Решение по дело №329/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 27
Дата: 26 март 2020 г. (в сила от 26 март 2020 г.)
Съдия: Виктор Богданов Георгиев
Дело: 20191700600329
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

                                                  Р     Е      Ш     Е     Н     И     Е                                                            

                                                                        № 27

 

                                                   Гр.Перник 26.03.2020 год.

 

 

                                         В    И М Е Т О    Н А      Н А Р О Д А

 

Пернишкият окръжен съд, наказателна колегия в публичното заседание на 15.януари през две хиляди и деветнадесета година в  състав:

 

                                                                   Председател: Виктор Георгиев                                                                         

                                                                            Членове: Бисер Петров

                                                                                            Антония Алексова

 

При секретаря Катя Станоева, с участието на прокурора А.Джамалова, като разгледа докладваното от В.Георгиев ВНАХД  № 329 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

        С Решение №179/04.11.2019год., постановено по нах.дело №207/2019год. Радомирският районен съд е признал обвиняемия И.К.Б., роден на *** ***, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, *** образование, разведен, ***, неосъждан, с ЕГН:**********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 17.03.2019 год., за времето между 02,30 до 04,30ч, в гр.Радомир, ***, до магазин ***, като проявил жестокост /хванал котката за опашката и я ударил от асфалта/ към гръбначно животно /котка/, й причинил противозаконно тежки увреждания /тежко увреждане на макроорганизма, граничещо със смъртта, изразяващо се в състояние на шок, субнормална температура /36,5 градуса/ и сърдечно- дихателен блок/ и трайно увреждане на здравето /премахване на два вътрешни органа-матка и яйчници, при принудително извършена хирургична намеса/, поради което на основание по чл.325б, ал.1 пр.2-ро и пр.3-то от НК, вр. чл.78а, ал.1 НК, ГО Е ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност, като на основание чл.78а, ал.1 НК, МУ Е НАЛОЖИЛ АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „Глоба“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал подсъдимият И.Б., който в срок е депозирал въззивна жалба. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановения съд. акт. Релевират се съображения за недоказаност на обвинението в лицето на Б.. Прави се искане въззивната инстанция да отмени постановеното решение и вместо него да постанови ново, с което да признае Б. за невиновен и да го оправдае.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Перник е изразил становище, че постановеното от РС-перник решение е законосъобразно и обосновано и предлага същото да бъде потвърдено.

Подсъдимият уведомен за насроченото съд. заседание не се явява. Вместо него се явява неговия защитник-адв.А.. Същият пред въззивната инстанция поддържа деподираната въззивна жалба.

              Пернишкият окръжен съд като провери обжалваното решение с оглед на сочените в жалбата доводи и изцяло служебно по реда на чл.314 от НПК, намери за установено следното:    

Обвиняемият И.К.Б. е роден на *** ***, адресно регистриран и живущ ***, български гражданин, *** образование, разведен, ***, неосъждан, с ЕГН: **********.

Същият не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност и не му е налагано административно наказание „глоба“ по реда на чл. 78а НК.

Свидетелката М.А.А. и синът ù - свидетелят Е.М.А., работели на смени в магазин *** в ********, до бл. № **. И двамата полагали грижи за котка, която обитавала района около магазина.

През нощта на 16.03.2019 г. срещу 17.03.2019 г., за времето до 07,00 ч., на работа бил свид. Е.М.А.. Около 02,30 ч. - 04,00 ч. през нощта на 17.03.2017 г. в магазина влезли клиенти, които свидетелят познавал - И., М., Р. и Т.. Те си купили алкохол - 3 бутилки по 200 мл водка и мастика и излезли навън. А. започнал да подрежда стока. По едно време чул котката да мяука силно, излязъл навън, но не я видял, само видял че клиентите му стоят отвън и разговарят, след което се прибрал.

След като приключил работа, около 07,15 ч., свид. А. излязъл отвън и на паркинга пред магазина, между две коли, видял котката, която обитавала района около магазина, да лежи на земята. Имала кръв по устата, краката и дупето и само мяукала. Обадил се на майка си - свид. А. и приятелката си М. (свид. Б.), след което взел котката и я сложил в кашон. Когато пристигнали и двете, тримата с колата отишли до ЖК „***“, кафене „***“, където А. и Б. слезли, а А. останал в колата. Възникнал конфликт с част от лицата, които преди това били в магазина. След това тримата се върнали до магазина и взели котката, за да я закарат до болница в гр. Перник, а после котката била транспортирана за лечение в клиника „Син кръст“ в гр. София.

Същата вечер, на 17.03.2019 г. свид. А., А., Б. и М.Б. (собственик на магазина) взели записи от охранителните камери на магазина и ги прегледали. На записа от камерата, която била разположена на стената с входната врата на магазина, пред входната врата отвън те видели да стоят М., И. - обв. Б. и Р.. Гледайки записа, видели стоящите пред магазина М. (свид. К.), И. (обв. Б.) и Р. (свид. Д.). Отначало Р. се приближил до котката, намираща се отвън, и я ударил леко два пъти по главата. След това двамата видели как към котката се приближава И. (обв. Б.), навежда се, хваща котката за опашката, вдига я, изправя се в цял ръст, изправя ръката си, завърта котката на 360 градуса, като я държи за опашката и я удря в асфалта. Котката изтичала към паркинга и не се виждала повече.

От разпитите на свид. М. К. и Р. Д., приятели на обв. Б., които същата нощ са били заедно с него в и пред магазина, РС-Радомир е установил, че те действително на 17.03.2019 г., през нощта, заедно с обв. Б., са посетили магазин *** в ЖК „***“ на гр. Радомир, до бл. № **, купили си алкохол и безалкохолни и излезли отвън, като застанали под навеса. От показанията на свид.Д. се установява, че е забелязал котката и я погалил. След това И. (обв. Б.) се приближил до котката и я хванал за опашката, след което я изхвърлил на земята и тя измяукала и избягала. Докато бягала, И. се опитвал да я изрита. Свид. М. К. в показанията си пред съда също сочи, че с И. и Р. били пред магазина около половин - един час и си говорели. По някое време И. казал, че някаква котка го била одраскала по крака. Видял котката отвън, чул тупване, погледнал И. и видял че той се опитва да ритне котката с крак.

От заключението на извършената съдебно - ветеринарномедицинска експертиза, РС-Радомир е установил, че в случая се касае за гръбначно животно от вида „домашна котка“. Животното е постъпило във ветеринарномедицинска клиника в състояние на шок и субнормална температура (36,5 градуса), при нормална такава 38 - 38,5 градуса и счупен кучешки зъб, представляващи увреждане на макроорганизма, граничещо със смъртта. Описаните множество травми по брадичката и започналото преждевременно раждане ясно показват употребата на механична сила върху животното. Принудително извършената хирургична намеса с цел премахване на органи - матка и яйчници също доказва, че към животното е приложена груба механична сила, а изпадането на котката в състояние на сърдечно дихателен блок е индикация за тежко увреден макроорганизъм преди хирургичната интервенция. Фактът, че липсва реакция на светлина и движение от страна на котката, е доказателство за загуба на зрение.

Обосновано съдът е приел, че гореописаните тежки травми, нанесени на животното, е възможно да бъдат получени при употребата на груба механична сила, която е проявена с особена жестокост. Принудителното премахване на два вътрешни органа, както и загубата на зрение представлява трайно увреждане на здравето.

Тази фактическа обстановка съдът е установил от събрания на досъдебното производство доказателствен материал, в т. ч. показанията на разпитаните свидетели, приложеното заключение на вещото лице по назначената съдебно - ветеринарномедицинска експертиза, протоколи за доброволно предаване и другите писмени доказателства.

Противоречия в събраните и приети по делото доказателства  не се констатират.

При така приетите и установени факти и обстоятелства по делото, от правна страна законосъобразно съдът е намерил, че обвиняемият Б. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна съставът на престъплението по чл. 325б, ал. 1, пр. 2-ро и пр. 3-то от НК, тъй като чрез нанесения удар в асфалта на животното му е причинил противозаконно тежки увреждания (тежко увреждане на макроорганизма, граничещо със смъртта, изразяващо се в състояние на шок, субнормална температура - 36,5 градуса и сърдечно - дихателен блок) и трайно увреждане на здравето (премахване на два вътрешни органа - матка и яйчници, при принудително извършена хирургична намеса).

Първостепенният съд е развил убедителни съображения както за обективната, така и за субективната страна на деянието.

Престъплението по  чл. 325б, ал. 1, пр. 2-ро и пр. 3-то от НК е резултатно и се счита за осъществено при установяване на извършване на изпълнителното деяние в някоя от предвидените в текста на основния състав форми и при настъпване на съставомерния резултат, визиран в ал. 1. Разпоредбата от специалната част на НК, с която е криминализирано деянието, за което обвиняемият Б. е привлечен към наказателна отговорност, систематически се намира в Глава десета, озаглавена „Престъпления против реда и общественото спокойствие“ и очевидно има предвид дейност, насочена към засягане на този родов обект от обществени отношения, които се охраняват с разпоредбите в тази глава, при което, наред с обективната страна на престъплението, деецът трябва да има и съзнанието, че я осъществява с особената му проявна форма, визирана в закона, а именно „жестокост“.

Правилно съдът еприел, че от субективна страна, деянието е осъществено с пряк умисъл, тъй като деецът безспорно е съзнавал общественоопасните последици и е целял същите - това се доказва от обстоятелството, че той е действал, нанасяйки удар на животното в асфалта със сила, с ясното съзнание за характера на увреждането, което може да причини.

Окончателният извод на съда за извършено именно от Б.  престъпление по чл. 325б, ал. 1, пр. 2-ро и пр. 3-то от НК издържа проверката на доказателствата.

По отношение на отговорността, която същият следва да понесе за това деяние, законосъобразно съдът е установил, че са налице императивните изисквания за неговото освобождаване от наказателна отговорност, регламентирани в чл. 78а, ал. 1 НК и не е налице нито една представка по чл. 78а, ал. 7 НК, която да изключи замяната на отговорността с административна.

Това е така, тъй като, бидейки умишлено, престъплението по чл. 325б, ал. 1, пр. 2-ро и пр. 3-то от НК, то същото е наказуемо с „лишаване от свобода“ до три години и с „глоба“ от 1000,00 до 5000,00 лева. От деянието не са причинени имуществени вреди, а деецът не е бил осъждан, нито е бил освобождаван от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 НК.

 Законосъобразно съдът е заменил отговорността на обвиняемия Б. с административна такава, като го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание –„глоба“ в размер от 1500,00 лева.

При индивидуализацията на административното наказание, съдът е обсъдил данните за личността на обвиняемия –необременено съдебно минало и с данни за личността, които не го характеризират в негативен план. С оглед на това, е възприето, че административното наказание следва да се наложи при превес на смекчаващите вината обстоятелства. При индивидуализиране на административното наказзание съдът е съобразил и семейното и обществено положение на обвиняемия.  

Правилно съдът е приел, че с този вид и размер административно наказание ще сe постигнат целите по чл. 12 ЗАНН за поправяне и превъзпитание на дееца от една страна, а от друга - ще се въздейства предупредително и възпиращо от подобни деяния на другите членове на обществото.      

При така изяснената фактическа обстановка, районен съд Перник е направил обосновани и законосъобразни правни изводи относно авторството и правната квалификация. Изложените съображения налагат извода, че обжалваното решение е обосновано, законосъобразно, постановено е при спазване на процесуалните правила, поради което липсват основания за неговото изменяване или отменяване.

Като взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд

 

Р     Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №179/04.11.2019 год., постановено по НАХД №207/2019 год. по описа на Районен съд гр.Радомир.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                     2.