№ 922
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20241110216589 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 11-01-212 от
06.08.2024 г., издадено от директора на Агенция за държавна финансова
инспекция (АДФИ), с което на основание чл. 247, ал. 1 във връзка с чл. 259 във
връзка с чл. 261, ал. 2 от ЗОП и Заповед № ЗМФ-494/25.04.2024 г. на
министъра на финансите на А. К. Н., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 (десет хиляди) лева.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят А. Н., като в жалбата сочи, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния
и материалния закон, както и явно необосновано. Твърди, че са налице
несъответствия между изложените в АУАН и НП фактически констатации и
посочената като нарушена правна норма. Навежда, че общата забрана,
въведена в чл. 2, ал. 2 от ЗОП, намира приложение самостоятелно единствено
в случаи, при които е налице нарушение на конкуренцията, без причината за
това да е неспазване на конкретно изискване/условие, разписано в законова
разпоредба от специален характер и сочи разпоредбите на чл. 63, ал. 1, т. 1 б.
„б“ и чл. 49, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 ЗОП. Релевира, че посочените в обжалваното
НП нарушения не са съставомерни от обективна страна. Излага, че
нарушението на чл. 63, ал. 1, т. 1, б. „б“ е формално и не би могло да ограничи
конкуренцията. По отношение на твърдяното нарушение, отнасящо се до
представяне на оторизационно писмо от производителя на устройства ТИП1,
ТИП2 и ТИП3 се твърди, че така изложеното не ограничава конкуренцията,
тъй като не се изключвало възможността такова оторизационно писмо да бъде
представено от упълномощен представител на производителя, тъй като не
1
било посочено „само и единствено от производителя“. В жалбата се сочи още,
че в АУАН и НП не са изложени конкретни мотиви какво би било финансовото
отражение върху бюджета на министерството в резултат на нарушението, че
липсват мотиви относно съставомерността от субективна страна, липсвал
анализ на доказателствата. Навежда, че АУАН и НП са издадени от
некомпетентни органи и че същите не отговарят на изискванията на чл. 42 и
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Счита, че са налице предпоставките за прилагането на
чл. 28 от ЗАНН. Моли за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява
лично, представлява се от адв. С. В., който поддържа жалбата и моли, с оглед
събраните доказателства за отмяна на наказателното постановление.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, се представлява от юрк. Янинска, надлежно
упълномощена от директора на АДФИ, която моли съда да постанови
решение, с което да потвърди процесното наказателно постановление. Моли в
полза на АДФИ да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
А. К. Н. бил главен секретар на Министерството на земеделието, гр.
София в периода от 05.09.2022 г. до 12.06.2023 г. Същият придобил качеството
си на длъжностно лице по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОП, като е оправомощен
със заповед № РД09-1003/05.09.2022 г. на Я.Г. – министър на земеделието и
публичен възложител по чл. 5, ал. 2, т. 4 от ЗОП да организира, провежда и
възлага обществени поръчки.
На 24.11.2022 г., в Министерство на земеделието (МЗм), гр. София, А. К.
Н., в горепосоченото си качество, открил „открита процедура“ по чл. 18, ал. 1,
т. 1, във вр. с чл. 73, ал. 1 от ЗОП, с Решение № РД52-99/24.11.2022 г., с
генериран от ЦАИС-ЕОП № F292053/24.11.2022 г. за откриване на процедура
за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Предоставяне на техника под
наем за печат, копиране и сканиране за нуждите на Министерство на
земеделието (МЗм)“. Обект на поръчката била доставка по чл. 3, ал. 1, т. 2 от
ЗОП.
Определената прогнозна стойност, вписана в решението за откриване на
процедурата е 500 000 лв. без ДДС, като били спазени изискванията на чл. 18,
ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗОП. Възлагането на поръчката било
осъществено с електронни средства и бил осигурен неограничен, пълен,
безплатен и пряк достъп до документите, касаещи поръчката. Обществената
поръчка била вписана в Регистъра на обществените поръчки с УИН № 00696-
2022-0019.
С Решение от 24.11.2022 г. възложителят одобрил обявлението за
оповестяване откриването на процедурата и документацията за участие и на
същата дата решението за откриване е изпратено за публикуване в РОП чрез
ЦАИС ЕОП. Документацията за участие в обществената поръчка била
публикувана на профила на купувача.
