№ 137
гр. П. , 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Василева
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Росица Василева Гражданско дело №
20205220102876 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
„ПАРК ТРЕЙД“ ЕООД против Н. А. Л. за осъждане на ответницата Н. А. Л.
да заплати на ищеца „ПАРК ТРЕЙД“ ЕООД сумата в размер на 2400 лв. с
ДДС, представляваща наемна цена по Договор за наем от 04.12.2017 г. за
ползване на лек автомобил, марка „М.“, модел „.............“, с рег. № .............,
рама ............., ведно със законната лихва за забава върху посочената сума,
считано от датата на предявяване на иска – 20.10.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че е сключил договор за наем с ответницата Н. А. Л., по
силата на който й представил за временно и възмездно ползване, за срок от
04.12.2017 г. до 31.12.2017 г., лек автомобил марка „М.“, модел ............., с рег.
№ ............., рама ............., а ответницата се задължила да заплати наемна цена
в размер на 2000 лв. без ДДС. Сочи, че предал автомобила в изправност на
ответницата на 04.12.2017 г., както и че тя му го върнала на 01.01.2018 г.,
съгласно постигнатите уговорки. Твърди, че до настоящия момент
ответницата не му е платила договорената наемна цена в размер на 2400 лв. с
ДДС, независимо от многократно отправяните напомняния от негова страна
за това.
Моли исковата претенция да бъде уважена. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответницата Н. А. Л., в който излага съображения за неоснователност на
предявения иск. Заявява, че не оспорва обстоятелствата, че на 04.12.2017 г. е
сключила договор за наем с ищцовото дружество за ползване на лек
автомобил, марка „М.“, с рег. № ............., че ищецът й е предал автомобила,
предмет на договора за наем от 04.12.2017 г., с приемо-предавателен
протокол от същата дата - 04.12.2017 г., както и че тя е върнала на
наемодателя - ищеца автомобила с приемо-предавателен протокол от
01.01.2018 г. Твърди, че не дължи на ищеца претендираната наемна цена от
2400 лв. с ДДС, тъй като при връщането на лекия автомобил предала исковата
сума от 2400 лв. с ДДС на ръка на лицето Т.Д.Б., в качеството му на
управител на ищцовото дружество „ПАРК ТРЕЙД“ ЕООД, като последният
поел ангажимент да преведе сумата по сметка на фирмата и да осчетоводи
същата. Ищцата твърди, че седмица след връщането на автомобила - в
началото на месец януари 2018 г. се срещнала с лицето Т.Д.Б. и той в
присъствието на свидетел й заявил, че отношенията им са уредени, тъй като
внесъл сумата по сметка на ищцовото дружество и същата била осчетоводена.
Моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Формулира
доказателствени искания. Претендира разноски.
Ищецът „ПАРК ТРЕЙД“ ЕООД, чрез процесуалния си представител –
адв. И.П., в открито съдебно заседание, поддържа исковата молба, изразява
становище за основателност на предявения иск и моли исковата претенция да
бъде уважена.
В открито съдебно заседание ответницата Н.Л., чрез пълномощника си –
адв. Д.К., поддържа отговора на исковата молба и моли предявения иск да
бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори и с доклада по делото, на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че: 1) на 04.12.2017 г. между ищеца „ПАРК ТРЕЙД“ ЕООД, като
наемодател и ответницата Н. А. Л., като наемател, е сключен договор за наем
за ползване на лек автомобил, марка „М.“, модел „.............“, с рег. № .............,
рама ............., за срок от 04.12.2017 г. до 31.12.2017 г., срещу заплащане на
наемна цена в размер на 2000 лв. без ДДС в края на срока на договора, като
наемателят се е задължил да върне автомобила на наемодателя на 01.01.2018
г.; 2) с приемо-предавателен протокол от 04.12.2017 г. ищецът „ПАРК
ТРЕЙД“ ЕООД е предал на ответницата Н. А. Л. процесния лек автомобил,
марка „М.“, модел „.............“, с рег. № ............., рама .............; 3) с приемо-
предавателен протокол за връщане на МПС от 01.01.2018 г. ответницата Н. А.
2
Л. е върнала на ищеца „ПАРК ТРЕЙД“ ЕООД лек автомобил, марка „М.“,
модел ............., с рег. № ............., рама ..............
Безспорните обстоятелства между страните се установяват и подкрепят
и от представените от ищеца и приети по делото писмени доказателства –
Договор за наем от 04.12.2017 г., приемо-предавателен протокол от
04.12.2017 г. и приемо-предавателен протокол за връщане на МПС от
01.01.2018 г.
От представената по делото фактура № **********/04.12.2017 г. се
установява, че във връзка със сключения между страните договор за наем от
04.12.2017 г. ищецът „ПАРК ТРЕЙД“ ЕООД е издал на ответницата Н.Л.
посочената фактура на стойност 2400 лв. с ДДС. Фактурата е двустранно
подписана от страните, което обстоятелство не се оспорва по делото, като в
същата е отразено, че плащането следва да стане „по сметка“.
По делото е приета и неоспорена от страните съдебно-икономическа
експертиза, която съдът кредитира като обективна, обоснована и
компетентно изготвена от вещото лице. Видно от експертното заключение в
счетоводните регистри на ищеца, по сметка 501 (каса в брой) и 503 (банкови
сметки) няма отразено постъпило плащане по процесния договор и фактура.
Ищецът не е водил на отчет касов апарат/фискално устройство, чрез
издаването на касова бележка, от което да е получил суми от продажби в
брой. В банковите извлечения за движението на парични средства по
банковите сметки на дружеството за периода месец декември 2017 г. – месец
декември 2018 г. няма наличен запис за извършено плащане по процесния
договор и фактура по банков път. В счетоводството на ищеца е надлежно
осчетоводена процесната фактура. Използвани са сметки, отразяващи
доставка на фактура – наем и начислен дължим ДДС и възникване на вземане
от клиент. Паричното задължение, предмет на иска, е отразено в
счетоводството на ищеца, като вземания от клиенти - по сметка 411.
Фактурата е декларирана от ищеца в дневника за продажби за месец декември
2017 г. и в справката – декларация по ЗДДС за месец декември 2017 г., като
по същата няма извършено плащане.
При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да установи,
при условията на пълно и главно доказване, че валидно е възникнало
твърдяното облигационно правоотношение по договор за наем, че е
предоставил на ответницата ползването на процесния автомобил, че
вземането за наемната цена е изискуемо, както и какъв е неговият размер.
В тежест на ответницата е да докаже, че е заплатила претендираната от
ищеца сума.
3
Страните не спорят, а и от представения по делото договор за наем се
установява по категоричен начин, че между тях е възникнало валидно
облигационно правоотношение по сключен в писмена форма договор за наем
от 04.12.2017 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответницата за
временно и възмездно ползване лек автомобил, марка „М.“, модел „.............“,
с рег. № ............., рама ............., срещу заплащане на наемна цена в размер на
2000 лв. без ДДС в края на срока на договора. Договорът е сключен за срок от
04.12.2017 г. до 31.12.2017 г., като наемателят се е задължил да върне
автомобила на наемодателя на 01.01.2018 г.
Безспорно е по делото, че на 04.12.2017 г. ищецът е предал на
ответницата за ползване процесния автомобил, както и че последната е
върнала автомобила на ищеца на уговорената дата - 01.01.2018 г. Фактът на
ползването на автомобила от ответницата в уговорения срок се установява и
от представените приемо-предавателни протоколи, неоспорени от страните в
производството.
При това положение и на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за ответницата
е възникнало насрещното парично задължение по наемното правоотношение
да заплати на ищеца уговорената наемна цена за ползване на лекия
автомобил. Падежът на наемната цена е уговорен в края на срока на договора
за наем. При така договорения между страните срок на изпълнение, съдът
намира, че по делото безспорно е установена изискуемостта на вземането за
наемната цена от 2400 лв. с ДДС.
Правният спор по делото е концентриран върху това дали ответницата е
заплатила на ищеца дължимата наемна цена за ползването на процесния
автомобил.
Твърденията на ответницата, че е заплатила исковата сума останаха
неподкрепени от доказателствените източници по делото. От приетата без
възражения от страните съдебно-икономическа експертиза се установява, че
процесната фактура е надлежно осчетоводена в счетоводството на ищеца,
декларирана е в дневника за продажби на ищцовото дружество и справката –
декларация по ЗДДС за месец декември 2017 г., както и че по по процесния
договор за наем и фактура няма извършено плащане в брой или по банков
път.
Ответницата не е ангажирала други писмени доказателства за плащане
на договорената наемна цена в размер на 2400 лв. с ДДС, което дава
основание на съда да формира извод, че предявеният иск е доказан по
основание и размер и следва да бъде изцяло уважен.
Като законна последица от уважаването на исковата претенция следва
да бъде уважено и искането на ищеца за заплащане на законна лихва върху
вземането от 2400 лв. с ДДС, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 20.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
4
При този изход на правния спор право на разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, има ищецът. Същият своевременно е направил искане за
присъждане на разноски и е представил писмени доказателства за реално
сторени такива в размер на 96.00 лв. – за държавна такса и 400.00 лв. – за
заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Поради това в тежест на
ответницана следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски в
настоящото производство в общ размер на 496.00 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Районен съд - П.
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. А. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. „А.С.“ № 18,
вх. „Б“, ет. 2, ап. 2, да заплати на „ПАРК ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Г.С.Р.“ № 1, ет. 10, ап. 60, със
съдебен адрес: гр. П., ул. „И..В.“ № 8, ет. 1 – адв. И.П., на основание чл. 232,
ал. 2 от ЗЗД, сумата в размер на 2400 лв. с ДДС, представляваща наемна цена
по сключен между страните Договор за наем от 04.12.2017 г. на лек
автомобил марка „М.“, модел „.............“, с рег. № ............., рама ............., ведно
със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 20.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н. А. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. „А.С.“ № 18,
вх. „Б“, ет. 2, ап. 2, да заплати на „ПАРК ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Г.С.Р.“ № 1, ет. 10, ап. 60, със
съдебен адрес: гр. П., ул. „И..В.“ № 8, ет. 1 – адв. И.П., на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 496.00 лв. – разноски за държавна такса и за
адвокатско възнаграждение в производството по делото.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5