Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260092 /04.12.2020 г. Град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД І Граждански състав
На двадесет и осми октомври Година
2020
в публичното заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ
2. АТАНАС
АТАНАСОВ
Секретар ТАНЯ КЕМЕРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ
въззивно гражданско дело № 3224 по описа за 2020 година.
Производството е
на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по
въззивната жалба на П.Я.У. и В.Н.Д. против решение № 870 от 23.07.2020 г.,
постановено по гр.дело № 786/2020г. по описа на Старозагорски районен съд.
Въззивниците обжалват изцяло
постановеното
първоинстанционно решение, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Излагат подробни съображения.
Претендират
отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което съдът да уважи претендираните в
исковата молба суми за имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на
възнаграждението.
Претендират
присъждане на направените съдебни и деловодни и пред двете съдебни инстанции.
Доказателствени
искания не са направени.
В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК,
другата страна Агенция „П.И.“ чрез пълномощника си А.П., вземат становище, че
постановеното първоинстанционно решение е правилно и обосновано и като такова
следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде отхвърлена, като
неоснователна. Излагат се съображения в
тази насока. Наведени са твърдения, че иска се гради единствено на
предположения.
Претендира
присъждане на направените по делото съдебни разноски пред въззивната инстанция.
Доказателствени искания не са направени.
След
извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и
чл.261 ГПК съдът намира въззивната жалба за допустима и редовна, поради което същата
следва да се разгледа по съществото си относно нейната материална
основателност.
Въззивниците
П.Я.У. и В.Н.Д., редовно и своевременно призовани, не се явяват, вместо тях по делото пред въззивната
инстанция се явява адв. К.К. ***, който взема становище че въззивната жалба се
явява основателна и доказана и като такава следва да се уважи, ведно с всички
законни последици от това.
Въззиваемият ”АГЕНЦИЯ П.И.” гр.С.З., редовно и
своевременно призовани, не изпращат упълномощен представител по делото пред
въззивния съд. Депозирали са пред въззивният съд писмено становище, с което
молят въззивната жалба на жалбоподателите да се остави без уважение и да се
потвърди изцяло първоинстанционното Решение.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявени са искове с правно основание
чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл.19, ал.1, т.1 и чл. 29, ал.1 от Закона за
пътищата.
В първоинстанционното производство е
установена следната фактическа обстановка:
По делото не се спори и се установява от представения протокол за
ПТП №1710440 от 01.11.2019г., че на 01.11.2019г. около 19,40ч. на
автомагистрала „Тракия“ км 217 посока изток е възникнало ПТП между лек
автомобил „Ситроен С4“ с рег. № СН ** АС, собственост и управляван от П.Я.У. и
животно – чакал. Като причини и условия
за ПТП в протокола е записано: „участник 1 /лек автомобил „Ситроен С4“ с рег. №
СН ** АС/ при движението си направо блъска внезапно излязлото диво животно –
чакал и реализира ПТП с материални щети“. Протоколът за ПТП е официален
свидетелстващ документ, поради което има обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, пряко
възприети от съставителя му.
За
установяване вида и стойността на причинените на автомобила вреди е представено
експертно заключение от лицензиран оценител, което не е оспорено от ответника,
съгласно което щетите възлизат на 3520 лв.
Представени са
и фактура №129/22.11.2019г. на стойност 70лв. с получател В.Д. за проведена
семейна консултация, фактура №128/22.11.2019г. на стойност 60 лв. с получател В.Д.
за изготвяне на психологическо становище и Психологическо становище за В.Н.Д. и
П.Я.У. от 22.11.2019г., съгласно което преживяванията на паник атаки и повишена тревожност са
следствие травматичното събитие /ПТП на 01.11.2019г. на АМ „Тракия“/.
По делото е представен и протокол от
02.12.2019г., съгласно който при извършена проверка на „Охрана на пътни
съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистрала „Тракия“ от км 208+181
до км 229+286 /шифар 1008/ е констатирано, че за периода 01.11.2019г. до
30.11.2019г. няма констатирани липси и кражби.
За изясняване
на обстоятелствата по делото са били допуснати и събрани от първостепенния съд
и съответните гласни доказателства. От показанията на разпитаните свидетели се
установява, че ищците не пострадали физически от инцидента с животното на АМ
„Тракия“, но били много изплашени. Непосредствено след инцидента В.Н.Д.
плачела, треперела, по-късно сънувала кошмари, стряскала се насън. Заедно с П.Я.У.
посетили терапевт, за да се справят със стреса от преживяното. П.Я.У. също бил
доста притеснен от произшествието, около три месеца след инцидента отказвал да
шофира. Съдът възприема показанията на разпитаните свидетели относно посочените
обстоятелства, тъй като са непротиворечиви и отразяват преки впечатления.
Въззивният съд намира, че първото и основно оплакване на
въззивниците във въззивната им жалба, е че решението на първоинстанционния съд
е недопустимо, тъй като Старозагорския РС се произнесъл по непредявен иск.
В тази насока съгласно специалната разпоредба на Чл. 270. ал.3 от ГПК Когато решението е недопустимо въззивният съд го обезсилва, като прекратява
делото. Когато основанието за обезсилването е неподсъдност на спора , делото се
изпраща на компетентния съд. Ако е разгледан непредявения иск ,
решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасянето
по предявения иск.
Действително
въззивният съд намира, след извършената от него служебна проверка, че по образуваното
гр.д. под № 786/2020 г. по описа на
Старозагорския РС, същият съд се е произнесъл по непредявен пред него иск по
чл.50 от ЗЗД, а предявеният такъв съобразно твърденията на ищците в исковата им
молба е с правното основание по чл.49 от ЗЗД.
Първоинстанционният
съд в мотивите си е изложил доводи и съображения, на база на които формира
правните си изводи, които са необосновани и същите въззивният съд намира за неправилни.
По свой почин
и инициатива същият съд е квалифицирал предявеният иск от ищците по чл. 50 от ЗЗД, като посочва, че претендираните вреди са причинени от
внезапно изскочило на пътното платно диво животно- чакал, а не в резултат на
противоправни действия или бездействия на лице, на което ответникът е възложил
работа, както и да са причинени при или по повод на изпълнението на възложената
работа и стига до извода, че не е налице хипотезата на чл. 49 от ЗЗД.
Точно
обратното, в ИМ изрично е посочено преди
петитума, че обстоятелствата и причините за възникналото ПТП обуславят
гражданската отговорност на ответното дружество Агенция „П.И."-С., която
трябва да поддържа републиканската мрежа, да я обезопасява и да отстранява
предпоставки за възникване на ПТпроизшествия.
По-надолу в
мотивите си съдът коментира разпоредби от Закона за лова и опазване на дивеча,
където отново стига до извод, че чакалът сочен от
ищците като причина за ПТП е дивеч частна държавна собственост и държавата не е
във възможността си да ги надзирава и контролира, нито да предотвратява
нанесените от тях вреди /щети/ поради дивото им състояние, поради което дори и
собственикът държавата не носи отговорност за вреди от вещи-диви животни.
От друга страна
въззивният съд следва да отбележи, че има прието Решение
№ 945 на МС от 2004 г. за
утвърждаване на списък на републиканските пътища. Автомагистрала „Тракия"
е част от републиканската пътна мрежа. В приложение № 1 към т.1 от цитираното
Решение пътят С.- П.-С.З.-Я.-Б. обозначен под № А-1 е включен в този списък
като автомагистрала, като в „Обяснителна записка" след списъка се
уточнява, че автомагистралите са пътища от най-висок клас
и са предназначени за движение на автомобили с високи скорости, който не
обслужва пряко прилежащата територия, не пресича пътища, железопътни и
трамвайни линии и пешеходни пътеки и т.н. Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1,т.1 от Закона за пътищата магистралата се управлява от „Агенция
„П.И.", а
в глава пета от същия закон, озаглавена „Изграждане, ремонт, поддържане и
управление на пътната инфраструктура", съгл.
чл.29, Агенцията
и общините поддържат републиканските и общинските пътища съобразно
транспортното им значение. В този смисъл твърденията на ищците в исковата им молба са че именно
посочения от тях ответник Агенция „П.И."-С. е изцяло отговорна за
настъпване на произшествието, т.к. не е изпълнила задължението си по поддържане
на пътя в състояние, което да осигурява безаварийно движение на пътните
превозни средства по него. В настоящия случай в процесният пътен участък е
попаднало неконтролируемо диво животно, което е недопустимо с оглед
безопасността и в разрез с изискванията на закона за осигуряване на бързо и
сигурно движение, каквото е предназначението на този най-висок клас път. Освен
това, задължение е на ответното дружество да контролира дейността и на тези, на
които е възложила дейности по изпълнение на вменените й чрез законовите норми
задължения, а именно Обл.ПУСт. Загора. В тази връзка ищците твърдят в
обстоятелствената част на исковата си молба, че предявеният от тях иск е с
правно основание чл.49 от ЗЗД.
Въззивната инстанция в този смисъл намира,
че на практика Старозагорския РС се е произнесъл
по непредявен пред него иск по чл.50 от ЗЗД, а предявеният такъв съобразно
твърденията на ищците в исковата им молба е с правното основание по чл.49 от ЗЗД.
С оглед на гореизложеното, Окръжният съд като
въззивна инстанция следва да постанови съдебно решение, с което да обезсили първоинстанционнното съдебно
Решение и следва да върне делото на първоинстанционния съд за
произнасянето по предявения иск.
По отношение на разноските съдът сита, че същите
следва да бъдат присъдени при новото разглеждане на делото от първоинстанционният
съд.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение под № 870 от 23.07.2020 г., постановено
по гр.дело № 786/2020г. по описа на Старозагорски районен съд.
ВРЪЩА делото за произнасяне по предявения иск от друг
състав на Старозагорски районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на
страните пред Върховния касационен съд на Република България чрез Окръжен съд -
С.З. при наличието на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.