М О Т
И В И :
Обвинението срещу Е.А.С. е по чл. 195 ал.1 т.4
пр.2 и т.7, във връзка с чл.194 ал.1, във връзка с чл.28 ал.1 от НК, в това, че
на неустановена
дата в периода от 12.03. 2015г. до края на месец април 2015 г. в село Д.,
община К., от стопанска постройка, находяща се на улица „И.“ №*, в условията на
повторност, като не представлява маловажен случай и чрез използване на
техническо средство- оригинален ключ, е отнел чужда движима вещ- бензинов
моторен трион марка „Щил Ем Ес 170“/„STIHL MS 170“/, на стойност 266.00/двеста
шестдесет и шест/ лева, от владението на Д.А.М. ***, без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да я присвои.
Подсъдимият присъства на първоначалните съдебни
заседания, но впоследствие съдебното производство се проведе в негово отсъствие,
но в присъствие на негов защитник- адв.С.П. ***. Представителят на РП-Казанлък
поддържа обвинението срещу Е.А.С..
От събраните по делото
доказателства, установени с доказателствени средства: протокол за доброволно предаване(л. 29), разписка (л.31),
свидетелство за съдимост, характеристична справка, заключенията на назначените и изготвени по делото оценителна и криминалистическа
експертизи,
показанията на свидетелите Д.М., С. М., М.И., М.М., Р.П. и К.Ч., всичките кореспондиращи
изцяло помежду си и отчасти с обясненията на подсъдимия, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка: На неустановена дата в периода от
12.03.2015г. до края на месец април 2015 г. подсъдимият Е.С. и братовчед му-
непълнолетният Р.Г.П. ***. В разговор помежду им С. предложил на св.П. да го
придружи до къща, находяща се на №34 на същата улица, в която живеела
свидетелката Д.А.М.. Знаел, че тя живее сама, а подсъдимият искал да открадне
джанти, тъй като му били необходими. Двамата прескочили невисоката ограда на
двора. Там С. намерил оригинален ключ за помещение, което се намирало под
тераса на първия етаж на къщата и отключил вратата му. Дал на св.П. запалката
си, за да му свети. Влязъл вътре и оттам изнесъл бензинов моторен трион марка „STIHL
MS 170“. Прескочил оградата на двора, поел бензиновия трион от П. и го отнесъл,
за да го скрие временно. След известен период от време/също в периода от 12-ти
март 2015г. до края на месец април 2015г./ подсъдимият продал моторния трион
марка „STIHL MS 170“ на свидетеля М. ***, а той от своя страна след около
седмица- на свидетеля М.Р.И. ***. След като го ползвал около два месеца, през
месец юни 2015г. след разкриване на престъплението и извършителя му, св.И.
предал с протокол за доброволно предаване процесния трион на служителя на
РУМВР-Казанлък И.Й. и срещу разписка от 21.07.2015г. вещта била върната на св.Д.М..
Видно
от заключението на изготвената оценителна експертиза пазарната стойност на
процесната движима вещ, възлиза на сумата от 266,00 лева.
Действайки по описания начин Е.А.С. е осъществил,
от обективна и субективна страна, престъпния състав на чл.195 ал.1 т.4 пр.2 и
т.7, във връзка с чл.194 ал.1, във връзка с чл.28 ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият е действал умишлено- съзнавал е общественоопасния характер на
деянието си, като е предвиждал неговите последици и е искал настъпването им.
Предвид гореизложеното съдът намира, че Е.А.С. е
осъществил деянието, за което му е повдигнато обвинение, поради което същият
следва да бъде признат за виновен и наказан.
От обективна
страна той е реализирал изпълнителното деяние „отнемане”
в двете негови части- прекратил е фактическата власт на собственика и е
установил своя трайна такава върху нея.
Налице
е съставът на чл.194 ал.1 от НК.
Деянието, предмет на наказателното
производство е осъществено, като С. е използвал техническо средство- оригинален
ключ, който намерил в близост до помещението, в което се е намирала отнетата от
него вещ. Налице е съставът
на чл.195 ал.1 т.4 от НК.
Е.А.С. е осъждан
двукратно.
Със споразумение №204/
01.08.2013г. по НОХД №1033/ 2013г. по описа на РС-Казанлък, влязло в сила на
01.08.2013г. той е осъден за извършено престъпление през периода от
16.01.2012г. до 21.08.2012г. за престъпление по чл.195 ал.1 т.т.3, 4 и 7, във вр.
с чл.194 ал.1, във вр. с чл.28 ал.2, във вр. с чл.26 ал.1 от НК на една година лишаване
от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК
изтърпяването на наложеното наказание е било отложено за срок от три
години. Съгласно чл.30 от НК не са изтекли 5 години от изтърпяване на
наказанието по посочената присъда. Следва да се приеме, че престъплението,
предмет на настоящото наказателно производство, е извършено от С. в условията
на специален рецидив-повторност. Налице е квалифицираният състав на чл.195 ал.1
т.7, във връзка с чл.28 ал.1 от НК.
При определяне на вида и
размера на наказанието на Е.А.С. съдът отчита като смекчаващи вината му обстоятелства:
тежкото му материално състояние, сравнително ниската стойност на отнетата от
него вещ и връщането й на собственика й- свидетелката Д.М., а като отегчаващи
вината му такива: лошите характеристични данни и обремененото съдебно минало.
При съвкупната преценка на изложените по-горе обстоятелства съдът счита, че
наказателната отговорност на този подсъдим следва да се реализира при превес на
смекчаващите над отегчаващите вината му обстоятелства, при които условия следва
да се определи вида на наказанието, а именно-лишаване от свобода. При обсъждане
на така установените смекчаващи и отегчаващи отговорността на Е.С. обстоятелства
съдът приема, че наказанието- една година лишаване от свобода, при първоначален
общ режим в затвор или затворническо общежитие от открит тип, отговаря както на
обществената опасност на деянието и на дееца, така и на нуждите на член 36 от
НК да се въздейства поправително, превъзпитателно и възпиращо върху подсъдимия
и неустойчивите членове на обществото, поради което то беше определено в този
вид и размер.
Налице са основанията на член 68 ал.1 от НК за отделното
изтърпяване от подсъдимия на наказанието, определено му с присъда по НОХД
№1033/ 2013г. по описа на РС-Казанлък в размер на една година лишаване от
свобода, при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит
тип.
Следва, на
основание чл.189 ал.3, във връзка с чл.189 ал.1 от НПК, Е.А.С. да
заплати
направените по делото разноски в размер на 342,40 лева, от които 42 лева по
сметка на ОД на МВР- Стара Загора и 300,40 лева по сметка на Районен съд-Казанлък.
Причините за
извършване на деянието, предмет на наказателното производство, са ниската
правна култура на подсъдимия и ярко изразеният му стремеж към противоправно
облагодетелстване.
Воден от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: