Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260543
гр.
Пловдив, 13.11.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, ХХІV н.с., в публичното заседание на тридесети октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при
участието на секретаря ВИОЛИНА
ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 3971/2020 г. по описа на ПРС, ХХІV н.с., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 20-1030-003820 от 15.05.2020 г. на М.В.М.– Началник Група към ОД на МВР
Пловдив, Сектор „Пътна полиция“,
с което на И.Д.А.,
ЕГН ********** е било наложено
административно наказание на
основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП –
глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
С
жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като се
твърди, че не е извършено нарушението,
твърди се че са допуснати съществени процесуални нарушения, не е дадено ясно
описание на твърдяното нарушение, поради което се иска отмяната на
наказателното постановление.
Жалбоподателят
И.А., редовно и своевременно призован не се явява в съдебно
заседание, не се представлява. По
делото е постъпила молба от процесуалния му представител адв.С.П., който излага
аргументи за отмяна на НП.
Въззиваемата
страна – Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител, взема становище по
делото, като се иска потвърждаване на издаденото НП.
Съдът
като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
На
01.05.2020 г.
жалбоподателят И.А.
управлявал автобус „Исузу Новости” с рег. № ** в гр.Пловдив. Около
13.40 часа същият се
намирал в района на кръстовището на
ул. „Владая” и бул.“Марица“ в гр.Пловдив и се движил в
посока изток, като преминал през сочения участък при червен сигнал на
светофарната уредба. В автобуса се намирала и св.Р.Т.– ** на автобуса.
По същото време в
непосредствена близост се намирали и ** към Сектор „**“ при ОД на МВР
Пловдив, св.К.П.
и колегата му П.Г.. Действията на жалбоподателят били възприети от полицейските служители,
които го спрели за проверка. За случилото се св.П. съставил на жалбоподателят АУАН за
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Същият бил подписан без възражения от И.А.. В
законоустановения срок не било подадено възражение. Наказващия орган, възприел
описаните в АУАН факти и издал процесното НП.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства –
АУАН, НП, оправомощителни заповеди, чертежи по част „Пътна“ със съдържание „Светофарно регулирано кръстовище
по бул.“Марица“ “ обект : Реконструкция на бул.“Шести септември“ в участъка от
мост „Адата“ до бул. „Цариградско шосе“ в гр.Пловдив, както и от показанията на св. К.П., които съдът кредитира
като логични, обективни,
непротиворечиви и съответни на
писмените доказателства по делото. Показанията на св.Т.не се кредитират с доверие, тъй като
противоречат на останалите събрани в хода на делото гласни и писмени
доказателства, включително и на предоставените такива от ОП „Организация и контрол
на транспорта“ при Община Пловдив.
Като
прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта,
на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата
се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има
правен интерес от това.
Разгледана
по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
При
така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото
доказателства съдът намира, че е безспорно доказано осъществяването на
визираните в НП нарушения по чл.6, т.1 от ЗДвП доколкото от материалите по
делото се доказва, че действително на 09.06.2020 г., около 13.40 часа
жалбоподателят е управлявал МПС – автобус „Исузу Новости” с рег. № **, в гр.Пловдив,
като е преминал района на кръстовището на ул. „Владая” и бул.“Марица“ в гр.Пловдив
в източна посока на движение на забранителен червен
сигнал на работещата светофарна уредба. За да
приеме, че преминаването през соченото
място е осъществено на забранителен
сигнал на светофарната уредба съдът отчита следното :
От
една страна са налични показанията на свидетелят П..
От
друга страна показанията му не са оборени от други доказателства по делото, а дори се подкрепят от приобщените по делото писмени
докатазателства за работния режим на светофарната уредба.
Показанията на се.Т.не се достатъчни, за да се приеме, че
в показанията си св.П. сочи факти, които не отговарят на случилите се събития.
Ето
защо и съдът счита, че не са оборени показанията на св.П., които наред с
необорената презумптивна доказателствена сила на съставения АУАН и останалите писмени доказателства по
делото, водят на извод, че жалбоподателят е осъществил соченото в АУАН и НП
нарушение.
Не
може да се счита, че в хода на административното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, доколкото АУАН е съставен в законоустановения
срок, в него и в НП са дадени подробни описания на извършените нарушения и
липсват основания да се приеме, че правото на защита на жалбоподателя е било
нарушено. Изложените аргументи за
липса на ясно описание на нарушението не могат да се споделят, тъй като в АУАН
и НП се сочи в каква посока се е движил автобуса, което според настоящия
съдебен състав е достатъчно, за да се идентифицира точната светофарна уредба,
през която жалбоп.А. е преминал на забранителен светлинен сигнал. Неоснователни
са и изложените възражения за това, че не е посочена конкретна правна норма,
която е нарушена. Действително нормата на чл.6 от ЗДвП е обща такава, но от
доказателствата по делото се установява, че именно същата е нарушена, тъй като
водачът на автобуса е преминал на червен светлинен сигнал. С оглед на това и съдът
счита, че правилно е посочена като нарушена именно тази разпоредба.
Що
се касае до наложената санкции съдът счита, че следва да посочи, че за
нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП санкцията е определена в твърд размер, поради
което и наказващия орган не е имал възможност за индивидуализация. Правилно е
приложена и санкционната норма, тъй като не са събрани доказателства с
поведението си нарушителят да е създал опасност за движението, в който случай
санкцията на основание чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП би била по-висока.
Следва
да се посочи, че нарушението не се явява маловажно такова по смисъла на чл.28
от ЗАНН, доколкото обществената му опасност не се отличава с по-ниска степен в сравнение с останалите
нарушения от същия вид, а дори
напротив обществената опасност е завишена с оглед обстоятелството, че МПС с
което е извършено нарушението е автобус и то обслужващ линия на градския
транспорт.
С оглед на всичко изложено обжалваното
НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 20-1030-003820 от 15.05.2020 г. на М.В.М.– Началник Група към ОД на МВР
Пловдив, Сектор „Пътна полиция“,
с което на И.Д.А.,
ЕГН ********** е било наложено
административно наказание на
основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП –
глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.