Р
Е Ш Е Н И Е
№…………..
гр. С., 20.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-4 състав, в открито заседание на двадесет и
девети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при секретаря Таня Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. д. № 1106 по описа на СРС за 2009
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх.№ 5521/09.02.2009 г. /плик на л.43/ на
О.К.Ш., с която са предявени срещу Л.К.С., Т.В. /Л./ С. и Б.Д.С. осъдителни искове с
правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане при условията на солидарност на
сумата от 50000 лева общо за понесените от ищцата имуществени и неимуществени
вреди в резултат на непозволено увреждане – частично разрушаване на масивен
гараж и масивна жилищна сграда при строителство на сграда в съседния имот; нанасяне
на щети на движими вещи, в това число мебели, книги, дрехи и др.; причиняване
на болка и страдание от станалата на 07.02.2004 г. авария – свличане на откоса
на изкоп на строеж довело до срутване на част от собствените й сгради.
Поддържа твърдения, че е собственик на недвижим имот,
находящ се в гр. С., ул. Б. № ** представляващ дворно място с построена върху
него жилищна сграда, с площ от 200 кв.м., съставляващо, съгласно Нотариален акт
№ 104, том XIX, дело № 3344 от 1971 г., имот с планоснимачен № 5, за който в
съсобственост с планоснимачен № 6, е отреден парцел IV в квартал ***,
местността **********, по плана на гр.С., целият с площ от 392 кв.м.
Твърди, че в началото на 2004 г. в съседния имот УПИ,
представляващ парцел ХХ-4, кв. 39, ******по плана на град С., с административен
адрес ул. Б. № **, започнало осъществяване на строеж на сграда –«жилищна сграда
на 4 и 5 етажа с гаражи и сутерен» възложители на който били ответниците. Вследствие
неспазването на правилата за извършване на изкопни работи на 07.02.2004 г. била
нанесена значителна щета на собствения
на ищцата имот изразяваща се в: подкопани са основите на масивен гараж и масивна жилищна сграда, в резултат на което била разрушена
тухлената стена на гаража и на едната стая от къщата на ищцата, ведно с цялата
едноскатна покривна конструкция. Вследствие това срутване пострадали антрето и
друга стая за живеене във вътрешността на къщата; нанесени били множество щети
на движими вещи, в това число мебели, книги, дрехи и др., и цялостното
използване на имота било силно затруднено.
Ищцата понесла допълнително разходи, като наела помещение,
в което да съхранява останалата покъщнина от разрушените помещения. Освен това, по твърдение й били нанесени и неимуществени
вреди представляващи изживян силен стрес довел до хипертонична криза. Освен
това по необходимост за съдействие и помощ във връзка с разрушения имот единият
й син, който живеел и работел в РГермания като лекар се върнал в РБългария. При
връщането му на по-късен етап в РГермания се наложило да започне работа при
много по-лоши условия от тези на предходната.
Твърди, че до настоящия момент /подаване на исковата
молба на 10.02.2009 г./ семейството на ищцата живее в полуразрушена къща с
всички неудобства и грижи, които произхождат от това.
В резултат на заведената преписка пред компетентните
органи по строителен контрол, на 21.04.2004 г. бил издаден Протокол на
техническа експертна комисия за проучване и документиране на аварията свличане
на откоса на изкоп на строеж: „Жилищна сграда на 4 и 5 етажа с гаражи и
сутерен”. В него било удостоверено, че „причината за настъпилата аварийна
ситуация е липсата на конкретно разработено проектно решение или предвидени
съответни мерки за осигуряване на стабилността на основите на съседната сграда,
чрез подходящо укрепване на откосите на изкопа, особено в непосредствена
близост до ивичните основи на засегнатите сгради.” За осигуряване на
ефикасно отстраняване на последиците от аварията, техническата експертна
комисия предложила на Началника на ДНСК „възложителите на строежа причинили
аварията при изпълнението му, да осигурят проект за възстановяване на
засегнатите постройки ... и неговото изпълнение”. По твърдение на ищцата,
това предписание било потвърдено с
Нареждане на Началника на ДНСК с изх. № СО- 665-02-027 от 22.04.2004 г.
Изразява правни доводи, че това предписание е задължително
за лицата, за които се отнася. Въпреки това от страна на ответниците не били
предприети мерки за поправянето на
предизвиканите от тях вреди. Поради това, на 02.02.2009 г. била връчена
нотариална покана на Л.К.С. и Т.В.С., за предприемане на конкретни действия за
удовлетворяването на претенцията й, или за явяване на 05.02.2009 г. при
нотариус за подпис на споразумение относно начина на изплащане на исканото от ищцата
обезщетение.
Претендира заплащане при условията на солидарност от
ответниците на обезщетение за нанесените й имуществени и неимуществени вреди,
както и всички пропуснати ползи от месец февруари 2004 г. до настоящия момент,
свързани с разрушаването на част от къщата й и неизпълнението от страна на
ответниците на нареждането на Началника на ДНСК да осигурят възстановяването на
разрушените постройки, в размер на 50000 лева общо, ведно със законната лихва
до момента на окончателното изплащане на обезщетението.
В молба – уточнение от 01.07.2009 г. ищецът поддържа
претенциите си срещу посочените ответници. Заявява, че исковата молба е
подадена на 06.02.2009 г., а ответниците са възложители на строежа. По
отношение на разрушената сграда заявява, че същата е строена през тридесетте
години на миналия век и същата е била търпим строеж. С последващи молби от 27.06.2016
г. и от 12.08.2016 г. уточнява претенциите за имуществени и неимуществени
вреди възлизащи на общата стойност 50000.00 лв., както следва:
1. обезщетение за погиналото недвижимо имущество – 35285.00
лева, от които:
- за съборените масивни тухлени постройки:
гараж 19,6 кв.м и стая 17,64 кв.м. – 24167.00
лв.
- за гаража за мотори и бараката в двора с
размери 4,45 м/2р30м, тухлени стени, гаражна врата, еднокрила врата, покрив
-дървена конструкция и керемиди - 2
653.00 лв.
- стойност на
възстановителни строителни работи, включително и проект за укрепване и
изграждане на съборените: тухлени стени и покривни конструкции на гаража и
стаята, стоманенобетонни основи, вътрешни и външни мазилки,ремонт ел. и ВиК
инсталации в размер на 8465.00 лв.
2. обезщетение за неимуществени вреди - 2 000.00 лева;
3. обезщетение за погинало движимо имущество
-12715.00 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците Л.К.С. и Т.В. /Л./ С. са подали писмен отговор, в който
са изразили следното становище: Оспорват исковете, като недопустими, поради
липса на пасивна материалноправна легитимация по спора. Заявяват, че действията
по строителството в имота им -/съседен на този на ищеца/ са извършени от трети
лица – предприемачи. Съответно отговорността за действията им по време на
строителство в т.ч. и причинени вреди от последното е поета от тях съобразно
сключените договори. При условията на евентуалност правят възражение за
погасяване по давност на вземанията за обезщетяване на вреди, причинени от
описаните действия. Оспорват исковете по основание и размер. Изразяват
становище, че действията, в резултат на които по твърдения са били причинени вреди
на ищеца са правомерни, доколкото се придружават от надлежни документи за
извършваното строителство. На самостоятелно основание правят възражение, че
отговорността следва да се носи от строителя-предприемач. Поддържат, че са
само част от съсобствениците на имота и съкооператори в бъдещата сграда.
Поддържат, че са предлагали на ищцата многократно обезщетение за вредите, които
са й били причинени. Поддържат, че съборената постройка /на ищцата/ е строена
на границата с техния имот- незаконно без съгласие за построяването й и
съответно разполагането й на това място. Правят възражения, че исковата молба е
нередовна, доколкото не са описани поотделно вредите, чието обезщетяване търси.
С определение от 28.05.2011 г. на основание чл.227 ГПК
като правоприемник на починалата ответница Т.В. /Л./ С. е конституиран
наследникът й по закон - Л.К.С. – ответник в производството.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Б.Д.С. не изразява
становище по исковете.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди направените от страните
доводи, съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.45
от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени от ответника с противоправните
му действия на ищеца – неимуществени и имуществени вреди в резултат на
извършени противоправни действия- описани в исковата молба и молба от
12.08.2016 г. Претендира отговорността на ответниците за непозволено увреждане
- чл. 45 от ЗЗД.
Фактическият състав на отговорността по чл.45 от ЗЗД
включва следните юридически факти – деяние, противоправност, вреда, причинна
връзка и вина. Ето защо, за да е възникнало спорното право за обезщетяване на
ищеца, последният следва да докаже факти, които се субсумират под хипотезата на
гражданския деликт: противоправно поведение в причинна връзка от което да са
настъпили сочените вреди. Това са правопораждащи факти и доказването им следва
да се извърши от ищеца в условията на пълно и главно доказване.
В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина
указана в чл.45,ал.2 от ЗЗД и своите възражения.
В тежест на всяка от страните е да установи положителните
факти, на които основава изгодни за себе си факти.
Съдът намира, че чрез събраните в производството
доказателства се установиха посочените правопораждащи спорното право факти.
Исковете следва да бъдат уважени по основателни по следните съображения:
Страните не спорят и се установи чрез представения
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № 104, том ХІХ, дело № 3344/1971
г. /л.7/, че ищцата О.К.Ш. притежава правото на собственост върху описания в
исковата молба недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. *******№ ** представляващ
дворно място с построена върху него жилищна сграда, с площ от 200 кв.м.,
съставляващо, имот с планоснимачен № 5, за който в съсобственост с
планоснимачен № 6, е отреден парцел IV в квартал 39А, местността Банишора, по
плана на гр.С., целият с площ от 392 кв.м.
Страните не спорят и се установява чрез приложената
писмена кореспонденция на Столична община, Район Сердика и ДНСК по писма изх.№
СА-446/30.03.2004 г. на ДНСК, № СО-665-01-690/05.04.2004 г. на ДНСК, №
АС-94-0-2/08.04.2004 г. на СО и № СО-665-02-027/22.04.2004 г. на ДНСК, че в
съседния имот на имота, собствеността върху който принадлежи на ищцата
представляващ: УПИ ХХІ-4, кв.39, ******по плана на гр.С. с административен адрес
гр.С., ул.Б., 74, в началото на
м.февруари 2004 г. е започнало строителство на строеж: «Жилищна сграда на 4 и 5
етажа с гаражи и сутерен» по стопански начин.
Възраженията на ответниците, че не са възложители на
строежа разрешен с Разрешение за строеж № 7/02.02.2004 г. на Главния архитект
на СО, Район Сердика, съдът намира за неоснователни. Чрез последното и другите
издадени строителни книжа за сградата се установява, че възложители на строежа
са: Б.Д.С., Т.В.С. и Л.К.С.. Към момента на настъпване на събитието –
07.02.2004 г. възложители на извършения строеж са били именно ответниците
съобразно ангажираните в производството доказателства. В производството не е
спорно и се установява, че към този момент същите са били и собственици на
описания имот в качеството им на наследници по закон на Д.С. С., поч. На
05.12.1982 г.
Чрез представения в производството нотариален акт за учредяване
на право на строеж върху недвижим имот № 095, том І, рег.№ 2546, дело № 095/13.04.2004 г. /сключен след настъпване на събитието на 07.02.2004 г./ се
установява, че Б.Д.С., Т.В.С., Л.К.С. и Н.Г.С.
взаимно са си учредили право на строеж на жилищната сграда върху УПИ ХХІ-4,
кв.39, ******по плана на гр.С. с административен адрес гр.С., ул.********, **.
Като собственици-учредители на правото на строеж върху имота в представения по
делото предварителен договор с
посочена дата «09.2003 г.», сключен
с Р.И.К. и С.В.С. – предприемачи са посочени именно Б.Д.С., Т.В.С. и Л.К.С..
Страните не спорят и се установява чрез събраните в
производството писмени доказателства: описаните по-горе писма, жалби на ищцата
до Столична община и ДНСК, констативен протокол № АК-1/15.03.2014 г. и протокол
от 21.04.2004 г. на Началника на ДНСК, че на 07.02.2004 г. около 12.00 часа /на
обяд/ при машинно извършване на изкопни работи се свлякъл откоса на изкопа
на строежа в УПИ XXI-4, в резултат на което били разрушени калканен зид и
частично на дървен покрив на сгради на допълващо застрояване - гараж и стая,
свързани с общ тухлен зид помежду им находящи се в съседния УПИ ХХ-5, без да
има пострадали физически лица от възникналата авария.
Според удостовереното в протокола от 21.04.2004 г., свличането
на земни маси под площта на съществуващите сгради, засегнати от аварията било
незначително.
При посещението на място и извършване на оглед на имота УПИ
XXI-4 на 25.03.2004 г. от техническата експертна комисия било установено, че
надеждното укрепване на изкопа на строежа практически било реализирано с
изпълнението на фундаментната плоча и стоманобетонните стени в сутерена по
контура на строежа (по оси А, С, 1 и 6 от инвестиционния проект).
При извършения допълнителен оглед на 09.04.2004 г. на
засегнатите постройки, при осигурен достъп в УПИ ХХ-5 било установено, че носимоспособността
на земната основа под засегнатите постройки, с оглед на тяхното възстановяване
е възможно да се определи на по-късен етап, непосредствено преди възлагане на изготвянето
на инвестиционен проект за възстановяване на засегнатите от аварията сгради на
допълващото застрояване - гараж и стая.
В съставената документация било удостоверено, че причината
за настъпилата аварийна ситуация е липсата на конкретно разработено проектно
решение или предвидени съответни мерки за осигуряване стабилността на основите
на съседната сграда чрез подходящо укрепване на откосите на изкопа, особено в
непосредствена близост до ивичните основи на засегнатите сгради. Посочено
било, че в проектната документация не е представен “Проект за организация и изпълнение на ирошелството - ПОИС”, съответно
РПОИС, за реда и последователността на извършване на строително-монтажните работи
в сутерена. Същите в този случай биха били предвидени мероприятия за правилно
извършване на изкопните работи със съответните укрепителни мероприятия и
осигуряване на “плитките” фундаменти на засегнатите постройки. Всичко това,
според отразеното е довело до частично обрушване на вертикалния откос на изкопа
в участъка на калканния зид, довело до разрушаването му, както и на дървен
покрив на сгради на допълващо - застрояване - гараж и стая, свързани с общ
тухлен зид помежду им, находящи се в съседния УПИ ХХ-5 (на ъгъла на ул. “Б.” и
бул. ’’Сливница”).
С оглед тези констатации с протокола от 21.04.2004 г.
били дадени предписания към възложителите на строежа в УПИ XXI-4 за
отстраняване последиците от аварията да се изследва носимоспособността на
земната основа по изложените съображения и да се възложи изготвяне на
инвестиционен проект по един от двата варианта от разработената техническа
експертиза / на н.с.инж.Г. Й.К.и инж.Ц.Г.Т./ за възстановяване на засегнатите
постройки- гараж и стая с нови материали, както и за частично възстановяване на
покрива на стая – пристройка от допълващо застрояване, свързваща засегнатите
постройки с жилищната сграда на основното застрояване в имота. Към собственика
на имота - УПИ ХХ-5 /ищцата/ били дадени предписания за съдействие на
възложителите пред общинска администрация при предприемане на действия по
одобряване /съгласуване/ на инвестиционен проект, и за издаване на разрешение
за разрушаване на останалата част от засегнатите постройки – гараж и стая,
както и за тяхното последващо възстановяване.
В представената техническа експертиза на н.с.инж.Г. Й.К.и
инж.Ц.Г.Т./л.28/ възложена със заповед на Началника на ДНСК е обследвана и
документирана аварията при строителството на посочената сграда. При огледа на
двата имота, съответно на 25.03.2004 г. и на 09.04.2004 г. е установено
разрушаване на калканния тухлен зид на съседната сграда от допълващо
застрояване в целия участък. Установено било, че откосът на извършения изкоп за
новата сграда е изпълнен почти вертикално, както и че не са предприемани мерки
за осигуряване устойчивостта на откоса, който в началния момент е бил натоварен
с вертикален товар от съществуващата тухлена стена на съседната сграда. Земната
основа в участъка на аварията бил с преобладаващи сухи песъкливи глини в
твърда, ронлива консистенция. Констатирано било, че денивелацията между
основите на съществуващата сграда и основите на новата сграда е приблизително
3.00 м. При извършеното обследване на засегнатата постройка от допълващо
застрояване било установено, че същата е паянтова сграда /състояща се от
тухлени стени, отчасти дървен гредоред за пода и отделно дъсчена подова
настилка, таван с дъсчена обшивка – каратаван с дървена покривна конструкция/.
Сградата била строена през 1947 г. Едното от помещенията било ползвано за
жилищна стая, а другото – за гараж съседни на новата сграда с разрушената
фасадна тухлена стена, антре и стая № 2 за живеене във вътрешността на имота. Установено било, че са разрушени външна
тухлена стена вследствие на локалното свличане на откоса под нея; напукана била
с две диагонални пукнатини стената между гаража и жилищната стая. Тази стена
била с дебелина 15 см изпълнена с плътни тухли; изцяло били разрушени дървения
каратаван и дървената покривна конструкция на съседните на новата сграда /гараж
и стая/; нарушена била покривната конструкция и били разместени керемидите над
вътрешните антре и стая. Каратаванът бил запазен. С оглед така установеното
в техническата експертиза бил направен анализ за възстановяване на засегнатата
сграда по два варианта – Първи – възстановяване на сградата и укрепването й и
Втори – изграждане изцяло на нова постройка на място на съществуващата.
Страните не спорят и се установява чрез обсъдените
писмени доказателства, че срещу Л.К.С., в качеството му на възложител на
строежа е било образувано административно-наказателно производство, приключило
с издаване на наказателни постановления №№ ДНСК -65/05.04.2004 г. и
ДНСК-66/05.04.2004 г. на Началника на ДНСК.
В производството е представено извършено остойностяване
от арх.Т.Г.на необходимите СМР за възстановяване на повредената сграда /л.33/ с
посочена обща стойност 22750 лв. и частна техническа експертиза на инж.Я.И.К./л.36/
възлизаща на обща стойност 19862 лв. – справедлива пазарна оценка.
В производството не е спорно, че на ответниците е била
изпратена и съответно получена /на 02.02.2009 г./ нотариална покана рег.№
943/28.01.2009 г. на нотариус А.И.с рег.№ 034 на НК на РБ с район на действие –
района на СРС, с която ищцата е отправила искане за доброволно изплащане на
обезщетение в размер на 50000.00 лв. за причинените й неимуществени и
имуществени вреди от повредите в имота.
Чрез съставения констативен протокол от 05.02.2009 г. на
нотариус А.И.се установява, че на посочената дата ответниците не са се явили за
доброволно уреждане на спора.
Чрез приетата в производството съдебно-психиатрична
експертиза на д-р М.Р.Е. не се установява наличие на причинна връзка между
влошаване на здравословното състояние на ищцата коментирано в обстоятелствената
част на заключението и аварията произтекла на 07.02.2004 г. в имота й.
В приетата основна СТЕ /л.384/ арх.Г.Г. е посочила, че процесната
разрушена стая съставлява част от постройка
с жилищен характер, съдържаща две стаи с
антре, е била изградена в периода около или след 1926 година; а процесният разрушен гараж е бил изграден в
периода преди или около 1947 година.
Същите, според експерта представляват търпим строеж по см. на §16, ал.1 от ПР
на ЗУТ. Съобразно състоянието на увредените постройки към момента на извършения
оглед от страна на експерта е установено, че се налага тяхното разрушаване и
цялостно изграждане, т.е. възприемена на втори вариант от техническата
експертиза възложена от ДНСК при извършените проверки. Според експерта,
инвестиционната стойност към датата на СТЕ само на едноетажната постройка с
жилищен характер възлиза на 13 197 лева или 6 748 евро, а на гаража - 6 297
лева или 3 220 евро. Общо стойността за възстановяване на повредите по този
начин възлиза на сумата 19 494 лева или
9 967 евро.
В допълнителна СТЕ /л.412/ са потвърдени така изложените
констатации на експерта при прилагане на т.нар. корекционен коефициент в размер
на 0.58.
В допълнителна СТЕ /л.449/ експертът е оценил повредените
движими вещи - строителни елементи, мебели и друга покъщнина описани в
приложение № 2 /към което съдът препраща/ в засегнатите сгради и е посочил
тяхната обща стойност – 14800.00 лв. или
7567 евро.
Чрез събраните гласни доказателства в производство се
установяват следните релевантни за спора обстоятелства:
Чрез показанията на свидетеля О.Г.Г.се установява, че при
извършване на изкоп за новостроящата се сграда в съседния имот на 07.02.2004 г.
са били разрушени част от сградата, която е откъм гаража и част от стаята,
които части били паднали. В изкопа били паднали и гардероби /2 бр./ и други
вещи – вази фруктиери, старинни вещи, шкафове, сервизи от хубав порцелан.
Свидетелят сочи, че никой не е извадил вещите от изкопа, а багера продължил да
рови.
Чрез показанията на свидетеля А.Й.П./лекар/ се
установява, че след аварията със събаряне на част от сградата ищцата поддържала
често повишено кръвно налягане. Къщата имала монолитна солидна ограда /5 м./
откъм ул.Б., която била блъсната, за да бъде вкарана кола вътре.
Чрез показанията на свидетеля О.Г.Г./съсед на ищцата/ се
установява, че около месец преди събарянето на сградата с изкопа била разрушена оградата на имота. При срутването й в
изкопа били паднали вещи, които свидетелят Г.не видял, тъй като гледал
мястото след като бил направен изкопа откъм улицата.
Чрез показанията на свидетеля М.Н.М./работник на
строителния обект в периода 2004-2005 г./ се установява, че преди да започнат
изкопа било предвидимо, че гаража в съседния имот може да падне. Поради това
имали договорка със собственика да бъде освободен гаража. Преди това /около две
седмици преди това/ пробили втори отвор на гаража, за да може да бъде изкаран
автомобила от него – среден клас, което направил синът на ищцата преди това.
Собственикът бил уведомен за това и нямал възражения, тъй като имали договорка,
че след това гаражът ще бъде възстановен. Не било предвидено обаче, че при
извършване на СМР и в частност изкопа ще падне и част от стаята зад гаража
/склад/. При извършване на изкопа в паднала стената на гаража, покрива на
гаража и един ъгъл от склада с размери, според свидетеля около два метра/ два
метра. Бил засегнат и покрива на склада. В склада имало вещи, които
свидетеля М.не видял в детайли.
С оглед така установеното, съдът намира следното от
правна страна:
Отговорността по чл.45 от ЗЗД произтича от императивната
разпоредба: "да не се вреди другиму". Непозволеното увреждане е
сложен юридически факт, елементи на който са: деяние (действие или
бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина.
Деянието трябва да е противоправно и виновно, вината се предполага до доказване
на противното, а основният елемент на непозволенето увреждане е вредата и тя се
схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на имуществото,
телесната цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека. Причинната
връзка е обединяващият елемент на всички останали елементи, за да е налице
фактическия състав на непозволеното увреждане. Не е ли налице един от
изброените елементи от фактическия състав, не е налице непозволено увреждане по
смисъла на закона.
Що се отнася до обезщетението за неимуществени вреди по
чл. 52 ЗЗД, то се определя от съда по справедливост, с оглед естеството и
характера на страданието.
За уважаването на иска за непозволено увреждане бе
необходимо се докажат факти, които да се субсумират под хипотезата на
гражданския деликт (виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от
което да са настъпили вреди).
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да
установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Правопораждащите
факти на състава на чл. 45 от ЗЗД - виновно и противоправно поведение, в
причинна връзка от което да са настъпили вреди и доказването им следва да се
извърши от ищеца и то пълно и главно - без да остава съмнение за
осъществяването на фактите.
Ответникът от своя страна следва да обори
законоустановената презумпция за вина.
Чрез обсъдените по-горе доказателства, съдът намира че се
установи извършване на описаното противоправно поведение от страна на
възложителите на строежа, в причинна връзка с което на ищцата като собственик на съседен имот са
били причинени вреди- имуществени и неимуществени.
По см. на чл.161, ал.1 ЗУТ /ред. ДВ. бр.65 от 22.07.2003 г./
ответниците са възложители и строители на строителството в съседния имот и
носят отговорност за изпълнението на строежа в съответствие с издадените
строителни книжа и с изискванията на чл. 169, ал. 1, както и с правилата за
изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на
живота и здравето на хората на строителната площадка. Както бе посочено,
възражението на ответниците, че строителството е било извършено от други лица,
съдът намира за неоснователно доколкото от една страна това възлагане е било
извършено след датата на аварията станала на 07.02.2004 г., а от друга поради
това че отговорността на строителя, уредена в благоустройствен закон не
изключва отговорността на собственика на имота, възложил извършването на
работата, при изпълнението на която неоснователно са били причинени вреди.
Чрез съставената от ДНСК документация се установи, че
причина за настъпилата аварийна ситуация е липсата на конкретно разработено
проектно решение или предвидени съответни мерки за осигуряване стабилността на
основите на съседната сграда, чрез подходящо укрепване на откосите на изкопа,
особено в непосредствена близост до ивичните основи на засегнатите сгради. В
проектната документация не бил представен “Проект за организация и изпълнение
на ирошелството - ПОИС”, съответно РПОИС, за реда и последователността на
извършване на строително-монтажните работи в сутерена. При наличие на такъв
проект при строителството биха били предвидени мероприятия за правилно
извършване на изкопните работи със съответните укрепителни мероприятия и
осигуряване на “плитките” фундаменти на засегнатите постройки. Всичко това,
според установеното е довело до частично обрушване на вертикалния откос на
изкопа в участъка на калканния зид, довело до разрушаването му, както и на
дървен покрив на сгради на допълващо - застрояване - гараж и стая, свързани с
общ тухлен зид помежду им, находящи се в съседния УПИ ХХ-5 (на ъгъла на ул. “Б.”
и бул. ’’Сливница”).
В производството се установи, че ответниците не са
изпълнили дадените им от ДНСК предписания за възстановяване на частта от
сградите на допълващо застрояване разрушена при извършваното строителство в
съседния имот. Напротив, в производството се установи едно продължително
бездействие от страна на причинителите на увреждането, което от своя страна е
довело до невъзможност за възстановяване на сградите по посочения първи вариант
от изготвената по възлагане на ДНСК техническа експертиза на инж.Г. К.и инж.Ц.Т..
Както е посочено при изготвянето на СТЕ в настоящето производство от арх.Г. за
възстановяване на сградите е приложим единствено втория посочен вариант от
цитираната техническа експертиза, а именно – изграждане изцяло на нова
постройка на мястото на съществуващите сгради от допълващо застрояване.
Съобразно приетата в производството допълнителна СТЕ,
чийто изводи съдът възприема, като обективно и компетентно дадени при
разрешаване на спора, инвестиционната стойност на двата обекта – гараж и
едноетажна постройка възлиза на сумата 19494
лв. с приложен корекционен коефициент 0.58 /с.з. на 25.09.2013 г./. За тази
сума, съдът намира предявените искове за заплащане на обезщетение за съборените
части от сгради на допълващо застрояване в имота на ищцата за основателни и
доказани. Исковете за разликата над тази сума до предявения размер 35285.00 лв., съдът намира че следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение за
причинените й неимуществени вреди в резултат на причинените й тревоги във
връзка с разрушаване на части от собствения й имот, съдът намира за основателна
в една част. Както се установи чрез показанията на свидетеля А.Й.П.тази авария
в дома на ищцата й е донесла изключителен стрес и несъмнено поддържане на
високи стойности на кръвното налягане за известен период, ищцата била
притеснена. Чрез показанията на свидетеля О.Г.Г.се установи, че при извършване
на изкопа и разрушаването на част от сградите на допълващо застрояване леля О.
била като припаднала, защото къщата била с хубава мебелиравка, къщата била
стара архитектура, те били стара фамилия.
Твърдението на ищцата, че в резултата на описаното
събитие са били унищожени посочените допълнително в хода на процеса движими
вещи по списък /л.429/, които по твърдения са се намирали в съборената част от
сграда на допълващо застрояване и гараж, съдът намира за доказано в една част –
по отношение на описаните вещи –гардероби /2 бр./ и други вещи – вази
фруктиери, старинни вещи, шкафове, сервизи от хубав порцелан. Повреждането
им от описаното събитие е установено, чрез показанията на свидетеля О.Г.Г.. По
реда на чл.162 ГПК, съдът определя стойността им на общата сума 5000.00 лв.,
доколкото от страна на експерта по приетата допълнителна СТЕ /л.449/ е дадена
вероятна оценка на описаните от ищцата вещи без категоричност по техния вид,
стойност и приспадане на овехтяване. Исковете за заплащане на обезщетение за
имуществена вреда причинена от унищожаване и повреждане на движими вещи
собственост на ищцата съдът намира за основателни за сумата 6000.00 лв. За разликата над така
посочения размер до предявения 12715 лв.
съдът намира за неоснователни и недоказани.
Неимуществените вреди са винаги свързани с психични
преживявания и морални ценности – здравето, засегната психическа сфера, душевен
мир и др. При определяне размерът на
обезщетението за неимуществени вреди, съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Пострадалата е претърпяла морални
болки и страдания от разрушаването на част от собствените й сгради на допълващо
застрояване при строителството на сградата в съседния имот, както се установи
от събраните гласни доказателства. С оглед нейната възраст и интензитета на
моралните й страдания, съдът намира за справедливо обезщетение в размер на 1000.00 лв. За разликата над тази сума
до предявения размер 2000.00 лв.
съдът намира искът за неоснователен доколкото не се установи твърдението на
пострадалата – ищца, че в резултат на описаното събитие й е било причинено
трайно влошаване на здравословното състояние. Изводът се основава и на
изразеното становище в приетата съдебно- психиатрична експертиза от д-р М.Е.
/л.348/.
Правопогасяващото възражение на ответниците за изтекла
погасителна давност за вземанията, съдът намира за неоснователно, доколкото
чрез приложения плик, с който е изпратена до СГС исковата молба с приложения
/л.43/ се установява, че пратката е изпратена на 09.02.2009 г. /понеделник/ при
съобразяване, че 07.02.2009 г. е нереботен ден /събота/ Поради това, с оглед
установеното, че увреждането е причинено на 07.02.2004 г. при съобразяване
предвидения в чл.110 ЗЗД петгодишен давностен срок приложим за неползволено
увреждане, съдът намира, че претенцията не е погасена по давност и е предявена
в посочения срок.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в
полза на ищеца се следват сторените разноски съобразно уважената част от
исковете в размер на 1886.00 лв. /съобразно представения списък по чл.80 ГПК
без посочения размер адвокатско възнаграждение 2590 лв. доколкото в
производството не са ангажирани доказателства за заплащането на посочения
размер с оглед дадените разяснения с ТР № 6
В полза на ответниците, на основание чл.78, ал.3 от ГПК
се следват и сторените в производството разноски по представения списък в
размер на 763 лв. съобразно отхвърлената част от исковете при съобразяване
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 1500 лв. /200
лв. /л.131/ + 1300 лв./.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.45 ЗЗД, Л.К.С., ЕГН ********** с адрес ***, Л.К.С., ЕГН **********,
конституиран, като правоприемник на първоначалната ответница Т.В. /Л./ С.,
починала на 10.11.2009 г. и Б.Д.С., ЕГН ********** с адрес *** Софийски, 36, да
заплатят солидарно на О.К.Ш., ЕГН ********** с адрес ***, действаща чрез адв.И.А.-Р.,
сумата 19494 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди причинени на 07.02.2004 г. около 12.00 часа
/на обяд/ при машинно извършване на изкопни работи, от които се свлякъл откоса
на изкопа на строежа в УПИ XXI-4, кв.39 по плана на гр.С., **** на ул.Б., 74,
гр.С., в резултат на което били разрушени калканен зид и частично на дървен
покрив на сгради на допълващо застрояване - гараж и стая, свързани с общ тухлен
зид помежду им находящи се в съседния УПИ ХХ-5, кв.39 по плана на гр.С., ******на
ул.Б., 72, изразяващи се в: разрушени външна тухлена стена вследствие на
локалното свличане на откоса под нея; напукана с две диагонални пукнатини стена
между гаража и жилищната стая с дебелина 15 см изпълнена с плътни тухли; изцяло
разрушени дървен каратаван и дървената покривна конструкция на съседните на
новата сграда /гараж и стая/; нарушена покривната конструкция и разместване на
керемидите над вътрешните антре и стая», ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба – 09.02.2009 г. до окончателно погасяване на задължението,
като исковете за разликата над сумата 19494
лв. до предявения размер 35285.00
лв. отхвърля, като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл.45 ЗЗД, Л.К.С., ЕГН ********** с адрес ***, Л.К.С., ЕГН **********,
конституиран, като правоприемник на първоначалната ответница Т.В. /Л./ С.,
починала на 10.11.2009 г. и Б.Д.С., ЕГН ********** с адрес *** Софийски, 36, да
заплатят солидарно на О.К.Ш., ЕГН ********** с адрес ***, действаща чрез адв.И.А.-Р.,
сумата 6000 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди причинени на 07.02.2004 г. около 12.00 часа
/на обяд/ при машинно извършване на изкопни работи, от които се свлякъл откоса
на изкопа на строежа в УПИ XXI-4, кв.39 по плана на гр.С., ******на ул.Б., 74,
гр.С., в резултат на което били разрушени калканен зид и частично на дървен
покрив на сгради на допълващо застрояване - гараж и стая, свързани с общ тухлен
зид помежду им находящи се в съседния УПИ ХХ-5, кв.39 по плана на гр.С., ******на
ул.Б., 72, изразяващи се в унищожаване на следните движими вещи находящи се в
разрушените сгради: гардероби /2 бр./ и други вещи – вази фруктиери,
старинни вещи, шкафове, сервизи от хубав порцелан, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 09.02.2009 г. до окончателно погасяване
на задължението, като исковете за разликата над сумата 6000.00 лв. до предявения размер 12715.00 лв. отхвърля, като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл.45 ЗЗД, Л.К.С., ЕГН ********** с адрес ***, Л.К.С., ЕГН **********,
конституиран, като правоприемник на първоначалната ответница Т.В. /Л./ С.,
починала на 10.11.2009 г. и Б.Д.С., ЕГН ********** с адрес *** Софийски, **, да
заплатят солидарно на О.К.Ш., ЕГН ********** с адрес ***, действаща чрез адв.И.А.-Р.,
сумата 1000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и притеснения във връзка
с разрушеното й имущество в резултат на непозволено увреждане извършено на
07.02.2004 г. около 12.00 часа /на обяд/ при машинно извършване на изкопни
работи, от които се свлякъл откоса на изкопа на строежа в УПИ XXI-4, кв.39 по
плана на гр.С., ******на ул.Б., **, гр.С., в резултат на което били разрушени
калканен зид и частично на дървен покрив на сгради на допълващо застрояване -
гараж и стая, свързани с общ тухлен зид помежду им находящи се в съседния УПИ
ХХ-5, кв.39 по плана на гр.С., ******на ул.Б., 72, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 09.02.2009 г. до окончателно погасяване на
задължението, като исковете за разликата над сумата 1000.00 лв. до предявения размер 2000.00 лв. отхвърля, като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Л.К.С., ЕГН ********** с адрес ***, Л.К.С., ЕГН **********,
конституиран, като правоприемник на първоначалната ответница Т.В. /Л./ С.,
починала на 10.11.2009 г. и Б.Д.С., ЕГН ********** с адрес *** Софийски, 36, да
заплатят на О.К.Ш., ЕГН ********** с адрес ***, действаща чрез адв.И.А.-Р.,
сумата 1886.00 лв.-разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК О.К.Ш., ЕГН **********
с адрес ***, действаща чрез адв.И.А.-Р., да заплати на Л.К.С., ЕГН ********** с адрес ***, Л.К.С., ЕГН **********,
конституиран, като правоприемник на първоначалната ответница Т.В. /Л./ С.,
починала на 10.11.2009 г. и Б.Д.С., ЕГН ********** с адрес *** Софийски, 36,
сумата 763 лв.-разноски за тази инстанция.
СЪДИЯ: