№ 5396
гр. София, 07.11.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Съдия:Дора З. Илиева
СъдебниЕмил Тр. Стоянов
заседатели:Маргарита В. Стоичкова
СтИ. В. А.
при участието на секретаря К.а Й. Динева
и прокурора А. Р. Л. М. Б. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Величка Маринкова Наказателно дело
от общ характер № 20241100203060 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ К. Н. К. – редовно призован, се явява лично.
За него се явява адв. В. Ц., с пълномощно по делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Б. Б. М. – редовно призован, се явява лично.
За него е явява адв.Е. Й., с пълномощно по делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Н. Л. А. – редовно призован, се явява лично.
За него се явява адв.В. С., с пълномощно по делото.
ПОДСЪДИМИЯТ С. Б. Д. – редовно уведомен, се явява лично.
Явява се адв.Г. М., с пълномощно по делото.
Не се явява адв. Д., редовно уведомен от предходно съдебно заседание.
По данни на адв. М., същият е болен и няма да се яви в днешно съдебно
заседание.
1
ПОДСЪДИМИЯТ И. Г. Г. – редовно призован, се явява лично.
За него се явява адв.Г. В., с пълномощно по делото.
Свидетелят, посочен като пострадал от едно от инкриминираните
деяния С. Г. Г. – се явява.
ПОДСЪДИМИТЕ /общо становище/: Получили сме препис от
обвинителния акт преди повече от 7 дни.
СЪДЪТ разясни правата на свидетелят С. Г. по НПК.
СВИДЕТЕЛЯТ Г.: Не желая да упражня правата си и да се
конституирам като частен обвинител и граждански ищец по делото. Не желая
да остана в рамките на днешно съдебно заседание.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА същия от участието му по делото в днешното
съдебно заседание.
СТРАНИТЕ /общо становище/: Не възразяваме да бъде даден ход на
делото за провеждане на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ като взе предвид, че не са налице пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ.
2
СНЕМА самоличност на подсъдимите въз основа на представени лични
карти:
С. Б. Д. – роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, с
висше образование, женен, неосъждан, работи като монтажник на дограма, с
ЕГН: **********.
СЪДЪТ разясни правата на подсъдимия в настоящото производство.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на
изброените лица.
И. Г. Г. – роден на **** г. в гр.Самоков, българин, български гражданин,
с висше образование, неженен, неосъждан, работи като шофьор, с ЕГН:
**********.
СЪДЪТ разясни правата на подсъдимия в настоящото производство.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на
изброените лица.
Б. Б. М. – роден на **** г. в гр. София, българин, българско
гражданство, със средно образование, неженен, неосъждан, работи като
полицай, с ЕГН: **********.
СЪДЪТ разясни правата на подсъдимия в настоящото производство.
ПОДСЪДИМИЯТ М.: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на
изброените лица.
К. Н. К. – роден на **** г. в гр.Ловеч, българин, български гражданин, с
висше образование, женен, неосъждан, работи като механик, с ЕГН:
**********.
СЪДЪТ разясни правата на подсъдимия в настоящото производство.
ПОДСЪДИМИЯТ К.: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на
изброените лица.
3
Н. Л. А. – роден на **** г., в гр. София, българин, български гражданин,
с висше образование, женен, неосъждан, работи като управител на собствена
фирма, с ЕГН: **********.
СЪДЪТ разясни правата на подсъдимия в настоящото производство.
ПОДСЪДИМИЯТ А.: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на
изброените лица.
СЪДЪТ предоставя възможност на страните да вземат становище по
въпросите визирани в разпоредбата на чл.248 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: По отношение на въпросите на чл.248 от НПК считам,
че делото е подсъдно на СГС. Няма основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство. Считам, че в хода на досъдебната фаза не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните права, които да са
отстраними. Не са направени искания за разглеждане на делото по реда на
особените правила. Не са налице основания за разглеждане на делото при
закрити врати. Мерките за процесуална принуда са отменени. Нямам искания
за събиране на доказателства на този етап.
Моля да насрочите делото в открито съдебно заседание.
АДВ.Ц.: Във връзка с Ваше разпореждане от 05.07.2024 г. относно
въпросите визирани в чл. 248, ал. 1 от НПК ще направя опит да изложа моето
становище.
Първо, делото е подсъдно на СГС.
Второ, няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
На трето място, в това ДП според мен са допуснати маса нарушения,
многобройни, довели до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимите. Наказателното производство, както е известно тук в залата, за
трети път се внася в СГС. С разпореждане от 30.05.2017 г. съдията-докладчик
е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СГП за
отстраняване на множество нарушения. С обвинителен акт от 2018 г., са
4
отстранени една част според мен от нарушенията, но други не са отстранени.
В разпоредително заседание съдът за втори път прекратява делото и отново го
е върнал на СГП. От тогава са изминали шест години и наказателното
производство е набъбнало с още три тома – искания за продължаване на срока,
постановления най-различни измислени, с които се разрешава
продължаването на срока. Трябва да кажа пред Вас, че аз и моят подзащитен
бяхме изолирани, това е по виждане на водещия разследването и
наблюдаващите различни прокурори, бяхме изолирани от участие в
наказателното производство в периода на доразследване. Бяхме лишени от
възможност да участваме при събиране на доказателства, макар че според мен
такова нещо не е проведено до този момент.
Искам да обърна внимание, не са ни предявени материалите от
доразследването. Ама, какво по-голямо нарушение от това? Считам, че е
налице ново съществено нарушение на процесуалните правила. Няма да
разказвам пред Вас какво се е опитал да направи следователя, на който излиза,
че тези работи не са му ясни. След запознаване с новия обвинителния акт
установих, че не са отстранени нарушения, визирани от съдебния състав в
протокол от разпоредителното заседание от 10.07.2018 г. Абсолютно нищо
наистина не е направено за шест години. Няма да изброявам подробно всички
допуснати нарушения, които според мен, а и според закона могат да бъдат, а и
да станат причина за отмяна на всеки съдебен акт. Ще отбележа, че в
обстоятелствената част и диспозитивната част на обвинителния акт не се сочи
кое е конкретното действие или пък бездействие по служба на подсъдимите,
включително в техните служебни правомощия, във връзка с което е било
извършено изнудването. Не става ясно как от една страна К. и Г. са помогнали
на М., никъде нищо не се обяснява. Според мен, се преписва обвинителния акт
от първия. Как са помогнали на М., а в привличането никъде не е посочено
каква е ролята, помагач ли е, какво е и т.н. Според мен, налице са съществени
нарушения, които водят до неяснота на обвинението. Наистина, който се е
занимавал с такава материя, нему е ясно за какви неща пишат в обвинителния
акт и не се сочат доказателства, защото няма такива. Много от нарушенията
не могат да бъдат както е известно отстранени на фазата на съдебното
производство, поради което същото следва да бъде прекратено и делото да
бъда върнато отново на прокуратурата, за да могат да направят нещо.
На четвърто място, не са налице основания за разглеждане на делото по
5
реда на особените правила.
На пето място, не са налице предпоставки за разглеждане на делото при
закрити врати, привличането на резервни съдия или съдебен заседател.
На шесто място, не са налице основания за вземане на мярка за
неотклонение след толкова време.
На седмо място, искания за събиране на нови доказателства ще
направим, ако се стигне до съдебно следствие по настоящото дело.
ПОДСЪДИМИЯТ К.: Нямам какво да добавя към казаното от моя
защитник.
АДВ.В.: По т.1, делото е подсъдно на СГС. По т.2 няма основания за
прекратяване и спиране на наказателното производство, но по т.3 има
допуснато на ДП отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване на процесуалните права на моят подзащитен
И. Г..
Внесеният в съда обвинителен акт, въз основа на който е образувано
настоящото дело е по ДП № 52:2016 г. по описа на Следствен отдел на СГС и
пр.пр. № СП 881:2016 г. на СГП- тук бих искал да обърна внимание на съда,
че със същия обвинителен акт, но по друго ДП, а именно № 129:2017 г. по
описа на Следственият отдел на СГП, прокурорът е внесъл в съда и е
образувано друго НОХД № 2109/2018 г. по описа на СГС, НО, 3 състав.
Внесеният обвинителен акт по настоящото дело, който е съставен по
последното ДП, както вече посочих по ДП № 5/2016 г. по описа на
Следствения отдел на СГП и по нова пр.пр. № СП 881:2016 г. на СГП, обаче
не е предявен на нас по реда на чл. 227 и следващите от НПК. Считам, че в
случая органът на разследване е допуснал абсолютно процесуално нарушение
на процесуалните правила, което съставлява основание за връщане на делото в
предходната процесуална фаза, а именно в ДП. В случая органът на
разследване в ДП не е осъществил основен процесуален институт, който
предпоставя условията за пълноценно и ефективно упражняване правото на
защита на обвиняемия Г.. С неизвършването на процесуалните действия по
предявяване на доказателствения материал, към момента на изготвянето на
6
сегашния обвинителния акт несъмнено са ограничени правата на защитата на
обвиняемия Г.. На практика, ние бяхме лишени от процесуалната възможност
да правим допълнителни гласни и писмени искания, бележки и възражения,
както срещу повдигнатото обвинение на моя подзащитен, така и по
извършеното разследване. В този смисъл е и ТР № 2/07.10.2002 г. по НД №
2/2002 г. на ОС на НК на ВКС. Освен това, считам че повдигнатото обвинение
на подсъдимия И. Г. за извършено престъпление по чл.302, т.1 и т.2 от НК, вр.
чл. 301 и чл. 20 от НК, не е ясно. Прокурорът в обсотятелствената част и в
диспозитива на обвинителния акт не описва конкретните действия, които Г. е
извърши и с които той е изнудвал пострадалите лица или е помогнал на
подсъдимия Б. М. да получи дар – парична сума в размер на 250 лева. Липсата
на конкретност в обвинението, досежно повдигнатото обвинение, предполага
допуснати съществени процесуални нарушения, с които също се ограничава
правото на защита.
По т.4, считам че не са налице основания за разглеждане на делото по
реда на особените правила. По т.5, не са налице основанията за разглеждане на
делото по смисъла на тази точка. По т.6, на подсъдимия Г. няма взети мерки за
процесуална принуда. По т.7 правим следните доказателствени искания –
съдът служебно да изиска от Директора на СДВР, ако разбира се, се даде ход
на делото, длъжностна характеристика за длъжността на Галчев към 2015 г. за
старши полицай в охраната на обществения ред при сектор „Охранителна
полиция“ на 07 РУ-СДВР и за длъжността на С. Д. към 2015 г. за полицейски
инспектор V степен по група ООР на сектор „Охранителна полиция“ на 07
РУ-СДВР. По т.8, правя искане на основание чл.249, ал.2 НПК съдебният
състав да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора,
като с определението си да посочи допуснатите нарушения, като съобразите и
тези, които по-горе обосновах.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.: Нямам какво да допълня към казаното от
защитника си.
АДВ.Й.: Смятам, че делото е подсъдно на СГС. Няма основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство. по т.3 смятам, че
все още в ДП и при изготвяне на обвинителния акт се допускат едни и същи
7
процесуални нарушения, констатирани от съда при предишни процедури и
ограничаващи правата на обвиняемите, включително смятам, че обвиненията
са изключително неясни, което затруднява до голяма степен осъществяване на
защитата. Така например, не е ясно какво е трябвало да извърши или да не
извърши доверителят ми по служба за получаване на подкуп. Отделно от това,
прави впечатление, че свидетелят К.Т., според обвинителния акт е извършил
престъпление по чл.354а, но той не е привлечен като обвиняем, а се разпитва
като свидетел, включително и исканията ми за назначаване на СПЕ за неговата
свидетелска годност са оставени без каквото и да е внимание. Още по-
сериозно е положението с последното обвинение за извършено престъпление
по чл.116. В обвинителния акт все още няма твърдение за това дали М. е
познавал лицата, които са го преследвали и дали той е знаел какви длъжности
заемат те. При това положение много трудно би могло да се формулира
някакво твърдение за мотив за извършване на престъпление по чл.116 от НК.
Да не говорим за това, че и тримата свидетели не могат да бъдат разпитвани
като такива по силата на чл. 118, ал. 2 от НК, че последователно беше
отклонявано искането ми за назначаване на нова балистична експертиза, която
на базата на обективни данни да даде заключение за това какво е
разстоянието, от което е произведен изстрела и каква е неговата посока, но
тази експертиза да се извърши на база обективни данни, каквито по делото
липсват. И тук е отклонявано многократно искането ми да се извърши
следствен експеримент, при който доверителят ми да стреля по мишена с цял
човешки ръст от разстояние 3 метра, за да се види дали той при един такъв
изстрел би могъл да простреля лицето, което уж е искал да убие.
От твърденията на прокуратурата не става ясно как, ако той убие един от
трима преследвачи, ще постигне някакъв резултат, било да успее да се укрие
или пък да прикрие данни за някакво престъпление, знанието за което обаче у
преследващите лица очевидно не е формулирано по никакъв начин от
прокуратурата в обвинителния акт.
Желаем делото да се разглежда по общия ред. Нямаме искания по т.5 и
т.6. по отношение на доказателствени искания, смятам че ако се даде ход на
делото следва да бъдат назначени експертизите, за които говорих преди малко.
ПОДСЪДИМИЯТ Б. М.: Поддържам казаното от моя защитник.
8
Адв.С.: Изразявам следното становище по въпросите, визирани в чл.248
от НПК:
Безспорно делото е подсъдно на настоящият съд.
По т.2, не са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
По т.3, споделям становището на колегите относно обстоятелството, че
при разследването на делото са допуснати съществени процесуални
нарушения, които са ограничили правото на защита на обвиняемите по
смисъла на чл.249, ал.4, т.1, а именно пълноценно да участват в наказателното
производство. Основно правило в НПК е едно разследване да бъде извършено
обективно, всестранно и пълно, да бъдат изяснени всички обстоятелства,
които касаят предмета на доказване. В изпълнение на това разпореждане,
събирането на доказателствата се извършва както по почин на разследващия
орган, така и по искане на лицата, които са разследвани. Отказът за събиране
на такива доказателства, които са относими към предмета на разследване,
лишават обвиняемия пълноценно да участва в наказателното производство,
като се събират доказателства, които го оневиняват. Прокуратурата, с отказът
си да извърши такива процесуално-следствени действия, поискани, както бяха
казани от колегите, така и от мен по отношение на моя подзащитен, обичайно
се позовава на нормата на чл.7, ал-.1 и ал.2, а именно че съдебният процес има
централна фаза и че разследването има подготвителна такава. Това обаче
означава, че ако Вие намерите, че тези доказателствени искания са
основателни, самият съд ще трябва да ги извърши, включително с исканията
за следствен експеримент, за допълнителни експертизи, а това отнема
възможността на съда да се съсредоточи по оценка на доказателствата. В тази
връзка аз считам, че действително на ДП са допуснати процесуални
нарушения, не са изпълнени указанията дадени с актовете от предходните
инстанции, разглеждали делото.
По отношение на т.6, т.7 и т.8, нямам искания.
ПОДСЪДИМИЯТ А.: Подкрепям казаното от защитника ми.
9
АДВ.М.: Аз също считам, че по въпросите, които следва да бъдат
обсъждани в настоящото съдебно заседание, по т.1 от чл.248 от НПК, делото е
подсъдно на СГС и не са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство. Не са налице по т. 4 основания за разглеждане на
делото по реда на особените правила, както и нямаме искания за разглеждане
на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен
заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник,
извършването на съдебно следствени действия по делегация. Нямаме искания
за събиране на нови доказателства и ако съдът не се съгласи със становището,
което ще изложа по т.3, желаем делото да бъде разгледано по общия ред.
По отношение на обстоятелството допуснати ли са на ДП отстраними
съществени процесуални нарушения, както при предходните две внасяния на
обвинителен акт по настоящото производство сме твърдели и сме били
достатъчно обстоятелствени, че са налице допуснати съществени процесуални
нарушения, същото твърдение правим и днес. Колегите изключително
подробно изложиха установените от тях съществени процесуални нарушения,
които важат за абсолютно всички подсъдими в настоящото производство, аз
няма да преповтарям. Ще подчертая само, че констатираните от съда в
предходните съдебни заседания, обсъждащи тези въпроси, не са били
отстранени при връщане на делото в неговата досъдебна фаза. Предвид
обстоятелството обаче, че от предходното прекратяване на настоящото
производство до днешна дата са минали повече от шест години, тоест
настоящото производство е престояло в предходната процесуална фаза в
продължение на шест години, в които шест години са извършени два разпита
на свидетели, очевидно държавното обвинение не желае това ДП да бъде
приключено в една разумна фаза и всички тези подсъдими лица да бъдат
признати от съда за виновни или невинни и да продължат живота си занапред
в някаква посока. Аз се опасявам, тъй като съм 100% сигурна, че настоящият
състав отново ще прекрати съдебното производство и ще върне делото на
предходна процесуална фаза, че никакво време няма да бъде достатъчно на
държавното обвинение, за да приключи това производство с акт, който е годен
да бъде разгледан от съда и съдът да упражни своите правомощия.
Поради тази причина и поради липсата на друга възможност, аз ще
заявя пред Вас, че процесуалните нарушения, макар и съществени, не са
10
такива, които да са ограничили правото на моя подзащитен и желая делото да
бъде разгледано от съда, тоест да бъде даден ход на съдебното производство.
Още повече, моля съдът да обърне внимание, че дори насрочването на делото
за разглеждане от вас е станало по инициатива на моя подзащитен, от чието
име е депозирана молба, тъй като, както вече казах шест години не са
достатъчни на държавното обвинение да изпълнят задължителните указания
на съда. тоест, не съм сигурна, ако не беше депозирана тази молба, още колко
време щеше да бъде необходимо на държавното обвинение да внесе
настоящия обвинителен акт.
В тази връзка, не само дългото бездействие от страна на прокуратурата
е причина за забавянето и е причина моят подзащитен да търпи негативите от
фигурата на вечния обвиняем, но и заради отсъствието му в предходното
съдебно заседание, той е с мярка „Забрана за напускане на страната“, тъй като
си е позволил да се възползва от правата си на гражданин, да почива със
семейството си. В тази връзка, аз ще направя искане по т.6 на въпросите по
чл.248, ал.1 от НПК за отмяна на тази забрана, тъй като в действителност, той
е бил призован редовно за явяването си, но както е изложено в молбата от
двамата му защитници, не е станал единствена причина за отлагане на
съдебното заседание и предвид обстоятелството, че определението на съда, в
което е приел, че представените от него доказателства не са достатъчни, аз
моля да приемете за прилагане по делото извлечение от регистър за
настаняване за апартамент „Ямрита“ гр. Несебър, от където е видно, че
същият е престоял от 06.07.2024 г. до 14.07.2024 г. със съпругата си,
доказателства за заплащане на почивката, които са представени в предходното
съдебно заседание, заедно с разписка от Изипей за капарирането на
апартамента, което е било направено още месец февруари 2024 г., тоест преди
образуване на настоящото производство. В същия смисъл, използвам момента
да направя искане за отмяна на глобите на мен и на колегата, които са
наложени в същото съдебно заседание, като представям удостоверение от РУ-
Созопол на ОД МВР Бургас за спешността и за неотложността на действията,
които са били насрочени за 10.07.2024 г. и съответно процесуално-следствени
действия, в които сме участвали и моля да бъдат отменени глобите на всички
от наша страна и мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане на
страната“ на моя подзащитен. Както казах, опасявайки се, че когато съдът
прекрати настоящото производство, тази мярка, със скоростта, с която действа
11
държавното обвинение ще продължи да действа най-вероятно следващите
десет години.
Ако съдът прецени, че обвинителният акт е годен да произведе своето
действие, правим искане делото да бъде гледано по общия ред с призоваване
на свидетели и вещи лица така, както са посочени в приложението към
обвинителния акт.
Представям доказателствата, които посочих в пледоарията си.
СЪДЪТ ПРИЛАГА представените писмени доказателства по делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Нямам какво да допълня. Подкрепям казаното от
защитника ми.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че са изпълнени всички указания на съда и са
отстранени допуснатите неясноти в обвинителния акт. Считам, че
обвинението е ясно и прецизно формулирано. Както колегата каза, съдебната
фаза е централна и няма пречка всички доказателства да бъдат събрани, ако
желаят страните. Считам, че не са налице отстраними процесуални
нарушения, предвид това моля да насрочите делото. По доказателствените
искания, доколкото разбрах, на по-следващ етап защитниците ще ги предявят,
като съдът вземе становище дали делото ще се гледа в открито съдебно
заседание.
ПОДСЪДИМИТЕ /общо становище като последна дума/: Нямаме какво
да кажем.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание, като след съвещание и по въпросите,
визирани в разпоредбата на чл.248, ал.1 от НПК, като съобрази становището
на страните и на база собствения прочит на ОА и на материалите по делото,
намира от фактическа и правна страна следното:
Предвид повдигнатото обвинение спрямо петимата подсъдими, делото
се явява родово и местно подсъдно на настоящия съд, като не са налице
основания за спиране и прекратяване на наказателното производство по
12
делото.
По отношение на трета точка от цитираната разпоредба, допуснати ли
са на ДП съществени процесуални нарушения, които са отстраними такива и
нарушават правата на страни по делото и са основание за връщане на делото
на предходна съдебна фаза, съдът счита, че са налице такива допуснати
съществени процесуални нарушения, като намира, че това не са сочените от
защитата на повечето подсъдими такива, свързани с непредявяване на
материалите по делото на същите. Това, дори да е процесуално нарушение, то
не е съществено такова, тъй като с насрочване на делото от съдията-докладчик
в открито разпоредително съдебно заседание, на всеки един от подсъдимите и
неговите защитници е била предоставена възможност да се запознаят с
материалите, събрани на ДП и ако са желаели, те са имали тази възможност,
което е равносилно на предявяване на материалите на фаза ДП. С оглед на
това, да се върне делото на тази фаза, само за да могат страните да прочетат
събрания доказателствен материал до този момент, е абсолютно
безпредметно, при положение, че това процесуално нарушение е отстранимо в
хода на съдебната фаза.
Въпреки това, обаче съдът счита, че делото следва да бъде прекратено и
върнато на досъдебна фаза, тъй като са допуснати други съществени и
отстраниим процесуални нарушения, свързани с изготвянето на ОА и ако бъде
уважено искането на защитата на подсъдимия Д., въпреки тези нарушения и
делото да бъда разгледано от съда, ще се стигне до това, че поради негодност
на ОА изначално следва и ще е ясен какъв ще е крайният изход от делото. На
база негоден обвинителен акт, не може да бъде постановено друго, освен
оправдателна присъда, независимо дали има данни или не за извършено
престъпление от някого и за какво. А съдът дължи произнасяне само при
годен ОА, който може ясно да очертае рамката на обвинението, което в случая
не е направено.
Това е трето внасяне на ОА в съда срещу същите лица във връзка със
същите инкриминирани деяния. При първоначалното внасяне на делото в съда
през 2017 г. с разпореждане на съдията- докладчик по реда на отменената вече
процедура по чл.249 от НПК съдебното производство по делото е било
прекратено и делото е било върнато на фазата на ДП за отстраняване на
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
13
обвиняемите на защита, подробно посочени в разпореждане от 30.05.2017 г.
За втори път делото е било внесено в съда с ОА през 2018 г., когато и по
реда на чл.248 от НПК съдът в открито съдебно заседание отново е прекратил
съдебното производство по делото, констатирайки, че част от предходните
процесуални нарушения са били отстранени, както и че междувременно са
били допуснати нови такива.
При третото внасяне на делото в съда с ОА, съдът за пореден път
констатира, че ОА страда от пороци, поради наличие на противоречия и
неясноти в него, което не позволява на подсъдимите, техните защитници и на
съда да разберат обвинението, респ. да преценят кои са правнорелевантните
факти, които следва да бъдат преценявани. Част от констатираните
предходния път процесуални нарушения са отстранени, но за сметка на това са
допуснати нови, изразяващи се в следното:
Съгласно новото обвинение спрямо подс.Б. М., той е привлечен към
наказателна отговорност за извършени две отделни инкриминирани
престъпления по чл.302 от НК, като първото от тях е с обвинение за
извършено такова в съучастие с подс.С. Д. в периода от 15:00 ч. на 18.12.2015
г. до края на 19.12.2015 г.
Неяснотите по това инкриминирано престъпление се виждат още в
обстоятелствената част на ОА, която страда от редица противоречиви и
неясни твърдения. Не става ясно при спирането на св.К.Т. на 18.12.2015 г.
колко човека е видял той и кои са били те, съответно колко от тях са били
полицейски служители, съответно кои са били те. Първо се сочи, че св.Т. бил
видял св.К.К. и още две неустановени по делото лица, след това се сочи, че
бил видял св.К.К., подс.Б. М. и св.Х.Р. и две неустановени по делото лица. За
подс.М. и за св.Р. се твърди да са били полицейски служители, назначени като
ПП-164-5, извършващи обход в кв.Студентски град. Сочи се още, че когато чул
викове „Полиция, полиция, лягай на земята“, св.К.Т. побягнал към ресторант
Грош, пред който обаче бил настигнат и съборен на земята от тримата
полицаи. Кой е третият полицай така и не става ясно.
Малко по-нататък се твърди, че св.К.Т. бил върнат в близост до
кооперацията и бил държан с лице към стената до входа, като на земята на
около два - три метра видял телефон, и пакетче с дрога за 10 лв., като се
виждало, че в него има марихуана. Твърди се, че св.К.Т. видял през рамо, че
14
единият от полицаите /подс.С. Д./, претърсвал колата му, но не намерил нищо,
само казал, че мирише на дрога. В тази връзка само може да се предполага, че
именно подс.С. Д. е третият полицай, за когото се твърди да е участвал в
преследването и задържането на св.Т., но предвид твърденията след това, че
подс.Б.М. завел св.К.Т. при подс.Ст.Д., когото представил за свой шеф, за да
му обясни последният какво трябва да направи, за да им съдейства, остава
съмнение, дали именно това според прокурора са тримата полицаи, който се
твърди да са задържали св.К.Т., както и какво е правел подс.Ст.Д. на
инкриминираното място - случайно ли се е намирал там или във връзка с
изпълнение на служебните му задължения.
Непонятна остава позицията на СГП и по въпроса досежно пакетчето с
дрога (марихуана) за 10 лв. Твърденията в ОА са, че св.К.Т. бил видял на
земята на около 2 - 3 метра от себе си това пакетче, както и че отрекъл да е
негов наркотика, като е записано, че подс.Ст.Д. бил обяснил на св.К.Т., че
„намереното“ (в кавички) в него количество наркотик ще бъде представено
като маловажно и няма да му повдигат обвинение. Така описани фактите не
сочат на това въпросното пакетче с наркотично вещество да се твърди да е
било на св.К.Т., нито да се твърди св.К.Т. да е разпространявал наркотични
вещества - да е имало оперативна или друга информация в тази връзка,
съответно да са събрани данни за това. Същевременно малко по-нататък в ОА
се сочи, че подс.Б.М. и неустановен по делото полицай го посъветвали да
изтрие от телефона си номерата на клиентите си и съобщенията към тях,
снимките и всичко друго, което не иска да става достояние на полицаите,
които ще го разпитват, както и че св.Т. изтрил телефоните и вайбър
съобщенията, които го уличавали в разпространение на марихуана. С оглед на
това не става ясна позицията на СГП и какво се поддържа - на кого е било
пакетчето с марихуана и разпространявал ли е св.Т. наркотични вещества,
съответно как и по какъв начин двамата подсъдими - М. и Д. са осъществили
състава на вмененото им престъпление по чл.302, т.1, вр. чл.301, ал.3 вр. ал.1
вр. чл.20, ал.2 от НК, доколкото и за да се квалифицира едно деяние по реда на
тази разпоредба, следва длъжностното лице да е поискало, съответно
получило неследващ му се дар (както се твърди в случая), за да извърши – за в
бъдеще или загдето е извършил друго престъпление по служба, като в случая
се твърди това да е престъпление по чл.294, ал.4 от НК - лично укривателство.
А лично укривателство е възможно да има само спрямо лице, което вече е
15
извършило престъпление, което ще рече, че следва да е ясна позицията на
СГП спрямо св.Т. - извършил ли е той престъпление или не - т.е. твърди ли се
да е държал у себе си въпросното наркотично вещество, съответно да е
разпространявал НВ или не, преди да бъде задържан от полицейските
служители на инкриминираната дата- 18.12.2015 г., доколкото следва да е
налице яснота и какво друго престъпление се твърди да са извършили или да
са обещали да извършат подс.М. и подс.Д. с оглед да получат неследващия им
се дар.
Както и при предходното внасяне на делото в съда с ОА във връзка с това
обвинение продължават да са налице и редица други неясноти, които не са
отстранени и които са посочени вече и предходния път и се изразяват в
следното: твърди се, че подс.М. заговорил св.Т. и му казал, че всичко ще бъде
наред стига да им съдейства, на което св.Т. заявил, че намереният наркотик не
е негов, но бил заплашен от подс.М., без да се уточнява как, с какво и за какво.
Сочи се, че тогава св.Т., който бил притеснен попитал как да съдейства, при
което бил заведен от подс.М. при шефа му - подс.Д., който му поискал 1000 лв.
и че ако не ги бил мотал и ако веднага бил дал парите, са щели да го пуснат, но
вече било късно.
Твърди се, че подс.Д. заявил, че ако получат сумата те ще му обяснят
какво трябва да направи, за да не му бъде повдигнато обвинение във връзка с
този наркотик. Твърди се, че подс.Д. казал на свидетеля, че той ще „оправи“
нещата в районното като разговаря предварително с колегите си, които ще
разпитват свидетеля, като ще направи така, че въпросното количество
наркотик да бъде квалифицирано като маловажно, за да не бъде повдигнато
обвинение на свидетеля и той да бъде пуснат.
Посочено е, че св.К.Т. на дата 18.12.2015 г. дал на подс.Д. сумата от 337
лв., тъй като не разполагал с цялата поискана такава от 1000 лв., както и че
двамата подсъдими казали на св.Т., че следва да осигури остатъка от исканата
сума на следващия ден -19.12.2015 г.
Посочено е, че е започнало наказателното производство спрямо св.К.Т.
във връзка с въпросния наркотик на дата 18.02.2015 г., както и че на
21.12.2016 г. е било изпратено съобщение за това производство до СРП, а на
28.12.2015 г. същото е прекратено с постановление на СРП на основание чл.9,
ал.2 от НК- т.е. малозначителност на случая.
16
Подробно е описано и какво се е случило след отвеждането на св.К.Т. в
районното управление на 18.12.2015 г., като се излагат твърдения, че подс.М. е
казал на св.Т. какво да каже по време на разпита му - т.е. каква версия да
поддържа пред разследващите, както и че го е посъветвал да изтрие
телефоните на клиентите си и съобщенията към тях от своя мобилен телефон,
както и всяка друга информация в тази връзка, която може да стане достояние
на полицията. Твърди се, че св.Т. изтрил телефоните и вайбър съобщенията,
които го уличавали в разпространение на марихуана, макар да няма ясна
изразена позиция на СГП дали действително св.Т. е разпространявал
наркотични вещества.
Сочи се още, че св.К.Т. е поддържал версията, която му е казал да разкаже
подс.М., но че разследващите полицаи не повярвали на нея, макар и след
разпита на свидетеля да са го освободили.
Сочи се още, че на следващия ден – 19.12.2015 г. подс.М. се срещнал със
св.К.Т. и последният му дал сумата от 760 лв., съставляваща част от сумата,
която св.Т. трябвало даде заради уговорката му с подс.М. и подс.Д. от предния
ден двамата да направят така, че воденото спрямо св.К.Т. наказателно
производство за престъпление по чл.354а от НК да бъде прекратено.
При така изложеното в обстоятелствената част на ОА се твърди, че
подс.М. и подс.Ст.Д. са извършили в съучастие престъплението подкуп, а
именно за времето от 15:00 ч. на 18.12.2015 г. до края на дена на 19.12.2015 г.
подс.М. и подс.Д. поискали от К.Т. сума, която не им се следва - сумата от
1000 лв., като получили от него дар - сумата от 1090 лв., която не им се следва
- подс.Д. получил сумата от 330 лв. (макар в обстоятелствената част да се
сочи сумата от 337 лв.) на 18.12.2015 г., и сумата от 760 лв., предадена на
подс.М. на 19.12.2015 г., за да извършат друго престъпление във връзка
със службата им, а именно- такова по чл.294, ал.4 от НК - спомогнали на
св.К.Т. без да са се споразумели с това лице преди то да е извършило самото
престъпление, да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване по
чл.354а от НК, като му предоставили възможност да изтрие мобилните си
номера и съобщения, вкл. от приложенията за комуникация през интернет в
използвания от Т. мобилен телефон, които го уличават в продажба на
наркотични вещества, разяснили на Т. какви сведения/показания/ да даде пред
оперативните работници и пред разследващия полицай при 07 РУ- СДВР,
17
които следвало да снемат сведения /показания/ по случая, с цел да бъде
възприето, че намереното у него количество наркотично вещество е за лично
употреба, за да не извърши други действия по служба - няма да бъде
извършена обективна, всестранна и пълна проверка на Т. по случая, за да
затрудни събирането на данни в насока на извършено престъпление по чл.354а
от НК и за да извърши действия по служба - да освободи Т. от районното
управление възможно най-бързо в рамките на задържането му за срок от 24 ч.
по ЗМВР - престъпление по чл.302, т.1 вр. чл.301, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2
от НК.
Така както е формулирано обвинението във връзка с това инкриминирано
деяние е налице противоречие между твърденията на прокурора, според които
сумата от 330 лв. и сумата от 760 лв. са били дадени от св.К.Т. на подс.Д.,
респ. на подс.М. с цел полицаите да направят така, че воденото срещу него
наказателно производство по чл.354а от НК да бъде прекратено - т.е. твърди
се, че парите са дадени с оглед извършване за в бъдеще на престъпление по
служба от страна на подс.М. и на подс.Д.- „за да извърши престъпление по
служба“, като в тази насока са изложените и в обстоятелствената част на ОА
факти- твърди се, че двамата са обещавали на св.К.Т. определен резултат,
заявили са му, че ще направят така че наркотичното вещество да бъде
квалифицирано като маловажно, че ще оправят нещата. Докато при посочване
на това какво престъпление е следвало да извършат двамата във връзка с
обещаното на св.К.Т. в диспозитива на ОА прокурорът твърди, че подс.М.,
респ. подс.Д. са спомогнали на св.К.Т. да бъде осуетено спрямо него
наказателно преследване по чл.354а от НК. С други думи твърди се, че
двамата са реализирали резултата, който са обещали, като при това положение
не става ясна позицията на прокурора - извършили ли са те престъпление по
чл.294, ал.4 от НК или не, ако да - кога, как, по какъв начин, доколкото и ако се
твърди, че деецът вече е извършил престъпление във връзка с поисканата сума
следва ясно да се посочи самото престъпление, което следва да е ясно
конкретизирано по време, място и начин на извършване, тъй като и това
друго престъпление е предмет на изследване в рамките на наказателното
производство, доколкото и ако не се установи извършването на същото (когато
се поддържа, че такова вече е било извършено), то отпада и отговорността по
квалифицирания състав на чл.301, ал.3 от НК. Освен това няма спор, че ако
такова друго престъпление е било извършено, то се носи наказателна
18
отговорност и за него, тъй като е налице реална съвкупност с престъплението
подкуп, а в случая обвинение за друго извършено от страна на подс.М. и на
подс.Д. престъпление - такова по чл.294, ал.4 от НК няма повдигнато. Което
поставя и въпроса какво се поддържа - дали неследващият дар е поискан,
съответно получен, за да се извърши такова престъпление от двамата за в
бъдеще или и загдето е било извършено такова престъпление. Този въпрос
стои още повече и с оглед неяснотата в позицията на СГП по въпроса бил ли е
извършил преди това св.Т. друго престъпление във връзка с процесното
пакетче наркотично вещество, съответно твърди ли се да е разпространявал
наркотични вещества преди да бъде задържан.
Единствените по-конкретни твърдения са, че двамата са предоставили
възможност на К.Т. да изтрие мобилните номера и съобщения, вкл. от
приложенията за комуникация през интернет в използвания от него мобилен
телефон, които го уличават в продажба на наркотични вещества и са му
разяснили какви сведения /показания/ да даде пред оперативните работници и
пред разследващия полицай при 07 РУ- СДВР, които следвало да снемат
сведения /показания/ по случая, с цел да бъде възприето, че намереното у него
количество наркотично вещество е за лично употреба. Тези твърдения обаче
са в противоречие с изложеното в обстоятелствената част на ОА, доколкото
там никъде не се твърди наркотичното вещество да е било намерено у св.К.Т.
(дори думата намерено е поставена в кавички), не се твърди той да е
разпространявал НВ, не се твърди да е било водено спрямо него разследване
за разпространение на наркотични вещества. Даже напротив- изложените
твърдения сочат на обратното. При това положение не става ясно какво се
поддържа от СГП – поискали ли са, съответно получили ли са двамата
подсъдими неследващ им се дар, за да осуетят наказателно преследване
спрямо К.Т. за конкретно извършено от него престъпление или той е бил
принуден да „съдейства“ на двамата полицейски служители, давайки им
неследващ им се дар, под страх от заплаха отправена от тях спрямо него, в
какъвто смисъл има изложени и твърдения в обстоятелствената част на ОА-
твърди се, че подс.Б.М. заговорил св.К.Т., който бил вече уплашен и му казал,
че всичко ще бъде наред само да им съдейства, а св.Т. отрекъл наркотикът да е
негов, но бил подс.М. го заплашил, при което притеснен св.Т. попитал как да
им съдейства.
Липсата на ясно заявена от страна на СГП позиция по тези въпроси и по
19
фактите, които твърди да се установяват в тази връзка от събраните по делото
доказателства, не позволява да се прецени как и по какъв начин се твърди
двамата подсъдими да се осъществили от обективна и субективна страна
състава на конкретно вмененото им престъпление. Още повече и при
твърденията, че независимо и въпреки дадените указания от страна на подс.М.
към св.К.Т. за това каква версия да изложи пред разследващите полицаи,
последните не били повярвали на св.К.Т., но въпреки това наказателното
производство спрямо него било прекратено на основание чл.9, ал.2 от НК - т.е.
поради малозначителност на случая.
Отделно от това във връзка конкретно с това инкриминирано
престъпление, диспозитивът на обвинението е още по-неясен, тъй като се
твърди не само, че двамата са поискали, съответно получили неследващ им се
дар, за да извършат друго престъпление по служба - такова по чл.294, ал.4 т
НК, но че са поискали, съответно получили неследващ им се дар – за да не
извършат други действия по служба и за да извършат такива- т.е. твърди
се да са осъществели едновременно с това и изпълнителното деяние по ал.1 на
чл.301 от НК, освен това по ал.3 на чл.301 от НК. Сочи се, че искането,
съответно получаването на неследващ се дар, за да не извършат други
действия по служба се изразява в това да не бъде извършена пълна,
обективна и всестранни проверка на К.Т. по случая, за да затруднят
събирането на данни в насока на извършено престъпление по чл.354а от НК,
без в обстоятелствената част на ОА да са изложени твърдения- факти в тази
насока. Освен това и не става ясно кой според прокурора не е следвало да
извърши тази проверка- те или някой друг, и дали става въпрос само за
обещания от страна на двамата подсъдими спрямо К.Т. някой друг да не
извърши тази проверка или за реално не извършени от тях такива действия,
които е следвало да извършат, но те не са предприели, съответно влизало ли е
това в техните служебни правомощия, тъй като няма съмнение, че когато се
иска, съответно получава дар, за да бъдат извършени или да не бъдат
извършени действия по служба, то тези действия следва да спадат към кръга
на служебните задължения на субекта на пасивния подкуп- т.е. на този който
се твърди, че иска, съответно получава подкупа.
Няма също така съмнение освен това, че в хипотезата на ал.1 на чл.301 от
НК искането, съответно получаването на неследващ се дар е, за да бъдат
20
извършени или за да не бъдат извършени действия по служба, които обаче
действия, респ. бездействия са правомерни. В случая начина, по който е
формулирано обвинението не става ясно какво се поддържа от прокурора-
дали неизвършването на пълна, обективна и всестранна проверка спада към
кръга на служебните задължения на двамата подсъдими М. и Д. и дали
въздържането от тези действия- т.е. бездействието е правомерно или не,
доколкото се сочи, че въздържането от действия – неизвършването на пълна,
всестранна и обективна проверка е с цел затрудняване събирането на данни за
извършено престъпление по чл.354а от НК, което съвсем не сочи на
правомерна цел.
Неяснота има и по отношение на другата инкриминирана форма,
залегнала в диспозитива на това инкриминирано престъпление, а именно- за
да извършат действия по служба (които също трябва да са правомерни, след
като се твърди да осъществяват състава на престъпление по ал.1 на чл.301 от
НК), а имено - да освободят К.Т. от районното управление възможно най-
бързо, в рамките на задържането му за срок от 24 ч. по ЗМВР. В
обстоятелствената част на ОА се твърди, че подс.Д. е казал на св.Т., че като
отидат в районното той ще оправи нещата, ще го разпитат и ще го освободят
възможно най- бързо, както и че подс.М., му казал че шефът му – т.е. подс.Д. е
говорил с тези, които ще го разпитат и че те ще го разпитат за половин час и
ще го пуснат. От така изложените факти и направени твърдения не става ясна
позицията на прокурора - в чий правомощия е било освобождаването на
св.К.Т. от ареста - дали в тези на подс.Д. и на подс.М. или на други полицейски
служители, и ако е така дали по силата на служебното си положение двамата,
съответно подс.Д. е могъл да възложи извършването на това "действието по
служба" на друго, подчинено нему лице, както и дали се поддържа това да са
действия по служба (т.е. включени в кръга на техните служебни задължения),
които са правомерни след като са квалифицирани като такива по ал.1 на
чл.301 от НК, доколкото начинът на излагане на фактите в обстоятелствената
част на ОА в тази връзка, не дават ясен отговор на този въпрос.
Отделно няма как да не бъде отбелязано във връзка с това обвинение, че
са налице редица технически грешки относно твърдения за дадени суми, както
и относно конкретни дати- твърди се св.Т. да е дал сумата от 337 лв.
първоначално, а след това е повдигнато обвинение за сума от 330 лв.; твърди
се деянието да е започнало на 18.12.2015 г., а се поддържа, че бързото
21
производство във връзка с процесното пакетче наркотично вещество е
започнало на 18.02.2015 г.; а съобщението за него до СРП да е изпратено на
21.12.2016 г., при положение, че се сочи самото наказателно производство да е
било прекратено с постановление на СРП на 28.12.2015 г.
Ясно е, че става въпрос за технически грешки, които обаче следва също
да бъдат отстранени.
Неяснота относно правната квалификация и относно твърденията на
прокурора по този въпрос е налице и досежно второто инкриминирано
престъпление, за което подс.М. е предаден на съд и което е квалифицирано
като продължавано такова с 7 отделни включени в него инкриминирани
деяния. За всяко едно от тях се поддържа, че изпълнителното деяние се
изразява в поискване, съответно получаване на определена парична сума-
неследващ се дар, за да не извърши подс.М. действия по служба- да не
предприема действия по чл.67 и чл.72 от ЗМВР с цел да не бъде установен и
задържан К.Т. при разпространяване на наркотични вещества, за да не
извършва (неясно кой според обвинението- той или трети лица -полицейски
служители) проверки на К.Т. при разпространяване на наркотични вещества
по време на дежурството си и за да наруши службата си- да дава /съобщава/
на К.Т. служебна информация за дейността на служителите на 07 РУ-СДВР, а
именно за местонахождението на полицейските патрули, време на провеждане
на инструктаж на полицейските служители, данни за местата за патрулиране.
Така описаното словесно инкриминирано престъпление е квалифицирано
цифрово съответно като такова по чл.302, т.1 вр. чл.301, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26,
ал.1 от НК, като очевидно се поддържа от прокурора, че поисканите и
получени от подс.М. парични суми, за да не извършва той действия по служба
са такива, които покриват състава на престъплението по чл.301, ал.1 от НК,
доколкото не се твърди това да съставлява нарушение на служебните му
задължения. Същевременно твърденията, че неизвършването на тези негови
служебни задължения е било с цел да не бъде установен и задържан К.Т. при
разпространение на наркотични вещества и за да не му бъдат извършвани
проверки при разпространяването на наркотични вещества, не сочи на
правомерна такава, а както вече бе отбелязано по-горе, за да е съставомерно
едно деяние по реда на чл.301, ал.1 от НК следва действията, включени в
кръга на службата на дееца, които се твърди да са извършени или да не са
22
били извършени от него (които деецът се е въздържал да извърши), съответно
той да е обещал да извърши или да не извърши, да са правомерни такива- т.е.
да не съставляват и да не са в нарушение на служебните му задължения- с
други думи това му поведение не следва да бъде в нарушение на служебните
му задължения. В настоящия случай обаче са налице противоречиви
твърдения, тъй като се твърди подс.М. да е обещал да не извършва действия
по служба, за които се сочи обаче, че са в противоречие с регламентираните по
ЗМВР негови задължения като полицейски орган и това е квалифицирано като
престъпление по чл.301, ал.1 от НК, изискващ правомерност в поведението на
субекта на престъплението. Противоречия, които не позволяват и на съда да
разбере какво конкретно се поддържа от прокурора като факти и правна
квалификация на тези инкриминирани деяния.
Най-големи неясноти и противоречия обаче се съдържат във връзка с
обвинението за инкриминираното деяние с дата 22.01.2016 г.- 23.01.2016 г.,
което се поддържа да е извършено в периода от 23:50 ч. на 22.01.2016 г. до
00:40 ч. на 23.01.2016 г. Това инкриминирано деяние също е включено в
продължаваната инкриминирана престъпна деятелност на подс.М.. Поддържа
се да е извършено в ст.**** на ж.к.Студентски град и да се изразява в поискан,
съответно получен неследващ се дар от подс.М. в размер на 250 лв. от лицата
Е.Й. и Н.Д.. Не се твърди това деяние да е извършено от подс.М. в съучастие с
други лица, като и за него се поддържа искането, съответно получаването на
неследващия се на подс.М. дар да е било с цел той да не извърши действия по
служба - да не предприеме действия по чл.67 от ЗМВР и по чл.72 от ЗМВР - за
да не бъде установен и задържан Е.Й. в разпространение на НВ и за да не бъде
извършена служебна проверка на същия при разпространение на НВ.
Същевременно за същото това деяние - с предмет същата сума, поискана
и дадена от същите лица (Й. и Д.), на същото място и време и с твърдения за
получена от подс.М. такана сума, е повдигнато обвинение и на подс.И. Г. и К.
К., за това, че в съучастие помежду си като помагачи на подс.М. - като
извършител са помогнали на подс.М. да получи неследващ му се дар - сумата
от 250 лв. от лицата Й. и Д.. Спрямо подс.М. обаче обвинение за съучастие с
другите двама подсъдими за това конкретно инкриминирано деяние не е
повдигнато с настоящия ОА и с последното постановление за привличане на
обвиняемо лице от ДП от дата 22.04.2024 г.
23
При предходното привличане на подс.М. на ДП като обвиняем за това
конкретно инкриминирано деяние с постановление от 08.01.2018 г., такова
обвинение е имало, като същото е фигурирало и във внесения в съда през 2018
г. ОА. Сега в обвинението спрямо него за това конкретно деяние не се
поддържа да е извършено в съучастие, но няма и отпадане на съучастниците,
чрез изготвено ПЧП на наказателното производство по делото в тази връзка,
което би било задължително, ако прокурорът прецени, че съучастието за това
конкретно инкриминирано деяние следва да отпадне спрямо подс.М.. В случая
обаче, следва да е налице синхрон и ако прокурорът счита, че това деяние е
извършено от подс.М. самостоятелно, без да е налице съучастие между него
като извършител и другите двама подсъдими - Г. и К. като помагачи, то би
следвало и обвинението спрямо тях във връзка с това конкретно
инкриминирано деяние да отпадне. Видно е обаче, че това не е така, тъй като
освен, че на ДП липсва изготвено ПЧП на наказателното производство по
делото спрямо подс.М. за съучастие в това деяние с подс.Г. и подс.К., но
липсва и прекратяване на наказателното производство спрямо тях двамата във
връзка с това конкретно инкриминирано деяние. Последното привличане на Г.
и К. като обвиняеми на ДП е от дата 08.01.2018 г. и то е именно във връзка с
това конкретно инкриминирано деяние, като такова се поддържа и с внесения
в съда понастоящем ОА. Макар и видно от обвинението спрямо двамата,
поддържаното спрямо тях обвинение за това конкретно инкриминирано
деяние, абсолютно се разминава като механизъм на осъществяване на същото
в сравнение със сочения механизъм на осъществяване на това деяние при
формулиране на обвинението във връзка с него спрямо подс.М.. В
обвинението спрямо Г. и К. се поддържа, че те са подпомогнали подс.М. да
получи неследващ му се дар - сумата от 250 лв., като се твърди, че подкупът е
извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение -
твърди се подс.М. да е заплашил Й. и Д., че ако не дадат сумата ще ги
приберат в районното и ще стане страшно, без да са били налице основания за
задържане на лицата, като подс.М. насочил и пистолет спрямо Й., а подс.К. и
Г. поставили белезници и претърсили стаята, без да са съставили за това
необходимите документи. Това инкриминирано спрямо Г. и К. престъпление е
квалифицирано като такова по чл.302, т.1 и т.2 вр. чл.301, ал.1 вр. чл.20, ал.4
от НК - т.е. като подкуп чрез изнудване чрез служебно положение.
За разлика от обвинението спрямо подс.М. във връзка със същото деяние,
24
което освен че не се твърди да е било извършено от него в съучастие с Г. и К.,
но се твърди да е осъществено и чрез друг механизъм, а именно - той да е
поискал и да е получил неследващ му се дар, за да не извърши действия по
служба - да не предприеме действия по пресичане, разкриване и
предотвратяване на престъпление - такива по чл.67 и чл.72 от ЗМВР, с цел да
не бъде установен и задържан и да не бъде извършвана проверка на Е.Й. при
разпространяване на НВ. Изобщо не се твърди да има изнудване, нито
отправени заплахи, нито злоупотреба със служебно положение от страна на
подс.М., като се твърди, че поисканият и получен от него неследващ му дар е
бил с оглед той да предприеме поведение, насочено към предотвратяване и
неразкриване на престъпление, за което се твърди да има данни да е било
извършено от Е.Й. - такова по разпространение на НВ, докато при
обвинението спрямо Г. и К. се твърди точно обратното - твърди се да не е
имало основание за задържане на лицата - т.е. да не е имало данни за
извършено от Е.Й. престъпление. Това тотално противоречие между
обвиненията на тримата води до пълен хаос и неяснота в позицията на
прокурора във връзка с това инкриминирано деяние.
Същевременно в обстоятелствената част на ОА се поддържа, че и тримата
полицейски служители - М., Г. и К. са казали на св.Й., че ако не измисли какво
да им даде, ще ги приберат в районното и ще стане страшно, докато в
диспозитива на обвинението спрямо Г. и К. се твърди тази заплаха да е била
отправена само от подс.М., което буди и още едно недоумение относно това
кой според прокурора се явява извършител и кой помагач в случая и как
конкретно е осъществено изпълнителното деяние на инкриминираното
престъпление.
Съдът както и при предишното внасяне на делото с ОА, намира, че е
налице неяснота досежно позицията на прокурора по въпроса дали св.К.Т. е
разпространявал НВ по своя воля или заради заплашване и принуда от страна
на подс.М., съответно дали даваните от него парични суми на подс.М. са били
с цел да си осигури „чадър“ при разпространението на НВ и за да бъде пазен
от полицейските служители или защото е бил принуждаван да прави това от
подс.М.. Неяснота, произтичаща от редица твърдения в ОА, според които
подс.М. заплашил св.Т., който бил притеснен и попитал как да „съдейства“,
разказал му за случай, при който негови колеги - „негови хора“ пребили
25
момче, което не искало да си плаща, като се твърди, че подс.М. е предупредил
св.К.Т., че това ще се случи и с него, ако не си плаща. Излагат се също така
твърдения, че в един момент св.К.Т. е започнал да се крие от подс.М., да не
отговаря на телефонните му обаждания, както и че св.К.Т. отказал на подс.М.
да продава екстази и кокаин, както и че е започнал под различни предлози да
отклонява срещите си с подс.М.. Записано е дори, че поради натрапчивото
поведение и системните обаждания от страна на подс.М. спрямо св.К.Т.,
последният подал сигнал до СДВР- отдел Вътрешна сигурност, по повод на
който е организирана и акцията спрямо подс.М., както и спрямо другия
подсъдим - Н. А..
В тази връзка остава непонятно какво престъпление се твърди от
прокурора да е извършил подс.М., след като са изложени твърдения за това
св.К.Т. да е разпространявал НВ не по своя воля или поне от един момент
насетне това да не е било така.
Налице е също така противоречие между общия диспозитив на
инкриминираната продължавана престъпна деятелност и конкретните отделни
инкриминирани деяния, включени в нея като твърдения, от кого е поискал
подс.М. неследващ му се дар и на каква стойност и съответно от кого е
получил такъв и на каква стойност. В общия диспозитив се твърди подс.М. да
е поискал и да е получил неследващ му се дар съответно в размер на 2050 лв.
поискан и в размер на 1850 лв. получен единствено от св.К.Т.. Докато при
формулиране на отделните деяния, включени в тази престъпна деятелност се
твърди сумата от 250 лв. да е поискана, съответно получена от Е.Й. и Н.Д., а
не от св.К.Т., които не са посочени в общия диспозитив на инкриминираната
престъпна деятелност, като същевременно и при това положение не става ясно
как цялата сума е била поискана, съответно получена от К.Т.. Налице е също
така и противоречие относно това с каква цел е била поискана тази сума от
250 лв., доколкото в общия диспозитив се твърди това да е било с цел да се
бъдат извършени или да не бъдат извършени действия по служба от страна на
подс.М. свързани със св.К.Т., докато при формулиране на отделните деяния, се
сочи това да е било свързано със св.Е.Й..
По отношение обвинението по чл.116 от НК спрямо подс.М. както вече
съдията-докладчик е имал възможност да посочи твърди се, че от субективна
страна деянието е извършено с цел да бъде прикрито друго престъпление.
26
Макар и в обстоятелствената част на ОА да има твърдения и за други
извършени от обв.М. престъпни деяния, за да бъде годен ОА да изпълни в
цялост своята роля, необходимо е при квалификацията на това деяние по реда
на чл.116, ал.1, т.8 от НК, прокуратурата да посочи изрично кое е другото
престъпление, което се твърди, че деецът е искал да прикрие извършвайки
убийството, респ. опита за убийство. Съгласно трайно установената съдебна
практика убийството с цел да бъде прикрито друго престъпление се извършва
за да се осуети или съществено да се затрудни разкриване на другото
престъпление. В този обвинителен акт отново е посочено, че целта е била да
бъде прикрито друго престъпление - такова по чл.302, т.1, вр. чл.301, ал.2 вр.
ал.1 от НК, като може само да се предполага, че прокурорът е имал предвид
второто инкриминирано престъпление спрямо подс.М., доколкото то в най-
голяма степен съответства като правна квалификация на посоченото във
връзка с престъплението по чл.116 от НК.
Както е посочил съдът и предходния път, когато се иска посочването на
другото престъпление не се изисква да бъде посочена точна правна
квалификация на някакво престъпление, а е необходимо да се посочи това
престъпление като факти - в смисъл да се твърди от кого и кога най-общо е
извършено то и какво е по своята същност това престъпление - дали е подкуп,
дали е грабеж, дали е разпространение на НВ и т.н. Това е необходимо
доколкото при преценка съставомерността на инкриминираното деяние по
чл.116 от НК по този квалифициран състав, съдът ще следва да преценява
дали действително има извършено друго някакво престъпление, респ. дали
действително такава е била целта на дееца, тъй като ако няма извършено друго
предходно престъпление то и самият опит за убийство не може да бъде
квалифициран по този по-тежък състав на чл.116 от НК. Съдът при преценка
съставомерността на деянието по чл.116, ал.1, т.8, предл.2 от НК няма задача
да дава квалификация и да изследва правната квалификация на това друго
престъпление, а само да установи дали действително има извършено такова и
поради това е необходимо същото да се посочи най-общо с неговите
фактически характеристики, а не с правната му квалификация. С други думи
следва да има твърдения за това кое е конкретното друго престъпление като
факти, което е целял да прикрие деецът – например - подкуп, грабеж,
изнудване или друго по вид престъпление извършено от някого, на някаква
дата, в някакъв период с някакъв пострадал, ако има такъв и т.н.- т.е. най-общо
27
описание на самото престъпление, което очевидно ще подлежи и на
изследване в рамките на съдебното производство, доколко действително е
налице такова деяние и доколко то съставлява престъпление без значение от
неговата точна правна квалификация.
Същевременно и при предходното прекратяване на съдебното
производство съдията-докладчик е указал, че ако се твърди деянието да е
извършено с тази специална субективна цел, то следва в обстоятелствената
част на ОА да се изложат доводи и факти, въз основа на които да е видно, че
прокурорът прави своите правни изводи за наличието на тази субективна цел -
т.е. на база на кои конкретно факти прави своите правни изводи в диспозитива
на обвинението във връзка със специалната субективна цел на това деяние,
респ. защо приема, че деянието е извършено с цел прикриване на друго
престъпление, а не с друга някаква цел. Твърдения в тази връзка отново няма в
ОА. В този смисъл и възраженията на част от защитниците съдът намира за
основателни.
А как точно в диспозитива на обвинението спрямо подс.М. са изведени
точните часове на срещи на същия със св.К.Т. и часовия диапазон на деянието
по чл.116 от НК, остава непонятно, тъй като факти в тази връзка няма
изложени в обстоятелствената част на ОА. Същото важи и досежно деянието
под номер 4, включено в продължаваната престъпна дейност, за която е
повдигнато обвинение на подс.М. и за която се твърди да е поискал и получил
неследващ се дар от св.Й. и Д.. Непонятно как също така е изведен и
времевият период на второто и петото деяние, включени в тази
инкриминирана деятелност, тъй като в обстоятелствената част на ОА
твърденията в тази връзка са само най-общи - след около 1 седмица, след
няколко дена и т.н. без да се сочат начални и крайни дати, в рамките на които
прокурорът поставя във времето съответните деяния.
Всички тези неясноти и противоречия в ОА са допуснати и на фазата на
ДП при привличането на лицата като обвиняеми.
Съдът счита, че посочените процесуални нарушения са съществени
такива, т.к. нарушават правото на обвиняемите на защита и възможността им
да разберат обвинението, респ. адекватно и своевременно да организират
защитата си. Посочените нарушения не могат да бъдат санирани в хода на
съдебното производство и винаги се явяват основание за връщане на делото на
28
фазата на досъдебното производство. С оглед на това и съдебното такова
съдът счита, че следва да бъде прекратено и делото върнато на прокурора с
указанията, визирани по-горе в настоящите мотиви.
Ето защо, съдът намира, че на този етап не следва да взема становище по
останалите въпроси, визирани в разпоредбата на чл.248, ал.1 от НПК, още
повече и доколкото не са били направени конкретни искания в тази насока от
страните, освен определени искания, свързани със събиране на доказателства,
по които обаче съдът няма как да се произнесе на този етап, тъй като счита, че
делото следва да се върне на досъдебна фаза.
Твърдението на част от защитниците, че са допуснати нарушения,
доколкото не са събрани определени доказателства и не са извършени
определение процесуално-следствени действия във връзка със събирането на
такива съдът не намира за сочещи на съществени процесуални нарушения, тъй
като няма спор, че събирането на доказателства става основно в съдебна фаза,
поради което няма пречка тези искания да бъдат направени и пред съда,
когато се стигне до разглеждане на делото по същество.
Единствените други въпроси, които съдът счита, че следва да обсъди,
това са тези във връзка с наложената „Забрана за напускане пределите на
страната“ на подсъдимият Д. от съда, в рамките на съдебното производство,
както и глобите, наложени на него и на неговите защитници в предходно
съдебно заседание. Така наложената „Забрана за напускане пределите на
страната“ на подсъдимият Д., както и наложените на същия и на неговите
защитници глоби в размер на по 1000 лева са изиграли своята роля, а тя е била
една единствена – да бъдат осигурени същите за провеждане на съдебно
заседание по делото във възможно най-кратки срокове, така че делото да не
бъде отлагано безпредметно дълго във времето и както вече бе посочено, тези
мерки са изпълнили своите цели, тези мерки следва да бъдат отложени, като в
тази връзка съдът намира искането на защитата на подсъдимия Д. за
основателно.
Останалите подсъдими са без каквито и да било мерки за процесуална
принуда, поради което не се налага произнасяне във връзка с такива.
Така мотивиран, СЪДЪТ
29
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 3060 по описа на
СГС, НО, 3 състава за 2024 г.
ВРЪЩА делото на СГП за отстраняване на посочените в мотивната част
на настоящото определение съществени нарушения на процесуалните
правила.
ОТМЕНЯ наложената спрямо подсъдимия С. Д. мярка за процесуална
принуда „Забрана за напускане пределите на страната“.
Определенията подлежат на обжалване и протест пред САС в 7-дневен
срок от днес.
ОТМЕНЯ наложените на подсъдимия Д., адв. Д. и адв. М. глоби в
размер на по 1000 лева.
Препис от протокола да бъде предоставен на страните при поискване.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:45
часа.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
Секретар: _______________________
30