М О Т И В И по НОХД № 1646 / 2010 г. по описа на СтРС
Подсъдимите М.И.А.,
И.К.Д.
и Д.И.Ч. са обвинени в това, че на 12.07.2010г. в град Стара Загора в съучастие помежду
си, като съизвършители, чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот - разбиване на катинар, са направилш опит да отнемат чужди движими вещи: Домашна
ракия-12 бутилки по 1 литър
на стойност - 84 лв.; Домашна ракия-10 бутилки по 0,7 литра на стойност-49
лв.; -Стара медна лозова пръскачка на стойност-45 лв.; Мостов проводник 4 кв. -20 метра на
стойност-28,40 лв. и удължител монофазен 4 кв.- 30 метра,на стойност-25,99
лв., всичко на обща стойност- 232,39 лева, от владението на Г.П.Г., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало
недовършено по независещи от дейците причини, като деянието представлява опасен
рецидив – престъпление по чл. 196,ал. 1 ,т.2, вр.чл.
195,ал. 1 ,т.3, предл. първо, вр.
чл. 194,ал. 1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1,
вр.чл. 18, ал.1,вр.чл.29, ал.1,б."а"
от НК– за подсъдимите А. и Ч., и във вр. чл.29 ал.1
б. „а” и „б” от НК – за подсъдимия Д..
Представителят
на Районна прокуратура Стара Загора поддържа изцяло предявеното обвинение по
отношение на подсъдимите. Пледира на всички да бъде наложено наказание около
средния размер, предвиден в закона.
Подсъдимите Д.
и Ч. се признават частично за виновни. Отричат да са разбивали вратата на
помещението, собственост на пострадалия Г.. Подсъдимият А. не се признава за
виновен. Всички дават подробни обяснения.
Защитата
изразява становище, че обвинението не е доказано по несъмнен начин.
Алтернативно счита, че правната квалификация на деянието осъществено от подсъдимите Д. и Ч. не е
прецизна.
От събраните
в хода на наказателното производство писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Подсъдимите
А., Д. и Ч. се познавали бегло. Късно вечерта на 11 срещу 12.07.2010г.
подсъдимият А. се отправил от жп гарата в посока север по бул. „М. М. Кусев”, за да се прибира в квартал „Лозенец”, където живеел.
В района на хотел „Верея” видял група роми, сред която бил подсъдимият Д.. А.
попитал безадресно, дали някой от мъжете ще се
прибира нагоре към квартала. Д. тръгнал с него и двамата продължили на север.
Малко по- късно, завили на запад, а после се отправили в посока магазин „Аскент” по ул. „Св. Отец Паисий”. Малко преди да достигнат супермаркета, до
едни контейнери за боклук, забелязали подсъдимия Ч., който ровел в отпадъците.
Същият бил с лилави машинно плетени ръкавици с дълъг косъм. Д., който познавал Ч.,
го поканил да се прибира с тях. Последният се съгласил. Тримата продължили
заедно пътя си. До магазин „Аскент” спряли да изпушат по цигара. А. купил за тримата кафе.
Няколко минути по- късно, подсъдимите тръгнали по ул. „Ген.Столетов”
на запад, и след това завил надясно по ул. „Майор Кавалджиев”. Непосредствено
след това, Ч. и Д. забелязали в далечината, вляво, спрямо посоката им на
движение, на около 50 метра
разстояние, слаби светлинки. Казали на А. да седне на една пейка и да ги
изчака. Двамата подсъдими се отправили в посока на светлините – към жилищната
сграда, находяща се по-навътре, на ул. „Майор
Кавалджиев” № 145. Подсъдимият А. останал на пейката, намираща на ул. „Майор
Кавалджиев” няколко минути. Същият нямал пряка видимост към мястото на където
се насочили подсъдимите Ч. и Д.. Тъй като му се сторило, че двамата се бавят,
решил да тръгне след тях. В това време, забелязал светлини на полицейски
автомобил. Уплашил се, тъй като е осъждан неколкократно
и се скрил под една лека кола. Малко преди това, подсъдимите Д. и Ч. се
приближили до гаражите, находящи се на приземния етаж
на горепосочената жилищна сграда. Забелязали няколко лица да бягат, както и че
един от гаражите – собственост на св. Г. е отворен. Приближили се към гаража, доотворили вратата и влезнали вътре. От вътрешността на
помещението започнали да изнасят бутилки с ракия, кабел и медна лозова
пръскачка, които част от вещите преди това поставили в касетка. В това време,
на място пристигнали полицейските служители. Същите се отзовали на сигнал,
подаден 5- 10 минути по- рано от св. И. – съсед на пострадалия Г., живущ в
съседния вход. Двамата подсъдими били
задържани. Служителите на МВР забелязали, че върху катинара на вратата и върху
самата врата е упражнен силен натиск, довел до разбиване на допълнителните
заключващи механизми, поради което предприели оглед на района, за да търсят
метална щанга. Около 15-20 минути по- късно, един от тях открил подсъдимия А.
да лежи под лекия автомобил, находящ се на около 10-на
метра от процесния гараж.
Видно от заключението на назначената
при разследването съдебно-икономическа експертиза стойността на отнетите вещи -
Домашна ракия-12 бутилки по 1
литър на стойност - 84 лв.; Домашна ракия-10 бутилки по 0,7 литра на стойност-49
лв.; -Стара медна лозова пръскачка на стойност-45 лв.; Мостов проводник 4 кв. -20 метра на
стойност-28,40 лв. и удължител монофазен 4 кв.- 30 метра,на стойност-25,99
лв., възлиза общо на 232,39 лева.
Видно от заключението на физикохимическа експертиза /лист 35 от ДП/, иззетите с
протокол за оглед от 12.07.2010г. /лист 4 и 5 от ДП/, вълнени нишки с лилав
цвят са идентични с материята от предоставения сравнителен образец – лилава
ръкавица, собственост на подсъдимия Д.Ч..
Горната
фактическа обстановка се възприе за безспорно установена от обясненията на
подсъдимите, показанията на разпитаните свидетели Г., Х., Г., К., И. и Г., от заключението
на съдебнооценителна експертиза, от протокол за оглед
на местопроизшествие и такива за доброволно предаване, както и от изготвеното
заключение на физикохимическа експертиза.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
Предвид
гореизложеното, съдът счита за безспорно установено, че подсъдимите Ч. и Д. са
осъществили от обективна и субективна страна състава на чл. 196, ал.1, т.1, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
ал.1, вр. чл.18 ал.1 от НК, тъй като на 12.07.2010г. в град Стара Загора в съучастие помежду
си, като съизвършители, са направили опит да отнемат
чужди движими вещи: Домашна ракия-12 бутилки по 1 литър на стойност - 84
лв.; Домашна ракия-10 бутилки по 0,7 литра на стойност-49 лв.; -Стара медна
лозова пръскачка на стойност-45 лв.; Мостов проводник 4 кв. -20 метра на
стойност-28,40 лв. и удължител монофазен 4 кв.- 30 метра,на стойност-25,99
лв., всичко на обща стойност- 232,39 лева, от владението на Г.П.Г., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало
недовършено по независещи от дейците причини и същото представлява опасен
рецидив, по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а” от НК – за подсъдимия Ч., и на чл.29,
ал.1, б. „а” и „б” от НК – за подсъдимия Д..
Видно от приложените по делото свидетелства за
съдимост, подсъдимите Ч. и Д. са многократно осъждани за тежки умишлени
престъпления на наказание “лишаване от свобода”. С присъди по НОХД 1682/08г. на РС – Стара Загора и НОХД
№ 1095/2005г. на СтРС, на Д. са наложени наказания,
съответно една година и шест месеца „лишаване от свобода” и две години
„лишаване от свобода”, които да се изтърпят при първоначален строг режим. Д. е
освободен от Затвора на 23.02.2010г. Деянието, предмет на настоящото
производство е осъществено на 12.07.2010г. От изтърпяване на посочените по-горе
наказания, не е изтекъл визирания в чл.30 ал.1 от НК пет годишен срок. Деянието
е осъществено, след като Д. е осъждан за тежки умишлени престъпления два и
повече пъти на „лишаване от свобода”, повече от една година. Ето защо, съдът
прие, че престъплението е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на
чл.29 ал.1 б. „а” и „б” от НК.
По отношение
на Ч. са налице предпоставките на чл.29
ал.1 б. „а” от НК, тъй като същият е осъществил няколко тежки умишлени
престъпления в условията на реална съвкупност, по които е определено едно общо
наказание „лишаване от свобода” за срок от четири години. От изтърпяване на
наложеното му наказание до датата на извършване на процесното
деяние не е изминал пет годишен срок. Ето защо, последното се явява извършено в
условията на опасен рецидив по смисъла на б. „а” на чл.29 ал.1 от НК.
Съдът, след като
взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, вредните
последици от деянието и съдебното минало на подсъдимите Д. и Ч., счете, че
извършеното престъпление не е с по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи на престъпления
от този вид, поради което не представлява маловажен случай, по смисъла на чл.93
т.9 от НК.
С оглед
установената фактическа обстановка, съдът прие, че деянието осъществено от
подсъдимите Д. и Ч. е останало недовършено, поради независещи от тях причини,
като последните не се успели да установят трайна фактическа власт върху
отнетото имущество.
Съдът намира,
че в хода на съдебното следствие не се установи по безспорен и категоричен
начин, че подсъдимите Ч. и Д. са извършили престъплението чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот. Както бе посочено, полицейските
екипи са се озовали на местопроизшествието няколко минути след подаване на
сигнала от страна на св. И.. Същите са заварили Ч. и Д. в момента на изнасяне
на вещите от гаража. Констатирали са, че входната врата на помещението е силно
деформирана и четирите броя заключващи механизми са повредени. От показанията
на св. Г. и И. и констатациите в огледния
протокол се установи, че последната е била добре обезопасена, като се е
заключвала с катинар и няколко заключалки. Всичко изложено предполага
извършителите да са разполагали с достатъчно голям метален прът или друго
подобно, с помощта, на какъвто да счупят катинара и изкъртят останалите
заключващи устройства. Тази дейност, както и укриването на средството на
престъплението, предполага изминаване на известно време, значително по-дълго от
установеното от момента на отправяне на подсъдимите Д. и Ч. към гаражите, до
пристигане на полицейските екипи. В околността а и по- късно, не е открит
метален лост или друго подобно приспособление, без помощта на каквото не може
/според показанията на всички разпитани свидетели/ да се отвори вратата. Ето
защо, съдът кредитира с доверие обясненията на подсъдимите Ч. и Д., в частта
относно това, че когато са приближили гаража, собственост на св. Г., същият е
бил вече отворен.
Ето защо,
съдът призна подсъдимите Д. и Ч. за виновни, в това че в съучастие са направили
опит за кражба, като ги оправда в частта относно повдигнатото обвинение, досежно това, същият да е осъществен чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот.
От субективна
страна деянието е извършено виновно - под формата на пряк умисъл- за
подсъдимите Ч. и Д.. Същите са съзнавали общественоопасния
характер на деянието, предвиждали са общественоопасните
му последици и са искали настъпването им.
След
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът счита, че не се установи
по безспорен и категоричен начин, подсъдимият А. да е участвал в извършване на
престъпното деяние.
В обясненията
си подсъдимите Ч., Д. и А. са единни и непротиворечиви, досежно
това, че последният от тях е останал да изчака първите двама на пейката на ул.
„Майор Кавалджиев”. Ч. и Д. са категорични още, че не са обяснявали на А., къде
и защо отиват, както и че същият не е идвал с тях до гаража. В този смисъл са и
обясненията на А.. Съдът счита за логична версията му, че същият е последвал
подсъдимите Д. и Ч., воден от любопитство, а впоследствие се е скрил от
полицейските служители, макар да не е участвал в извършване на деянието, тъй
като се е изплашил поради обремененото си криминално минало.
Видно от показанията
на свидетеля И., същият е възприел само шум от търкане на твърд метален предмет
в дърво. И. не е имал пряка видимост към гаража на пострадалия Г. и не е
възприел, дали и колко лица има в непосредствена близост до помещението. Свидетелите
Х. и Г. – двама от полицаите посетили местопроизшествието, чийто показания
съдът кредитира с доверие, като непротиворечиви в съществената си част, сочат,
че са забелязали само подсъдимите Ч. и Д. да излизат от процесния
гараж. Всички свидетели на обвинението – служители на МВР, са категорични, че А.
е заварен да лежи под автомобил, намиращ се наблизо. Никой от разпитаните в
хода на съдебното следствие не сочи, подсъдимият А. да е влизал в помещението
или да е имал съприкосновение с отнетите вещи. У него не са открити предмети,
оставили следи на местопроизшествието /такива са намерени само от ръкавиците на
подсъдимия Ч./.
Ето защо,
съдът прие, обвинението по отношение на А. за изцяло недоказано, поради което
го призна за невиновен.
ПО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При
определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с двата принципа в
наказателно-правната ни система-ПРИНЦИПА НА ЗАКОНОУСТАНОВЕНОСТ и ПРИНЦИПА НА
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ на наказанието.
Съгласно
първият принцип в специалния текст на НК се предвижда наказание лишаване от
свобода от две до десет години .
Съгласно
втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимите,
както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла
на чл. 54 от НК.
Смекчаващи отговорността обстоятелства по
отношение на двамата подсъдими – Д. и Ч. са направените частични самопризнания,
невисоката стойност на отнетото имущество.
Отегчаващи такива са предишните осъждания на
подсъдимите Д. и Ч., извън тези, обуславящи квалификацията „ опасен рецидив”.
Предвид
обремененото съдебно минало на двамата подсъдими, обстоятелството че всички
осъждания са за тежки умишлени престъпления против собствеността, съдът прие,
че не са налице предпоставките за приложение на чл.55 ал.1 от НК – наличие на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително такива, при
които и най - лекото предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно
тежко. Съдът счете, че не следва да третира обстоятелството, че деянието е
останало във фазата на опита, като смекчаващо, тъй като същото е останало
недовършено, по независещи от извършителите причини.
Предвид
изложеното, съдът определи наказанията при условията на чл.54 от НК, при превес
на смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът съобрази също тежкото
материално състояние на двамата подсъдими, както и обстоятелството, че макар и
по причина, извън волята на подсъдимите, не е настъпила реална вреда за
пострадалия.
С оглед
установената фактическа обстановка, съдът прие, че подсъдимите Д. и Ч. са
участвали наравно в изпълнение на престъпното деяние, и като съобрази посочените
по- горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, степента на
обществената опасност на деянието и подбудите за извършването му, им наложи
наказание, за всеки от тях, „лишаване от свобода” за срок от две години. Предвид
обстоятелството, че подсъдимите са осъждани, наказанията следва да се изтърпят
при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип.
На основание
чл.59 от НК, съдът приспадна времето през което, спрямо двамата подсъдими е
била взета МН „задържане под стража” считано от
28.07.2010г.
Съдът
постанови веществени доказателства, приобщени с протоколи за доброволно
предаване от 12.07.2010г. да се върнат на собствениците.
На основание чл.169 от НПК, съдът осъди подсъдимите Ч. и Д. да заплатят направените съдебни и деловодни разноски.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причини за
извършване на престъпното деяние са ниското правно съзнание на подсъдимите Д. и Ч., стремежът им да се
облагодетелстват по неправомерен начин, тежкото материално положение, липсата
на редовни трудови доходи.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: