Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 16
гр. Габрово, 18.04.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд, наказателно отделение, в публично
съдебно заседание на двадесети март, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БЛАГОВЕСТА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН
ПОПОВ
КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
при участието на секретаря Веселина Йосифова и прокурор Надежда
Желева, като разгледа докладваното от съдия Попов ВНОХД № 13 по описа за 2019
година, въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:
Въззивното производството е образувано по жалба на подсъдимия
А.И.А. ***, чрез служебния защитник адв. Д.С. *** против Присъда № 28 от 18.01.2019
година, постановена по НОХД № 34/2019 г. на Районен съд – Габрово.
С обжалваната присъда
първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия А.И.А., ********** за ВИНОВЕН в
това, че на 05.01.2019 г. в гр. Габрово, по улица „К” управлявал МПС – лек
автомобил „Р” с рег. № ***, без свидетелство за управление на МПС в едногодишен
срок от наказването му по административен ред за извършването на такова деяние
с НП № 18-0341-000347/06.06.2018 г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР
Габрово, влязло в законна сила на 19.06.2018 г., и с това е осъществил престъпление, поради
което и на основание чл. 343в, ал. 2 във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК го е ОСЪДИЛ
на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 800 лв. /осемстотин лева/ в полза
на държавата.
На основание
чл. 57 ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗИНЗС съдът е постановил подсъдимият да
изтърпи наказанието лишаване от свобода при първоначален СТРОГ режим.
Производството пред първата
инстанция е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл.
372, ал. 4 вр. с чл. 371, т. 2 от НПК – съкратено съдебно следствие. Няма
конституирани граждански ищци и частни обвинители.
Въззивната жалба е подадена от процесуално
легитимирано лице и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, което обуславя
процесуалната й допустимост.
С въззивната жалба се твърди, че присъдата на РС Габрово е
несправедлива. Делото било разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК.
Подсъдимият признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. При произнасянето на присъдата съдът не отчел наличието на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Подсъдимият съдействал за
разкриване на обективната истина. Направил самопризнания още в хода на
досъдебното производство. Деянието било с невисока степен на обществена опасност
и от него нямало последвали вредни последици. А.А. имал шест деца, за които се
грижил и ги издържал. Отегчаващи вината обстоятелства не били установени.
Следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК, като съдът наложи наказание лишаване от свобода под
най-ниския, предвиден в закона предел. Подходящото наказание било около шест
месеца лишаване от свобода. На основание чл. 55, ал. 3 от НК съдът можел да не
наложи по-лекото наказание - глоба.
Претендира се, съдът да определи
наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, като приложи
разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Пледира се
и алтернативно - ако съдът не намери основание да приложи чл. 55 от НК, да намали
наказанието лишаване от свобода до неговия минимум, като след редукцията по чл.
58а, ал. 1 от НК то да бъде в размер на осем месеца, както и глоба в минимален
размер.
От въззивната жалба е видно, че се поддържа
твърдение за явна несправедливост на наложеното наказание. Не се сочат нарушения
на процесуалния закон.
В жалбата, както и в съдебно
заседание, не са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание, проведено на 20.03.2019
г. жалбоподателят А.А. и неговият защитник адв. Д.С. *** поддържат жалбата и
направените искания. При последната си дума пред настоящата инстанция подс. А.А.
моли размера на наложеното наказание да бъде намален.
В съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура – Габрово пледира за потвърждаване на атакувания първоинстанционен
акт. Счита, че присъдата е мотивирана и постановена след подробен анализ на събраните
по делото доказателства.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А.А. *** и не притежава
свидетелство за управление на МПС, тъй като не е правоспособен водач на МПС.
С Наказателно постановление № 18-0341-000347/06.06.2018
г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР Габрово, влязло в законна сила на
19.06.2018 г., подсъдимият А.А. е наказан по административен ред, на основание
чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. първо от ЗДвП.
На 05.01.2019 г. преди обед,
подсъдимият А.И.А. управлявал лек автомобил „Р”
с рег. № ***, по улица „К” в гр. Габрово. Тогава бил спрян за проверка
от автопатрулен екип на РУ Габрово, в състава на който бил и свидетелят И.Д..
При извършената проверка подсъдимият не представил на полицейските служители
свидетелство за управление на МПС и след извършена справка е установено, че той
не притежава такова. След пристигането на свидетеля Д.Д. - автоконтрольор в ОД
на МВР Габрово, на подсъдимия бил съставен АУАН № 921620 от 05.01.2019 г.,
надлежно връчен му и подписан без възражения.
