Решение по дело №1572/2022 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 430
Дата: 18 октомври 2022 г.
Съдия: Блага Бозова
Дело: 20225530201572
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 430
гр. Стара Загора, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Блага Бозова
при участието на секретаря Пламена П. Янкова
като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно
дело № 20225530201572 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 84 от 10.03.2022
година, издадено от кмета на Община Стара Загора, с което на жалбоподателя
Б. М. Ж. от град Стара Загора, е наложено административно наказание - глоба
в размер на 300.00 /триста/ лева, на
основание чл.209а, ал. 1 от Закона за здравето.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, като се иска същото
да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява и поддържа жалбата
против процесното наказателно постановление.
Наказващият орган кмета на Община Стара Загора, е редовно призован,
представляван в съдебно заседание от процесуален представител. Счита
жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за
законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и
служебно провери правилността на издаденото НП, приема следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна -
наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира
правото да оспори административното обвинение и съответната
административно - наказателна санкция.
Жалбата е неоснователна.
С атакуваното НП, жалбоподателят е санкциониран за това, че на
17.02.2022 г., в 13:33 часа, се намирал на закрито обществено място -
транспортно средство за обществен транспорт, автобус с рeг. № СТ 7734 ВР,
1
по линия № 17, на ул. „Св. Отец Паисий" № 96, гр. Стара Загора, без да има
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба
покриваща носа и устата, с което не е изпълнил въведената с т.I-7 от Заповед
№ РД-01-968/26.11.2021 г., на министъра
на здравеопазването противоепидемична мярка по чл.63 ал.4 или ал.7
от Закона за здравето "Всички лица, когато се намират в закрити обществени
места, в т.ч. транспортни средства превоз, лечебни и здравни заведения,
аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат
достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции,
търговски обекти, църкви, манастири, музеи и др., са длъжни да имат
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба,
които се използват съгласно препоръките в приложение № 3“, с което
виновно е нарушил чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
На 17.02.2022 г., в 13:33 часа, на автобусна спирка за обществен превоз
на пътници „ЕVN“, находяща се на ул. „Свети Отец Паисий“ № 96, гр. Стара
Загора, във връзка със служебните си правомощия, е извършена проверка от
свидетеля и актосъставител Д. З. Г. - на длъжност старши полицай при ОД на
МВР-Стара Загора, на спрелия на спирката автобус от градския транспорт по
линия № 17. Проверката е във връзка с изпълнението на заповед на
Министъра на здравеопазването за задължително носене на маска в закрити
обществени места /каквото място е въпросното транспортно средство за
обществен транспорт - автобус/. В тази връзка свидетелят влязъл в спрелия на
спирката автобус от линия № 17, за да извърши проверка на намиращите се в
него пътници. Свидетелят Г. видял жалбоподателя вътре в автобуса.
Жалбоподателят нямал поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба, покриваща носа и устата. На място е установено, че
жалбоподателят не разполагал в себе си с маска, затова свидетелят Г. му дал
указания да слезе от автобуса, както и че може да си закупи маска от
намиращата се наблиза аптека и след което да ползва обществения транспорт.
На жалбоподателя е съставен и връчен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ бланков номер № 26831 от 17.02.2022 г.
с актосъставител полицай при ОД на МВР - Стара Загора - свидетелят Г., за
нарушение на чл. 209а от Закона за здравето, във връзка с т.I.7
от Заповед № РД-01-968/26.11.2021 г. на министъра на здравеопазването.
Жалбоподателят вписал в акта, че няма възражения.
Въз основа на този АУАН, в законния срок и от надлежен орган
попадащ в кръга на лицата оторизирани да издават наказателни
постановления по чл.209а ал.4 от Закона за здравето, е издадено процесното
НП, в което Д.ието е описано и квалифицирано така, както в акта за
нарушение, като на жалбоподателя на основание чл. 209а
ал. 1 от Закона за здравето е наложена глоба в размер на 300.00 лв., за
извършено нарушение на чл. 209а от Закона за здравето, в връзка с т.I-7
от Заповед № РД-01-968/26.11.2021 г. на министъра на здравеопазването, за
това, че: на 17.02.2022 г., в 13.33 часа, на автобусна спирка "EВН", находяща
се на ул. "Св. Отец Паисий" № 96, гр. Стара Загора, при проверка на автобус
от градския транспорт по линия № 17, с рег. № СТ 7734 ВР, не спазва
въведената с т. I-7 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020 г., на министъра
на здравеопазването противоепидемична мярка, а именно да има поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, покриваща
2
носа и устата.
В конкретния случаи, при съставянето на АУАН и издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила,
които да са довели до нарушаване на правото на защита на нарушителя. В
случая няма съмнение, че на жалбоподателя му е станало ясно какво
нарушение му е вменено, като в жалбата не се отрича извършеното
нарушение. Жалбоподателят възразява, че в автобуса не бил единствен без
маска.
Изложените в АУАН и в НП фактически обстоятелства, че
жалбоподателят е без поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба, във въпросното транспортно средство за обществен
транспорт - автобус, се потвърждават с показанията на разпитания свидетел
Д. Г., които съдът кредитира с доверие.
НП е издадено от компетентен орган, съгласно чл.209а ал.4
от Закона за здравето, като изрично е отразено, че
административнонаказателното производство е започнало със съставянето на
акт за установяване на административно нарушение по Закона за здравето,
съставен от материално и процесуално компетентни лица – полицейски
служител при ОД на МВР – Стара Загора, съгласно чл.209а ал.3
от Закона за здравето, в тази връзка по делото е представена Заповед № 10-00-
157 от 26.01.2021 г. на кмета на община Стара Загора /лист 6 от делото/.
Следва да се посочи, че съгласно чл.63 ал.4 от Закона за здравето, при
обявена извънредна епидемична обстановка по ал.1 министърът на
здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки
по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на
страната или за отделна област. В случая, извънредната епидемична
обстановка в страната е обявена с Решение № 325 от 2020 г. на Министерски
съвет (МС) от 14.05.2020 г., с последващи няколкократни удължавания,
последното с Решение № 826 от 25.11.2021 г. на МС, считано от 01.12.2021 г.
до 31.03.2022 година.
Със Заповед № РД-01-968/26.11.2021 г. на МЗ са въведени
противоепидемични мерки на територията на Република България, считано
от 01.12.2021 г., като въпросните мерки са били приложими към дата
17.02.2022 г., съобразно определения в заповедта времеви период на
действието й, а именно до 31.03.2022 година. В тази връзка се явява
неоснователно възражението изложено в жалбата, че тъй като било краят на
месец февруари, се знаело, че противоепидемичните мерки щели да отпаднат.
В съставения акт и в обжалваното НП подробно, точно и ясно са
посочени всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението елементи и
обстоятелства. Именно наличието на тези елементи са достатъчни, за да се
приемат за спазени строго формалните изискването на чл.42 ал.1 от
ЗАНН и чл.57 ал.1 от ЗАНН. В тази връзка, следва да се приеме, че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съгласно чл.209а ал.1 от Закона за здравето, който наруши или не
изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на
регионална здравна инспекция, противоепидемични мерки по чл.63 ал.4 или 7
3
и чл.63а ал.1 или 2, освен ако Д.ието не съставлява престъпление, се наказва с
глоба от 300 до 1000 лева. Нормата на чл.209а ал.1 от Закона за здравето
съдържа в себе си както правило за поведение, така и санкция за
неизпълнение на това правило, поради което и посочването на пълния й текст
е напълно достатъчно, за да се приеме, че изискването за квалифициране на
Д.ието е изпълнено. Отделно от това наказващия орган
коректно е цитирал кои точно разпоредби от коя точно заповед на министъра
на здравеопазването не е изпълнена в момента на извършване на
нарушението. Д.ието представлява административно нарушение и правилно е
квалифицирано от административно наказващия орган по т.I.7 от Заповед №
РД-01-968/26.11.2021 г. на министъра на здравеопазването, която безспорно е
била действала в момента на извършване на нарушението, а именно на
17.02.2022 г. Правилно актосъставителят е приел, че жалбоподателят се е
намирал в "закрито обществено място - транспортно средство за обществен
транспорт" по смисъла на заповедта. Изрично в т.10 от същата Заповед № РД-
01-968/26.11.2021 г. на министъра на здравеопазването, влязла в сила от
01.12.2021 г. е посочено, че за нуждите на забраните по т.7 и 8 от заповедта,
"обществени" са местата, които са достъпни за гражданите и/или са
предназначени за обществено ползване. Няма спор, че мястото, в което е
установен жалбоподателят е общодостъпно - факт, който се установява от
показанията на свидетеля констатирал нарушението /В горния смисъл виж
решение № 206 от 28.09.2022 г. по КАНД дело № 181/2022 г. по описа на
Административен съд - Стара Загора; решение № 82 от 11.03.2021 г. по КАН
дело № 20/2021 г.; решение по КАНД 385/2020 г. по описа на
Административен съд - Стара Загора и други/.
Разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена предвид
липсата на обстоятелствата за определяне на съставомерното Д.ие като такова
с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните форми на
изпълнение на същото административно нарушение. В този смисъл
осъщественото Д.ие не притежава качество "маловажност", предвид
усложнената епидемична обстановка в момента на извършване на
нарушението.
Наказващият орган като е съобразил, че нарушението е осъществено за
първи път жалбоподателя, е определил наказанието в минимален размер,
поради което съдът го приема за съобразено с разпоредбата на чл.27 от
ЗАНН.
Поради изложените съображения, обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
Предвид изхода на делото и с оглед направеното в съдебно заседание
искане за присъждане на разноски за юрисконсулт, на основание чл.63д ал.4 и
5 от ЗАНН вр. чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ вр. чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ жалбоподателят следва да
заплати на Община Стара Загора сума в размер на 80.00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно постановление №
4
№ 84 от 10.03.2022 година, издадено от кмета на Община Стара Загора, с
което на Б. М. Ж. от град Стара Загора, кв. „Трите чучура“ № 62, вх.В, ет.4,
ап.66, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00
/триста/ лева.
ОСЪЖДА Б. М. Ж. от град Стара Загора, кв. „Трите чучура“, № 62, вх.
В, ет. 4, ап. 66, да заплати на Община Стара Загора сума в размер на 80.00
лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд - Стара
Загора пред Административен съд - Стара Загора в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5