Решение по дело №331/2019 на Административен съд - Шумен

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 17.01.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                                                                 Председател: Кремена Борисова

                                                                        Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                            Маргарита Стергиовска

                                                                          

при секретаря Св.Атанасова и с участие на прокурор П.Вълчев от ШОП, като разгледа докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД № 331 по описа за 2019г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Съдебното производство е образувано по жалба на ТД на НАП – гр. Варна, депозирана чрез ст. юрисконсулт Ц.С.., срещу решение № 655/15.11.2019г. на Шуменския районен съд, постановено по ВНАХД № 1990/2019г. по описа на същия съд. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 454745-F479105/31.07.2019г. на директора на офис Шумен при ТД на НАП – гр. Варна, с което на осн. чл. 179 от Закона за данъквърху добавената стойност /ЗДДС/ на „В.” ЕООД *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за допуснато нарушение по чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение поради издаването му в нарушение на материалния закон. Твърди се, че приобщените доказателства установяват с категоричност описаното в акта и в НП законово неизпълнение, при което не са налице обстоятелства, налагащи квалифициране на нарушението като „маловажно” по см. на чл. 28 от ЗАНН. С оглед на това се отправя искане за отмяна на съдебното решение и за потвърждаване на санкционния акт. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна, „В.” ЕООД ***,редовно и своевременно призован,не се явява и не изпраща представител.

          Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 и чл.231 от АПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна, предвид следните съображения:

С процесното решение съдът е отменил Наказателно постановление № 454745-F479105/31.07.2019г. на директора на офис Шумен при ТД на НАП – гр. Варна, с което на осн. чл. 179 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на „В.” ЕООД *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за допуснато нарушение по чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F 479105/26.03.2019г. Актът е съставен за това, че дружеството не е подало в законоустановения срок справка-декларация по ЗДДС ,ведно с Дневник на покупките и Дневник на продажбите за данъчен период 01.02.2019г. – 29.02.2019г., с което е нарушило разпоредбата на чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС. Актът бил съставен в присъствие на представляващия дружеството –Венцислав Кирчев, без вписани възражения. Впоследствие депозирал писмени такива, в които посочил, че   на 22.02.2019г. подал заявление за регистрация по реда на чл. 100 ал.1 от ЗДДС с вх. № 273911900467009 с деклариран оборот 0.00 лв. В заявлението се сочи също че, при извършената проверка за хода на регистрацията по ЗДДС е установено, че няма регистриран касов апарат, няма реализиран облагаем оборот. Сочи, че на 27.02.2019г. е получен по електронен път Акт за регистрация по ЗДДС № 2704219005105038/27.02.2019г.  Сочи, че в срока за подаване на СД по ДДС и отчетни регистри за м. 02.2019г. не е осъществявал търговска дейност, както и не е бил снабден с електронен подпис. На 24.03.2019г. се снабдил с такъв и на 25.03.2019г. е подал СД по ЗДДС и отчетни регистри за м.02.2019г. По така депозираното възражение се е произнесъл актосъставителя, като е приел, че то е неоснователно, като не се е обосновала защо е неоснователно.

Въз основа на така съставения акт, съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка и постъпилото възражение било издадено наказателно постановление № 454745-F479105/31.07.2019г. на Директор на офис Шумен, при ТД на НАП гр. Варна, с което на “В.” ЕООД, ***, представлявано от В.Ж.К. е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл.179 от ЗДДС за нарушение на чл.125,ал.1 и ал.5 от ЗДДС, за това, че на 15.03.2019г. като данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 от ЗДДС не е изпълнило задължението си да подаде Справка – Декларация за ДДС за месец февруари 2019г. в законоустановения срок – до 15.03.2017г.

При така установената фактическа обстановка въззивната инстанция приела, че доказателствата по делото сочат на осъществен състав на административно нарушение, изразяващо се в забавено подаване на справка-декларация по чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС, а именно до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. От събраните доказателства ставало видно, че санкционираният субект е просрочил това свое задължение, като декларацията била подадена на 25.03.2019г., при нормативно установен срок до 14.03.2019г. Независимо от това, предходният съдебен състав констатирал, че конкретното законово правонарушение и извършителят му се отличават с по-ниска степен на обществена опасност, поради което са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения и с оглед приложимостта на института на „маловажния случай” отменил наложената имуществена санкция.

Така постановеният съдебен акт касационният състав намира за правилен и законосъобразен. При задълбочения прочит на приобщения доказателствен материал може да се заключи, че дружеството-ответник не е изпълнило в срок, произтичащото от чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС задължение да подаде изискуемата справка-декларация до 15.03.2019г. за данъчен период 01.02.2019г. – 29.02.2019г. Независимо от наличието на осъществена противоправна деятелност, съдът правилно е заключил, че са налице и предпоставки за квалифицирането `и като „маловажен случай” на административно нарушение. Както законосъобразно е приел и районният съд, субектът по своя инициатива е предприел действия по изпълнение на разписаното в закона задължение. На следващо място, декларацията е подадена в сравнително кратък срок след изтичане на нормативно регламентирания период за представянето `и, като от наличните писмени доказателства се установява, че това е първото нарушение на ЗДДС от страна на данъчния субект. Като допълнителен аргумент при обосноваване на „маловажността” на конкретната деятелност може да се посочи и факта, че от процесното неизпълнение не са настъпили неблагоприятни вредни последици, които да бъдат ценени като отегчаващо обстоятелство. Нещо повече, от задълбочения прочит на приобщените материали е видно, че забавеното депозиране на справката-декларация не е довело до ощетяване на фиска, тъй като през процесния период фирмата не е осъществявала дейност и неподадената декларация е била нулева.Тези обстоятелства сочат с категоричност, че конкретното нарушение и неговият извършител се отличават с по-ниска обществена опасност, при което извод за приложимост на чл. 28 от ЗАНН е напълно оправдан и съответства на духа на закона. С приложението на този институт биха били постигнати и целите на генералната и индивидуалната превенция, без за целта да е необходимо да се ангажира отговорносттат на субекта. С оглед на това, решаващият извод на въззивната инстанция относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН се явява правилен и законосъобразен и напълно се споделя от настоящия съдебен състав, при което изложените в касационната жалба отменителни основания съдът намира за неоснователни.

Водим от горното Шуменският административен съд

 

 

 

 

 

 

Р   Е    Ш    И   :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 655/15.11.2019г. на Шуменския районен съд, постановено по ВНАХД № 1990/2019г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно.

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                           

       2..........................

 

 

        ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.Влязло в сила на 17.01.2020 г.