Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 08.02.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Шумен,
в публичното заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Д.а
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор П. Вълчев при ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия Хр. Д.а КАНД № 5 по описа за 2023г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на началник на РУ – Велики Преслав при ОД
на МВР – Шумен, депозирана чрез главен юрисконсулт И.С., против Решение №
68/16.08.2022г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по АНД №
376/2021г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно
постановление № 21-0323-000546/05.10.2021г., издадено от началника на РУ - гр.
Велики Преслав към ОД МВР - Шумен, с което на основание чл.185 от ЗДвП на К.М. ***,
за нарушения по чл.70, ал.3 от ЗДвП;
чл.100, ал.1, т.6 от ЗДвП и чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП, са наложени три
административни наказания „глоба“, всяко от които в размер на 20 /двадесет/
лева, или в общ размер на 60 /шестдесет/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Навежда
аргументи за липса на допуснат съществен процесуален порок в хода на
административнонаказателното производство. В тази връзка сочи, че отсъствието
на посочен регистрационен номер на управляваното от санкционираното лице МПС в
изготвения АУАН е било преодоляно по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН от административно
наказващия орган, без това опущение на практика да е ограничило правото на
защита на лицето. Излага и аргументи относно безспорната установеност на
приписаните на водача нарушения, поради което отправя претенция за отмяна на
съдебния акт и за потвърждаване на процесното НП. Претендира и присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. В съдебно заседание
касаторът се представлява от главен юрисконсулт В. Д., който заявява, че
поддържа касационната жалба и моли за отмяна на съдебното решение и
потвърждаване на наказателното постановление.
Ответната страна, К.М.М.,
в съдебно заседание редовно и своевременно призована, не се явява и не се
представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима и основателна.
Предлага решението на районният съд да бъде отменено като неправилно и вместо
него се постанови друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по
следните съображения:
Процесното решение е постановено
при следната фактическа обстановка:
К.М. на 24.08.2021г.
около 11.15 часа в гр. Велики Преслав на кръстовището между ул. „Кирил и
Методий“ и ул. „Йордан Господинов“, управлявал товарен автомобил „ТАТРА 815“,
собственост на „НСП-АТ“ ЕООД, в посока гр.Търговище. На посочения пътен участък
К.М. бил спрян за проверка от служители на РУ - В. Преслав, а именно от свидетелите
Т.Т.и Р.Д..
В хода на проверката
свидетелите установили, че автомобилът се движи с невключени къси или дневни
светлини, водачът не носи знак за ГТП на управлявания автомобил, както и че
превозното средство не е оборудвано със светлоотразителна жилетка.
За установените
нарушения на водача бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
серия АА, № 447729 от 24.08.2021г., за нарушения по чл.70, ал.3 от ЗДвП;
чл.100, ал.1, т.6 от ЗДвП и чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт било
издадено и процесното наказателно постановление.
При така установената фактическа
обстановка районният съд достигнал до извод, че в хода на административно наказателното
производство, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което
налага отмяна на НП. Според съда било налице съществено разминаване между
съдържанието на акта и на издаденото въз основа на него наказателно
постановление, доколкото в акта не бил отразен регистрационният номер на
управляваното от К.М. превозно средство, докато в обстоятелствената част на
постановлението този индивидуализиращ автомобила белег бил вече упоменат. Това
противоречие мотивирало предходната инстанция да приеме, че нарушението е
описано неясно, неточно и непоследователно формулирано и лицето не могло да
организира адекватно и в пълен обем защитата си. Коментираният порок въззивният
съд възприел за достатъчно основание за отмяна на правораздавателния акт. В
допълнение към това, съдът констатирал, че нарушението по чл.100, ал.1, т.6 от ЗДвП не е описано според изискванията на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото в акта и в НП са посочени различни документи,
които е задължен да носи водачът, като по този начин е било допуснато нарушение
на процесуалните правила, накърнило правото на защита на наказаното лице.
Независимо от констатираните нарушения на процесуалните правила, районният съд
обосновал и извод за липса на доказателства, индивидуализиращи по несъмнен
начин управлявания от К.М. автомобил, поради което приел, че извършеното
административно нарушение е недоказано по несъмнен начин. Съставът на Районен
съд – Велики Преслав заключил също, че с оглед високата обществена опасност на
деянието и на дееца никое от нарушенията не представлява маловажен случай.
Воден от тези си съображения съдът отменил атакуваното пред него наказателно
постановление.
При извършената служебна проверка в
съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
В хода на въззивното съдебно
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Събрани са исканите от страните доказателства, което е спомогнало делото да
бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Решението на районния съд обаче се
явява неправилно поради противоречие с материалния закон, като съображенията на
касационната инстанция са следните:
Касационният съд намира, че
неправилно предходната инстанция е извела решаващото становище за порочност на
атакуваното пред нея НП с аргументи за наличие на допуснато съществено
процесуално опущение, ограничаващо правото на защита на санкционираното лице. Районният
съд е изложил принципно правилни съображения, касаещи необходимостта от
идентичност между съдържанието на АУАН и НП и невъзможността правоприлагането,
в частност административнонаказателното правоприлагане, да почива на
предположения, а единствено на конкретни факти и обстоятелства. Съдебният
състав обаче не е отчел конкретните специфики на казуса. Несъмнено, АУАН и НП
са съставени от компетентните за това органи, като в същите изчерпателно и ясно е описано в
какво се изразяват допуснатите от дееца нарушения, което е дало възможност на
нарушителя да разбере в какво е обвинен, респективно да организира защитата си
в пълен обем, отразявайки в акта, че има възражения, макар и да не е представил
впоследствие писмени такива. Обсъдената от районния съд непрецизност при изписването на акта,
изразяваща се в липса на посочен регистрационен номер на управляваното от
ответника в настоящото производство превозно средство, в случая няма съществен
характер и закономерно е била преодоляна по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, без при
това правото на защита на лицето да е било препятствано в решаваща степен,
доколкото наказаният субект е успял да организира защитата си в пълен обем.
Данните по делото сочат, че коментираното от районния съд несъответствие между
съдържанието на акта и обстоятелствената част на НП се дължи на пропуск от
страна на актосъставителя да отрази регистрационния номер на автомобила, за
което своевременно длъжностното лице е изготвило Докладна записка с №
323р-14369/01.09.2021г. по описа на РУ- Велики Преслав, която е взета предвид
от административно наказващия орган, който изрично я е коментирал в констативно
съобразителната част на наказателното постановление, приемайки, че грешката е
отстранена по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Това правило дава възможност
наказващият орган да пристъпи към ангажиране на отговорността на соченото за
нарушител лице и при допусната нередовност при изготвяне на АУАН, ако по
несъмнен начин са установени самоличността му, вината му и извършването на
конкретна противоправна деятелност, каквато е и настоящата хипотеза. Именно
това е и разпоредбата, която допуска наличието на разлика в съдържанието между
двата акта - АУАН и НП, но при стриктно установени предпоставки. В процесния
случай те са били налице и разликата в съдържанието между акта и
постановлението не е довела до неясно и неточно описание на нарушението. В тази
връзка касационната инстанция счита за неправилно и становището на районния
съд, че са без значение индициите, че за лицето, на което е наложено
административното наказание, не са били създадени пречки да разбере с кой
автомобил точно е осъществил състава на административното нарушение, за да
организира защитата си. Проверката е осъществена в присъствието на соченото за
нарушител лице и тезата, която жалбоподателят застъпва, а именно, че не му
станало ясно кой точно автомобил е управлявал, е житейски и логически
неиздържана, и не следва да се кредитира.
Касационният състав не споделя и
застъпеното от районния съд становище за наличие на друго съществено процесуално
нарушение, аргументирано с разминаването между словесното описание на нарушението
по чл.100, ал.1, т.6 от ЗДвП в акта и в НП. Действително, неправилно
актосъставителят е посочил, че лицето не носи „знак за ГТП на управлявания
автомобил“, докато наказващият орган е прецизирал, че неизпълнението на водача
се свежда до неносене на „документ, отразяващ датата за извършване на следващия
периодичен преглед за проверка на техническата изправност“. Това противоречие
на практика не е рефлектирало в съществена степен върху правото на защита на
лицето и следва да се приеме, че също е преодоляно по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН и коментираната липса на идентичност между двата документа в тази им част
следва да се възприеме като несъществена.
Независимо, че предходният съдебен
състав е отменил атакувания пред него санкционен акт поради установени
съществени процесуални нарушения, въззивният съд е формирал и извод за
недоказаност на вменените на водача нарушения. Този извод касационният съд
намира за неправилен. Нарушенията на водача са установени от полицейски
служители Т.Т.и
Р.Д., които са разпитани и в хода на въззивното производство. Свидетелят Т. не
успява да възпроизведе правнорелевантна информация. Актосъставителят Д. заявява,
че собствеността на конкретното МПС е установил от представения му от водача
талон. По делото е приобщена и коментираната вече Докладната записка от
01.09.2021г., изготвена от свидетеля Д. няколко дни след извършване на
проверката на лицето, в която изрично са упоменати марката и регистрационният
номер на управляваното от М. превозно средство. Представени са и извлечения от
информационните масиви относно собствеността на автомобила, управляван от
ответника в настоящото производство към инкриминирания период. Съвкупният
анализ на тези доказателства предопределя извод, че не съществува неяснота
относно индивидуализиращите белези на автомобила, поради което не може да се
кредитира застъпеното от районния съд становище за липса на елемент от обективния
състав на нарушението. В допълнение към това следва да се посочи, че описаните
в акта и в НП нарушения се явяват доказани по несъмнен начин. На процесната
дата органите на МВР са констатирали няколко нарушения, които са квалифицирали
по съответния ред и за всяко едно от тях на водача е наложено съответното
административно наказание.
Предвид гореизложеното касационната
жалба се явява основателна. С оглед на това, на отмяна подлежи решението,
предмет на касационен контрол, а отмененото от районния съд НП следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на спора и
своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на
касатора, в полза на ОД на МВР – Шумен и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във
вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът следва
да бъде осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ
размер на 160 лева за двете съдебни инстанции.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 68/16.08.2022г. на Районен
съд – Велики Преслав, постановено по АНД № 376/2021г. по описа на съда и вместо
него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №
21-0323-000546/05.10.2021г., издадено от началника на РУ - гр. Велики Преслав
към ОД МВР - Шумен, с което на основание чл.185 от ЗДвП на К.М.М. с ЕГН **********
***, за нарушения по чл.70, ал.3 от ЗДвП;
чл.100, ал.1, т.6 от ЗДвП и чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП, са наложени три административни
наказания „глоба“, всяко от които в размер на 20 /двадесет/ лева всяко или в
общ размер на 60 /шестдесет/ лева.
ОСЪЖДА
К.М.М. с ЕГН ********** ***, да
заплати в полза на ОД на МВР – Шумен разноски за юрисконсултско възнаграждение
в общ размер на 160 /сто и шестдесет/ лева за производства пред двете съдебни
инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 08.02.2023 г.