Решение по дело №271/2020 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 89
Дата: 24 ноември 2020 г. (в сила от 24 ноември 2020 г.)
Съдия: Пепа Илиева Чиликова
Дело: 20202300600271
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 4 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Ямбол , 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ в публично заседание на седми
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Пепа И. Чиликова
Членове:Красимира В. Тагарева

Гергана Ж. Кондова Атанасова
Секретар:Иванка П. Златева
като разгледа докладваното от Пепа И. Чиликова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20202300600271 по описа за 2020 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството пред ОС- Ямбол е образувано по въззивна жалба на
К. М. К. от гр.Ямбол, депозирана чрез упълномощения му защитник -
адвокат М.Б. от ЯАК, против Присъда № 67/08.07.2020 год., постановена по
НЧХД № 681/2019 год. по описа на Районен съд- Ямбол.
С атакуваната присъда въззивникът-подсъдим К.М.К. е признат за
виновен в това, че на ********** год., около 08.30 ч., в гр.Ямбол, на
ул."********** " № *, чрез нанасяне на удар с ръка в лицето на П.Я.П. и е
причинил лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство
на здравето, не опасно за живота - престъпление по чл.130, ал.1 от НК
като на осн. чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание "глоба" в размер на по 1000 лева
С атакуваната присъда в тежест на подсъдимия са възложени
направените от тъжителката П. разноски в размер на 1232 лева както 111
1
лева в приход на бюджета на съдебната власт, вносими по сметката на РС-
Ямбол.
Във въззивната жалба и допълнението към нея се развиват доводи за
незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на атакувания
съдебен акт както и такива за явна несправедливост на наложеното
наказание. Твърди се неправилно присъждане в завишен размер на
разноските, което е в разрез с нормативните правила. В жалбата и
допълнителното писмено изложение се твърди, че събраните по делото
доказателства не са безспорни и несъмнени и не разкриват фактическа
обстановка такава, каквато се твърди в тъжбата. Навеждат се доводи за
липсата на достатъчни доказателства, които да доказват както авторството
на вмененото Д.ие, така и неговия механизъм. Излагат се аргументи за
превратно тълкуване и ценене от страна на решаващия съд на събраните в
хода на първоинстанционното производство доказателства. Твърди се
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от страна на
решаващият съд, което е довело на нарушаване правото на защита на
подсъдимия, изразяващо се в липсата на мотиви - наличните противоречия
между заключението на вещото лице Д-р С., изготвило назначената съдебно
- медицинска експертиза и допълнителните му обясненията му в хода на
съдебното следствие , които са в очевидно противоречие със свидетелските
показания на К.Г. досежно силата на нанесения удар и неговия
механизъм, не са коментирани и анализирани.Твърди се, че правните
изводи на решаващият съд не са съобразени със заключението на съдебно-
медицинската експертиза , неоспорена от страните и кредитирана от съда.
Оспорва се като незаконосъобразно, неправилно и необосновано становището
на решаващият съд да не кредитира свидетелските показания на М.М. и Н.Й.
само поради обстоятелството, че М. е син на подсъдимия, а Й. е негова
приятелка, с аргументи за заинтересованост на двамата свидетели от изхода
на спора, без анализ на показанията им и съпоставянето им с останалите
доказателствени източници. Добавя се и аргумент, че в същото време
решаващият съд кредитира безкритично свидетелските показания на Д.В. ,
която е близък роднина на тъжителката. Твърди се, че в мотивите на
оспорваният съдебен акт не се коментира изложеното от свид. Д.И. в
изготвената от него докладна записка, веднага след посещението му на
2
местопроизшествието, след обаждане до дежурния в полицията. Прави се
искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова такава
от страна въззивната инстанция , с която подс.К. да бъде признат за невинен
и оправдан .
В съдебно заседание въззивникът - подсъдим К.К., редовно призован
се явява лично и с редовно упълномощен защитник - адвокат М.Б. от АК-
Ямбол. Защитата поддържа въззивната жалба изцяло.Излага съображения, че
следва решението на въззивната инстанция да се съобрази със
заключението на съдебно- медицинската експертиза , изготвена от Д-р С. и
допълнителните му обяснения в с. з. , от които става ясно,че при удар от
ляво, тъжителката не би могла да залитне и да падне наляво , особено ако
удара е лек. Обръща се внимание на обстоятелството, че свидетелските
показания на М. и Й. ,некредитирани от решаващия съд, кореспондират
изцяло със заключението на вещото лице от една страна, а от друга със
свидетелските показания на полицай И. и вписаното от него в изготвената
по случая Докладна записка. Настоява се за отмяна на атакуваната
присъда на ЯРС и постановяване на нова такава от ОС-Ямбол , с която
подс.К. да бъде признат за невиновен и оправдан.
В съдебно заседание въззиваемата - тъжител П. П., редовно призована,
се явява лично и с упълномощен повереник- адвокат Р.К. от АК-Бургас.
Лично и чрез повереника- адвокат се оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Настоява се въззивният съд да потвърди като
законосъобразна, правилна, обоснована и справедлива постановената
първоинстанционна присъда. Навеждат се доводи за неоснователност на
твърденията на защитата за разминавания между констатациите на
съдебния лекар Д-р Ч. , обективирани в издаденото от него Съдебно-
медицинско удостоверение № 385/2018 г. и заключението на вещото лице
Д-р С. по назначената и изготвена в хода на първоинстанционното съдебно
следствие съдебно- медицинска експертиза и допълнителните обяснения
на Д-р С., дадени в с. з. Излагат се съображения, че първостепенният съд е
отговорил в съдебния си акт аргументирано на всички възражения на
защитата на подсъдимия като на практика пред въззивната инстанция не
се навеждат нови аргументи и възражения.
3
Съдът след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, с
доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в
съответствие с правомощията му по чл.314, ал.1 вр. чл. 313 и следващите от
НПК, констатира следното:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена от лице , имащо
право и интерес да обжалва и в сроковете по чл. 319, ал. 1 от НПК, а
разгледана по същество се преценява като ОСНОВАТЕЛНА, но не
според наведените в нея съображения и доводи , а предвид следното:
Проверяващата инстанция намира , че решаващият съд е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила при изготвянето на
мотивите на оспорваната присъда, което е довело до нарушаване
правото на защита на подс.К.К., изразяващо се в липса на мотиви за част
от правните изводи от една страна , а от друга - вътрешно противоречиви
правни изводи. Това нарушение на процесуалните правила е от
категорията на абсолютните и всякога има за последица отмяна на
съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен
състав - аргумент от нормата на чл. 335, ал. 2, вр. с чл.348, ал.3,т.1 и т.2 от
НПК. Същото се явява неотстранимо в тази фаза на наказателния процес.
Служебната проверка на въззивната инстанция констатира следните
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
правото на защита на подсъдимия:
На първо място е налице противоречие между приетото за
категорично установено от първостепенния съд досежно нанесения от
страна на подс.К. удар с ръка по лявата буза на пострадалата П., в резултат
на който тя полита и пада на земята на страни и наляво и категоричното
становище на Д-р С., изготвил назначенета от съда съдебно- медицинска
експертиза, приета и приобщена към доказетлствената съвкупност като
неоспорена от страните и компетентна и кредитира изцяло от съда.
Изводът на съда по фактите сочи, че се касае за силен удар ,нанесен с
ръка от подс.К. по лявата буза на пострадалата/ предвид изцяло
кредитираните показания на свидетеля- очевидец К.Г./, което обаче е в
противоречие с допълнителните подробни обяснения на вещото лице Д-р
4
Й. С. , депозирани по реда на чл. 282, ал.1 от НПК в хода на
първоинстанционното съдебно следствие /л.163-л.165, НОХД ****** г./.
Анализът на становището на Д-р С. сочи, че се касае за лек удар с много
малка сила , т. к. при силен удар от ляво, тялото "ще получи ускорение ,
встрани надясно". Уврежданията в лявата половина на лицето, описани от
съдебния лекар Д-р Т. Ч. при издаването на СМУ № 358/********** г.,
именовини като "зачервяване", според вещото лице Д-р С. няма как да се
получат при падане на дясно. В мотивите си контролираният съд изцяло
възприема и кредитира заключението на вещото лице Д-р С., а
едновременно с това достига до друг фактически извод , кредитирайки
изцяло като достоверни свидетелските показания на К.Г.- същите не са
съпоставени със становището на вещото лице Д-р С. от една страна, а от
друга въобще не са съпоставени със свидетелските показания на М.М. и
Н.Й.- очевидци на събитията, чийто показания са приети за недостоверни
с аргумент че тези лица за заинтересовани от изхода на спора, т. к. М. е
син на подсъдимия, а Й. е негова приятелка. Проверяващата инстанция
констатира, че от първия момент на разследването - веднага след
пристигането на мястото на инцидента на полицаите Д. И. и Г.И.,
свидетелите М. и Й. депозират показания, които са еднопосочни и
безпротиворечиви, досежно механизма на осъществяване на Д.ието -
същите твърдят , че пострадалата П., в хода на скандала между нея и
подс.К., замахва да удари К. , но не успява и залита , политайки назад и
падайки на земята. Тези показания са отразени в Докладната записка,
изготвена от инсп.Ж.К., но не са анализирани от първоинстанционния съд
като липсва съпоставянето им с обясненията на вещото лице Д-р С., а от
това съпоставяне се извежда извод за кореспонденция между
свидетелските показания на М. и Й./некредитирани от съда/ и становището
на вещото лице Д-р С., че е вероятен механизъм на залитане и падане от
страна на пострадалата. В тази връзка липсват наведени от
първоинстанционния съд аргумент, а проверяващата инстанция е в
невъзможност да провери законосъобразността на фактическите и правни
изводи при наличие на очевидни противоречия в приетото за установено от
фактическа и от правна страна - кредитира се изцяло заключението на
вещото лице д-р С. , а неговите допълнителни обяснения са в противоречие
със свидетелските показания на К.Г., което се възприемат и кредитират
5
като достоверни от една страна , а въобще не се коментира и анализира
еднопосочността между твърденията на свидетелите Й. и М./показанията
им не се кредитират/ и становището на вещото лице Д-р С. по механизма
на получаване на констатираните от съдебния лекар Д- р Ч. телесни
увреждания.
На второ място проверяващата инстанция констатира липсата на
мотиви защо се приема, че свидетелите - очевидци М. М. и Н. Й. депозират
некоректни и недостоверни показания досежно механизма на получаване на
увреждането на пострадалата П. в областта на лявата ръка над лакътя,
предвид констатираната от въззивната инстанция еднопосочност между
техните твърдения и обективираното в докладната записка на инспектор
Ж.К., респ. свидетелските показания на К. и И., дадени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие и кредитирани без забележки от
същия съд.
Изложеното сочи, че волята на решаващият съд, какво точно приема
за установено от фактическа страна и въз основана на кои точно
еднопосочни и безпротиворечиви доказателствени източници, за да
достигне до правните си изводи, остава неясна за проверяващата
инстанция, която не може да упражни правото си втора първа инстанция
по фактите и по правото, както и да се произнесе по
законосъобразността, правилността и обосноваността на атакувания
съдебен акт. Според проверяващата инстанция, безкритичността на
възприемане на част от доказателствения материал, без същия да се
анализира подробно и да се съпостави с останалите доказателствени
източници, е довело до противоречиви изводи от фактическа и правна
страна.
Гореизложеното дава основание на въззивната инстнация да приеме
за ОСНОВАТЕЛНА въззивната жалба на подс.К..
Ето защо и на осн. чл. 335, ал.2, вр. с чл.348, ал.3, т.1 и т.2, вр. с
чл.334,т.1 от НПК, Ямболският окръжен съд,

6
РЕШИ:

ОТМЕНЯ Присъда № 67/08.07.2020 г., постановена по НЧХД №
681/2019 г. по описа на Ямболския районен съд и ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7