Р Е Ш Е Н И
Е
224/08.09.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видинският районен съд, втори състав, на шести август през две хиляди и двадесета
година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Вероника Станкова
при секретаря В.У., като разгледа докладваното от
районния съдия АНД № 607/2020г. по
описа на Видински РС, за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 20-1786-000046 от 03.04.2020г. на Началник РУ Видин към ОДМВР Видин, с което на
Б.Г.Г. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на
основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и
наказание „глоба“ в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП , за
нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП . Жалбоподателят оспорва изцяло описаната в
наказателното постановление фактическа обстановка и моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят
редовно призован, не се явява лично. Вместо него се явява упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, като и излага
допълнителни мотиви в тази насока.
Процесуалният
представител на административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал. 1 от ЗАНН, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди
атакуваното НП, като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна, поради
следните правни съображения:
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Свидетеля Д.М. – мл. Полицейски инспектор
към ОД МВР Видин на 24.03.2020г. е съставил АУАН на жалбоподателя , за това ,
че на същата дата около 20.00 часа в с.Арчар по ул. В. Левски с посока на
движение към площада на с. Арчар е управлявал лек автомобил БМВ 530Д с рег.№ ВН7894АК
, като е използвал пътя , който е отворен за обществено ползван не по
предназначение, а именно за превоз на пътници и товари и преднамерено извежда
автомобила който управлява извън контрол чрез презавиване , довеждайки до
загуба сцеплението на гумите с пътя. С тези си действия водача създава опасност
за другите участници в движението и предпоставка за ПТП.
АУАН е съставен въз основа на
Докладна записка с рег.№ 178р-3948/04.03.20г. по описа на РУ Видин.
По делото е изискана и приобщена АНП
в цялост, включително и въпросната Докладна записка изготвена от мл.инспектор
И. И..
Въз основа на
така съставения акт и при същата
фактическа обстановка било издадено наказателно постановление № 20-1786-000046 от 03.04.2020г.
на Началник РУ Видин към ОДМВР Видин, с
което на Б.Г.Г. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3
000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.104б, т.2
от ЗДвП и наказание „глоба“ в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП ,
за нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП .
В хода на съдебното производство са
разпитани свидетелите Д.М.,И.И., Д.Д.,П. П., Д. В., И. И.а . По делото е изискана и
приобщена АНП в цялост, включително и въпросната Докладна записка изготвена от
мл.инспектор И. И..
При така установената фактическа
обстановка съдът счита, че жалбоподателят не е извършил нарушението, описано в
акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на
него наказателно постановление, поради следните правни съображения:
Административно
наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от
ЗДвП за нарушение на чл.104б, т.2 от същия закон. С посочената за нарушена разпоредба е регламентира
забрана водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз
на хора и товари, както и на
основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на
чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП – за това , че като участник в движението създава пречки
за движението , имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората.
Според тезата на административнонаказателното
обвинение,на
инкриминиранта дата жалбоподателя преднамерено е извеждал автомобила , който е
управлявал извън контрол чрез презавиване, като по този начин е довел до загуба
на сцеплението на гумите на автомобила с пътя.
Дрифтът е техника на шофиране,
при която шофьорът преднамерено
извежда дадено превозно средство
извън контрол чрез „презавиване“, така довеждайки до загуба сцеплението на
задните гуми. По
време на дрифт движението на
автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния
момент.
По делото е безспорно установено, не се оспорва и от самия
жалбоподател, че на въпросната дата и място именно той е управлявал БМВ 530Д с рег.№ ВН7894АК по ул. В. Левски с посока на движение към площада на с.
Арчар. Съдът намира
за безспорно установено обстоятелството,
че при движение по въпросния път , управлявания от жалбоподателя автомобил се е
поднесъл. Във връзка с описанието на
констатираното нарушение в АУАН и в НП и от показанията на разпитаните в
съдебно заседание, свидетели, съдът констатира известни противоречия. Свидетелите по констатиране на деянието И. И. и Д. Д. твърдят , че освен
, че се е движел автомобила по този начин чули и звук от форсиране на
двигателя. И двамата в показанията си сочат , че предполагат , че видяното от тях движение на автомобила – поднасяне на ляво и надясно – според И. 2 пъти
, а според Д. 3 пъти е в следствие на пренавиване на волана и подаване на газ ,
при това преднамерено – т.е. жалбоподателя е целял именно този резултат.
Свидетелите В., П. и И.а обаче пък твърдят, че времето било влажно , настилката
била мокра и в следствие на това и на обстоятелството , че гумите на автомобила
били стари при извършване на маневра „завой на дясно“ автомобила е поднесъл.
Всички свидетели не сочат с поднасянето автомобила да е създал пречки за движението , имуществени вреди и
опасност за живота и здравето на хората. Дори свидетеля Д. Д. в показанията си
заявява , че жалбоподателя след поднасянето е успял да овладее колата.
Какво
разстояние е изминал управлявания от жалбоподателя автомобил, поднасяйки се така и губил ли е контрол над управлявания
автомобил в следствие на умишлени действия и именно с тази цел не бе установено с категоричност.
В обратна на
констатациите на наказващия орган насока е установеното в с.з. , че настилката
е била мокра , жалбоподателя е управлявал автомобил със стари гуми и т.н.
В тежест на
наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно доказване
наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на
деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната
отговорност. В случая приетото от наказващия орган, че описаното в съставения
АУАН и в издаденото въз основа на него НП поведение сочи на "използване на
пътя за други цели, а не по предназначение" от водача на МПС, е фактически
и доказателствено необосновано. С оглед показанията на разпитаните в
хода на съдебното производство лица и описаната от тях обстановка от гледна
точка на атмосферни и пътни условия, неустановено се явява обстоятелството дали
водачът - жалбоподателя Г. преднамерено е поднесъл автомобила или този резултат е последица от друго
съставомерно деяние – несъобразяване поведението на водача с регламентираните в
ЗДв.П, изисквания и правила, както и с атмосферните и пътните условия. Съдът намира, че събраните в съдебното производство доказателства са индиция, че в конкретния случай извеждането
на автомобила от посоката му на движение при извършената маневра „завой на дясно“ може да бъде и в резултат от пътните условия, състоянието на пътната
настилка, както и на
обстоятелството, че водача на автомобила
е млад човек с недостатъчен опит при управление на лек автомобил.
Наличието на едно предположение, че
би могло жалбоподателят, като водач на лек автомобил с цел изразяваща се в
умишлено странично поднасяне да използва обществен път не по предназначение не
е достатъчно, за да ангажира административната отговорност на лицето, а от там
и налагането на посочените наказания за твърдяното нарушение. В този смисъл не
се доказа и жалбоподателя с поведението си
да е създал пречки за движението
, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората.
Имайки
предвид разпоредбите на чл.53 и следващите от ЗАНН, съгласно които
наказателно постановление се издава едва когато е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, че същото е извършено именно от лицето, което се
сочи за негов автор, както и когато е доказана по безспорен начин неговата
вина, то поради всичко изложено по-горе съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно, необосновано и недоказано
и на това основание следва да бъде отменено изцяло.
При така установеното съдът
намира, че не се доказва по безспорен начин вмененото на жалбоподателя
нарушение, поради което НП следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 20-1786-000046 от 03.04.2020г. на Началник РУ Видин към ОДМВР Видин, с което на
Б.Г.Г. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на
основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и
наказание „глоба“ в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП , за нарушение
на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП .
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Видински административен съд в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: