О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .………../….09.2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание
на трети септември през
две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 676 по описа за 2020г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на Б. А. Ш., ЕГН ********** срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК *********.
По допустимостта на производството:
След изпълнение от страна на ищеца, чрез
процесуалния му представител, на указанията на съда, исковата молба има изискуемото съгласно чл.127, ал.1 ГПК съдържание и към
нея са представени приложенията по чл.128 ГПК, поради което същата е редовна.
Страните притежават процесуална
правоспособност и дееспособност и тяхната легитимация съответства на наведените от ищеца твърденията за наличие на облигационно правоотношение между тях, възникнало по силата на
сключен договор за кредит, валидността на
чиито клаузи ищецът оспорва и по който твърди да е заплатил суми, подлежащи на
връщане от ответника. Тези твърдения обуславят и наличието на правен интерес за ищеца от търсената защита.
Спорът е подведомствен на гражданския съд
и са спазени изискванията за родова и местна подсъдност на делото, включително правилото
на чл.113 ГПК, за което съдът е извършил необходимата служебна проверка.
Предвид наличието на положителните процесуални
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и с
оглед липсата на процесуални пречки, съдът
намира производството за допустимо.
По предварителните
въпроси:
На основание чл.113,
изр.последно ГПК, спорът подлежи на разглеждане по реда на общия исков процес.
Съдът, като взе предвид, че в рамките на предоставения
срок по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът по делото е депозирал отговор на исковата
молба, удовлетворяващ формалните и съдържателни изисквания за редовност на
същия по чл.131 ГПК, намира, че следва да пристъпи към подготовка на делото по
реда на чл.140 ГПК. На основание чл.140, ал.3 ГПК производството по делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.
По доказателствата:
Представените от страните писмени доказателства – надлежно заверени по реда на чл. 183 ГПК преписи от документи, са
допустими, необходими за установяване на релевантните за спора факти и относими
към предмета на делото, поради което следва да бъдат допуснати до приемане.
Искането на ищеца да
бъде задължен ответникът да представи извлечения от банковите сметки на ищеца,
ведно с хронология на откриването им следва да бъде оставено без уважение
доколкото относимите обстоятелства ще бъдат изследвани посредством
съдебно-счетоводна експертиза.
Без уважение следва да бъде
оставено и искането на ищеца да бъде задължен ответникът да представи преписи
от договори за цесия, сключени с „Бългериън ритейл сървисиз“ АД, доколкото няма
спор по делото, че понастоящем кредитор по договора за кредит на ищеца е
ответното дружество.
Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза
е относимо към предмета на спора и необходимо за изясняване на делото от
фактическа страна. Задачите на експертизата следва да бъдат формулирани при
съобразяване на твърденията и възраженията на двете страни и с оглед служебното
задължение на съда да установи размера на иска, регламентирано в чл.162 ГПК. Без уважение следва да бъдат оставени исканията на
ответника за поставяне на въпроси към вещото лице, посочени в т.4, 5, 6, 9 от
искането за ССЕ в отговора на исковата молба, като неотносими към предмета на
спора.
Свидетелските показания са допустими и относими с оглед на възраженията за
наличие на неравноправни договорни клаузи, за което съдът следи и служебно. Искането за събиране на гласни доказателства се
основава на твърдения относно начина на постигане на съгласие за сключване на
договора, а не цели да опровергае съдържанието на сключения писмен договор за
кредит, поради което доказателственото искане не попада под забраната на чл.164 ГПК.
Воден
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 16.10.2020 год. от 10:30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение.
УКАЗВА на ищеца в срок до съдебно заседание
да посочи банкова сметка, ***съдителни искове, на основание чл.127, ал.4 ГПК.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на основание чл.140, ал.3 ГПК:
Предявени са
от Б. А. Ш., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ №260, кумулативно обективно
съединени искове, както следва:
-искове с правно основание чл.26,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП да бъдат прогласени за
нищожни като неравноправни клаузите на чл.2, ал.1 и ал.3, чл.3, ал.5, чл.6,
ал.2, чл.22, ал.1 и чл.23, ал.2 от сключен между страните Договор за кредит за
покупка на недвижим имот №HL 34447/02.04.2008г.;
-искове с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 28 931.54лв.,
представляваща платена без основание сума по кредита за периода м.02.2015г. до
24.02.2020г. в резултат на разликата в курса на швейцарския франк в деня на
плащането на всяка вноска и в деня на усвояване на кредита и сумата от 9559.80 шв. франка, платени без
основание в резултат на едностранно увеличение на приложимия лихвен процент за
периода м.03.2015г. до 24.02.2020г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.02.2020г. до
окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че ищецът, в качеството си на
кредитополучател, сключил с ответника Договор за кредит за покупка на недвижим
имот №HL
34447/02.04.2008г., обезпечен с ипотека, за сумата от
96 000 евро, която е посочена в чл.1 от договора. Сочи се, че в чл.2, ал.1
от договора е предвидено усвояване на кредита в швейцарски франкове, но
сметката била блокирана и кредитополучателят практически не е имал достъп до
нея. Съгласно чл.2, ал.3, швейцарските франкове от блокираната сметка се
превалутират служебно в евро по курс купува шв. франк към евро в деня на
усвояването, респективно се твърди, че реалното усвояване на кредита е станало
в евро. Поддържа се в исковата молба, че атакуваните договорни клаузи не
отговарят на изискването за яснота и разбираемост, а банката не е предоставила
достатъчна информация на кредитополучателя, която да му позволи да извърши
разумна преценка на икономическите последици. Сочи се, че потребителят е приел
предложението на банката за кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на
равностойността в евро като по-изгодно с оглед по-нисък лихвен процент и
предположение за стабилност на швейцарския франк – информация от рекламната
брошура и от служителите на банката. Поддържа се, че банката не е разяснила на
кредитополучателя рисковете на превалутирането и по този начин е нарушила
принципа на добросъвестност. Счита се, че клаузата на чл.22, ал.1 от договора е
довела до значителна неравнопоставеност между страните и във вреда на
потребителя му прехвърля изцяло валутния риск. Поддържа се, че е нищожно
съгласието на потребителя за поемане на валутния риск, тъй като това съгласие е
получено вследствие въвеждане на потребителя в заблуда. Настоява се и че клаузите
не са индивидуално договорени. Сочи се, че при погасяване на кредита,
кредиторът преизчислява месечните вноски в швейцарски франкове, прилагайки
определен от него курс на франка, който от сключване на договора, до настоящия
момент се е увеличил значително. В резултат на това едностранно преизчисляване,
банката събира сума многократно по-голяма от дължимата – договорена и усвоена в
евро. Също така, се поддържа че кредиторът многократно едностранно е увеличил
договорения лихвен процент по договора, което още един път увеличава размера на
кредита. Ищецът счита, че претендираните с исковата молба суми са недължимо
платени въз основа на нищожни поради неравноправност клаузи по смисъла на чл.146,
вр. с чл.143 ЗЗП и ответникът неоснователно се е обогатил с претендираните
суми. Моли се за уважаване на
предявените установителни и осъдителни искове по тези съображения и присъждане
на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Юробанк България“ АД, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва се твърдението, че договорът за кредит не е бил сключен в швейцарски франкове, като се поддържа, че в документите за откупуване на валута изрично е посочено, че кредитът е в размер от 155 619 франка. Счита се, че уговорката в чл.3 от договора, че към кредита се прилага годишна лихва, формирана въз основа на базовия лихвен процент на кредитора за швейцарски франкове, е индикация, че кредитът е в шв. франкове. В чл.6 е посочено, че кредитът се погасява на вноски в шв. франкове. Настоява се, че изборът между предложенията за кредити в различни валути принадлежи на клиента, а банката разполага с финансов ресурс в различни валути. Сочи се, че в чл.6, ал.2 е предвидено, че курсът на ответника се прилага при плащане на вноските, само ако кредитополучателят реши да си закупува франкове от ответната банка, но той е свободен да се снабди с тази валута, откъдето намери за добре. Оспорва се твърдението, че клаузите на договора са неясни и неразбираеми, като се излага че са съставени на български език и не съдържат сложна терминология, или неточни изрази. Ответникът счита, че потребителят е получил достатъчна информация за възможността от повишаване стойността на швейцарския франк. Поддържа се, че сумата по конкретния кредит по размер и валута е винаги индивидуално договорена. Настоява се, че разпоредбите относно валутата на кредита са част от основния предмет на договора и не подлежат на преценка за неравноправност на осн. чл.145, ал.2 ЗЗП. Излагат се и съображения, че ищецът е имал възможност да влияе върху съдържанието на договора. Поддържа се, че кредитът е усвоен в швейцарски франкове, което се счита, че се установява от бордеро за усвояване. Пояснява се, че усвояването на всички целеви кредити, независимо от валутата, става по блокирани сметки, за да се гарантира спазването целта на кредита. Поддържа се, че превалутирането се извършва от банката по силата на изрични искания от страна на кредитополучателя и защото той е уговорил продажната цена на закупувания от него имот в евро. Счита се, че между страните не е била договаряна вноска в евро, която да бъде преизчислявана във франкове, а вноските са изначално уговорени във франкове и са правени във франкове, а банката не е събрала допълнителна печалба от валутни сделки. Поддържа се, че задължението на ищеца е в шв. франкове и е една и съща стойност, независимо от промяната на курса. Оспорва се твърдението, че ответникът е разполагал с информация за предстоящо увеличаване на курса на шв. франк и не е разяснил на ищеца рисковете от кредит в шв. франкове. Последното се счита, че е сторено в чл.22 от договора. Оспорва се банката да е възложила валутния риск върху ищеца, като се сочи, че потребителят носи този риск поради обстоятелството, че изплаща кредит в швейцарски франкове, а получава доходите си в друга валута. Обръща се внимание, че кредитът е отпуснат в чуждестранна валута, а не индексиран в чуждестранна валута, а практиката на Европейския съд прави разлика между двете понятия. Сочи се, че с кредит в шв. франкове ищецът е спестил по-високи лихви по кредити в евро и лева, който факт следва да бъде отчетен при преценка обедняването на ищеца. Оспорва се да са разпространявани рекламни материали, които да съдържат неверни твърдения за тенденциите в курса на шв. франк. Сочи се, че увеличаването на главницата по кредита се е случило по взаимно съгласие между страните с преструктуриране на кредита по молба на ищеца. Излага се, че по договора за кредит е постигнато съгласие за прилагане на променлива лихва, като методологията за определяне на БЛП е свободно достъпна във всеки офис на банката, публикувана на интернет страницата й и всеки има достъп до нея. Поддържа се, че сключването на договори за кредит при променлива лихва се допуска от закона. БЛП изразява трансферната цена на ресурса, приложима за банката, и се влияе от обективно действащи пазарни и икономически механизми и параметри, които могат да повлияят както в посока на увеличаване, така и в посока на намаляване на БЛП. Твърди се и че е налице изключението по чл.144, ал.2 ЗЗП и за промяна на лихвата са били налице основателни причини, а кредитополучателят е имал възможност да се откаже от договора, като погаси предсрочно задължението си към банката. Счита се, че е налице и изключението по чл.144, ал.3 ЗЗП. Прави се в евентуалност възражение за погасяване на претенциите по давност, като поради това, че исковете са за суми, платени по периодични плащания за лихви, се счита за приложим чл.111, вр. с чл.114 ЗЗД, в евентуалност чл.110 ЗЗД. Моли се за отхвърляне на предявените искове по тези съображения. Претендират се разноски в полза на ответника. Възразява се срещу размера на претендираните разноски от насрещната страна.
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът указва на страните, че доказателствената тежест в процеса се
разпределя както следва:
В тежест на ищеца по делото е да
установи твърденията си, че между страните е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 34447/02.04.2008г., по който е заплатил всички дължими до подаване на
исковата молба вноски за погасяване на кредита в начисления от
кредитора размер, както и нищожността на атакуваните клаузи на соченото
основание – поради неравноправността им. Ищецът следва да докаже
претендираните вземания и по размер.
В тежест на ответника е да
докаже направените правоизключващи и правопогасяващи
възражения, включително че атакуваните клаузи от договора за кредит са действителни, че са били предмет на
индивидуално договаряне между страните и претендираните от
ищеца суми са получени от ответника при наличие на годно правно основание.
Обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните на осн. чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК, че между тях е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 34447/02.04.2008г.; че сумата по кредита е изцяло усвоена от ищеца; че
ищецът е заплатил дължимите падежирали вноски по договора за кредит до датата
на подаване на исковата молба.
ДОПУСКА до събиране като
доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора на исковата молба заверени по реда на чл. 183 ГПК преписи от документи.
УКАЗВА на ищеца след запознаване с представените
към отговора на исковата молба писмени доказателства, в срок до съдебно
заседание да уточни дали поддържа исканията си за представяне на други
погасителни планове и други документи от досието на ищеца по процесния договор,
и ако поддържа такива искания да посочи кои конкретни документи желае да бъде
задължена насрещната страна да представи и да обоснове искането си.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца да бъде задължен
ответникът да представи извлечения от банковите сметки на ищеца, ведно с
хронология на откриването им, както и преписи от договори за цесия, сключени с
„Бългериън ритейл сървисиз“ АД.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ по искане на ищеца двама
свидетели при режим на довеждане за установяване твърдените в исковата
молба факти относно преддоговорните отношения между
страните и начина на постигане на съгласие при сключване на договора, а именно твърденията, че служители на банката са
наблягали на минималния валутен риск и по-ниски стойности на лихвения процент,
както и че вноската ще запази размера си.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ по искане на ответника двама
свидетели при режим на довеждане за установяване на възраженията му, че в
рамките на преддоговорните отношения между страните банката не е давала такива
обещания.
ДОПУСКА ПРОВЕЖДАНЕ НА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА
ЕКСПЕРТИЗА,
със задача на вещото лице след запознаване с характера на правния спор и
ангажираните по делото доказателства и след като извърши необходимите справки при ответното дружество, да
отговори на следните въпроси:
1.Усвоен ли е от ищеца предоставеният
съгласно Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 34447/02.04.2008г. кредит, по какъв начин, на коя
дата, в какъв размер, в каква валута, по какъв валутен курс? Съответства ли
приложеният от банката валутен курс към всяка от датите на усвояване и
погасяване на уговорения, респ. на публично обявения от банката курс?
2. Бил
ли е ищецът титуляр на сметка в швейцарски франкове към датата на усвояване на
кредита? Какъв е видът на тази сметка (разплащателна или друг вид)? Възможно ли
е тя да се използва за платежни операции? Заверена ли е тази сметка със сумата
на кредита? Операцията, описана в документа „бордеро за усвояване", в
каква валута е извършена?
3. Какъв е размерът на дължимите вноски по кредита за
периода м.02.2015г. до 24.02.2020г. посочени помесечно и като общ
размер съобразно приложените от банката погасителни планове и условия? Погасени ли са вноските за същия
период от ищеца?
4. Налице ли е промяна в курса на швейцарския франк
към евро за периода от сключване на договора за кредит до датата на подаване на
исковата молба? Вещото лице да онагледи промяната в курса в табличен вид.
5. Каква е равностойността в евро и в лева на
дължимите плащания по кредита за периода м.02.2015г. до
24.02.2020г. в следните варианти: 4.1. – с отчитане на фиксинг на БНБ в деня на
плащане; 4.2. – с отчитане курса на франка в деня на усвояване на кредита; -
4.3. – с отчитане курса на франка „продава“ на банката в деня на плащане.
Вещото лице да посочи и равностойността в евро и лева на изплатените суми и
разликата между изплатените суми и сумите по т.4.1, 4.2 и 4.3. Да се посочи и
какъв би бил отговорът при изчисление на курсовите разлики по т.4.1, 4.2 и
4.3., ако не се вземе предвид промяната на месечната вноска.
6. Каква би била левовата равностойност на задълженията на
кредитополучателя при прилагане на обявения от банката лихвен процент за
кредити в евро, плюс посочената в договора за кредит надбавка, към
02.04.2008г., за същия вид кредити, при предоставен кредит в размер на
96 000 евро?
7. Променян ли е след
датата на сключване на договора базовият лихвен процент на банката за жилищни
кредити в швейцарски франкове, на кои дати, в какви размери и на какво
основание?
8. Каква е методологията
за образуване на БЛП за швейцарски франкове на ответника? Кои са компонените,
които определят БЛП за швейцарски франкове съгласно методологията на Банката,
кои от тях са обективни и влияят върху промяна в размера на БЛП и оттам върху
размера на годишната лихва по процесния кредит? Извършените промени
на БЛП, касаещи процесния договор, приети ли са при обективни и съществени
промени в пазарните условия за съответния период и влияят ли се от
колебанията/измененията на борсовия курс /индекс и/или размера на лихвения
процент на референтните парични пазари и др.?
9. Какъв е размерът на задълженията на
ищеца за периода м.03.2015г. до 24.02.2020г. съобразно приложения от
банката лихвен процент и какъв би бил размерът на задълженията на ищеца по договора за кредит за периода м.03.2015г. до 24.02.2020г. в случай, че
базовият лихвен процент бе останал непроменен от датата на сключване на
договора за кредит до 24.02.2020г. Респективно надплатена ли е и в
какъв размер сума като резултат от промяна на лихвения процент за периода м.03.2015г. до 24.02.2020г.?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение
и разноски, свързани с изготвяне на заключението в размер на 500 лв. /петстотин
лева/, платими както следва: 250лв. от ищеца и 250лв. от ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото
определение.
НАЗНАЧАВА на основание чл.195,
ал.1 ГПК в качеството на вещо лице по изпълнение на поставената задача Г.П.Г., което да бъде
уведомено за изготвяне на експертизата след внасяне на определения депозит.
УКАЗВА на вещото лице
задължението да уведоми съда, в случай, че не може да изготви заключението
поради липса на квалификация, болест или друга обективна причина или в
определения срок, както и да представи заключението си най-малко една седмица
преди насроченото съдебно заседание, на основание чл. 197, ал. 2, 198 и 199 ГПК, както и отговорността, която носи по чл. 86 ГПК.
УКАЗВА на вещото
лице, че за определяне на окончателен размер на възнаграждението, е необходимо
да представи към заключението си справка – декларация.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ответника за поставяне на въпроси към вещото лице, посочени в т.4, 5, 6, 9 от
искането за ССЕ в отговора на исковата молба.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на
насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответни
процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на
страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от адреса, който
е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на ищеца,
че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора
на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, при
поискване от страна на ответника съдът може да прекрати делото и възложи в
тежест на ищеца сторените от ответника разноски или да постанови неприсъствено решение
срещу него, на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на
спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество
пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца
държавна такса се връща в половин размер, на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
НАСОЧВА страните към провеждане на процедура по МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на
основание чл.140 ал.3 ГПК и чл.11 ал.3 Закона за медиацията.
УВЕДОМЯВА страните, че
медиацията е достъпен алтернативен метод за решаване на
правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение, в рамките на
съдебно производство или извън него. Процедурата по медиация е неформална и
поверителна. Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и
независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да
способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Медиацията може да бъде
осъществена без заплащане на такси в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се
помещава СИС при ВРС/, всеки работен ден от 9 до 17 ч.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за Окръжен съд - Варна: Нора Великова - ет. 4, стая 410 в сградата на ВОС, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.** .
На страните да се
изпратят образци на заявления за започване на процедура по медиация.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: