№ 1580
гр. Варна, 22.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Камелия Василева
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20243100100540 по описа за 2024 година
При служебна проверка относно допустимостта на производството, на
основание чл. 130 ГПК, съдът констатира, че молбата, с която е сезиран
отговаря на изискванията за форма и съдържание, съдържащи се в чл. 127, ал.
1 и чл. 128 от ГПК, поради което същата е редовна и производството по
делото и същото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
На основание чл.146 ГПК съдът съобщава на страните следния ПРОЕКТ за
ДОКЛАД на делото.
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ от Ю. И. С.
срещу Прокуратурата на Република България за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 180 000 лева, претендирана като обезщетение за
причинени неимуществени вреди следствие на повдигнатото му обвинение по
чл.309,ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, по чл.203,ал.1 вр. чл. 202,ал.2 вр. ал.1, т.1 вр.
чл.201 от НК, по чл.212, ал.5, вр. ал.4, вр. ал.1, вр. чл.20,ал.2, вр. чл.26, ал.1
НК; по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.4 от НК и взетата мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ в периода 14.06.2006г. до 19.06.2007г., ведно със
законната лихва от датата на поставената от Апелативен съд Варна присъда
26.11.2018г. до окончателно изплащане на сумата и сумата от 60000 лева,
представляваща имуществени вреди, от които 10 000 лева за заплатен
адвокатски хонорар за осъществена защита по НОХД №107/2010г. по описа
на Окръжен съд Варна; 25 000 лева, заявена частична претенция от сумата
128 695 лева, представляваща заплатена законна лихва върху сумата от
145 107.70 лева за периода 01.01.2014г. до 26.09.2022г., претендирана като
1
обезщетение за претърпени загуби и сумата от 25 000 лева, представляваща
частична претенция от сумата от 2 949 500 лева, претендирана като
обезщетение за пропуснати ползи, ведно със законната лихва от датата на
влизане в сила на постановената от Апелативен съд Варна присъда
26.11.2018г. до окончателно изплащане на сумата.
В исковата молба се излага, че с Постановление от 02.06.2006г. по ДП
№233/2006г. по описа на ОД на МВР-Варна на ищеца било повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.210, ал.1, ал.1, т.3 и т.5 вр. с
чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК. На 08.06.2006г. ищецът бил отново призован
по ДП и с Постановление за привличане на обвиняем било променено вече
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.210,ал.1, т.1,
пр.1 и т.5 вр. чл.209, ал.1 НК.
Излага, че се е явявал на разпити в качеството му на обвиняем по ДП на
10.07.2006г., 09.08.2006г., 16.08.2006г., 21.08.2009г., като на последната дата
било променено повдигнатото му обвинение.
На 15.12.2006г. отново бил призован за разпит като обвиняем.
Сочи се, че с Определение от 14.06.2006 г„ постановено по ВЧЦД №
1108/2006 г„ Окръжен съд - Варна на ищеца била определена мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, която продължила осем месеца.
Задържането му се осъществило публично и по унизителен за него начин, на
площада пред Окръжен съд Варна. С Определение от 14.02.2007 г. до
19.06.2007г. бил с мярка за неотклонение „Домашен арест .
След приключване на наказателното производство в досъдебната фаза,
на 28.01.2010 г. в съда бил внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура -
Варна, за което било образувано НОХД№107/2010г. за извършено
престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, по чл. 2, ал 1, вр. с чл.
202, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1, вр. чл. 201 от НК, по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 4, вр ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 от НК за
това, че:
1.В периода от м. 03.2005 г. до 07.03.2006 г. в град Варна при условията
на продължавано престъпление сам и чрез неустановено в хода на
разследването лице, изготвил неистински частни документи - протокол № 11-
02/02.03.2005 г. протокол № 11-08/20.007.2005г. и протокол №
001/01.02.2006 г. на ОС на съдружниците на „Газтрейд Блек Сий“ ООД -
2
Варна и ги употребил пред „ОББ“ АД, клон Варна, за да докаже, че
изложеното в протоколите удостоверява волята на съдружниците в „Газтрейд
Блек Сий“ ООД - Варна, Д.А.К. и М.И.В. за отпускане на инвестиционен
кредит, завишаване на отпуснат овърдрафт и учредяване на договорни
ипотеки от банката - престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
2.За това, че в периода от 08.03.2005 г. до 31.05.2006 г. в град Варна,
при условията на продължавано престъпление, в качеството му на
длъжностно лице - управител на „Газтрейд Блек Сий“ ООД - Варна присвоил
сумата от 1 435 091,40 лева, собственост на „Газтрейд Блек Сий“ ООД -
Варна, с управители към момента на извършване на деянието - Ю. И. С. и
Д.А.К., с правоприемник към момента „Газтрейд“ АД, с управител М.И.В.,
поверени му да ги управлява, като за улесняване на деянието е извършено и
друго престъпление - по чл. 309, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като
присвоеното имущество е в особено големи размери, представляващо особено
тежък случай, престъпление по чл. 203, ал. 1, във вр. с чл. 202, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 1, вр. чл. 201 от НК.
3.За това, че в периода от 10.04.2006 до 16.05.2006 г. в град Варна и
село Езерово, област Варна, в условията на продължавано престъпление, в
съучастие като съизвършител с М.В.М., чрез използване на неистински
документи - протокол за проведено ОС на „Газтрейд Блек Сий“ ООД - Варна
от 10.04.2006 г., договор за заем от 14.04.2006 г., сключен между „ВМ ЕКО“
ООД - София с управител З.М.М. и „Газтрейд Блек Сий“ ООД - Варна,
представлявано Ю. И. С. като управител, 2 бр. заявление до ВОС - Фирмено
отделение, съответно: заявление от 17.04.2006 г. - за вписване на особен залог
по реда на ЗОЗ върху цялото търговско предприятие на „Газтрейд Блек Сий“
ООД - Варна и заявление от 11.05.2006 г. за вписване пристъпване към
изпълнение върху търговско предприятие на „Газтрейд Блек Сий“ ООД -
Варна и документ с невярно съдържание - договор за особен залог върху
търговско предприятие от сключен между З.М.М., представлявана в договора
от М.В.М. по силата на общо нотариално заверено пълномощно /рег. № 1999
от 31.03.2006 г./ на Нотариус Димо Желязков, с per. No 101 и Район на
действие PC - София и Ю. И. С. като управител на „Газтрейд Блек Сий“ ООД
- Варна - всички те, послужили като основание за издаване на 2 решения на
ВОС - Фирмено отделение, съответно: Решение на ВОС, Фирмено отделение
3
от 19.04.2006 г. за вписване в Търговския регистър, воден при ВОС по п. 16,
р. 1, т. 287, стр.66 по ф.д. № 1083/2003 г. на „Газтрейд Блек Сий“ ООД - Варна
в ползва на „ВМ ЕКО“ ООД - София за обезпечаване вземането му по договор
за паричен заем от 14.04.2006 г. за сумата от 2 800 000 лева, ведно с лихви,
неустойки и разноски и Решение на ВОС - Фирмено отделение от 12.05.2006
г. за вписване по п.16, р. 1, т. 287, стр.66 по ф.д. № 1083/2003 г. на „Газтрейд
Блек Сий“ ООД - Варна пристъпване към изпълнение върху цялото търговско
предприятие на „Газтрейд Блек Сий“ ООД - Варна като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения, предмет на договор за особен залог
върху търговско предприятие, сключен в полза на „ЕМ ЕКО“ ООД София,
peг. По д.ф. № 13351/2005 г. на СГС, като обезпечение на вземане в размер на
2 800 000 лева лихви, неустойки и разноски, дължими по договор за заем от
„Газтрейд Блек Сий“ ООД - Варна на „ВМ ЕКО“ ООД София и 2 броя
протоколи от съдия изпълнител Станимира Данова от 15.05.2006 г. за
предаване на недвижим имот на заложен кредитор и от 16.06.2006 г. за
предаване на движими вещи на заложен кредитор, получил без правно
основание чуждо движимо имущество — горива - евро дизел, бензин и газ
пропан - бутан, на стойност 859 707,87 лева, парична сума в размер на 494 000
лева и МПС-та - товарни автомобили, чрез назначения с решение на ВОС -
Фирмено отделение от 12.05.2006г. за вписване по п.16, р.1, т. 287, стр.66 по
ф.д. № 1083/2003 г. на „Газтрейд Блек Сий“ ООД - Варна пристъпване към
изпълнение върху цялото търговско предприятие на „Газтрейд Блек Сий“
ООД - Варна, управител И.Ж.К., с намерение да го присвои, като
имуществото е в големи размери и деянието представлява особено тежък
случай — престъпление по чл. 202, ал. 5 във вр. с ал.4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20,
ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
4.За това, че на 16.05.2006 г. в село Езерово, област Варна, с техническо
средство - ключ взема чужди движими вещи -парична сума в размер на
495 000 лева от владението на Т.Р.Д., собственик на „Газтрейд“ АД-София, с
изпълнителен директор М.И.В., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, отнетото е в големи размери, престъпление по
чл.195, ал.1, вр. с ал., т.4 НК.
С Присъда №116/29.11.2013г. ВОС признал ищеца за виновен в това, че
на 16.05.2006г. в с.Езерово, обл.Варна, в съучастие с М.В.М. като
4
съизвършители, противозаконно присвоили чужди движими вещи – горива-
евродизел, бензин и газ пропан-бутан на стойност 145107.70 лева,
собственост на „Газрейд“АД гр.София с изпълнителен директор М.И.В.,
които владеели, като обсебването е в големи размери, и му било наложено
наказание Лишаване от свобода за срок от четири години, което да бъде
изтърпян в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ
режим. Със същата присъда, Окръжен съд - Варна оправдала ищеца по
останалите повдигнати обвинения и бил осъден да заплати солидарно с
М.В.М. на „Газтреид АД - София, сумата 145 107.70 лева, представляващи
обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди в резултат
на деянието по чл. 206, ал. 3 вр. ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата, като предявеният граждански иск до размера на 744
545,03 лева бил отхвърлен. Присъдата била обжалвана пред Апелативен съд
- Варна, за което било образувано ВНОХД № 40/2014 г. По същото
Апелативен съд - Варна постановил Решение № 37/04.03.2015 г., с което
потвърдил Присъда № 116 на ОС - Варна по НОХД № 107/2010 г.,
постановена на 29.11.2013г. Решението на Апелативен съд — Варна било
обжалвано от ищеца и протестирало от страна на Апелативна прокуратура -
Варна, за което във Върховен касационен съд било образувано КНОХД №
868^2015 г. По същото Върховен касационен съд се произнесъл с Решение №
296/ 27 07 2016 г., с което отменил решение № 37 от 04.03.2015 г.,
постановено по ВНОХД № 40/2014 г., по описа на Апелативен съд - Варна, в
частта, с която е потвърдена присъда N° 116 от 29.11.2013 г. по НОХД
№107/2010 г., на Варненския окръжен съд, в частта, с което била ангажирана
наказателната отговорност на ищеца и тази на Матев по чл. 206, ал. 3 от НК,
както и в гражданско потвърдителната му част и върнал делото за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното
заседание, само в отменителната част. След връщане на делото в Апелативен
съд - Варна било образувано ВНОХД № 320/2016 г., по което Апелативен
съд - Варна се произнесъл с Решение №° 56 от 04.04.2017 г., с което била
изменена присъда №° 116 от 29.11.2013 г., постановена по НОХД № 107/2010
г. от състав на Варненския окръжен съд, в нейната наказателно осъдителна
част като бил приложен закон за същото наказуемо престъпление по
отношение на ищеца и Матев - такова по чл. 206, ал 3 вр. с чл. 20, ал. 2 от
5
НК, като било прието, че нанесената имуществена вреда на „Газтрейд“ АД
възлиза на 15 729.18 лева; бил намален срока на наложеното наказание на
ищеца „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ на две години, чието изпълнение било
отложено на чл 66, ал. 1 от НК с петгодишен изпитателен срок; била изменена
присъда № 116 от 29.11.2013 г. по НОХД N° 107/2010 г. на Варненски
окръжен съд, в нейната гражданско осъдителна част като размерът на
присъденото обезщетение на гражданския ищец „Газтрейд“ АД София на 15
729,18 лева бил намален и искът бил отхвърлен като неоснователен за
разликата до 145 107.70 лева. Решението на Апелативен съд - Варна било
обжалвано, за което във Върховен касационен съд било образувано Н.Д. №
887/2017 г. По същото Върховен касационен съд се произнесъл с Решение №
243 от 23.01.2018 г., с което отменил изцяло решение № 56 от 04.04.2017 г.,
постановено по ВНОХД № 320/2016 г. на Варненски апелативен съд и върнал
делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на
съдебното заседание.
След връщане на делото в Апелативен съд - Варна било образувано ВНОХД
№ 24/2018 г. По същото Апелативен съд - Варна постановил ПРИСЪДА №
14/08.11.2018 г., с което отменил присъда № 116 от 29.11.2013 г., постановена
по НОХД № 107/2010 г. по описа на Окръжен съд — Варна, на основание чл.
336, ал. 1, т. 3 от НПК в частта, в която ищецът е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. с ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК
и е осъден да заплатим солидарно на „Газтрейд“ АД София сумата от 145
107,70 лева, представляваща обезщетение за претърпени от дружеството
имуществени вреди от деянието и бил оправдан по така възведеното
обвинение. Постановената Присъда влезе в законна сила на 26.11.2018 г.
Твърди, че следствие на воденото срещу него наказателно производство
продължило повече от 16 години и 4 месеца претърпял сериозни
неимуществени вреди. Сочи, че този период от време представлява 1 / 3 от
съзнателния живот на мъжете у нас и приблизително ½ от трудовия им стаж
по данни на НСИ. Това бил период, в който ищецът не бил в състояние да
упражнява пълноценно, както трудово-правни взаимоотношения с
работодател, така и да се реализира успешно в обществено-социалната сфера.
Твърди, че следствие на повдигнатото му обвинение било накърнено
доброто ми име, което градил с години и с което се ползвал пред
6
обществеността. Сочи, че следствие на определената му мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ и престоя му в Следствения арест се
влошило и здравословното ми състояние. Бил диагностициран с Ринитис
алергика ет конюнктивитис алергика. Астма бронхиале. Бъбречно каменна
болест. Поради доказаната алергия към домашен прах и микрокърлежи
следвало да обитава помещение с възможност за проветряване и поддържане
добра хигиена на спалното бельо, което в помещенията на Следствения арест
било невъзможно. Това налагало да му бъде оказвана спешна медицинска
помощ по време на престоя му там. През 2018 г. получил остър неспецифичен
идиопатичен перикардит, хипертонична болест II стадий, лека степен,
сърдечна форма и дислипидемия. Това наложило да бъде приет в МБАЛ „Св.
Марина“ - гр. Варна.
Излага, че дълги години се наложило да живея със срама, че е обвинен
в извършването на престъпление от общ характер. Това се отразило
изключително зле и на цялото му семейство и всички негови близки, които
непрестанно чували, че е обвинен в извършване на престъпление от общ
характер и се срамували от това нещо. Родителите му също били подложени
на негативни емоции. С прокурорски постановления срещу тях били
разпоредени данъчни ревизии за периода от 2001 г.-2005 г., бил издаден
Ревизионен акт, който с Решение № 866/17.06.2008 г. бил отменен. Майка му
Надежда И.а развила страхова невроза към органите реда и прокуратурата, а
баща му Иван С. И. Паркинсонова болест на централната нервна система и
починал на 31.10.2021 г. Създаденото негативно отношение към неговата
личност и наложената му изолация довело до срив в семейните отношения и
било причината съпругата му Ралица С.а да подаде молба за развод и с
Решение № 3525 от 07.12.2007 г., постановено по гр. д. № 3065/2007 г.,
сключеният между тях граждански брак бил прекратен. Двете му деца били
подложени на редица подигравки и унижения в училище, което довело до
тяхното отчуждаване от него. Всичко това се отрази пагубно на психичното
му състояние. Нямал желание да излиза от вкъщи, за да не се намери някой,
който да го пита за случилото се, нямал желание за нищо. Чувствал се
изключително зле психически. Освен това, в резултат на всичко
гореизложено имал материални затруднения и се наложило да прибегне до
теглене на банкови кредити от „ОББ“ АЦ за посрещане на неотложните си
разходи, тъй като останал без каквито и да било доходи, не успявал да
7
заплаща банковите си задължения и банката започнала съдебно производство
срещу него.
Въпреки наличието на законова забрана за разгласяване на информация
по делото, всички централни и варненски медии както и интернет сайтове
публикували статии със заглавия. „Чадър на варненски магистрати над
аферисти от „Газтрейд“, „Задържан прати факс от ареста“, „ Пребиха човека,
задържал бившия шеф „Газтрейд“АД при опит за бягство от ареста“ , „Четат
присъди по делото „Газтрейд 5-години по-късно „ , „ Доячът на Газтрейд
Блек Сий“ отива в затвора за 4 години“, „Отложиха дело за разграбването на
„Газтрейд Блек Сий“, „Бивш шеф на „Газтрейд“ поръчител на стрелба във
Варна“ и др. На всяко съдебно заседание, което се провеждало пред съда
чакали медии, които искали да дава обяснение. Проведените съдебни
заседания били над 30 броя.
Злепоставянето му пред бизнес партньори довело до изчерпване на
доверието им към ищеца и прекратяване на търговските отношения с всички
клиенти за покупка на горива. Стагнацията обхванала обхвана не само
„Газтрейд Блек СниООД, но и свързаните с него фирми - „Фюълтрейд“ ООД,
„Газтрейд Acer Мениджмънт ЕООД, Тпансситем“ ООД, които
последователни спряли да работят. Взаимоотношенията на тези дружества
били силно нарушение и това довело до прекратяване на търговски
договори за покупко-продажба на горива в България и в чужбина. От
просперираща група от компании, в сферата на доставка и търговия на едро
и дребно с горива, с общи обороти над 65 000 000 лева към 31.12.2005 г.
оперираща - 4 бензиностанции, депо за съхранение и експедиция на бензин,
дизел, пропан-бутан, кораб за бункеровка и флот от автоцистерни, дейността
затихнала след обвинението и последващото задържане на ищеца.
Накърненият му престиж в обществото довел до пропуснати възможности за
професионална реализация, реализация и политически амбиции, които имал,
нарушаване на човешкото му достойнство и личната му свобода, като
основополагащо човешко право.
Във връзка с воденото наказателното производство следвало да заплати
хонорар на ангажираните от него адвокати в размер на 10 000 лева, което
определя като претърпяна загуба.
Счита, че съдебното производство не е приключило в т.нар. „разумен
8
срок“, с което са нарушени основните му права, залегнали в чл. 6 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. С Решение №
117 от 26.09.2022 г. ВКС го осъдил да заплати обезщетение за претърпени
имуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 145 107,70 лева на
акционерно дружество „Газтрейд“АД, ведно със законната лихва считано от
16.05.2006 г. до окончателното изплащане на сумата. Излага че,
приключването на производството по делото в разумен срок, който според
него е бил до 01.01.2014 г., би могло да му спести дължима законна лихва в
минимален размер на 128 695 лева, поради което предявява частичен иск в
размер на 25 100 лева от 128 695 лева, което определя като претърпяна загуба.
Твърди, че е претърпял пропуснати ползи, тъй като имал подписан
предварителен договор от 10.04.2006 г. за покупко-продажба на собствените
му 17 дружествени дяла, представляващи 34 % от общия капитал от 5000 лева
на дружество с ограничена отговорност „Газтрейд Блек Сий“. Купувачът
следвало да му заплати цена в размер на 173 500 лева за всеки дружествен
дял, или общо за всички дружествени дялове - 2 949 500 лева. След
образуване на досъдебното производство и привличането му като обвиняем
получил уведомление, с което купувачът Даниел Стефанов го уведомил, че
се отказва от сключване на сделката поради започналото срещу него
наказателно преследване, повдигнатото му обвинение и наложената му мярка
„Задържане под стража“, които му станали известни от множеството
публикации в медиите. Впоследствие собствените му 17 дружествени дяла
били придобити от останалите съдружници в дружеството, без да заплатят
справедливата им стойност. Поради изложеното се предявява частичен иск в
размер на 25 100 лева от 2 949 500 лева, представляващи пропуснати ползи.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна Прокуратурата на Република
България е депозирала отговор, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Сочи се, че ищеца са повдигнати четири обвинения,
като за три от тях оправдателната присъда е влязла в сила на 27.07.2016 г.,
поради което по отношение на твърдените вреди от повдигнатите обвинения
по чл. 309, ал. 1, чл. 203, ал. 1 вр. с чл. 202, ал. 2, вр. ал. 1 и по чл. 195, ал. 2 от
НК е изтекла петгодишна погасителна давност, тъй като от този момент със
сила на присъдено нещо е установено несъобразяването на извършваните от
ответника действия със закона. Приложената присъда № 14/08.11.2018 г. по
9
ВНОХД № 24/2018 г. на АС - Варна била в незаверен вид и не било ясно от
кого е направена отметката за влизането й в сила, предвид това, че била
произнесена в публично заседание. Счита се, че същата претенция е погасена
по давност с изтичане на тригодишния давностен срок, уреден в чл. 111, букв.
„в“ от ЗЗД. В случай, че не се приеме, че е изтекла погасителната давност по
отношение на обвинението по чл. 212 от НК, преквалифицирано в такова по
чл. 206 от НК, то за другите обвинения, от които се твърдят причинени
имуществени и неимуществени вреди, безспорно се твърди да е изтекла
погасителна давност.
Претенцията за претендираното обезщетение в размер на 180 000 лв.,
представляващо неимуществените вреди се оспорва по основание и по
размер. Твърди се, че същата е прекомерна и не е съобразена с разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика за аналогични случаи,
включително и тази на ЕСПЧ, както и с обществено- икономическите условия
в страната. Претенцията не отговаряла на критериите за справедливост -
същите не съответствали на степента и характера на увреждането. При
преценка на продължителността на производство съдът следвало да се
съобрази, че същото е с фактическа и правна сложност, повдигнати са
обвинения на повече от едно лица и делото е преминало неколкократно през
всички съдебни инстанции. Изтъква се, че за по-голяма част от обвиненията
ищецът е оправдан през 2016 г. и за тези обвинения, от които също е търпял
вреди, не може да бъде ангажирана отговорност на Прокуратурата на
Република България, тьй като същите са погасени по давност.
Излага се, че липсват доказателства влошеното здравословно състояние
на ищеца да е в причинно-следствена връзка с взетите мерки за
неотклонение.
По отношение на твърденията на ищеца, че и неговите близки -
родители, деца и съпруга, са претърпели вреди, вследствие на повдигнатите
обвинения се сочи че не подлежат на обезщетение и търпените вреди от
членовете на семейството, а при определяне на размерът на претърпените
неимуществени вреди, се изследва само въпросът доколко същите са оказали
негативни последици върху лицето. Във връзка с твърдените вреди от
наказателното производство и влошаване на брачни отношения, видно от
приложеното съдебно решение, с което е прекратен бракът на ищеца, се
10
твърди, че разтрогването на брака и семейните отношения са предшествали
образуването на производството и не са в пряка причинно-следствена връзка
с повдигнатите обвинения срещу ищеца.
По отношение на твърденията на ищеца за влошеното му психическо
състояние се сочи, че същите не са подкрепени с доказателства. Излага се, че
не са доказани твърденията му за преживения стрес и останалите негативни
психически преживявания.
Излага се, че Прокуратурата на Република България не може да носи
отговорност по отношение на предприети действия по неиздължени суми по
кредитни карти и изтеглянето на банкови кредити. Приложените писмени
документи (покани за доброволни плащания) доказвали взаимоотношения
между ищеца и трети лица, за които Прокуратурата на Република България не
може да носи отговорност, а така също и по отношение на наложените запори
на дружествени дялове на ищеца, вследствие на непогасените кредити и
образуваните
изпълнителни дела.
Във връзка с твърдените вреди от медийни публикации, се излага, че
липсват доказателства информацията за водене на разследването да е била
разпространена от прокурор, нито да е представена невярна такава. Сочи се,
че Прокуратурата на Република България не може носи отговорност за
начина, по който делото е медийно отразено. Не са представени доказателства
за интензивността на производството с оглед твърдението на ищеца за
проведени над 30 съдебни заседания.
Излага се, че Прокуратурата на Република България не може да носи
отговорност по отношение на твърдените вреди от търговските дружества и
влошените търговски отношения. Освен това, в съдебното решение по
брачното дело се съдържали данни, че ищецът е продължил да развива
активна търговска дейност и по време на взетата мярка за неотклонение
„Домашен арест".
Исковата претенция за претендираното обезщетение в размер на 60 200
лв., представляващо имуществените вреди се оспорва по основание и по
размер. Не били конкретизирани договорите за правна помощ, нито
заплатените по тях хонорари
11
Исковата претенцията за имуществени вреди в размер на 25 100 лв.
/предявен като частичен иск от цялата претенция от 128 695 лв./,
представляващи претърпени загуби от заплатени лихви се оспорва по
основание и по размер.
Излага се, че ВКС е приел, че макар да е оправдан с присъдата на
Апелативен съд — Варна, ищецът е извършил друго престъпление и е
направил извод за наличието на виновно поведение като е уважил
гражданския иск. Поради това се сочи, че не са налице незаконосъобразни
действия от страна на Прокуратурата на Република България - т.е. не е налице
първият елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ. Ищецът
е осъден по предявения граждански иск и търпените вреди не са в причинна
връзка с воденото наказателно производство. Още повече Прокуратурата на
Република България не може да носи отговорност за късното произнасяне на
съда в съдебната фаза на наказателния процес.
Исковата претенцията за имуществени вреди в размер на 25 100 лв.
/предявен като частичен иск от цялата претенция от 2 949 500 лв./,
представляващи пропуснати ползи от печалба в резултат на несъстояла се
продажба на дружествени дялове се оспорва по основание и по размер.
Излага се, че липсват доказателства, че ако са били водени преговори
за продажба на акциите на ищеца и е бил налице предварителен договор,
окончателен договор не е бил сключен именно поради повдигнатото
обвинение по чл. 212 от НК. Освен това се касае за отношения между трети
лица, за вредите от които не може да бъде търсена отговорност от
Прокуратурата на Република България.
Възразява се срещу твърденията за неразумност на срока. Сочи се, че
за преценката на продължителност на разследването е относим само периодът
от образуването му до постановяване на крайния съдебен акт, като не било
ясно кои действия са провеждани неритмично и със значителни забавяния.
Излага се, че в исковата молба не се твърдят конкретни периоди на
бездействия, а ищецът само се позовавал на нарушение чл. 6 от Конвенцията
за защита правата на човека и основните свободи без да посочва конкретни
обстоятелства, довели до неприключване на съдебното производство в т. нар.
„разумен срок“.
Възразява се срещу началния момент, от който е поискана законовата
12
лихва. Твърди се, че претенцията за лихва е погасена до датата 24.11.2020 г.,
предвид тригодишната давност и съобразно датата на подаване на подаване на
исковата молба - 24.11.2023 г.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищеца, че
носи доказателствена тежест да установи твърденията си в исковата молба, а
именно : че е бил привлечен като обвиняем и срещу него е било повдигнато
обвинение за престъпление, за което е била постановена оправдателна
присъда, както и че в следствие на действията на ответника е претърпяла
заявените в исковата молба неимуществени вреди и размерът на тези вреди;
че е претърпял имуществени вреди под формата на претърпени загуби за
заплащане на адвокатско възнаграждение за защита в наказателното
производство в размер на 10 000 лева; претърпяна загуба в размер на 25 100
лева от 128 695 лева, представляваща дължима законна лихва, която е бил
осъден да заплати, натрупана в резултат на продължителността на
наказателното производство; че е претъпял имуществени вреди под формата
на пропуснати ползи поради невъзможността да продаде дружествените си
дялове в „Газтрейд Блек Сий“ за сумата от 2 949 500 лева по предварителен
договор, сключен с Даниел Стефанов поради започналото срещу него
наказателно преследване, повдигнатото му обвинение и наложената му мярка
„Задържане под стража“, които му станали известни от множеството
публикации в медиите.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника, че
носи доказателствена тежест да установи правоизключващи и/или
правопогасяващи исковите претенции обстоятелства, като и наличието на
предпоставки за погасяване на претенциите по давност.
Съдът намира, че молбата, с която е сезиран е процесуално допустима, поради
което производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание.
На основание чл.140,ал.1 ГПК съдът :
Намира представените с исковата молба писмени
доказателства за относими и допустими към предмета на спора,
поради което същите следва да бъдат допуснати до събиране и
приобщени към доказателствения материал по делото в първото
съдебно заседание.
13
Намира искането на ищеца за изискване на НОХД №107/2010г.
по описа на ВОС за относимо и допустимо към предмета на спора.
Намира искането на ищеца за допускане на гласни
доказателства за установяване на твърденията му за негативни
преживявания за относимо и допустимо към предмета на спора, като
на същия следва да бъдат двама свидетели.
-Намира искането за допускане на СПЕ и СМЕ за относимо към
предмета на делото, поради което следва да се уважи.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се
проведе на 13.06.2024г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните. На
същите да се връчи препис от настоящото определение ведно с призовката за насроченото
съдебно заседание.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в първото съдебно заседание представените с исковата
молба писмени доказателства.
ДОПУСКА двама свидетели при условията на водене на ищеца, с които да установи
наличието на заявените с исковата молба неимуществени вреди, като оставя без уважение
искането за допускане на трети свидетел.
ИЗИСКВА НОХД №107/2010г. по описа на ВОС за послужване.
ДОПУСКА провеждането на СЪДЕБНО ПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА, по която
вещото лице след запознаване с материалите по делото и изследва на ищеца да даде
заключение по следните въпроси :
1.По какъв начин повдигнатото срещу ищеца обвинение и воденото срещу него наказателно
производство са повлияли на психическото и емоционалното му състояние?
2.Какво е психическото и емоционално състояние на ищеца към момента и как преживения
стрес ще рефлектира върху нея за в бъдеще?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изготвяне на заключението в размер на 500
/петстотин/ лева, вносим от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р.Г., която да се уведоми за поставената
задача.
ДОПУСКА провеждането на СЪДЕБНО МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА,
14
по която вещото лице след запознаване с материалите по делото да даде
заключение по следните въпроси :
1.Воденото срещу ищеца наказателно производство и повдигнатото
обвинение отразили ли са се на здравословното му състояние и в какъв
аспект?
2.Какво е развитието на болестите през целия период на водене и до
настоящия момент?
3.Как се е отразило на здравословното състояние на Ю. С. престоя в
следствения арест?
4.Престоят на ищеца в Следствения арест за периода от 14.06.2006 г. до
14.02.2007 г. довел ли е до влошаване на здравословното му състояние и в
какъв аспект?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изготвяне на заключението в размер на
500 /петстотин/ лева, вносим от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Х.В.Б.Д., която да се уведоми за поставената
задача.
УКАЗВА на страните, че в първо с.з. следва да ангажират и представят
пред съда доказателствата си по спорния предмет на делото, с оглед избягване
последващо отлагане за събиране на доказателства, в който случай съдът
може да наложи и глоба по реда на чл.92а ГПК.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако в посочения по- горе срок не
изпълнят указанията губят възможността да направят това по- късно, освен
ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на
насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях
становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощника на страната.
При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не
е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане
на делото в негово отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът
може да прекрати делото и присъди разноски в тежест на ищеца сторените
15
от ответника разноски или да постанови неприсъствено решение срещу
него, на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ като им
разяснява, че това е доброволен способ за уреждане на спора и цели
постигане на взаимно изгодно споразумение в рамките на съдебно
производство или извън него и има преимущество пред спорното исково
производство. Разяснява на страните, че на територията на съдебен район
Варна има действащ Център за медиация, находящ се на 4 етаж в сградата, в
която се помещава Съдебно- изпълнителната служба при Районен съд – Варна
на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ №12 и предоставя безвъзмездно
възможност на страните по делата, да разрешат правния спор доброволно,
посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от
9 до 17ч.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им
разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на
спора и има преимущество пред спорното производство по реда на основание
чл.140 ГПК. При спогодба платената държавна такса се връща на половина на
ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
16