О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 12.08.2020 год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав,
в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева
ч.гр.дело № 6788 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 577, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 32 а от Правилника за вписванията /ПВ/.
С определение от 25.06.2020г. съдия по вписванията при СРС е отказал
извършването по
молба на “АЛФА БАНК” С.А. – Гърция на нотариално действие по реда на чл.
569, т. 5 ГПК – вписване на искова молба, по
която е образувано т.д. № 504/2020г. по описа на СГС, ТО.
Срещу определението е
подадена на 03.07.2020г.
частна жалба от “АЛФА
БАНК” С.А. – Гърция, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, с оплакване, че е незаконосъобразно. Жалбоподателят
поддържа, че с исковата молба са предявени обективно съединени в условията на
евентуалност искове,
както следва: иск с правно
основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, евентуално – по чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ или чл. 646, ал. 2, т. 3 от ТЗ, вр. чл. 646, ал. 3 от ТЗ и чл. 34 и чл. 57
от ЗЗД, вр. чл. 649, ал. 2 от ТЗ. Предмет на предявените искове е обявяване за
недействителен на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на ответника “М.Б.” ЕАД – в несъстоятелност,
извършената възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по
стойност полученото, а именно: сключения между ответниците “М.Б.” ЕАД и “А.”
ООД договор за покупко-продажба от 27.06.2017г., обективиран в нотариален акт №
172, том II, рег. № 8308, дело № 289/2017г., по силата на който несъстоятелният
длъжник е продал свои недвижими имоти. В жалбата се поддържа становище, че тези
искове са свързани с производството по несъстоятелност на длъжника “М.Б.” ЕАД,
т.е. касае се до искове за попълване масата на несъстоятелността, поради което
дължимата държавна такса за вписване на исковата молба не се внася
предварително по аргумент от нормата на чл. 620, ал. 5 от ТЗ. По тези съображения се прави
искане обжалваният отказ на
съдията по вписванията да бъде отменен, а молбата за исканото вписване – уважена.
Софийски градски съд, след
като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото,
намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице и
доколкото е депозирана в рамките на законоустановения срок /отказът е бил
съобщен на 30.06.2020г./ и се отнася до подлежащ на обжалване отказ на
съдията по вписвания съгласно чл.
577, ал. 1 ГПК, следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество,
частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С молба с вх. №
33178 от 25.06.2020г., подадена от пълномощник на “АЛФА БАНК” С.А. – Гърция, е
сезирана Служба по вписванията при СРС с искане за вписване на искова молба от
05.03.2020г., по която е образувано т.д. № 504/2020г. по описа на СГС, ТО,
VI-13 състав. Към молбата за вписване са приложени освен исковата молба и
препис от книжата към нея, още и пълномощно за учредяване на представителна
власт по отношение на лицето, сезирало Службата по вписванията, съпроводително
писмо от СГС, копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот,
вписан в СВ акт № 126, том XCIV от 28.06.2017г. и копие от определение по ч.т.д. № 784/2011г. на ВКС.
За да постанови отказа си,
съдията по вписванията е приел, че заявителят дължи заплащане на такса за
вписване на подлежащи на вписване актове и документи, а в случая не е
представено доказателство за внасяне на дължимата по чл. 2, ал. 1 от Тарифа за държавните такси,
събирани от Агенцията по вписванията /ТДТСАВ/ такса. Посочено е, че в охранителното производство при
вписване на актове не е предвидено последващо събиране на държавна такса, а
таксата е дължима към момента на извършване на вписването, като неплащането й е основание за
постановяване на отказ. Развити са и съображения за неприложимост на нормата на
чл. 620, ал. 5 от ТЗ, тъй като съдията по вписванията няма правомощия да
квалифицира исковете като попадащи или не в приложното поле на чл. 620, ал. 5
от ТЗ. Освен това липсвало законово основание за приложение на правилото по чл.
620, ал. 5 от ТЗ и в охранителното производство, подобно на разпоредбата на чл.
620, ал. 6 от ТЗ, съгласно която не се дължи такса за
вписването на възбрана по чл. 630, ал. 1, т. 4 от ТЗ и на обща възбрана.
Охранителното
производство по вписване е формално и едностранно, като основанията за отказ да
бъде извършено вписване са изрично изброени в разпоредбата на чл. 32 а от
Правилника за вписванията /ПВ/. Отказ за вписване е допустим, когато
представеният акт изначално не отговаря на изискванията на закона и когато
същият не подлежи на вписване.
Съгласно задължителните
разяснения, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2013г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 7/2012г., ОСГТК, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.
32а, ал. 1 ПВ, относно това дали представеният за вписване акт отговаря на
изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване,
съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ
съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако
това е изрично предвидено в закона – вписването /като родово понятие, включващо
вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване/ е едностранно охранително
производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове. Поради това съдията по
вписванията няма правомощия да проверява материалната законосъобразност на
представения за вписване акт, както и дали лицето, посочено като собственик на
имота в акта, е собственик според вписаните в регистъра обстоятелства.
Настоящият съдебен
състав споделя изводите на съдията по вписванията, че заявителят дължи внасяне
на такса по чл. 2, ал. 1 от ТДТСАВ, съгласно който за вписване на подлежащи на вписване актове и документи
се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът, или
върху цената на иска в размер 0,1 на сто, но не по-малко от 10 лв. Когато
цената, по която е таксуван документът, не е указана, таксата се определя върху
оценка, определена по реда на приложение
№ 2 към Закона за местните данъци и такси. Не е спорно обстоятелството, че заявителят не е
представил документ, удостоверяващ заплащане на тази такса. Доводите на
жалбоподателя, че в случая приложение следва да намери нормата на чл. 620, ал.
5 от ТЗ са неоснователни по следните съображения:
Действително,
предявените искове по т.д. № 504/2020г. по описа на СГС, ТО, VІ-13 състав са за
попълване масата на несъстоятелността и отменителни искове. Според изричната
разпоредба на чл. 620, ал. 5 от ТЗ по дело, което се води за попълване масата на несъстоятелността, и по
отменителен иск държавната такса не се внася предварително. Тази норма обаче не може да се
тълкува разширително и да се прилага и в охранителното производство по вписване
на исковата молба. Посочената разпоредба урежда изключение от принципа, че органите на съдебната власт, другите държавни
органи и бюджетни организации предоставят услуги след предварително заплащане на държавна такса /чл. 1 от
ЗДТ/. Изключенията от този принцип са регламентирани в чл. 5 от ЗДТ, както и в
някои специални закони – например чл. 620, ал. 6 от ТЗ, съгласно който не се събира държавна такса при вписване в
търговския регистър на обстоятелства по несъстоятелността въз основа на актове
на съда, както и при вписване и заличаване на възбрана по чл. 630, ал. 1, т. 4 и на обща възбрана. По тези съображения се налага
извод, че е недопустимо разширително тълкуване на нормата на чл. 620, ал. 5 от ТЗ, която също урежда изключение от принципа за предварително заплащане на
съответната държавна такса и то само по исковите производства с посочения
предмет. Аргумент за този извод е и обстоятелството, че препращането по чл. 540 ГПК за прилагане на
правилата за исковото производство към охранителните производства е съответно.
За неговата допустимост следва да се съобразява естеството на защитата и
правомощията на органите, които са компетентни да я дадат. В този смисъл са мотивите по т.
10 от Тълкувателно решение № 7 от
25.04.2013г. на ВКС по тълкувателно дело № 7/2012., ОСГТК. В същото тълкувателно решение е прието, че ищците, освободени от държавна такса за исковото производство на
основание чл.
83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, не са освободени от
задължението за плащане на държавна такса за вписването. Те не могат да бъдат
освободени от това задължение нито от съда, нито от съдията по вписванията.
Основен аргумент за това задължително разяснения е, че освобождаването от задължение за плащане на
държавни вземания става само при изрично предвидени в закона предпоставки, а такива изключения в производството по вписване не са
предвидени, нито може да се обоснове приложение на правилото на чл.
83, ал. 2 ГПК. По
същите съображения за липса на изрична разпоредба в приложимата ТДТСАВ, в закон
или друг нормативен акт, съобразно която да се предвижда освобождаване от
внасяне или от предварително внасяне на такса за вписването на искова молба, с
която са предявени искове за попълване масата на несъстоятелността или
отменителни искове, се налага извод, че жалбоподателят дължи внасяне на такса
по чл. 2, ал. 1 от ТДТСАВ.
В случая съдията по
вписванията е констатирал, че към молбата за вписване не е представено
доказателство за внесена държавна такса по чл. 2, ал. 1 от ТДТСАВ, поради което
и постановеният от него отказ за вписване е правилен.
С оглед изложеното
подадената частна жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна въззивна жалба на „АЛФА
БАНК“ А.Е., Гърция срещу определение от 25.06.2020г. на съдия по вписванията
при СРС, с което е постановен отказ за вписване на искова молба по търговско
дело № 504/2020г. по описа на СГС по заявление с вх. № 33178/25.06.2020г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.