Р
Е Ш Е Н И Е
№ 310 31.10.2016г. град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
В публично заседание
на трети октомври 2016г.
в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
Секретар : П.Г.
Прокурор: Маргарита Димитрова
като изслуша докладваното от съдията- докладчик Уруков
гр.д.№ 63/2016г. по описа на Окръжен съд- Стара
Загора, за да се произнесе съобрази следното :
Предявен е иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ и
чл.82- чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е Искова молба с
вх.№ 6316/16.05.2016г. от ищеца Б.С.К. ***, чрез адвокат Б.Т. против ответника
Прокуратура на РБ София, по реда на чл.2 от ЗОДОВ. Ищецът твърди в исковата си
молба, че на 03.08.2011г. с постановление на РП Казанлък бил привлечен за
обвиняем за кражба на куриерски пратки от бившия му работодател „Стар
Пост" ЕООД, като обвинението му било съгласувано с наблюдаващ районен
прокурор към РП Казанлък, прокурор А. Енева, която разпоредила да бъда
привлечен в качеството му на обвиняемо лице. В постановлението в табличен вид
били изброени всички движими вещи, за които се твърдяло, че са отнети от
владението на дружеството „Стар Пост" ЕООД на 31.05.2011г., общата им
стойност възлизала на 9885.10 /девет хиляди осемстотин осемдесет и пет лв. и
10ст./.
В дружеството „Стар
Пост" ЕООД започнал работа на 25.06.2010г. на длъжност „Мениджър", с
основна заплата в размер на 330 лв. Времето, когато бил на работа във фирмата
вършел съвестно задълженията си и му харесвала длъжността, като тази работа за
него била единствен източник на доходи и неговото съществуване било свързано
само и единствено с нея. Разбира се некоректното поведение на работодателя го
накарало да напусне работа и да потърси правата си пред съда, тъй като не му
били изплащани редовно трудовите възнаграждения. Всички дела срещу дружеството
били в негова полза и впоследствие съдът постановил да му се изплатят всички
дължими суми. Именно делата срещу дружеството и влошените отношения между тях,
били повода да бъде набеден в престъплението, което не бил извършил. Подадената
срещу него жалба до прокуратурата от „Стар Пост" ЕООД мотивирала ответника
в лицето на РП Казанлък да му повдигне обвинение за кражба, която не е
извършил. Прокуратурата за него била подведена от „Стар Пост" ЕООД, защото
бил набеден в нещо, което не е извършил, но отговорността за нанесените му
неимуществени вреди носи само и единствено ответника, тъй като предоставянето
на един неверен сигнал или свидетелски показания не са основания да бъде
привлечен един човек за обвиняем, тъй като способите за доказване в НПК налагат
да бъде направен пълен и обстоен анализ на всички събрани по делото
доказателства и чак тогава да се стига до крайното решение да бъде привлечено
едно лице към наказателна отговорност. Още в самото постановление за привличане
на обвиняем, липсвали конкретните данни в какво точно е обвинен и на база на
какви доказателства. Изброените в началото на постановлението за привличане на
обвиняем /разпит на свидетели, свидетелство за съдимост и други/ не само, че не
звучали убедително, ами просто са погазени всякакви принципи от разпоредбите на
НПК. Свидетелството му за съдимост и тогава, и сега било абсолютно чисто, тъй
като никога не е осъждан, и никога не бил влизал в полиция. Какъв би бил мотива
да го привлекат за обвиняем при един дефицит на доказателства. Няма как да
знае, дали натиск, дали липса на обективност или просто неоправдана цел за
статистиката на ответника. Това за него е неясно и до ден днешен. Само знае, че
не е извършил никакво престъпление, а бил подложен на страшно унижение, срам,
притеснение за всичко, което му се случва.
Делото било прекратено с
постановление сравнително бързо от наблюдаващия прокурор на 13.09.2011г. и
мярката за неотклонение била отменена. Срама, унижението и депресивното
състояние, в което изпаднал, не спрели до там, тъй като бившият му работодател
обжалвал постановлението и досъдебното производство било изпратено по негова
жалба до ОП Стара Загора, от където с постановление от 28.03.2012г. прокурор
Ангелов отменил изцяло постановлението на РП Казанлък и върнал делото за доразследване
с конкретни указания, че има вина и следва да бъде доказана същата по делото.
След това делото било върнато на РП Казанлък и около 3 месеца продължило
доразследването. Едва когато бил викан на разпити, многократно с него се
извършвали всякакви процесуално-следствени действия и това в един малък град
като гр. Казанлък за него било нещо ужасно, тъй като много хора от града
разбрали, че има проблеми с полицията и че е криминално проявен. След като
веднъж тръгнела мълвата в града, работа да си намериш е почти невъзможно. Всеки
работодател се страхувал и така до наши дни бил без работа и не можел да си
намери. Образуваното дело срещу него му нанесло изключителни вреди, тъй като
опетнило името му и сега бил без право на реализация, тъй като близо пет години
не можел да си намери работа. При първоначалното привличане му били взети
отпечатъци и му била направена криминална регистрация, от която е черпил дълго
време негативи, тъй като при всяко спиране за проверка се налагало да обяснява
на полицаите, че делото е прекратено и, че просто не му е снета регистрацията.
Наложило се да подава молби, за да му бъде снета регистрацията. Но отговор не
получил и така и не знаел дали в момента не се води криминално регистриран.
С постановление на РП гр.
Казанлък от 02.07.2012г. досъдебното производство било отново прекратено, но
този път окончателно, тъй като след изтичане на срока за обжалване бившият му
работодател не подал жалба, като явно се съгласил с постановлението и с липсата
му за вина или просто си направил експеримент с него, като използвал държавата,
като един репресивен орган, да бъде притискан да се признава за виновен за
нещо, което не е извършил.
В тази връзка и предвид
гореизложеното моли, съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата
на Република България да му заплати сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
причинени от факта на воденото наказателно дело срещу него с обвинение за
кражба, като неимуществените вредите се изразяват в продължителността на
наказателното производство, изключителния срам, унижение, постоянен стрес,
нищета, депресивното му състояние, в което изпаднал, притеснение за бъдещето
му, уронване на доброто му име пред близки, приятели и съседи, както и пред
цялата общественост в града. Моли да се осъди ответника да му заплати и
законната лихва върху сумата, считано от 13.09.2011г. до окончателното
изплащане.
Претендира за заплащане на
направените от него разноски, за което ще представи списък с разноски в
последното по делото заседание.
С уточняваща и допълнителна
молба вх. №6983/01.06.2016 год. ищецът е представил на съда и оригинала от
вносната бележка за внесената ДТ в размер на 10 лева по сметка на ОС Стара
Загора, съобразно указанията на съда, дадени с Разпореждането му от 19.05.2016
год.
Предявеният иск е
процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия ОС Ст.Загора,
исковата молба е редовна, отговаря на изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129,
ал.1 от ГПК и не са налице пречки, по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК. Внесена е и дължимата ДТ от 10 лева по сметката на ОС Стара Загора,
съобразно чл.2а, ал.1, т.1 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по
ГПК.
След изпълнение на
процедурата по размяна на книжа по чл.131, ал.1 от ГПК, в рамките на законния
1-месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, по
реда на чл.131, ал.2-3 и чл.132 от ГПК.
В същия писмен отговор ответникът счита, че
предявения срещу него иск за неимуществените вреди от ищеца се явява допустим,
но не е доказан по основание и размер, по съображенията, подробно изложени в
писмения отговор. Твърди, че не са налице доказателствата, които да установяват
действително претърпените вреди като пряка и непосредствена последица от
обвинението. Твърди, че се явяват и недоказани твърденията за влошено
здравословно състояние на ищеца, по причината на повдигнатото от ответника
обвинение. Също твърди, че иска за неимуществените вреди се явява прекалено
завишен. Възразява относно началния момент ,от който е поискана законовата
лихва, тъй като с оглед разпоредбата на чл.111 б. “в” от ЗЗД вземането за лихви
се погасява с тригодишен срок. В тази връзка моли иска да бъде отхвърлен, като
недоказан или евентуално съдът да намали размера на претендираното обезщетение.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
във връзка със становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
С
постановление на Районна прокуратура - Казанлък от 03.08.2011 г. Б.С.К. бил
привлечен за обвиняем за кражба на куриерски пратки от бившия му работодател “Стар
Пост” ЕООД, като обвинението му било съгласувано с наблюдаващ районен прокурор
към РП Казанлък, прокурор А. Енева, която разпоредила да бъда привлечен в
качеството му на обвиняемо лице. В постановлението в табличен вид били изброени
всички движими вещи, за които се твърдяло, че са отнети от владението на
дружеството “Стар Пост” ЕООД на 31.05.2011г., общата им стойност възлизала на
9 885, 10 лв.
Наказателното производство
срещу Б.С.К. било прекратено с постановление за прекратяване на наказателното
производство от 13.09.2011 г. на Районна прокуратура – Казанлък.
С постановление от
28.03.2012г. прокурор Ангелов отменил изцяло постановлението за прекратяване на
наказателното производство от 13.09.2011 г. на Районна прокуратура – Казанлък и
върнал делото за доразследване с конкретни задължителни указания.
С постановление от 02.07.2012
г. на Районна прокуратура - Казанлък наказателното производство срещу Б.С.К.
било прекратено.
Свидетелят Г.Т.М., който
познава ищеца от 15 г., заявява, че Б.С.К. е работил като мениджър в Куриерска
фирма “Стар Пост” ЕООД в гр. Казанлък. Според свидетеля на работното място на
ищеца имало някакъв инцидент и последният бил несправедливо обвинен за някаква
крупна сума. Според свидетеля ищецът в последно време бил коренно променен, с
друга самоличност. Преди го познавал като радостен, весел и усмихнат човек, с
който често общувал. Впоследствие Б.С.К. се променил, станал затворен, изглеждал
депресиран, разстроен, не искал да общува с никого, стоял си вкъщи. Ищецът
споделил на свидетеля, че е несправедливо обвинен за кражба на някаква крупна
сума пари. Свидетелят заявява, че както в квартала, където живеели с ищеца,
така и в града започнали да се чуват слухове, че Б. бил мошеник, крадец, че бил
обвинен в кражба на голяма сума пари. Тези слухове намерили отражение и при опитите
на ищеца да си намери работа в града. Според свидетелят Б.С.К. изпитвал голям
страх да не попадне в затвора.
От свидетелските показания
на Т.Д.К., която е майка на ищеца се установява, че синът й работел в Куриерска
фирма “Стар Пост” ООД Казанлък, като мениджър. Във връзка с работата си във
фирмата не е имал работа с полицията. От лятото на 2011 г., ищецът й споделил,
че му е повдигнато обвинение за кражба на куриерски пратки от въпросната фирма.
Според свидетелката преди да му бъде повдигнато обвинение синът й бил едно добро,
лъчезарно, контактно момче, излизал с приятели, бил внимателен към нея и баща
си. След обвинението, ищецът много се променил. Станал затворен, необщителен,
по няколко дни е лежал на леглото, с вперен поглед в тавана или със забита
глава във възглавницата и не разговарял с никой. Бил подтиснат, стресиран,
депресиран и това нещо продължавало. Обвинението му се отразило много зле, не споделял,
не говорел, не контактувал с никого. Съседите и хора от града разбрали, че
ищецът е обвинен в кражба. Променило се отношението, както към Б.С.К., така и към
цялото семейство в негативна посока. Започнало да се шушука, хората пита ли,
вярно ли е, че Б. е обвинен в кражба. След като било прекратено обвинението на
РП Казанлък, работодателят обжалвал постановлението до ОП Ст.Загора и оттам
върнали делото за преразглеждане за допълнителни доказателства. Това нещо
ищецът изживял още по-тежко и се затворил се още повече. Към момента синът й много
тежко го изживял случилото се, изпитвал някакъв страх и стрес дали пак няма да
го обвинят. Това се отразило и на търсенето му на работа.
При така описаната
фактическа обстановка, е налице хипотезата на чл. 2, ал.1, т.3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, според който:
„Чл. 2. (1) Държавата
отговаря за вредите, причинени на гражданите от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно:
3. обвинение в извършване
на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление... ".
В съответствие с тълкуването
на чл. 7 от ЗОДОВ, дадено в т. 5 от Тълкувателно решение под № 3/2004 г. от
22.04.2005 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния
касационен съд, пасивно легитимиран по иска, с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ,
е държавният орган - юридическо лице, а не негови обособени структури без
самостоятелна правосубектност.
В случая, наказателното
производство е било образувано от Районна прокуратура Казанлък, която няма самостоятелна
правосубектност. Те са части от Прокуратурата на Република България.
Съгласно чл. 137 от Закона
за съдебната власт:
„Прокуратурата е юридическо
лице на бюджетна издръжка със седалище в София. "
Поради това Прокуратурата на
Република България е пасивно легитимираната страна в настоящия процес.
Съгласно чл.4. от ЗОДОВ:
"Държавата и общините
дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице.".
Ищецът е претърпял
неимуществени вреди от действията и актовете в досъдебното производство от
Районна прокуратура Казанлък, образуване на досъдебно производство, вземане на
мярка за неотклонение “Подписка”.
Налице е неразривната
логическа и правна връзка между актовете и действията на ответника и
претърпените от ищеца вреди от тези актове и действия. Те осъществяват сложен
деликтен състав. Увреждането е съвкупен резултат от актовете, действията и
решенията на Прокуратурата.
За него е налице правен
интерес да търси обезщетението си за вредите, които са пряка и непосредствена
последица от воденото срещу него наказателно производство приключило с постановление
за прекратяване на наказателното производство.
Както е посочено правилно в
исковата молба, претърпените от ищеца неимуществени вреди се изразяват в:
продължителността на наказателното производство, изключителния срам, унижение,
постоянен стрес, нищета, депресивното му състояние, в което изпаднал,
притеснение за бъдещето му, уронване на доброто му име пред близки, приятели и
съседи, както и пред цялата общественост в града. Размерът на претенцията на
ищеца за претърпени неимуществени вреди е 50 000 (петдесет хиляди) лева, на
колкото същият оценява описаните по-горе последици от воденото срещу него
наказателно производство.
Настоящият първоинстанционен
съд счита, че размерът на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди възлиза на 5 000 лева.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди са основателни по силата на обективната отговорност по
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Те са и доказани до този размер от 5 000 лева поради следните
съображения:
Твърдените с исковата молба
неимуществени вреди, изразяващи се в: злепоставяне пред обществото, пред
близките и приятелите; стрес, притеснение, тревожност и загуба на самочувствие;
отражение върху емоционалното и психическото му състояние се установяват по
безспорен начин от показанията на разпитаните в съдебно заседание на 03.10.2016
г. свидетели Г.Т.М. и Т.Д.К.. Предвид
неоснователното обвиняване в извършване на престъпление, ищецът е търпял неимуществени
вреди. Те се изразяват в психически страдания, стрес и притеснения във връзка с
неоснователно повдигнатото обвинение и страха от осъждане, уронване на доброто
му име пред близки, приятели и съседи, както и пред цялата общественост в града.
Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо
търпи. Освен това, видно и от показанията на разпитаните свидетели, в периода
на воденото наказателно производство, а и към момента е налице видима промяна в
поведението на ищеца - променил се начина му на живот /отчуждил се от близки и
приятели, общувал единствено със семейството си, не можел да си намери работа/.
За правилното решаване на
делото в тази му част касателно законната лихва от съществено значение се явява
началния момент на претендираната законна лихва. По смисъла на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, обезщетението за вредите от незаконни актове на държавните органи може
да се иска след тяхното отменяване по съответния ред, т.е. изискуемостта на
вземането настъпва от деня на отмяната на незаконния акт. По този начин се
реализира отговорността на държавата и за вредите, причинени на гражданите от
правозащитните органи в хипотезите на чл.2 от ЗОДОВ - или от прекратяване на
наказателното производство, или от момента на влизане в сила на оправдателната
присъда. От този момент възниква задължението на държавата за обезвреда на
пострадалия и настъпва изискуемостта на вземането за обезщетение за
претърпените вреди. От същия момент най-рано държавата изпада в забава и дължи
обезщетение в размер на законната лихва.
Обезщетението за обезвреда на причинените
неимуществени вреди е дължимо заедно със законната лихва от датата на влизане в
сила на постановлението за прекратяване. В настоящия случай ищецът е
претендирал законна лихва от 13.09.2011 г., което е дължимо съгласно чл.84,
ал.3 от ГПК.
От ответника е направено възражение за
погасяване с три годишна давност на вземането на ищеца за законна лихва върху
обезщетението за вреди, което на основание чл. 111, б.
"в" от ЗЗД, съдът намира за основателно. Искът е предявен
на 16.05.2016 г. т.е. след като са изтекли три години от възникване на
вземането за лихви, поради което погасени по давност са лихвите, дължими преди
тригодишният срок. Поради това законна
лихва се дължи от 16.05.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, като искането
за присъждане на законна лихва за периода от 13.09.2011 г. до 15.05.2013 г. следва да се отхвърли като погасено по
давност.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че следва да уважи искът за неимуществени вреди за
сумата от 5 000 лв., а в останалата част над доказаните 5 000 лв. до
претендираните 50 000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан ведно
със законната лихва от 16.05.2013 г. до окончателното изплащане на вземането.
В съдебното заседания от
03.10.2016 г. ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното
от ищеца Б.С.К. адвокатското възнаграждение.
В настоящия случай претендираната сума е в размер на 50
000 лв. Следователно адвокатското възнаграждение следва да бъде определено по
правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата /изм. и доп., бр. 28 от 28.03.2014
г./ при интерес над 10 000 лв. - 830 лв. + 3 % за горницата над 10 000 лв. Така
при спазване на горепосочените правила минималното възнаграждение е в размер на
2 030 лв. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие
договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 1 000 лв., поради
което същото не следва да бъде намалявано.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски съразмерно с уважената част на иска от 101
лева, като общата сума на разноските направени от ищеца възлиза на 1010 лева.
Ето
защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.2, ал.2 от ЗОДОВ във
вр.с чл.84-86 от ЗЗД, първоинстанционният Окръжен съд- гр.Стара Загора
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
частично Прокуратурата на Република България- гр.София, бул.”Витоша” № 2 да
заплати на ищеца Б.С.К. с ЕГН ********** с адрес *** със съдебен адрес ***
сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди, причинени от воденото наказателно дело срещу него
с обвинение за кражба ведно със законната лихва, считано от 16.05.2013 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 101 /сто и един/ лева,
представляваща направените от ищеца разноски по делото съразмерно с уважената
част на иска.
ОТХВЪРЛЯ
частично иска в останалата му част на ищеца Б.С.К. с ЕГН ********** с адрес ***
със съдебен адрес *** срещу Прокуратурата на Република България- гр.София,
бул.”Витоша” № 2 над уважения размер от 5 000 лева до претендираните общо 50
000 лева като неоснователен и недоказан в тази му част, както и иска
в частта му за присъждането на законна лихва за периода от 13.09.2011 г. до
15.05.2013 г. като погасено по
давност.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва 2- седмичен срок от връчването ми на всяка от страните чрез
Окръжен съд- Стара Загора пред Апелативен съд- Пловдив.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :