№ 146
гр. Свищов, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на първи октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова Христова
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Гражданско
дело № 20244150100379 по описа за 2024 година
Иск за развод по чл.49, ал.1 от СК
Постъпила е искова молба от А. И. М. , чрез адв.Мариета Кръстева
против Д. П., гражданин на Индия, с неизвестен адрес по чл.49 ал.1 от СК за
прекратяване на брака поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина
на ответника. Заявява, че тя и ответника са сключили граждански брак на
29.11.2022г. в гр.С, съгласно акт за брак №3470/29.11.2022г. на р-н Т. От брака
им на 5.06.2023г. е родено детето Б Д. П.. След сключване на брака ,
ответникът заминал в чужбина и повече няма контакт с него, включително и
чрез социалните мрежи. Повече от година живеят при условията на
фактическа раздяла. Заявява, че има още две деца, като след раздялата с Д. П.
се е събрала с бащата на второто си дете, като понастоящем очакват още едно
дете. Претендира упражняване на родителските права по отношение на
малолетното дете Б Д. П. , което понастоящем е настанено в професионално
приемно семейство, като за бащата бъде определен режим за осъществяване
на лични контакти, както и да заплаща ежемесечна издръжка в предвидения
от закона минимум. Желае да носи предбрачното си фамилно име-М., което не
е променяла при сключване на брака. В съдебно заседание поддържа молбата,
като оттегля искането си за упражняване на родителските права по отношение
на малолетното дете Б Д. П., съответно издръжка и режим за лични контакти.
Видно от становище на ДСП Бяла, детето е осиновено с Решение на ОС Русе.
1
Моли за решение в посочения смисъл.
В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК,
ответникът , чрез особения представител адв.И. Илиева , назначена на
основание чл.48 ал.2 от ГПК е подал писмен отговор по чл.131 от ГПК, в
който не възразява да се допусне развод поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, но не са представени категорични
доказателства за вината на ответника. По отношение на упражняването на
родителските права над детето Б Д. П. ще вземе становище след събиране на
доказателства, доколкото са налице данни, че е настанено при професионално
приемно семейство. Не претендира ползване на семейното жилище. С оглед
представените данни , че детето Б Д. П. е осиновено, отпада необходимостта
съдът да се произнася по въпросите да родителски права, издръжка и режим за
лични контакти.
Съдът като обсъди събраните доказателства, намери за установено:
Страните са законни съпрузи от 29.11.2022г. Бракът им е сключен с акт
за граждански брак №3470/29.11.2022г. на р-н Т , град С. Бракът е първи за
всеки от тях и от него имат едно дете Б Д. П., родено на 5.06.2023г., което се е
отглеждало от приемно семейство и впоследствие е осиновено. Скоро след
сключване на брака , ответникът заминал за чужбина и от тогава няма
информация за него.
По делото беше разпитан свидетелят Е.Е , с когото понастоящем
съжителства ищцата, който заяви, че не е виждал ответника. С ищцата преди
живели заедно и имат едно дете Е, през 2022г. се разделили и тогава тя
сключила брак с този индиец, който скоро след това заминал за чужбина. В
края на 2023г. се върнала при него и сега очакват още едно дете. Знае, че
повече от една година страните не живеят заедно и не поддържат контакт. При
това положение бракът им съществува само формално.
От доказателствата по делото се установи, че бракът на страните е
дълбоко и непоправимо разстроен. Същият е просъществувал фактически
2
много кратко, като след това страните са се разделили, не живеят заедно,и
нямат контакт.
Предвид гореизложеното ,съдът приема за установено, че между тях не
съществува взаимност, любов и доверие, семейството им съществува само
формално, налице е дълбоко разстройство в брачните им отношения, което не
може да бъде преодоляно и бракът им следва да бъде прекратен с развод.
С оглед заявеното от ищцата в исковата молба, разводът да се постанови
по вина на ответника, съдът намира че вината за разстройството на брачните
отношения е на ответника. Същият е проявил безотговорно отношение, като
скоро след скючване на брака е напуснал страната , без да прояви интерес или
да информира за местонахождението си ищцата.
Страните не претендират издръжка един от друг.
По отношение на ползване на семейното жилище- страните нямат такова,
сключили са брак в гр.С и са гостували в дома на близки. В случая съдът не
следва да се произнася по предоставяне ползването на семейното жилище
предвид липсата на достатъчно данни за собствеността, както и липсата на
такава претенция.
По отношение на фамилното име след развода-същото не следва да се
променя, доколкото при сключване на брака ищцата не е променила
фамилията си.
При този изход на делото, съдът намира, че разноски и такси не следва
да се присъждат. Ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски, а
ответникът е призован чрез ДВ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака между А. И. М. с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.* и Д. П., гражданин на Индия,роден на 29.01.1995г. ,
сключен с акт№3470/29.11.2022г. на р-н Т, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство по вина на мъжа.
3
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
4