№ 12072
гр. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. ХАДЖИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело №
20211110138829 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ТС, представлявано от АА-
изпълнителен директор против Г. В. З., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С,,,
Ищецът твърди, че на 27.11.2020 година е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 23069701 срещу Г. В. З. с ЕГН ********** за
сумата в размер на 1437,78 лева, от които 1170.84 лева -главница, представляваща стойност
на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ и дялово разпределение за периода
м.10.2017 г. - м.04.2019 г. , ведно със законната лихва от 27.11.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, 244,66 лева - мораторна лихва за забава от 16.12.2017 г. до
19.11.2020 г., както и суми за дялово разпределение 17,98 лева - главница за периода от
м.10.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 27.11.2020г. до окончателното
изплащане на вземането и 4,30 лева - лихва за периода от 01.12.2017г. до 19.11.2020 г., като
е претендирал и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Твърди се, че съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.дело № 59588/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 143 състав и
заповедния съд е указвал, че дружеството може да предяви иск срещу длъжниците относно
вземането си в едномесечен срок.
Твърди се, че ответницата дължи заплащане на топлинна енергия за топлоснабден имот
на адрес: гр. София, 1517, обл. София - град, общ. Подуене, ж.к.“Cyxa река“, бл. 95, вх. Б,
ет.3, ап. 9. за процесния период. Твърди се, че ответницата, в качеството си на ползвател на
топлоснабдения имот през процесния период е клиент на топлинна енергия за битови
нужни.
Сочи се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на
топлинна енергия от “ТС АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от
“ТС” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Твърди ес, че
спрямо ответниците и за процесния период са били в сила Общите условия за продажба на
1
топлинна енергия от “ТС” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г.
Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните
дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество, като не е сторил това, е
изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главниците в
посочените по-горе размери.
Твърди се, че разпределението на топлинна енергия между клиентите в сградата
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139 а. Посочва, че сградата - етажна
собственост, в която се намирал имотът на ответницата е сключила договор за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия на топлинна енергия с „ТС“ ЕАД, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 138 б от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 155, ал. 1,
т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот за начислявани от „ТС“ ЕАД по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от
Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между „ТС, представлявано от АА- изпълнителен директор и Г. В. З.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С,,, че съществува вземане на „ТС, представлявано
от АА- изпълнителен директор и Г. В. З., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С,,,дължи
на „ТС, представлявано от АА- изпълнителен директор, сумите, за които е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 21.12.2020
година по ч.гр.дело № 59588/2020 година по описа на Софийски районен съд, а именно:
сумата в размер на 1437,78 лева, от които 1170.84 лева -главница, представляваща стойност
на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ и дялово разпределение за периода от
1.10.2017 година до 30.04.2019 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд - 27.11.2020 година до
окончателното □ изплащане, сумата от 244,66 лева, представляваща мораторна лихва,
дължима за периода от 16.12.2017 година до 19.11.2020 година, както и суми за дялово
разпределение - 17,98 лева - главница дължима за периода от 1.10.2017 година до 30.4.2019
година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
заявлението пред заповедния съд - 27.11.2020 година до окончателното изплащане и сумата
от 4,30 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода
от 01.12.2017 година до 19.11.2020 година.
Прави се искане за присъждане на съдебни разноски за ищеца - такива сторени в
заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, се е явил надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа заявените претенции и се
претендира присъждане на разноски, за което е представен списък на разноските по чл.80 от
ГПК.
За ответника, редовно призован, не се е явил, не е изпратил представител и съответно
не е изразил становище по основателността и допустимостта на иска.
Въз основа на събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в
съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 от ГПК от една страна и от друга
страна с оглед искането и наличието на предпоставки за произнасянето на неприсъствено
решение по спора по смисъла на чл.238 и сл. от ГПК съдът е мотивиран да приеме следното
от фактическа и правна страна:
2
Установява се, че ответницата е вещен ползвател на топлоснабедния имот. Така
същата е прехвърлила собствеността си на 22.2.1995 година, като е запазила за себе си
правото на ползване на имота – видно от приетия като писмено доказателство нотариален
акт.
Доказва се, че ищецът на 27.11.2020 година е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 23069701 срещу Г. В. З. с ЕГН **********
за сумата в размер на 1437,78 лева, от които 1170.84 лева -главница, представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ и дялово разпределение за
периода м.10.2017 г. - м.04.2019 г. , ведно със законната лихва от 27.11.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, 244,66 лева - мораторна лихва за забава от
16.12.2017 г. до 19.11.2020 г., както и суми за дялово разпределение 17,98 лева - главница за
периода от м.10.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 27.11.2020г. до
окончателното изплащане на вземането и 4,30 лева - лихва за периода от 01.12.2017г. до
19.11.2020 г., като е претендирал и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 59588/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 143 състав и заповедния съд е
указвал, че дружеството може да предяви иск срещу длъжника относно вземането си в
едномесечен срок.
Установява се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за
продажба на топлинна енергия от “ТС АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се
изготвят от “ТС” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Твърди ес, че спрямо ответниците и за процесния период са били в сила Общите условия за
продажба на топлинна енергия от “ТС” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от
10.07.2016 г. Така видно от приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните
дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество, като не е сторил това, е
изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главниците в
посочените по-горе размери.
Не се спори и съдът приема, че разпределението на топлинна енергия между клиентите
в сградата етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139 а. Посочва, че
сградата - етажна собственост, в която се намирал имотът на ответницата е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия на топлинна
енергия с „ТС“ ЕАД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138 б от Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот за начислявани от „ТС“ ЕАД по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за
топлоснабдяването.
При установеното от фактическа страна съдът е мотивиран да приеме от правна страна,
че предявените обективно съединени установителни искове са основателни и като такива
следва да бъдат уважени.
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване по реда на чл.422 от ГПК и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, следните
установителни искови претенции:
- за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
процесния периода – с правна квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от
3
Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за
енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
- за лихва - законна лихва за забава – с правна квалификация е чл.422 от ГПК във
връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;
- за заплащане на суми за дялово разпределение – с правна квалификация е чл.422 от
ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
- за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово разпределение -
с правна квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и
договорите.
Предвид разпоредбата на чл.239 от ГПК като съобрази, че съдебните книжа са връчени
на ответника, че същия не е подал отговор на исковата молба, сторено е искане от страна на
ищеца за постановяване на неприсъствено решение, като от събраните доказателства съдът
приема и иска за вероятно основателен, настоящият съдебен състав не е длъжен да
произнася мотиви по същество. Въпреки това, за пълнота на изложението съдът следва да
посочи, че ищецът в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК
установи основателността на претенцията си, което не беше оборено от призования да брани
правата си – ответник.
По разноските
С оглед изхода на производството ответницата следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и сторените от последния разноски.
По аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК и по смисъла на т.12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 година, постановено по тълк.дело № 4/2013 година на
ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе по отговорността за разноски в исковото и
заповедното производство с настоящето решение.
Доказва се, че ищецът е сторил разноски както следва: в заповедното производство –
заплатена държавна такса в размер на 28,76 лева, и разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева, а в исковото производство е сторил разноски –
заплатена държавна такса в размер на 171,21 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150,00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.9 и чл.11 от
Закона за потребителския кредит във връзка с чл.240, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл.79 ал.1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.
99 от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл.33 от Закона за
потребителския кредит във връзка с чл.240, ал.2 връзка с чл.79, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите във връзка с чл. 99 от Закона за задълженията и договорите, и на
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 99 от Закона за задълженията и договорите, и
на основание чл.86 от ЗЗД във връзка с чл. 99 от Закона за задълженията и договорите, и на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и на основание чл.238 и чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между „ТС, представлявано
4
от АА- изпълнителен директор и Г. В. З., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С,,, че
съществува вземане на „ТС, представлявано от АА- изпълнителен директор и Г. В. З., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. С дължи на „ТС, представлявано от АА- изпълнителен
директор, сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, издадена на 21.12.2020 година по ч. гр.дело № 59588/2020 година по
описа на Софийски районен съд, а именно: сумата в размер на 1437,78 лева, от които
1170.84 лева -главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ и дялово разпределение за периода от 1.10.2017 година до 30.04.2019 година,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението
пред заповедния съд - 27.11.2020 година до окончателното □ изплащане, сумата от 244,66
лева, представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 16.12.2017 година до
19.11.2020 година, както и суми за дялово разпределение - 17,98 лева - главница дължима за
периода от 1.10.2017 година до 30.4.2019 година, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд - 27.11.2020 година до
окончателното изплащане и сумата от 4,30 лева - лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение, дължима за периода от 01.12.2017 година до 19.11.2020 година.
ОСЪЖДА Г. В. З., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С да заплати на „ТС,
представлявано от АА- изпълнителен директор сторените по заповедното производство по
ч.гр.дело № 59588/2020 година по описа на Софийски районен съд разноски за заплатена
държавна такса в размер на 28,76 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00
лева, и сторените разноски в исковото производство по гр.дело № 38829/2021 година по
описа на Софийски районен съд за заплатена държавна такса в размер на 171,21 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева, съобразно уважения размер на
исковите претенции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, като подлежи на отмяна по реда
на чл.240 от ГПК – в едномесечен срок от връчването му на ответника.
След влизане в сила на решението – препис да се изпрати и приложи по ч.гр.дело № 59588/2020 година по
описа на Софийски районен съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5