РЕШЕНИЕ
№…………………
гр. София, 18.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на първи
ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 12019
по описа за 2016 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от В.И.Д. против М.А.А.Д.,
с която е предявен иск с правно основание чл. 240 от Закона за задълженията и
договорите. С Определение от 16.08.2017 г.
за съвместно разглеждане е приет инцидентен установителен
иск с правно основание чл. 26, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът В.И.Д. твърди, че на 23.02.2012
г. е сключил с ответника договор за заем, по силата на който е предоставил на
ответника сумата от 25940 лева, за което била издадена разписка. Твърди, че
било уговорено заемът да бъде върнат на 01.03.2015 г., но ответникът не
изпълнил задължението си. Моли М.А.А.Д. да бъде осъден да заплати исковата сума, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
плащане. Претендира направените по делото разноски.
В отговора на исковата молба
ответникът М.А.А.Д. оспорва предявения иск, като
поддържа, че не е сключен договор за заем и не е получавал исковата сума. Твърди, че договорът за заем е привиден
(поради което и нищожен), като сумата била получена от дружеството М.П.ЕООД.
Моли предявеният иск да бъде отхвълен, като заедно с
отговора предявява установителен иск с искане да бъде
признато за установено, че договорът за
заем е нищожен, тъй като е привиден, при условията на евентуалност нищожен
поради липса на съгласие. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 23.02.2012 г.между В.И.Д. –
заемодател и М.А.А.Д. – заемател
е сключен договор за заем, по силата на който заемодателят се е задължил да
предаде в собственост на заемателя сумата от 25940
лева, а заемателят – да върне сумата заедно с
уговореното възнаграждение. Съгласно чл. 3 от договора заетата сума и
уговореното възнаграждение е следвало да бъдат върнати еднократно или на
траншове до 01.03.2015 г.
В деня на подписване на договора е
съставена разписка, изходяща от М.А.А.Д. е удостоверил получаването на сумата от 25940 лева,
като това обстоятелство е удостоверено и от поелия задължение в качеството си
на поръчител С.М.Д..
Във връзка с установяване на
твърденията на ответника, че договорът е привиден са събрани писмени
доказателства, от които се установява, че В.И.Д. е заемал длъжността технически
директор в „М.П.“ ЕООД в периода от 01.08.2003 г. до 11.01.2010 г. Установява
се, че „М.П.“ ЕООД е представлявано от М.А.А.Д..
Установява се, че В.И.Д. е сключил договор за банков кредит на 27.03.2008 г. с
„Р.(България)“ ЕАД, по силата на който му бил предоставен кредит в размер на
30450 лева, а в качеството си на поръчител задължението е било поето и от М.А.А.Д.. На същата датата 27.03.2008 г. е сключен договор между В.И.Д., „М.П.“ ЕООД,
представлявано от М.А.А.Д. и „Р.(България)“ ЕАД, по силата
на което „М.П.“ ЕООД е поело задължение в качеството си на работодател да
превежда месечните погасителни вноски на служителя си по договора за банков
кредит.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, когато длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение
за забавата. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това
по делото да се установи, че между страните съществуват облигационни
правоотношения, възникнали по силата на договор за заем. Съгласно разпоредбата
на чл. 240 от Закона за задълженията и договорите с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или
други заместими вещи,
а заемателят се задължава
да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество. Следователно договорът за заем е реален, т.е. той поражда
правно действие след предаване на уговорената
сума. От събраните по делото доказателства се установява при условията на пълно
главно доказване, че между В.И.Д. и М.А.А.Д. е
сключен договор за заем на посочената в исковата молба дата и с твърдяното от
нея съдържание, както и че сумата е предадена на ответника.
Съгласно
разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите нищожни са
договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва
съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори.
Симулация при сключване на договор е налице при опорочаване волеизявлението на
страните по него. Когато волята им е само да създадат привидни правни последици
на обвързаност, които не желаят, симулацията е абсолютна, а когато искат да
бъдат обвързани по начин, различен от посочения в сключения договор,
симулацията е относителна. С отговора на исковата молба ответникът е предявил
инцидентен установителен иск с искане да се признае
за установено, че процесният договор за заем е
нищожен, тъй като с него се прикриват действителните отношения между страните.
Основателността
на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установи
каква е била действителната воля на страните. По делото не се установява при условията
на пълно и главно доказване, че договорът за заем е сключен за да се прикрият
други отношения между страните. Приетите по делото доказателства установяват,
че ищецът и ответникът са имали други отношения във връзка със съществувало
трудово правоотношение между ищеца и дружество, представлявано от ответника,
както и че ответникът е поел задължение в качеството си на поръчител по договор
за банков кредит, сключен около 5 години преди подписване на договора за заем.
В тежест на ищеца по предявения иск е било
да се установи каква е била действителната воля на страните при сключване на
договора за заем, но доказателства в тази насока не са ангажирани. Доколкото
договорът е подписан от ответника, както и представената по делото разписка,
изхожда от ответника, за удостоверяване на обстоятелството, че е получена
сумата, то и неоснователен се явява иска в частта, с която е въведено
твърдение, че е липсвало съгласие за поемане на задължение по процесния договор.
Следователно
предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите договорът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а
главният иск следва да бъде уважен до предявения размер.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати сумата от 3847,60 лева, представляващи
направени по делото разноски.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 240 от Закона за
задълженията и договорите М.А.А.Д., ЕГН-**********,*** да заплати на В.И.Д., ЕГН-**********,*** сумата от 25940 (двадесет и пет хиляди деветстотин и
четиридесет) лева, представляващи предоставена в заем сума по Договор за
заем, сключен на 23.02.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба – 03.10.2015 г. до окончателното й
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати сумата от 3847,60 лева (три хиляди осемстотин
четиридесет и седем лева и шестдесет ст.), представляващи направени по
делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.А.Д., ЕГН-**********,***
против В.И.Д., ЕГН-**********,*** установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2 от
Закона за задълженията и договорите с искане да бъде признато за установено, че
Договор за заем, сключен на 23.02.2012 г. е нищожен, тъй като е привиден,
съответно, че е нищожен поради липса на съгласие като неоснователен.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от
него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: