Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 421/13.07.2018 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на двадесет и пети юни две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията Петър Вунов гражданско дело номер 484 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по искова
молба от „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.срещу А.С.Д..
Ищецът твърди, че на 13.08.2016 г. „Микро кредит"
АД като заемодател и
ответникът като заемополучател
сключили договор за заем CrediHome № 1161-10139892, по силата на който дружеството му предоставило заем в размер на 550,00 лева срещу задължението да върне в сроковете и при условията, посочени в
договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на 1 032,00 лева, представляваща чистата
стойност на заема ведно с договорната лихва по него в размер на 621,55
лева, на 31 равни седмични погасителни вноски, в
размер на 20,05 лева всяка, считано от датата на първата
погасителна вноска 02.09.2016 г. На 23.08.2016 г. между „Микро Кредит" АД и А.С.Д.
бил
сключен и договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №
1161-10139892, съгласно който дружеството се задължило да предостави на
заемополучателя пакет от допълнителни услуги, описани подробно в
Приложение № 1 към договора. Съгласно клаузите на този договор, при
подписването му клиентът дължал заплащане на пакетна цена за
допълнителни услуги в размер на 119,35 лева, като му се предоставяла възможност да я
заплати на 31 бр. равни седмични вноски, всяка в размер на 3,85 лева, при първа
погасителна вноска, платима на 02.09.2016 г. На основание
сключения договор за допълнителни услуги „Микро Кредит" АД, в качеството
си на застрахователен посредник предоставил на ответника финансиране и
разсрочване на сключена с негово посредничество застраховка
„Защита" към застрахователна компания „Уника Живот" АД, конкретните
условия по която били посочени в предоставена и подписана от
заемополучателя индивидуална застрахователна полица.
Съгласно сключения договор за допълнителни услуги той се задължил да
върне на заемодателя платената от страна на „Микро Кредит" АД
застрахователна премия в срок от 31 седмици, на равни погасителни вноски,
дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в
размер на 9,08 лева, платими считано от 02.09.2016 г., или обща сума
за застрахователна премия - 281,48 лева, която покрива следните застрахователни
рискове: смърт вследствие на злополука, трайна пълна неработоспособност над 50%
вследствие на злополука и временна неработоспособност вследствие на злополука и
смърт в резултат на ПТП. В
съответствие с разпоредбите на договора за заем и приложимите към него Общи
условия, на длъжника била начислена лихва за
забава в размер на 23,94 лева по договора за заем за
периода от 01.10.2016 г. /датата, на която станала
изискуема първата неплатена от него погасителна вноска/ до 28.09.2017 г. - датата на подаване на заявление по чл.
410 ГПК
в съда и 15,73 лева по договора за допълнителни
услуги за същия период. Сумата, която била погасена до
момента, била в размер на 142,00 лева, с която са погасени,
както следва: 70,01 лева - главница, 20,27 лева - договорна
лихва, 15,40 лева - допълнителни услуги, 36,32 лева -
застрахователна премия. На 10.01.2017 г. било подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 16.01.2015 г. между ищеца и „Микро Кредит" АД,
ЕИК *********, по силата на който вземанията на дружеството, произтичащи от
процесните договори, му били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности, включително и всички лихви на ищеца. На длъжника било изпратено
съобщение за станалата продажба на вземането с уведомително писмо от
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, което
било
упълномощена от цедента да стори това от негово име, но
било
върнато като неполучено от „Български пощи" ЕАД с отбелязване, че
адресатът се преместил. Поддържа се и че ответникът бил уведомен за
цесията с исковата молба, към която уведомлението било надлежно
приложено, ведно с всички останали писмени доказателства. Тъй
като той не изплатил изцяло задълженията си, ищцовото дружество подало
заявление по чл. 410 ГПК, по което
било образувано ч. гр. д. № 2452/2017 г. По него била издадена исканата заповед за изпълнение, но тя била връчена на длъжника при
условията по чл. 47, ал. 5 ГПК,
за което ищецът бил уведомен със съобщение, получено на 26.01.2018 г. Предвид изложеното се иска да
бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на
ответника съществуването на вземания на ищеца спрямо него, както следва: сумата 479,99 лв. – главница
по договор за заем CrediHome № 1161-10139892 от 23.08.2016 г. между
„Микро кредит" АД и А.С.Д., 51,28 лв. - договорна лихва по него за
периода от 30.09.2016 г. до 31.03.2017 г., 23,94 лв. - лихва
за забава по него за периода от 01.10.2016 г. до 28.09.2017 г., 103,95 лв. – дължима сума за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги за периода от 30.09.2016
г. до 31.03.2017 г., 245,16
лв. - застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги
от 23.08.2016 г. за периода от 30.09.2016 г. до 31.03.2017 г., 15,73 лв. - лихва
за забава по него за периода от 01.10.2016 г. до 28.09.2017 г., прехвърлени на ищеца на 10.01.2017 г. с Приложение
1 към рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г. между "Микро кредит" АД
и „Агенция за събиране на вземания" ООД, правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2452/2017 г. по описа на Районен
съд Хасково, до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство
и в развилото се заповедно производство.
Ответникът не е подал писмен отговор в едномесечния срок
по чл. 131, ал. 1 ГПК, а в
с.з. на 25.06.2018
г. признава исковете, като моли съдът да разсрочи задълженията му към ищеца.
В с.з. на 25.06.2018
г. ищецът, чрез пълномощника си по делото - юрк. Т.Д., поддържа така предявените претенции и прави искане за постановяване на
решение при признание на исковете.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки доводите и исканията на страните, намира
следното:
В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК, тъй като ответникът е изразил ясно и категорично съгласие и потвърждение относно обстоятелствата, на които се основават претенциите на ищеца и обоснования с тях петитум. Следователно, налице е признание на спорното право с неговите характеризиращи го белези, а ищецът е поискал постановяване на решение при признание на исковете, които безспорно са допустими. На следващо място, не съществуват визираните в чл. 237, ал. 3 ГПК пречки, доколкото признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и страната може да се разпорежда с него.
Предвид
изложеното съдът намира, че следва да се постанови исканото
решение, с което да бъдат уважени предявените искове, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че то се основава
на признанието на исковете.
Искането за
разсрочване на процесните вземания, имащо характер на молба по чл. 241, ал. 1 ГПК, е неоснователно, поради което следва
да бъде оставено без уважение.
Това е така, защото ответникът не е ангажирал никакви доказателства по делото
за неговото тежко имотно състояние или други обстоятелства, обуславящи
приложението на горецитираната разпоредба.
Съгласно т.
12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът,
който разглежда специалните установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
В случая
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към
този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде
ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д.
№ 2452/2017 г. по
описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се
установява, че те са действително направени и възлизат на 75,00 лв. за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и че ищецът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на
същия следва да се присъдят такива в размер общо 375,00 лв., от които 275,00 лв. - държавна такса и 100,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, определено
съобразно чл. 78,
ал. 8, изр. 2 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, предвид конкретиката на
спора /липса на отговор
на исковата молба и признание на исковете/ и осъществената
защита, изразяваща се в изготвяне на искова молба и становище в с.з.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на А.С.Д., ЕГН
********** ***, съществуването на вземания на "Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, спрямо него за
следните суми: 479,99 лв. – главница по договор за заем CrediHome № 1161-10139892 от 23.08.2016 г. между
„Микро кредит" АД и А.С.Д., 51,28 лв. - договорна лихва по него за
периода от 30.09.2016 г. до 31.03.2017 г., 23,94 лв. - лихва
за забава по него за периода от 01.10.2016 г. до 28.09.2017 г., 103,95 лв. – дължима сума за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги за периода от 30.09.2016
г. до 31.03.2017 г., 245,16
лв. - застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги
от 23.08.2016 г. за периода от 30.09.2016 г. до 31.03.2017 г., 15,73 лв. - лихва
за забава по него за периода от 01.10.2016 г. до 28.09.2017 г., прехвърлени на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД на 10.01.2017 г. с Приложение
1 към рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г. между него и "Микро кредит" АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2452/2017 г. по описа на Районен съд Хасково - 28.09.2017 г.,
до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.С.Д., ЕГН ********** *** за разсрочване изпълнението на решението.
ОСЪЖДА А.С.Д., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати
на "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 450,00 лева, от която 375,00 лева, представляваща
направени разноски по настоящото дело и 75,00 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 2452/2017 г. по описа на Районен
съд – Хасково, за която е издадена Заповед № 1271/02.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.