Р Е
Ш Е Н
И Е № 260038
гр.***,
26.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично заседание на 02.03.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ИВАНОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГОРЧЕВА разгледа
докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№69 по описа за 2020г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск от Д.Н.Н.,
ЕГН **********, с адрес ***, представлявана по пълномощие от адв. И. Д. ***"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.***.
В исковата молба се твърди, че на 16.09.2018 г., около 10 ч.
А. Н. излязъл от дома си в гр.*** и тръгнал за среща по повод помен на загинал
приятел. Придвижвал се с личния си мотоциклет "Сузуки",
модел "Каябуса" по ул."Екзарх
Йосиф" и, навлизайки в кръстовището с ул."Вардар", бил внезапно
засечен от л.а. "Опел Астра" с рег.№ВР ***
АР, управляван от Г. М. М., който при извършване на завой наляво не пропуснал
насрещно движещия се по път с предимство мотоциклет, в резултат от което
настъпил сблъсък, при който Н. загинал на място. По случая е образувано
досъдебно производство и с влязла в сила присъда по НОХД №147/2019г. по описа
на Окръжен съд-Монтана подсъдимият М. е признат за виновен в това, че при
нарушение на правилата за движение по пътищата - чл.37, ал.1 от ЗДвП е причинил
смъртта на А. Н..
Ищцата сочи, че загиналият А. Н. е неин по-голям брат и
новината за неговата смърт била шокираща и разтърсваща за нея, тъй като той бил
най-близкият й човек, неин най-добър приятел, закрилник и опора. От раждането
си до 2017г., когато сключил брак, Н. живеел със семейството и сестра си в
хармония и разбирателство, връзката между брата и сестрата била много силна,
тъй като А. бил всеотдаен, помагал в домакинството и на майка си в грижите за
по-малката си сестра. За 30 години съжителство братът и сестрата изградили
силна връзка, основана на обич, доверие и подкрепа, израснали заедно, ходели
заедно на училище, имали обща компания и приятелски кръг, имали сходни интереси
и били неразделни. Братът споделял с ищцата и тя често била негов съветник,
като от своя страна разчитала и се допитвала за всичко до него, виждала в него
опора и закрила. Тъй като мечтата на А. била да има собствен мотор, ищцата му
помогнала да я осъществи и изтеглила кредит за закупуването му. А. работел на
две места, за да издържа себе си и да помага на семейството, помагал му и с
труд и поради здравословни проблеми на бащата се превърнал в единствения мъж
вкъщи и продължил да бъде такъв и след като създал свое семейство. Ищцата била
най-близкият човек на младото семейство, излизали и се забавлявали заедно,
помагали си с каквото могат.
Нататък в исковата молба се твърди, че новината на нелепата
смърт на А. е съсипала ищцата, повече от месец след загубата тя приемала силни
успокоителни, не желае да комуникира с никой, да излиза от дома си, не е в
състояние да се среща с хора и да изпълнява служебните си задължения, мъката й
е безгранична, домът на родителите й вече не е същия, всичко в него напомня за
починалия. Твърди се също, че смъртта на А. се отразила пагубно на психиката на
бащата, който не могъл да преживее мъката и на 17.05.2020г. починал, а за
ищцата започнал най-тъжният и най-самотният период от живота й.
В исковата молба се твърди, че управляваният от делинквента лек автомобил е имал при ответника валидна
застраховка "Гражданска отговорност" по полица №БГ02118001655649,
валидна от 10.06.2018г. до 09.06.2019г., поради което с претенция
вх.№ОК-105122/20.02.2020г. до ответника е отправено искане за изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, но по образуваната щета
такова не е определено.
По този начин е обоснован правния интерес от предявяването
на осъдителен иск за сумата 110 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния брат, ведно със
законната лихва от 16.09.2018г. до окончателното й изплащане. Претендират се и
разноски.
Чрез пълномощника си адв. Ал. И.
ответникът е подал отговор на исковата молба, с който предявения иск се оспорва
изцяло.
Ответникът оспорва наличието на деликт.
Оспорва и наличието на особено близка връзка на ищцата с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди, в светлината на ТР №1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС.
В отговора се развиват правни съображения. Прави се
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на А. Н., за който се твърди, че е управлявал мотоциклета си с превишена
и несъобразена с пътния участък скорост от 76.68км/ч, при максимално разрешена
такава от 40км/ч, поради което поведението му е в пряка причинна връзка и е
допринесло за инцидента. Според ответника приносът на пострадалия е по-висок от
този на водача на лекия автомобил.
Предявеният иск е оспорен и по размер, за който се поддържа,
че е прекомерно завишен и неотговарящ на критерия за справедливост.
На следващо място в отговора се прави възражение, основано
на разпоредбата на чл.493а и §96 от КЗ,
въвеждащи лимит на отговорността на застрахователя в случаи като процесния, а именно до 5 000лв.
Ответникът оспорва и претенцията за лихва.
Ищцата е подала допълнителна молба, в която оспорва
твърденията на ответника. Развива допълнителни съображения в подкрепа на
твърдението си, че е активно
легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя
брат.
Ищцата оспорва възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия. Излага допълнителни съображения във връзка с размера на предявената
претенция, като във връзка с приложението на §96 , ал.1 от ДР на КЗ се позовава
на Директива 2009/103/ЕО.
Ответникът е подал допълнителен отговор, в който поддържа
всички твърдения възражения, наведени в първоначалния.
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД.
След като анализира и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, и взе предвид
твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено следното:
С влязла в законна сила присъда на Окръжен съд-Монтана от
11.11.2019г., постановена по НОХД №147/2019г., Г. М.
М., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 16.09.2018г., около 10.20ч.
в гр.***, движейки се по ул."Екзарх Йосиф", на кръстовище с
ул."Вардар", при завой наляво, при управление на лек автомобил марка
"Опел", модел "Астра" с рег.№ВР ***АР,
е нарушил правилата за движение на ЗДвП, а именно чл.37, ал.1 - "при
завиване на ляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни
средства", като не пропуснал насрещно движещия се по ул."Екзарх
Йосиф" мотоциклет марка "Сузуки" с
рег.№ВР *** В, управляван от А. Н. Н. от гр.***, в резултат на което
мотоциклетът в паднало състояние на дясната му страна се удря в предната дясна
гума на лекия автомобил и увлечен от нея и наличната инерционна сила, се
завърта в посока на часовниковата стрелка и последва вторичен удар с
мотоциклета в дясната странична част на автомобила и при условията на
независимо съпричинителство с А. Н. Н., който при
претърпяното ПТП се е движел със скорост 76.68км/ч при максимално допустима за
участъка скорост от 40км/ч, ограничена с пътен знак В26, и по непредпазливост е
причинил смъртта на А. Н.. В мотивите на присъда е признат за доказан механизма
на произшествието и конкретно това, че стигайки кръстовището между
ул."Екзарх Йосиф" и ул."Вардар", подсъдимият е подал ляв
мигач, че ще завива наляво и е предприел маневрата със скорост от 14.4км/ч, но
не се е уверил, че идващият насреща моторист може да мине безпрепятствено в
своята пътна лента, с което е отнел предимството му. От своя страна
пострадалият мотоциклетист, движейки се със скорост 76.68км/ч, е възприел като
опасност идващия насреща л.а."Опел" на разстояние около 38.53м от
кръстовището, реагирал е чрез аварийно спиране за предотвратяване на удара, при
което се е наклонил, паднал е надясно и поради липсата на достатъчно разстояние
в това положение, с предната челна част се е ударил в предната дясна гума на
автомобила и при последвалото завъртане се е получил вторичен удар в дясната
част на автомобила. Прието е също, че мотоциклетистът, движейки се със скорост
от 76.68км/ч, далеч над допустимата за района от 40км/ч, не е имал техническа
възможност да предотврати ПТП. Прието е,
че дори и при по-висока от разрешената скорост, а именно такава от 58.7км/ч
пострадалият е имал възможност да избегне удара със завиващия лек автомобил и
ПТП не би настъпило.
От представеното удостоверение за съпруг/а и родствени
връзки е видно, че починалият А. Н. Н. е брат на ищцата.
С исковата молба е представена застрахователна претенция
вх.№ОК-195122/20.02.2020г., с която ищцата е поискала от ответника изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
нейния брат.
Между страните липсва спор по факта, че л.а."Опел Астра" е имал при ответника валидна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите и процесното
ПТП е настъпило в срока на застрахователно покритие. Този факт се установява и
от представените по делото споразумения от 20.03.2020г., от които е видно, че
отговорността на водачите на процесния автомобил е
застрахована по сключена с ответника Застрахователна полица №BG/02/118001655694.
По искане на ищцата по делото е допусната и изслушана
специализирана съдебно-психологична експертиза, чието заключение не се оспорва
от страните и се възприема от съда. Вещото лице се произнася, че актуалното
психично състояние на ищцата се характеризира с емоционална лабилност, тъга,
леко повишена тревожност и преживяване на дълбока болка и печал. Интелектуалната
и когнитивната сфери са в норма /включително възприятия, памет, внимание,
концентрация, мислене, представи/ и няма данни за депресивност
и дезадаптивни тенденции. Към момента ищцата се
намира в последния етап /приемане/, като е преминала през предходните етапи в
процеса на скърбене /гняв и депресия/. За срок от около един месец ищцата е
преминала през етапа на отричането, свързан със сблъскването с голямата загуба
и преобръщането на реалността. Вторият етап, през който е преминала ищцата, е гневът,
който е много труден етап от преживяването на загубата. Няма данни ищцата да е
преминала през етапа на пазаренето с процеса на скърбене. Четвъртият етап, през
който е преминала ищцата, е депресията, когато вече с успокоено съзнание тя
бавно е започнала да осъзнава реалността и когато болката от загубата става
по-силна от всякога. Към настоящия момент ищцата се намира в етапа на
приемането, в който е налице скъсване с илюзорните надежди и с успокоението, и
в който тя изпитва силна болка и тъга от загубата и промените, но вече
осъзнато, смирено и с мисли в перспектива.
За доказване на твърденията на ищцата за преживени от
смъртта на нейния брат болки и страдания по делото са събрани и гласни
доказателства.
Св. С. Н. е майка на ищцата и на покойния А. Н.. Същата
съобщава, че братът и сестрата са израснали заедно, никога не са се делили и
заради малката разлика във възрастта били като близнаци и връзката между тях
била много силна. През 2017г. А. сключил брак и заживял отделно със съпругата
си, но бил в непрекъснат контакт със сестра си, която ми пишела всяка вечер.
Ищцата била винаги с брат си, дори когато той излизал някъде със съпругата си,
която трябвало да се примири със силната връзка между тях. Ищцата била в София,
когато Н. й съобщила за катастрофата по телефона, но се оказало, че тя вече е
прочела за това в интернет. Свидетелката твърди, че ищцата не можела да повярва
в смъртта на брат си и тъй като работи в полицията, изтичала в моргата, за да
се увери сама. Според Н. след събитието дъщеря й била много зле, на приливи и
отливи, около месец не била в състояние да ходи на работа, имало много сълзи,
след което тя сякаш започнала да се ядосва на целия свят. Ищцата посещавала
психолог и когато гневът попреминал, се затворила се
в себе си и стояла затворена в стаята си с месеци, не смеела да дава дежурства
като разследващ полицай, заради което колегите й се стараели да не я натоварват
с работа за около два месеца. След като се върнала на работа, ищцата станала
мълчалива, не контактувала с никой и останала затворена. Св. Н. съобщава, че на
17.05.2020г. починал и съпругът й и това допълнително влошило състоянието на
ищцата, която започнала да излиза с приятелки и да разговаря с майка си едва
преди 2-3 месеца. Свидетелката допълва, че в последните години семейството
разчитало на помощта на А., тъй като съпругът й бил болен.
Св. П. У. познава ищцата и нейния брат още от училищна
възраст и била много близка семейна приятелка с тях. Заявява, че връзката между
брата и сестрата била невероятна и те винаги били заедно, "ръка за ръка и
рамо до рамо", заедно излизали и се прибирали, имали общи приятели и
компания, били "като скачени съдове". У. свидетелства, че А. искал да
бъде глава на семейството, бил деен е работлив, от крехка възраст започнал да
работи в строителството, за да помага на баща си, майка си и сестра си, на
които бил опора. След като А. сключил брак и заживял със съпругата си в друго
жилище, отношенията му с ищцата не се променили. Тъй като мечтата на А. била да
има по-мощен мотор, ищцата изтеглила кредит, за да я осъществи. След
катастрофата У. и съпругът отишли в спешния център, но при телефонния разговор
с ищцата не й съобщили за състоянието на брат й, тъй като тя се пътувала от
София. Междувременно обаче ищцата узнала всичко от медиите и социалните мрежи и
когато пристигнала в спешния център, била в емоционален срив, не познала
свидетелката, подминала майка си и баща си и повтаряла само "Къде е брат
ми". Трупът бил свален в моргата, но въпреки това ищцата отишла там, за да
се увери, че починалият е брат й. След смъртта на А. ищцата не искала да вижда
никого, не контактувала с никой и изпаднала в депресия. Това продължило дълго
време и според свидетелката и в момента ищцата не е добре и колкото повече
време минава, толкова повече се затваря в себе си.
При така изяснената по делото фактическа обстановка за
разрешаването на повдигнатия спор съдът приема следното от правна страна:
С влязла в законна сила присъда по НОХД №147/2019г. по описа
на Окръжен съд-Монтана Г. М. М. е признат за виновен в това, че при управление
на пътно превозно средство по непредпазливост е причинил смъртта на А. Н. Н.,
брат на ищцата. В присъдата е признато за установено независимо съпричинителство с пострадалия, който е нарушил правилата
за движение по пътищата - чл.21. ал.2 ЗДвП, като е управлявал мотоциклет със
скорост 76.68км/ч при максимално допустима за участъка такава от 40км/ч.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. Присъдата има същата сила и по отношение на въпроса за
наличието на съпричинителство от страна на
пострадалия при престъплението.
По делото е безспорно, че отговорността на виновния за
произшествието водач на МПС е застрахована от ответника по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и процесното ПТП е настъпило в срока на покритие на
застрахователната полица.
Събраните по делото гласни доказателства и заключението на
изслушана психологична експертиза дават основание за извода, че в резултат от
смъртта на своя брат ищцата е изживяла болки и страдания, намиращи се в
причинна връзка със застрахователното събитие, с което основанието за
възникване на прякото й право по чл.432, ал.1 КЗ е доказано.
В ТР №1/21.06.2028г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е
прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4
от 25.V.2961г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд,
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се
присъжда при доказана особена близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на решението е прието, че братята и
сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг и връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за родствената връзка, справедливо е да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.
Събраните по делото доказателства дават основание на съда да
приеме за доказано, че между починалия и неговата сестра е съществувала силна
емоционална и духовна връзка. Същите са израснали и са били непрекъснато заедно
дори и след женитбата на А. Н., подкрепяли са се взаимно, имали са общи
интереси и приятелски кръг, изпитвали са необходимост да споделят всичко един с
друг. Смъртта на А. е настъпила в момент, в който той и сестра му са били в
млада възраст. Доказателствата по делото сочат, че загубата на брата е била
шокираща за ищцата и е преживяна от нея като трагично събитие, съпроводено с
много болка и страдание, довела е до трайни негативни промени в психичното й
състояние и в начина й на живот, чието отражение е налице и към настоящия
момент, поради което съдът намира за справедливо същата да бъде обезщетена.
Специфичното при неимуществените вреди, особено на тези от
причинена смърт е, че те имат по-дълго проявление. При определяне на техния
размер е необходимо да се отчитат не само наличните, вече настъпили вреди, а и
тези с проявление напред във времето. Болките и страданията от смъртта на
близък човек са интензивни както на емоционално ниво, така и от гледна точка на
очакванията за духовна и материална подкрепа, за грижи и внимание, за което по
делото са събрани доказателства. Критерият на справедливостта, заложен в
нормата на чл.52 ЗЗД, не е абстрактен, а обусловен от общественото възприемане
на справедливостта на дадения етап от развитието на обществото и от
съществуващите икономически условия. Практиката на ВКС е последователна по
въпроса за детерминирането на критерия за справедливост от икономическата
конюнктура, която от своя страна е свързана и с постепенното и непрекъснато
нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди,
причинени от застраховани на трети лица. Независимо от функционалната
обусловеност на отговорността за застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, а
като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да служат и съответните
нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент.
Съдът не споделя възраженията на защитата на ответника във
връзка с приложението на §96 от ДР ЗИДКЗ, предвиждащ лимит на обезщетенията за
претърпени неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 в размер на 5 000лв.
до влизане в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл.493а, ал.2 КЗ.
При претендирани обезщетения за
неимуществени вреди е приложим принципа на справедливо обезщетяване на болките
и страданията съгласно чл.52 ЗЗД въз основа на цялостна преценка на конкретни
обективни факти. Както вече бе споменато, критерият за справедливост е
детерминиран от икономическите условя в страната, която от своя страна намират
отражение върху нивата на застрахователно покритие.
Съгласно чл.492, ал.1 КЗ минималната застрахователна сума
/лимит на отговорност/ за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е 10 420 000лв. Съдът приема, че доколкото
разпоредбата на §96, ал.1 от ДР ЗИДКЗ противоречи на основни разпоредби,
уреждащи общите правила на задължителната застраховка "Гражданска
отговорност", и на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, същата не следва да намери
приложение, тъй като въвежда недопустимо подлимитиране
на отговорността на застрахователя. Противоречието на допълнителната разпоредба
с общата такава на чл.346 КЗ, съдържаща легална дефиниция на понятието
"застрахователна сума" като горна граница на отговорността на
застрахователя към застрахования, третото ползващо се лице или към третото
увредено лице, и с общностното право на ЕС и
конкретно Директива 2009/103/ЕО, макар и формално непопадаща в приложното поле
на чл.15, ал.2 от ЗНА, дава основание да съда да приеме, че размерът на
следващото се на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди
не може да ограничен до този, приет в §96 КЗ. Директивата е обсъдена в мотивите
на ТР №1/2016г. като задължаваща държавите-членки да предприемат мерки с цел
застрахователният договор да покрива всички вреди.
Съгласно решение на СЕС от 24.10.2013г. по дело С-277/12 с
предмет преюдициално запитване, отправено на
основание член 267/ДФЕС от Augstakas tiesas Senats /Латвия/ с акт от 16 май 2012г., постъпил в съда на 1
юни 2012г., не се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" при използването на моторни
превозни средства, да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо
съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на
близки членове на семейството, настъпили при пътнотранспортно произшествие,
само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1,
параграф 2 от Втора директива 84/5. Решенията на СЕС по преюдициални
запитвания са част от позитивното европейско право и са задължителни за всички
съдилища и учреждения в Република България съгласно
чл.633 от ГПК.
Като взе предвид събраните по делото доказателства за
съществуваща между ищцата и нейния брат трайна и дълбока емоционална връзка и
претърпени от смъртта му морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите такива, съдът приема за справедлив размер на
обезщетението сумата 100 000лв.
Предвид приетото в присъдата на наказателния съд съпричинителство на пострадалия за настъпване на процесното ПТП, изразяващо се в движение с управлявания от
него мотоциклет със скорост, надхвърляща близо два пъти разрешената такава за
конкретния пътен участък, и това, че при движение с разрешената скорост същият
би могъл да предотврати настъпването на ПТП, съдът приема, че неговият принос
следва да бъде определен в процентно отношение на 50%, поради което в условията
на чл.51, ал.2 ЗЗД следващото се на ищцата обезщетение следва да бъде намалено
на сумата 50 000лв., в който размер предявеният иск следва да бъде уважен, а в
останалата част - отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната
лихва, считано от 21.05.2020г., когато е изтекъл срокът по чл.496, ал.1 КЗ, до
окончателното му изплащане
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Окръжен съд-*** държавна такса в размер на 2 000лв., както и
направените за сметка на бюджета на съда разноски за експертиза в размер на
250лв.
В полза на адвокат А.К.Д. от САК ответникът следва да бъде
осъден да адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 2 030лв.
Пълномощникът на ищцата прави искане на основание чл.78,
ал.5 ГПК размерът на разноските на ищеца за заплатено адвокатско възнаграждение
да бъде намален. Имайки предвид фактическата и правна сложност на делото и
размера на договореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение в
размер на 4 560лв. с ДДС, съдът намира това искане за основателно, поради което
същото следва да намалено до минималния размер по Наредба №1 от 9.07.2004г., а
именно на сумата 4 476лв. с ДДС. При това положение съразмерно с отхвърлената
част от иска ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски за
адвокатска защита в размер на 2 487лв. с ДДК.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД"БУЛ ИНС"АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.***да заплати на Д.Н.Н., ЕГН **********,
с адрес *** сумата 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на нейния брат А. Н. Н., загинал при ПТП на
16.09.2018г., ведно със законната лихва, считано от 21.05.2020г. до
окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД"БУЛ ИНС"АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.***д заплати в полза на Окръжен съд-*** държавна такса в
размер на 2 000лв. и направените за сметка на бюджета на съда разноски за
експертиза в размер на 250лв.
ОСЪЖДА ЗД"БУЛ ИНС"АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.***да заплати на адвокат А.К.Д. от САК адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 2 030лв.
ОСЪЖДА Д.Н.Н., ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на ЗД"БУЛ ИНС"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.*** разноски по компенсация за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 2 487лв. с ДДС.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: