Решение по дело №198/2019 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 144
Дата: 15 юли 2019 г.
Съдия: Иван Статев Маринов
Дело: 20195610200198
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 


                                           15.07.2019г.                      гр.Димитровград

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Димитровградският Районен Съд в публичното заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: Иван Маринов

 

с участието на секретаря Т.Радичева и в присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното от съдия Ив.Маринов АНД №198 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – „Микс-17“ ЕООД Хасково, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.„Юрий Венелин“№ 9, ет.1, ап.2, представлявано от В.Н.Д.- управител, е депозирал жалба против Наказателно Постановление № 6/10.04.2019г. на Директора на РИОСВ-Хасково, с което за извършено на 08.11.2018г. нарушение на чл.35, ал.1, т.33, буква „а“ от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси (ЗЗВВХВС, обн. ДВ. бр.10 от 04.02.2010г., изм. и доп. ДВ. бр.17 от 26.02.2019г.), вр. чл.6, параграф 1, вр. чл.5 от Регламент (ЕО) 1907/2006 (REACH), на основание чл.35, ал.3, т.1, вр. чл.36, ал.2 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси и чл.83 от ЗАНН, на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер 10 000 (десет хиляди лева).

Изложените в жалбата доводи са за незаконосъобразност на издаденото нак.постановление, необоснованост и неправилност на същото. Моли се за отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез упълномощен процесуален представител поддържа жалбата, пледира за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено при допуснати процесуални нарушения. 

          АДМ.-НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН- РИОСВ-Хасково– чрез упълномощения си представител, счита издаденото наказателно постановление за законосъобразно и обосновано, пледира за неговото потвърждаване.

         Районна Прокуратура- Димитровград не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.

С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира следното:

На 08.11.2018г. служителите на РИОСВ-Хасково- Л.Н.- главен експерт и А.И.- главен експерт, извършили планова проверка на дейността на „Микс- 17“ЕООД, по изпълнение на изискванията на Дял II „Регистрация на вещества“ на Регламент (ЕО) 1907/2006 на Европейския Парламент и на Съвета за регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химични вещества (REACH). При проверката на място във Варов център- гр.Димитровград, стопанисван от дружеството, длъжностните проверяващи лица установили, че дружеството произвежда химичното вещество калциев хидроксид (Са(ОН)2, с CAS № 1305- 62-0) и „формулира“ варов разтвор (в състав от гасена вар и пясък) за зидарии и мазилки. Установили изградено варово съоръжение, състоящо се от 4 броя ями за гасена вар и варогасилка. В момента на проверката на обекта установили, че в една от варниците е наличен за отлежаване разтвор на гасена вар, а варогасилката работи и се извършва процес на гасене на негасена вар. Установили също, че двама работници от фирмата извършвали ръчно пакетиране на варов разтвор /хоросан, състоящ се от пясък и гасена вар/ в 20 кг. полиетиленови опаковки, които се затварят от пакетажна машина, като са налични 60 броя опакован варов разтвор в полиетиленови торби по 20 кг, които се товарели на камион за клиент, а на площадката били налични и 10 броя полиетиленови опаковки по 10 кг на гасена вар. При проверката били представени и три броя заверени копия от фактури, за пуснат на пазара варов разтвор под формата на хоросан, а именно: фактура № 11/12.07.2018г., за количество хоросан 150бр. по 20кг.; фактура № 12/20.7.2018г., за количество хоросан 50бр. х 20кг и фактура №34/01.11.2018г. за пуснат на пазара хоросан в количество 100бр. х 20кг., както и заверено копие на фактура № **********/04.06.2018г., издадена от „Микс“ЕООД Хасково за продажба на негасена вар, в количество 1000 кг.

Проверяващите лица приели, че съгласно изискванията на Регламент REACH, фирма „Микс-17“ЕООД-Хасково се явява „производител“ и „потребител надолу по веригата“ на химични вещества в самостоятелен вид и в смеси, доколкото производството на калциев хидрооксид се счита за производство на химично вещество и подлежи на регистрация в Европейската Агенцията по химикали в Хелзинки (ЕСНА), съгласно изискванията на Дял II на Регламент (ЕО) 1907/2006 (REACH). По време на проверката „Микс-17“ЕООД- Хасково не представило документ (Submission Report), удостоверяващ изпълнението на задълженията за регистрация на химичното вещество калциев хидроксид с CAS № 1305-62-0, съгласно изискванията на Дял II „Регистрация на вещества“ на Регламент (ЕО) 1907/2006 (REACH).

Бил съставен констативен протокол №980/08.11.2018г., а в последствие- на 23.01.2019г. бил съставен АУАН №6, в който е описано нарушението на чл.35, ал.1, т.33, буква „а“ от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси (ЗЗВВХВС, обн. ДВ. бр.10 от 04.02.2010г., изм. и доп. ДВ. бр.17 от 26.02.2019г.), вр. чл.6, параграф 1, вр. чл.5 от Регламент (ЕО) 1907/2006 (REACH).

Така се достигнало до издаване на процесното наказателно постановление № 6/10.04.2019г. на Директора на РИОСВ-Хасково, с което за извършено на 08.11.2018г. нарушение на чл.35, ал.1, т.33, буква „а“ от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси (ЗЗВВХВС, обн. ДВ. бр.10 от 04.02.2010г., изм. и доп. ДВ. бр.17 от 26.02.2019г.), вр. чл.6, параграф 1, вр. чл.5 от Регламент (ЕО) 1907/2006 (REACH), на основание чл.35, ал.3, т.1, вр. чл.36, ал.2 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси и чл.83 от ЗАНН, на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер 10 000 (десет хиляди лева).

Горните факти се установяват от представените и приети като доказателства документи- приложените по административно-наказателната преписка, както и представените такива от страните, както и от показанията на актосъставителя, свидетеля по установяване на нарушението и свидетеля по съставянето на акта,  които са еднопосочни и взаимно допълващи се относно главния за доказване факт, поради което са и кредитирани от съда по начин, описан по-долу.

Издаденото наказателно постановление е било връчено на жалбоподателя на 16.04.2019г., а жалбата против него е депозирана пред адм.-наказващия орган на 22.04.2019г.- т.е. в законоустановения 7-дневен срок.

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице- на което по реда на ЗАНН, ЗЗВВХВС и Регламент (ЕО) 1907/2006 (REACH) е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, против издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.

Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление, законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

При съставяне на акт за установяване на административно нарушение  №6/23.01.2019г., като цяло са спазени изискванията на ЗАНН. Нарушението е квалифицирано като такова на чл.35, ал.1, т.33, буква „а“ от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси (ЗЗВВХВС), вр. чл.6, параграф 1, вр. чл.5 от Регламент (ЕО) 1907/2006 (REACH). По същият начин е процедирал и административно-наказващият орган при издаването на наказателното постановление.

Но както при издаването на АУАН, така и на НП, са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна.

Разпоредбата на чл.35, ал.1, т.33, буква „а“ от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси (ЗЗВВХВС), предвижда административно наказание за лице, което не изпълни задълженията си: „а) за регистрация на химични вещества в самостоятелен вид, в смеси или в изделия съгласно чл. 6 (1), (2) и (3), чл. 7 (1), (2) и (5), чл. 8 (2), чл. 9 (6) и чл. 14 (1), (6) и (7) от Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH);

Препратката към разпоредбата на чл.6, параграф 1, вр. чл.5 от Регламент (ЕО) 1907/2006 (REACH) е В съответствие с разпоредбите на членове 6, 7, 21 и 23 вещества в самостоятелен вид, в или в изделия не се произвеждат в Общността или не се пускат на пазара, освен ако те са регистрирани в съответствие с разпоредбите на настоящия дял, когато това се изисква, като в Член 6 е описано, че освен в случаите, в които настоящият регламент предвижда друго, всеки производител или вносител на вещество в самостоятелен вид или в една или повече (и) в количества от 1 тон или повече на година подава регистрация в Агенцията.

Контролните органи и административно-наказващия такъв са приели, че за производството на калциев хидроксид (Са(ОН)2) се употребява калциев оксид (негасена вар).

С това жалбоподателят се определя като адресат на нормата на чл.6 /1/ от Регламент /ЕО/ 1907/2006 /REACH/, както е приел и административно-наказващият орган. Така описаните правни норми характеризират качеството на жалбоподателя като правен субект и най-общо дължимото от него поведение. По отношение на това обаче какво във времето и пространството е следвало да бъде конкретното поведение на жалбоподателя, какви точно противоправни действия той е извършил, за да осъществи състава на конкретното нарушение, липсва като цяло и не е посочено в необходимата яснота и пълнота както в съставения акт за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление.

По този начин наказателното постановление не отговаря на изискванията на императивната норма на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и по този начин съществено са били нарушени процесуалните права на жалбоподателя- най-вече правото му да научи  в какво точно се състои нарушението, което ме у вменено като извършено.

В самото обжалвано наказателно постановление липсва описание на мястото и времето на извършване на нарушението, както и конкретните законови изисквания, които жалбоподателят е следвало да изпълни.

Както в АУАН, така и в НП е посочено, че дружеството- жалбоподател не е изпълнило задължението да извърши регистрация в Европейската Агенцията по химикали в Хелзинки (ЕСНА) на калциев хидроксид, като не е представило документ (Submission Report), удостоверяващ изпълнението на задълженията за регистрация на химичното вещество калциев хидроксид с CAS № 1305-62-0, съгласно изискванията на Дял II „Регистрация на вещества“ на Регламент (ЕО) 1907/2006 (REACH), с което е нарушило и основния принцип на Регламент (ЕО) 1907/2006 (REACH) „няма данни-няма пазар“. Описанието на фактическия състав на нарушението като неизвършване на изискуемо се действие, а именно- регистрация, сочи, че нарушението е извършено чрез бездействие. Посочването на определен краен срок, в който е следвало да се извърши изискуемото се действие /в случая-регистрация в Европейската агенция по химикали в Хелзинки/ навежда на извода, че нарушението е от категорията на продължените нарушения, извършени чрез бездействие, тъй като изискуемото се действие е следвало да се извърши в определен срок- период от време. Именно периодът от време, през който е продължило бездействието на адресата на правната норма, според съда е времето на извършване на това нарушение, а не датата на проверката на място. На практика липсват каквито и да било данни кога е възникнало задължението на жалбоподателя да извърши посочената регистрация и по този начин от съдържанието на наказателното постановление не може да се определи кой е периодът, в който жалбоподателят е извършил това нарушение чрез бездействие от категорията на продължените нарушения. Т.е.от съдържанието на наказателното постановление не може да се определи кое е точното време на извършване на нарушението, а това е довело до съществено нарушаване на процесуални права на жалбоподателя в административно-наказателния процес, и най-вече на правото му на защита.

Отделно от това, сочейки за нарушен чл.35, ал.1, т.33, буква“а“ от  Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, административно-наказващия орган е препратил към задълженията на дружеството по чл.6 /1/ от Регламент /ЕО/ 1907/2006 /REACH/. Този текст от регламента /както и чл.5, на който също се позовава/, урежда най-общо задължението на жалбоподателя като производител по смисъла на чл.3/9/ от Регламента, да извърши съответната регистрация в Агенцията. В чл.23 от регламента се определят специфичните изисквания за прилагането на чл.5 и чл.6 от регламента. Член 23 на Регламента обаче има 5 точки, първата от които има 3 подточки. Кое точно от тези специфични изисквания касае дейността на жалбоподателя, не е посочено в наказателното постановление, с което според съда в НП не е очертан точния предмет на нарушението и поради това жалбоподателят е поставен в невъзможност да научи в какво точно е обвинен. Поради липсата на точно очертан конкретен предмет на нарушението в обжалваното наказателно постановление, и за съда е обективно невъзможно да извърши преценка извършил ли е жалбоподателят нарушение и какво точно.

За пълнота следва да се посочи, че разпоредбата на Член 6 от Регламента е описано, че освен в случаите, в които настоящият регламент предвижда друго, всеки производител или вносител на вещество в самостоятелен вид или в една или повече (и) в количества от 1 тон или повече на година подава регистрация в Агенцията.

Проверката на място обаче не дава точни сведения попада ли дружеството-жалбоподател в тази хипотеза – производство на количества над 1 тон на година, за да възникне задължението за регистрация в Агенцията. Да, налице е индиция за подобни обстоятелства, съобразно представената фактура за закупуване на 1000кг негасена вар. Което обаче освен по документи не е установено като наличност. Показанията на разпитаните свидетели установяват единствено, че в едната от четирите ями е имало вар, но също така стана ясно, че не е измерено количество или поне размери на ямата, за да бъде изчислено такова. Т.е. видяното количество е предполагаемо. Но на база предполагаеми стойности и количества не може да се направи категоричния извод, че дружеството–жалбоподател попада в хипотезата на производител на количества над 1 тон на година. След като такава е дейността на дружеството е нормално да се предположи, че количествата са дори и по-големи, но отново тези обстоятелства остават предположения, а не конкретно и обективно установени факти. По този начин не е направено обективно и ясно описание на самото нарушение, предвид липсващи основни елементи от описанието на самото нарушение.  

При така описаното по-горе, Съдът намира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на процесното наказателно постановление, има допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, които се явяват съществени, доколкото ограничават правото на защита на жалбоподателя- водещи до невъзможност същия да организира защитата си, предвид неустановеност на редица обстоятелства. Така допуснатите нарушения не могат да бъдат санирани в съдебната фаза на производството, поради което и съдът прие, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

 

         Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р     Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 6/10.04.2019г. на Директора на РИОСВ-Хасково, с което на „Микс-17“ ЕООД Хасково, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.„Юрий Венелин“№ 9, ет.1, ап.2, представлявано от В.Н.Д.- управител, за извършено на 08.11.2018г. нарушение на чл.35, ал.1, т.33, буква „а“ от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси (ЗЗВВХВС, обн. ДВ. бр.10 от 04.02.2010г., изм. и доп. ДВ. бр.17 от 26.02.2019г.), вр. чл.6, параграф 1, вр. чл.5 от Регламент (ЕО) 1907/2006 (REACH), на основание чл.35, ал.3, т.1, вр. чл.36, ал.2 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси и чл.83 от ЗАНН, на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер 10 000 (десет хиляди лева) – като незаконосъобразно.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:    

 

 (Ив.Маринов)