№ 1201
гр. С, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110157458 по
описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът – М. Н. АКР., твърди, че служител при ответника – „С МДЛ Р“ ООД, е
осъществил непозволено увреждане спрямо нея, за което ответникът, в качеството на
възложител на работата, при изпълнение на която е осъществено непозволеното
увреждане, следва да носи гражданска отговорност пред ищцата за причините вреди.
На 09.03.2021 г. служител при ответника е извършил по искане на ищцата и сина
изследване чрез „PCR“ метод за наличието или липса на „SARS-CoV-2“ в биологичен
материал на двамата. Резултатът на ищцата е бил отрицателен, а този на сина –
положителен, въпреки че ищцата е имала симптоми на заболяване, а синът – не. В
резултат на посоченото, на ищцата е било отказано да бъде приета за лечение в
болница, предвид отрицателния резултат от извършеното изследване, въпреки
влошеното здравословно състояние, а синът е бил поставен под карантина, въпреки
че не е бил болен. При повторно изследване, извършено в друга лаборатория, е
установено, че тестът на ищцата за наличието или липса на „SARS-CoV-2“ е
положителен, а този на сина – отрицателен. Счита, че резултатът от първото
изследване, извършено от служител при ответника, е бил грешен, което се дължи на
противоправно поведение на служителя при ответника, извършил изследването, който
е проявил немарливо отношение, разсеяност и досада. В резултат на посоченото
противоправно поведение сочи, че е претърпяла имуществени вреди за сумата в общ
размер на 186 лв. (90 лв. – заплатена цена за грешното изследване и 96 лв. – такса за
1
нотариална покана, с която ищцата извънсъдебно е претендирала обезщетение от
ответника), както и неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение от влошаване
на здравословното състояние на ищцата, което от своя страна е било в резултат на
отказа да бъде приета в болница, предвид отрицателния ѝ тест, изпитване на чувство на
несправедливост, гняв, безпокойство от факта, че е възможно да е заразила близки и
познати за нея хора в периода, в който е счита, че не е болна. Ето защо, претендира от
ответника обезщетение за имуществени вреди за сумата в общ размер на 186 лв., както
и обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 2000 лв.
Претендира законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и
разноските по делото.
Ответникът – „С МДЛ Р“ ООД, оспорва исковете както по основание, така и по
размер, като твърди, че не е налице противоправно поведение, за което да носи
отговорност в качеството на възложител. Твърди, че служител при ответника не е
осъществил немарливо отношение при изпълнение на задълженията си, като самото
изследване е автоматизирано след вземане на пробата. Счита, че към момента на
изследването резултат не е бил грешен, като с оглед развитието на заболяването е било
възможно към този момент тестът да бъде отрицателен. Освен това, твърди, че
отрицателният тест не е бил повод да бъде отказана хоспитализация на ищцата, в
случай че същата е имала симптоми на заболяване. Ето защо, моли исковете да бъдат
отхвърлени, като претендира разноските.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателност на исковете в тежест на ищцата е да докаже, че при изпълнение
на възложената от ответника работа е осъществено противоправно поведение спрямо
ищцата, изразяващо се грешно изследване, извършено спрямо ищцата за наличието
или липса на „SARS-CoV-2“, което грешно изследване се дължи на немарливо
изпълнение на служебните задължения на служителя при ответника, извършил
изследването, в резултат на което са причинени на ищцата имуществени вреди в
претендирания размер и неимуществени вреди – болки и страдания.
При доказване на посочените факти в тежест на ответника е да обори
презумпцията за вина на изпълнителя на работата, както и да докаже погасяването на
дълга.
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказван са отделени следните обстоятелства: че на 09.03.2021 г. служител при
ответника е извършил по искане на ищцата и сина изследване чрез „PCR“ метод за
наличието или липса на „SARS-CoV-2“ в биологичен материал на двамата, като
резултатът на ищцата е бил отрицателен, а този на сина ѝ – положителен.
На първо място, следва да се установи, дали е налице противоправно поведение
2
от страна на служителя на ответника, изразяващо се в немарливо изпълнение на
служебните задължения, в резултат на което е извършено грешно изследване на
ищцата за наличието или липса на „SARS-CoV-2“.
Съгласно протокол за извършено изследване на ищцата на 09.03.2021 г. в
лаборатория на ответното дружество, резултатът за наличието на „SARS-CoV-2“ е
негативен. Съгласно протокол за извършено изследване на ищцата на 10.03.2021 г. в
лаборатория на „МДЛБ“ ООД, резултатът за наличието на „SARS-CoV-2“ е
позитивен. По делото не са събрани доказателства, от които при условията на пълно и
главно доказване да се установява, на първо място, че изследването на ищцата от
09.03.2021 г., извършено в лаборатория на ответното дружество, е грешно, и, на второ
място, че това се дължи на противоправно поведение на служител на ответника. По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С А Р. Свидетелят
сочи, че е бил заедно с ищцата и сина пред лабораторията на ответника, в която е
извършено изследването на ищцата. Свидетелят Р е забелязал, че ищцата е с
влошеното здравословно състояние, като ищцата е споделила на свидетеля, че има
съмнение, че е болна от „ковид“, тъй като съпругът е приет за лечение в болница с
„ковид“. Синът не е имал никакви оплаквания, съгласно показанията на свидетеля Р.
От лабораторията е излязъл служител на ответника, който, според свидетеля Р, се е
държал грубо, като е казал на ищцата и на сина да влизат за вземане на проба, а
другите чакащи 7-8 човека ги е отпратил. След излизане от лабораторията по данни на
свитетеля Р ищцата е обяснила, че спорен нея изследването е объркано, като
служителят на ответника се е държал грубо. Свидетелят Р сочи, че при излизането си
служителят на лабораторията е бил с маска, въпреки което е държал цигара в ръката
си.
При преценка на показанията на свидетеля Р не може да бъде установено от
същите при пълно и главно доказване противоправно поведение на служител на
ответника. Действително, съгласно показанията на свидетеля Р, служителят при
ответника, който взема проби за извършване на изследвания, се е държал грубо, но
свидетелят по никакъв начин не е посочил при разпита си конкретните действия на
служителя, от които може да бъде изведено посоченото от него заключение. Не се
установява по никакъв начин от събрания доказателствен материал, че е сгрешено
изследването на ищцата, което да е в резултат на разменени проби, взети от нея и от
сина . Само на базата на събраните по делото доказателства чрез разпит на свидетеля
Р и протоколите от извършените изследвания на ищцата не може да се стигне до
категоричен извод, че процесното изследване, извършено в лаборатория на ответника
на 09.03.2021 г., е сгрешено, предвид позитивния резултат на ищцата, установен един
ден по-късно в друга лаборатория.
Съгласно показанията на свидетеля Х С Д – служител на ответното дружество,
3
който е извършил проверка във връзка с процесния случай, не са установени
нередности при вземането на проба за изследване на ищцата, а самото изследване е
автоматизирано, поради което не е възможно да възникне грешка.
Следователно, по делото не се установява да е налице първият елемент от
фактическия състав на предявеното от ищеца право – противоправно поведение на
служител на ответника, поради исковете с правно основание чл. 49 ЗЗД следва да се
отхвърлят изцяло, без да се обсъждат останалите предпоставки на деликтната
отговорност.
По разноските.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди
сумата в размер на 393 лв., представляваща разноски по делото съобразно
отхвърлената част от исковете.
При този изход на спора ищцата няма право на разноски.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Н. АКР., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к.
„ЗП“, ХХХ, срещу „С МДЛ Р“ ООД, ЕИК ХХХ, с адрес: гр. С, ул. „А“ № Х, искове с
правно основание чл. 49 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца
сумите, както следва: 186 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 06.10.2021 г., до погасяването, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени на ищцата в резултат на противоправно поведение на
служител на ответника, изразяващо се в грешно изследване, извършено спрямо ищцата
на 09.03.2021 г. за наличието или липса на „SARS-CoV-2“, което грешно изследване се
дължи на немарливо изпълнение на служебните задължения на служителя при
ответника, извършил изследването; 2000 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 06.10.2021 г., до погасяването, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата в резултат на
противоправно поведение на служител на ответника, изразяващо се в грешно
изследване, извършено спрямо ищцата на 09.03.2021 г. за наличието или липса на
„SARS-CoV-2“, което грешно изследване се дължи на немарливо изпълнение на
служебните задължения на служителя при ответника, извършил изследването.
ОСЪЖДА М. Н. АКР., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „ЗП“, ХХХ, да
заплати на „С МДЛ Р“ ООД, ЕИК ХХХ, с адрес: гр. С, ул. „А“ № Х, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 393 лв., представляваща разноски по
производството съобразно отхвърлената част от искове.
4
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5