№ 1543
гр. С., 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20211110142054 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл.
200 КТ за заплащане на сумите 60 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди и 2 657,07 лв. обезщетение за имуществени вреди от трудова
злополука, настъпила на 17.05.2019 г. в гр. С., АМ С., при кръговото
кръстовище в посока от гр. Б., ведно със законната лихва върху главниците от
увреждането и разноски по делото.
Ищцата твърди да е била в трудово правоотношение с ответника в
периода 17.06.2013 г. – 11.06.2020 г., като на 17.05.2019 г. на път по
обичайния маршрут от работа към вкъщи е претърпяла злополука,
регистрирана в НОИ, от където е призната за трудова, вследствие на което е
посетила У.. „Н.И.П.“, където е установено „счупване на лява раменна кост и
бедрена кост на ляв крак“. Установено е още „дискретно стеснена ставна
междина срединно в областта на страничния кондил и дискретно
просветляване на фисура без да може да се ограничи на профилна графия.
Твърди още след първоначалния преглед да е посещавала и други лечебни
заведения, поради изпитвани болки. На 21.05.2019 г. посетила Д. Т., където й
поставили диагноза „фисура на лява раменна кост и фисура на латерния
кондил на ляв фемор“. На 22.05.2019 г. посетила ХХ Д., след което и ВМА –
С., където й било издадено съдебно-медицинско удостоверение от съдебен
лекар с клинични данни за контузия на главата, клинични данни за контузия
на шията, контузия на лява раменна става, контузия на лява киткова става със
съмнение за счупване на ладиевидната кост, контузия в кръстно-седалищна
област, контузия на лява лакетна става, контузии на лява коленна става и на
лява бедрена кост. Твърди във връзка с тези прегледи да е сторила множество
1
разноски – такси и суми за изследвания, шини, ортези, колани,
пръсторазредители, лекарства, копиране на документи, такси за куриерски,
нотариални и правни услуги, както и суми за гориво на обща стойност 2
657,07 лв., които претендира като имуществени вреди. Отделно твърди след
злополуката да е станала тревожна и да е започнала да страда от безсъние,
липса на апетит, нарушена адаптация, кошмари, което наложило терапия при
психиатър с диагноза „тежки емоционални когнитивни и поведенчески
нарушения – постравматично стресово разтройство, което налага
продължително комплексно фармакологично и психотерапевтично лечение и
обуславя съществено увреждане в общото социално фун.иониране. Периодът
на възстановяване е бил дълъг и мъчителен, съпроводен с болки и страдания,
множество лекарски консултации и лечения, което довело и до издаване на
експертно решение от ТЕЛК на 08.06.2020 г., предвид което претендира
обезщетение за неимуществени вреди, което определя по справедливост в
размер на 60 000 лв.
Ответникът не оспорва наличието на трудово правоотношение между
страните в посочения в исковата молба период, както и че на 31.05.2019 г. по
получени предписания от НОИ е декларирал трудова злополука с вх.
№.77/31.05.2019 г. по описа на ТД на НОИ С. град, във връзка с претърпяно от
ищцата на 17.05.2019 г. ПТП. Оспорва твърдените от ищцата неимуществени
вреди да са в причинна връзка с трудовата злополука, както и техния размер.
Твърди посоченото от ищцата експертно решение да е отменено от
административния съд по негова жалба. Евентуално прави възражения за
приспадане на обезщетението със платени на ищцата обезщетение и/или
пенсия по общественото осигуряване, както и застрахователни обезщетения
по застраховки във връзка с процесната трудова злополука - ПТП. Твърди
ищцата да е допринесла за злополуката, като е шофирала без свидетелство за
управление на МПС и след като не е била в състояние да шофира, поради
влошено здраве. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука
или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто
или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител
има вина за настъпването им.
Ищецът носи тежестта на докаже съществуването на трудово
правоотношение между страните, настъпването по време на действието на
което на злополука, която е приета за трудова по установения ред,
обстоятелството, че същата е довела до временна нетрудоспособност, трайно
намалена работоспособност до 50 или над 50 на сто, както и настъпването на
вреди – неимуществени под формата на болки и страдания каквито твърди,
2
техният интензитет и продължителност, както и на имуществени по формата
на такси и разходи за лечение на травмите от злополуката.
При установяване на тези обстоятелства ответникът носи тежестта да
докаже, че е погасил задължението на падежа, респективно пълното или
частично погасяване на същото по пътя на общественото осигуряване, или от
застрахователя по групова застраховка „Трудова злополука“. Следва да
докаже възражението си за съпричиняване, а именно че ищцата е допринесла
за злополуката, като е шофирала без свидетелство за управление на МПС и
след като не е била в състояние да шофира, поради влошено здраве.
Страните не спорят, че помежду им e съществувало трудово
правоотношение, както и че на 17.05.2019 г. ищцата е претърпяла злополука
на път по обичайния маршрут от работа към вкъщи, която е установена за
трудова по смисъла на чл. 55, ал.2 КСО с разпореждане по чл. 60, ал. 1 КСО
от 04.06.2019 г. на ТП на НОИ – С. град.
В случая трудовата злополука е възникнала поради реализирано ПТП по
обичайния път на работника от работа към вкъщи. За изяснява на механизма
на реализираното ПТП по делото е прието заключение на автотехническа
експертиза. От заключението се установява, че на 17.05.2019г. в гр. С. около
15:15 часа, в светлата част на денонощието, на суха асфалтова настилка, л.а.
„О.В.“ с peг. № .., управляван от К. В. С., се движел по бул. „С.“ с посока на
движение от гр. Б. към гр. С., кв. Л., като в района на кръговото движение с
ул. „О..“ под АМ С. и в непосредствена близост до монтирания знак Б. от
ЗДвП, водачът на автомобила е предприел маневра спиране, за да изчака
движещите се в кръговото движение автомобили. В същото време по бул.
„С.“ в същата посока – от гр. Б. към гр. С., се движел л.а. „Ф.Г." с peг. № ..,
управляван от неустановен водач от мъжки пол в района на кръстовището на
бул. „С." с ул. „О.." - в кръгово движение, траекториите на движение на двата
автомобила се пресекли и настъпил удар помежду им. Експертът е посочил,
че в момента на удара скоростта на движение на л.а. „Ф.Г.“ е била не по-
висока от 20 км/ч, който извод следва от уврежданията по двата автомобила –
ожулвания по задна, респ. предна броня.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че
вследствие от процесното ПТП ищцата е получила кръвонасядане на левия
лакът, лявата китка и кръвонасядане в дясна поясно-седалищна област.
Проведено е лечение чрез поставяне на тутор на ляв долен крайник за 30 дни,
мека имобилизация на рамо тип „Д.“ за 25 дни и ортеза за китка и палец за 14
дни. Проведена е и рехабилитация след сваляне на превръзката. При анализ
на цялата медицинска документация и съобразявайки ниската скорост при
настъпване на ПТП, експертът е достигнал до извод, че не е вероятно да се
получат тежки увреждания като счупване на масивни кости, каквито са
лакетната и бедрената кост. Отразено е, че ищцата е била с дегенеративни
промени по гръбначния стълб в шията и пояса преди настъпване на
процесното ПТП, като е възможно травмата да е обострила съществуващите
3
преди това оплаквания, но не може да се определи дали и в каква степен това
се е случило. Изяснено е в заключението, че ищцата е изпитвала болка, която
се лекува с консервативно лечение под формата на медикаменти и
физиотерапия, а кръвонасяданията би следвало да преминат до две седмици
без да оставят последствия за живота и здравето на пострадалата. Освен това,
експертът е установил, че ищцата е претърпяла травма поради ухапване от
куче на 31.10.2020 г. и поради това събитие към момента на заключението е с
ограничени движения в лявата ръка. Разпитан в открито съдебно заседание
експертът заявява, че със сигурност са настъпили като увреждания описаните
кръвонасядания, а по отношение на твърдените счупвания медицинската
документация е противоречива, но механизмът на ПТП позволява да се
направи извод, че не би могло да се получат.
От приетата допълнителна съдебно-медицинска експертиза се установява,
че след извършен анализ на медицинската документация, свързана с
проведена образна диагностика, спрямо ищцата не се установява наличие на
травматични промени на костните структури, които да са настъпили в
резултат на ПТП. Изяснено е, че визуализираните промени на лумбалния и
цервикалния отдел на гръбначния стълб се свързват в най-голяма степен с
дегенеративни промени, т.е. възрастови промени. Разпитан в открито съдебно
заседание експертът потвърждава, че от медицинската документация не се
установяват фрактури на костите и сочи, че при наличие на съмнение за
травми на меките тъкани е възможно по преценка на наблюдаващия лекар
пациентът да бъде обездвижен с мека превръзка или шина, но в конкретния
случай от проведените изследвания няма данни за костни и мекотъканни
промени.
Приетите заключения на САТЕ и СМЕ съответстват напълно с приетите
по делото писмени доказателства и приобщените по делото пр.пр. № ./2019 г.
на СРП и ДП № ЗМК ./2019 г. по описа на С.., от които се установява, че е
образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че
на 17.05.2019 г., в гр. С., около 15:15 ч., при управление на МПС – л.а. „Ф.Г.“
с рег. № ., при кръгово движение, на изхода на гр. Б., нарушил разпоредбата
на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, като предприел маневра изпреварване, като не
съобразил наличието на друг автомобил пред него, като по непредпазливост
причинил телесна повреда на лицето К. В. С., чийто медико-биологични
признаци са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, водач на л.а. „О.В.“ с рег. № ., след което напуснал района на
местопроизшествието – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ във вр. с ал. 1,
във вр. с чл. 342 НК. С постановление от 28.07.2020 г. наказателното
производство е прекратено на основание чл. 199, ал. 2 във вр. с ал. 1, във вр. с
чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, като са изложени мотиви,
че в резултат от настъпилото ПТП е причинена лека телесна повреда по см. на
чл. 130, ал. 2 НК на пострадалата К. В. С., изразяваща се в контузия в тилната
област на главата, разтягане на шията, контузия в областта на левия лакът с
кръвонасядания по кожата, кръвонасядане в областта на лявата китка и
4
контузия в поясно-седалищната област с кръвонасядане на кожата вдясно.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
намира, че ищцата е претърпяла травматични увреждания, изразяващи се в
контузии и кръвонасядане в областта на шията, левия лакът, лявата китка и
дясната поясно-седалищна област, а по отношение на твърдените с исковата
молба счупвания на лява раменна кост и бедрена кост на ляв крак намира, че
същите остават недоказани.
От изложеното е видно, че са се осъществили фактите, включени във
фактическия състав на вземането – налице са претърпени болки и страдания в
резултат от травматично увреждане, настъпило при действието на трудов
договор, сключен с ответника, и признато по надлежния ред за трудова
злополука, довела до временна неработоспособност на ищеца.
Спорен между страните е въпросът за наличието на неимуществени вреди
и справедливия размер за обезщетяване на претърпените болки и страдания.
За отговор на този въпрос съдът съобразява следното:
Според вещото лице със сигурност от процесното ПТП пострадалата е
получила кръвонасядания на левия лакът, лявата китка и кръвонасядане в
дясна поясно-седалищна област, като е възможно това да е обострило
съществуващи оплаквания, свързани с дегенеративните процеси в гръбначния
стълб. Това уреждане е довело до засилена болка, като не може да се
определи със сигурност продължителността за изпитването й.
Кръвонасяданията би следвало да преминат до две седмици без да оставят
последствия за живота и здравето на пострадалата. От приетите болнични
листове се установява, че ищцата е била в отпуск поради временна
неработоспособност в периода от 20.05.2019 г. до 10.06.2020 г. Изложеното се
потвърждава и от показанията на разпитания по делото свидетел М. С., която
описва, че непосредствено след настъпване на процесното ПТП ищцата имала
силни болки в областта на шията, краката, ръцете и кръста, а няколко дни по-
късно й била поставена имобилизация – шина на ляв крак и лява ръка.
Споделя, че ищцата не могла да се движи и била нестабилна.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС
№./1968 г. понятието "справедливост" по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие,
а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства.
За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки
и страдания е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди с оглед на характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на болките и страданията, както и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането. При съобразяване на
тези предпоставки, като и на установените по делото факти съдът намира, че
справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищцата
неимуществени вреди е сумата 5 000 лв. При определянето му съдът отчита
както фактите, свързани с вида и характера на травмата, с първоначалната
интензивност на болката и последващата й продължителност, вкл.
5
продължителния период на възстановяване, така и механизма на увреждането
– ПТП с ниска скорост, както и обстоятелството, че ищцата продължава да
търпи известна болка и към настоящия момент. Същевременно съдът
съобразява и обстоятелството, че в по-голямата си част уврежданията се
дължат на дегенеративни промени и нямат пряка причинно-следствена връзка
с процесното травматично събитие.
От приетите по делото заверени копия от двустранно подписани фактури
и фискални бонове се установява ищецът да е извършил разходи за прегледи,
изследвания и лекарства в общ размер на 674,95 лв., разходи за копирни
услуги в общ размер на 101,94 лв., разходи за гориво в размер на 1727,71 лв.,
разходи за нотариални такси в размер на 6 лв., разходи за адвокатски услуги в
размер на 90 лв., банкови такси в размер на 9,50 лв. и такси за куриерски
услуги в размер на 46,97 лв. Тези разходи представляват имуществени вреди –
претърпени загуби от ищеца. Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Причинната връзка не се предполага, а трябва да се докаже
(Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС на РБ, т. 2), като
причинният процес следва да се ограничи до неговото типично, закономерно,
а не случайно развитие. Случайните вреди, които не са типичен и съпътстващ
резултат на увреждането са косвени вреди, т.е. те прекъсват причинно-
следствената връзка и не подлежат на обезщетяване.
В конкретния случай претендираните разходи за прегледи, изследвания и
лекарства не се установява да са сторени в пряка причинно-следствена връзка
с настъпилото събитие. Видно от разходните документи, ищцата е провела
допълнителни прегледи, доброволни изследвания по желание на пациента и е
закупила медикаменти, касаещи твърдените счупвания, които в
производството по делото не се установи да е претърпяла в причинна връзка с
процесното ПТП. Същевременно, съгласно заключението на СМЕ лечението
на претърпените от ищцата увреждания се изразява в прием на
болкоуспокояващи медикаменти и рехабилитация, а в исковата молба не са
наведени твърдения и липсва претенция за имуществени вреди именно за
такъв тип разходи. По отношение на претендираните разходи за копирни
услуги, гориво, нотариални такси, адвокатски такси, пощенски и куриерски
услуги и банкови такси съдът намира, че не се установява каквато и да било
причинно-следствена връзка между настъпилото събитие и сторените
разходи, поради което не следва да се обезщетяват от работодателя.
С отговора на исковата молба е направено възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, което съдът намира за неоснователно. Съгласно чл.
201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност. За да бъде намалено обезщетението при трудова злополука по
реда на посочената разпоредба в тежест на работодателя е да установи такова
поведение на пострадалия, при което последният не е положил дори грижата,
която и най-небрежният полага /виж Решение № 189 от 17.10.2019 г. по гр. д.
6
№ 1446 / 2019 г. на ВКС, IV г.о., Решение №348 от 11.10.2011 г. по гр. дело
№387/2010 г., ВКС, ІV г.о., Определение № 683 от 13.10.2020 г. по гр. дело
№1522/2020 г., ВКС, ІІІ г.о. и др./. Процентът съпричиняване зависи от
механизма на причиняване на трудовата злополука, като мислено се
преценява тежестта на допринасяне за всеки от факторите, причина за
травматичното увреждане, както и съотношението между причините, когато
са повече от една, респективно има ли баланс между тях или някоя от тях е
основна, решаваща, допълнителна, съпътстваща и т.н.
В случая ответникът не доказа възраженията си, че ищцата е допринесла
за настъпване на събитието поради това, че е управлявала автомобила си при
влошено здравословно състояние. Дори напротив – от приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза се установи, че придружаващите заболявания
на ищцата, настъпили преди процесното ПТП, не са пречка за управление на
МПС. Не се доказаха в производството и останалите наведени възражения от
ответника, че ищцата не е притежавала валидно свидетелство за управление
на МПС или е била лишена от правото да управлява МПС, като не бяха
ангажирани никакви доказателства в тази насока.
Няма основание така определеният размер на обезщетението да бъде
намален с получени обезщетения по пътя на общественото осигуряване,
доколкото според настоящия състав приспадането може да се извърши само
при обезщетяване на вреди от един и същ вид – платено обезщетение за
имуществени вреди се приспада от дължимо обезщетение за имуществени
вреди, а от обезщетението за неимуществени вреди следва да се приспадне
само платено обезщетение с основание обезвреждане на неимуществени
вреди. Обезщетението за временна неработоспособност, респ. обезщетението
за безработица впоследствие, заплащано по пътя на общественото
осигуряване, цели да замести липсващия трудов доход, т.е. обезщетява
имуществената вреда от невъзможността лицето да полага труд и да получава
трудово възнаграждение, но не обезврежда болките и страданията му. Ето
защо няма правна логика със същото да бъде намален размерът на
обезщетението за неимуществени вреди /така би се стигнало до
необезщетяване на вече претърпените имуществени вреди, свързани с липсата
на доход/. Същото се отнася и до заплащаните на ищцата пенсии и добавки в
периода от м.05.2019 г. до м.11.2021 г., тъй като те касаят компенсаторно
плащане във връзка с предходно заболяване.
От приетата преписка по щета № .., предявена пред ЗД „Б.И.“ АД се
установява, че на ищеца е изплатено по банков път на 25.08.2019 г. и на
28.08.2019 г. застрахователно обезщетение в общ размер на 1 000 лв., във
връзка с процесното ПТП. Видно от представената полица се касае за
доброволна застраховка „злополука на местата“, която ищецът е сключил
допълнително за управлявания от него л.а. О.В., а не за застраховка на
работниците и служителите за риска "трудова злополука" за сметка на
работодателя при условията на чл. 57 от Закона за здравословни и б.пасни
условия на труд. Сключената от ищеца застраховка не попада в обхвата на
7
разпоредбата на чл. 200, ал. 4 КТ, предвид което изплатената по нея сума
1 000 лв. не следва да бъде приспадната от дължимото от работодателя
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени във връзка с процесното
ПТП, признато за трудова злополука.
Ето защо съдът счита, че искът за неимуществени вреди следва да бъде
уважен за сумата 5 000 лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от 60 000
лв., а искът за имуществени вреди следва да бъде отхвърлен изцяло.
На ищеца следва да се присъди и законна лихва върху уважената част от
иска от датата на злополуката – 17.05.2019 г., до окончателното й заплащане.
По разноските.
Съобразно изхода от спора с право на разноски разполагат и двете страни.
Ищцата прави общо искане за присъждане на разноски, но до
приключване на съдебното дирене по делото не бяха ангажирани
доказателства за сторени разноски, предвид което такива не следва да й се
присъждат.
Съобразно уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на съда сумата от 243,89 лв. разноски
за държавна такса и депозит за вещи лица.
Ищецът следва да заплати на ответника съобразно отхвърлената част от
исковете адвокатско възнаграждение в размер на 3 257,51 лв. и депозит за
вещи лица в размер на 506 лв. съгласно представен списък по чл. 80 ГПК,
договор за правна защита и съдействие от 12.10.2021 г. и платежна нареждане
за платено адвокатско възнаграждение от 04.02.2022 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.б.р. – Б.” АД, ЕИК . да заплати на К. В. С., ЕГН **********
на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от ПТП, настъпило
на 17.05.2019 г. в гр. С., АМ С., при кръговото кръстовище в посока от гр. Б.,
и признато за трудова злополука с разпореждане по чл. 60, ал. 1 КСО от
04.06.2019 г. на ТП на НОИ – С. град, ведно със законната лихва от 17.05.2019
г. до погасяването на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума 5
000 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв., както и иска по чл. 200, ал. 1
КТ за заплащане на сумата 2 657,07 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди - такси и суми за изследвания, шини, ортези, колани,
пръсторазредители, лекарства, копиране на документи, такси за куриерски,
нотариални и правни услуги, както и суми за гориво, претърпени от ПТП,
настъпило на 17.05.2019 г. в гр. С., АМ С., при кръговото кръстовище в
посока от гр. Б., и признато за трудова злополука с разпореждане по чл. 60,
ал. 1 КСО от 04.06.2019 г. на ТП на НОИ – С. град.
8
ОСЪЖДА „С.б.р. – Б.” АД, ЕИК . да заплати на основание чл. 78, ал. 6
ГПК по сметка на СРС сумата 243,89 лв. такси и разноски.
ОСЪЖДА К. В. С., ЕГН ********** да заплати на „С.б.р. – Б.” АД, ЕИК .
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 3 763,51 лв. разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9