Горната фактическа обстановка е установена от
първоинстанционния съд след съпоставка на самопризнанието на подсъдимия с
писмените и гласните доказателства, събрани по време на досъдебното
производство, на основание чл. 373, ал. 3 и чл. 372, ал. 4 от НПК.
След анализ на събраните по делото
доказателства, ценени заедно и поотделно, настоящият въззивен състав установи
фактическа обстановка, каквато е описана и в мотивите на обжалвания
първоинстанционен съдебен акт. Направеното от подсъдимия А.И.А. самопризнание
се подкрепя изцяло от събраните по време на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства.
Подсъдимият А.А. не оспорва
фактическата обстановка, твърдението, че е извършил описаното в обвинителния
акт престъпление и правната му квалификация. Счита, че са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, които следва да доведат до определяне на
наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 от НК.
За престъплението по чл. 343в, ал.
2 от НК са предвидени наказания – лишаване от свобода от една до три
година и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. За да извърши
индивидуализация на наказанието на подсъдимия А.И.А., районният съд е отчел смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства, както следва: Смекчаващи вината обстоятелства – оказано
съдействие в хода на разследването. Съдът е обсъдил, че самопризнанието в
съдебна фаза не следва да се отчита, като смекчаващо обстоятелство отново, тъй
като то е задължително за производството, по което е разгледано делото, след
изразеното от подсъдимия и неговия защитник желание, и от това следва
определяне на наказание при приложението на чл. 58а от НК. Формалното
волеизявление по чл. 371, т. 2 от НПК, с което подсъдимият признава фактите в
обвинителния акт, не трябва да се интерпретира допълнително като смекчаващо
обстоятелство при индивидуализация на санкцията, съобразно изискванията на чл. 373, ал. 2 от НПК. Благоприятната
последица от този вид самопризнание е предопределена от закона ( чл. 373, ал. 2 от НПК), поради което то не
трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение. Районният съд се е
позовал на практиката на ВКС - ТР № 1/2009 г. по т.д. № 1/2008 г. на ОСНК.
Отчел е също, че не следва да се цени, като смекчаващо вината обстоятелство
факта, че подсъдимият има малки деца и полага грижи за тях. Обстоятелство, че има деца е следвало да
въздейства спрямо самия подсъдим възпиращо от извършването на престъпление,
съзнавайки своята родителска отговорност и необходимостта от полагане на грижи
за децата, но след като това не е станало и не го е възпряло, то това
обстоятелство не може впоследствие да се изтъква и да се приема, като основание
за намаляване на наказателната отговорност. Отегчаващи вината обстоятелства –
предишните осъждания за престъпления от общ характер, като от тях има четири
осъждания за същото по вид деяние.
Отделно от това, има многобройни наказания за нарушения на ЗДвП,
предимно за управление на МПС без съответно свидетелство за управление. Степента
на обществена опасност на подсъдимия, като деец е изключително висока предвид
многобройните му осъжданията и многобройните наказания по ЗДвП за управление на
МПС без съответно свидетелство за управление. Обществената опасност на
транспортните престъпления се обуславя от непосредствения обект на засягане.
Това са обществените отношения, свързани с безопасността на транспорта, в
частност транспортните средства и съоръжения, здравето и живота на хората. В
този смисъл, управлението на моторно превозно средство без свидетелство за
управление при хипотезата на конкретната правна норма съставлява престъпление с
висока степен на обществена опасност, която не следва да се подценява или
омаловажава, само защото наред с допуснатото нарушение в случая, не е извършено
и друго по-тежко, свързано или не с вредни последици. Имайки предвид
неправоспособността на подсъдимия, съчетана с неговата неграмотност, както и
редовното управление на МПС, районният съд е стигнал до извод за изключително
висока степен на обществена опасност на деянието, поставяйки в риск живота и
здравето на останалите участници в движението. Изразено е становище, че всичко
това очертава подсъдимия като системен нарушител, незачитащ законите и правовия
ред. Изразеното съжаление за стореното е формално и на практика липсва такова.
Подсъдимият има трайно установено престъпно поведение, насочено е към
неспазване на правовия ред, превърнало се в начин на живот, като наложените до
момента по отношение на него наказания по никакъв начин не са му подействали
възпиращо от извършването на нови престъпления. Първоинстанционният съд е установил
превес на отегчаващите вината обстоятелства.
Делото е разгледано при условията
на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.
Съобразявайки се с императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК,
първоинстанционният съд е определил наказание лишаване от свобода, като се е
ръководил от разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс. Правилна е
преценката, че подходящото наказание за подсъдимия А.А. е над средния размер, предвиден в чл. 343в, ал. 2 от НК, а именно – две години лишаване от свобода. В съответствие с разпоредбата на
чл. 58а, ал. 1 от НК, определеното наказание е намалено с една трета, като
съдът е постановил подс. А.А. да изтърпи наказание – една година и четири
месеца лишаване от свобода. Наложено е и комулативното наказание – глоба в
размер на 800 лева, което съответства на средния размер, предвиден от закона
размер. Наказанието глоба е съобразено с тежестта на деянието, а също така и
със семейното и имуществено състояние на дееца.
Първоинстанционният
съд правилно е приел, че по делото не се установяват изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, което да доведе до приложението на
чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55 от НК. Следва да се разясни, че изключително обстоятелство по
смисъла на чл. 55 от НК е такъв факт, който не е обичаен за масовите случаи, и
при оценка на личността на дееца и деянието води до извод, че дори и
най-лекото, предвидено в закона наказание, ще се яви несъразмерно тежко.
Приложението на чл. 55 от НК е изключение, а не правило. Настоящият
състав на ГОС намери изводите на първоинстанционния съд за правилни и
обосновани. Искането за намаляване размера на наказанието лишаване от свобода
се явява неоснователно. Описаното в жалбата съдействие от страна на подсъдимия
по време на досъдебното производство е отчетено от първоинстанционния съд при индивидуализацията
на наказанието. Самопризнанието
в съдебната фаза правилно не е обсъдено като смекчаващо обстоятелство, тъй като
то е задължително за производството, по което е разгледано делото след
изразеното от подсъдимия и неговия защитник желание, и от това следва
определяне на наказание при приложението на чл. 58а от НК. С оглед динамиката
на извършване на престъпления от този вид, обществената опасност на деянието
следва да се определи като висока. Липсата на вредни последици не може да се
обсъжда като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като при възникването на
такива ще е налице друго, по-тежко наказуемо престъпление. Достатъчно е, че с
действията си подсъдимият е създал реална предпоставка за възникването на тежки
последици, а именно увреждане здравето на останалите участници в движението по
пътищата и опасност за живота им. Фактът, че подсъдимият има шест деца, за
които се грижи, не може да омаловажи нуждата от справедливо наказание. В
случай, че възникнат затруднения по обгрижването и издръжката им, съответните
социални служби са длъжни да вземат мерки, съобразени с нормите за закрила на
детето. Изброените в жалбата смекчаващи вината обстоятелства са отчетени в
мотивите на първоинстанционната присъда, но не могат да се възприемат като
многобройни такива по смисъла на чл. 55 от НК.
По-ниско
по размер наказание лишаване от свобода няма да е в състояние да постигне
целите на чл. 36 от НК за превъзпитание и поправяне на дееца, както и да
въздейства предупредително и възпиращо за нуждите на генералната превенция. Наложените на А.И.А. до момента
наказания при предходните му осъждания за престъпления от общ характер не са
постигнали своето възпиращо и предупредително действие. За последните десет
години А.А. е осъждан четири пъти за същото деяние, наред с множество други
осъждания за престъпления против собствеността на гражданите. От справката за
нарушител/водач на л. 12 - 15 от ДП е видно, че А. често управлява МПС,
независимо че е неправоспособен. Множеството глоби, наложени по реда на ЗДвП за
това поведение също не са в състояние да го възпрат. Правилен е извода на
районния съд, че е налице висока обществена опасност на дееца. Ето защо се
явява нуждата от по-интензивна наказателна репресия, която да въздейства
предупредително и възпиращо, както по отношение на извършителя, така и по
отношение на останалите членове на обществото.
Тъй като деянието е умишлено и не
са изтекли повече от пет години от изтърпяване на предходно наложеното
ефективно наказание лишаване от свобода с определение по ЧНД № 206/2017 г. на
РС Севлиево, правилно районният съд е постановил наложеното наказание в размер на
една година и четири месеца лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален "строг"
режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
"б" от ЗИНЗС.
В заключение, може да се направи
извод за правилност, мотивираност и законосъобразност на атакуваната присъда,
което от своя страна обуславя цялостното й потвърждаване. Изведеният в нея
извод почива на констатацията, че самопризнанието на подс. А.А. се подкрепя
изцяло от събраните по време на досъдебното производство доказателства.
При извършената служебна проверка въззивният
съд не констатира основания за изменение на атакувания съдебен акт и в
останалите му части, както и да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Водим от горното и на основание чл.
338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда № 28 от 18.01.2019 година, постановена по НОХД № 34/2019 г. по описа на
Районен съд – Габрово.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба
или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: