№ 15034
гр. София, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110149960 по описа за 2022 година
Предявени са от „Т..” ЕАД срещу ответниците Л. Х. Н. и С. Б. Н. –
разделно отговорни длъжници при равни квоти, обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД за следните вземания: за сумата от 702.74 лв., представляваща
продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.010.2016 г. до
м.04.2018 г. в топлоснабден имот, находящ се в – гр.София, ж.к. ..., за сумата
от 120.30 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния
дълг за периода 15.09.2017 г. – 22.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 14.09.2022 г. до плащането. Претендира направените по делото
разноски.
Ищецът твърди, че между него и ответниците, е възникнало
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали
всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати
установената покупна цена, обективирана в представените по делото фактури.
Твърди, че процесните парични задължения са срочни, тъй като в чл. 30,
1
ал. 3 от ОУ (2002 г. ) и чл. 32, ал. 6 от ОУ (2006 г.) е уговорено, че
потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна
енергия ежемесечно – в последния ден от месеца.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответниците Л. Х. Н. и С. Б. Н., чрез
представителя си по чл. 47, ал. 6 от ГПК, са депозирали отговор на исковата
молба, в който се оспорват изложените обстоятелства и предявените искове.
Навеждат доводи, че не притежават качеството потребител на топлинна
енергия за процесния период. Позовават се на давност.
„П..” ООД, конституирано в производството като трето лице-помагач
(ТЛП) на страната на ищеца, не изразява по предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване (в този
смисъл – Решение №35/21.02.2014г. по гр.д.№3184/2013г. на ВКС, ІІІ г.о.).
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ - за
установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена
по договор за продажба на топлинна енергия, в тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата
на което е престирал и за ответника е възникнало задължението за плащане на
уговорената цена.
Обстоятелството, че ответниците за процесния период от м.10.2016 г. до
м.04.2018 г. ползват топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата
на облигационно право на ползване, не се установява от представените от
ищеца доказателства.
2
В настоящия случай ищецът не се установи по безспорен начин, че
ответниците Л. Х. Н. и С. Б. Н. са собственици или носители на вещно право
на ползване върху процесния недвижим имот, поради което предявените
искове за главница и законните лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени за периода от м.10.2016 г. до м.04.2018 г.
Ето защо така предявените искове следва да се отхвърлят, като
неоснователни. Като законна последица следва да бъде отхвърлена и
претенцията за законната лихва, считано от 14.09.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т..” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. .., срещу Л. Х. Н., ЕГН **********, и С. Б. Н., ЕГН
**********, и двамата със съдебен адрес: гр. София, ..., адв. С. П., разделно
отговорни длъжници при равни квоти, искове с правна квалификация
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на
следните суми – сумата от 702.74 лв., представляваща продажна цена за
потребена топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г. в
топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к. ..., с аб.№194574,, за сумата
от 120.30 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния
дълг за периода от 15.09.2017 г. до 22.06.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 14.09.2022 г. до плащането, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „П..” ООД, като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3