Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 76
Велико
Търново, 25.03.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Велико Търново, VII-ми административен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря в.г.
и в присъствието на
прокурора ………………………………………………..
разгледа докладваното от съдията адм.дело №
682/2020г. по описа на съда. При това, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/, във връзка с НАРЕДБА № 4 от 24.02.2015 г. на МЗХ за
прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.
Образувано е по жалба на Г.С.К. ***, действащ чрез упълномощения
адвокат.
Оспорва се Уведомително писмо изх. № 02-040-6500/4011#4 от 15.10.2020г., издадено от заместник-изпълнителния
директор на ДФЗ. УП обективира отказ за
изплащане на субсидия/финансово подпомагане/ в размер на 17 044,80лв.
по Заявление за плащане за кампания 2016г. по Мярка 11“Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. – направление „Биологично пчеларство“.
Жалбоподателят оспорва като нищожно Уведомителното
писмо на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, поради неизпълнение на указанията на
съда, дадени с Решение № 11243/25.08.2020г. на ВАС,
постановено по АД № 8209/2019г.
Алтернативно поддържа незаконосъобразност на административния акт, поради
издаването му в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, тъй
като неправилно посоченият в чл. 38, § 3 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/
2008, минимален преходен период от една година за преминаване към биологично
производство по отношение на пчелните продукти, е възприет като абсолютен
такъв. Поради това счита, че надвишаването на този период не води до нарушаване
на посочената общностна норма и съответно не представлява основание за отказ за
оторизация на подпомаган стопанин по направление „Биологично пчеларство“.
Позовава се на установена трайна практика на ВАС в този смисъл. С тези доводи,
подробно развити в жалбата, от съда се иска да обяви нищожността на оспореното
уведомително писмо, алтернативно да го отмени и върне преписката на
административния орган за ново произнасяне. В съдебно заседание оспорващият,
чрез пълномощника си по делото, поддържа жалбата с направените искания, по
съображенията изложени в нея, в хода на устните състезания и в писмено
становище. Претендира направените по делото разноски, съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
– заместник-изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“/ДФЗ/, действащ чрез упълномощения процесуален представител, оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че оспореният акт е издаден от
компетентен АО, спазени са изискванията относно формата му, съдържа фактически
и правни основания. Последните са съобразени от АО в редакцията им при издаване
на акта. На стр.2 от УП в колона трета е посочено, че не е спазено изискването
на чл.11, ал.5 от Наредба №4/24.02.2015г. Разпоредбата е нова, приета с ДВ бр.
38 от 2020г., в сила от 24.04.2020г. Има позоваване и на Методиката за
намаляване и отказване на плащания по Мярка 11/Биологично земеделие/ от ПРСР
2014-2020г. Отказаното подпомагане е поради надвишаване на минималния перод на
преход към биологично производство, съгласно чл.36, §1, чл.37 и чл.38 от
Регламент на Комисията №889/2008г.
Защото жалбоподателят заявява производството в преход за втора поредна година. ПП на ответника намира, че при издаването на обжалваното
понастоящем УП са спазени указанията на ВАС и е отстранено визираното от съда
нарушение, като са посочени фактическите и правни основания за постановяването
му. С
тези аргументи, развити в писменото становище, ответникът моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна, претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съгласно Наредбата за
заплащането на правната помощ. В условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът установи, че жалбата е редовна
от външна страна и процесуално допустима. Уведомително писмо има качеството на
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Оспорването
е извършено от адресат на акта, чийто интерес е засегнат негативно от постановения
с него отказ за подпомагане. УП е
връчено на жалбоподателя лично на 23.10.2020г., а жалбата на 06.11.2020г. в преклузивния
срок за това.
Съгласно чл.133, ал.1 от АПК, АСВТ е родово и местно компетентния съд по
конкретния спор, като съд по постоянния адрес на посочения в акта адресат.
Разгледана по същество жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу фактически и правни съображения.
Доказателствената тежест е
разпределена с Определение от 07.01.2021г. в предварителния доклад върху
ответника, който следва да установи пред съда предпоставките за намаляване или
изключване на помощта по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г.-
направление „биологично пчеларство“.
Делото е основано изключително на писмени
доказателства. Представените с административната преписка не са оспорени. Към
жалбата не са приложени нови доказателства. На практика страните не спорят по
установените факти, а по тяхната правна интерпретация.
След съвкупната преценка на приетите
доказателства, съдът намери за
установено следното от фактическа страна:
1. Оспореният понастоящем акт – УП с изх. № 02-040-6500/4011#4 от 15.10.2020г., е издаден във връзка с
влязло в сила Решение №
11243/25.08.2020г. на ВАС, постановено по АД № 8209/2019г., с което е
отменено Решение № 191/30.04.2019г., по АД № 909/2018г. на АСВТ както и Уведомително писмо изх. № 02040-6500/4011 от
12.11.2018г. на заместник- ИД на ДФЗ, а преписката
е върната за ново произнасяне от АО.
2. По подаденото заявление за подпомагане за кампания 2016г. с УИН 04/030616/69388 и Приложение за Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. за направление „Биологично пчеларство“ за същите 2 броя пчелини с 249 пчелни семейства е бил постановен отказ за подпомагане. Оторизираната сума за е нула лева, поради неспазени базови изисквания, т.к. в колона 7 на Таблицата към УП е посочена санкция в размер на 17 044,80лв./вж. л.46 по АД № 909/2019г. АСВТ/.
3.
Като фактическо основание за
извършения отказ е посочено неспазване на базови изисквания, изразено в надвишаване
на минималния период на преход към биологично производство, който за
отглеждане на пчели е една година, в който смисъл е отразеното текстово на
първа страница от УП/вж. л.45 пак там/. Първоинстанционният съд е приел, че
правно основание на отказа за подпомагане е чл.11, ал.4 от Наредба №
4/24.02.2015г. на МЗХ, което изключва пчелните семейства от подпомагане в този
случай. Позоваването на ответника на б „b”
от Методиката за намаляване и отказване
на плащания по Мярка 11 „Биологично земеделие” намерил за неправилно, но
оспореното УП намерил за законосъобразно издадено.
4. Съставът на ВАС отменил Решение
№ 191/30.04.2019г., по АД № 909/2018г. на АСВТ като изложил съображения, че
фактическата обстановка е правилно установена, но неправилно е приложен
материалният закон. Касационната инстанция приема, че в таблиците на УП се
сочат неспазени базови изисквания, без да се сочат конкретно кои от тях не са
спазени. Констатациите от проверките също не сочат такива. Обръщат внимание на
факта, че писмените бележки на ПП на ответника, които сочат на неспазване на
минималния период на преход не могат да послужат като мотиви на оспорения акт,
а освен това същите не подкрепят извод за неспазени базови изисквания, т.к.
касаят друг вид изисквания към ЗС - тези
за управление на земеделското стопанство. Освен изтъкнатото противоречие между
фактически и правни основания, ВАС е подчертал, че Методиката е неприложима,
т.к. не й е придадена обратна сила. Утвърдена е през 2017г., а заявлението за
подпомагане касае 2016г. При това няма данни Методиката като нормативен акт да
е била обнародвана в ДВ, както изисква чл.37, ал.1 от ЗНА. В заключение ВАС
приема, че оспореното УП е издадено при
липса на мотиви и е материално незаконосъобразен акт, което е основание за
отмяната му по чл.146, т.2 и т.4 от АПК.
Поради това като отменя решението на
АСВТ, касационната инстанция отменя и УП с изх. № 02-040-6500/4011 от
12.11.2018г. на зам.-ИД на ДФЗ и връща преписката за ново произнасяне, при
спазване на указанията, дадени в мотивите на Решение № 11243/25.08.2020г. по АД
№ 8209/2019г. по описа на ВАС.
5. След възстановяване на
висящността на административното производство по същата преписка ДФЗ издава
оспореното в настоящото производство Уведомително писмо изх. № 02-040-6500/4011#4
от 15.10.2020 г., подписано от заместник-изпълнителен директор на ДФЗ-РА, с
което във връзка със Заявление за подпомагане с УИН 04/030616/69388 и Решение №
11243/ 25.08.2020 по адм. дело № 8209/ 2019 г. на ВАС, жалбоподателят е
уведомен, че оторизираната субсидия по посочената по-горе мярка за кампания
2016 г., е 0,00 лева.
6. Като правни основания за
издаването на оспорения акт са посочени разпоредбите на чл. 11, ал. 5 от
Наредба № 4/ 24.02.2015 г. на МЗХ за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020
г., в приложимите им редакции, във връзка с
чл. 38, § 3 от Регламент № 889/
2008 на Комисията, и т. IV от Методиката за намаляване и отказване на плащания
по мярка 11 „БЗ“ от ПРСР 2014 - 2020 г., утвърдена със Заповед № РД 09-144/
23.02.2017 г. на министъра на земеделието и храните. Като фактическо основание
за отказа е посочено, че 2016 г. е втора година от поетия от заявителя 5-годишен
ангажимент по направление „Биологично пчеларство“, като не е спазено изискването да не се надвишават минималните
периоди на преход към биологично производство /дванадесет месеца за
пчелните семейства/, съгласно чл. 36, § 1, чл. 37, § 1 и чл. 38 от Регламент на
Комисията (ЕО) № 889/ 2008 от 5 септември 2008 година. Тези фактически
основания са посочени текстово и таблично на л.21 и 24 от делото/стр.2 и 5 от
УП/. С тези мотиви е намалено финансовото подпомагане по направление
„Биологично пчеларство“ и за пчелини с №
5033-0164 и № 5033-0026 от общо249 пчелни семейства, е оторизираната посочената
по-горе субсидия в размер на 0,00 лв., т.е. отново е извършен отказ за оторизиране на заявеното
подпомагане. Процесното уведомително писмо е връчено на адресата му лично, на 23.10.2020
г. /разписка на л. 20/.
7. В съдебната фаза на
производството по искане на жалбоподателя, към настоящото дело са приобщени
адм. дело № 909/ 2019 г. по описа на АСВТ. От ответника отново е представена
административната преписка, съдържаща коментираните по-горе документи. Освен
административни проверки чрез системата ИСАК на пчелините са извършени и проверки
на място, но нарушения/нередности не са установени. При новото произнасяне АО
не е извършил нови проверки, нито е установил нови обстоятелства.
8. Не се оспорва от жалбоподателя,
че кампания 2016г. е втора поредна година от поетия ангажимент и пчелините са заявени
с код БПП 6 - за биологично пчеларство в преход/л.36/. Рамковият договор за биологично производство със сертифициращият
орган/”ЛАКОН”ОООД/е сключен на 23.10.2014г., от който момент пчелините са под
контрол, а 2015г. е първата от поетия ангажимент.
Всъщност страните не спорят по фактите, а относно тяхната
правна интерпретация. Ключов за спора е въпросът дали съдържанието на
приложимото национално законодателство влиза в противоречие с нормите на
правото на ЕС по отношение определяне на минималния период на преход и
превишаването му основание за отказ от подпомагане ли е ?
Съдът, като взе предвид доводите на
страните, съобрази установените факти и издири приложимия
закон, достигна до следните правни
изводи:
За разрешаване пред съда е повдигнат
административен спор, възникнал между Разплащателната агенция на България/ДФЗ/
и гражданин на Република България по
повод постановен отказ за подпомагане със средства от ЕСИФондове/в частност
ЕЗФРСР/ по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г., част от Общата
селскостопанка политика на ЕС. Последното обстоятелство е фактическата
привръзка, която обуславя приложението на съответните норми на вторичното право
на ЕС по отношение на гражданин на България
- същата държава-членка, относими към процесния програмен период.
В тази връзка приложимо към спора материално
право е както следва: 1. Норми на
правото на ЕС:
Регламент (ЕС) № 11305/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане
на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета
Други приложими по материя
регламенти са Регламент /ЕО/№ 834/2007 – относно биологичното производство
и етикетирането на биологични продукти,
отменен понастоящем от 01.01.2021г., но приложимо право за програмния период и Регламент
на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането
на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета.
2. Норми на националното
законодателство:
Закона за подпомагане на
земеделските производители/обн. ДВ бр.58 от 1998г./.
НАРЕДБА № 4 от 24.02.2015 г. на МЗХ за
прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.
Приложим при издаване и обжалване на
оспорения ИАА процесуален закон е АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 168,
ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
При тази проверка съдът прие, че оспореното
уведомително писмо е нищожен административен акт, макар да е издаден от
компетентен административен орган, в кръга на законово вменените му правомощия.
Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Държавен
фонд „Земеделие” е специализирана структура за приемане на заявления, проверка
на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти по правилата на законодателството на Европейския съюз. Разпоредбите на
чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, в приложимата редакция, предвиждат, че
изпълнителният директор на ДФ “Земеделие” е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, който организира и ръководи нейната дейност, и я
представлява. С нормите на чл. 20а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, респ. чл. 11, ал. 2
от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“, е въведена възможност
изпълнителният директор да делегира част от предоставените му правомощия за
вземане на решения на заместник-изпълнителните директори. В случая със Заповед
№ 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. и на изпълнителния директор на ДФЗ /т. 1 от
заповедта, л. 99 от делото/, на Петя Дим. Славчева - заместник изпълнителен
директор, са делегирани правомощия за издаване и подписване на уведомителни
писма за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по чл. 1 от
Наредба № 5/ 27.02.2009 г. на МЗХ. Следователно оспореният акт е издаден от
компетентен орган, при упражняване на делегираните му правомощия, при наличието
на материална компетентност на неговия автор.
Настоящият състав намира обаче, че е
налице соченото от жалбоподателя особено основание по чл. 177, ал. 2 от АПК за
нищожност на оспореното уведомително писмо, а именно противоречието му с
Решение № 11234/ 25.08.2020 г. по адм. дело №8209/ 2020г. на ВАС.
На първо място, отмененото с посоченото
съдебно решение Уведомително писмо № 02-040-6500/4011 от 12.11.2018 г. на
заместник изпълнителния директор на ДФЗ е аналогично като крайно волеизявление
на това в процесния административен акт, касаещо същото заявление за
подпомагане и издадено в производство между същите страни. По-същественото е
обаче, че административният орган не е изпълнил задължителните указания, дадени
с посоченото по-горе решение на ВАС. Издателят на акта е цитирал въпросното
решение и е изложил мотиви относно фактическите и правни основания за отказване
на оторизация /включително в табличните части на акта и поясненията към тях/. В
случая обаче, първоначалното уведомително писмо не е отменено единствено на
основание формална и/или процесуална незаконосъобразност, а поради
противоречието му с материалния закон, при изложени мотиви за точно приложение
на европейското законодателство.
Касационната инстанция изрично в
решенията си сочи, че националното законодателство, въвеждащо като отказ за оторизация наличието
на период на преход към биологично производство, по-дълъг от определения с Дял
II, Глава 5 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/ 2008, е в противоречие с
нормативен акт от по-висока степен – посочения регламент, при което не следва
да бъде прилагано. Формирана е трайна практика на ВАС преди издаване на
процесното УП, че чл. 38, ал. 3 от Регламента определя минимално изискуем
времеви период на преход към биологично пчеларство, а не абсолютен по размер
такъв, какъвто е и цялостния подход на ЕК при определяне на изискуемите
времевите периоди на преход към биологично земеделие в Регламент № 889/ 2008.
Направен е и извод, че такъв подход е в съответствие с целта на закона –
определяне на минималното време, необходимо за изчистване на почвата или
животните от небиологични препарати, с оглед спецификата на всеки вид
селскостопанско производство. Така установеното тълкуване на материалния закон
е основанието за отмяната на
първоначално издадения административен акт като материално незаконосъобразен,
на основание чл.146, т.4 от АПК/вж. л.55, абз. 2 от папката с дело №8209/2019г.
на ВАС/. Тези мотиви са споделени от касационния състав на ВАС, и съставляват
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, по смисъла на
чл. 173, ал. 2 от АПК.
Фактическите основания на
постановения отказ, оспорен понастоящем, изцяло преповтарят съдържанието на първоначално
издаденото Уведомително писмо № 02-040-6500/4011 от 12.11.2018 г., с
по-подробно отбелязване на изискванията за подпомагане, които административния
орган е счел за изпълнени от заявителя. Обосновалите отказа понастоящем факти
са изцяло идентични с тези, описани в уведомителното писмо от 2018 г. –
заявената за подпомагане година е втора от поетия ангажимент по направление
„Биологично пчеларство“, т.е. не е спазено изискването да не се надвишават
минималните периоди на преход към биологично производство. Като относими правни
основания отново са цитирани разпоредби на Методиката за намаляване и отказване
на плащане по мярка 11 „Биологично земеделие“, утвърдена със Заповед № РД
09-144/ 23.02.2017 г. на МЗХ, а вместо на чл. 26 от Наредба № 1/ 2013 г. на МЗХ
/отм./, административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 11, ал. 5
от Наредба № 4/ 24.02.2015 г. на МЗХ. Съгласно последната, подпомаганите лица
получават плащания по ал. 1 за срок, който не надвишава минималните периоди на
преход към биологично производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл.
38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/ 2008 за определяне на подробни правила
за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното
производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на
биологичното производство, етикетирането и контрола. Така цитираната норма
/като алинея четвърта на чл. 11 от наредбата/, е съществувала както към момента
на постановяването на първоначалното уведомително писмо, така и на неговата
съдебна отмяна, а също и при постановяването решението на касационната
инстанция, вече с новата номерация, след отмяната на чл. 11, ал. 4 от Наредба №
4 от 24.02.2015 г. на МЗХ с Решение № 8834 от 11.06.2019 г. по адм. д. №
4906/2018 г. на ВАС, Осмо отделение.
Като част от действащото национално право, въпреки че не е била изрична
упомената, тя несъмнено е била взета предвид при произнасянето както на
административния орган, така и от съда при осъществения контрол за
законосъобразност, и към нея са изцяло относими изложените при отмяната на
Уведомително писмо № 02-040-6500/4011 от 12.11.2018 г., и цитирани по-горе
мотиви. Освен това при съпоставка се установява, че въпросната разпоредба на
практика преповтаря чл. 26 от Наредба № 1/ 2013 г. на МЗХ /отм./ относно
определена в абсолютен размер продължителност на периодите в преход, като освен
това за целите на подпомагането изрично въвежда и съответни правни последици –
отказ от такова подпомагане при надвишаването на установените от ЕК минимални
периоди на преход. Същата хипотеза е мотивирала извода за материална
незаконосъобразност в Решение № 11243/ 25.08.2020 г. по адм. д. № 8209/ 2019 г.
на ВАС, като е възприето противоречие на националното с общностното
законодателство и приложимост на последното.
Администрацията е обвързана от
съдебните решения по административни дела. В случая административният орган е
следвало да действа при условията на обвързана компетентност, наложена му от
задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, т.е. той е бил
задължен да издаде административния акт при изпълнение на дадените му със
съдебното решение указания по приложение на материалния закон. След като не е
сторил това, той се е произнесъл в пряко противоречие със съдебния акт, поради
което постановения от него индивидуален административен акт, е нищожен на
основание чл. 177, ал. 2 от АПК. На основание чл. 172, ал. 2 предл. първо от АПК,
с настоящото съдебно решение, следва да бъде обявена нищожността на
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г., за кампания 2016 г., с №
02-040-6500/4011#4 от 15.10.2020 г., издадено от заместник изпълнителен
директор на ДФЗ-РА.
По изложените съображения настоящият
съдебен състав намери предявената жалба за основателна, а актът на администрацията
за нищожен, на основание чл.177, ал.2 от АПК.
При своевременно направеното искане
и с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер на 1 050,00 лв., от които
10,00 лв. държавна такса и 1040,00лв. – заплатено възнаграждение за един
адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 24.11.2020 г. /л.104
от делото/. Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за
прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателя. Съобразно
критериите по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, фактическата сложност на
настоящото дело не се отличава от обичайната за този род дела. Правната
сложност, обусловена от приложимите правни норми и естеството на казуса в
случая също се явява типична за дела с предмет дължимост на заявено подпомагане
по ЗПЗП. Съобразно материалния интерес по делото в размер на 17 044,80 лв.,
заплатеното от жалбоподотеля адвокатско възнаграждение от 1040,00 лв., е в
определения минимум по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/ 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид изложеното
по-горе, покрива критериите за обоснованост и справедливост.
Воден от горните
мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. първо от АПК, съдът в посочения по-горе
състав
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожно
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г., за кампания 2016 г., с №
02-040-6500/4011#4 от 15.10.2020 г., издадено от заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция – гр. София, с
което във връзка със заявление за подпомагане с УИН 04/030616/69388 и Решение №
11243/ 25.08.2020 по адм. дело № 8209/ 2019 г. на ВАС, Г.С.К. с ЕГН **********, е уведомен, че оторизираната
субсидия по посочената по-горе мярка за кампания 2016 г., е 0,00 лева.
ОСЪЖДА
Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция с адрес гр. София, бул. „Цар
Борис III“ № 136, да заплати на Г.С.К. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на
1 050,00лв /хиляда и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено. Жалбата се подава чрез
ВТАС.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: