Определение по дело №621/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 736
Дата: 19 декември 2019 г.
Съдия: Михаела Христова Буюклиева
Дело: 20195000600621
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р О Т О К О Л  № 736

 

гр. Пловдив, 19 декември 2019 г.

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на  деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

 

                                                 Председател: СТЕЛА ДАНДАРОВА 

                                                                                 Членове: РАДКА ЧОЛАКОВА

                                                                                          МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВВА

 

при участието на секретаря Стефка Тошева и прокурора Марина Белчева, сложи за разглеждане докладваното от съдия Буюклиева ВЧНД № 621 по описа за 2019 година.

           

          На именното повикване в 10:43 часа се явиха:

 

Жалбоподателят (обвиняем) А.С.А. се явява лично и с адв. С. Ш., упълномощен от по-рано на ДП и адв. С. Ш., който в момента представя пълномощно.

 

          ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

 

Адв.  Ш.: Да се даде ход на делото.

 

Адв. Ш.: Моля да дадете ход на делото.

 

Обвиняемият А.А.: Също.

 

          Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото, поради което

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

          ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

Докладва се частната жалба на обвиняемия А.С.А., депозирана чрез защитника му – адв. С. Ш., против определение от 13.12.2019 г. на Окръжен съд Пловдив, постановено по ЧНД № 2334/2019 г., с което спрямо обвиняемия А. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Съдебният акт се атакува като неправилен и незаконосъобразен. Иска се неговата отмяна и определяне на  по-лека мярка за неотклонение спрямо обвиняемия А.А..

 

Адв.  Ш.: Поддържаме жалбата.

 

Адв Ш.: Също поддържам жалбата на колегата.

 

Обвиняемият А.А.: Съгласявам се с казаното от моя адвокат в жалбата и я поддържам.

 

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.   

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.

Да се даде ход на съдебните прения.

 

Адв.  Ш.: Нямаме искания за отводи към състава и такива за други доказателства по делото.

Да се даде ход на съдебните прения.

 

Адв Ш.: Нямам доказателствени искания.

Да се даде ход на съдебните прения.

 

Съдът, след съвещание, с оглед изявленията на страните, намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на делото по същество, поради което

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

          ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

         

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, моля да потвърдите определението на Пловдивския окръжен съд. Считам същото за законосъобразно,  а жалбата на обвиняемия А. за неоснователна. Жалбата, по която е образувано производството пред вас е изключително схематична. Посочени са някакви общи доводи, което не ми позволява да направя аргументи срещу нея. Ще се придържам към това, което е установено по делото.

Обръщам внимание на първо място, че на обвиняемия А. му е предявено обвинение по чл. 252, ал. 2 във вр. с чл. 26 от НК, т. е. за осъществяване на лихварство в продължителен период от време. За това деяние законодателят е предвидил от 5 до 10 години лишаване от свобода и глоба от 5000 лв. до 20 000 лв., т. е. касае се за тежко умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода. С това е налице първата предпоставка, предвидена от законодателя в чл. 63 от НПК.

Считам, че по делото са събрани многобройни доказателства, които водят до обосновано предположение за осъщественото престъпление. Те са гласни и веществени. Става дума за голямо количество пари, които са намерени в дома на обвиняемия. Междувременно искам да обърна внимание, че голяма част от действията, осъществени от обвиняемия, са наблюдавани оперативно и в това отношение са налице свидетелските показания на Г., който разказва какво непосредствено и лично е възприел и са налице и показания на 20 лица, които са били ощетени от лихварската дейност на обвиняемия А.. Тези свидетели според мен са категорични, че се касае за лихварска дейност, при която са предоставени суми пари на хора в тежко състояние, готови да дадат и лихви, която в определени случаи е стигала до 40 %. Това не са хора, които да имат желание да се отърват от тези задължения, които са поели в тежък за тях момент, защото за престъпната дейност на обвиняемия свидетелстват и хора от близкото му обкръжение, каквито са Ф. Я.и А. Я.. В дома на обвиняемия са намерени 86 000 лв., карти, пин-кодове, установен е телефон, от който е видно какви съобщения са изпращани, който е свързан с лихварската дейност на обвиняемия. Считам, че е налице едно обосновано предположение за извършеното престъпление, което е и следващата предпоставка за вземане на най-тежката мярка за неотклонение.

До момента обвиняемият не е имал среща с правосъдната система, лице с чисто съдебно минало е, но обема на дейността, която е развивал в един продължителен период от време сочи, че той е лице с висока степен на обществена опасност. Би могъл да повлияе на свидетелите, с оглед тежестта на наказанието, което следва от нормата на чл. 252, ал. 2 от НК, т. е. считам, че е налице реална, а не хипотетична опасност да извърши престъпление.

Затова моля, с оглед изложеното да потвърдите определението на ПОС.

 

Адв.  Ш.: Уважаеми апелативни съдии, за да е налице обоснованото предположение по делото, то би следвало да се извежда от събраните доказателства по делото и всичко онова, което би характеризирало самото обвинение. Затова искам да кажа, че формално предположение има. Казвам формално, защото се събират факти и доказателства от обвинението, които обслужват само обвинителната теза. По този начин се нарушава принципа на равнопоставеност на страните в наказателния процес. Ние сме лишени да представим каквито и да е доказателства. Ако бяхме ги представили, това предположение би се разклатило. Така смятам аз.

Самото разследване е на една ранна фаза, но тя не пречеше и на нас да ни се даде възможност да представим доказателства. Тезата ни не е реализирана по какъвто и да е начин. Не бихме могли да говорим за равнопоставеност на страните. Толкова по обоснованото предположение. То към настоящия момент е това, което характеризира само самото обвинение, без да има другата страна възможност да се защити.

Действително нашият подзащитен е с чисто съдебно минало. Липсват каквато и да е криминални прояви. Това са добри характеристични данни.

Ние изтъкнахме определени факти, представихме и доказателства за произхода на сумата, която е намерена у него и иззета като веществено доказателство. Представили сме договори на негови близки лица. Той се занимава със селскостопанска дейност, земеделски производител е, така че тези средства, които са иззети са общи средства на близките му и на него. Само преди 15 дни е продал лавандулов разсад. Не ни се даде възможност да представим доказателства на кого и колко е продал. Отделно от това миналата година и продавал рози. Те са събирали средства, за да купят още земя, за да се върши селскостопанска дейност. Голяма част от свидетелите са от другия род, с който те имат постоянни пререкания. Междуплеменната война в *район, където живее, е факт и по-конкретно в с. Х. Д.. Затова считам, че не може да се дава вяра на свидетелите така, че от тях да се изведе обоснованото предположение.

Когато говорим за другите две кумулативно дадени предпоставки в закона, моля да имате предвид, че има постоянно местожителство и адрес в с. Х. Д., затова не виждам пречка        да се явява при всяко призоваване от органите на ДП или съда. От негова страна ще има едно добросъвестно процесуално поведение, каквото е и до настоящия момент. Аз съм убеден, че той не би се укрил, тъй като има и семейство, за което се грижи. Той е заинтересован за своето семейство, за своите близки и няма да се укрие.

По отношение на другата изискуема от закона предпоставка - да извърши престъпление. От страна на държавното обвинение не беше дадена прогноза за това какво престъпление би извършил. Не може да се извежда тази предпоставка от обвинението за извършеното сега престъпление. Считам, че това е оборима теза. Разпитани са голям брой свидетели и не виждам как може да им влияе. Събрани са и веществени доказателства и не виждам по какъв начин той би могъл да попречи на разследването, освен с добросъвестното си процесуално поведение да бъде разкрита обективната истина, която интересува и него.

Всички тези факти, които аз изложих пред вас, считам, че биха мигли да доведат до промяна на мярката за неотклонение на подзащитния ни, тъй като целите на наказателния процес са нищо друго, освен осигуряване на неговото нормално развитие. Считам, че той в момента се движи нормално и така ще продължи и при друга мярка за неотклонение. Затова моля за една различна от „задържане под стража“ мярка за неотклонение на нашия подзащитен, която да бъде преценена съобразно неговото здравословно, семейно и материално състояние. Считам, че всеки друг вид мярка за неотклонение също би изиграла своята роля за нормалното протичане на наказателното производство.

 

Адв. Ш.: Уважаеми съдии, аз ще добавя няколко аргумента, свързани с нашето искане за изменение на взетата мярка за неотклонение.

Първият проблем е свързан с квалификацията на деянието. Поддържа се тук обвинение по чл. 252 от НК. Има текста обаче ал. 1 и ал. 2. На какво основание прокуратурата предлага ал. 2? Ще си затворим ли очите, че в случай, че има такова, това е един от най-съществените въпроси, които следва да обсъдите, защото в случая няма никакви големи размери на нанесена вреда някому или особена полза, която е придобил от лихварската си дейност. Вярно е, че има 17 лица, които са разпитани, но обърнете внимание, че става дума за 100 – 200 – 300 до 400 лв. отпуснати от него като главници и получаване съответно на парични суми или се очаква да бъдат получени съгласно уговорките със свидетелите и тогава вече ревизията на предложението, което е направила прокуратурата, се атакува много сериозно от нас, защото в понятието „вреда“, нанесена на пострадалия по чл. 252 от НК или полза, която е придобил той? Кое ще вземем? – неговите собствени пари и главницата ли. Има спор по този въпрос и ВКС се е произнасял категорично, че ползата, която довежда до себе си са лихвите, а вредата на заемополучателя са лихвите, т. е. предполагаемата сума от лихви. Не може при това положение в предложението, което ви  е направено, да се сборуват сумите на главниците заедно с лихвата като вреда, за да се доведе казуса до прилагане на ал. 2 по чл. 252 от НК. Затова аз считам, че ако обоснованото предположение е налице, е този съществения елемент на приложението на ал. 1 и ал. 2, по който първоинстанционният съд изобщо не е взел отношение.

В делото има 5 нотариални акта, които са приложени, които представляват сделки в периода от 2014 – 2019 г., които прави с недвижими имоти. Те се третират като част от неговата забранена финансова дейност. Както ви е известно, това не съответства на практиката на ВКС. Той е купил съответните апартаменти на съответната договорена цена и в момента или ги е продал или ги е задържал и ги притежава в момента лично той. Така че те не могат да бъдат включени, каквото е искането на прокуратурата, да се приеме, че тяхната равностойност представлява предмет на престъплението за големите размери и много е тънък въпроса за изчисление на тези размери, при положение, че конюктурата преди 2-3 години е била една, а сега е друга. Преди 2 години това са били почти непродаваеми имоти. Те представляват запустели блокчета на бившите оръжейни заводи и е изключително ниска цената им. Затова аз считам, че е оспоримо искането на прокуратурата относно начина, по който те сборуват вредата, нанесена на пострадалия и ползата, която той е получил евентуално. Това е първия елемент на аргументите, които аз изтъквам срещу първоначално взетата мярка за неотклонение по отношение нашия подзащитен, която е неудачна и несправедлива и не съответства на целите на чл. 57 от НПК.

 

На второ място, много силно въздействие би могло да ви се окаже чрез една характеристична справка от 20 реда, намираща се на л. 191, написана от *.*., който е полицейски служител. Не знам кой даде тези права на полицаите не само да свидетелстват по делата, а и да са оперативни работници по казуси, които работят и са твърде заинтересовани от изхода на делата и процента разкриваемост. В справката на *.*. в първия абзац се казва, че А. е безработен - никога не е работил по трудов договор, не употребява и не злоупотребява с алкохол, не е регистриран за противообществени прояви, не се движи с лица с криминални прояви, демонстрира висок стандарт на живот, никога не е работил, не отговаря на материалното състояние, препитава се от заеми, от лихви, не плаща заеми. И сега, след този първи епизод, който ви прочетох, следва втората алинея на тази справка, която казва точно обратното - че се движи сред криминално проявени, водач на престъпна група за лихварска дейност, използва сила и заплаха по отношение на свои клиенти. В една и съща характеристична справка се съдържат две отделни характеристики, които се правят за този човек. Аз съм изумен от тази постъпка на *.*., защото на една страница в характеристичната справка се съдържат две противоречи оценки на една личност, наблюдавана от него. Първата е положителна, втората е отрицателна. Очевидно, втората е дошла, за да се въздейства на съда по отношение на един от компонентите на задържането – дали той е опасен, ако е на свобода.

От тук нататък следват няколко проблема, свързани с обществената опасност на жалбоподателя. Ще видите, че той е бил обект на наблюдение в продължение на няколко години. Говори се в делото за оперативна разработка, продължила толкова време. Решително против едно такова поведение съм – да оставиш един човек, когото виждаш, че започва противоправна дейност и да не сигнализираш за неговото поправяне. Какво е пречело на полицията още първата година, още при първите му прояви, които наблюдава, да се започне такава дейност, а не да се изчаква да минат 3 години и тогава, като се съберат много хора, както е тук – 13 човека, на които е дал пари срещу лихва, защото има данни, че той се занимава с трудова селскостопанска дейност, и то много активна. Само за 2 години той доказва с обясненията си и с нотариалните актове за закупена земя, че е обработил 8 дка земя, от която получава 12 000 лв. тази година от лавандула и 32 000 лв. от варненска фирма, която е купила розите му, които е засял. Следователно, цялото му семейство се занимава с розопроизводство и всички знаят, че той е материално добре - има 2 коли, държи се с превъзходство над другите, и интелектуално стои по-добре, но веднага противопоставяме другия проблем по отношение на лихварството. Знаете ли какво е да се  вземе лиценз от *да се упражнява такава дейност и къде този човек, чиято грамотност не знам каква е (някъде е казал, че е завършил VІІ клас) ще тръгне да регламентира своята дейност, да плаща данъци и т. н.

Нещата не вървят на оправдание, а на това, че ще водим борба със сивата икономика и тези прояви. Ще трябва да го задължим да плаща данъци, но не по начина, по който първо да бъде наблюдаван 3 години и никой да не му обърне внимание да не върши подобна дейност. Ние нямаме за цел да пълним затворите с хора, а да облагородяваме хората, особено тези от малцинствен произход  и много често по-богатите от тях са         провокирани от т. нар. пострадали, заематели сега, които го преследват. Вие ще видите в телефона му как му пишат хората – „прати ми моля те 50 лв., защото  гладувам“ му пише един. Вярно е, че и той използва тяхната материална зависимост, но погледнато обективно, през призмата на един съд, който обхваща няколко района на *, почти половин *България, трябва да се гледа от висотата на реалните цифри на онова, което действително е извършено и представлява вреда за по-вярната правна квалификация, а не предложената от прокуратурата, с която веднага ПОС се е съгласил, без да гледа, без да обсъжда тома със събраните доказателства пред вас, надувайки цифрите по един странен начин и в противоречие с практиката на ВКС да задържи един незадържан досега човек, който си има своите трудови, човешки ангажименти и в крайна сметка е бил поставен да бъде търсен, провокиран от самите хора, които са обещавали доброволно и той не ги е насилвал да му дават по някой лев отгоре като лихва.

С оглед всичките тези съображения моля да приемете, че той в рамките на извършеното не може да не бъде стъписан и да не си прави изводи за това, което е сторил, евентуално да прибегне до търсене на юрист, който да го посъветва как да постъпи, за да получи лиценз да упражнява тази дейност. Това не е от тежките престъпления у нас. Виждате, че наказанието по ал. 1 е  от 3 до 5 години. Дори не включва задължителния характер на тази мярка за неотклонение. Щом е така, юридически издържано е при едно такова разсъждение да се прояви малко разбиране и милост по отношение на него и на семейството му. Затова аз ви моля най-учтиво, обсъждайки комплексно и от висотата на съдилището, от чието име правораздавате, да постановите наистина една по-лека мярка за неотклонение. Тя може да бъде и домашен арест, който обаче е ненужен, защото в крайна сметка на него трябва да му се прережат контактите с останалите хора и да не извършва в бъдеще подобна дейност. Той няма друго обвинение. Намерен е един негоден за стрелба пистолет, парите, които той сам си е изкарал като работи селскостопанска дейност с цялото семейство. Такива хора трябва да ги бутаме напред, а не да ги унищожаваме. В този смисъл моля да отмените определението на Пловдивския окръжен съд и уважите жалбата на нашия подзащитен.

 

          Реплика на адв.  Ш.: Говори се за вреди на две лица по отношение техните жилища. Ако тук бяха нотариалните преписки, щяхте да видите, че това са абсолютно законни сделки.

Посочени са съвсем други суми, за които той е закупил това жилище, а не тези, които тук се упоменават, че той е дал пари. След това той отделно е доплатил и това нещо е фиксирано в нотариалната преписка. Самата цена е коренно различна от тази, която сочат свидетелите, че той им е дал, доплатил е за тези жилища. Затова колегата Ш. беше абсолютно прав, като каза, че тук е сумирано. Да, сумирано е, но по най-безобразен начин – поне аз така считам. Имам предвид самите нотариални сделки.

 

          Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия.

 

          Обвиняемият А.С.А.: Поддържам всичко това, което казаха адвокатите ми. Съжалявам. Това никога повече няма да се повтори. Искам да се прибера при семейството си.

 

Съдът, след съвещание,  

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

Даде последна дума на обвиняемия.

 

Обвиняемият А.С.А.: Моля по-лека мярка.

                  

          Съдът се оттегли на тайно съвещание.

 

          Съдът, след съвещание, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.64, ал.7 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв.Ст. Ш., защитник на А.С.А., обвиняем по досъдебно производство № 664/2019г. по описа на РУ на МВР гр.*, срещу протоколно определение № 1378/13.12.2019г. на Окръжен съд гр.Пловдив, постановено  по ЧНД № 2334/2019г. по описа на същия съд, с което е взета  мярка  за неотклонение „задържане под стража” спрямо  обвиняемия.

В жалбата се излагат доводи, че не са налице кумулативните основания за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо обвиняемия А.. Прави се искане за отмяна на определението на първоинстанционния съд и вземане на по-лека мярка за неотклонение спрямо последния.

В съдебно заседание защитниците на обвиняемия поддържат жалбата и излагат съображения в нейна подкрепа.

Обвиняемият А. се присъединява към казаното от неговите защитници и иска да му се наложи по-лека мярка за неотклонение.

Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваният съдебен акт, като правилен и законосъобразен, следва да се потвърди.  

Съдът, след като анализира доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изложеното в жалбата и заявеното от страните, намира за установено следното: 

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови определението си, Окръжен съд гр.Пловдив е приел, че в случая са налице основанията, визирани в чл.63 от НПК, за вземане мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо обвиняемия А. .  

Този извод се споделя изцяло от въззивния съд.

Правилно първоинстанционният съд е счел, че от събраните доказателства по делото може да се направи обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към деянието по чл.252, ал.2, пр.1 и 2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което е привлечен към наказателна отговорност. В подкрепа на този извод са събраните гласни, писмени и веществени доказателства, писмени доказателствени средства. Законодателят борави с понятието предположение и не изисква тази безспорност и категоричност, която е задължителна, когато съдът решава въпросите по чл.301 от НПК при постановяване на присъдата си.

На следващо място, касае се за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от пет до десет години, както и глоба, конфискация.

Като се вземат предвид обстоятелствата, при които е осъществена вменената деятелност, че се касае за усложнена форма на престъпна дейност, реализирана в различни населени места и за продължителен период /пет години/,  броят на включените в нея деяния и пострадалите лица /20 на брой/, причиненият общественоопасен резултат, приобщените по делото писмени и веществени доказателства, настоящият съдебен състав също намира, че се касае за деяние и деец с висока степен на обществена опасност, поради което съществува реална опасност обвиняемият А. да извърши престъпление.

Доводите на защитата за чисто съдебно минало, постоянен адрес, семейно положение не водят до оборване на горните  изводи.

Не се споделя и виждането за нарушено право на защита поради липса на възможност за представяне на доказателства в унисон със защитната теза. По делото са приложени два броя договори за отпуснати потребителски кредите на две физически лица в подкрепа на позицията на обвиняемия за произхода на намерените в дома му парични средства.

Обосновано е виждането на първостепенния съд, че не е налице реална опасност обвиняемият да се укрие.

С оглед фазата, на която се намира разследването, степента на обществена опасност на деянието и дееца, въззивната инстанция счита, че целите визирани в чл. 57 от НПК ще се постигнат само с мярка за неотклонение „задържане под стража”. Те не биха се постигнали с по-лека, каквото е становището на защитниците на обвиняемия А..

Поради изложеното Пловдивският апелативен съд намира, че определението на Окръжен съд гр.Пловдив е законосъобразно и обосновано и като такова следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се остави без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1378/13.12.2019г. на Окръжен съд гр.Пловдив, постановено  по ЧНД № 2334/2019г. по описа на същия съд, с което спрямо А.С.А., ЕГН **********, обвиняем по досъдебно производство № 664/2019г. по описа на РУ на МВР гр.*, е взета  мярка  за неотклонение „задържане под стража”.

 

Определението е окончателно.

 

 

 

            Протоколът изготвен в с. з.

        Заседанието се закри в 11:34 часа.

                                               

 

                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                         

 

 

                                                                  

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                                     

                                    

 

                                                         СЕКРЕТАР: