№ 89
гр. гр.Несебър , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева
Административно наказателно дело № 20212150200213 по описа за 2021
година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „С.Д.М.“ ООД с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление: *********, представлявано от СТ. Д. КР., със съдебен адрес:
********, тел.:******* против Наказателно постановление № 7353 от 01.12.2020г. на
Заместник-министъра на културата, с което на основание чл.97, ал.1, ал.1, т.5,
предл.първо от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/, на
дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за административно нарушение
на същата разпоредба. Моли се съдът да отмени обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
административно- производствените правила.
В съдебно заседание, за дружеството-жалбоподател се явява процесуалния им
представител, който поддържа жалбата от името на доверителя си. Ангажира гласни
доказателства.
За Министерството на културата в съдебно заседание представител не се явява.
Представят писмени и ангажират гласни доказателства. Изпращат писмени бележки, в
които изразяват становище по същество. Претендират присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
1
Съдът намира, че депозираната жалба е процесуално допустима – подадена е
пред надлежния орган, в законоустановения срок, от правоимащо лице и съдържа
изискуемите по закон реквизити.
Като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен
материал и като съобрази закона, настоящият съдебен състав намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 12.07.2019г., инспектори в Дирекция „Авторско право и сродните му права”
на Министерството на културата извършили проверка в ресторант „И.С.“, находящ се в
гр.Свети Влас, М.Д., стопанисван от „С.Д.М.“ ООД с ЕИК ********, при която
установили използването чрез публично изпълнение на запис на произведението
„*****“, в изпълнение на ****** & *****, в нарушение на разпоредбите на ЗАПСП,
без необходимото по закон съгласие на автора на произведението или
представляващата го организация. При извършване на проверката са присъствали
свидетелите Б.Д. и П.А. – инспектори в Дирекция „Авторско право и сродни права“
към Министерството на културата, и Б.Н. – управител на ресторанта. За така
установеното нарушение, на дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № 7353
от 03.06.2020г., въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата
инстанция наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в
производството пред настоящата инстанция.
Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, без да се
ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, за да се произнесе,
настоящият съдебен състав съобрази:
Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление
обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя,
респективно от административно-наказващия орган. Описаната в акта фактическа
обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. От показанията на актосъставителя Д. безспорно се установява, че по
време на проверката, обекта е бил отворен за посетители, имало е такива в заведението,
и същото е било озвучено с музикални произведения, излъчвани от озвучителни тела,
монтирани на подпорни колони в салона за посетители, свързани към диджей пулт,
отделен в кабина с поставена в пулта флаш памет. Разпознаването на произведенията е
извършено с помощта на служебен мобилен телефон марка „*****“ с инсталирано
специализирано приложение за разпознаване на музикални произведения „****“,
работещо под операционна система Android върху мобилни устройства.
Стопанисващият процесният обект е бил установен от представените на
2
проверяващите касов бон и Удостоверение за категоризация № 1465 от 11.08.2017г. До
приключване на проверката не са били представени договори, с които да е получено
необходимото по закон съгласие за използване чрез публично изпълнение на запис на
музикалните произведения, констатирани по време на проверката. За установеното
нарушение бил съставен Констативен протокол № 7353 от 12.07.2019г., в който били
индивидуализирани три музикалните произведения, звучащи по време на проверката,
едно от които горепосоченото. Дадено било и предписание на стопанисващият
процесния обект да се яви в Министерството на културата в посочени дата и час и да
представи документи, удостоверяващи получени права за използване чрез публично
изпълнение на запис на констатираните по време на проверката музикални
произведения. Копие от протокола бил връчен на управителят Б.Н.. Наред с това,
контролните органи направили запитване до Сдружение за колективно управление на
авторски права на композитори, автори на литературни произведения, свързани с
музика и музикални издатели – „М.“ дали същите имат договор с лицето,
стопанисващо обекта на проверката. В отговор на това в Министерството на културата
постъпило писмо от „М.“, в което се посочвало, че дружеството представлява
композитора и автора на текста на излъчения по време на проверката запис на
произведението „*****“, в изпълнение на ****** & *****, но няма договор със
„С.Д.М.“ ООД към момента на извършване на проверката.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът счита, че
жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на административно
нарушение по чл.97, ал.1, т.5, предл.1 от ЗАПСП, поради което е било законосъобразно
сънкционирано. Безспорно дружеството-жалбоподател е използвало в стопанисвания
от него ресторант чрез публично изпълнение запис на произведението „*****“, в
изпълнение на ****** & *****, в нарушение на разпоредбите на ЗАПСП, без
необходимото по закон съгласие на автора на произведението или представляващата
го организация.
Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата възражения за допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила относно некомпетентността
на органа, издал обжалваното наказателно постановление. Както акта, така и
атакуваното наказателно постановление, са издадени от надлежен орган /по чл.98, ал.1,
съответно чл.98в, ал.1 от ЗАПСП/ и Заповед № РД09-277 от 19.05.2017г. /л.44/, в
рамките на тяхната компетентност. Същите са съставени, съответно издадени в
законоустановените срокове по чл.34 от ЗАНН - в рамките на предвидения с чл.34 от
ЗАНН едногодишен срок от извършване на нарушението за акта, съответно в рамките
на отразения в чл.34 ал.1 от ЗАНН шестмесечен срок, започнал да тече от датата за
съставяне на акта за самото нарушение – за наказателното постановление. Видно от
данните по делото, проверката е извършена на 12.07.2019г., но нарушението е станало
3
известно на наказващия орган на 06.03.2020г. с постъпване на отговора от „М.“ в
Министерството на културата, на която дата е бил съставен и акта за установяване на
административно нарушение.
Съдът не кредитира показанията на водения от жалбоподателя свидетел М.Т., в
частта им, в която се сочи, че по време на проверката заведението се подготвяло за
работа и всеки си пускал каквато музика харесва, на първо място с оглед
противоречието им с показанията на акт.Д. и на следващо място с оглед евентуалната
заинтересованост на свидетеля от изхода по делото предвид обстоятелството, че
същата е била работник в дружеството-жалбоподател към момента на проверката.
Що се отнася до наложеното на жалбоподателя административно наказание,
съдът намира, че същото е необосновано завишено, поради което следва да бъде
намалено до предвидения от закона минимум от 2000 /две хиляди/ лева, като счита, че
по този начин ще бъдат постигнати в максимална степен целите на специалната и
генералната превенции, залегнали в чл.12 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което
следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателно постановление –
потвърдено, като законосъобразно.
Предвид изхода по делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, съдът счита, че в
тежест на жалбоподателя следва да се възложат претендираните от наказващият орган
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева,
съразмерно на отхвърлената част на жалбата.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 7353 от 01.12.2020г. на Заместник-
министъра на културата, с което на основание чл.97, ал.1, ал.1, т.5, предл.първо от
Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/, на „С.Д.М.“ ООД с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от СТ. Д.
КР., със съдебен адрес: ********, тел.:*******, е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за
административно нарушение на същата разпоредба, като НАМАЛЯВА наказанието на
2000 /две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА „С.Д.М.“ ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
*********, представлявано от СТ. Д. КР., със съдебен адрес: ********, тел.:******* да
заплати на Министерството на културата, сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева,
4
представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно
на отхвърлената част от жалбата.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5