СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
22.02.22г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Г. Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 20.01.22г. /с
участието на секретаря Д. Цветкова/
гражданско дело № 13188/16г.
и констатира следното:
Предявени са искове от В. Г. против СО с правно основание чл. 49 от ЗЗД за сумите: 5 920
лева /обезщетение за имуществени вреди - неполучен паричен остатък след
разпределение на суми по изп.д. № 20067800400394 на
ЧСИ В. Л./; 3 645, 54 лева /мораторна лихва върху посочената сума за
периода 07.09г. – 07.15г./; 7 000 лева /обезщетение за имуществени вреди –
парична равностойност на неполучена покъщнина след извършен въвод във владение
по посоченото изпълнително дело/; 30 000 лева /обезщетение за
неимуществени вреди/.
Конкретизацията /като брой и вид/ на исковете /за
имуществени вреди/ е направена в съответствие с определенията на АССГ от
13.06.16г. и от 11.08.16г. по а.д. № 6602/15г. /първото – влязло в сила като
необжалвано/. В тази връзка: искането /обективирано в молбата от 09.10.17г./ на
адв. Я. /предходен особен представител на ищеца/
касаещо конкретизацията на исковете за имуществени вреди – се явява процесуално
недопустимо /по смисъла на чл. 214 от ГПК/. С оглед това: посочената молба – не
е съобразена от председателя на състава /при индивидуализиране на предмета на
спора/.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Събраните в процеса доказателства удостоверяват, че:
С влязъл в сила съдебен акт /решение на СГС от 12.12.05г. по г.д. № 669 от 04г./ ищецът е бил поставен под - пълно
запрещение. С влязъл в сила съдебен акт /решение на СГС от 14.02.13г. по г.д. №
13356 от 10г./ постановеното пълно запрещение е било – отменено.
Исковете за имуществен вреди са -
неоснователни:
Ищецът поддържа, че е претърпял
имуществени вреди /конкретизирани по-горе като размери/ заради това, че: не е
получил останала след разпределение /по изп.д. № 20067800400394 на ЧСИ В. Л./ сума; не е
получил собствената си покъщнина /движими вещи/ след извършване на въвод във
владение /осъществен в рамките на същото изпълнително дело/.
От една страна:
Възражението на ответника за изтекла
/в хипотезата на чл. 110 от ЗЗД/ давност е неоснователно:
Липсват твърдения /на ответника/
съответно и доказателства – в процесната хипотеза да е бил изпълнен целият
/регламентиран в разпоредбата на чл. 111 от СК отм./ фактически състав, а
именно: да е бил назначен „настойнически съвет“ /включващ – настойник,
заместник настойник и двама съветници/. С оглед това /в такава хипотеза/ следва
да се приеме, че: процесният давностен срок е започнал да тече /при условията
на чл. 110 от ЗЗД във връзка с чл. 115, б. „е“ от ЗЗД/ едва след влизане в сила
/през 13г./ на съдебното решение на СГС от
14.02.13г. /с
което е било отменено запрещението на ищеца и е била възстановена
дееспособността му; чак след този момент на практика В. Г. е
придобил реално, фактически възможността да защити надлежно правата си/.
Считано от посоченият момент до 15г. /когато е заведено настоящото дело/ исковете
се явяват предявени - в рамките на законния /давностен/ срок.
От друга страна:
Ищецът поддържа /такъв извод налагат и
събраните в процеса доказателства/, че: процесните имуществени вреди са
настъпили след 02.09г. - когато /след като/ Т. П. е била назначена за негов
настойник - съгласно протокола на Общината от 09.02.09г. /след този момент
именно: останалата след разпределението по изпълнителното производство сума е
била преведена от ЧСИ по сметка на настойника; след този момент ЧСИ е
осъществил въвод във владение на осребрения недвижим имот/. За настъпилите от
тези /две/ действия вреди обаче - имуществената отговорност на ответника не
може /принципно/ да бъде ангажирана - доколкото:
Заявените имуществени вреди /в това
число и заявената мораторна лихва/ не се явяват следствие от бездействието /по
смисъла на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл. 111 от СК
отм./ на ответника /в качеството му на орган по чл. 110 от СК отм./ да назначи
настойнически съвет, а от преките действия /бездействия/ или на настойника - по
смисъла на чл. 117, ал. 2, изр. 1-во от СК отм. и чл. 119 от СК отм. /който не
е защитил надлежно правата на ищеца в рамките на производството по въвод във
владение с оглед получаване на покъщнината на В. Г., съответно - който не е
внесъл получената от ЧСИ сума по сметка на ищеца или е
употребил тази сума не в негова полза; съдържащите се по делото в тази насока
гласни доказателства не могат да бъдат приети за меродавни, доколкото се явяват
пряко заинтересовани – по смисъла на чл.172 от ГПК/ или на ЧСИ - по смисъла на
чл. 441 от ГПК във връзка с чл. 45 от ЗЗД /който не е внесъл процесната сума
директно по сметка на ищеца, съответно евентуално не е осигурил възможност на В. Г.
да получи собствените си движими вещи от осребрения имот; в последната връзка
обаче: приетите по делото 2 броя протоколи за въвод, приложени по
изпълнителната преписка – удостоверяват, че съдебният изпълнител е предоставил
двукратно възможност на настойника, в качеството му на представител на ищеца –
да изнесе, получи процесните движими вещи; последните на практика в крайна
сметка са били оставени за съхранение „до поискване“ при купувача на имота/.
С оглед изложеното /доколкото
съобразно изложеното по-горе - процесните имуществени вреди не се явяват
следствие от действия – бездействия на ответника/ исковете за имуществени вреди
следва да бъдат – отхвърлени.
По същите съображения следва да бъде
отхвърлен и искът за неимуществени вреди /заявен за времето след 02.09г./. В
допълнение:
Обстоятелството /само по себе си/, че
ответникът така и не е назначил пълен /по смисъла на чл. 111 от СК отм./
настойнически съвет – не може /принципно/ да обоснове отговорност на Общината –
доколкото: дейността /от една страна/ на съветниците е само съвещателна и
подпомагаща – по смисъла на чл. 121 от СК отм. /а не представителна – по
смисъла на чл. 117, ал. 2, изр. 1-во от СК отм./, а /от друга страна/ заместник
настойникът /при наличие на „действащ“ настойник – каквато е процесната
хипотеза/ няма правомощия /съгласно правилото на чл. 123 от СК отм./.
Независимо от /въпреки/ това обаче: липсата на назначен /при условията на чл.
111 от СК отм./ настойнически съвет е съобразена /съобразно изложеното по-горе/
от председателя на състава /в контекста на възражението на ответника за
давност/ доколкото: законът все пак възлага и определени контролни /спрямо
настойника/ функции на заместник настойника и на съветниците /именно с оглед пълноценната
защита на правата на поставения под настойничество/.
Искът за неимуществени вреди е
частично основателен /до размера на сумата 5 000 лева и за периода до 02.09г./:
Действително /от една страна/: за
времето до 02.09г. ответникът е предприел /при условията на чл. 111 от СК отм./
действия да назначи настойник на ищеца измежду негови „роднини“ /дъщеря/ и
„близки“ /бивша съпруга/. Тези действия обаче /съгласно твърденията на
Общината, заявени в отговора на исковата молба/ са останали безуспешни /не по
вина на органа по НиП – по смисъла на чл. 49 от ЗЗД
във връзка с чл. 45 от ЗЗД/: бившата съпруга на В. Г. изобщо не е
отговорила на поканата /предложението/ на общината /да бъде назначена за
настойник на ищеца/, а дъщерята на последния е заявила директен отказ за това
/на практика: и бившата съпруга на ищеца, и дъщеря му само са били определени
да бъдат назначени за настойници, но формално
назначаване така и не е било сторено/. Посоченото /иначе правомерно – по
смисъла на чл. 111 от СК отм./ поведение на Общината обаче - не може да
дерогира /да изключи/ отговорността на ответника за допуснатото /в хипотезата
на чл. 114, ал. 1, изр. 2-ро от СК отм./ бездействие, а именно – да вземе
привременни мерки за защита на правата на ищеца /в резултат на което бездействие:
за период от 3 години В. Г. е бил без назначен настойник – представител/.
Безспорно /това обстоятелство в случая
следва да се презумира – въпреки липсата на конкретно събрани доказателства в
тази насока; същият извод налага и съдържанието на кореспонденцията на ищеца с
различни институции за времето до 02.09г./ В. Г. е претърпял
психически неудобства /притеснения/ заради това че не е имало /през посочения значителен
период от време/ кой да се грижи /формално/ за защита на имуществените му права.
С оглед това /и в хипотезите на чл. 52 от ЗЗД и чл. 162 от ГПК/ искът за
неимуществени вреди следва да бъде уважен /до размера на горната сума и за
периода до 02.09г./. Искане за присъждане на законна лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди/ не е заявено.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.О.да плати на В.Д.Г. ЕГН ********** сумата 5 000 лева /обезщетение за
неимуществени вреди/ на основание 49 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за сумата над
5 000 лева и исковете за имуществени вреди - изцяло.
ОСЪЖДА С.О.да плати на СГС 200 лева - държавна такса /на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК/.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: