Решение по дело №37/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред въззивната инстанция е образувано по жалби от страните по делото – от А. А. З. и от А. В. З. - против решение № 2539/22.10.2008 г., постановено по гр.д. № 153 по описа за 2008 г. на РС-Р..

Районният съд е отхвърлил предявените от А. З. искове за прогласяване сключения между ответниците В. и А. Захови договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 61/2008 г. като действително сключен договор за продажба и за постановяване изкупуване на дарената 1/3 ид.ч. от недвижимия имот.

В подадената въззивна жалба от А. З. се сочи, че решението е постановено в противоречие със закона и събраните по делото доказателства. Анализа на доказателствата установяват твърдяните от ищеца факти. Иска се отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на ново, с което да се уважат исковете.

В отговора на А. З. по въззивната жалба се твърди, че изводите на РС са правилни и законоъобразни, тъй като кореспондират с доказателствения материал. Показанията на доведените от ищеца свидетели са неясни и противоречиви и не установяват обстоятелствата, наведени в исковата молба. Не е вярно твърдението, че отношенията между баща и син са влошени, с което се цели доказването, че е нелогично да надариш лице, с което си в непрестанни конфликти. Изразено е и становище за неверността на фактите, съдържащи се в подписаната от ответника В. З. декларация. Твърди се, че декларацията е унищожаема, поради порок на волята на издателя й.

В отговора на В. З. по въззивната жалба на А. З. се повтаря становището на сина му А. З..

В насрещна въззивна жалба от А. В. З. се изразява несъгласие с решението в частта му, с която е признато за недоказано оспорването на декларацията, с която е декларирано от ответника В. З., че сделката, обективирана в нотариален акт № 61/2008 г. е покупко-продажба, а не дарение. Сочи се, че е недопустимо решението в тази му част. Оспорили са формалната доказателствена сила на декларацията, тъй като изявлението съдържащо се в нея не е на издателя й. Поддържат становището, че декларацията е унищожаема, поради порок на волята на издателя, тъй като той е въведен умишлено в заблуждение от брат си –ищеца при подписването й.

В отговора на А. З. относно насрещната въззивната жалба се твърди, че е правилна преценката на съда за недоказаност на оспорената материална доказателствена сила на декларацията, подписана от В. З..

Жалбите са допустими, но неоснователни.

Събраните доказателства по делото установяват следното от фактическа и правна страна: С нотариален акт № 173/1969 г. братята А. А. З. /ищец/, И. А. З. и В. А. З. /един от ответниците/ са закупили първи етаж от жилищната сграда, построена на парцел V-854 в кв. 48 по плана на гр. Р., ведно с 5/13 ид.ч. от парцела и общите части на сградата. С нотариален акт № 61/2008 г. на 29.1.2008 г. В. З. дарява на сина си А. З. притежаваната от него 1/3 ид.ч. Имотът при изповядане на дарението е индивидуализиран според действащата кадастрална карта, а именно 1/ 3 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда № 61813.759.37.1.1, построена в поземлен имот № 61813.759.37. Данни за идентичността се съдържа в самия нотариален акт, в който имотът е описан и с характеристиките му по предходния план, отразени в скицата на КК и нарочно удостоверение при изповядване на сделката. По този факт и страните не спорят. По делото е представена декларация подписана от ответника В. З., в която е декларирал следното: “сделката, оформена като дарение на 1/3 ид.ч...... всъщност представлява покупко-продажба, с която продадох посочения имот на А. Вл. З. срещу сумата 2 000 лв., които получих в брой при сключване на договора”.

Твърди се от А. З., че решението е недопустимо в частта, с която е признато оспорването на автентичността на декларацията за недоказано, тъй като е оспорил формалната доказателствена сила на декларацията, с мотива, че изявлението не принадлежи на издателя й и че то не е вярно, защото не съответства на обективната действителност т.е. е с невярно съдържание. Съдът като съобрази начина, по който е оспорен документа в отговора на А. З. по исковата молба, счита, че правилно РС е счел, че е оспорена материалната доказателствена сила на изявлението т.е. неговата автентичност. Отделно от това е оспорено с последващо изречение от отговора и верността на това изявление. Но тъй като се касае за частен свидетелстващ документ при оспорването на формалната доказателствена сила не следва да се открива производство по чл. 193 от ГПК, тъй като обстоятелствата, съдържащи се в него се преценяват на общо основание, във връзка с всички доказателства по делото. Затова като се е произнесъл по автентичността на документа, съобразно оспорването от страната, първоинстанционния съд не се е произнесъл по недопустим иск.

Въззивният съд счита за законосъобразни съжденията на първоинстанционният съд, досежно анализа на доказателствената тежест на декларацията. С оглед назначената графологическа експертиза, установяваща, подписването й по категоричен начин именно от В. З., то в съответствие със закона е направения от съда извод, че декларацията е автентична, което е постановил в диспозитива на решението. Законосъобразно е преценил, съдържащия се в нея факт, обсъждайки го с останалите събрани доказателства – свидетелски показания. Направените от РС в тази насока изводи се подкрепят и от събраните от настоящата инстанция доказателства. От разпита на съпругата на В. З. се установява, че намерението на мъжа й е било да надари сина си А. от първия брак и че не са получавали пари за изповяданата по между тях сделка. Това се установява и от показанията на разпитания свидетел – Благой З.- /брат на ищеца и на В./, на когото В. е обяснил, че иска “да оправи децата” и да прехвърли –дари на А. 1/3 ид.ч. от етажа. Настоящият състав обсъждайки показанията на свидетелите от първата инстанция - на Атанас Григоров, дава вяра на дадените такива от свидетелите, разпитани пред настоящата инстанция - от брат му и жената на ответника В., тъй като впечатленията им са по-преки, логични, последователни и непосредствени, предвид близката родствена връзка помежду им, което сочи и на по-голяма достоверност на същите. Показанията на св. А.З., не съдържат факти от значение за предмета на спора. Това че изявлението съдържа неизгодни за издателя факти не означава, че този факт може да се противопостави и на другия ответник –надарения А. З., чийто подпис тази декларация не съдържа.От изявлението в нея може да се заключи, че симулацията е вероятна. Но в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване претендираната симулативност. Анализът на доказателствата, поотделно и съвкупно - обаче сочи, че съдържанието на декларацията е опровергано. В тази връзка съдът съобрази и назначената комплексна съдебно-психиатрична-психологична експертиза на В. З., която въз основа на анализа на данните по делото, проведената специализирана психологична оценка, включваща клинично интервю и психологично изследване дава заключение, че интелектуалните годности на освидетелствания са в рамките на ниския вариант на нормалната надареност; че е с относително добри възможности за извършване на логически операции от елементарен и среден ранг на сложност, при ниско ниво на обща информираност, но със запазени възможности за възприемане на социални ситуации. Експертите сочат, че установените при психологичното изследване особености на Вл. З. и зависимостта от алкохола могат да се преценяват като улесняващи фактори, които обуславят по-висок риск от неефективни стратегии за справяне в сложни житейски ситуации вкл. подвеждане и манипулиране. Заключили са, че освидетелстваният е в значителна степен затруден при справяне в сложни житейски ситуации респ. с възприемане на по-сложна информация и терминология, която не е част от опита му. При настойчиво и компетентно разясняване смисъла и значението на определени юридически термини той е годен да ги осмисля и да взема правилни изводи и решения и че е склонен да се доверява и разчита на “по-компетентни” от него лица – близки, професионалисти и др. дл. лица. Всичко това обсъдено с терминологията, съдържаща се в декларацията и с показанията на свидетелите аргументира извода, че Вл. З. е удостоверил неверни факти, отнасящи се до вида сделката, с която е прехвърлил собствената си идеална част от недвижим имот и за получаването на сумата от 2000 лв. Довода на ответника А. З., че декларацията е унищожаема на основание чл. 29, ал. 1 от ЗЗД, съдът намира за несъстоятелен. Нормите на чл. 26 – чл. 35 ЗЗД, касаят недействителността на сделки, а декларацията не е сделка и следователно спрямо нея чл. 29, ал. 1 ЗЗД е неприложим. По изложените съображения съдът счита първоинстанционното решение, с което са отхъвърлени исковете по чл. 17, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и чл. 33, ал. 2 от ЗС, за правилно и законосъобразно, поради което го потвърждава. Не се установи, че страните със сключения договор за дарение прикриват договор за продажба, за да се прогласи претендираната нищожност на дарението. Съображенията в жалбата, че симулативната сделка – дарение - е разкрита, тъй като причината за сключването й е заобикаляне императивни правни норми с оглед съсобствеността върху дарения имот и ограничението на чл. 33, ал. 1 от ЗС да се продава извън кръга на съсобствениците, при определени в нормата условия, не може да бъде споделено. Очевидно е, че при тази преценка- на причините за сключване на сделката, следва да държи сметка и за всички доказателства, установяващи наличието или не, на твърдяната симулативна сделка. Липсата на мотив за дарението, поради непрестанни конфликти между страните по сделката, какъвто довод също се релевира от А. З., също не води до постановяване на решение с обратен резултат от този по атакувания акт. Мотивът при дарението има значение само в хипотезата на чл. 226, ал. 3 от ЗЗД, според който дарението ще е нищожно, когато мотивът, единствено поради който е направено са противни на закона или на добрите нрави. Такъв извод не може да се направи с аргументите изложени от застъпващия това становище, а именно -за непрестаните конфликти между страните по сделката и за заобикаляне на чл. 33, ал. 1 от ЗС. Следва да се има предвид, че се касае за дарение между баща и син. По изложените съображения съдът намира подадените жалби за неоснователни, поради което потвърждава атакуваното решение.

А. А. З. ще следва да заплати на А. В. З. направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 600 лв., съгласно представен списък. От тях 400 лв. за назначената експертиза и 200 лв. за адвокатско възнагражнение.

По изложените съображения съдът на основание чл. 271 от ГПК

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВАрешение № 2539/22.10.2008 г., постановено по гр.д. № 153 по описа за 2008 г. на РС-Р..

ОСЪЖДА А. А. З. да заплати на А. В. З. сумата от 600 лв., направени разноски по делото.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: