РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 39
09.01.2023г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, трети състав, в открито съдебно заседание проведено на
петнадесети декември, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Административен съдия:
Любомира Несторова
при секретаря М.Г., като
разгледа докладваното от съдията административно дело №2141 по описа на съда за
2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК /
Образувано е по жалба на Б.Ч.К.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, против Уведомително писмо с изх. №
01-163-6500/374 от 19.07.2022г. за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014-2020г., издадено от Вр.И.Д.
Директор на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Пловдив.
В жалбата са изложени доводи
за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че Б. К. не
е изпълнил предписание № 197 от 29.11.2021г., тъй като същото не е получено от
него.
Претендира се отмяната на
оспорения административен акт. В съдебно заседание процесуалният представител
на жалбоподателя претендира отмяната на оспорения отказ за финансиране и
разноските по делото. Представя подробни писмени съображения.
Ответникът – Директорът на ОД
на ДФ „Земеделие“- Пловдив, чрез
процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата
срещу оспореното УП е подадена в предвидения за това преклузивен срок, тъй като
актът е съобщен на жалбоподателя на 26.07.2022г./л. 56 по делото/, а жалбата е депозирана
до Административен съд-Пловдив чрез административния орган на 04.08.2022г. Налице
е и правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Съдът установи следната фактическа
обстановка:
Жалбоподателят Б.Ч.К.
е подал заявление за подпомагане за
плащане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ с ИД 16/14/2/03586 / л.11 по делото/ с дата 14.05.2021г. Посочен е капацитет по
ДПЖ , размер на животинските единици, заявени за подпомагане. На същата дата е
подписана от К. и Декларация. В същата в т. 7 е декларирано, че е запознат с
правилата за отпускане на финансова помощ по мярка 14 „Хуманно отношение към
животните“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020г. Представен е и Работен лист „Животни допустими за кандидатстване по мярка
14“. Подписани са от К. и следните декларации: Декларация за запознаване с
определенията за нередност; Декларация по чл. 19 и чл. 20 ЗЗЛД; Декларация за
развитие на селските райони 2014-2020г.
На 23.04.2021г. К. подава
заявление за подпомагане с вх. № 537. По повод това заявление Директорът на ОД
на ДФ „Земеделие“ гр. Пловдив с Уведомително писмо с изх. № 01.163-6500/174 от
11.05.2022г. уведомява К., че следва да представи Становище от БАБХ,
удостоверяващо налична свободна подова площ /дворна площ по отношение на
животновъден обект с № 4339-0140 на основание чл. 21 от Наредба № 4 от
08.08.2017г. в срок от 10 работни дни от получаване на съобщението. УП е получено от заявителя на 16.05.2022г. На
23.05.2022г. със заявление с вх. № 01-163-6500/174 К. представя Становище № 736 от 17.05.2022г.
на Директора на ОДБХ-Пловдив.
Последвало е издаването на оспорения
административен акт, с който на основание чл. 28, ал.1, т.4 от Наредба № 4 от
08.08.2017г. за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. е отказано
финансиране.
В хода на съдебното производство са приети по
делото следните писмени доказателства, представени от Директора на ОДБХ-Пловдив:
1. жалба от Б.Ч.К. с вх. № 4950/08.12.2021г.; 2. Заявление за издаване на становище на основание Наредба № 4 от
08.08.2017г., с вх. № 537/23.04.2021г. ; 3. Фактура
№ **********/23.04.2021г. за заплатена такса; 4.Удостоверение за регистрация на
животновъден обект № 3600/10.11.2020г.; 5.Заповед № 410/27.04.2021г. на
Директора на ОДБХ - Пловдив; 6. Заповед
№ 568/28.05.2021г. на Директора на ОДБХ - Пловдив;7. Предписание № 197/29.11.2021г.;8. Контролен лист за проверка на животновъдни
обекти с интензивно отглеждане на селскостопански животни, за спазване
правилата за хуманно отношение към животните за проверка на ЖО с peг. №
43390140 от 29.11.2021г.; 9. Доклад до Директора на ОДБХ - Пловдив от
29.11.2021г., съставен от д-р К.Д. и д-р А.И.; 10. Уведомление с изх. №
62/13.01.2022г. за отказ за издаване на становище, образец ЗХОЖ - 21 ОБ - 1,
Приложение 6 към Заповед № 11-2484/05.12.2018г. на ИД на БАБХ; 11.Известие за
доставка на уведомление с изх. № 62/13.01.2022г.
Жалбоподателят представя в хода
на съдебното производство Препис – извлечение от акт за смърт на С.Д. П.. Дата
на смърт- 28.11.21г. Преписът е издаден въз основа на акт за смърт № 0014 от
29.11.21г. /л. 94/. Представя също Трудов договор с община Карлово № 230 от
26.02.21г.
В хода на съдебното производство
са събрани гласни доказателства, които съдът не следва да коментира като подробни съображения ще изложи по-долу в
настоящото изложение.
С оглед на установеното от фактическа страна,
съдът формира следните правни изводи:
Оспореният акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган
в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ правни основания
за постановяването му. В тази връзка уведомителното писмо е издадено от
компетентен административен орган – директор на ОД на ДФЗ - Пловдив, с надлежно
делегирани правомощия със Заповед № 03-РД/1759 от 21.06.2021г., издадена от
изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 20 и чл. 20а, ал. 1, 2, 3, 4, 5
и 6, чл.12, ал.7 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 44 от Устройствения
правилник на ДФ3/л. 57 и сл./. Съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, изпълнителният
директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който по
силата на ал. 2 от нормата, организира и ръководи дейността на агенцията и е
неин представител. В разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП е предвидена
възможност изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане
на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за
кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане,
административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане,
на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции
на фонда.
С горепосочената заповед изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на
директорите на областните дирекции на ДФ "Земеделие", в т. ч. и на
директора на ОД – Пловдив, правомощията да вземат решение и издават
уведомителни писма за плащане/отказ за изплащане на финансова помощ по
заявления за подпомагане, съгласно Наредба № 4 от 08.08.2017 г., във връзка с
прилагането на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от
Програмата за развитие на селските райони/ПРСР/ за периода 2014 – 2020г.
Оспореното УП е издадено от Вр.И.Д. Директор на ОД на ДФ
„Земеделие“-Пловдив Владислава Казакова в изпълнение на Заповед № 473 от
30.06.2022г. на Изпълнителния директор н ДФ „Земеделие“, с която на Владислава
Казакова е наредено да изпълнява и длъжността директор на ОД ДФ
„Земеделие“-Пловдив, считано от 01.07.2022г. до назначаване на титуляр на
незаетата длъжност, но за неповече от шест месеца. УП е издадено на
19.07.2022г. следователно е издадено в периода, за който на Казакова са предоставени правомощия да
изпълнява посочената по-горе длъжност.
Съдът намира за формално спазена формата на административния акт. В него
се съдържа като фактическо основание за отказа непредставяне на становище от
БАБХ относимо за заявката за плащане за 2021г., така и несъответствие на
капацитета на ЖО, така към дата 31.12.21г. капацитетът на животновъдния обект е
310бр./овце/кози, от които 180бр. кози/овце майки и 130 бр. агнета/ярета. Броят
на животните в животновъдния обект е 253 бр. ДПЖ-овце и кози майки.
Посочени са и правните основания за отказа, а именно: разпоредбите на
чл. 21 от Наредба № 4 от 08.08.2017г. и чл. 12, ал.3 от Наредба № 4 от
08.08.2017г. за прилагане на мярка 14 " Хуманно отношение към
животните" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014
-2020 г./Наредба № 4/
Независимо от това обаче съдът намира, че по определени правно
релевантни въпроси липсват мотиви, което води до немотивираност в цялост
(непълнота на мотивите) на издаденото уведомително писмо, която не може да бъде
санирана на етапа на съдебното оспорване.
Според чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4 изплащането на финансовата
помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският
стопанин не спазва нормативните изисквания за хуманно отношение към животните.
Това е именно нормата послужила като правно основание на ответника за издаване
на процесното уведомително писмо. От тази разпоредба следва извод, че
административният орган има възможност да избере две законови възможности -
първата по реда на посочване в административният акт е да намали финансовата
помощ, а втората – да откаже финансовата
помощ, т. е. той не действа в условията на обвързана компетентност. Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от АПК от две или повече законосъобразни
възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази
възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за
държавата и обществото. Наред с това административният орган следва да изложи
мотиви защо и на какви основания е избрал една от двете алтернативни
възможности, предвидени в наредбата.
В оспорения административен
акт, няма изложени мотиви, защо административният орган е приел, че в случая
следва да откаже изцяло изплащане на заявената финансова помощ, а не да намали
нейния размер.
Съгласно чл. 21 от Наредба № 4
при непълнота или нередовност на документи, при възникване на необходимост от
предоставяне на допълнителни документи при непълнота и неяснота на заявените
данни и посочените факти, както и с цел да се удостовери верността на заявените
данни, ДФЗ – РА, указва на земеделския стопанин необходимостта от представяне на
допълнителни данни и/или документи. Земеделският стопанин е длъжен в срок до 10
работни дни от уведомяването да представи изисканите му данни и/или документи.
Представените след този срок данни и/или документи, както и такива, които не са
изрично изискани от ДФЗ – РА, не се вземат предвид при последващата обработка
на заявлението за подпомагане или плащане. Освен това съгласно разпоредбата на
чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая.
В настоящото производство
административният орган с УП от 11.05.22г. е изискал да се представи в срок от
10 работни дни становище от БАБХ, удостоверяващо налична свободна подова
площ/дворна площ по отношение на животновъден обект 4339-0140. Не са дадени
други изрични указания. На 23.05.22г. Б. К., със заявление с вх. №
01-163-6500/174, представя Становище № 736/17.05.2022г. на БАБХ-Пловдив за животновъден
обект 4339-0140. Посочено е в Становището, че собственикът/ползвател на ЖО спазва
законоустановените изисквания по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. и осигурява посочените в Таблица 1 площи. В
представеното становище въобще не се посочва за кой период от време се отнася,
а в мотивите на оспорения акт не са изложени съображения защо се приема, че
представеното Становище не се отнася за разглежданата заявка за плащане. Не са
изложени мотиви дали е получена служебно информация от БАБХ относно постановен
отказ от БАБХ за представяне на Становище, поискано от К. със заявление с вх. №
ЗЖ-537/23.04.2021г.
Следва да се посочи, че в съдебното производство е недопустим
инцидентният контрол на издаден предходен административен акт, който не е
предмет на правния спор. Ето защо Съдът не дължи произнасяне относно
Предписание № 197 от 29.11.2021г. на ОДБХ-Пловдив и в тази връзка не следва да
се обсъждат събраните писмени и гласни
доказателства в хода на съдебното производство.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от
Наредба № 4 финансовата помощ по тази наредба се предоставя за изпълнението на
една или комбинация от дейности, включени в подмярка 14. 1 "Хуманно
отношение към животни в сектор ЕПЖ" или подмярка 14. 2 "Хуманно
отношение към животни в сектор ДПЖ" от мярка 14 "Хуманно отношение
към животните" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020 г.
В чл.4, ал.3 от същата наредба е посочено, че по подмярка 14.2
"Хуманно отношение към животни в сектор ДПЖ" се предоставя финансова
помощ за дейности за осигуряване на: 1 не по-малко от 10 на сто над
задължителния стандарт свободна подова площ, както следва:а) за разплодници –
между 2,4 – 2,6 кв. м в помещение и между 3,3 – 3,9 кв. м на двор; б) за овце и
кози майки – между 1,1 – 1,5 кв. м в помещение и между 1,7 – 2,8 кв. м на двор;
в) за агнета и ярета – 0,44 кв. м в помещение и между 0,7 – 0,8 кв. м на
двор;г) за женски шилета и козички за разплод – между 0,8 – 1,1 кв. м в
помещение и между 1,3 – 2,2 кв. м на двор;д) за мъжки шилета и козлета за
разплод – между 1,2 – 1,5 кв. м в помещение и между 2,2 – 2,8 кв. м на двор; е)
за шилета за угояване – между 0,7 – 0,8 кв. м в помещение и между 1,7 – 2,2 кв.
м на двор;
Съгласно чл. 4, ал.4 от Наредбата
/изм.бр. 24 от 2022 г., в сила от 25.03.2022/ при изпълнение на дейности по ал.
2, т. 2 и ал. 3, т. 2, площта на помещението и на двора трябва да отговаря на
изискванията, определени в приложение № 2 към чл. 9, ал. 1, т. 2 и приложение №
3 към чл. 10, т. 1, буква "а" от Наредба № 44 от 2006 г.
Според чл. 12, ал. 3 от Наредбата
кандидатите трябва да спазват минималните изисквания за хуманно отношение към
животните съгласно съответните задължителни стандарти и да изпълняват
дейностите съгласно чл. 4. За всички животни от допустимите категории,
отглеждани в животновъдния обект, в който се изпълнява дейност по осигуряване
на свободната подова площ, кандидатите спазват изискванията на чл. 4, ал. 2, т.
1 и ал. 3, т. 1. В ал. 6 на чл. 12 е посочено, че към момента на кандидатстване
земеделските стопани посочват в заявлението за подпомагане/плащане броя на
всички животни от даден вид и категория, които се отглеждат в животновъдния
обект и тези, за които се кандидатства за подпомагане за дейностите по чл. 4.
Според приложената от административния орган разпоредба на чл. 28, ал.
1, т. 4 от Наредбата изплащането на финансовата помощ може да се намали или
откаже, когато се установи, че земеделският стопанин не спазва нормативните
изисквания за хуманно отношение към животните. Тази норма е бланкетна и
административният орган следва да посочи от фактическа и правна страна кои
точно нормативни изисквания за хуманно отношение към животните не е спазил
земеделския стопанин.
В случая административният орган е посочил чл. 12, ал.3 от Наредбата.
Формалното нарушение на тази норма обаче не обосновава автоматично извод за
неспазване на изискванията за хуманно отношение към животните, което всъщност е
основанието да се намали или откаже исканото подпомагане по мярка 14.
В мотивите органът посочва, че е извършена административна проверка по
заявка с № 16/14/2/03586, но не става ясно в какъв документ е обективирана тази
проверка. Твърди се несъответствие на капацитета, съгласно издадено
Удостоверение по реда на чл. 137 от ЗВД.
От мотивите, изложени в УП става
ясно, че формално броя, вида и категорията на отглежданите в ЖО към
референтната дата 31.12.2021 г. животни не съответстват на капацитета на
обекта, определен с Удостоверението му за регистрация по чл. 137 от ЗВМД.
Следва обаче да се има предвид, че този капацитет, посочен в удостоверението, е
определен към датата на издаването му /10.11.2020г./ въз основа на отглежданите
към този момент животни. Тази технология на установяване на капацитета на ЖО е
ясно видна в издаденото удостоверение, в което определеният капацитет е
обвързан с установения в констативния протокол от 10.11.2020г. брой на
отглежданите към момента на проверката животни. В удостоверението за
регистрация не е определен максималния капацитет на ЖО по видове и категории
животни съответни на процесните, а капацитетът е определен според заявените от
селския стопанин бройки животни и осигурената от него площ.
При това органът не е изложил мотиви как е
определил капацитета на ЖО, подовата площ и общо осигурената свободна площ, не
е посочил максималният капацитет на ЖО.
Не на последно място следва да
се има предвид, че съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му. В случая това е 19.07.2022г. Към тази дата вече е било издадено Становище
от БАБХ за спазване на изискванията на Наредба № 4 от 08.08.2017г. Удостоверена е налична подова площ и/или
дворна площ отговаряща на изискванията както и това, че собственикът/ползвателят
на животновъдния обект спазва законоустановените изисквания по мярка 14
„Хуманно отношение към животните“.
Ето защо съдът счита, че
оспореният административен акт противоречи на материалния закон. С оглед на
изложеното по-горе съдът намира, че административният акт противоречи и на
целта на закона.
Целта на закона е селският стопанин да бъде
подпомогнат за извършваните от него дейности по мярката в съответствие с броя
на заявените за подпомагане животни. В процесния ЖО са установени по-малко животни от заявените, при това положение има основания за отказ или
за намаление на финансовото подпомагане, но органът трябва да се мотивира така,
че да е ясно какво точно и как е проверил и от кои документи формира извод за
неизпълнение на изискванията на чл. 12, ал.3 от Наредба № 4.
По изложените съображения съдът
намира, че оспореният акт следва да бъде отменен и преписката да бъде върната
на административния орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията
по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на решението.
Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски по делото се явява основателно. Като своевременно направено, то следва
да се уважи в размер на 10 лв. заплатена държавна такса за оспорването и 300 лв.
– адвокатско възнаграждение, за заплащането на което е налице надлежно
доказателство по делото (договор за правна защита и съдействие – л. 7). Ответникът дължи в полза на жалбоподателя сумата в общ размер
от 310лв. /триста и десет лева/.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 и чл. 173, ал. 2
от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо с изх. № 01-163-6500/374 от 19.07.2022г. за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно
отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014-2020г., издадено от Вр.И.Д. Директор на ОД на ДФ „Земеделие“ гр.
Пловдив.
ВРЪЩА административната преписка на административния орган за ново произнасяне
по същество, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на това решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция да заплати в полза на Б.Ч.К., с ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата в размер на 310лв. /триста и десет лева/.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
Административен съдия: