№ 1018
гр. Перник, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20231720102872 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 439 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Б. К. Г., с ЕГН: **********, подадена
чрез процесуалния му представител – адв. Б. Б., срещу „Електрохолд
продажби“ ЕАД, с ЕИК: *** с предишно наименование „ЧЕЗ Електро
България“ АД, с която се иска да бъде признато за установено, че ищецът НЕ
ДЪЛЖИ на ответника следните суми: сумата от 570.86 лева – главница,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
електрическа енергия за периода от 08.07.2010 г. до 19.12.2011 г., сумата от
68.58 лева – обезщетение за забава за периода от 04.09.2010 г. до 23.02.2012
г. и сумата от 103 лева – представлява разноски /или общо 742.44 лева/,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата 09.03.2012 г. –
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 881/09.03.2012 г. и изпълнителен лист от 24.04.2012 г. по
ч.гр.д. № 981/2012 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са
претендирани по изпълнително дело № 509/2014 г. и по изп.дело № 2367/2022
г. и двете по описа на ЧСИ А.В., поради погасяването им по давност.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че по молба от ответника като взискател
срещу ищеца било образувано изп.д № 509/2014 г. по описа на ЧСИ А.В..
Твърди се, също че изпълнителното производството е образувано въз основа
на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 981/2012 г. по описа на РС
Перник, за процесните суми срещу ищеца. Уточнява се, че по изпълнителното
дело от образуването му е извършено единствено проучване на
1
имущественото състояние на длъжника като не са събрани суми. Посочва се,
че извън тези действия други действия по изпълнителното дело не са
осъществявани. Поради това съдебният изпълнител прекратил същото като
съобразно печат на гърба на изпълнителния лист последното валидно
изпълнително действие било от 03.06.2014 г.
Ответникът взискател образувал обаче срещу ищеца и второ
изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист – изп.д. №
2367/2022 г. отново на ЧСИ В. – на дата 27.10.2022 г. Ищецът обаче счита, че
доколкото между 03.06.2014 г. евентуално 26.06.2015 г. и 27.10.2022 г. са
изтекли повече от пет години, то правото на принудително изпълнение върху
сумите е погасено по давност.
В тази връзка се излагат и доводи с оглед приложението на
Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС в настоящия случай.
Предвид висящността на изп.д № 2367/2022 г. по описа на ЧСИ А.В.
ищецът счита, че за него е налице правен интерес от настоящото
производството. С тези аргументи се иска предявените исковe да бъдат
уважени.
С исковата молба не са представени писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който претенциите се оспорват като
неоснователни. В тази връзка на първо място се твърди, че в настоящия
случай подлежат на преценка единствено факти и обстоятелства, настъпили
след издаване на заповедта за изпълнение ч.гр.д. № 981/2012 г. по описа на РС
Перник.
Посочва се също, че ответното дружество не било бездействало като
било образувало срещу ищеца две изпълнителни дела, а именно изп.д №
509/2014 г. и изп.д. № 2367/2022 г. по описа на ЧСИ А.В., в хода на които
били предприети множество изпълнителни действия. Отново е цитирана
съдебна практика вкл. задължителна такава.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски.
С отговора се представят писмени доказателства: изпълнителен лист,
съобщение и молба за образуване на изпълнително дело.
Предвид обстоятелството – служебно известно на съда, че ЧСИ А.В. е
починала и архивът й е запечатан, не са изискани и приложени изп. дело №
509/2014 г. и изп.дело № 2367/2022 г. и двете по описа на ЧСИ А.В. – като със
съгласие на ищеца съдът е отменил определението си за изискване на делата.
В съдебно заседание, проведено на 02.10.2023 г., ищецът чрез
процесуалния си представител изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният представител на ответника не изразява допълнително
становище становище по делото.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
2
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от наличните материали по изп. дело №
509/2014 г. и изп.дело № 2367/2022 г. и двете по описа на ЧСИ А.В. от
ответното дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ищеца Б. К. Г. за
вземанията, които са предмет на настоящото производство – т.е. за вземането
за главница, както и за обусловените от същото вземания за обезщетение за
забава, лихви и разноски.
В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед №
881 от 09.03.2012 г. по ч.гр.д. № 981/2012 г. по описа на РС Перник.
Доколкото заповедта е влязла в сила, по делото е издаден изпълнителен лист
от 24.04.2012 г. Въз основа на последния по молба на ответното дружество от
03.06.2014 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ А.В. – като това
обстоятелство съдът установява от отбелязване на гърба на изпълнителния
лист, доколкото самата молба не е налична по делото. Отново от отпечатване
на гърба на изпълнителния лист съдът установява, че по изп. дело № 509/2014
г. последното валидно изпълнително действие е от 03.06.2014 г. /съвпада с
датата на образуване/. На длъжника е връчена покана за доброволно
изпълнение на 17.06.2014 г. Няма данни по делото да са събрани суми или да
са извършени каквито и да било изпълнителни действия. Няма данни и
взискателят да е правил искания за извършване на изпълнителни действия
след подаване на молбата за образуване на изп. дело.
На следващо място по делото е приложено съобщение по изп. дело №
509/2014 г., видно от което изпълнителното производство е прекратено – на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – на 10.05.2017 г. Няма данни
постановлението за прекратяване да е обжалвано.
Въз основа на изпълнителния лист от 24.04.2012 г. по молба на
взискателя ответник от 27.10.2022 г. /приложена към отговора на исковата
молба/ срещу Б. К. Г. е образувано и второ изпълнително дело № 2367/2022 г.
– по описа на ЧСИ А.В.. С молбата е поискано налагане на запор респ.
възбрана ако след справки бъде установено имущество на длъжника. На този
етап към момента на приключване на устните състезания по настоящото дело
липсват данни да са постъпили при съдебния изпълнител суми от длъжника.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно
основание по чл. 439, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
вземанията за главница, обезщетение за забава и разноски по изпълнителен
лист от 24.04.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 981/2012 г. по описа на РС Перник.
Съдът възприема посочената правна квалификация, доколкото от твърденията
в исковата молба /а и от представените по делото доказателства/ се
установява, че към момента на предявяване на исковата претенция е налице
висящо изпълнително дело относно процесните вземания /изп.д. № 2367/2022
г. по описа на ЧСИ А.В./.
3
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими в
цялост, доколкото няма данни от длъжника да са постъпвали каквито и да
било суми – както от изпълнителни способи по изпълнителните дела, така и
извън тях.
Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това
число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен
установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно
изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това
основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е
допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо
изпълнително производство към момента на предявяването му. Това
разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява
накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш
взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на
което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството,
в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да
установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Без правно
значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане,
отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин,
за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на
давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за
недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след
влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като
погасен по давност). Даже да не ги води счетоводно като задължения на
ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност за ново
изпълнително дело, докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се
установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя страна
обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална
или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на
иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение №
549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
По основателността:
4
По иска предмет на настоящото производство е налице противоречива
съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали
същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или
петгодишен предвид обстоятелството, че съдебното изпълнително основание
е издадено в хода на заповедно производство, а не на исково такова /по тези
въпроси е постановено Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г.
на 3-то г.о. на ВКС, съгласно което давността е пет години дори при наличие
единствено на заповедно производство/. Налице е и противоречива практика
от кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от последното
изпълнително действие или от последното поискано от взискателя действие
съответно относно началния момент на давността /по тези въпроси е
постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о.
на ВКС/. Предвид възприетата по настоящото дело фактическа обстановка
обаче съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли посочените
противоречия.
На следващо място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото
дело, може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия
случай съгласно чл. 404, т. 1, предл. 4 от ГПК изпълнителното основание е
заповед № 881 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
09.03.2012 г. по ч.гр.д. № 981/2012 г. по описа на Пернишкия РС. В тази
насока следва да се отбележи, че заповедта за изпълнение се издава по реда
на специално производство, уредено в глава 37 от ГПК, което се развива без
провеждане на открито съдебно заседание с участието на заявителя и
длъжника съответно без провеждане на съдебно дирене. Поради това
специален е и редът за защита на длъжника, на когото е дадена възможност да
подаде възражение срещу заповедта в двуседмичен срок[1] от връчването й.
При липса на подадено възражение в този срок заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК влиза в сила и длъжникът губи
възможността, в това число чрез предявяване на иск, да оспорва вземането,
предмет на същата, на основание обстоятелства или доказателства, които е
могъл да посочи в срока по чл. 414 от ГПК (по аргумент от чл. 424, ал. 1 от
ГПК). В тази връзка в настоящото производство подлежат на преценка
единствено факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В конкретния случай посочената заповед за изпълнение е издадена на
09.03.2012 г. като доколкото липсват данни, а и твърдения относно датата на
връчване на заповедта, то следва да се приеме, че същата е влязла в сила на
23.04.2012 г., денят предхождащ издаването на изпълнителния лист. С оглед
гореизложеното, считано от 23.04.2012 г. за процесните вземания е започнала
да тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че с оглед влязлата в сила
заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 24.04.2012 г. като въз
основа на посочените документи по молба на ответното дружество на
03.06.2014 г. при ЧСИ А.В. е образувано изп.д. № 509/2014 г. В тази насока,
между датата на влизане в сила на заповедта – 23.04.2012 г. и датата на
образуване на изп.д. № 509/2014 г. – 03.06.2014 г. е изминал период от по-
5
малко от три години.
До длъжника Б. К. Г. е изпратена ПДИ, връчена му лично на 17.06.2014
г. Посочените действия обаче нямат отношение нито към перемпцията, нито
към давността, доколкото няма данни да е поискано или допуснато
разсрочване на дълга, нито е извършено признание на същия.
Няма данни да са извършени изпълнителни действия, нито да са
събрани суми.
В тази връзка и по аргумент от чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изп.д. №
509/2014 г. следва да се приеме за прекратено по право на 03.06.2016 г. /две
години след образуването му по арг. от Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/.
В тази връзка при преценка на давностния срок съдът следва да
съобрази и Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС. Съгласно
последното по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване,
съответно образуването на изпълнително производство представлява
действие, което прекъсва давността относно вземането, предмет на
изпълнението, като погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес. Именно по тези съображения съдът приема, че
давността за процесните вземания е била прекъсната отново на 03.06.2014 г. –
с образуването на изп.д. № 509/2014 г. Отново съгласно цитираното ППВС
тази давност обаче е била не само прекъсната, но същата е спряла и да тече
през време на изпълнителното производство по изп.д. № 509/2014 г. относно
принудителното осъществяване на вземанията по силата на чл. 115, ал. 1, б.
„ж“ от ЗЗД. Това спиране на давността съдът приема за преустановено едва от
момента на отмяната на тълкуването на правната норма, дадено с цитираното
ППВС, извършена с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В този смисъл е трайната съдебна практика – напр. Решение № 170 от
17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. на 4-то г.о. ВКС,, разрешението на
което настоящият състав на съда възприема. Въз основа на тази съображения
относно прекъсването и спирането на давността за вземането по
изпълнителния лист, предмет на настоящото исковото производство, момента
на преустановяване на спирането на погасителната давност за него –
26.06.2015 г. (отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г.
тълкуване), и разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, която за разлика от чл.
116, б. „б“ от ЗЗД не свързва действието на прекъсването на давността с
резултата от предприетите изпълнителни действия, респ. с настъпилата
перемпция на изпълнителното производство, съдът приема, че новата
погасителна давност в случая е започнала да тече от момента на
преустановяване на спирането на погасителната давност, респ. от момента на
отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС
тълкуване – т.е. 26.06.2015 г. От своя страна, както се отбеляза по-горе на
основание чл. 433, т. 8 от ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д” от ГПК отм./
изпълнителното дело следва да се счита за прекратено ex lege (по закон) на
03.06.2016 г., като е без значение дали и кога съдебният изпълнител е
6
постановил прекратяване на делото – в случая чак на 10.05.2017 г.
Посоченият извод съдът възприема, доколкото съгласно цитирания текст /чл.
433, т. 8 от ГПК, аналогичен на уредбата в ГПК отм./ изпълнителното
производство се прекратява ако взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. Такова искане
взискателят е направил само в молбата за образуване на изпълнителното
дело. В тази връзка за пълнота следва да се отбележи, че връчването на
покана за доброволно изпълнение, извършването на справки за
имущественото състояние на длъжника, както и изпращането на съобщение
до НАП, до НОИ и др съответно получаването на уведомление от агенцията,
НОИ и писмо от общината, не представляват изпълнителни действия.
С оглед гореизложеното съдът приема, че изп. дело № 509/2014 г. е
било висящо в периода от 03.06.2014 г. до 03.06.2016 г., когато е настъпило
прекратяване на същото. От своя страна нова давност за вземанията е
започнала да тече от момента на преустановяване действието на съответните
разяснения, дадени с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. – т.е. от 26.06.2015
г. /т.е. от момента на преустановяване спирането на давността/.
От 26.06.2015 г., когато за процесните вземания е започнала да тече
нова давност, до 27.10.2022 г., когато е образувано изп. № 2367/2022 г. по
описа на ЧСИ А.В. не са предприемани никакви действия по принудително
удовлетворяване на процесните вземания. По тези съображения, доколкото от
26.06.2015 г. до 27.10.2022 г. са изтекли повече от пет години, то исковете
следва да се приемат за основателни, още повече, че и по второто
изпълнително дело няма данни от длъжника да са събрани суми. В тази
връзка не се налага обсъждане на въпроса относно приложимата спрямо
вземанията давност.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат само на ищеца.
Ищецът претендира разноски за държавна такса 50 лева, които са
действително извършени и следва да бъдат заплатени изцяло.
От адв. Б. се претендира и сумата от 400 лева – адвокатски хонорар за
осъществена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата /ЗА/. Така претендираният хонорар не е прекомерен
предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения. В тази връзка и ответникът следва
да бъде осъден да заплати на адв. Б. сумата от 400 лева – минимален хонорар.
Искането за разноски на ответника е неоснователно предвид изхода на
делото.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
[1] С измененията от ДВ. бр. 100 от 2019 г. срокът вече е едномесечен.
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Б. К. Г., с ЕГН: ********** и
адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на „Електрохолд продажби“ ЕАД, с ЕИК: *** с
предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД и със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 159, Бенч
марк Бизнес център, следните суми: сумата от 570.86 лева – главница,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
електрическа енергия за периода от 08.07.2010 г. до 19.12.2011 г., сумата от
68.58 лева – обезщетение за забава за периода от 04.09.2010 г. до 23.02.2012
г. и сумата от 103 лева – представлява разноски /или общо 742.44 лева/,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата 09.03.2012 г. –
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 881/09.03.2012 г. и изпълнителен лист от 24.04.2012 г. по
ч.гр.д. № 981/2012 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са
претендирани по изпълнително дело № 509/2014 г. и по изп.дело № 2367/2022
г. и двете по описа на ЧСИ А.В., поради погасяване на сумите по давност.
ОСЪЖДА „Електрохолд продажби“ ЕАД, с ЕИК: *** с предишно
наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД и със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 159, Бенч марк
Бизнес център ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Б. К. Г., с
ЕГН: ********** и адрес: *** сумата от общо 50 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство по гр.д. № 2872/2023 г. на РС
Перник – за държавна такса.
ОСЪЖДА „Електрохолд продажби“ ЕАД, с ЕИК: *** с предишно
наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД и със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 159, Бенч марк
Бизнес център ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адвокат Б. Б., личен № *** сумата от 400 лева за
осъществена безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8