Решение по дело №7820/2017 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 386
Дата: 20 март 2018 г. (в сила от 10 април 2019 г.)
Съдия: Биляна Великова Видолова
Дело: 20174430107820
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Плевен, 20.03.2018г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V гр. състав, в публичното заседание на 20.02.2018г., в състав:

 

                                                 Председател: БИЛЯНА ВИДОЛОВА,

 

при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7820 по описа на съда за 2017 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Иск с правна квалификация чл.26, ал.2, изр.1, предложение последно ЗЗД.

 Ищцата М.Г.В. е предявила против С.Ж.В., иск за прогласяване нищожността на сключен между страните договор за продажба на наследство от 27.01.2017г., поради неговата привидност. Ищцата твърди, че е наследник на Г.М.В., починал на 22.01.2017 г. Твърди се, че ответницата С.Ж.В. е бивша съпруга на наследодателя. Изложено е, че между страните е сключен договор за продажба на наследство, нотариално заверен и вписан в службата по вписвания гр. Плевен, с вх. рег. №733/30.01.2017 г., акт. 274, том. 1, дело № 274/2017 г., съгласно който ищцата, в качеството на наследник, продала на купувача - С.В. – своя наследствен дял, получен от наследодателя Г.М.В., за сумата от 100.00 лв. Твърди се също, и че в деня на подписване на договора за продажба на наследство - 27.01.2017 г., ответницата подписала и обратно писмо, с което изрично заявила, че не е имала намерение да придобива наследството на Г.М.В. посредством оспорения договор, а и също така, че не е заплащала посочената в договора сума от 100.00 лв. Ищцата твърди, че заедно със сестра си от години живее и работи в Кралство Испания и не е била в течение с делата на покойния си баща. След погребението им станало известно от бившата съпруга и настояща ответница по делото, че баща им развивал дейност с две дружества и че ще има доста неща да се вършат след смъртта му по отношение на фирмите, дейността им, плащания към кредитори и др. Поради това се разбрали, всяка сестра поотделно, привидно да сключи договор за продажба на наследство с ответницата, която била запозната с дейностите на покойния им баща, въпреки че била разведена с него и така ответницата ще може да движи нещата след заминаването на дъщерите на наследодателя. Тя заявила, че ще подпише към момента на сключването на договорите за продажба на наследство и обратно писмо, в което ще бъде обективирана действителната воля на страните. Ищцата твърди, че е налице абсолютна симулация на договора за продажба на наследство поради пълната липса на желание у правните субекти за настъпването на правните последици, обективирани в договора. Моли се съдът да прогласи нищожността на договора за продажба на наследство. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответницата счита, че искът е неоснователен. Твърди, че ако е подписала обратно писмо, то е било заедно с другите книжка, които ѝ били дадени за подпис и които били предварително подготвени в адвокатска кантора. Твърди, че не разбира значението на документа и че никой не я е запознал с правните му последици. Твърди, че продажбата на наследството е била предварително обсъдена с ищцата и съобразена с волята на наследодателя Г.В., изразена приживе и известна на всички негови наследници. Твърди, че не е имала намерението да участва в привидна сделка, тъй като не са били налице основанията за това. Твърди, че се съобразява с волята на наследодателя Г.В., който само поради влошено здравословно състояние не е извършил приживе разпределение на частта от имуществото си, която се полагала на общата им дъщеря Г.В.. Моли се съдът да отхвърли иска, претендират се и направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Не се спори по делото, а и е видно от представеното удостоверение за наследници /л. 7 от делото/, че ищцата М.Г.В. е наследница на Г.М.В.. Не е спорно, че на 27.01.2017 г. ищцата е продала на ответницата наследството, останало ѝ от покойния ѝ баща Г.В., за сумата от 100.00 лв. /л.5 от делото/. Сделката е била надлежно оформена като договор за продажба на наследство, с нотариална заверка на подписите и вписана в Служба по вписванията – гр. Плевен. По делото е представено и обратно писмо /л.6 /, в което ответницата С.Ж.В. заявява липсата на намерение да придобива посредством договор за продажба на наследство между нея и ищцата, наследствения дял на М.Г.В., както и заявява, че не  е плащала посочената в договора сума от 100.00 лв. Във връзка с подписването на обратното писмо, по делото беше разпитана в качеството на свидетел С.Г. М.– сестра на ищцата, която води аналогично дело срещу същата ответница. Тя посочи, че в един и същи ден тя и сестра ѝ са продали наследството си с два отделни договора на ответницата, а тя им подписала обратни писма. Описва последователно, че първо отишли при един нотариус, който им отказал, после при друг, където подписали договора за покупко-продажба, и че обратното писмо било подписано от ответницата след това, в кантората на обслужващия ги адвокат. Свидетелката заяви, че всичко им било обяснено много преди да се подпише договора - че с него ответницата ще действа с бизнеса на баща им от тяхно име, докато те са в Испания, а като се върнат оттам, с обратното писмо те ще си върнат обратно наследството. Заяви, че било обяснено и на трите това, от адвокат, при който ги завела ответницата. Заявява, че не са се допитвали до други адвокати, не са обсъждали друг вариант, в който да направят пълномощно. Твърди, че на трите било обяснено какви са правните последици на единия и на другия документ и че с обратното писмо могат да си върнат наследството само чрез съда. По делото бяха зададени по реда на чл. 176 от ГПК въпроси на ответницата С.В., на които същата отговори като посочи, че може да чете и пише и има средно образование. Посочи, че един ден преди да подпише договора, той ѝ е бил даден от адвокат, а на следващия ден, като подписала документите, в последния момент ѝ било дадено обратното писмо и ѝ е било казано да се подпише. Твърди, че не ѝ е дадена възможност да го прочете и не ѝ е обяснено за този документ. Посочи, че обратното писмо е било подписано от нея след като се подписали договорите за продажба на наследство и след като се върнали от нотариуса в кантората на адв. А.. Не оспорва, че подписа и трите имена на обратното писмо са нейни и твърди, че е подписала документа въпреки че не ѝ било обяснено за какво става въпрос. Заявява, че е подписала документа в бързината и че са си имали някакво доверие.

При така събраните доказателства, съдът прави следните изводи: Предявен е иск за прогласяване нищожността на договор поради неговата привидност, а от твърденията на ищцата се установява, че тя твърди абсолютна симулация. При  привидния  договор  липсва съгласие да се породят правните му последици. Той се сключва, за да се създаде привидност за трети лица, като страните реално не желаят възникването на правните последици на договора и не желаят да са обвързани от него. Привидният договор е нищожен, независимо от това дали прикрива някаква друга сделка или не. В случая твърдяната абсолютна симулация на договора за продажба на наследство се доказва от представеното по делото обратно писмо, което категорично и безпротиворечиво сочи, че едната от страните по делото не е имала намерение да настъпят правните последици на сключения договор, изготвила е в тази връзка писмен документ и го е предала на другата страна. Именно и поради нежеланието за настъпване на последиците на договора, тя е заявила и че не е заплатила посочената в договора продажна цена от 100лв. На базата на представеното по делото обратно писмо, неоспорено като авторство от ответницата, за доказване на симулацията са допуснати и свидетелски показания, съгл. чл. 165 ал. 2 от ГПК. Въпреки че свидетелските показания на св. С.М.- сестра на ищцата, са дадени от заинтересован от изхода на делото свидетел – в близки родствени връзки със ищеца по делото и от лице, което е в дело с ответницата, съдът следва да даде вяра на показанията на тази свидетелка, доколкото те съвпадат с обясненията на ответницата – а именно, че първо е бил подписан договорът за продажба на наследство, а след завръщането от нотариуса, ответницата е подписала обратното писмо към всеки от договорите. Обстоятелството, че са подписани две обратни писма – за ищцата и за свидетелката, че на обратното писмо е налице не само подпис, а и изписване на три имена на ответницата, не може да доведе до извод, че ответницата е подписала толкова бързо писмото, че не е могла да разбере за какво става въпрос, т.к. тези действия безспорно отнемат време, за което подписващия би могъл да се види и осъзнае краткия текст на обратното писмо. Поради наличие на обратното писмо при ищцата следва да се приеме, че и тя, като страна по договора за продажба на наследство, не е имала намерението да  възникнат правните му последици и че и нейното съзнание, както на ответницата, е било за сключване на привиден договор, който съобразно чл.26, ал.2, изр.1, предложение последно от ЗЗД, се явява нищожен. При тези изводи на съда, подкрепени с наличието на изрично обратно писмо, съставено нарочно и конкретно във връзка със сключения договор за продажба на наследство, предявеният иск за прогласяване нищожността на този договор се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

При този изход на делото, основателна се явява претенцията на ищцата за заплащане на направените по делото разноски в размер на 560.00лв. и ответницата следва да бъде осъдена да я заплати изцяло.

Воден от горното, съдът

 

 

Р        Е       Ш        И:

 

ПРОГЛАСЯВА, на осн. чл.26, ал.2, изр.1, предложение последно от ЗЗД, НИЩОЖНОСТТА на Договор за продажба на наследство от 27.01.2017г., вписан в Служба по вписвания гр. Плевен, с вх. рег. №733/30.01.2017 г., акт 274, том. 1, дело № 274/2017 г., сключен между М.Г.В.,  ЕГН ********** и С.Ж.В., ЕГН **********, съгласно който М.В. продава придобитото наследство, оставено от покойния Г.М.В., починал на 22.01.2017год., на С.В.  за  сумата от 100.00 лв., поради привидност и сключване при условията на абсолютна симулация.

 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, С.Ж.В., ЕГН ********** да заплати на М.Г.В.,  ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 560 лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: