Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, ….01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен
състав, в открито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д.
№ 5532 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 34731 от 06.02.2020г.,
постановено по гр. д. № 22413/2019г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 26
състав, са отхвърлени предявените от „В и К“ ООД
срещу И.С.М. установителни искове с правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за установяване в отношенията между страните,
че И.С.М. дължи на „В и К“ ООД сумата от 469,57 лева, представляваща продажна
цена за потребени водоснабдителни и канализационни услуги за периода
04.09.2015г. – 05.06.2017г. в имот, находящ се в гр.Плачковци, ул.“**********и
сумата от 31,54 лева, представляваща обезщетение за забава в погасяване на
главния дълг за периода 31.12.2015г. – 30.06.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата от 18.08.2017г. до окончателното плащане.
С решението съдът се е произнесъл по разноските,
съобразно изхода на спора.
Въззивникът – ищец „В и К“ ООД, чрез процесуален
представител адв.М. ***, с доказателства по делото за надлежно учредена
представителна власт, обжалва решението в цялост, с оплакване за неправилност,
нарушение на материалния закон и необоснованост, както и като постановено при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В
подкрепа на изложеното се поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал
съществено процесуално нарушение като не е обсъдил в цялост събраните по делото
доказателства – поотделно и в съвкупност, не е извършен правен анализ на
доказателствата, като неизпълнението на задължението на съда да изготви пълни и
подробни мотиви към решението си, по същество се равнява на липса на мотиви към
обжалвания съдебен акт. На следващо място се сочи, че от представените в
първоинстанционното производство писмени доказателства, а именно –
постановление за възлагане на недвижим имот се установява, че именно ответникът
И.С.М. е собственик на процесния имот, находящ се в гр.Плачковци, ул.“********,
като собствеността е била сменена чрез принудителен способ – публична продан,
респективно и съгласно чл.2, ал.1 от Общите условия, потребител за процесния
период е бил именно ответникът. Поддържа, че представените по делото справка за
отчитане на водомер, издадените фактури, карнетен лист и номенклатура за
състоянието и отчитането на водомера са достатъчни доказателства по отношение
подробно посочените в исковата молба претенции на ищцовото дружество по
периоди, цени и потребено количество вода. По изложените съображения се моли
въззивният съд да отмени първоинстанционното решение, като вместо него
постанови друго, с което да уважи предявените установителни искове като
основателни и доказани. Претендират се сторените в производството разноски по
представен по реда на чл.80 от ГПК списък.
Въззиваемият
- ответник И.С.М., не е депозирал писмен
отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК.
Софийски градски
съд, II А въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на
твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства,
намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на
някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само
по наведените оплаквания в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. С оглед доводите в
жалбата, следва да се отбележи следното:
Предявени са по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 193 ЗВ
вр. с чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи за
установяване съществуването на вземане в полза на ищеца, представляваща
стойност на потребени ВиК услуги и доставена вода за периода от 04.09.2015 г.
до 05.06.2017 г. в имот, находящ се в гр.Плачковци, ул.“********, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК
до окончателното изплащане и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода от 31.12.2015 г. до 30.06.2017
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. д. № 53712/2017 г. по описа на СРС, ГО, 26 състав.
За да постанови
обжалваното решение, Софийският районен съд е приел, че ищецът не е провел
пълно и главно доказване на обстоятелството, че ответникът е собственик или
носител на вещно право на ползване върху водоснабдения недвижим имот. По тези
съображения е направен извод, че между страните не съществуват облигационни
правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги и ищцовото дружество не се
легитимира като кредитор на спорното вземане на заявеното в исковата молба
основание. Допълнително съдът е приел, че не са представени и доказателства от
страна на ищеца за размера на ползваните услуги в имота.
В правилно
приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл.
154, ал. 1 от ГПК е прието, че основателността на предявения иск се предпоставя
от установяването на следните факти: 1). валидно възникнало облигационно
правоотношение за предоставяне на ВиК услуги в процесния имот срещу заплащане
на определена цена; 2). реално предоставяне на услугите в количеството и на
стойност, равняваща се на претендираното вземане; 3). ползване на предоставените
услуги от ответника.
Между страните по
делото на етапа на въззивното производство са спорни въпросите относно
съществуването на твърдяното облигационно правоотношение през исковия период,
както и действителната доставка на ВиК услуги в претендирания от ищеца размер.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за
водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване на изискванията на този закон. Според
разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по
пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди,
отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/,
както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните
станции и другите съоръжения. В § 1, т. 2 от ДР на закона се съдържа легална
дефиниция на понятието "потребители на ВиК услуги, като съгласно б.
"а" от посочената разпоредба това са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК
услуги, а според б. "б" от нормата – това са юридически или физически
лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.
В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на услугите В и К са собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Получаването на тези услуги се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния
регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и 3 от наредбата.
Съгласно чл. 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., услугите ВиК се заплащат по цени, определени по реда
на ЗРВКУ, като при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното
количество вода, определени в общите условия на договорите, се заплаща законна
лихва по реда на чл. 86, ал. 2 ЗЗД. Съгласно чл. 32 от същата наредба, услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. За сгради
- етажна собственост или за водопроводно отклонение с повече от един потребител
изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното количество,
отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от
време. Отчитането на водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия
водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на общия
водомер се извършва в присъствието на представител на потребителите. Датата и
часът на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери се обявяват с
писмено съобщение, поставено на подходящо място в сградата, в срок не по-кратък
от три работни дни преди деня на отчитането.
Следователно
нормативната уредба - Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. предвижда качеството
"потребител" на ВиК услуги да възниква единствено по отношение на
определена категория лица - носители на вещни права или концесионно право, като
никакви други облигационни правоотношения на договорно или извъндоговорно
основание, включващи в съдържанието си фактически възможността да се държи
съответния обект, присъединен към водоснабдителната и канализационна мрежа, не
могат да обосноват възникване на правоотношение с оператора на ВиК мрежата, а
са относими единствено в отношенията между собственик/титуляр на ограничено
вещно право или концесия и лицето, което фактически ползва имота.
В конкретния
случай по делото е прието като доказателство постановление за възлагане на
недвижим имот от 26.04.2017г., по описа на В.Ц.– частен съдебен изпълнител с
рег.№ 732 на КЧСИ, с което е възложен на П.Д.Д.следния недвижим имот,
собственост на длъжника И.С.М., а именно – 1/5 идеална част от ПИ 196 по плана
на гр.Плачковци, за който е определен УПИ – XII – 196, с административен адрес гр.Плачковци, ул.“********,
с площ 527 кв.м. по кадастралния план, утвърден със заповед № 745/26.10.1987г.
или 550 кв.м. по нотариален акт, при граници – улица, наследници на П.Б.Г., Р.
и Т.Д.Г., заедно с построената в него жилищна сграда със застроена площ от
36,50 кв.м., състояща се от три стаи и коридор. Ищцовото дружество изразява становище, че от посоченото постановление
се установява, че ответникът е бил собственик на процесния имот за исковия
период, съответно – че същият има качеството потребител на ВиК услуги за
исковия период.
Настоящият съдебен
състав счита, че в разглеждания случай ищцовото дружество, чиято е
доказателствената тежест в процеса съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, не е ангажирало доказателства за твърдяното облигационно правоотношение
между страните по делото. Не са представени доказателства нито за титулярството
в правото на собственост, респективно на ограниченото вещно право на ползване
върху процесния имот, нито доказателства за сключването на изричен писмен
договор между страните. В тази връзка следва да бъде посочено, че приетото по
делото писмено доказателствено средство - постановление за възлагане на
недвижим имот от 26.04.2017г., по описа на В.Ц.– частен съдебен изпълнител с
рег.№ 732 на КЧСИ, не може да обоснове извод за възникването на договорно
правоотношение между страните за процесния период, като при изричното оспорване
на качеството на потребител от страна на ответника, ищцовото дружество е
следвало да ангажира изрични доказателства в този аспект, а не да се задоволи
единствено с представянето на такова, служещо за индиция, че ответникът И.С.М.
е бил собственик на процесния имот към датата на осъществената публична продан,
респективно към датата на постановлението за възлагане, но не и за периода
преди това.
Отделно от
изложеното следва да се има предвид и обстоятелството, че по делото не са
представени и документи за отчет на водомера за обекта, поради което не може да
се направи извод, че ищецът е провел успешно пълно и главно доказване, както за
наличие на облигационно отношение между страните, така и за реалните количества
доставени или потребени ВиК услуги в процесния имот. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Общите
условия, доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на
отпадъчни води се заплаща въз основа на измереното количество изразходвана вода
от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на сградните
водопроводни отклонения. Отчитането на показанията на водомерите се извършва от
служител на оператора на ВиК услуги в присъствието на потребителя или на негов
представител (чл. 23, ал. 4 ОУ), като клаузата на чл. 24, ал. 1 ОУ регламентира
задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на
легитимните длъжностни лица на ВиК оператора.
В тази връзка и по
отношение на представения по делото карнетен лист следва да бъде отбелязано, че
същият не обосновава извършени отчети в конкретен период, предвид липсата на
отбелязване на пълна дата в същия. Отделно от това, срещу част от извършените
отчети липсва какъвто и да е подпис, било на служителя на дружеството, било на
потребителя или негов представител съгласно чл. 23, ал. 4 от общите условия на
ищеца. Фигуриращият срещу останалата част от извършените отчети подпис също не
се установява на кое лице от изброените е. В настоящия случай не може да се
направи извод, че представителят на ищцовото дружество е спазил описаната
процедура за отчет на количествата доставени ВиК услуги за процесния период. В
представения карнетен лист липсва полагане на подпис на потребителя или на
негов представител при всеки отчет, който да удостовери, че отчитането е
направено в негово присъствие, липсват и представени протоколи, подписани от
длъжностното лице на ищцовото дружество и един свидетел, които да удостоверят,
че потребителят е отказал да подпише карнета или че не е изпълнил задължението
си да осигури достъп до имота. Ищцовото дружество не е спазило предвидената в
приложимите нормативни актове процедура по отчитане на измервателните уреди,
монтирани в процесния имот, следователно не може да се приеме за доказано, че
данните, посочени в карнета, впоследствие начислени във фактури, отговарят на
реалното количество потребена вода в процесния имот за исковия период.
Следователно и при
приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест, въззивният съд приема, че ищецът не се легитимира като кредитор на
претендираната главница. С оглед изложеното неоснователна се явява и
претенцията за акцесорното вземане за обезщетение за забава. Релевираните
претенции се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне, както
законосъобразно е приел и първоинстанционният съд.
Предвид
съвпадението на изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционният
съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен.
Предвид
размера на обжалваемия интерес, настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр.
100/21.12.2010 г., ДВ, бр. 50/2015 г., ДВ, бр. 86/2017 г. /.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 34731 от 06.02.2020г., постановено по гр. д. № 22413/2019г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 26 състав.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.