредено
правилото, че държавният служител съобразява законността на действията, които
възнамерява да предприеме, отново без разграничение, че става въпрос само за
действия по служба. Безспорно, деянието на жалбоподателя не кореспондира с
предписаното в т. 20 от Етичния кодекс като не представлява личния пример,
който държавният служител следва да дава на обществото за спазване на закона.
С оглед на изложеното съдът намира, че
описаното в заповедта поведение на жалбоподателя представлява нарушение на
етичните правила за държавната служба в МВР и обосновава налагането на
дисциплинарно наказание „порицание“ съгласно чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР.
Вярно е, че жалбоподателят, видно от
приложената кадрова справка, е бил многократно награждаван и не е бил наказван
нито веднъж. Тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение обаче в случая е
такава, че надделява над посочените безспорни постижения на жалбоподателя при
изпълнение на службата, поради което тези постижения не могат да доведат до
извод за налагане на друго, по-леко по вид дисциплинарно наказание, освен наложеното
такова – порицание. С оглед на обстоятелството, че извършеното деяние
осъществява и състав на престъпление, съдът намира за напълно обоснован
определения от дисциплинарнонаказващия орган максимален размер на наложеното
дисциплинарно наказание като изложените в заповедта мотиви в тази насока се
споделят напълно.
По изложените съображения оспорената заповед
се явява законосъобразна и обоснована с оглед на събраните доказателства,
поради което подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143,
ал. 3 от АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът
по жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът
определя на 150 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от
13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението следва да се
присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира
представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза
на ОД на МВР – Русе съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР.
Настоящото решение, доколкото с него се
решава спор за наложено дисциплинарно наказание по чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР
(порицание), съгласно чл.211, изр. трето от ЗМВР, не подлежи на касационно
оспорване.
Така
мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Г.Т., с
ЕГН **********, против заповед № 336з-2666/05.11.2021 г. на директора на ОД на
МВР – Русе, с която, за дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР
вр. т. 13, б.“а“, т. 15, т. 19 и т. 20 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР и на основание чл. 197, ал. 1, т. 3 вр. чл. 200, ал.
1, т. 12 от ЗМВР и чл. 204, т. 3 от ЗМВР, на жалбоподателя, заемащ длъжността
„младши инспектор“ – водач на оперативен автомобил І степен в група „Оперативна
дежурна част“ (ОДЧ) при ОД на МВР – Русе, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“
за срок от една година.
ОСЪЖДА Т.Г.Т., с ЕГН **********,***, да
заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес гр. Русе, бул."Генерал
Скобелев" № 49, представлявана от директора М. Й. Д., сумата от 150 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: