№ 3455
гр. София, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:М. Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от М. Георгиева Въззивно гражданско дело №
20241100502505 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 10.11.2023г., постановено по гр.д. № 45567/2020г. по описа
на СРС, ГО, 153 състав, е отхвърлена претенцията на Т. С. З. с правно
основание чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагане на допуснатия до делба
апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1387.147.1.1., с площ от 78 кв.м., заедно с ½ ид. част от избените
помещения, заедно с ½ ид. част от таванските помещения, заедно с ½ ид. част
от общите части на сградата, заедно с гараж с идентификатор
68134.1387.147.2 със застроена площ от 17 кв.м., заедно с ½ ид. част от
дворното мяст с площ от 215 кв.м., върху което е построена сградата с
идентификатор на имота 68134.1387.147, находящи се в гр. София, район
“Надежда”, ул. “****. Със същото решение е поставен в дял на М. С. З. по
реда на чл. 353 от ГПК на поземлен имот с идентификатор 37914.6848.447 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-76/21.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.
Кокаляне, район Панчарево, улица “****, с площ 525 кв.м., при съседи по
скица: ПИ с идентификатор 37914.6848.1134, ПИ с идентификатор
1
37914.6848.1133, ПИ с идентификатор 37914.6848.446 и ПИ с идентификатор
37914.6848.3062, заедно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 37914.6848.447.1, със застроена площ от 52 кв.м. и едноетажна
постройка /навес/ с идентификатор 37914.6848.447.2, със застроена площ от
18 кв.м. В дял на другия съделител Т. С. З. е поставен по реда на чл. 353 от
ГПК следният имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1387.147.1.1. по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрение със Заповед № РД-18-48/12.10.2011г. на изпълнителния директор на
АГКК, представляващ апартамент с площ от 78 кв.м., находящ се в гр. София,
район “Надежда”, ул. “****, при съседи над обекта: самостоятелен обект с
идентификатор 68134.1387.147.1.2, заедно с ½ ид. част от избените
помещения, заедно с ½ ид. част от таванските помещения, заедно с ½ ид. част
от общите части на сградата, заедно с гараж с идентификатор
68134.1387.147.2 със застроена площ от 17 кв.м., заедно с ½ ид. част от
дворното място с площ от 215 кв.м., върху което е построена сградата с
идентификатор на имота 68134.1387.147, при съседи по скица: ПИ с
идентификатор 68134.1387.2039, ПИ с идентификатор 68134.1387.148, ПИ с
идентификатор 68134.1387.2387, ПИ с идентификатор 68134.1387.161, ПИ с
идентификатор 68134.1387.162 и ПИ с идентификатор 68134.1387.146. Със
същото решение М. С. З. е осъдена да заплати на Т. С. З. на основание чл. 69,
ал. 2 от ЗН сумата от 50 772, 50 лева за уравнение на дяловете. С
първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от М. С. З. срещу
Т. С. З. искове с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на сумите 3
337, 50 лева, представляваща обезщетение за ползата, от която ищецът е
лишен във връзка с ползване на съсобствения имот и построената в него
сграда в с. Кокаляне, ул. “****, за периода от 02.11.2020г. до 11.10.2022г. и 3
794, 50 лева, представляваща обезщетение за ползата, от която ищецът е
лишен във връзка с ползване на съсобствения имот и построените в него
сгради в гр. София, район “Надежда”, ул. “****, за периода от 02.11.2020г. до
11.10.2022г.
Срещу решението, в частта относно определеното парично уравнение
във връзка с извършеното разпределение на съсобствените имоти по реда на
чл. 353 от ГПК, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от
ищцата М. С. З., в която са изложени оплаквания за необоснованост на
съдебния акт в посочената част. Конкретно излага, че първоинстанционният
2
съд не е изложил мотиви защо е кредитирал заключението по допълнителната
съдебно-оценителна експертиза, съобразно което е определена по-висока
стойност на имотите в с. Кокаляне. Счита, че следва да бъде прието за
обосновано, пълно и обективно заключението по основната оценителна
експертиза. Изразява несъгласие с формираните от СРС изводи, че при
допълнителната експертиза била оценена отделно и земята, включена с
определен коефицент. Сочи, че и вещото лице по основното заключение е
включило в дадената оценка стойността на земята. Поддържа, че в
допълнителната експертиза е приложен коефицент за земята и навеса, но този
метод не бил мотивиран с обосновани изводи. По тези съображения е
направено искане за отмяна на обжалваното решение в частта относно
определеното парично уравнение, като се приеме, че стойността на имотите в
с. Кокаляне е посочената в основната експертиза.
Насрещната страна Т. С. З. оспорва въззивната жалба като
неоснователна по подробно изложени съображения, идентични с доводите,
развити в депозираната от него въззивна жалба.
Подадена е и въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в
частта относно определеното парично уравнение във връзка с извършеното
разпределение на съсобствените имоти по реда на чл. 353 от ГПК, и от
ответника Т. С. З.. В същата са изложени оплаквания за допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на
формираните от първоинстанционния съд изводи. Конкретно се оспорва
приетата от СРС оценка на стойността на имота в с. Кокаляне, като твърди
същата да е два пъти по-ниска от пазарната стойност на подобни имоти в този
район. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в
обжалваната му част.
Насрещната страна М. С. З. оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Счита за неоснователни твърденията на въззивника-ответник
относно действителната пазарна оценка на имота в с. Кокаляне, доколкото
същата не почива на обективни данни по делото. Поддържа, че следва да се
кредитира заключението по приетата основна оценителна експертиза.
Решението в останалите му части, включително и относно способа за
извършване на делбата на съсобствените имоти, е влязло в сила като
необжалвано.
3
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:
Съдебното производство е делбено, втора фаза на процеса – по
извършване на делбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема за установено следното от
фактическа страна:
С влязло в сила на 25.05.2022г. решение по допускане на делбата
първоинстанционният съд е допуснал извършване на делба между М. С. З. и Т.
С. З. на следните имоти и при следните квоти: 1/. поземлен имот с
идентификатор 37914.6848.447 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-76/21.12.2010г. на изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в с. Кокаляне, район Панчарево, улица “****, с
площ 525 кв.м., при съседи по скица: ПИ с идентификатор 37914.6848.1134,
ПИ с идентификатор 37914.6848.1133, ПИ с идентификатор 37914.6848.446 и
ПИ с идентификатор 37914.6848.3062, заедно с построените в имота
двуетажна жилищна сграда с идентификатор 37914.6848.447.1, със застроена
площ от 52 кв.м. и едноетажна постройка /навес/ с идентификатор
37914.6848.447.2, със застроена площ от 18 кв.м. и 2/. самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.1387.147.1.1. по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрение със Заповед № РД-18-48/12.10.2011г. на
изпълнителния директор на АГКК, представляващ апартамент с площ от 78
кв.м., находящ се в гр. София, район “Надежда”, ул. “****, при съседи над
обекта: самостоятелен обект с идентификатор 68134.1387.147.1.2, заедно с ½
ид. част от избените помещения, заедно с ½ ид. част от таванските помещения,
заедно с ½ ид. част от общите части на сградата, заедно с гараж с
идентификатор 68134.1387.147.2 със застроена площ от 17 кв.м., заедно с ½
ид. част от дворното място с площ от 215 кв.м., върху което е построена
сградата с идентификатор на имота 68134.1387.147, при съседи по скица: ПИ с
идентификатор 68134.1387.2039, ПИ с идентификатор 68134.1387.148, ПИ с
4
идентификатор 68134.1387.2387, ПИ с идентификатор 68134.1387.161, ПИ с
идентификатор 68134.1387.162 и ПИ с идентификатор 68134.1387.146., при
следните квоти: ½ ид. част за М. С. З. и ½ ид. част за Т. С. З..
С постановеното решение във втората фаза на делбеното производство
първоинстанционният съд е извършил делбата чрез разпределение на
съсобствените имоти по реда на чл. 353 от ГПК, като решението в посочената
част относно способа за ликвидиране на съсобствеността е влязло в сила като
необжалвано.
По релевираните във въззивните жалби оплаквания за неправилност на
решението относно определеното парично уравнение на дяловете, като
последица от извършеното разпределение на имотите, съдът приема следното:
Целта на делбеното производство е прекратяване състоянието на
съществуваща съсобственост, при което всеки съделител има право да получи
съответната припадаща му се част от съсобственото имущество. Ако
съществува възможност всеки съделител да получи реален дял от
съсобственото имущество и стойността на този реален дял съответства
напълно на стойността на квотата на получилия го съделител, делбеното
имущество се разпределя без да се извършва парично уравняване. Ако обаче
определеният за някой от съделителите реален дял е на стойност, по-малка от
стойността на квотата, определена с решението по допускане на делбата,
неравенството се изравнява в пари. За да е налице пълно съответствие между
получения от всеки един от съделителите дял /в имот или пари/ с неговата
квота, имуществото, предмет на поделяне, се остойностява според
действителната му пазарна цена към момента на извършване на делбата и въз
основа на тази цена се определя дължимото уравнение.
Както е прието в решение № 266 от 17.10.2014г. по гр.д. № 3333/2014г.
по описа на ВКС, Първо ГО, стойността на получения от всеки един от
съделителите дял се определя към един и същи момент и това е моментът, в
който се извършва разпределянето на делбеното имущество. Ако стойността
на получения от един съделител реален дял се определи към един момент, а
стойността на дължимото на другия съделител парично уравнение - към друг
момент, и в изтеклия период от време пазарните цени на имотите са
претърпели промяна, състоянието на неравенство няма да бъде преодоляно.
Поради това е необходимо чрез изслушване на експертиза да се установи
5
стойността на делбеното имущество към момента на извършването на
делбата.
Ако решението на първоинстанционния съд е обжалвано само в частта
за дължимото парично уравнение, а в частта, с която е определено кой от
съделителите какъв реален дял да получи е влязло в сила, паричното
уравнение следва да бъде определено според стойността на делбеното
имущество към момента на влизане в сила на първоинстанционното решение.
В този случай въззивната инстанция следва да допусне изслушване на
експертиза за установяване на действителната пазарна цена на имуществото,
предмет на делбата, към момента на влизане в сила на решението на
първоинстанционния съд в частта, с която е извършено разпределението на
реалните дялове, ако от датата, към която е определена тази цена в
производството пред първоинстанционния съд до датата на влизане на
решението му в сила е изминал значителен период от време, независимо от
причината за това.
С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че предмет на
въззивното производство е единствено определеното парично уравнение за
разпределените имоти, се налага извод, че действителната пазарна цена на
имуществото, предмет на делбата, следва да бъде определено към момента на
влизане в сила на първоинстанционото решение в частта относно
извършеното разпределение на реалните дялове – конкретно, следва да се
определи към 14.12.2023г.
В първоинстанционното производство е прието заключение на основна
оценителна експертиза, изготвено през м.02.2023г., съобразно което пазарната
стойност на имотите в с. Кокаляне е определена на общо 221 400 лева /от
които 201 372 лева за сградата и мястото и 20 095 лева за навеса/ при
прилагане на сравнителния метод на пазарните аналози. Оценката на навеса е
определена по метода на възстановителната стойност. По отношение на
имотите в гр. София, ул. “**** е определена оценка в размер на 149 752 лева
по метода на обезщетението, при съобразяване на подробния устройствен
план и общия устройствен план на гр. София от 2009г. и с оглед
инвестиционното развитие на имота.
Заключението, в частта относно определената оценка за имотите в с.
Кокаляне, е оспорено от ответника Т. С. З. и по негово искане е допусната
6
допълнителна експертиза, изготвена през м.09.2023г. От същата се
установява, че пазарната стойност на имотите в с. Кокаляне, определено по
метода на пазарните аналози, възлиза на 251 297 лева. Вещото лице е
изготвило заключението въз основа на извършена проверка на реални оферти
в публични сайтове за продажба на имоти. Разликата между оценките,
определени в основната и в допълнителната експертиза, е изводима от
обстоятелството, че вещото лице по допълнителната експертиза е определило
отделно стойността на земята, като към разгърнатата площ на къщата е
добавена 10% от квадратурата на имота и 5 % от тази на навеса.
Във въззивното производство е прието заключение на повторна
тричленна експертиза със задачи да се определи действителната пазарна
стойност на всички делбени имоти при съобразяване на пазарните условия,
вида и начина на ползване на имотите, тяхното действително състояние,
установено при извършване на оглед, като оценката следва да бъде
определена в три варианта – към м.10.2023г., към м.12.2023г. и към настоящия
момент. Вещите лица са определили действителната пазарна стойност на
имотите към настоящия момент след извършен оглед на място и въз основа на
данни за офертни цени за сходни имоти. По отношение на оценката на
имотите към м.10.2023г. и към м.12.2023г. е посочено, че не са открити
пазарни свидетелства за продажба на имоти към релевантия момент -
м.10.2023г. и м.12.2023г. Поради изложеното експертите са ползвали
графиката на www.imot.bg за средни цени за 1 кв.м. към съответния момент и
за съответния район. Направен е извод, че пазарната стойност на имотите в с.
Кокаляне към настоящия момент е 330 272 лева, а към м.10. и м.12.2023г. –
274 622 лева. Пазарната оценка на имотите в гр. София, ул. “**** към
настоящия момент е определена на 174 185 лева, а към м.10. и м.12.2023г. –
162 882 лева.
Настоящият съдебен състав счита, че не следва да кредитира
заключението на приетата във въззивното производство съдебно-техническа и
оценителна експертиза. За да стигне до този извод съобрази обстоятелството,
че пазарната стойност на имотите към релевантния момент – м.12.2023г. не е
определена при съобразяване на данни за продажби на имоти с подобна
характеристика на оценявания. Представената в заключението графика на
www.imot.bg касае имоти в с. Кокаляне, без сравняваните имоти да са описани
7
със съответните характеристики на сградите – конструкция, площ, етажност и
други, конкретното местоположение на поземлените имоти, тяхната площ и
др. В този смисъл определената пазарна цена не отговаря на изискванията при
прилагане на метода на сравнителните продажби /метод на пазарните
аналози/. Именно този метод е приложим при определяне на действителната
пазарна цена на имота според приетото в т. 7 от ТР № 1 от 19.05.2004г. на ВКС
по тълкувателно дело № 1/2004г., ОСГТК, а именно – стойност, която отчита
не само конкретното техническо състояние на сградата /време на изграждане,
материали, овехтяване и др./, но и икономическите параметри, обусловени от
предлагането и търсенето на регионалния пазар на недвижими имоти. Метода
на пазарните аналози се базира на информация за продажба на имоти с
подобна характеристика на оценявания и при този метод са прави оценка чрез
пряко сравнение на продажни и предлагани офертни цени на подобни имот,
като се вземат предвид предназначението на сравняваните обекти, време на
осъществяване на сделката, местоположение спрямо сравняваните, година на
изграждане на сградата, специфични сходни фактори и други. Тези критерии
са използвани от вещото лице по допуснатата в първоинстанционното
производство допълнителна оценителна експертиза. Пазарната оценка на
имотите в с. Кокаляне е била определена въз основа на публикувани в сайт за
продажба на имоти оферти за обекти със сходни характеристики с процесния
имот. Това заключение е пълно и обосновано и преценено по реда на чл. 202
от ГПК следва да се кредитира. Вещото лице е съобразило и обстоятелството,
че делбените имоти в с. Кокаляне включват освен сграда и мястото, в което
същата е построена. Ето защо правилно при определяне на пазарната стойност
на същите е отчетена и стойността на земята, отделно от тази на сградата,
построена в нея. В основното заключение на оценителната експертиза не е
определена отделно стойността на поземления имот, което се установява при
съобразяване на начина на определяне на средната пазарна цена за 1 кв.м. –
вещото лице е извършило математическа операция “делене” - офертната цена
е разделена на застроената площ на сградата. Ето защо експертизата,
изготвената от вещото лице Л.Й., не следва да се кредитира в частта относно
определената пазарна стойност на имотите в с. Кокаляне.
С оглед изложеното се налага извод, че първоинстанционно решение в
обжалваната му част следва да бъде потвърдено. Правилно СРС е приел, че
действителната пазарна стойност на имотите в с. Кокаляне следва да бъде
8
определена в размер на 251 297 лева при съобразяване на заключението на
допълнителната оценителна експертиза. Следва да се посочи, че във
въззивните жалби не са изложени конкретни оплаквания срещу правилността
на изводите на първоинстанционния съд относно приетата действителна
стойност на имотите в гр. София, ул. “****, а именно – в размер на 149 752
лева, която се приема и от настоящия съдебен състав.
Стойностното уравнение на дяловете при възлагане на делбения имот и
уравнение с имот и/или пари, както и при разпределение на делбените имоти,
с различна стойност, се извършва на базата на съпоставка на стойността на
получения в собственост имот и стойностното изражение на дела от общата
делбена маса, изчислена също в парична стойност. Когато някой от
съделителите получава дял на стойност по-висока от стойността на дела му,
уравнението следва да се извърши именно в размера на разлика между
получен и притежаван стойност дял от общата маса, а не като разлика между
стойността на отделните дялове, получени от съделителите.
Стойността на цялата делбена маса /149 752 лева и 251 297 лева/ е
401 049 лева, или в стойностно изражение дела на всеки от съделителите е от
200 524, 50 лева /съделителите притежават равни права от съсобствените
имоти/. В случая съделителят Т. З. получавал в дял имот на стойност от
149 752 лева, а съделителката М. З. – на стойност от 251 297 лева.
Съделителката З. получава имотен дял, който е на стойност по голяма от дела
й в стойностната делбена маса със сумата от 50 772, 50 лева Именно това е
сумата, която следва да се плати като уравнение на дяловете, както правилно е
приел първоинстанционният съд.
По отношение на разноските:
В настоящия случай всяка от страните по делото има качеството на
жалбоподател и насрещна страна по въззивна жалба, като и двете въззивни
жалби са неоснователни. С оглед неоснователното отнасяне на спора пред
въззивния съд направените от страните разноски следва да останат за тяхна
сметка.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.11.2023г., постановено по гр.д. №
45567/2020г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 153 състав, в
обжалваната му част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10