№ 11549
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110102173 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Т е предявило срещу Н. Б. Н, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 3820,91 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ
се на адрес: гр. София, ул. „Солунска“ № 45, вх. А, ет. 2, ап. 12, аб. № 261306, ведно със
законната лихва от 11.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 624,41 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.06.2019
г. до 20.04.2022 г. върху вземането за цена на доставена от дружеството топлинна енергия,
сумата в размер на 29,93 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 30.06.2020 г., ведно със законната лихва
от 11.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 7,01 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.05.2019 г. до 20.04.2022
г. върху вземането за цена на извършена услуга за дялово разпределение, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
24699/2022 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна
енергия през процесния период, но не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентът на топлинна енергия е длъжен
да заплаща дължимата цена в 45-дневен от датата на публикуването им на интернет
страницата на дружеството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че не е налице облигационно
правоотношение между него и ищеца за доставка на топлинна енергия, съответно, че не е
потребена топлинна енергия в твърдения размер, като се позовава и на изтекла погасителна
давност за претендираните суми. Моли за отхвърляне на исковата претенция.
1
Третото лице – помагач на страната на ищеца Б не изразява становище по предявените
искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор
за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
В разглеждания случай от представените по делото Договор за продажба на държавен
недвижим имот от 01.03.1969 г. и удостоверение за наследници се установява, че
наследодателите на ответника – Борис Николов Н. и Йорданка Г.ева Н.а са придобили
правото на собственост върху процесния имот, като след смъртта им техен единствен
наследник по закон е ответникът. При това положение следва да се приеме, че съобразно
действащата нормативна уредба същият в качеството си на собственик на процесния имот е
бил клиент на топлинна енергия през исковия период. Това налага извод, че по делото се
установява наличието на правоотношение между страните по договор за доставка на
топлоенергия за процесния период, по силата на който ищецът е престирал – доставил е
топлоенергия, съответно за ответника е възникнало задължение да плати дължимата цена.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените
Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват абоната дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът
да р упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение единствено за
доказване размера на иска.
Установява се от събраните по делото доказателства и въз основа на заключението на
вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът намира за обективно и
компетентно изготвено, че количеството топлинна енергия, постъпило в сградата – етажна
собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер, който е преминал
метрологични проверки за техническа годност, като същият е бил годно СТИ през
процесния период. Съгласно заключението сградата е била на ежемесечен отчет, като за
исковия период е начислена топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, за отопление
на имот, както и за БГВ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,
била определяна въз основа на пълния отопляем обем на имота по проект. По отношение на
топлинната енергия, отдадена за отопление на имота, вещото лице е посочило, че в имота
има 4 бр. радиатори с ИРРО с дистанционно отчитане, а топлинната енергия за БГВ се
определяла въз основа на показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота, който обаче не
е с дистанционно отчитане. Съгласно заключението за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г.
от дружеството, извършващо дялово разпределение, е изготвен главен отчет от 22.05.2020 г.,
който е и представен по делото. По отношение на останалата част от периода – от 01.05.2020
г. до 30.04.2021 г. вещото лице е посочило, че главните отчети са съставени въз основа на
2
данни от отговорника на сградата, като наличието на голям брой изравнителни сметки сочи,
че дяловото разпределение не е правено по ежемесечни данни, а при непълно отчитане на
водомерите в сградата, а възможно и на част от ИРРО, което не дава възможност да се
проследят начисленията на топлинната енергия за отопление на имот и БГВ в
изравнителните сметки. Вещото лице е посочило, че не може да даде заключение дали
сумите за топлинна енергия са начислени съгласно нормативните изисквания поради липса
на необходимите данни, с изключение на сумите за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., за
който има изготвен главен отчет. Съгласно посоченото от вещото лице при изслушване на
заключението стойността на топлинната енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. е в
размер на 1303,29 лева, а за 01.04.2019 г. – 30.04.2019 г. потреблението съвпада с отразеното
във фактурите, т.е. дължимата сума е в размер на 218,80 лева. При това положение с оглед
липсата на ангажирани доказателства от ищеца, установяващи претендираната сума за
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. да е правилно
начислена, се налага извод за неоснователност на претенцията на ищеца в тази част.
Следователно предявеният иск се явява основателен единствено за доставената топлинна
енергия през периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г., която изчислена при съобразяване на
резултата от изравнителните сметки, посочен в заключението на съдебно-техническата
експертиза и посоченото от вещото лице при изслушването му, възлиза на сумата в общ
размер на 1522,09 лева. Ответникът не твърди и не ангажира доказателства за заплащане на
посочената сума, поради което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен до установения дължим размер от 1522,09 лева и за периода 01.04.2019 г. –
30.04.2020 г., а за разликата до пълния предявен размер от 3820,91 лева и за периода
01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. лева искът следва да бъде отхвърлен.
На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от
представените главен отчет и индивидуални справки, третото лице е извършило услугата,
поради което потребителят следва да заплати на ищеца дължимото възнаграждение по
силата на цитираните разпоредби. Между страните не се спори, а и представените по делото
доказателства – извлечение от сметка, сочат дължимата сума за процесния период 01.04.2019
г. – 30.06.2020 г. да възлиза на сумата в общ размер на 29,93 лева, в какъвто размер е и
твърденият от ищеца общ дължим размер на сумата за услуга за дялово разпределение през
исковия период. Доколкото в посочената по-горе сума за топлинна енергия съгласно
заключението на съдебно-техническата експертиза не е включена и дължимата сума за
дялово разпределение, то претенцията за същата се явява основателна и следва да бъде
уважена в претендирания размер.
С оглед основателността на иска за главница, следва да бъде разгледано и
релевираното от ответника възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца, по
което съдът намира следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането - в случая от
11.05.2022 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, от който момент с оглед правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК се счита предявен и
разглежданият иск. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 11.05.2022 г. в
3
случай, че ищецът претендира такива, би следвало да са погасени по давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложените общи условия /одобрени с Решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР/ месечните дължими суми са дължими в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно погасителната давност започва да
тече от 46-тия ден от изтичане на периода, за който се отнасят. При това положение
давността за най-старото претендирано вземане – за месец април 2019 г., започва да тече от
15.06.2019 г., като тригодишният период изтича на 15.06.2022 г. Давността за вземането
обаче е прекъсната с подаването на 11.05.2022 г. на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, от който момент се счита предявен и разглежданият иск
съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, поради което възражението на ответника за погасяване на
процесните вземания по давност се явява неоснователно.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ). Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не
са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. При това положение
се налага извод, че за най-старото задължение – това за месец април 2019 г. ответникът е
изпаднал в забава на 15.06.2019 г. Определено по реда на чл. 162 ГПК дължимото
обезщетение за забава за периода от 15.06.2019 г. до 20.04.2022 г. върху установения
дължим размер за главница в размер на 1522,09 лева възлиза на сумата в размер на 248,74
лева, до който размер предявеният иск следва да бъде уважен, а за разликата до пълния
предявен размер от 624,41 лева искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, която да е получена от ответника, поради което акцесорната
претенция в размер на 7,01 лева за периода от 31.05.2019 г. до 20.04.2022 г. се явява изцяло
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените и претендирани по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът претендира такива в настоящото производство в общ размер на 524,65 лева, от
които 94,65 лева за платена държавна такса, 330 лева за платен депозит за вещо лице и 100
лева за юрисконсултско възнаграждение. Същите съразмерно на уважената част от исковете
възлизат на сумата в общ размер на 210,78 лева.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените и претендирани разноски в
заповедното производство /за платена държавна такса – 89,65 лева и за юрисконсултско
възнаграждение – 50 лева/, които определени съразмерно на уважената част от исковете
възлизат на сумата в общ размер на 56,11 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените от него разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. Същият претендира такива за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева. Ищецът релевира възражение за
прекомерност на същото, което съдът намира за неоснователно, тъй като претендираното
адвокатско възнаграждение е съобразено с минималното такова, предвидено в Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същото съразмерно на
отхвърлената част от исковете възлиза на сумата в размер на 448,69 лева.
4
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Т, с ЕИК ,, срещу Н. Б. Н., с ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. Б. Н., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. „Солунска“ №
45, вх. 1, ет. 2, ап. 12, дължи на Т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Ястребец“ 23Б, сумата в размер на 1522,09 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г. в
имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Солунска“ № 45, вх. А, ет. 2, ап. 12, аб. №
261306, ведно със законната лихва от 11.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 248,74 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 15.06.2019 г. до 20.04.2022 г. върху вземането за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия, както и сумата в размер на 29,93 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г.
до 30.06.2020 г., ведно със законната лихва от 11.05.2022 г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 24699/2022 г., по описа на СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
незаплатена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1522,09 лева до пълния
предявен размер от 3820,91 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., иска за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на доставена
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 248,74 лева до пълния предявен
размер от 624,41 лева, както и иска за сумата 7,01 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 31.05.2019 г. до 20.04.2022 г. върху
вземането за цена на извършена услуга за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Н. Б. Н., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. „Солунска“ № 45, вх. 1,
ет. 2, ап. 12, да заплати на Т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 210,78 лева – разноски в
исковото производство и сумата в размер на 56,11 лева – разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА Т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“
23Б, да заплати на Н. Б. Н., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. „Солунска“ № 45, вх. 1,
ет. 2, ап. 12, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 448,69 лева – разноски по
делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца Т
– Б.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5