№ 73
гр. Благоевград, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Търговско дело №
20201200900140 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на депозирани пред съда иск от “****” ЕАД СОФИЯ, със
седалище и адрес на управление: град ****, вписано в ТР на Агенцията по вписванията
съгласно Удостоверение № 20090717105838/17.07.2009г., ЕИК ****, представлявана от
Главния изпълнителен Директор- В.М.С., с ЕГН – ********** и Изпълнителният директор
Д.Н.Н. с ЕГН – **********, чрез пълномощника юрисконсулт Д.С.П. срещу Г. Г., ЕГН
**********, на адрес: с. ****.
С Определение № 57 от 04.03.2021г., от закрито съдебно заседание по делото, съдът е
назначил на основание чл. 48 ал. 2 от ГПК- особен представител на ответника Г. Г.- адв. Д.Г.
Б. и адв. Д.М. Д., за пред настоящата съдебна инстанция.
Сочи се в исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, че на
13.04.2017г, между „****“ АД, като кредитор и „****“ ЕООД, ЕИК **** като
кредитополучател, е сключен Договор за кредит овърдрафт №156/13.04.2017г., съгласно
който „****“ АД е отпуснала на посоченото дружество кредит с максимално договорен
размер от 18 000 евро. Посоченият кредит е във вид на револвиращ продукт, чийто лимит се
предоставя за срок от 12 месеца, с крайна падежна дата 13.04.2018г./чл. 5/. Страните са се
съгласили след изтичане на срока за ползване и при изпълнение на условията, предвидени в
Приложение №1 към подписания между страните договор за кредит, срокът от 12 месеца да
може да бъде продължаван с анекси, като общият срок за ползване не може да бъде по-дълъг
от 60 месеца от датата на сключване на първоначалния договор./чл. 5.1 от договора/ Анексът
за продължаване на срока на кредита се сключва в последния месец от действащия
1
договорен срок и влиза в сила след изтичането му. След изтичане на срока за ползване
съгласно гореописания договор за кредит или евентуалните анекси към него, както и при
прекратяване на револвирането по решение на банката или по искане на клиента, кредитът
се погасява за срок от 36 месеца, съгласно договорен погасителен план, неразделна част от
договора (Приложение 2 ) без възможност за усвояване на погасената част./чл. 6/
Сочи се в ИМ, че съгласно т.11.1 от сключения договор, за предоставения кредит за първите
дванадесет месеца се заплаща лихва, формирана от 3-месечен EURIBOR, плюс договорена
надбавка в размер на 9,832 процентни пункта. Промяната в тримесечния EURIBOR се
отразява на договорената лихва по кредита, като крайният размер не може да бъде по-нисък
от 9,5%.
Пълният размер на вземането по кредита е обезпечен с поръчителство на физическото лице
Г. Г.- ответник по настоящото дело, по силата на сключени Договор за поръчителство от
13.04.2017г. и Договор за поръчителство от 05.04.2018г. с които се задължава да обезпечи
задължението по Договор за кредит за овърдрафт №156 от 13.04.2017г. и последващите го
анекси.
Поддържа се с исковата молба от банката ищец, чрез нейния пълномощник, че Договорът за
поръчителство е сключен при спазване на формата за действителност по чл.138 ал.1 от
Закона за задълженията и договорите, а именно сключен е в писмена форма. Същият
обезпечава едно действително съществуващо задължение по Договор за кредит за овърдрафт
№156 от 13.04.2017г., поради което, на основание чл.141, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да
иска изпълнение, както от главния длъжник, така и от поръчителя, без съображения за
поредност. С подписване на договора за поръчителство, ответникът Г. Г. е заявил, че е
получил и е запознат с условията на Договор за кредит за овърдрафт №156 от 13,04.2017г. и
ги приема безусловно. В тази връзка към дата на подписване на процесиите договори
ответникът е бил и законен представител-управител на дружеството-кредитополучател
„****“ ЕООД, ЕИК ****.
Твърди се с исковата молба, че на 31.03.2017г. е настъпило първоначално усвояване на
ползвания лимит от 11 500 евро /единадесет хиляди и петстотин евро/, последвали са
поетапни усвоявани, съгласно приложено извлечение от сметка.
Същевременно твърди се, че с Анекс №1 от 05.04.2018г. към Договор за кредит овърдрафт
№ 156 от 13.04.2017г., страните по процесното кредитно правоотношение, се споразумяват
за следното: Срокът за ползване на кредита се продължава за 12 месеца, считано от деня,
следващ датата на изтичането на последно договорения срок за ползване, с възможност за
продължаване на срока. Методологията на олихвяване се запазва, като се променя размера
на надбавката на 9,329%. Запазват се и първоначално приетите обезпечения, подписан е и
Договор за поръчителство от 05.04.2018г. с ответника в настоящето производство Г. Г..
Съгласно условията по сключения договор и подписания Анекс № 1 от 05.04.2018г. към
него, които валидно обвързват страните, при неплащане на част или цялата дължима лихва
по кредита в уговорените срокове, кредиторът събира от кредитополучателя наказателна
2
лихва върху размера на редовната главница, включваща договорената лихва и наказателна
надбавка. От приложеното, към настоящата искова молба, извлечение от сметката по
кредита е видно каква част от постъпвалите вноски са отнесени за погасяване на главницата
и каква част за лихвата- санкционираща лихва върху главницата.
Исковата претенция на ищеца “****” ЕАД СОФИЯ, е основана на разпоредбата на т.21 от
Раздел VI от подписания между страните Договор за кредит овърдрафт №156 от
13.04.2017г., съгласно кято кредитополучателят се съгласява с това, че когато по
разплащателната сметка на кредитополучателя не са постъпвали суми за погасяване на
лихви и главница, повече от 3 месеца, кредиторът може да превърне кредита в предсрочно
изискуем. Като при изискуемост на кредита предсрочно, кредиторът събира от
кредитополучателя лихва върху размера на неиздължения остатък, включваща договорената
между страните лихва и наказателна надбавка от 10 процентни пункта. Твърди се с исковата
молба, че исковата претенция е основана на твърдението за неплащане на дължими вноски
от кредитополучателят „****“ ЕООД, ЕИК ****, който е нарушил и т. 14, буква „н“ от
подписания между него и банката договор за кредит, като не е изпълнил поетото
задължение по цитираната точка, а именно: до окончателното издължаване на кредита да не
се преобразува, придобива или слива с друго дружество и да не прехвърля предприятието си
без предварително писмено съгласие от страна на „****“ АД. На 06.03.2019г„ дружеството-
длъжник променя седалището си и има нов собственик в лицето на К.А.К., за което
категорично банката не е уведомявана.
Сочи се с исковата молба че към датата на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК пред
РС Благоевград, длъжникът „****“ ЕООД е допуснал осем неплатени вноски. Поддържа се
от ищеца че изискуемостта е предпоставена единствено от противоправното поведение на
кредитополучателя, с което той е предизвикал настъпването на неблагоприятната
последица: дължимост на цялата неизплатена част от кредита преди уговорения в негова
полза краен срок.
До кредитополучателя „****“ ЕООД, ЕИК **** е изпратена от кредитора “****” ЕАД
СОФИЯ покана- уведомление за съобщаване на обявената предсрочната изискуемост на
целия кредит с изх. №: 04- 20-00549/28.05.2019г., което се твърди че е връчено на
24.06.2019г., за което е съставен Протокол на ЧСИ С.Д., рег. № 917 с район на действие- ОС
С..
Сочи се с исковата молба, че съгласно чл. 84, ал.1, изр.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение
на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В настоящия
случай, кредитополучателят „****“ ЕООД, ЕИК **** е бил запознат с падежните дати на
вноските, което твърдение се подкрепя от обстоятелството, че погасителният план, който е
неразделна част към договора да кредит и последващия го анекс, подписани от него.
Следователно към датата на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК- 01.07.2019г.
кумулативно са били налице следните предпоставки:
-настъпване на обективните факти, довели до отнасяне на кредита в просрочие и
3
-обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника /чрез цитираната покана-
уведомление/, които обуславят правомерното ангажиране отговорността на длъжника.
С исковата молба са развити правни съображения, че исковата претенция срещу ответника
Г. Г. е ангажирана на основание сключения Договор за поръчителство от 13.04.2017г. и
Договор за поръчителство от 05.04.2018г., в качеството му на поръчител по сключения
Договор за кредит овърдрафт №156/13.04.2017г. между “****” ЕАД СОФИЯ и „****“
ЕООД. Според константната съдебна практика, договорът за поръчителство не е съглашение
между длъжник и поръчител, а съглашение между кредитор и поръчител. Поръчителят
поема задължение не към длъжника, а към кредитора на длъжника- да отговаря за
изпълнение на длъжниковото задължение. Сключените договори за поръчителство с Г. Г.
съдържат достатъчно ясна информация относно предмета на главното задължение, тъй като
главната сделка обуславя действието на поръчителството.
Въз основа на наведените фактически твърдения и правни доводи и на основание заявеното
със Заявление от 01.07.2019г. по ч.гр.д.№2009/2019г. по описа на РС Благоевград, правно
основание на исковата претенция- предсрочна изискуемост на процесното вземане,
претендира се чрез предявения иск по чл. 422 от ГПК, установяването по съдебен ред на
вземането на **** АД, от Г. Г., в качеството му на поръчител на вземане в общ размер на 19
068,91 евро /деветнадесет хиляди шестдесет и осем евро и деветдесет и едно евро цента/, от
които:
-18 000,00 /осемнадесет хиляди евро/ - главница за погасяване на парично вземане съгласно
Договор за кредит-овърдрафт №156 от 13.04.2017г и Анекс №1/05.04.2018г. към Договор за
кредит-овърдрафт №156 от 13.04.2017г. по описа на **** АД, ведно със законната лихва,
считано от 01.07.2019г до окончателното изплащане на вземането;
-466,43 евро /четиристотин шестдесет и шест евро и четиридесет и три евро цента/-
неплатена редовна лихва за периода от 10.04.2019г. до 24.06.2019г.;
-262,01 евро /двеста и шестдесет и две евро и един евро цента/ - лихвена надбавка за забава
от 10.04.2019г. до 24.06.2019г. и
-28,65 евро /двадесет и осем евро и шестдесет и пет евро цента/- лихвена надбавка за забава
след датата на настъпване на предсрочната изискуемост за период от 24.06.2019г. до
30.06.2019г.;
-64,68 лева /шестдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/ - дължими разноски;
-185,32 евро /сто осемдесет и пет евро и тридесет и два евро цента/- дължими такси по
кредита;
-893,49 лева /осемстотин деветдесет и три лева и четиридесет и девет стотинки/;
-разноски в заповедното производство, от които 743,49 лева - заплатена държавна такса и
150 лева юрисконсултско възнаграждение;
-законната лихва върху претендираната главница от 18 000 евро, считано от
01.07.2019г./датата на входиране на Заявлението в PC П..., изпратено по подсъдност в PC
4
Благоевград/ до издължаване на кредита.
Сочи се с исковата молба, че след обявяване на предсрочната изискуемост на кредита,
кредиторът “****” ЕАД СОФИЯ, чрез свой представител е депозирал заявление с вх. №
1391/04.08.2020г. по описа на РС Благоевград, като със Заповед № 7102 от 26.07.2019г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 и чл. 418 от ГПК и
издаден въз основа на нея изпълнителен лист от 26.07.2019г., по ч.гр.д. № 2009/2019г., по
описа на РС Благоевград, с която въз основа на представено Извлечение от счетоводните
книги на „****“ АД от 01.07.2019г., Г. Г. с ЕГН **********, в качеството му на поръчител,
съгласно сключен Договор за поръчителство от 13.04.2017г. и Договор за поръчителство от
05.04.2018г., с които се задължава да обезпечи задължението по Договор за кредит за
овърдрафт №156 от 13.04.2017г. и последващите го анекси, сключени с „****“ ЕООД, ЕИК
****, е осъден да заплати на „****“ АД солидарно с кредитополучателя „****“ ЕООД, ЕИК
**** следните суми:
-18 000,00 /осемнадесет хиляди евро/ - главница за погасяване на парично вземане съгласно
Договор за кредит-овърдрафт №156 от 13.04.2017г и Анекс №1/05.04.2018г. към Договор за
кредит-овърдрафт №156 от 13.04.2017г. по описа на **** АД, ведно със законната лихва,
считано от 01.07.2019г до окончателното изплащане на вземането;
-466,43 евро /четиристотин шестдесет и шест евро и четиридесет и три евро цента/-
неплатена редовна лихва за периода от 10.04.2019г. до 24.06.2019г.;
-262,01 евро /двеста и шестдесет и две евро и един евро цента/ - лихвена надбавка за забава
от 10.04.2019г. до 24.06.2019г. и
- 28,65 евро /двадесет и осем евро и шестдесет и пет евро цента/- лихвена надбавка за забава
след датата на настъпване на предсрочната изискуемост за период от 24.06.2019г. до
30.06.2019г.
-64,68 лева /шестдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/ - дължими разноски;
-185,32 евро /сто осемдесет и пет евро и тридесет и два евро цента/- дължими такси по
кредита
- 893,49 лева /осемстотин деветдесет и три лева и четиридесет и девет стотинки/- разноски в
заповедното производство, от които 743,49 лева- заплатена държавна такса и 150 лева
юрисконсултско възнаграждение.
На 13.08.2019г. е образувано изпълнително дело № 446/2019г. по регистъра на ЧСИ А.Ц.,
вписан под № 701 на КЧСИ и с район на действие към Окръжен съд - Благоевград.
Твърди се от ищцовата страна, че със съобщение по ч.гр. дело № 2009/2019г., по описа на
РС Благоевград, получено от “****” ЕАД СОФИЯ, на 10.07.2020г. е дадено от съда по
заповедното производство, указание на осн. чл. 415 ал.1 т. 2 от ГПК, че банката може да
предяви иск срещу поръчителя Г. Г., поради връчване на ПДИ чрез ЧСИ, при условията на
чл. 47 ал. 5 от ГПК, което е обусловило за банката кредитор, правният интерес от
предявяване на иск с правно основание чл. 422 от ГПК, в предвидения в чл. 415 ал.4 от ГПК
5
процесуален срок, с който се иска от съда, да постановите решение, с което:
ДА УСТАНОВИ със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника Г. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. ****, ул.“****“ № 2, общ. Благоевград, обл. Благоевград,
съществуването на вземането на „****“ АД със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „****” № 19, вписано в ТР към АВ с ЕИК ****, по Договор за кредит-овърдрафт №156
от 13.04.2017г. и Анекс №1/05.04.2018г. към Договор за кредит-овърдрафт № 156 от
13.04.2017г., за което са издадени Заповед № 7102 от 26.07.2019г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 и чл. 418 от ГПК и Изпълнителен лист от
26.07.2019г., по ч.гр. дело № 2009/2019г., по описа на РС Благоевград, като кредитор и
„****“ ЕООД, ЕИК **** като кредитополучател и Договори за поръчителство от
13.04.2017г. и 05.04.2018г., сключени с Г. Г., включващи следните суми:
-18 000,00 /осемнадесет хиляди евро/ - главница за погасяване на парично вземане съгласно
Договор за кредит-овърдрафт №156 от 13.04.2017г и Анекс №1/05.04.2018г. към Договор за
кредит-овърдрафт №156 от 13.04.2017г. по описа на **** АД, ведно със законната лихва,
считано от 01.07.2019г до окончателното изплащане на вземането;
-466,43 евро /четиристотин шестдесет и шест евро и четиридесет и три евро цента/-
неплатена редовна лихва за периода от 10.04.2019г. до 24.06.2019г.;
-262,01 евро /двеста и шестдесет и две евро и един евро цента/ - лихвена надбавка за забава
от 10.04.2019г. до 24.06.2019г. и 28,65 евро /двадесет и осем евро и шестдесет и пет евро
цента/- лихвена надбавка за забава след датата на настъпване на предсрочната изискуемост
за период от 24.06.2019г. до 30.06.2019г.
-64,68 лева /шестдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/ - дължими разноски;
-185,32 евро /сто осемдесет и пет евро и тридесет и два евро цента/- дължими такси по
кредита;
- 893,49 лева /осемстотин деветдесет и три лева и четиридесет и девет стотинки/ и
разноски в заповедното производство, от които 743,49 лева - заплатена държавна такса и 150
лева юрисконсултско възнаграждение;
ДА ОСЪДИ ответника Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ****, ул. “****“ № 2,
общ. Благоевград, обл. Благоевград, да заплати на „****“ АД със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „****” № 19, вписано в ТР към АВ с ЕИК ****, всички
направени в настоящото производство съдебни и деловодни разноски, включително и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева.
С исковата молба са представени писмени доказателства, направени са доказателствени
искания: да бъдат допуснати и назначени по делото- съдебно счетоводна експертиза, да бъде
изискано за да бъде приобщено към доказателствата по делото- ч.гр. дело № 2009/2019г., по
описа на РС Благоевград.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е депозиран писмен отговор на исковата молба от
особените представители на ответника Г. Г.- адв. Д.Д. и адв. Д.Б., с който е изразено
6
становище, че предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК е процесуално допустим,
но неоснователен и недоказан по размер.
С отговора на исковата молба е застъпено становището, че изложените в исковата молба
обстоятелства, не обосновават ангажирането на отговорността на ответника Г. Г., в
качеството му на поръчител за настъпило неизпълнение на задълженията на главния
длъжник „****“ ЕООД, поради което от ответната страна предявения иск се оспорва иццяло
по основание и размер. Така в писмения отговор се сочи, че в обстоятелствената част на
исковата молба и приложенията липсва навеждането на факти и ангажирането на
доказателства относно предприемането на правни действия за прогласяването на
предсрочната изискуемост и търсенето на изпълнение спрямо длъжника „****“ ЕООД. Сочи
се, че са налице несъответствия във фактическите твърдения на които се основава
претендираното вземане от “****” ЕАД СОФИЯ- в подаденото заявление по чл. 417 от ГПК
пред РС Благоевград, където се твърди че длъжникът има четири неплатени вноски, като са
цитирани три от тях- съответно към 10.04.2019г, 10.05.2019г и 10.06.2019г. В ИМ въз основа
на която е образувано настоящото дело се твърди, че към датата на подаване на заявлението
по чл. 417 от ГПК, длъжникът е допуснал осем неплатени вноски, което е недопустимо
разминаване между фактите във връзка с исковата претенция, наведени пред съда по
заповедното производство и тези които са наведени с ИМ пред гражданския съд,
разглеждащ делото въз основа на предявен иск по чл. 422 от ГПК.
Отделно са наведени с писмения отговор на ИМ възражения, че наведеното от фактическа и
правна страна с ИМ не изяснява в пълна степен всички обстоятелства, които биха касаели
пораждане на задълженията по сключения между страните договор, предприемани ли са
действия спрямо конкретния длъжник /ЮЛ/ в определения 6м. срок от евентуалната
изискеумост на вземането, надлежно инфиромирани ли са длъжника и поръчителя-
ответника за изпадането в забава на длъжника поради неизпълнение, както и как са
отчетени за изцяло усвоени договорените суми и изчислени дължимите лихви по
договарянето, за да се квалифицира обективното състояние на ответника като действително
задължено лице по съглашението, ведно с произтичащите от това правни послидици. В този
смисъл възразява се че посочените факти са релевиращи само за валидно облигационно
обвързване, но и за неизпълнение на длъжника, прогласяването началото на изискуемостта
на задължението, информираност на субектите и ангажирането на отговорността им към
момента на възникването й, вкл. и относимо за ответника.
Оспорва се с отговора на исковата молба претенцията на ищеца- “****” ЕАД СОФИЯ и
настъпването на изискуемостта на претендираните вземания на посоченото в договора
основание- предсрочна изискуемост, поради липсата на убедителни доказателства за
валидното уведомяване на длъжника и поръчителя за възникването, което обуславя
неоснователността на предявения иск по чл. 422 от ГПК. Възраженията са основани на
задължителната съдебна практика по т.18 от ТР 4/201 Зг. на ОСГТК, а и по постановените
по реда на чл. 290 ГПК съдебни актове- решение 81/08.07.2014г по т д 1705/2013г. на ТК на
ВКС, I ТО, решение 92/16.06.2009г. по т.д. 467/2008г. на ВКС, ТК, II ТО, решение
7
345/12.11.2012г. по гр.д. 481/2012г. на ВКС, III ГО, решение 58/15.04.2009г. по т.д.
584/2008г. на ВКС, ТК, II ТО, съгалсно кято предсрочната изискуемост не настъпва
автоматично с уговорения в договора състав на неплащане на вноски по същия, а за да
настъпи промяна в отношенията по договора за кредит е необходимо правоимащата страна-
кредитор да упражни правото си да обяви задължението за предсрочно изискуемо като
изявлението следва да е достигнало/ получено от длъжника, независимо от евентуални
уговорки в договора, че уведомяване не е необходимо.
Оспорва се изпращането на редовно уведомление до длъжника и до поръчителя по Договор
за кредит овърдрафт №156/13.04.2017г., като се възразява че съдържанието на
Уведомлението за предсрочна изискуемост на банков кредит с изх. № 989/28.05.2019г. на
**** ЕАД и с вх. № 6461/30.05.2019г. от описа на ЧСИ С.Д. Рег.№ 917, ОС С., сочат
единствено на размера на отпуснатия кредит, без да се съдържат никакви данни относно
размера на непогасените задължения, конкретизирани по отделни пера. Липсва информация,
която реално и обективно да отразява фактическото състояние на задължението. В този
смисъл така направеното в нотариалната покана изявление не възпроизвежда реално
съществуващи записвания по счетоводната сметка, от които може да се проследи
движението на средствата по нея и да се прецени дали е настъпило основанието за
обявяване на целия дълг за предсрочно изискуем, т.е налице ли е неиздължаване от
кредитополучателя и на кои конкретно месечни вноски както и датите на техните падежи.
Съгласно съдебната практика-Определение № 656/14.07.2016г. по т. д. № 2609/2015г. на
ВКС, 1 т.о., уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е ясно и
недвусмислено в същата степен, както и извлечението от сметка. В този смисъл наведеното
като извършено уведомяване на длъжника следва да се квалифицира като нередовно, тъй
като не е надлежно удостоверено посредством уредените в чл. 37-58 ГПК способи за
връчване на книжа.
Поддържа се с отговора на ИМ, че съгласно чл. 47 ал.1 от ГПК, когато ответникът в
продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се
намери лице, което е съгласно да получи съобщението връчителят залепва уведомление на
вратата. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се
констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между
всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Твърди се че в
случая този срок не е спазен и съответно връчването е опорочено. Нещо повече това се
прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка
от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг
начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Такива
данни също не са налични или отразени в представените доказателства.
Въз основа на възраженията направени във връзка с редовното връчване на уведомлението
за предсрочната изискуемост на вземането на длъжника и на поръчителя, наведени са
доводи от особените представители на ответника по делото, че не е положена дължимата
грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на кредитора, че е упражнил
8
правото си да направи кредита предсрочно изискуем, респ. предсрочна изискуемост на
процесния кредит не е настъпила на твърдяната от ищеца дата 24.06.2019г., нито след това,
поради което претендираното вземане не е дължимо на посоченото основание и в посочения
размер. Липсата на факта на уведомяване извършено преди датата на подаването на
зявлението не може да бъде заместено с исковата молба, тъй като на уведомяването с
исковата молба не може да бъдепридадено ретроактивно действие.
Възразява се с писмения отговор, че дори с депозираната искова молба, банката кредитор
“****” ЕАД СОФИЯ, не е уведомила надлежно солидарните длъжници по заповедното
производство за продсрочната изискуемост на вземането, за да се счете за надлежно
съобщена. При това положение в отношенията между кредитора и ответника не може да се
отчете наличието на писмено уведомяване за изискуемостта на обезпеченото от Г. Г.
вземане, а и връчването на книжа едва в реализирания процесуален ред или на особения
представител също не може да се смята за надлежно уведомяване. Дори връчване на
особения адвокатския представител на ответника, назначен му от съда по реда на чл. 47. ал.
6 от ГПК не би могло да има характер на уведомяването на ответника за изискуемостта и не
би могло да произведе действие спрямо него, тъй като се касае за представителство по
закон, а не за договорни пълномощия. Такова уведомяване не е направено и в заповедното
производство, доколкото заявлението по чл. 417 от ГПК е издадено въз основа на
депозирано заявление от ищеца, без към същото да са прилагани и връчвани по установения
ред на длъжника каквито и да било писмени доказателства.
С писмения отговор на исковата молба е наведено възражение погасяване на вземенето на
ищеца на основание чл. 147 ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 4.б от ТР № 4/18.06.2014г. на
ОСГТК на ВКС, където изрично и безусловно е прието, че съдът не може и не следва да
издава срещу поръчителите заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, тогава когато
към момента на подаване на заявлението пред съда по заповедното производство, е изтекъл
преклузивния срок на чл. 147 ал.1 от ЗЗД. Оспорва се вземането на “****” ЕАД СОФИЯ от
Г. Г., в качеството му на поръчител, за всички предсрочно изискуеми непадежирали вноски
в шестмесечен срок, считано от настъпване на предсрочната изискуемост на кредита.
/Решение № 44 от 05.06.2017 г. по гр.д. № 60073/2016г., III г.о. на ВКС/. Изложени са от
ответната страна правни съображения, че отговорността на поръчителя не може да бъде
ангажирана за онези дължими вноски, чийто падеж е настъпил към датата на обявяване на
предсрочната изискуемост и е изтекъл 6 месечният срок по чл.147 ал. 1 от ЗЗД, който срок
тече от падежа /изискуемостта/ на всяка погасителна вноска. /Решение № 44 от 05.06.2017г.
по гр.д. № 60073/2016 г., III г.о. на ВКС). В този смисъл, отговорността на ответника-
поръчител Г. Г. не може да бъде ангажирана по отношение на дължимите вноски за периода
от 10.04.2019г. до 10.09.2020г., поради което се оспорва изцяло претендираната от ищеца
сума в размер на 466,43 евро, представляваща редовна лихва за периода от 10.04.2019г. до
24.06.2019г.; сумата от 262,01евро лихвена надбавка за забава от 10.04.2019г. до 24.06.2019г.
и 28,65евро лихвена надбавка за забава за периода 24.06.2019Г. до 30.06.2019г.
С писмения отговор на исковата молба, оспорва се като неоснователен предявения иск по
9
чл. 422 от ГПК като недоказан. Излага се становище, че в производството по чл.422 от ГПК
извлечението по сметки няма обвързваща съда материална доказателствена сила, а е
единствено частен документ, изходящ от заинтересована страна, който установява
благоприятни за нея обстоятелства. Отразените данни в извлечението от счетоводните книги
следва да се преценява във връзка с твърдението кога са спрели плащанията, кои вноски не
са платени и с представените от заявителя договор за банков кредит и доказателства за
уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост / такава насока вж.
напр. следната практиката на ВКС - определение № 461/28.06.2010г. по ч. т. д. № 272/2010г.
на ВКС, ТК, II т. о., определение № 697/19 11.2009г. по ч. т. д. № 618/2009г. на ВКС, ТК, II т.
о„ определение № 264/07.05.2009г, по ч. т. д. № 210/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., определение
№ 231/23.02.2010г. по ч. т. д. № 115/201 Ог. на ВКС, ТК, II т, о., определение №
693/16.11.2009г. по ч. т. д. № 731/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 118/24.02.2009г.
по ч. т. д. № 25/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 364/26.04.2011г. по ч. т. д. №
117/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 545/11.07.2011г. по ч. т. д. № 373/2011г. на
ВКС, ТК, II т. Ето защо, оспорва се от ответната страна по настоящото дело представеното с
исковата молба копие от извлечение от счетоводните книги за определяне на дължима сума
/като частен документ/, отразяващо единствено извлечение от счетоводни записвания при
ищеца за изчисляване на дълга на ответника, при определяне на началната изискуемост и
периода на тяхното начисляване.
Навадено е с писмения отговор на исковата молба и възражение за отпаднало
поръчителство- на основание чл.147 ал. 2 от ЗЗД тъй като за продължаване на срока на
действие на договора поръчителя не е давал съгласие.
При изложените съображения, иска се от особените представител на ответника по делото от
съда, да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск с правно основание чл.
422 от ГПК, както и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД, като се оспорва предявения иск и
досежно претендираните разноски дължими по кредита, тъй като не е ясно как същите са
изчислени.
Иска се от съда да задължи ищцовата страна на осн.чл. 183 от ГПК да представи по делото
оригинала на Договор за кредит овърдрафт №156/13.04.2017г., погасителен план към него и
останалите приложения към договора.
В първото по делото съдебно заседание е направено уточнение от пълномощникът на “****”
ЕАД, че неизплатените вноски към момента на обявяването на кредита за предсрочно
изискуем от банката кредитор са три- посочените в извлчението от счетоводните книги на
“****” ЕАД- неплатени са вноските дължими към 10.04.2019г.; 10.05.2019г. и 10.06.2019г.
В хода на устните състезания по делото, пълномощника на “****” ЕАД- юристконсулт
Петкова, поддържа предявения иск и моли съда да го уважи като доказан и основателен,
ведно с направените в хода на делото разноски, за което е представен списък по реда на чл.
80 от ГПК. Представена е от ищеца писмена защита.
При устните състезания по делото, особените представители на ответника- адв. Б. и адв. Д.,
10
оспорват предявения иск като молят съда да го отхвърли като неоснователен, като
поддържат направените с отговора на исковата молба възражения- за изключване на
отговорността на поръчителя на осн. чл. 147 ал.1 от ЗЗД; за недоказано заявено основание за
вземането- предсрочна изискуемост на вземането поради нередовност на уведомлението-
покана до длъжника, както и поради нередовното връчване на същото.
По делото са събрани писмени доказателства, като съдът е допуснал и назначил СИЕ и
изцяло възприема експертното заключение като пълно, безспристрастно и компетентно
изготвено.
След самостоятелен анализ на събраните доказателства по делото поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът счете за установени следните факти:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между “****” ЕАД в
качеството на кредитодател и „****“ ЕООД, ЕИК ****, в качеството на кредитополучател е
възникнало валидно облигационно отношение, основано на сключен Договор за кредит
овърдрафт №156/13.04.2017г. Предмет на сключения договор е отпускането на банков
кредит в максимален размер на 18 000евро, за покриване на временен недостиг на средства
за обслужване на текущи плащания, свързани с бизнес оборота/чл. 1/.Кредита се предоставя
за срок от 12 м., с крайна падежна дата- 13.04.2018г./чл. 5/
Страните са се съгласили след изтичане на срока за ползване и при изпълнение на
условията, предвидени в Приложение №1 към подписания между страните договор за
кредит, срокът от 12 месеца да може да бъде продължаван с анекси, като общият срок за
ползване не може да бъде по-дълъг от 60 месеца от датата на сключване на първоначалния
договор./чл. 5.1 от договора/ Анексът за продължаване на срока на кредита се сключва в
последния месец от действащия договорен срок и влиза в сила след изтичането му. След
изтичане на срока за ползване съгласно гореописания договор за кредит или евентуалните
анекси към него, както и при прекратяване на револвирането по решение на банката или по
искане на клиента, кредитът се погасява за срок от 36 месеца, съгласно договорен
погасителен план, неразделна част от договора (Приложение 2) без възможност за усвояване
на погасената част./чл. 6/
Погасяването на главницата и договорените лихви, съобразно договореното между страните,
е следвало да се извърши съгласно Общите условия за предостяване на ипотечен кредит и
приложен към договора погасителен план, чрез внасяне на погасителни месечни вноски.
Падежната дата за заплащане на дължимите суми по погасяване на главница и лихви е 10-то
число на съответния месец/чл. 11.2 и 11.3 от договора/, а заплащането на вноските е
следвало да се извършва по банков път и по изрично посочена в договора сметка за това.
Кредитополучателят е дал предваритлено съгласие с подписването на договора за кредит, в
случай че на месечната падежна дата по разплащателната му сметка не са осигурени
средства за покриване на дължимата лихва, кредиторът да я погаси служебно за сметка на
неусвоената част от кредита. В чл. 11. 6 от сключения договор за кредит, изрично е
уговорено между страните по него, че когато е усвоен целия размер на кредита и на
месечната падежна дата по разплащателната сметка на кредитополучателя не са осигурени
11
средства за покриване на дължимата лихва, тя се оформя като просрочена.
Съгласно т. 10.1 от сключения договор за кредит между “****” ЕАД и „****“ ЕООД, ЕИК
****, погашенията по кредита в срока за ползване по т. 5 и т. 5.1 се извършват автоматично
при всяко постъпление на средства по разплащателната сметка на Кредитополучателя.
Уговорено е в т. 10.1, че с постъпилите средства се погасява първо начислената към
съответната дата лихва, а остатъка се отнася за погасяването на главницата.
Съгласно т. 11.1 от сключения Договор за кредит овърдрафт №156/13.04.2017г.,
кредитополучателят заплаща лихва, формирана от 3-месечния EURIBOR, плюс договорна
надбавка в размер на 9.832 процентни пункта. Към датата на сключване на договора 3-
месечния EURIBOR е в размер на 0.332%. Уговорено е крайният размер на лихвата да не
може да бъде по- малък от 9.50%
Договорено е между страните в случай на неплащане на част или цяла погасителна вноска
по главницата по кредита в уговорените срокове, кредитополучателят да дължи лихва върху
размера на просрочената главница, включваща договорната лихва, уговорена по т. 11.1
лихва и наказателна надбавка от 10 процентни пункта. Наказателната надбавка се дължи за
времето за забавата до окончателното изплащане на дължимото или до предявяване на
молба от кредитора за събиране на вземането по съдебен ред./чл. 20 б.“а“/.
В договора страните са се договорили, в случай на неплащане на част или на целия размер
на дължимата лихва по кредита в уговорените срокове, кредитополучателят да дължи лихва
върху размера на главница, включваща договорната лихва, уговорена по т. 11.1 лихва и
наказателна надбавка от 7 процентни пункта. Наказателната надбавка се дължи за времето за
забавата до окончателното изплащане на дължимото или до предявяване на молба от
кредитора за събиране на вземането по съдебен ред./чл. 20 б.“б“/.
При изискуемост на кредита на крайния падеж или предсрочно, уговорено е да се събира от
кредитополучателя лихва върху размера на неиздължения остатък, включващ уговорена по
т. 11.1 лихва и наказателна надбавка от 10 процентни пункта. /чл. 20 б.“в“/.
Със сключения договор са разписани задълженията на страните по него, както и изрично са
уредени случаите на неизпълнение на задълженията на длъжника и при какви условия
банката има правото да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Така в чл. 21 от
договора за кредит, уговорено е между страните кредиторът да има право да превърне
кредита, заедно с лихвите, в предсрочно изискуем, в следните случаи: а/ когато по
разплащателната сметка на кредитополучателя не са постъпвали суми за срок от 3 месеца и
погасяването на дължимите лихви за този период е извършено за сметка на неусвоения
лимит; б/при наличието на неплатени дължими суми по лихви и/или главница.
Условията при които е сключен първоначалния договор за кредит между страните по
делото, са били предоговорени, като задълженията на длъжника са били разсрочвани и
преструктурирани. По делото с исковата молба е представен и приет като писмено
доказателство Анекс №1 от 05.04.2018г. към Договор за кредит овърдрафт № 156 от
13.04.2017г., с който страните са се споразумели за следното: Срокът за ползване на кредита
12
се продължава за 12 месеца, считано от деня, следващ датата на изтичането на последно
договорения срок за ползване, с възможност за продължаване на срока. Методологията на
олихвяване се запазва, като се променя размера на надбавката на 9,329%. Запазват се и
първоначално приетите обезпечения, подписан е и Договор за поръчителство от 05.04.2018г.
с ответника в настоящето производство Г. Г..
Съгласно условията по сключения договор и подписания Анекс № 1 от 05.04.2018г. към
него, които валидно обвързват страните, при неплащане на част или цялата дължима лихва
по кредита в уговорените срокове, кредиторът събира от кредитополучателя наказателна
лихва върху размера на редовната главница, включваща договорената лихва и наказателна
надбавка. С исковата молба е представено приложение, извлечение от сметката по кредита
от която е видно каква част от постъпвалите вноски са отнесени за погасяване на главницата
и каква част за лихвата- санкционираща лихва върху главницата.
За обезпечаване на вземането на “****” ЕАД от „****“ ЕООД, ЕИК ****, въз основа на
задълженията поети от длъжника по Договор за кредит овърдрафт №156/13.04.2017г. и
Анекс №1 от 05.04.2018г. към Договор за кредит овърдрафт № 156 от 13.04.2017г., сключени
са между “****” ЕАД и Г. Г.- ответник по настоящото дело, в качеството му на ФЛ- Договор
за поръчителство от 13.04.2017г. и Договор за поръчителство от 05.04.2018г. с които се
задължава да обезпечи задължението по Договор за кредит за овърдрафт №156 от
13.04.2017г. и последващите го анекси.
Със сключените договори за поръчителство, ответникът Г. Г., ЕГН **********/който към
този момен е бил и Управител на „****“ ЕООД, ЕИК ****/, се е задължил към банката
кредитор да отговоря солидарно с главния длъжник, за изпълнение на цялото задължение за
погасяване на кредита и при всички условия описани в Договор за кредит овърдрафт
№156/13.04.2017г. и Анекс №1 от 05.04.2018г. към Договор за кредит овърдрафт № 156 от
13.04.2017г.
По делото е допусната и назначена по искане на ищеца съдебно икономическа експертиза,
която съдът е изслушал и възприел изцяло като пълна и компетентно изготвена, като от
писменото заключение на експерта Р. К. В. се установява, че отпуснатата като кредит
главница в размер на 18 000евро по Договор за кредит овърдрафт №156/13.04.2017г. е
усвоявана чрез превеждането и по банкова сметка, посочена от длъжника, с титуляр
кредитополучателя- „****“ ЕООД, ЕИК ****, като отпуснатия заем е бил поетапно
усвояван. На 31.03.2017г. е настъпило първото усвояване на ползвания лимит от 11 500евро,
като последващите тегления за усвояване на отпуснатата сума са посочени в Таблица 1 от
заключението на експерта по изготвената СИЕ.
Установява се от писменото заключение на експерта по приетата СИЕ, че за погасяване на
кредита са постъпили към банката кредитор, общо суми в размер на 273 994.25евро, както
следва:
-за главница- 271.049евро;
-за редовна лихва- 2 552.89евро;
13
-за такси- 392.24евро.
Експерта Росика Кирилова В. сочи в писменото си заключение, че последната вноска за
погасяване на кредита от длъжника е постъпила на 12.03.2019г., като същата е в размер на
34.29евро, от които за лихва- 33.33 евро и за такса ангажимент- 1.59 евро.
По делото е прието като писмено доказателство извлечение от счетоводните книги на “****”
ЕАД, по сметка № 26036701 от 01.07.2019г. по Договор за кредит овърдрафт
№156/13.04.2017г. и Анекс №1 от 05.04.2018г. към него, което е оспорено от ответната
страна в качеството му на частен свидетелствуващ документ по смисъла на чл. 417 т. 2 от
ГПК, съдържащ изгодни за ищеца по настоящото дело факти. Съдът счита, че въз основа на
приетото заключение на експерта по приетата СИЕ, потвърждава се посоченото в
извлечението от счетоводните книги на банката ищец- че са налице три последователни
непогасени месецни вноски:
- с падеж на 10.04.2019г., в общ размер на 637.92 евро/от които главница- 500.00евро и
лихва- 137.92евро/;
- с падеж на 10.05.2019г., в общ размер на 636.04евро/от които главница- 500.00евро и
лихва- 136.57евро и
- с падеж на 10.06.2019г., в общ размер на 636.57евро/от които главница- 500.00евро и
лихва- 136.57евро/.
След частично плащане на една от месечните погасителни вноски с падеж- 1003.2019г. и
изцяло неплащане на следващите три поредни анюитетни погасителни вноски/ за месеците
април, май и юни 2019г., след тяхното падежиране/, банката кредитор е счела че е налице
забава на плащанията на кредита за повече от 90 дни и се е позовала на разпоредбата на чл.
21. б. „а“ от Договор за кредит овърдрафт №156/13.04.2017г., като е взето решение да се
преобразува кредита в предсрочно и изцяло изискуем, считано от 24.06.2019г., като след
тази даата са предприети действия за уодвлетворяването за вземането по съдебен
ред./извлечение от счетоводните книги по сметка № 26036701, към дата 01.07.2019г., по
партидата на длъжниците- „****“ ЕООД, ЕИК **** и поръчителя- Г. Г./.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че до главния длъжник-
„****“ ЕООД, ЕИК ****, на адреса на регистрация на дружеството- гр. ****, е изпратена от
кредитора “****” ЕАД СОФИЯ- покана- уведомление с изх. № 04-20-00549/28.05.2019г. за
съобщаване на обявената предсрочната изискуемост на целия кредит. Указано е на
длъжника че дължи заплащане на непогасената главница по Договор за кредит овърдрафт
№156/13.04.2017г. и начислената върху нея лихва в размер на договорения лихвен процент,
увеличен с предвидената в договора надбавка за забава, като дружеството е поканено да
изпълни задължението си, тъй като в противен случай кредиторът ще потърси правата си по
съдебен ред.
Връчването е извършено по реда на чл. 18 ал.5 от ЗЧСИ от ЧСИ С.Д., с рег. № 917 от КЧСИ,
като е било изпратено съобщение за обявяване на предсрочна изискуемост до длъжника
„****“ ЕООД, ЕИК ****, с изх. № 8263/30.05.2019г. Разписката за връчване на съобщението
14
се е върнала в цялост и нередовно връчена, като е отбелязано, че адресата е потърсен на
08.06.2019г., но на адреса не е намерен никой, който да се съгласи да получи същото, поради
което е залепено уведомление на входната врата на къщата.
Видно от изготвената разписка за връчване от 08.06.2019г., адресата не е намерен, но по
данни от съседите много рядко виждат някой на този адрес, поради което призовкарят е
отбелязъл че не е намерил никой на адреса, който да се съгласи да получи съобщението.
Видно е съдържанието на залепеното уведомление по чл. 47 от ГПК, че на адресата- „****“
ЕООД, ЕИК **** е указано, че в двуседмичен срок, считано от 08.06.2019г. следва да се яви
в кантората на ЧСИ С.Д., за да получи изпратено до него съобшение. Указано е че в случай
на неявяване на посочения адрес на кантората на ЧСИ, в указания срок, съобщението ще се
счита за редовно връчено по реда на чл. 50 от ГПК.
Съставен е приетия като писмено доказатество по делото- Протокол на ЧСИ С.Д., рег. №
917 с район на действие- ОС С., в който се удостоверява че след залепването на уведомление
по реда на чл. 47 от ГПК на дата 08.06.2019г., дадения на адресата двуседмичен срок за
получаване на съобщението за връчване, е изтекъл на 24.06.2019г.
На 19.06.2019г. на ЧСИ С.Д. се обадила жена, която се представила за собственик на
къщата, на вратата на която е залепено уведомлението по чл. 47 от ГПК, като е съобщила че
къщата е частен имот- вила и никой от хората в квартала където тя се намира- кв. „****“,
дори не е и чувал за дружество с название „****“ ЕООД, ЕИК ****, като тя ще сезира за
случая кмета на Д..., тъй като на този адрес никога не е имало офис на дружество с такова
наименование.
Установи се от доказателствата по делото, че пред РС П... е депзирано Заявление от
01.07.2019г., което е препратено по подсъдност и въз основа на което е образувано ч.гр.д. №
2009/2019г. по описа на РС Благоевград. Въз основа на наведените фактически твърдения и
правни доводи и на основание заявеното по реда на чл. 417 от ГПК правно основание на
исковата претенция- предсрочна изискуемост на процесното вземане, претендира се
вземането на „****“ АД, от главния длъжник „****“ ЕООД, ЕИК **** и от съдлъжника- Г.
Г., в качеството му на поръчител на вземане в общ размер на 19 068,91 евро /деветнадесет
хиляди шестдесет и осем евро и деветдесет и едно евро цента/, от които:
-18 000,00 /осемнадесет хиляди евро/ - главница за погасяване на парично вземане съгласно
Договор за кредит-овърдрафт №156 от 13.04.2017г и Анекс №1/05.04.2018г. към Договор за
кредит-овърдрафт №156 от 13.04.2017г. по описа на **** АД, ведно със законната лихва,
считано от 01.07.2019г до окончателното изплащане на вземането;
-466,43 евро /четиристотин шестдесет и шест евро и четиридесет и три евро цента/-
неплатена редовна лихва за периода от 10.04.2019г. до 24.06.2019г.;
-262,01 евро /двеста и шестдесет и две евро и един евро цента/ - лихвена надбавка за забава
от 10.04.2019г. до 24.06.2019г. и
-28,65 евро /двадесет и осем евро и шестдесет и пет евро цента/- лихвена надбавка за забава
след датата на настъпване на предсрочната изискуемост за период от 24.06.2019г. до
15
30.06.2019г.;
-64,68 лева /шестдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/ - дължими разноски;
-185,32 евро /сто осемдесет и пет евро и тридесет и два евро цента/- дължими такси по
кредита;
-893,49 лева /осемстотин деветдесет и три лева и четиридесет и девет стотинки/;
-разноски в заповедното производство, от които 743,49 лева - заплатена държавна такса и
150 лева юрисконсултско възнаграждение;
-законната лихва върху претендираната главница от 18 000 евро, считано от
01.07.2019г./датата на входиране на Заявлението в PC П..., изпратено по подсъдност в PC
Благоевград/ до издължаване на кредита.
Ведно със заявлението е представено пред съда по заповедното производство- извлечени от
сметката № **** от 01.07.2019г. по счетоводните книги на банката кредитор, по партидата
на длъжниците „****“ ЕООД, ЕИК **** и Г. Г., ЕГН **********. В извлечението изрично е
посочено че кредита е обявен за изцяло и предсрочно изискуем за неплатената част от
задължението на солидарните длъжници, като са посочени дните на забава на длъжниците-
79, посочени са остатъка от главницата- 18 000евро; дължимата договорна лихва за забава
466.43евро, за периода от 10.04.2019г. до датата на настъпване на предсрочната
изискуемост-26.04.2019г.; размера на обезщетението за забава/лихвена надбавка за забава/,
за периода от 10.04.2019г. до датата на настъпване на предсрочната изискуемост-
26.04.2019г., в размер на 262.01евро и размера на обезщетението за забава след датата на
настъпване на предсрочната изискуемост- в размер на 28.65евро, за периода от 24.06.2019г.
до 30.06.2019г., като е посочено че общо дължимата сума е в размер на 18 757.09евро.
Представени са със заявлението по чл. 417 от ГПК и Договор за кредит овърдрафт
№156/13.04.2017г. и Анекс №1 от 05.04.2018г. към Договор за кредит овърдрафт № 156 от
13.04.2017г., както и Договор за поръчителство от 13.04.2017г. и Договор за поръчителство
от 05.04.2018г.
След обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, кредиторът “****” ЕАД СОФИЯ,
чрез свой представител е депозирал заявление с вх. № 1391/04.08.2020г. по описа на РС
Благоевград, като със Заповед № 7102 от 26.07.2019г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 и чл. 418 от ГПК и издаден въз основа на нея
изпълнителен лист от 26.07.2019г., по ч.гр.д. № 2009/2019г., по описа на РС Благоевград, с
която въз основа на представено Извлечение от счетоводните книги на „****“ АД от
01.07.2019г., Г. Г. с ЕГН **********, в качеството му на поръчител, съгласно сключен
Договор за поръчителство от 13.04.2017г. и Договор за поръчителство от 05.04.2018г., с
които се задължава да обезпечи задължението по Договор за кредит за овърдрафт №156 от
13.04.2017г. и последващите го анекси, сключени с „****“ ЕООД, ЕИК ****, е осъден да
заплати на „****“ АД солидарно с кредитополучателя „****“ ЕООД, ЕИК **** следните
суми:
16
-18 000,00 /осемнадесет хиляди евро/ - главница за погасяване на парично вземане съгласно
Договор за кредит-овърдрафт №156 от 13.04.2017г и Анекс №1/05.04.2018г. към Договор за
кредит-овърдрафт №156 от 13.04.2017г. по описа на **** АД, ведно със законната лихва,
считано от 01.07.2019г до окончателното изплащане на вземането;
-466,43 евро /четиристотин шестдесет и шест евро и четиридесет и три евро цента/-
неплатена редовна лихва за периода от 10.04.2019г. до 24.06.2019г.;
-262,01 евро /двеста и шестдесет и две евро и един евро цента/ - лихвена надбавка за забава
от 10.04.2019г. до 24.06.2019г. и
- 28,65 евро /двадесет и осем евро и шестдесет и пет евро цента/- лихвена надбавка за забава
след датата на настъпване на предсрочната изискуемост за период от 24.06.2019г. до
30.06.2019г.
-64,68 лева /шестдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/ - дължими разноски;
-185,32 евро /сто осемдесет и пет евро и тридесет и два евро цента/- дължими такси по
кредита;
- 893,49 лева /осемстотин деветдесет и три лева и четиридесет и девет стотинки/- разноски в
заповедното производство, от които 743,49 лева- заплатена държавна такса и 150 лева
юрисконсултско възнаграждение.
На 13.08.2019г. е образувано изпълнително дело № 446/2019г. по регистъра на ЧСИ А.Ц.,
вписан под № 701 на КЧСИ и с район на действие към Окръжен съд - Благоевград.
От заключението на експерта икономист, прието като доказателство по делото се установи,
че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК от банката
кредитор/01.07.2019г./, размера на непогасените задължения по Договор за кредит
овърдрафт №156/13.04.2017г. и анекса към него са в размер на 18 942.41 евро, от които:
неизплатена главница 18 000евро; редовна възнаградителна лихва, начислена за периода от
10.04.2019г. до 24.06.2019г., в размер на 466.43евро; наказателна лихва за периода от
10.05.2019г. до 24.06.2019г., в размер на 262.01евро; наказателна лихва за периода от
24.06.2019г. до 30.06.2019г., в размер на 28.65евро. В заключението си експерта Р.В. сочи,
че към момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, част от вземането на банката са и 185.32евро- такси по договора; 64.68лв.-
разноски към ЧСИ за връчване на нотариална покана; 742.26лв.- държавна такса в
заповедното производство; 1.23лв.- доплащане за издаване на ИЛ и 150.00лв.- за
юрисконсулстко възнаграждение.
Пред съда по заповедното производство/ ч.гр.д. № 2009/2019г., по описа на РС Благоевград/
е представена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 9158/20.09.2019г., изпратена от
ЧСИ А.Ц. по изпълнително дело № 446/2019г. по неговия опис, до длъжника „****“ ЕООД,
ЕИК ****, на адреса на регистрация на дружеството: гр. ****, с която дружеството е било
поканено да заплати посочените в изпълнителния лист суми на банката кредитор “****”
ЕАД, като длъжника е предупреден, че в случай на неизпълнение на задължението, ЧСИ ще
премине към принудително изпълнение срещу движими вещи- МПС, собственост на
17
дружеството длъжник. Поканата за доброволно изпълнение, ведно с препис от издадената от
съда Заповед № 7102 от 26.07.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2009/2019г., по описа на РС Благоевград,
са били връчени на длъжника- „****“ ЕООД, ЕИК ****, по реда на чл. 50 ал. 4 от ГПК, във
вр. с чл. 47 от ГПК.
С Определение № 4790/17.06.2020г. по образуваното ч.гр.д. № 2009/2019г., по описа на РС
Благоевград, съдът по заповедното производство е на осн. чл. 415 ал.1 т. 2 от ГПК, е указал
на заявителя- “****” ЕАД, че в едномесечен срок от получаване на съобщението за
определението на съда, може да предяви установителен иск пред гражданския съд срещу Г.
Г., ЕГН **********, за установяване на вземането, предмет на издадената Заповед № 7102
от 26.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 2009/2019г., по описа на РС Благоевград, след като довнесе дължимата държавна такса.
В срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК/на 04.08.2020г./, от ищеца “****” ЕАД срещу длъжника
поръчител Г. Г., ЕГН **********, е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, който
е предмет на разглеждане в настоящото гражданско производство.
От заключението на експерта икономист по приетата СИЕ, установява се по делото, че към
момента на изготвяне на експертизата/20.10.2021г./задължението по Договор за кредит
овърдрафт №156/13.04.2017г. и Анекс №1 от 05.04.2018г. към Договор за кредит овърдрафт
№ 156 от 13.04.2017г., е в в общ размер на 22 942,41 евро и 3 297.09лв., от които:
-18 000,00 /осемнадесет хиляди евро/ - главница за погасяване на парично вземане съгласно
Договор за кредит-овърдрафт №156 от 13.04.2017г и Анекс №1/05.04.2018г. към Договор за
кредит-овърдрафт №156 от 13.04.2017г. по описа на **** АД;
-466,43 евро /четиристотин шестдесет и шест евро и четиридесет и три евро цента/-
неплатена редовна лихва за периода от 10.04.2019г. до 24.06.2019г.;
-262,01 евро /двеста и шестдесет и две евро и един евро цента/ - лихвена надбавка за забава
от 10.04.2019г. до 24.06.2019г. и
-28,65 евро /двадесет и осем евро и шестдесет и пет евро цента/- лихвена надбавка за забава
след датата на настъпване на предсрочната изискуемост за период от 24.06.2019г. до
30.06.2019г.;
-185.32евро- такси по договора за кредит;
- 4 000.00евро/четири хиляди евро/- законна лихва за периода от 13.08.2019г. до 20.10.2021г.;
-64,68 лева /шестдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/ - дължими разноски към
ЧСИ за връчване на нотариална покана;
- 742.26лв.- държавна такса платена на 01.07.2019г. на РС П...;
-1.23лв.-доплащане на държавна такса за издаване на ИЛ на 26.07.2019г. по сметката на РС
Благоевград;
-150.00лв.- юрисконсулстко възнаграждение;
18
-300.00лв.- депозит за вещо лице по т.д. 140/2020г.;
-1 730.00лв.- държавна такса по настоящото дело;
- 40.00лв.- държавна такса за публикуване в ДВ;
- 60.61лв.- разноски по ИД № 446/2019г.;
-14.00лв.- такси по ИД № 446/2019г.;
-60.51лв.- такси по ИД № 446/2019г.;
-133.80лв.- такси по ИД № 446/2019г.
Фактическите констатации, изведени въз основа на събраните по реда на ГПК писмени
доказателства, както и заключението на експерта по изслушаната и изцяло възприета от
съда съдебно икономическа експертиза, мотивират настоящия състав на ОС Благоевград,
за следните правни изводи:
По делото е предявен от ищеца за разглеждане специалния установителен иск с правно
основание чл. 422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК. Иска се от съда да се
установи със сила на пресъдено нещо претендираното вземане, на основание съществуващо
каузално правоотношение, като Заповедта за изпълнение на паричното задължение и
решението по иска по чл. 442 ГПК съставляват две кумулативно определение от закона
основания за издаването на изпълнителен лист. При наличие на обстоятелствата, предвидени
в разпоредбата на чл. 415 ал.1 от ГПК, за ищеца възниква процесуалната възможност да
предяви иск пред граждандския съд, за да установи вземането, принато му с издаването на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и чл. 417 от ГПК. С влизане в сила на съдебното
решение, в случай че предявениая иск с правно основание чл. 422 от ГПК е уважен като
основателен, автоматично влиза в сила издадената в рамките на заповедното производство
заповед за изпълнение. Изложеното налага безспорния извод за процесуално правна връзка
между заповедното производство и исковото производство по реда на чл. 422 от ГПК.
При предявен специален установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, съдът е
длъжен служебно да следи за активната и пасивната процесуална легитимация, тъй като се
касае за абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, обуславяща допустимостта
на същия. Страните по настоящото търговско дело са идентични на страните в заповедното
производство, като ответника е поръчителя, срещу който е издадена Заповед № 7102 от
26.07.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК по ч.гр.д. № 2009/2019г., по описа на РС Благоевград, поради което не са налице
нередовности във връзка с активната и пасивната легитимация по настоящото дело, във
връзка с предявения иск по чл. 422 от ГПК, доколкото страните по делото са и страните по
материално правното отношение във връзка със сключения договор за банков кредит, както
и тези по заповедното производство.
За банката ищец- “****” ЕАД е налице правен интерес от завеждането и поддържането пред
гражданския съд, на иск с правно основание чл. 422 от ГПК срещу ответника- Г. Г.,
поръчител по сключения договор за кредит овърдрафт, тъй като заповедта за изпълнение е
19
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК и са налице основанията на чл.
415 ал.1 т. 2 от ГПК.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът въз основа на служебно извършената проверка за допустимостта на предявения иск и
към момента на постановяването на настоящото решение счита, че иска с правно основание
чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК е процесуално допустим. С предявяването
на иска пред гражданския съд, издадената заповед за изпълнение, не е обезсилена, а семо
временно е „спряно“ нейното изпълнение срещу длъжника. След приключването на
производството по установяване на вземането по основание и размер и при евентуалното му
успешно провеждане по съдебен ред, заповедта за изпълнение ще бъде активирана и въз
основа на издадения изпълнителен лист да продължи принудително изпълнение срещу
длъжника, на който заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Отделно при проверката си за допустимост съдът установи, че исковата молба въз основа на
която е образувано настоящото дело е депозирана в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК, пред съда
компетентен за нейното разглеждане, което е условие за допустимостта на предявения иск.
Предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК е по своята правна природа винаги един
установителен иск за съществуването на вземането, който включва доказването на неговото
основание, период и размер.
За допустимостта на предявения иск по чл. 415 ал.1 от ГПК, достатъчно е установяването на
наличието на следните кумулативно изискуеми от обективна страна предпоставки: /1/
издадена за него заповед за изпълнение, която по-късно да не е обезсилена с влязъл в сила
съдебен акт; /2/ заповедта на длъжника да е била връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от
ГПК/3/ искът да е предявен в преклузивния едномесечен срок по чл. 415 ал. 1 ГПК.
Посочените предпоставки са еднакви независимо от вида на издадената заповед за
изпълнение - по чл. 410 ГПК или по чл. 417 ГПК. В настоящия случай, изрично
предвидените в закона предпоставки са налице.
Наличието на обективен и субективен идентитет между издадената заповед за изпълнение и
депозираната за разглеждане искова молба, послужила като основание за предявения иск с
правно основание чл. 422 от ГПК е измежду категорията на абсолютните процесуални
предпоставки за допустимостта на иска. Съдът разглеждащ гражданския иск следва
задължително да съобрази, че с него кредиторът продължава защитата си въз основа на вече
издадената заповед за изпълнение и по повод на направените в заповедното производство
възражения от длъжника, поради което не може да се променя материално правната
характеристика на претендираното вземане, както и да се иска произнасяне на гражданския
съд по нещо различно от вече заявеното в заповедното производство/Решение № 50 от
29.06.2012г. на ВКС по гр.д. № 716/2011г. на ІV г.о. на ГК/. И с ТР № 4 от 18.06.2014г. на
ВКС по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК, е застъпено становището, че въпроса за идентичност на
заявеното в заповедното производство вземане по основание и размер, с вземането
предявено пред гражданския съд чрез иск с правно основание чл. 422 от ГПК, е въпрос
относим към допустимостта на специалния установителен иск, а не към неговата
20
основателност и в тази връзка гражданския съд следва внимателно да анализира дали с
исковата молба не са наведени нови фактически твърдения и нови основания във връзка със
заявеното вземане пред съда в заповедното производство. Съдът извършва проверката за
идентичност на претендираното материално субективно право, съобразно неговата
индивидуализация, въведена от кредитора със заявлението пред съда по заповедното
производство, съответно от ищеца по иска за съществуване на вземането. Тази преценка се
извършва въз основа на заявените основание и петитум/ Решение № 412 от 05.02.2014г. по
гр.д. № 2190/2013г. на ІV г.о. на ГК/, без да се ръководи от посочената от кредитора или
ищеца правна квалификация на заявеното право. С оглед на естеството на защитата, която се
получава по реда на чл. 422 от ГПК, съдът който разглежда иска, е обвързан и от посочените
в заявлението на кредитора по чл. 410 и чл. 417 правопораждащи факти, поради което
изследването от гражданския съд за наличието на идентичност на претендираното вземане
със заявеното пред съда по заповедния съд, не е в зависимост от издадената от съда заповед,
а въз основа на фактическото основание, посочено в заявлението от кредитора. Това е така,
защото само съзиралата съда страна може да изложи фактите, от които произтича
претендираното от нея право. /Решение № 152 от 28.04.2014г. на ВКС по гр.д. № 7541/2013г.
на ІV г.о. на ГК по реда на чл. 290 от ГПК/. Следователно определящи за изследваната от
гражданския съд идентичност на заявената искова претенция със заявеното пред съда по
заповедното производство, е идентичността на фактите от които ищецът твърди че
произтича материалното му субективно право. Когато в исковата молба ищецът е посочил и
други обстоятелства или е доразвил правните си съображения, въз основа на вече заявените
пред заповедния съд фактически твърдения, то това не рефлектира върху извода на съда за
идентичност между заявеното пред съда по заповедното производство и предмета на делото
по иска по чл. 422 от ГПК/ Решение № 412 от 05.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 2190/2013г. на
ІV г.о. на ГК/. Различието в размер на претендираното вземане, без да се променя
фактическото основание, е въпрос който е относим към основателността на предявения иск,
а не към неговата допустимост. /Определение № 138 от 08.03.2013г. на ВКС по т.д. №
1199/2011г. на ІІ т.о. на ТК/.
Въз основа на изложеното, предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК от “****”
ЕАД срещу ответника поръчител Г. Г., съдът счита за процесуално допустим, доколкото
заявените с исковата молба фактически и правни основания, изложени в обстоятелствената
част и ясно посочени в петитума на същата, са идентични със заявените фактически и
правни основания от кредитора със Заявление от 01.07.2019г. по ч.гр.д. №2009/2019г. по
описа на РС Благоевград. В частта за претендираното вземане, съдът констатира
идентичност на заявената искова претенция с предявения иск с правно основание чл. 422 от
ГПК и Заповед № 7102 от 26.07.2019г. за изпълнение на парично задължение, издадена по
същото дело.
По основателността на предявения иск:
Анализа на събраните по делото доказателства мотивира съда да приеме, че “****” ЕАД и
главният длъжник кредитополучател- „****“ ЕООД, ЕИК ****, са обвързани от валидно
21
възникнало облигационно отношение, основано на правно основание- сключен между тях
Договор за кредит овърдрафт №156/13.04.2017г. и Анекс №1 от 05.04.2018г. към него, по
силата на които е бил е отпуснат от кредитодателя- “****” ЕАД, в полза на
кредитополучателя- „****“ ЕООД, ЕИК ****, кредит-овърдрафт в размер на 18 000.00евро,
за покриване на временен недостиг на средства за текущи плащания във връзка с бизнес
оборота. Кредита е отпуснат при условията договорени с договора и анекса към него и при
действието на ОУ на банката кредитор към момента на сключването на договора, за този
вид кредит.
Не се установява от събраните доказтелства неизпълнение на поетите с договора задължения
от банката кредитор, като от писмените доказателства и заключението на екстерта В. по
приетата СИЕ се установи, че определения лимит от 18 000евро е била предоставен на
кредитополучателя и отпуснатия му кредит е бил усвояван от него чрез периодични
тегления от сметката. Устеновява се по безспорен и несъмнен начин от заключението на
експерта по приетата СИЕ, че на 31.03.2017г. кредитополучателят- „****“ ЕООД, ЕИК ****,
чрез своя законен представител Г. Г., е извършил първоначално усвояване на част от
предоставения му кредитен лимит, в размер на 11 500евро, което е изрочно посочено и в
приетото като доказателство по делото извлечение от сметката на длъжника.
Главният длъжник- „****“ ЕООД, ЕИК ****, е изпълнявал зъдълженията си, поети с
Договор за кредит овърдрафт №156/13.04.2017г. до 12.03.2019г., когато е направена
последната частична анюитетна вноска за погасяване на задължението. След тази дата
длъжника е преустановил изцяло плащане на дълга си и е налице пълно неизпълнение на
основното задължение по сключения договор- за заплащане на погасителните вноски към
банката, въз основа на изрично приетите погасителни планове с Договор за кредит
овърдрафт №156/13.04.2017г. и Анекс №1 от 05.04.2018г. към него. Липсват доказателства
след тази дата да са постъпили плащания и от страна на поръчителя- Г. Г., ЕГН **********.
Потвърди се от заключението на експерта икономист по приетата СИЕ, че както глъвния
длъжник- „****“ ЕООД, ЕИК ****, така и поръчителят Г. Г., са преустановили изцяло
погасяването на кредита след 12.03.2019г., като установява се по делото по несъмнен начин,
че не са били изплатени от солидарните длъжници- три броя погасителни вноски, както
следва:
- с падеж на 10.04.2019г., в общ размер на 637.92 евро/от които главница- 500.00евро и
лихва- 137.92евро/;
- с падеж на 10.05.2019г., в общ размер на 636.04евро/от които главница- 500.00евро и
лихва- 136.57евро и
- с падеж на 10.06.2019г., в общ размер на 636.57евро/от които главница- 500.00евро и
лихва- 136.57евро/.
През този период както се установи от заключението не експерта, не е постъпвало парично
плащане нито за дължимата главница, нито за начислените върху нея законни лихви.
Доказано е по безспорен и несъмнен начин неизпълнение на задължението на длъжника по
22
сключените договор за банков кредит, като не се доказа същото да се дължи на причини
които да водят да отпадане на отговорността на длъжника- „****“ ЕООД, ЕИК ****, за
поетите по договора за банков кредит задължения. Не се представиха доказателства по
делото, вземането на банката ищец да е било частично или изцяло погасено от главния
длъжник- „****“ ЕООД, ЕИК ****, след издаване на заповедта за изпълнение– чрез плащане
или чрез друг предвиден в закона способ, в хода на настоящото гражданско производство и
до постановяване на решението по делото.
Установи се по безспорен и несъмнен начин въз основа на събраните по делото
доказателства и друго неизпълнение на разпоредбата на т. 14, буква „н“ от сключения
Договор за кредит овърдрафт №156/13.04.2017г., поето от главния длъжник- „****“ ЕООД,
ЕИК ****- до окончателното изплащане на задължението по сключения договор за кредит
овърдрафт, дружеството длъжник да не се преобразува по смисъла на ТЗ- чрез вливане,
сливане, разделяне, отделяне, както и да не се извършва промяна на правната форма на
собствеността, без предварителното писмено съгласие на кредитора- “****” ЕАД. В
нарушение на поетото задължение по т. 14, буква „н“ от сключения договор, главният
длъжник „****“ ЕООД, ЕИК ****, чрез управителят си- Г. Г., ЕГН **********, като на
06.03.2018г. е вписана в ТРЮЛНЦ промени в правния статут на дружеството, без за това да
е уведомена “****” ЕАД, които промени имат обуславящо значение за последващите
отношения между кредитор и длъжник. Така дружеството е променило седалището си и
адреса си на регистрация по ТР, като същият е преместен в гр. Д..., обл. С., ул. „****“ № 8,
като променен е и собственика и представителят на дружеството- вместо Г. Г., като
собственик в ТРЮЛНЦ е вписана Р.К.Р..
За доказване на основателността на предявения иск по чл. 422 от ГПК, ищецът съобразно
разпределение на доказателствената тежест в настоящия процес по реда на чл. 146 от ГПК,
следваше при условията на пълно и главно доказване и с допустимите в ГПК
доказателствени средства да установи, че има вземане както срещу главния длъжник „****“
ЕООД, ЕИК ****, така и срещу поръчителя ответник- Г. Г., ЕГН **********, въз основа на
сключения договор за банков кредит овърдрафт, като установи вземането си по основание и
размер.
Поръчителят отговаря за задължението на длъжника спрямо кредитора, но само доколкото
се е задължил за това с изричен писмен договор, който е условие за действителност на
възникналото поръчителство./чл. 138 ал.1 от ЗЗД/. Поемането на нови задължения от
главния длъжник по сключения вече договор, няма действие по отношение на
поръчителството, освен ако поръчителят изрично и писмено не се е съгласил с тяхното
поемане./по арг.от чл. 147 ал. 2 от ЗЗД/. Продължаването на срока за длъжника, няма сила за
поръчителя без съгласието на последния- чл. 147 ал. 2 от ЗЗД.
Съдът намира за установено при пълно и главно доказване в настоящия казус, че въз основа
на Договор за поръчителство от 13.04.2017г. и Договор за поръчителство от 05.04.2018г.,
ответникът Г. Г., ЕГН **********, се е задължил към кредитора “****” ЕАД, да отговаря
изцяло за задълженията на главния длъжник „****“ ЕООД, ЕИК ****, поети с Договор за
23
кредит овърдрафт №156/13.04.2017г. и Анекс №1 от 05.04.2018г. към Договор за кредит
овърдрафт № 156 от 13.04.2017г., като двата договора за поръчителство са сключени в
изискуемата от закона писмена форма, а задълженията на поръчителя са възникнали пряко
към кредитора “****” ЕАД. Съгласно чл. 141 ал.1 от ЗЗД, поръчителят е задължен
солидарно с главния длъжник, поради което за банката кредитор при настъпилото
неизпълнение на задълженията от главния длъжник, по силата на валидно сключените
договори за поръчителство с ответника Г. Г., възникнало е правото да иска изпълнение
както от главния длъжник, така и от поръчителя, без съображения за поредност. Разбира се
на осн. чл. 142 от ГПК, поръчителят може да противопостави на кредитора всички
възражения, принадлежащи на главния длъжник, като той не губи това право дори и ако
главният длъжник се е отказал от тях или е признал своето задължение, тъй като
възникналото правоотношение между кредитора и поръчителят има своето самостоятлено
правно съществуване.
Съдът намира за неоснователно възражението на особените представител на ответника по
настоящото дело, за отпадане на отговорността на поръчителя Г. Г., във връзка с поетите
задължения от главния длъжник за удължаване на срока на договора, извършено с Анекс №1
от 05.04.2018г. към Договор за кредит овърдрафт № 156 от 13.04.2017г., тъй като липсват
доказателства че поръчителят да е дал съгласието си за това. По делото е приет като
писмено доказателство Договор за поръчителство от 05.04.2018г., сключен между кредитора
“****” ЕАД и поръчителят Г. Г., ЕГН **********, веднага след подписването на Анекс №1
от 05.04.2018г. към Договор за кредит овърдрафт № 156 от 13.04.2017г. между кредитора
“****” ЕАД и главния длъжник- „****“ ЕООД, ЕИК ****, което на практика означава че
поръчителят е поел да отговаря солидарно за задължението на главния длъжник към
кредитора и при продължения срок на договора за това.
За да бъде уважен като основателен предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК,
банката кредитор имаше задължението да установи при пълно и главно доказване, че
претендираното вземане към момента на подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, е било дължимо и изискуемо, на посоченото правно основание- предсрочна
изискуемост на кредита, обявена от банката кредитор по установения от закона ред.
Правната доктрина и съдебна практика са се ориентирали към становището, че уговорената
в договора за банков кредит предсрочна изискуемост, не настъпва автоматично с факта на
незаплащането на съответните парични вноски за погасяване на кредита или настъпването
на уговореното между страните неизпълнение на определени клаузи от договора за банков
кредит, а след упражняването на правомощието на банката да направи кредита предсрочно
изискуем. Наличието на установените от съда обективни предпоставки на неизпълнение на
договора за банков кредит от длъжника или поръчителите е необходимо, но недостатъчно
условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем. Отнемането на
преимуществото на срока на сключения договор за банков кредит е субективно право,
установено от закона в полза на кредитора, което обаче се предпоставя от два юридически
факта- неизпълнение на длъжника по заплащането на уговорените с договора погасителни
24
вноски и нарочното волеизявление на кредитора по отнемане на преимуществото на срока
на договора, което следва да стигне до знанието на длъжника, както и на поръчителите по
сключения договор за банков кредит. /аргументите изведени от нормата на чл. 60 ал. 2 от
ЗКИ/.
Изложеното навежда на извода, че предсрочната изискуемост на вземането не възниква по
право от обективния факт на неизпълнението, доколкото настъпването и е кумулативно
обусловено и от упражняването на субективното право на кредитора да “обяви”
предсрочната изискуемост на задължението по кредита за целия остатък на неизплатената
му част и това волеизявление да стигне до знанието на длъжника и до поръчителя по
сключения договор. В т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК,
така установената практика е доразвита, като са дадени изрични указания на съдилищата, че
в хипотезата на предявен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил
правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства от обективна страна или
се обявява по реда на чл. 60 ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора
следва да е упражнено преди подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредитора следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита.
Дадените задължителни указания от ВКС са абсолютно валидни и за настоящия случай, като
за тяхното кредитиране следва да се изходи и от анализа на нормите на сключения между
страните договор за банков кредит. Неплащането от страна на главният длъжник „****“
ЕООД, ЕИК **** и на поръчителят ответник- Г. Г., на три поредни погасителни вноски, с
настъпил падеж, каквото бе доказано по безспорен и несъмнен начин от доказателствата по
делото, безспорно съставлява неизпълнение на задължението по смисъла на т.21 от Раздел
VI от Договор за кредит овърдрафт №156/13.04.2017г. В цитираната разпоредба изрично е
предвидено, че при допусната от длъжника забава в плащането на главници и лихви над 90
дни, целия остатък от кредита става предсрочно и изцяло и изскуем, като страните са се
съгласили в този случай той да се отнася в просрочие. В този смисъл от обективна страна
налице са основанията съобразно клаузите на подписания между кредитора и главния
длъжник договор/ т.21 б. „а“ и „б“ от Раздел VI/, кредита да бъде преобразуван в предсрочно
и изцяло изискуем и да бъде отнесен в графа просрочие. Тези основания са били налице от
обективна страна и към момента от който банката е счела кредита за обявен за предсрочно и
изцяло изискуем- считано от 24.06.2019г., след като солидарните длъжници са
преустановили изцяло погасяването на задълженията по договора за кредит, след
12.03.2019г. За банката кредитор- “****” ЕАД е възникнала правната възможност да обяви
кредита за предсрочно изискуем съгласно т. 19 б. „в“ от сключения договор.
Наличието на обективните предпоставки за настъпването на предсрочната изискуемост на
кредита, не е достатъчно условие за да се счете че банката кредитор надлежно е упражнила
потестативното си преобразуващо право за да превърне кредита в изцяло и предсрочно
25
изискуем. С издаденото ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС на РБ по тълкувателно дело №
4/2013г. на ОСГТК, са дадени задължителни указания на съдилищата по тълкуването и
прилагането на закона, като в т. 18 от същато се приема, че по силата на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ,
банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от
ГПК, когато „кредита бъде обявен за предсрочно изискеум”, поради неплащане на една или
повече вноски, съобразно постигнатите между страните договорки в съответния договор или
общите условия към него. Нешо повече, прието е че предсрочната изискуемост съставлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип на чл. 20а ал. 2 от ЗЗД, настъпва
с волеизявлението на едната страна, което следва да бъде отправено и да достигне до
другата страна. Макар да не е предвидена особена форма, касае се за изявление на
кредитора, с което ясно и точно се заявява на длъжника, че целия кредит или непогасения
остатък от него, ще се счита за предсрочно изискуем, включително за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на това изявление не са били изискуеми и дължими. Изложеното
налага категоричния извод, че независимо от кой момент са настъпили обективните
предпоставки за настъпване на предсрочно изискуемост, същата има действие спрямо
длъжника от момента на получаването на волеизявлението от кредитора, с което е
упражнено потестативното право за преобразуване на кредита в предсрочно изискуем. В
цитираната т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС на РБ по тълкувателно дело № 4/2013г.
на ОСГТК, при дадените задължителни указания на съдилищата, не е направено
разграничение дали между страните с договора е било изрично уговорено автоматично
настъпване на предсрочната изискуемост или е била предвидена възможността за банката
кредитор, при настъпването на обективните факти уговорени с договора, да е предвидено
банката да упражни изрично и надлежно правото си да преобразува кредита в предсрочно
изискуем.
Обусловеността на производството по предявен специален установителен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК от издадената заповед за незабавно изпълнение е очертана от
нормата на чл. 422 ал.1 от ГПК, според която иска за съществуването на вземането се смята
за предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен срока по чл. 415 ал.1 от ГПК. Това налага не само наличието на издадена
заповед за изпълнение по подаденото заявление, но и обективен и субективен идентитет на
вземането съобразно подаденото заявление пред съда по заповедното производство и
исковата претенция на ищеца в гражданското производство, което е своеобразно
продължение на заповедното такова. Нещо повече- меродавен за преценката дали
претендираното вземане е валидно възникнало и дали същото е установено по основание и
размер, е момента на депозарането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
пред съда по заповедното производство, като към този момент претендираното вземане
следва да е изискуемо и дължимо.
В т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС на РБ по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК,
ясно и точно е посочено, че предпоставките на чл. 418 от ГПК за постановяване на
незабавно изпълнение са налице, ако освен настъпването на обективните предпоставки
26
договорени в конкретния договор между кредитора и длъжника за предсрочната изискуемст
на кредита, получаването на волеизявлението на кредитора от длъжника, с което се
преобразува кредита в предсрочно изискуем, предхождат по време подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ако фактите, относими към настъпването
и обявяването на кредита за предсрочна изискуемост, не са осъществени преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, независимо дали такава заповед е
издадена от съда, вземането не е изискуемо за заявения от банката кредитор размер и не е
вазникнало на заявеното от ищеца по делото оснвание.
Съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор
за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи
кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита.
Установена е трайна съдебна практика, включително на ВКС на РБ, на какви изисквания за
редовност следва да отговаря уведомлението до длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита, за да се приеме че същото е редовно за да произведе правния ефект
от отправеното до длъжника волеизявление за преобразуване на кредита. Волеизявлението
на банката кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно
изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60 ал. 2 на Закона за кредитните институции
или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни
правото си. В писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на
задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на
предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост
на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните
предпоставки, обуславящи изискуемостта. /Решение № 180 от 23.11.2016 г. на ВКС по т. д.
№ 2400/2015 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Тотка Калчева/.
Приема се от установената съдебна практика на ВКС на РБ, че освен да е ясно и
недвусмислено, уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост следва да има
съдържание, което в същата степен да дава информация за това какъв е остатъка по кредита
за заплащане, както и какъв е погасения до сега размер, както и какви са и колко са
закъснелите вноски и периода за който те са били дължими и от кога е забавата, както и в
извлечението от сметки (извлечението от счетоводните книги), въз основа на което банката
се е снабдила със заповед за изпълнение, в това число и информация и данни за длъжника и
кредитора, за договора за банков кредит, пораждащ вземането (размера на разрешения и
усвоен кредит, крайния срок за погасяване), за дължимия размер на кредита- главница и
лихви, респ. за непогасения остатък от него, за датата на настъпилата предсрочна
изискуемост, за причината за предсрочната изискуемост, като в хипотезата на непогасени
вноски следва да е посочено кои вноски и при какъв падеж не са погасени. /Определение №
27
489 от 1.06.2022г. на ВКС по гр.д. № 1470/2021г., III г.о., ГК, докладчик съдията Таня
Орешарова/.
Със задължителна по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК съдебна практика, ВКС многократно
е имал случай да се произнесе относно съдържанието на извлечението от счетоводните
книги, обуславящо прилагането на чл. 417 т. 2 ГПК, а именно, че това съдържание следва да
ясно и недвусмислено, така, че да не се налага тълкуването му. В същата степен това е
валидно и за уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита,
отправено до длъжника- Определение № 810 от 29.11.2011г. по ч.т.д. № 753/2011г. на І т.о.
на ВКС, постановено по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК. В противен случай би се стигнало до
дописване на закона. / Определение № 656 от 14.07.2016г. на ВКС по т.д. № 2609/2015г., I
т.о., ТК, докладчик председателят Дария Проданова/
Основан на цитираната съдебна практика, която изцяло споделя, настоящият състав на ОС
Благоевград намира, че изпратеното уведомление- покана от кредитора “****” ЕАД до
главния длъжник- „****“ ЕООД, ЕИК ****, не отговаря на изискванията на закона за
редовност, поради което същото дори и да е било успешно съобщено на длъжника, не би
могло да изпълни предназначението си и да доведе до преобразуване на кредита в
предсрочно изискуем по волята на кредитора ищец. Основателни са в тази насока
възраженията на особените представители на ответника Г. Г.- адв. Б. и адв. Д., навадени с
отговора на исковата молба, че в процесното уведомление- покана са посочени само
договора за кредит от който задължението произтича и размера на отпуснатия кредит на
длъжника, но липсва посочване на размера на непогасените задължения- какъв е остатъка
по кредита за заплащане, както и какъв е погасения до този момент размер. Липсва
посочване какви са и колко са закъснелите вноски и периода за който те са били дължими и
от кога е забавата на длъжниците. Липсва посочване и на основанието от договора, на
което банката се ползва от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. В поканата
ведомление липсва посочване и от коя дата настъпва обявената от банката кредитор
предсрочна изискуемост, за причината за предсрочната изискуемост. Съдът намира че в
хипотезата на непогасени вноски като основание за обявяване на предсрочната изискуемост
от банката кредитор, следва задължително да са посочени кои са просрочените вноски и при
какъв падеж същите е следвало да бъдат погасени. Поради изложените съображения, съдът
намира че макар процесното уведомление- покана, отправено от “****” ЕАД до главния
длъжник- „****“ ЕООД, ЕИК ****, да съдържа волеизявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, същото не съдържа задължителните реквизити във връзка с това
волеизявление, които да съдържат яснота за длъжника какво е неизпълнението на
задължението и за кои просрочени вноски същото се отнася, както и какво е основанието за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Волеизявлението не съдържа посочване и на
датата на обявената предсрочна изискуемост, поради което същото не е ясно и
недвусмислено за длъжника, респ. за по ръчителя по договора и поради това не е могло да
доведе до целения резултат- преобразуването на кредита в предсрочно изискуем за остатъка
от задължението за главници, лихви и такси, както и за отнемането на преимуществото на
28
срок за изпълнение за длъжника.
При вземане решение за обявяване на предсрочна изискуемост, изборът на способ за
връчване на волеизявлението за преобразуване на кредита, е въпрос на суверенна преценка
на кредитора, който в настоящия случай е избрал това да стане по възлагане на ЧСИ. След
като кредиторът е избрал уведомяването за предсрочната изискуемост да стане по възлагане
на ЧСИ по реда на чл. 18 ал. 5 от ЗЧСИ, то спрямо връчването по този начин са приложими
правилата на чл. 37-58 от ГПК, в частност тези на чл. 47 от ГПК.
Анализа на събраните доказателства във връзка с изпълнението на задълженията на ЧСИ
С.Д., възложени и по реда на чл. 18 ал. 5 от ЗЧСИ, води на извода че не са били налице
предпоставки за извършване на връчване чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК,
на променения адрес на регистрация на „****“ ЕООД, ЕИК **** в гр. Д..., тъй като ЧСИ е
отбелязал, че е посетил адреса еднократно- на 08.06.2019г./събота/ в 18.40часа, като
адресата не е намерен на адреса. Връчването на търговските и ЮЛ се извършва в
канцалариите им на последния регистриран в ТР адрес, като връчването може да се извърши
на всеки служител или работник, който е съгласен да го приеме. Когато връчителят не
намери достъп до канцеларията или не намери никой, който е съгласен да получи
съобщението, то на осн. чл. 50 ал. 4 от ГПК във връзка с чл. 47 от ГПК се залепва
уведомление по чл. 47 от ГПК на входната врата. В настящия случай ЧСИ е пристъпил
направо към залепване на уведомление на входната врата, след само едно посещение на
адреса, като липсват доказателства за надлежно удостоверяване, че дружеството има офис
на адреса и че връчването не може да бъде извършено на лице живеещо на този адрес. Не се
установява на посетения адрес/частен дом/ да е имало фирмена табела или други знаци за
офис на дружеството на този адрес. В съставения на 25.06.2019г. протокол за връчване от
ЧСИ С.Д., установява се че на 19.06.2019г. се е обадила жена, която живее на посетения
адрес и който е потвърдила че на този адрес никога не е имало офис на дружество, като се
касае за частен имот/вила/ ползван от семейството на жената. Следователно залепването на
уведомление по реда на чл. 47 от ГПК е била лишено от каквото и да е основание, тай като
на този адрес така или иначе същото не би могло да бъде видяно от представител на „****“
ЕООД, ЕИК ****. В този смисъл съдът намира, че и процедурата по връчване на процесното
покана- уведомление за съобщаване на обявената предсрочната изискуемост на целия
кредит с изх. №: 04- 20-00549/28.05.2019г., също е опорочена и връчването на е извършено
надлежно и съборазно изискванията на чл. 38-50 от ГПК.
При изложените съображения от правна страна и поради нередвното писмо уведомление
изпратено до длъжника, за уведомяването му за преобразуване на кредита в предсрочно
изискуем и поради опорочаване на процедурата на връчването на писмото уведомление до
главния длъжник- „****“ ЕООД, ЕИК ****, претендираното вземане на “****” ЕАД не е
било изискуемо по размер към датата на подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК пред
съда, като същото не е било възникнало и на заявеното от банката кредитор правно
основание- предсрочна изискуемост.
Макар по настящото дело да не се доказва от ищеца при пълно и главно доказване
29
настъпването на заявеното правно основание за вземането- предсрочна изискуемост на
кредита, то безспорно е доказано неизпълнението на задълженията за погасяване на кредита
както от главния длъжник, така и от поръчителя ответник- Г. Г.. В този смисъл не може да
се игнорира от съда, че съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит, при
условията договорени между кредитора и главния длъжник, включително и с анекса към
този договор. Липсата на точно изпълнение от солидарните длъжници, не може да не бъде
отчетено от съда в рамките на исковото производтво по чл. 422 ал.1 от ГПК. Както главния
длъжник, така и поръчителите, следва да отговарят за виновното неизпълнение на
зъдълженията, поети със сключения договор за кредит, макар и само за онази част от дълга,
по отношение на която е настъпил падежът договорен между страните. Поради изложеното
съдът следва да съобрази задължителните указания до съдилищата, дадени с възприетото
становище в т. 1 от ТР № 8 от 02.04.2019г. по т.д. № 8/2017г. на ОСГТК, според което е
допустимо предявения по реда на чл. 422 ал.1 от ГПК иск за установяване на дължимост на
вземане по договор за банков кредит на заявено основание предсрочна изискуемост, да бъде
уважен частично- само за вноските с настапил падеж, тогава когато предсрочната
изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника по установения в закона ред- преди
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Приема се, че в този
случай не е налице недопустимо промяна на основанието на иска, съответно непроизнасяне
по непредявен иск, тъй като основанието произтича от едни и същи юридически факти-
неизпълнение на задължението на длъжника, поето с един и същ договор за кредит, от което
произтича претендираното от ищеца субективно матераилно право.
С цитираното ТР № 8 от 02.04.2019г. по т.д. № 8/2017г. на ОСГТК приема се още, че в този
случай макар и да е налице ненадлежно обявяване на кредита за предсрочно изискуем, в
съответствие с указанията дадени и с т. 9 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г.
на ОСГТК но ВКС, съдът следва да вземе в предвид и фактите относими към спора,
възникнали след предявяването на иска и до приключването на съдебното дирене по
гражданското дело, така както го задължава разпоредбата на чл. 235 ал. 3 от ГПК. В този
случай предявения иск може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо по гражданското решение, въпреки че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Развити са
съображения, че ако кредиторът претендира присъждането на цялата главница като
предсрочно изискуема, ведно с обезщетението за забава, но възнаградителната лихва е
претендирана само за периода до твърдяното от кредитора настъпване на предсрочната
изискуемост, съдът не може да присъди възнаградителната лихва, чиято изискуемост ще
настъпи в хода на производството по иска по реда на чл. 422 ал.1 от ГПК. Поради това в
този случай от вноските с настъпил падеж в хода на производството, следва да се присъди
само частта, съставляваща главница съгласно погасителния план./т. 1 от ТР № 8 от
02.04.2019г. по т.д. № 8/2017г. на ОСГТК/.
В настоящия случай установи се неизпълнение на задължението за погасяване на получения
30
кредит по Договор за кредит овърдрафт №156/13.04.2017г. и Анекс №1 от 05.04.2018г. към
него, както от главния длъжник- „****“ ЕООД, ЕИК ****, така и от поръчителя- Г. Г., ЕГН
**********, поради което следва да бъде изследван въпроса следва ли ответникът да
отговаря за неизпълнението на задълженията поети от солидалните длъжници по сключения
договор за кредит, за незаплатените вноски с настъпил падеж в хода на настоящото
производство, доколкото не се доказа настъпването на заявеното от ищеца основание за
вземането- настъпването на предсрочна изискуемост на кредита, считано от 24.06.2019г.
По силата на сключените договори за поръчителство, ответникът Г. Г. се е задължил да
отговаря изцяло за задължението на главния длъжник към банката кредитор, за
задължението по Договор за кредит овърдрафт №156/13.04.2017г. и анекса към него, при
условията уговорени с договора. Ето защо той отговаря за задължението на
кредитополучателя солидарно/чл. 141 ал.1 от ЗЗД/, макар отговорността на поръчителя да
има акцесорен характер. Прекратяването на главното задължение, прекратява задължението
и на поръчителя/чл. 138 ал.2 от ЗЗД/, но за прекратяването на поръчителството са налице и
специални основания. Поръчителството се прекратява ако кредиторът не предяви иск срещу
длъжника в шестмесечния срок от падежа на главното задължение- чл. 147 ал. 1 от ЗЗД.
Преклузивният срок произвежда действието си при наличието на два кумулативно налични
елемента- определен период от време и бездействието на кредитора.
С ТР № 5 от 21.01.2022г. на ВКС по т.д. № 5/2019г. на ОСГТК се прие, че при уговорено
погасяване на главното задължение чрез отделни погасителни вноски с различни падежи,
шестмесечният срок по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта
на целия дълг, включително в хипотезата на предсрочна изискуемост. В настоящия случай
обаче съдът приема за недоказано заявеното от ищеца правно основание на предявения иск
по чл. 422 ал.1 от ГПК- предсрочна изискуемост на кредита, считано от 24.06.2019г.
Когато в договор е уговорено, че обезпечено с поръчителство задължение към кредитора
(главното задължение по смисъла на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД) ще се погасява на отделни
погасителни вноски с различни, последователни падежи, то несъмнено погасяването на
всяка от тези вноски води до погасяване на съответната част от главното задължение. Когато
дадена вноска не бъде погасена (чрез плащане или по друг начин) на съответния падеж
(уговорената с договора дата), от този момент тя става изискуема и кредиторът успешно
може да проведе иск срещу главния длъжник за плащането на същата вноска. От това ясно
следва и изводът, че от същата дата- падежа на вноската - започва да тече и шестмесечният
срок по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД (който е преклузивен, прекратява поръчителството и за него
съдът следи служебно- т. 4б от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС). Ако кредиторът
бездейства и не предяви иск срещу главния длъжник в рамките на този срок, с изтичането
му се прекратява задължението на поръчителя за плащането на същата вноска, т.е. настъпва
преклузия по отношение отговорността му за съответната част от главното задължение. Не е
необходимо да настъпи падежът и на последната погасителна вноска, респективно - не е
необходимо целият дълг да е станал изискуем, за да започне да тече шестмесечният
преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД по отношение на предходните вноски, чиито
31
падежи вече са настъпили.
Поради изложеното настоящия състав на съда приема, че относно дължимите вноски с
настъпил падеж към момента на разглеждане на настоящото дело, срокът по чл. 147 ал.1 от
ЗЗД ще тече за ответника поръчител от падежа/изискуемостта/ на всяка една погасителна
вноска, като съдът съобразно разпоредбата на чл. 235 ал. 3 от ГПК, следва да съобрази
всички правнорелевнатни факти, настъпили и след предявяването на иска пред съда./ ТР №
8 от 02.04.2019г. по т.д. № 8/2017г. на ОСГТК/ Поръчителството следва да е за по- малко и
при по- леки условия от главния дълг/чл. 139 ЗЗД/. Поръчителството се прекратява, а
поръчителят се освобождава от задължението, поето за чуждия дълг, ако кредиторът не
предяви иск срещу длъжника в шест месечен срок от падежа на главното задължение- чл.
147 ал.1 от ЗЗД. Шестмесечния срок обвързва поръчителя, дори когато последния е
ограничил срока на отговорността си до падежа на главния дълг- чл. 147 ал.1 изр. 2 от ЗЗД.
Установява се по безспорен и несъмнен начин от писмените доказателства по делото, както
и от заключението на експерта по приетата СИЕ, че плащанията за погасяване на
задълженията по договора за кредит- овърдрафт са преустановени, след дата- 12.03.2019г.,
поради което първата изцяло непогасена вноска е с падеж- 10.04.2019г. Тъй като се касае за
кредит-овърдрафт и на кредитополучателят е била предоставена възможностт за ползване на
кредитен лимит от 18 000евро, то към дата 10.04.2019г. същият е бил усвоен за целия му
одобрен размер. След тази дата, главницата от 18 000евро е била изцяло дължима, но
погасяване на същата от страна на солидарните длъжници повече не е извършвано.
Ответникът Г. Г. не може да бъде освободен от задължението на главния длъжник за
изплащане на дължимата главница в размер на 18 000евро на осн. чл. 147 ал.1 от ЗЗД, тъй
като кредиторът “****” ЕАД е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК срещу главния длъжник- „****“ ЕООД, ЕИК ****, на 01.07.2019г. пред
РС П..., т.е. преди изтичането на преклузавния шестмесечен срок по чл. 147 ал.1 от ГПК.
Поради изложеното предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК срещу ответника Г.
Г., за неизплатената главница по Договор за кредит овърдрафт №156/13.04.2017г. от главния
длъжник „****“ ЕООД, ЕИК ****, е основателен и следва да бъде уважен, за
претендираната с исковата молба сума от 18 000евро, която е изискуема и дължима след
10.04.2019г. съгласно заключението на експерта по приетата СИЕ.
След преустановяване на плащането на погасителни вноски за уговорените лихви, след дата
12.03.2019г., възникнали са основанията за активиране на чл. 6.2 от Анекс №1 от
05.04.2018г. към Договор за кредит овърдрафт № 156 от 13.04.2017г., според който при
неплащане на част или цялата дължима лихва по кредита в уговорените срокове, дължи се
наказателна лихва върху размера на редовната главница, включваща договорната лихва и
наказателна надбавка в размер на 7/седем/процентни пункта. Съгласно чл. 84 ал.1 т. 1 от
ЗЗД, когато денят на изпълнение на задължението е определен с договора, длъжникът
изпада в забава след изтичането му. В настоящия казус по отношение на дължимата
договорна/възнаградителна/ лихва, уговорена с договора за кредит, както и по отношение на
активираната наказателна лихва поради виновно неизпълнение, ответникът Г. Г. е изпаднал
32
в забава, считано от 10.04.2019г./към настъпване на падежа на първата непогасена вноска за
лихви/. След този момент за всяка непогасена вноска за договорна лихва и за лихва за
забава, от настъпване на падежа на 10 число на следващия месец, е започвал да тече
шестмесечния срок по чл. 147 ал.1 от ЗЗД по отношение на поръчителя- Г. Г..
Видно е от приетия от страните погасителен план към договора за кредит- овърдрафт,
крайния срок за изплащане на задълженията за главница и лихва изтича с изтичането на
срока на договора/удължен с Анекс № 1 към него/ към дата 10.03.2022г./падежа на
последната погасителна вноска/. Тъй като съдът по настоящото дело прие че заявеното
основание за претендираното вземане- предсрочна изискуемост на кредита е недоказано, то
срока на чл. 147 ал.1 от ЗЗД, не е започнал да тече след 24.06.2019г./ТР № 5 от 21.01.2022г.
на ВКС по т.д. № 5/2019г. на ОСГТК/, а е започвал да тече след настъпването на падежа на
всяка погасителна вноска за дължимите лихви за забава и наказателни лихви. Така
задължението на ответника поръчител Г. Г., не е отпаднало на осн. чл. 147 ал.1 от ЗЗД, само
по отношение на дължимите погасителни вноски, за които шестмесечния погасителен срок
не е изтекъл от датата на съответния падеж/за вноски с настъпил падеж от 10.10.2021г. до
10.03.2022г.- крайния срок за внасяне на дължимите погасителни вноски за срока на
договора/. За всяка от останалите падежирани вноски за дължимите възнаградителна и
наказателна лихва, след настъпване на падежа на 10 число за съответния месец,
задължението за лихви е било погасявано поради изтичане на преклузивния шестмесечен
срок по чл. 147 ал.1 от ЗЗД и за тези вноски ответника поръчител, е освободен от
отговорност за дълга на главния длъжник.
Съдът и страните по делото са обвързани от исковата претенция, такава каквато същата е
заявена с ИМ и поддържане от ищеца в хода на прозводството по делото. Исковете за
неплатена редовна/възнаградителна лихва/ и за начислена поради изпадането на
солидарните длъжници в забава наказателна лихва, са предявени за периода от 10.04.2019г.
до 24.06.2019г., като за този период дължимостта на вноските за възнаградителна и
наказателна лихви е отпаднала за поръчителя Г. Г., тъй като за вноските с настъпили падежи
през този период, е изтекъл предвидения в чл. 147 ал. 1 от ЗЗД шестмесечен преклузивен
срок. Предявеният иск срещу ответника за претендираната договорна/възнаградителна/
лихва в размер на 466.43евро, както и за наказателна лихва в размер на 262.01евро, и двете
за периода от 10.04.2019г. до 24.06.2019г., поради това е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен от съда. За така претендираните лихви отговорността на поръчителя Г. Г. е
отпаднала на основание чл. 147 ал.1 от ЗЗД.
Предявеният иск за сумата 28.65евро, съставляваща лихвена надбавка за забава след датата
на настъпване на предсрочната изискуемост за периода от 24.06.2019г. до 30.06.2019г. е
неоснователен освен поради това че и за тези лихви е изтекъл шестмесечния срок по чл. 147
ал. 1 от ЗЗД, освобождаващ поръчителя от отговорността за чуждия дълг за забава в тази му
част, но и на друго основание- поради това че съдът прие че заявеното основание-
предсрочна изискуемост на кредита е недоказано и неоснователно.
Установява се от заключението на експерта икономист по приетата по делото СИЕ, че
33
претендираните с ИМ разноски в размер на 64.68лв. са разноските за изпращане на
уведомлението- покана за обявяване на предсрочната изискуемост до главния длъжник. Тъй
като уведомлението е нередовно и неотговарящо на изискванията на закона за неговото
съдържание, съдът е приел че иска по чл. 422 от ГПК е неоснователен на заявеното с ИМ
основание- предсрочна изискуемост на кредита и такава не е настъпила за длъжника
ответник. В този смисъл съдът счита, че тези разноски не следва да бъдат възлагани на
ответника по делото и следва да останат за сметка на банката ищец.
Претендира се с исковата молба вземане в размер на 185.32евро, съставляващи такси за
банката кредитор по обслужване на сключения договор за кредит. Същите се дължат от
длъжниците по договора, тъй като са свързани с процесния договор за кредит. С оглед
частичното уважаване на установителния иск по чл. 422 от ГПК, същите следва да бъдат
присъдени съразмерно на уважената част от предявения иск, като ответника следва да бъде
осъден да заплати на “****” ЕАД, сумата- 178.11евро, съразмерно на уважената част от
иска.
Съобразно т. 11 от ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС на РБ по тълкувателно дело № 4/2013г. на
ОСГТК, съдът който разглежда иска предявен по реда на чл. 422 от ГПК, следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като
съобрази изхода на спора и съобразно общите правила за разпредаеление на разноските в
исковата производство. В чл. 78 ал.1 от ГПК е изрично предвидено, че разноските направени
от ищеца, както в заповедното, така и в исковото производтво се възлагат на ответника,
само в случай че предявения иск бъде уважен отчасти или изцяло от съда. В настоящия
случай предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК е отчасти уважен, поради което
на ответника следва да бъдат възложени разноските направени от банката ищец- “****”
ЕАД в заповедното производство, съразмерно на уважения установителен иск. Следва да
бъде осъден ответника Г. Г., ЕГН **********, да заплати на ищеца “****” ЕАД, сумата
858.76лв., съставляваща раноски направени в заповедното производство за държавна такса и
юрисконсулстко възнаграждение, съразмерно на уважената част от предявения иск по чл.
422 от ГПК.
С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени и претендираните от ищеца разноски
по делото пред настоящата съдебна инстанция, като съобразно чл. 78 ал.1 от ГПК същите
следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената част от иска. Следва да бъде осъден
ответника Г. Г., ЕГН **********, да заплати на ищеца “****” ЕАД, сумата- 3 042.89лв.
включваща разноски за държавна такса в исковото производство, възнаграждение за особен
представител на ответника по делото, юрисконсулстко възнаграждение, разноски за
публикация в ДВ и разноски за вещи лица, съразмерно на уважения иск по чл. 422 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 422 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
34
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на поръчителя Г. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. ****, ул.“****“ № 2, общ. Благоевград, обл. Благоевград,
съществуването на вземането на „****“ АД със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „****” № 19, вписано в ТР към АВ с ЕИК ****, по Договор за кредит-овърдрафт №156
от 13.04.2017г. и Анекс №1/05.04.2018г. към Договор за кредит-овърдрафт № 156 от
13.04.2017г., за което са издадени Заповед № 7102 от 26.07.2019г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 и чл. 418 от ГПК и Изпълнителен лист от
26.07.2019г., по ч.гр. дело № 2009/2019г. по описа на РС Благоевград, “****” ЕАД като
кредитор и „****“ ЕООД, ЕИК **** като кредитополучател и въз основа на сключени
между “****” ЕАД и Г. Г., ЕГН **********- Договори за поръчителство от 13.04.2017г. и
05.04.2018г., включващо следните суми:
-18 000,00 /осемнадесет хиляди евро/ - главница за погасяване на парично вземане съгласно
Договор за кредит-овърдрафт №156 от 13.04.2017г и Анекс №1/05.04.2018г. към Договор за
кредит-овърдрафт №156 от 13.04.2017г. по описа на **** АД, ведно със законната лихва,
считано от 01.07.2019г до окончателното изплащане на вземането;
-178,11 евро /сто седемдесет и осем евро и единадесет евро цента/- дължими такси по
кредита, съразмерно на уважената част от иска по чл. 422 от ГПК;
ОТХВЪРЛЯ предявеният установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, от “****”
ЕАД СОФИЯ, със седалище и адрес на управление: град ****, вписано в ТР на Агенцията по
вписванията съгласно Удостоверение № 20090717105838/17.07.2009г., ЕИК ****,
представлявана от Главния изпълнителен Директор- В.М.С., с ЕГН – ********** и
Изпълнителният директор Д.Н.Н. с ЕГН – **********, чрез пълномощника юрисконсулт
Д.С.П. срещу Г. Г., ЕГН **********, на адрес: с. ****, за признаване на вземане на “****”
ЕАД от Г. Г., ЕГН **********, предмет на Заповед № 7102 от 26.07.2019г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 и чл. 418 от ГПК и Изпълнителен
лист от 26.07.2019г., по ч.гр. дело № 2009/2019г. по описа на РС Благоевград, въз основа на
сключен между кредитор “****” ЕАД и „****“ ЕООД, ЕИК **** като кредитополучател-
Договор за кредит овърдрафт №156/13.04.2017г. и Анекс №1 от 05.04.2018г. към Договор за
кредит овърдрафт № 156 от 13.04.2017г., както и въз основа на сключени между “****” ЕАД
и Г. Г., ЕГН **********- Договори за поръчителство от 13.04.2017г. и 05.04.2018г., за
следните суми:
-466,43 евро /четиристотин шестдесет и шест евро и четиридесет и три евро цента/-
неплатена редовна лихва за периода от 10.04.2019г. до 24.06.2019г.;
-262,01 евро /двеста и шестдесет и две евро и един евро цента/ - лихвена надбавка за забава
от 10.04.2019г. до 24.06.2019г. и
- 28,65 евро /двадесет и осем евро и шестдесет и пет евро цента/- лихвена надбавка за забава
след датата на настъпване на предсрочната изискуемост за период от 24.06.2019г. до
30.06.2019г.;
-64,68 лева /шестдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/ - дължими разноски,
35
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК- Г. Г., ЕГН **********, на адрес: с. ****, ДА
ЗАПЛАТИ на “****” ЕАД СОФИЯ, със седалище и адрес на управление: град ****, вписано
в ТР на Агенцията по вписванията съгласно Удостоверение № 20090717105838/17.07.2009г.,
ЕИК ****, представлявана от Главния изпълнителен Директор- В.М.С., с ЕГН – **********
и Изпълнителният директор Д.Н.Н. с ЕГН – **********, сумата- 858.76лв., съставляваща
раноски направени в заповедното производство за държавна такса и юрисконсулстко
възнаграждение, съразмерно на уважената част от предявения иск по чл. 422 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. Г., ЕГН **********, на адрес: с. ****, ДА ЗАПЛАТИ на “****” ЕАД СОФИЯ,
със седалище и адрес на управление: град ****, вписано в ТР на Агенцията по вписванията
съгласно Удостоверение № 20090717105838/17.07.2009г., ЕИК ****, представлявана от
Главния изпълнителен Директор- В.М.С., с ЕГН – ********** и Изпълнителният директор
Д.Н.Н. с ЕГН – **********, чрез пълномощника юрисконсулт Д.С.П. сумата- 3 042.89лв.
включваща разноски за държавна такса в исковото производство, възнаграждение за особен
представител на ответника по делото, юрисконсулстко възнаграждение, разноски за
публикация в ДВ и разноски за вещи лица, съразмерно на уважения иск по чл. 422 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
САС.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
36