2
В раздел III „Правна, икономическа, финансова и техническа
информация“, т. III.1.3. от обявлението за поръчката възложителят е включил
следното изискване: „участникът следва да притежава опит в изпълнението на
услуги с предмет и обем, идентичен или сходен с предмета на поръчката,
изцяло реализирани през последните 3 (три) години, считано от датата,
определена като краен срок за представяне на оферти.“
В т. 9 от Глава втора „Техническа спецификация“ от одобрената
документация за участие в процедурата са поставени допълнителни
изисквания към техническото предложение на участниците, като е посочено,
че като част от техническото предложение, всеки участник трябва да
представи документи, включително: „Оторизационно писмо от производителя
за устройства ТИП 1, ТИП 2 и ТИП 3, от което да е видно правото на
участника да извършва доставка, инсталация, пускане и експлоатация и
серийни дейности. Доказва се с оригинал или заверено копие на документ.“
Изготвени са две становища от АОП за осъществен контрол, както
следва: по чл. 232, ал. 3, т. 2 (с изх. № КСИ-210/08.12.2022 г.) и по чл. 232, ал.
3, т. 1 от ЗОП (с изх. № КСИ-20/17.11.2022 г.). С второто становище са дадени
препоръки, отнасящи се до т. 9 от Глава втора „Техническа спецификация“ от
одобрената документация за участие в процедурата, с което АОП уведомява,
че следва а бъде съобразено, че подобно изискване може да е ограничително
по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗОП.
На 09.12.2022 г., в 16:52:08 ч. в Централната електронна платформа е
постъпило искане за промени в документацията за участие в обществената
поръчка с мотиви, че изискването, посочено в т. 9 от Глава втора „Техническа
спецификация“ от одобрената документация за участие в процедурата
представлява нарушение на чл. 49, ал. 1 от ЗОП и чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП,
тъй като не осигурява равен достъп на участниците до процедурата по
възлагането на обществената поръчка в условията на конкуренция.
Възложителят не взел предвид направените предложения и не се
възползвал от възможността си по чл. 100, ал. 1 от ЗОП.
За изпълнение на поръчката е подадена една оферта от „Стемо“ЕООД,
гр. Габрово, който е бил определен впоследствие за изпълнител.
Гореописаните факти са установени при извършена финансова
инспекция на Министерството на земеделието и храните, гр. София,
възложена на Д. А. З. със Заповед № ФК-10-1060/18.12.2023 г. на директора на
АДФИ, с определена начална дата 19.12.2023 г. и срок за приключване до
18.01.2024 г.
Въз основа на гореописаните факти, свидетелят З. приел, че с
одобряването на обявление за оповестяване, откриването на поръчката и
документацията за участие, в които са включени гореописаните изисквания (В
раздел III „Правна, икономическа, финансова и техническа информация“, т.
III.1.3. и в т. 9 от Глава втора „Техническа спецификация“ от одобрената
документация за участие в процедурата) се е стигнало до ограничение на
конкуренцията, чрез включване на изисквания, които дават необосновано
предимство и необосновано ограничават участието на стопански субекти в
3
обществената поръчка. По този начин е приел, че е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП.
За това деяние З. съставил АУАН № 11-01-212/21.02.2024 г. на А. К. Н. –
главен секретар на МЗм, гр. София, в качеството си на длъжностно лице по чл.
7, ал. 1 от ЗОП, оправомощен със заповед № РД09-1003/05.09.2022 г. на Я.Г. –
министър на земеделието и публичен възложител по чл. 5, ал. 2, т. 4 от ЗОП.
Актът е съставен в присъствието на Н. и му е предявен и връчен.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН не е подадено възражение.
Въз основа на гореописания АУАН, Г.И.Й., в качеството си на директор
на Агенция за държавна финансова инспекция, упълномощен като
административнонаказващ орган със Заповед № ЗМФ-494/25.04.2024 г. на
министъра на финансите, издал обжалваното наказателно постановление, с
което на А. К. Н., с ЕГН **********, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 10 000 (десет хиляди) лева.
Настоящият съдебен състав намира, че останалите действия, извършени
от комисията по чл.103, ал.1 от ЗОП, които са подробно описани в АУАН и НП,
не касаят предмета на настоящото производство, поради което не намира за
нужно да ги преповтаря, с оглед и на обстоятелството, че тези факти не са
спорни по делото.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията
на свидетелите В.Р., Х.Х., А. З. и С. Й., приобщените чрез прочитане по реда
на чл. 283 от НПК писмени доказателства, представени с придружителното
писмо към административнонаказателната преписка – заповеди на директора
на АДФИ, справка относно отговорните длъжностни лица при МЗХ, гр.
София за периода от 01.11.2022 г. до 20.12.2023 г., заповед на министъра на
земеделието, решение от 24.11.2022 г. за откриване на процедура за възлагане
на обществена поръчка, обявление от 24.11.2022 г. за оповестяване на
процедура за възлагане на обществена поръчка; одобрена на 24.11.2022 г.
документация за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка,
писмо от 08.12.2022 г., изпратено от АОП до МЗм, гр. София, становище на
АОП от 08.12.2022 г. за осъществен контрол по чл. 232, ал. 8 от ЗОП,
становище на АОП от 17.11.2022 г., предложение от 09.12.2022 г., отправено от
„Контракс“ АД за промяна условията на процедурата, техническо
предложение за изпълнение на поръчката, подадено от „Стемо“ ЕООД,
оторизационни писма, писмо с вх. № 12-692/02.02.2024 г., писмо с изх. № 12-
692/06.02.2024 г., решение за определяне на изпълнител, договор за възлагане
на обществена поръчка.
Съдът кредитира изцяло събраните по делото писмените и гласни
доказателства, като последователни, логични и непротиворечиви. По
отношение на установените от тях факти не е налице спор и между страните.
При липса на противоречия между доказателствата по делото и по аргумент от
разпоредбата на чл.305, ал.3, изр.2 НПК, вр.чл.84 ЗАНН, съдът приема, че не
следва да излага съображения, защо едни от тях се приемат, а други се
отхвърлят.
4
Съдът кредитира свидетелските показания, макар и показанията на
Райчев и З., свидетели при съставяне на АУАН да не касаят спорни факти и
обстоятелства. Същите не са извършвали проверка, а единствено са
присъствали на съставяне на АУАН и връчването му на нарушителя. Що се
отнася до показанията на З. и на Й., същите не дават сведения по отношение
на критериите за избор на изпълнител и по отношение на констатираните
нарушения. Същите обаче признават именно жалбоподателят да е бил лицето,
натоварено с организацията на обществената поръчка и с процедурата по
нейното осъществяване. Що се отнася до актосъствителя З., видно от
материалите по делото, същият е бил в тежко здравословно състояние в
лечебно заведение, респективно е било обективно невъзможно да бъде
разпитан, поради което е заличен като свидетел.
Впоследствие по делото АДФИ (след обявяването му за решаване)
представят и извлечение от акт за смърт на лицето.
Писмените доказателства по делото непротиворечиво установяват
възприетата от съда фактическа обстановка, включително и какви условия са
били поставени пред потенциалните кандидати и на какви изисквания да
отговарят. Видно е, че са давани предписания по отношение на така приетите
условия, които не са били коригирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация
– санкционирано с атакуваното НП, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие
съдът намира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно
постановление са издадени от компетентни органи, съобразно представената
заповед, действащи в кръга на техните правомощия, в предвидената от закона
писмена форма и съдържание на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, при спазване на
установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.
34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
На първо място, настоящият съдебен състав намира, че както актът за
установяване на административно нарушение, така и наказателното
постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на
предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална
и местна компетентност (Заповед № ФК-10-1060/18.12.203 г., удостоверяваща
компетентността на актосъставителя и Заповед № ЗМФ-494/25.04.2024 г.,
удостоверяваща компетентността на АНО).
Съдът намира за неоснователно релевираното възражение, за
несъответствие между изложените в АУАН и НП фактически констатации и
приложените правни норми, както и че в случая общата забрана, въведена в
чл. 2, ал. 2 от ЗОП, не намира приложение самостоятелно, а е следвало
5
деянието да се квалифицира по разпоредбите на чл. 63, ал. 1, т. 1 б. „б“ и чл.
49, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 ЗОП.
Неспазването на предвидената в чл. 2, ал. 2 забрана съставлява
нарушение само по себе си, без да е необходимо да се обвързва с други
специални норми от закона. Аргумент в подкрепа на това становище се
извежда от разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от ЗОП, в който неспазването на чл.
2, ал. 2 от ЗОП е въздигнато в отделно административно нарушение. (в този
смисъл Решение № 644 от 19.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7180/2022 г., VII
о.).
Съгласно чл. 2, ал. 2 ЗОП при възлагането на обществени поръчки
възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на
условия или изисквания, които дават необосновано предимство или
необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените
поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността,
количеството или обема на обществената поръчка. В случая с така
формулираните изисквания възложителят е допуснал нарушение именно на
забраната по чл. 2, ал. 2 ЗОП. Затова е достатъчно да се посочи като нарушена
разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗОП, без да се посочва друга специална
разпоредба.
Дори и да се приеме изложеното от жалбоподателя и възприетото от
посочената в жалбата съдебна практика, то същото би могло евентуално да се
счете за основателно само по отношение на изискването, посочено в раздел III
„Правна, икономическа, финансова и техническа информация“, т. III.1.3. от
обявлението за поръчката и същото евентуално да бъде квалифицирано като
такова по чл. 63, ал. 1, т. 1 б. „б“ от ЗОП или по чл. 63, ал. 1, т. 1, б. „б“ вр. с чл.
2, ал. 2 от ЗОП.
По отношение на въведеното в т. 9 от Глава втора „Техническа
спецификация“ от одобрената документация за участие в процедурата
допълнително изискване към техническото предложение на участниците
всеки участник да представи „Оторизационно писмо от производителя за
устройства ТИП 1, ТИП 2 и ТИП 3, от което да е видно правото на участника
да извършва доставка, инсталация, пускане и експлоатация и серийни
дейности…“, съдът намира, че в случая в ЗОП липсва специална разпоредба,
под която да бъде подведено нарушението, по начин, аналогичен на
изложеното в предходния абзац.
Цитираната от жалбоподателя разпоредба на чл. 49, ал. 1 и ал.2 от ЗОП
не може да намери приложение в настоящия случай. В изискването
възложителят не е поставил ограничително условие, отнасящо се до марка,
модел, вид, или друг признак, който да характеризира продуктите или
услугите, предлагани от конкретен потенциален изпълнител. Изискването за
представяне на оторизационно писмо от производителя е нарушение, водещо
до ограничаване на конкуренцията, но не попада в обхвата на чл. 49, ал. 1 от
ЗОП. Разпоредбата касае строго техническите изисквания към продуктите и
забраната за посочване на модел, марка, а не изисквания, свързани с кандидата
и неговата оторизация. От изложеното следва, че в случая приложение следва
6
да намери именно „общата“ разпоредба на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, като
нарушението е правилно квалифицирано.
С оглед изложеното по-горе, дори и да се приеме, че нарушението,
реализирано чрез поставяне на изискването, посочено в раздел III „Правна,
икономическа, финансова и техническа информация“, т. III.1.3. от
обявлението за поръчката не следва да се квалифицира като такова по чл. 2, ал.
2, то нарушението, реализирано чрез въвеждане на изискването, посочено в т.
9 от Глава втора „Техническа спецификация“ от одобрената документация за
участие в процедурата се явява правилно квалифицирано като такова по чл. 2,
ал. 2 от ЗОП.
Тъй като за двете констатирани нарушения е наложено едно общо
наказание, чиито размер се определя съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от
ЗОП (в приложимата към датата на деянието редакция), то съдът счита, че
изложеното не се отразява на законосъобразността на настоящото
Наказателно постановление, респ. възражението на жалбоподателя е
неоснователно, а отговорността му е правилно ангажирана за нарушение на
чл. 2, ал. 2 от ЗОП.
Съдът не споделя релевираното от жалбоподателя, че посочените в
обжалваното НП нарушения не са съставомерни от обективна страна. Въпрос
на оперативна самостоятелност на възложителя е да определи съответното
изискване към участниците. Свободата на преценката му обаче е ограничена
от разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Същият няма право да ограничава
конкуренцията чрез включването на условия и изисквания, които да дават
необосновано предимство или необосновано да ограничават участието на
стопанските субекти в обществените поръчки. В случая съдът намира, че с
включването на такива условия и изисквания е налице нарушение. Съдът
намира за правилен извода на АНО, че поставянето на горепосочените
изисквания води до ограничаване конкуренцията и поради това намира, че
деянието е съставомерно от обективна страна. Тези изисквания не са строго
необходими, за да се защитят интересите на възложителя, а създават
непреодолими пречки пред потенциални участници в процедурата без това да
е законово оправдано.
С изложеното в раздел III „Правна, икономическа, финансова и
техническа информация“, т. III.1.3. от обявлението за поръчката възложителят
е можел да постави изискване от участника да е изпълнил дейностите с
предмет и обем, идентични или сходни с тези на поръчката за последните 3
години от датата на подаване на офертата, а не през последните 3 години,
считано до датата, определена като краен срок за представяне на оферти,
както е изискал възложителят. Съдът не се съгласява с аргумента на
жалбоподателя, че нарушението на чл. 63, ал. 1, т. 1, б. „б“ не би могло да
ограничи конкуренцията. С поставянето на такова изискване необосновано е
ограничено участието на потенциални участници в обществената поръчка,
изпълнили услуги с предмет и обем, идентичен или сходен с предмета на
поръчката през последните 3 години от датата на подаване на офертата.
Законодателят изрично е предвидил как следва да се формулира такова
ограничение и възложителят не се е съобразил със законовата разпоредба.
7
В случая са ограничени да участват и всички потенциални участници,
които биха могли да представят оторизационно писмо от производителя или
негов упълномощен представител. Нещо повече, с изложеното в т. 9 от Глава
втора „Техническа спецификация“ от одобрената документация за участие в
процедурата е поставено ограничение и за лицата, които могат да се снабдят с
такова оторизационно писмо преди сключване на договора, но са в
невъзможност да се снабдят със същото на етап подаване на оферти.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, отнасящо се за
представяне на оторизационно писмо от производителя на устройства ТИП1,
ТИП2 и ТИП3 с мотиви, че така въведеното изискване не ограничавало
възможността такова да бъде представено от упълномощен представител на
производителя. Съдът споделя трайната съдебна практика на Върховния
административен съд по този въпрос и намира, че така изложеното в т. 9 от
Глава втора „Техническа спецификация“ от одобрената документация за
участие в процедурата ограничава конкуренцията. С въведеното изискване се
изключва възможността такова оторизационно писмо да бъде представено от
упълномощен представител на производителя. В обичайната търговска
практика оторизацията става въз основа на договор, който може да бъде
директно с производителя или с друг икономически субект, упълномощен да
оторизира от името на производителя. В процесния случай, възложителят е
посочил, че изисква оторизационен документ издаден от производител,
поради което правилно е прието от административнонаказващия орган, че ако
потенциален участник разполага с оторизация от упълномощен представител,
а не от производителя на апаратурата, то той би бил възпрепятстван да участва
в обществената поръчка, поради заложеното условие за предоставяне на
оторизация конкретно и едиснтвено от производителя. Обстоятелството, че
издаването на този документ от упълномощен представител, е допустимо и
предвидено по закон, не води до друг извод, тъй като законовата възможност
не е предвидена и посочена в документацията за обществената поръчка, а е
изключена с оглед посоченото – участникът да представи документ от
производител.
Видно от изложеното, съдът намира, че поставеното от възложителя
изискване за оторизационно писмо от производителя представлява нарушение
на чл. 2, ал. 2 от ЗОП. С изложеното възложителят е ограничил кръга на
допустимите участници само до тези, които притежават оторизация от самия
производител. Същия резултат – исканата сигурност за качеството на
гаранционното поддържане - би могъл да се постигне и без да поставя
ограничението издател на оторизацията да е само производителят. Следва да
се има предвид, че указания са давани във връзка с това изискване, но те не са
отчетени от възложителя, което допълнително завишава обществената
опасност на деянието.
Настоящият състав намира за неоснователно и релевираното
възражение, че в АУАН и НП не са изложени конкретни мотиви какво би било
финансовото отражение върху бюджета на министерството в резултат на
нарушението, тъй като това обстоятелство не опорочава законосъобразността
на издаването му. Нещо повече, в АУАН и НП е изложено, че при извършена
8
проверка е констатирано, че за изпълнението на поръчката е подадена само
една оферта от „Стемо“ ЕООД, гр. Габрово, въпреки че за изпълнението на
обществената поръчка е проявен интерес от 6 (шест) стопански субекта. В
допълнение на изложеното, следва да се отбележи, че за да е налице
нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП не е необходимо да се
доказва наличие на финансовото отражение върху бюджета, тъй като същото
не е съставомерен признак и поради това АНО не е имал задължение да
навежда факти и обстоятелства за това.
Съдът намира, че както в АУАН, така и в обжалваното НП са наведени
данни, които да обосновават субективната страна на нарушението. Видно от
изложеното в НП, както и от доказателствата по
административнонаказателната преписка, в хода на производството от АОП са
изпратени две становища до възложителя за осъществен контрол (на
08.12.2022 г. и на 17.11.2022 г.). На 09.12.2022 г. пък е постъпило и искане за
промени на документацията за участие в обществената поръчка. Въпреки това,
А. Н. не е взел предвид направените предложения за промяна в условията на
обществената поръчка и не се е възползвал от регламентираната в чл. 100, ал.
1 от ЗОП възможност. Тези обстоятелства сочат, че с поведението си Н. е
съзнавал характера и последиците от действията си и въпреки това не е
направил промени в условията на обществената поръчка, т.е. целял е пряко
настъпването на последиците. В този смисъл същият е действал при форма на
вина пряк умисъл.
Неоснователно е и наведеното възражение за липсващ анализ на
доказателствата, тъй като както в АУАН, така и в НП същите са обсъдени, а и
са описани подробно.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че е налице извършено
нарушение от страна на А. К. Н. - главен секретар на Министерството на
земеделието, гр. София, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.
7, ал. 1 от ЗОП, оправомощен със заповед № РД09-1003/05.09.2022 г. на Я.Г. –
министър на земеделието и публичен възложител по чл. 5, ал. 2, т. 4 от ЗОП. С
изложените по-горе действия Н. е нарушил императивното изискване,
регламентирано в чл. 2, ал. 2 от ЗОП, а именно, че възложителите нямат право
да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания,
които да са необосновано предимство или необосновано да ограничават
участието на стопанския субект в обществените поръчки.
Като е заложил и впоследствие не е премахнал или коригирал
посочените в раздел III „Правна, икономическа, финансова и техническа
информация“, т. III.1.3. от обявлението за поръчката и в т. 9 от Глава втора
„Техническа спецификация“ от одобрената документация за участие в
процедурата изисквания, А. Н. е извършил вмененото му нарушение и поради
това правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност,
като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лв.
(десет хиляди лева).
Съдът приема, че извършеното от жалбоподателя административно
нарушение не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН –
9
такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение
от съответния вид.
По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като
с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от
изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за
съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т.
нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”. Същото
се явява довършено със самия факт на неизпълнение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, без
законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен
резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е
необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или
неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и
за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 от ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с
оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която
формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния
случай извършеното деяние е застрашило обществените отношения с
относително висок интензитет – касае се за практика, застрашаваща
разходването на публични средства, поради което следва да се приеме, че
обществената опасност на деянието се отличава дотолкова, че да се приеме, че
същото не е маловажен случай. В случая се касае за обществени отношения,
свързани с прозрачността и законосъобразността на обществените поръчки,
които са във фокуса на общественото внимание и нарушението на правилата
за тяхното провеждане подкопава доверието в държавната администрация и в
държавното управление. В този смисъл и възражението за маловажност се
явява неоснователно.
Предвид всичко гореизложено, настоящата съдебна инстанция намира
обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и
като такова същото следва да бъде потвърдено.
По размера на наказанието:
Настоящият съдебен състав намира, че размерът на наказанието е
законосъобразно определен от АНО. При така установеното нарушение на чл.
2, ал. 2 от ЗОП и съобразно приложимата санкционна разпоредба на чл. 247,
ал. 1 от ЗОП (в редакцията, приложима към датата на деянието - Изм. - ДВ, бр.
86 от 2018 г., в сила от 01.03.2019 г.). В случая размерът на административното
наказание „глоба“ е следвало да бъде изчислен в размер 2 на сто от стойността
на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10 000 лв. Стойността
на сключения договор № РД51-12/01.02.2023 г. е 599 996,16 лв. с ДДС
(съгласно чл. 3, ал. 1 от същия). Две на сто от тази сума се равнява на 11
999,92 лв., което е над законоустановения праг от 10 000 лв. Поради това АНО
е наложил наказание „глоба“ в размер на 10 000 лв. и същият е правилно
10
определен.
По разноските:
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция, с
оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да поеме разноски за
насрещната страна. С оглед фактически извършените процесуални действия,
броя на съдебните заседания, съобразно степента на правна сложност на
делото, както и с оглед разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ, съдът намира, че следва в полза на Агенция за държавна
финансова инспекция да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 116 с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 11-01-212 от
06.08.2024 г., издадено от Г.И.Й. –директор на Агенцията за държавна
финансова инспекция, с което на жалбоподателя А. К. Н., ЕГН **********, на
основание чл. 247, ал. 1 във връзка с чл. 259 във връзка с чл. 261, ал. 2 от ЗОП
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 (десет
хиляди) лева.
ОСЪЖДА А. К. Н., ЕГН ********** да заплати по сметка на Агенцията
за държавна финансова инспекция сумата от 100 (сто) лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11