Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски
съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание деветнадесети
април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 18613 по описа за
2014 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с 240, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) на „Б.П.Б.” АД срещу М.Н. и А.М.Н. съдът да
приеме за установено, че последните дължат на първата по договор за кредит от
12.12.2006 г.:
- 6 948,57
лева главница;
- 9 737,62
лева договорна лихва от 17.07.2011 г. до 04.10.2012 г.;
- 84,29
лева наказателна лихва от 17.07.2011 г. до 04.10.2012 г.
[2] ОСЪЖДА „Б.П.Б.”
АД да заплати на М.Н.Н. и А.М.Н. 785,82 лева разноски по делото на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[3] ОБЕЗСИЛВА
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени по ч. гр. д. 46 905/2012 г. на
СРС, 50-ти с-в, за следните суми:
- 6 948,57
лева главница;
- 9 737,62
лева договорна лихва от 17.07.2011 г. до 04.10.2012 г.;
- 84,29
лева наказателна лихва от 17.07.2011 г. до 04.10.2012 г.
[4] Решението може да
бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.
[5] Ако ищецът подаде
въззивна жалба срещу решението, с която обжалва изцяло решението, с нея той
следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 335,41 лева
държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение въззивната жалба ще бъде
върната.
МОТИВИ НА СЪДА
ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково,
пред първа инстанция.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[6] В искова молба от 19.11.2014 г. „Б.П.Б.” АД (П.)
е заявил, че с ответниците М. и А. Н.е бил сключил договор за заем, а след това
анекси към него. По този договор П. е бил заемодател, а ответниците са били
заемополучатели. С договора и анексите към него П. е предоставил заем на
ответниците М. и А. Николови, който те е следвало да бъде върнат на 240 месечни
вноски.
[7] Ответниците не са заплатили погасителни вноски
и П. е връчил на ответниците нотариална покана, която е била получена от дъщеря
им на техния адрес, с която е обявил предсрочната изискуемост на заема. П. е
подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и съдът е издал
такава заповед за:
-
81 034,77 лева главница;
- 9 737,62 лева възнаградителна лихва от
17.07.2011 г. до 04.10.2012 г.;
- 84,29 лева наказателна лихва за периода
17.07.2013 г. до 04.10.2012 г.;
- 2 442,13 лева разноски по заповедното
производство и 600,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
[8] След като ответниците са получили поканата за
доброволно плащане, те са подали възражение срещу заповедта за незабавно
изпълнение. Затова П. моли съда да приеме за установено, че ответниците му дължат
описаните суми (исковата молба, л. 3-7).
2. На ответника
[9] Ответниците са оспорили предявения иск. Те са
заявили, че искът е недопустим, тъй като ищецът вече се е снабдил с
изпълнителен лист, по който е било образувано изпълнително дело, което въпреки
договорка между страните да бъде прекратено, е било само спряно.
[10]
Ответниците твърдят, че сключените анекси към договора за заем са нищожни, защото
към момента на сключването им основният договор е бил прекратен. Ответниците
също са заявили, че заемът не е бил предсрочно изискуем, тъй като те не са били
уведомени за това и те са надплатили суми по него вследствие на едностранното
завишаване от П. на възнаградителната лихва. Те също твърдят, че част от
договорените клаузи по договора са били нищожни, понеже са били неравноправни и
не са били индивидуално уговорени. Ето защо те молят съда да отхвърли
предявения иск (писмения отговор, л. 53-73).
3. Насрещни твърдения на ищеца
[11]
П. е оспорил писмения отговор. Той е заявил, че действително се е снабдил с
изпълнителен лист вследствие на неизпълнение на първоначалния договор от
ответниците, по който е било образувано изпълнително дело. След постигнато
съгласие между страните за заплащане на 21 500,00 лева от ответниците и
подписването на анекс 1, П. е подал молба за спиране на изпълнителното дело, по
което изпълнителни действия не са били провеждани повече от две години и то
следва да се счита за прекратено.
[12]
П. твърди, че с обявяването на кредита за предсрочно изискуем, основният
договор за кредит не е бил прекратен, а е запазил действието си. Според П. не е имало нищожни клаузи в договора и
ответниците не са заплатили вповече от дължимото. Той също посочва, че е
уведомил ответниците за настъпилата предсрочната изискуемост (допълнителната
искова молба, л. 150-161).
II.
ПО ПРОЦЕДУРАТА
[13] Първоначално настоящият съд е прекратил производството
по делото, защото е преценил, че процесното вземане вече е било предмет на
друго дело, по което е бил издаден изпълнителен лист - ч. гр. д. 5 263/2009 г. на
СРС (определението, л. 393-394). След обжалването на определението на настоящия
съд за прекратяване на производството по делото, САС е постановил определение,
с което е преценил, че искът е допустим за част от търсените вземания:
6 948,57 лева главница; 9 737,62 лева договорна лихва от 17.07.2011
г. до 04.10.2012 г.; 84,29 лева наказателна лихва от 17.07.2011 г. до
04.10.2012 г. САС е приел, че тези суми не са били предмет на ч. гр. д. 5 263/2009 г. на
СРС. Също така обаче, САС е приел, че тези суми не се дължат вследствие на
новиране на задължението, което е било предмет на изпълнителния лист по ч. гр.
д. 5 263/2009 г. на
СРС (определението, л. 36-37 от делото на САС).
[14] САС е отменил определението на настоящия съд само в
частта му, с която е прекратил производството по отношение на иска за: 6 948,57
лева главница; 9 737,62 лева договорна лихва от 17.07.2011 г. до
04.10.2012 г.; 84,29 лева наказателна лихва от 17.07.2011 г. до 04.10.2012 г.
Така предмет на настоящото дело е останал са иска за тези суми.
III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С
ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[15] На 12.12.2006 г. М.Н. и А.Н. от една страна и от
друга страна П. са сключили договор за потребителски кредит, обезпечен с
ипотека (договора, л. 9-13). С него П. се е задължил да отпусне заем на М. и А.
Н.за 80 000,00 лева, които те да върнат за 240 месеца (чл. 1 и чл. 21, ал.
1 от договора). Страните са договорили М. и А.Н. да заплатят на П. 9,15 %
годишна възнаградителна лихва, която се е формирала като сбор от СОФИБОР, но не
по-малко от 4%, и надбавка от 5,15% (чл. 13 от договора). За свой адрес М. и А.Н.
***, ж. к. „****(договора, л. 9-13).
[16] Тъй като М. и А.Н. не са
изпълнявали задълженията си по договора, на 10.03.2009 г. П. се е снабдил с
изпълнителен лист срещу тях за: 79 244,05 лева главница; 6 003,33
лева възнаградителна лихва от 11.05.2007 г. до 30.10.2009 г.; 2 821,09
лева наказателна лихва от 11.05.2007 г. до 26.01.2009 г. (изп. лист, л. 94).
Изпълнителният лист е бил издаден по ч. гр. д. 5 263/2009 г. на СРС. Въз
основа на този изпълнителен лист П. е поискал от ЧСИ С.да образува изпълнително
дело срещу М. и А. Н.( л. 86-93).
[17] Не се спори, че след получаването
на покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, образувано от ЧСИ С.,
М. и А.Н. от една страна и П. са се договорили М. и А. Н.да заплатят определена
сума на П., както и да подпишат анекс 1, след което П. да не предприема
действия по изпълнителното дело (сравни твърденията на страните в исковата
молба, писмения отговор и допълнителната искова молба). М. и А. Н.са заплатили
22 250,00 лева на П.. С тази сума са били погасени съдебни разноски,
наказателна лихва и законна лихва в полза на П. (допълнителното заключение на
вещото лице С., л. 358).
[18] П. е подал молба до ЧСИ С.за
спиране на изпълнителното дело и на 04.06.2009 г. тя е спряла делото (писмото,
л. 162). Липсват доказателства изпълнителното делото да е било възобновявано.
Затова съдът приема, че то не е било възобновявано.
[19] На 17.06.2009 г. М. и А. Н.от една
страна и П. от друга са сключили анекс 1 (анекса 1, л. 14-18). С него те са се
съгласили, че към тази дата М. и А.Н. дължат на П. 75 945,30 лева, които
първите следва да заплатят на втория на 212 месечни вноски при възнаградителна
лихва от 10,40% - базовия лихвен процент на банката плюс 2,4% (анекса, чл. 2,
ал. 1 и чл. 3). В анекса М. и А. Н.са вписали за свой адрес този, вписан в
основния договор (анекс 1, л. 14).
[20] На 10.03.2011 г. М. и А. Н.от една
страна и П. от друга страна са сключили втори анекс. С него те са се съгласили,
че М. и А. Н.имат просрочени задължения към П. за 6 948,57 лева. Те са се
съгласили тази сума да бъде прибавена и така главницата по кредита да бъде
81 034,77 лева (чл. 1 от анекса, л. 16-18). Страните са договорили, че
през първите шест месеца възнаградителната лихва за П. ще бъде 7,43%, а след
това 9,90%, образувана от базовия лихвен процент на П. плюс надбавка от 2,40%
(чл. 2). Срокът на погасяване е бил 222 месеца (чл. 4). П. е имал право да
превърне заема в предсрочно изискуем, ако М. и А. Н.не са изпълнявали свое
задължение по него (чл. 9 от анекса). В анекса М. и А. Н.са вписали за свой
адрес този, вписан в основния договор (анекс 2, л. 16).
[21] Към 01.06.2012 г. М. и А.Н. са
имали незаплатени вноски към П. (допълнителното заключение, л. 357). Затова на
01.06.2012 г. П. е връчил нотариална покана на дъщерята на ищците на адреса,
който те са вписвали в договора и двата анекса към него, с която ги е уведомил,
че, ако не му заплатят тези вноски до изтичането на седем работни дни, П. е щял
да счита кредита за предсрочно изискуем (поканата, л. 31-33).
[22] Не се спори, че М. и А.Н. не са
платили. Затова на 05.10.2012 г. П. е подал заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по ч. гр. д. 46 905/2012 г. на СРС, 50-ти с-в (заповедта,
л. 20-21). На 19.11.2012 г. СРС е издал в полза на П. заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист (л. 22-24). На 21.01.2015 г. П. е подал молба до
ЧСИ С.за прекратяване на изпълнителното дело, образувано от нея по
изпълнителния лист, който е бил издаден в полза на П. по ч. гр. д.
5 263/2009 г. на СРС (вж. л. 163).
[23] П. е заплатил 1 818,81 лева
държавна такса (вж. л. 2) и 125,00 лева за вещо лице (л. 205). Той е бил
представляван от юрисконсулт. М. и А. Н.са заплатили 275,00 лева за вещо лице
(л. 203, 237 и 239) и 4 000,00 лева на адвокат (л. 52). Общо разноските им
са за 4 275,00 лева, като съдът вече им е присъдил 3 454,18 лева
(определението, л. 392; определението на САС, л. 53 от делото на САС).
IV. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[24] П. е предявил иск по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за установяване, че ответникът му дължи главница и лихви по договор за заем
от 2006 г. Искът е неоснователен.
1.
По иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
[25]
Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД заемателят се задължава да върне заетата сума,
заедно с уговорената лихва. При неизпълнение, кредиторът може да търси
изпълнение заедно с обезщетение за забава (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД).
[26]
Следователно предпоставките за уважаването на иска са:
1.
наличие на валиден договор за заем между ищеца и ответниците, по който ищецът
да е заемодател, а ответниците заемополучатели;
2.
ищецът да е предал парите на ответниците;
3.
ответниците да не са заплатили на ищеца главница, възнаградителна и наказателна
лихва, такси.
[27]
Съдът приема, че искът е неоснователен поради следното: както настоящият съд,
така и САС е приел, че процесното вземане е това по договора от 2006 г., а не
новирано вземане, възникнало след издаването на изпълнителния лист по ч. гр. д.
5 263/2009 г. на
СРС. Главницата по вземането по договора за кредит от 2006 г. обаче, вече е
установена по ч. гр. д. 5 263/2009 г. Няма как да бъде увеличена впоследствие,
защото нов кредит не е отпуснат. На ищеца не се дължи и възнаградителна лихва
за процесния период, защото към този момент вземането вече отдавна е било
изискуемо, спряло е начисляването на възнаградителна лихва, а се е дължала само
наказателна лихва. Не се дължи и търсената по настоящото дело наказателна
лихва, защото тя вече се начислява върху вземането по вече издадения
изпълнителен лист. Ето защо съдът отхвърля иска.
2. По разноските
[28]
Ответниците търсят разноски. Те са направили такива за 4 275,00 лева, но
търсят 4 240,00 лева, като съдът вече им е присъдил 3 454,18 лева.
[29]
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска изцяло. Затова съдът осъжда ищеца
да заплати на ответниците 785,82 лева разноски по делото.
Съдия: